Концлагеритѣ въ България

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Минков "Слънчев бряг - лагерът на смъртта":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8186

...а също и книгата на Борислав Скочев - Концлагерът „Белене“ 1949-1987

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8198

[Hatshepsut]

Шествие-поклонение до комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч

Концлагерът „Слънчев бряг“ е действал в периода  от 1959 до 1962 година

За 36-та поредна година СДС-Ловеч организира шествие-поклонение до комунистическия лагер на смъртта "Слънчев бряг' край града. Паметта на жертвите на режима почетоха председателят на СДС Румен Христов; главният секретар и евродепутат Илия Лазаров, зам.-председателят Миглена Горанова, членът на НИС Георги Ненков, председателят на 36-то народно събрание Александър Йорданов, областният председател на партията в Ловеч Георги Митев, областният управител на Русе Драгомир Драганов и седесари от цялата страна.

Паметта за комунистическите престъпления винаги ще живее в лагерите, където са въдворявани инакомислещите, дамгосани като "врагове на народа", каза Румен Христов. Хиляди човешки животи и съдби са прекършени в "Слънчев браг", "Белене", "Куциян", в Скравена, Свети врач, Ножарево, в специално създадения за жени лагер в манастир край Велико Търново.

Една от мисиите на  СДС е да пазим тази памет, да разказваме на младите поколения истината за комунистическия терор, за да не попадат в капана на соцносталгиците, които удобно забравят за тази част от историята на комунизма, заяви председателят на СДС.

Концлагерът „Слънчев бряг“, маскиран официално като „Трудово-възпитателно общежитие“, е действал в периода  от 1959 до 1962 година. В него са убивани, измъчвани и унижавани стотици противници на комунистическия режим, без съд и присъда.

Поклон пред паметта на невинните жертви на комунизма! / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/shestvie-poklonenie-do-komunisticheskiq-lager-na-smartta-slanchev-brqg-kray-lovech

[Hatshepsut]

След години на страдание и смърт БКП закрива концлагера "Белене"

В него без съд и присъда, по целесъобразност попадат врагове на народната власт, фашисти, асоциални елементи и хулигани, а по съветския пример лагерът е наречен Трудово-възпитателно общежитие (ТВО)

На 27 август 1959 г., с решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера "Белене". Така комунистите слагат формално и привидно край на едно от най- ужасните си творения и престъпления срещу българската нация.

Официално лагерът се появява с Указ № 8 на регентите от 11 януари 1945 г. по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. В него без съд и присъда, по целесъобразност попадат врагове на народната власт, фашисти, асоциални елементи и хулигани. По съветския пример лагерът е наречен Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

През 1949 г. (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен контрол и изолиране на политическите си противници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си спечелва прозвището Българския Сибир. 249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства започват да строят първите бараки от леси. Липсват дори пирони. Лагерът "Белене" започва да се пълни, като броят на задържаните, в съзвучие със Сталиновата теза за засилване на класовата борба, расте лавинообразно. Така към края на същата година задържаните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините в зависимост от източника варира. През 1951 г. според строго поверителна справка на МВР в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 г. в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 криминални затворници. 500–600 жени са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 г. по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на задържаните лица е 3500.

С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 г. Политбюро на ЦК на БКП взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември. Но това не е краят на историята.

Закритият лагер формално е преименуван в затвор,

но под новия етикет продължава да функционира, за което свидетелстват политически въдворени лица, пребивавали там през 1954–1955 година.

По време на Унгарската революция, с Протокол «Б» № 9 на Политбюро на ЦК на БКП от 17.ХI.1956 г. е постановено лагерът в Белене да се възстанови. "Да се въдворят в ТВО "Белене" най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове". Решението е потвърдено и от Указ № 468 на Народното събрание от 4 декември същата година.

Същата година броят на лагеристите набъбва до 2800. По-късно част от тях са освободени, но мястото им е заето от втора вълна въдворени, свързана с т.нар. акция срещу хулиганите.

По неофициални данни през този лагер на смъртта са преминали над 30 хил. лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук смъртта при неизяснени обстоятелства, а и до днес продължават да се носят легенди за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, установени от комунистическата милиция. Според запазени архивни документи дневният хранителен порцион на затворниците е бил 0,78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 0,85 ст.

Под натиск на международното обществено мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 г. лагерът в Белене се закрива. В този момент в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, обявени за "непоправими рецидивисти", са в каменните кариери край Ловеч – поделение 0789.

