Чествуването 1981г. – 1300 години България

[Hatshepsut]

1300 години България


Паметникът „Създатели на българската държава“ край Шумен

„1300 години България“ са поредица от чествания и събития, организирани в България през 1981 година по повод годишнината от създаването на Първата българска държава.

Предистория

За първи път споменаването на големия юбилей като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на БКП от 1968 г. във връзка с решение на Политбюро на ЦК за написване на многотомна история на България. По това време управляващият елит все още е далеч от идеята за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината продължават да са преди всичко в контекста на перспективите пред историческата наука, но с напредване на десетилетието това постепенно започва да се променя.

На 3 юни 1976 г., с решение №477 на Секретариата на ЦК на БКП, на Комитет за изкуство и култура е дадена позиция на водеща структура в предстоящата всеобща организационна и ресурсна мобилизация за идеята 1300-годишнината на българската държава да бъде тържествено отбелязана. Малко по-късно се създава и „Държавна работна комисия 1300“, която по-късно става „Национална координационна комисия 1300 години България“, с председател Людмила Живкова, чиято е основната заслуга по замисленото грандиозно честване.

Подготовка

Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде отбелязана с еднократен тържествен акт, а с мащабна културна програма, предлагаща събития през цялата 1981 г. За целта са създадени координационни органи на вътрешно и международно ниво, в които участват близо 2800 души. През 1978 г. комисията представя „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава“, която старателно описва всички инициативи, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени седем ключови области – „Изкуство и култура“, „Просвета и образование“, „Наука и технически прогрес“, „Икономика“, „Непроизводителна сфера“, „Средства за масова информация“ и „Международна дейност“.

В годините преди 1981 г. са заснети някои от най-известните български исторически филми като „Хан Аспарух“ и „Мера според мера“, организират се най-различни изложби, не само в България а и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на величествени паметници, които и до днес остават едни от най-големите и масивни на територията на България. Сред тях е Националният дворец на културата в София заедно с паметника „1300 години България“, паметникът на създателите на българската държава в Шумен, както и този на незнайния войн в София. Еуфорията е повсеместна, като дори се стига до куриозните ситуации, в които ученици са карани да правят утринно бягане от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки работник е придуман да постигне „1300 лева годишна икономия на материали“.

Честване

Тържествените събития започват още през 1980 година – по Българската телевизия са представени 80 филма от поредицата „1300 години България“, а изложби на известни творци отварят врати една след друга. Кулминацията на честванията настъпва през 1981 г. През януари започва Панорама на българско кино, през март Обща художествена изложба – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19 април до 20 декември, а на 20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Национален дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествена реч.

Впоследствие честванията са определяни като „грандомански“ от българофобите в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/1300 години България

[Hatshepsut]

1981 – 13 века българска държава

Годината 1981 ще се запомни с изключителното по размах и вложени средства начинание на България да се представи пред света по начин, който на съвременен език наричаме национална имиджова презентация. По повод 1300-годишния си юбилей, страната ни организира амбициозно честване с богата програма от събития у нас и по света. Завършена е реставрацията на крепостта Царевец във Велико Търново, а от режисьора Въло Радев е създаден авангардният за онова време мултимедиен спектакъл „Звук и светлина“, който и днес привлича туристи в старопрестолния град. Издигнати са и паметници, сред които внушителният „Създатели на българската държава” в Шумен и будещият и днес противоречиви мнения и страсти „1300 години България” в София. В същата година в столицата е открита сградата на Националния дворец на културата, който продължава да е най-големият културен институт у нас.

Емил Александров – заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура, и член на вътрешния кръг от експерти, създали концепцията за юбилейното честване, припомня в своята книга „Култура и лична власт“ тези събития: „Главното честване се състоя в Народния дворец на културата на 20 октомври 1981 година и докато Тодор Живков четеше доклада, на 200 метра от залата, в духа на наложилата се традиция, кипеше усилена работа: довършваше се паметникът, посветен на 1300-годишнината. Нашите намерения наистина бяха амбициозни. Основното в тях бе всеки българин и всяка институция да даде своя принос за подобряването на сектора, в който работи и живее. И в този смисъл честването не трябваше да се изразява в тържествен акт, а да е няколкогодишен процес, който да доведе до положителни промени в стопанския, културния, политическия и социалния живот.”