Започналото след идването на демокрацията дело за лагерите бе провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата сега БСП. Самият диктатор Тодор Живков и фамилията му стигнаха до краен цинизъм, твърдейки, че именно благодарение на него лагерите са премахнати. Така до днес за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един осъден.

https://faktor.bg/sled-godini-na-stradanie-i-smart-bkp-zakriva-konclagera-belene

[Hatshepsut]

Оцелелите - Лагерни разкази (1990) филм на Атанас Киряков

„Оцелелите. Лагерни разкази” е филм на българския режисьор Атанас Киряков. Филма показва съдбата на земеделци, социалдемократи, офицери и др.

[Hatshepsut]

Лагерът в Ножарево – къде са изселвали непослушните

През 70-те години малко хора знаят, че край Дунава, близо до Тутракан, е мястото за изолация на  непокорните. Там е лагерът за проститутките, за т.нар. „паразити“ и за всички, които не се вместват в системата. Живите надзиратели и оцелелите обитатели на лагера,  разказват за преживяното. Пастор Христо Куличев е един от тях.  Той е заточен в Ножарево заради вярата си.
БТВ Репортерите,  оператор:Добромир Иванов, монтаж: Ивайло Богатев, 24 май 2003 г.

[Hatshepsut]

ОЦЕЛЕЛИ ЗАТВОРНИЦИ ОТ ЛАГЕРА В БЕЛЕНЕ РАЗКАЗВАТ ЗА ТЕРОРА И НАСИЛИЕТО (2006)

[Hatshepsut]

BTA: За "Лагерите на смъртта" – разказ от първо лице

Очите на 81-годишния Кольо Вутов се пълнят със сълзи, когато си спомня за  дните, прекарани в лагера "Слънчев бряг" край Ловеч. Признава, че никога не може да преживее това, което е изпитал там, и призовава никога повече да няма подобни неща. "Предисторията на лагера край Ловеч е доста впечатляваща, тя е част от лагерната система, която се е създавала в България след 9 септември 1944 г. Според една наредба закон от декември 1944 г. в България се създават трудово-възпитателни общежития, в които да бъдат превъзпитавани хората, които изразяват различно мнение", разказа историкът Людмила Брънекова. Тя допълни, че през 50-те години функционират около 40-50 такива трудово-възпитателни общежития, като най-голямото е това край Белене. "През лятото на 1959 г. вътрешният министър Антон Югов в интервю пред чуждестранни журналисти заявява, че в България няма трудово-възпитателни общежития, и така се налага спешно да бъде закрито това в Белене. Около 1500 човека по това време са там, по-голямата част са пуснати, но 166 души, определени като непоправими рецидивисти, са изпратени в пълна секретност на кариерата край Ловеч", разказа още Брънекова. Там се редуват картини на страх, унижения, насилие, глад  и много трупове. Един от оцелелите от този лагер е Кольо Вутов. Когато влиза в лагера е едва 18-годишен състезател по борба. Причината да бъде изпратен на каменната кариера е "непокорен нрав и чувство за хумор". Той споделя, че дневната норма на лагерниците е била 30 кубика камъни. "В бригада бяхме по 5-6 човека. Гледахме да не сме в първите две бригади, защото веднага половината от нас ще ни пратят с такива, които са болни, по-възрастни, които няма да успеят да си направят нормата. А последните две бригади, които не си направят нормата, половината от тях ги убиваха", спомня си с ужас Кольо Вутов. Той сподели, че в ръцете му е загинал и бащата на Богдана Карадочева - Иван Карадочев. По думите му, когато влизал човек в лагера, не знаело в кой момент ще бъде прекъснат жизненият му път, и то без съд и присъда. "Най-характерната черта на комунистическия режим е терорът - използване на насилието, за да се всее страх и да няма някой, който по някакъв начин да застраши властта. Режимът, на който са били подложени тези хора, които са били извън света въобще, никой не е знаел какво се случва с тях, е бил убийствен - принуждавани са да извършват тежък физически труд - добиване на камък от каменната кариера, като работният ден е започвал от 5 часа сутринта и е приключвал късно вечерта, в зависимост от това дали са успели да изпълнят нормите си", посочи още историкът Людмила Брънекова. В лагера е имало между 70 и 100 служители, но никой от тях не се е възпротивявал на този режим и нечовешки условия. Не е имало правилници, всичко се е правило по устни разпореждания от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов. Изпълнител е бил пък началникът на лагера Петър Гогов. "Впоследствие при започналия съдебен процес 1990 г. самият той свидетелства, че няма никакви нормативни документи, на основата на които да функционира тази трудова група. Има много документи, които са свързани със съдебния процес - 48 тома са събрани със свидетелски показания на оцелелите в лагерите и на тези, които са били обвинени. Знае се, че около 1500 човека са преминали през този лагер. Загубили са живота си 155 човека, като само за тях има документи, но се предполага, че има и много други, за които няма доказателства", посочи още историкът. Кольо Вутев е бил от щастливците да излезе жив от лагера "Слънчев бряг". Спасило го това, че е станал републикански шампион по борба. Казали му, че там, където отива, ако не си свърши работата, да не се връща, защото няма да остане жив. Закриването на лагера през 1962 година става заради смелостта на двама лагерници, които успяват да избягат, докато работят на външен обект, и разказват за извращенията в лагера. От март 1990 година на мястото на каменната кариера на бившия лагер ежегодно се организира шествие-поклонение в памет на жертвите на комунизма. "Дали сме клетва, че там ще се събираме последната събота от зимата и така вече 32 години. Първите десетина години все срещна някого познат, но в последните години се вторачвам като дете в лампа, обаче не виждам нито един познат", разказа Кольо Вутов. Той е категоричен, че преживяното в лагера никога не може да се преодолее и това трябва да влезе в учебниците, да може да види младото поколение истинското лице на комунизма и да не допускат никога в живота това да се случи отново.

[Hatshepsut]

Зверствата в концлагера „Слънчев бряг“ ставали по устни указания на Мирчо Спасов

За съществуването си до април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

За 37-ми път СДС в Ловеч организира днес шествие-поклонение в памет на жертвите на комунистическият лагер край града, станал печално известен като „Слънчев бряг“.

Шествието събра граждани, представители на местния Съюз на демократичните сили, негови привърженици от страната, както и местни политически лица от ГЕРБ, пише desebg.

Множеството традиционно извървя разстоянието от центъра на гр. Ловеч до каменната кариера на бившия концлагер, разположен вдясно от пътя Ловеч-Троян, малко преди отбивката за село Хлевене.

Пред емблематичната скала с паметните плочи, на която след края на комунистическата система се издига кръст, бе отслужена панихида в памет на жертвите от свещенослужители от Ловчанската епархия.

Лидерът на СДС Румен Христов, който лично присъства на възпоменанието, призова младите хора да не забравят черните страници на комунистическия режим и никога да не допуснат в България отново да има преследване на инакомислието, репресии и терор. Сайтът desebg.com припомня историята на концлагера.


Създаването на Трудовата група край Ловеч

Лагерът е създаден по предложение на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков със знанието на Политбюро на ЦК на БКП след закриването на концлагера „Белене“ през август 1959 г. в архивните документи е посочен като „Трудова група“ – Ловеч към поделение 0789 на МВР.

Първоначално от задържаните за криминални прояви лагеристи в „Белене“ са прехвърлени 166 рецидивисти, за които министър Цанков заявява пред Политбюро, че ще ги „превъзпитават“ през тежък физически труд на една каменна кариера край гр. Ловеч.

Много скоро обаче новият лагер край Ловеч обаче е напълнен с хора, задържани по политически причини – бивши депутати от БЗНС, музиканти, актриси, лекари, адвокати, лица, упражняващи частна дейност и други.


Режимът в лагера

Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е извършвана за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом.

Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци – цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин – студен чай с парченце мармалад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага.

Къпането е ставало само в неделя в близката р. Осъм. Лагеристите са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други паразити.

Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Женската част от лагера е преместена на каменна кариера край с. Скравена, Ботевградско през 1961 г.

Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства:

„Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше...”

Жестоките указания на Мирчо Спасов, дясна ръка на Живков в МВР-ДС

Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Ръководството на лагера действа по устни указания на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, отговарящ за създаването и функционирането на концлагера, който е един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков в МВР-ДС.

Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов”.

Най-малко 1500 души минават през „Слънчев бряг“, не по-малко от 151 души загубват живота си

За съществуването си до април 1962 г. през лагера преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

Труповете на жертвите не са връщани на близките, а със секретни указания е нареждано да бъдат извозвани до „Белене”, където специално определен за целта затворник от затвора, функциониращ на мястото на бившия лагер, е заравял тленните останки на остров Предела, съседен на до големия остров „Персин”, където през 1949 г. БКП създава лагера „Белене“, а от 1953 г. съществува и затвор.

Запазените архивни документи разкриват, че в лагера „Слънчев бряг” са въдворявани оцелели от комунистическите репресии бивши депутати земеделци, търговци, адвокати, музиканти и актриси, както и обикновени селяни, отказали да влязат в ТКЗС.