В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис от словото на Живков от 20 октомври 1981 година, в което той изразява своята гордост от богатата ни история.

„Другарки и другари, непреходното величие на делото на нашите прадеди е, че българската държава, за разлика от тогавашни държави на нашия континент, се изграждаше върху принципа на народността, като държава на един народ – българският. Тя възникна върху три основни етнически съставки: прабългари, славяни и траки, които формираха една народност – българската. Това беше първата славянска държава, която възвести политическата и духовна пробуда на многомилионния славянски свят, помогна му да се приобщи към тогавашната цивилизация и му даде неудържим тласък да застане в нейното чело. Слава на великите първостроители, под чието водачество българският народ създаде своя централизирана държава: хановете Аспарух, Крум и Омуртаг, Княз Борис І, царете Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян и Иван-Асен ІІ. Българската земя отдавна е била средище на велики за своето време култури, които са влияели върху нашата, и които древният ни народ творчески е влял в своята култура. Но има едно дело в миналото ни, което в голяма степен обяснява нашата народностна и национална устойчивост и несъкрушимост – делото на гениалните Кирил и Методий и техните ученици.”

Ден по-рано – на 19 октомври, пък е премиерата на първата българска суперпродукция с холивудски размах – филма „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков по сценарий на Вера Мутафчиева. В главната роля е актьор-дебютант, непознатият на публиката Стойко Пеев. Снимките продължават 11 месеца, с участието на невъобразимите 60 000 статисти, с някои от най-мащабните в историята на световното кино каскади с коне, а в снимачна площадка е превърнато плевенското село Рибен. И до днес не се знае точната сума, вложена в снимането на най-амбициозния филм в 100-годишната история на българското кино, който след триумфалния си успех в България събира сериозна публика и в най-преситената от кино страна – САЩ. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме кратък запис от филма:

„Аз, Хан Аспарух, обявявам тази земя за държава на българите. И нека тези, които идат след нас и носят нашето име, я обичат и пазят… Казах!”

В обществен план организирането и честването на 1300-годишния юбилей е едно от безспорните постижения на България в най-новата й история. В личен план обаче то е свързано с крушението на човешки съдби. На 21 юли 1981 г. умира Людмила Живкова, при не напълно изяснени обстоятелства, които и до днес подхранват слухове и теории на конспирацията. През следващите години на близките й сътрудници – дипломата Живко Попов /издигнал се до поста заместник външен министър/ и Емил Александров, неин заместник в Комитета за култура, които са сред идеолозите на мащабното отбелязване на юбилея, са скалъпени показни процеси и са вкарани в затвора. Днес своеобразен символ от времето на юбилея е рушащият се паметник „1300 години България” в градината пред НДК, от който е останал скелетът, но си е отишъл духът. (Статията е от 2015г, този паметник беше разрушен през 2017г., и съвсем правилно) 

https://old-news.bnr.bg/radiobulgaria/post/100547908/1981-13-veka-balgarska-darjava

[Hatshepsut]

Военен парад по повод "13 века на България"- 1981 г.

[Hatshepsut]

Изгледах целия парад от 9 септември 1981г., публикуван в предишния постинг.
Впечатленията ми са, че 1300-годишната история на България е оставена очевидно на заден план, изместена от помпозността и червената пропаганда  Единственият портрет на българин, който видях в клипа е на бай Тошо, и то издигнат някъде по периферията, а на челно място на партийния дом висят огромни портрети на Маркс, Енгелс и Ленин – и тримата нямащи нищо общо с българската история и държавност… Освен това забелязах, че редом с българските знамена по пилоните са окачени и знамената на СССР  А пък в произнесената реч на парада се говореше най-вече за партията, българо-съветската дружба и строителството на социализма в България. Общо взето, в този парад няма нищо извън рутината на соц-а, въпреки значимия и уникален повод – честването на 13-вековната ни история 

[Hatshepsut]

Национален дарителски фонд „13 века България“

Националният дарителски фонд „13 века България“ е благотворителна организация в България. Има статут на юридическо лице със седалище в София.

Официален сайт: https://fund13veka.bg/

Има за цел да организира и подпомага дарителската дейност от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

История

Учреден е като фонд „1300 години България“ с Постановление № 51 на Министерския съвет от 17 декември 1981 г. във връзка с честването на 1300 години от създаването на българската държава.

Със Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“, публикуван в Държавен вестник, бр. 12 от 9 февруари 2001 г., фондът е преобразуван, утвърдени са основните му цели и задачи, както и структурата и начинът му на управление.

Със средства на фонда:

• е построен 12-метров паметник на Съединението в Пловдив (1985)
• е построен музеят „Земята и хората“ в София (1986)
• е построен мемориалът на загиналите български войни за Обединението на България в Разград (2020)
• са възстановени военни гробища в Добрич и Тутракан (2019)
• са реставрирани къщите музеи на Борис Христов (2006) и Панчо Владигеров (2005) в София
• е започнато изоставеното строителство на Дом на българите в чужбина (1983 – 1995) в София

Структура

Структурата на Фонда включва централното управление в София и регионални поделения в Самоков, Трявна и Сливен. Органите за управление на Фонда са Управителният съвет и изпълнителният директор. По право членове на УС са министрите на културата, на здравеопазването, на образованието и науката и на труда и социалната политика.

Изпълнителни директори

Недялко Петков (1989 – 1990)
Кин Стоянов (1992 – 1995)
Александър Миланов (1995 – 1996)
Кин Стоянов (1997 – 2005)
Тошо Пейков (2006 – 2010)
Греди Асса (2010 – 2015)
Митко Тодоров (2015 – 2018)
Слава Иванова (2018 – ?)
Бисера Йосифова (? –)

Почетен знак „13 века България“

През 2016 г. управителният съвет на фонда с председател Вежди Рашидов, по това време министър на културата на Р. България, приема статут за критериите, условията и реда за връчване на почетен знак на името на фонда. Съгласно статута почтеният знак се присъжда на български и на чуждестранни граждани, обществени организации, творчески съюзи, граждански сдружения, търговски дружества и др. за особени заслуги в областта на дарителската дейност, образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери, свързани с основните цели и дейност на НДФ „13 века България“, както и принос за развитието и престижа му.

Носители на почетен знак „13 века България“:

Георги Йорданов
Цанко Живков
Серги Гьошев
Кин Стоянов
Тошо Пейков
Стефан Данаилов
Греди Асса
Мария Стайкова
Златко Паунов
Васил Геров
Димитър Казаков
Георги Лозанов
Димитър Коруджиев
Вера Мутафчиева
Деян Енев
Георги Величков
Боян Биолчев
Миглена Николчина
Любен Петков
Клео Протохристова
Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“, Трявна
Български форум на бизнес лидерите
Вера Ганчева
Цветана Цанова
Анастасия Толева
Райна Стефчева
Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив
Виктория Василенко
Михаил Малеев
Иван Кънев

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален_дарителски_фонд_„13_века_България“


Един коментар относно почетния знак на фонда: българският лъв трябва да е коронован, а не с дизайна от времето на бай Тошо 

[Hatshepsut]

Една добра идея от далечната 1980г. – изкуствоведът Кирил Кръстев предлага по повод 1300-годишнината от създаването на Българската държава в българската азбука да бъдат върнати старобългарските букви Ѣ и Ѫ, премахнати от азбуката през 1945г.
За съжаление, това предложение не е прието от тогавашното партийно и държавно ръководство