Бягство от лагера, довежда до закриването му

Лагерът е щял да функционира още дълго време, ако не е било едно бягство на лагеристи от него, които са заловени при опит да напуснат нелегално страната. В хода на разследването те свидетелстват пред разследващите органи, че са избягали от убийствата в лагера край Ловеч. Случаят е докладван по-нагоре и стига до Политбюро.

Специална комисия, оглавявана от членът на Политбюро Борис Велчев, потвърждава нечовешкия режим в лагера, придружен с всекидневни побоища и случаи на убийства на лагеристи.

На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тодор Живков нарежда „лагерът да се закрие без да се шуми”.

Ръководството на Трудовата група е порицано с партийни наказания, а главният отговорник Мирчо Спасов е разкритикуван от Живков за престараване, но в същото време е определен от него като много верен на партията „златен човек” и не само не е наказан освен с партийно „мъмрене”, но и е издигнат във властта за завеждащ отдел „Задгранични кадри” в ЦК на БКП.

Разкритията след 1989 г.

Назначената през 1990 г. от военната прокуратура независима лекарска експертиза констатира потресаващи факти за положението в лагера „Слънчев бряг”:

„Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм.”

През 1990 г., след промените, престъпленията в лагера край Ловеч изплуват с пълна сила и военната прокуратура образува следствие по случая.

От БСП опитват да замажат престъпленията

През март 1990 г., малко преди БКП се преименува в БСП, Петър Младенов – председател на Държавния съвет и генерален секретар на БКП, отива на каменната кариера на лагера край Ловеч, за да открие паметта плоча за жертвите.

Там обаче е посрещнат от местни привърженици на опозицията и граждани на Ловеч с плакат „Убийците се връщат на местопрестъплението”, които протестират срещу използването на жертвите на комунистическия режим от негови представители, които след промените се опитват да си пришият с лека ръка с такива единични жестове някаква „демократичност” пред обществото.

Първото поклонение на каменната кариера

На 23 март 1990 г. местната организация на СДС инициира първото поклонение на мястото на каменната кариера на бившия лагер.

Оттогава без прекъсване всяка следваща година през месец март демократичната общност в Ловеч и района участва в превърналото се в традиция шествие поклонение от центъра на града до каменната кариера, където свещеници от Ловчанската митрополия отслужват панихида в памет на жертвите.

От името на репресираните върху скалите на кариерата са поставени две плочи в памет на жертвите в лагерите, а на най-високата скала – кръст.

В подножието на скалите под лагера, в близост до шосето Ловеч-Троян, е поставена и плоча в памет на жертвите на лагерите и от Ловчанската митрополия.

https://faktor.bg/zverstvata-v-konclagera-slanchev-brqg-stavali-po-ustni-ukazaniq-na-mircho-spasov

[Hatshepsut]

Поклонение в лагера Белене: Солидарни с жертвите и техните наследници


Втори обект - лагера Белене

„Солидарни с жертвите и техните наследници“ е мотото на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в концлагера „Белене“. Така ще бъде изразена подкрепа към тях срещу опита да бъдат подменени основни факти от историята на концлагера, съобщи координаторът на Инициативната група, която организира поклонението, журналистът Христо Христов.

Поклонението по традиция ще се състои на бившия Втори обект на концлагера на дунавския остров Персин.

Организаторите посочват, че участниците ще бъдат допускани срещу документ за самоличност, който се представя на входа на администрацията на затвора преди преминаването на понтонния мост. Няма да бъдат допускани граждани в нетрезво състояние, употребили наркотици или въоръжени лица. Влизането на остров Персин ще започне в 09:00 часа.

Нова постоянна изложба „Земеделците концлагеристи на „Белене“, организирана от партиите БЗНС, „Обединени земеделци“ и фондация „Истина и памет“, ще бъде открита на Втори обект.

Специален гост на тазгодишното поклонение ще бъде историкът проф. Пламен Павлов.

„На годишното поклонение ще бъде разпространена петиция за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер срещу намерението на Община Белене да „възстановява“ концлагера в първоначалния му вид в нарушение на решение на Министерския съвет от 2017 г., с което тя е получила правото на управление на Втори обект за пет години за изграждане на паметник и реновиране на предоставените сгради, неизпълнено до момента", допълва Христов.

https://darik.bg/poklonenie-v-lagera-belene-solidarni-s-zertvite-i-tehnite-naslednici~531126.html

[Hatshepsut]

Белене и лагерите на Народна република България – разговор с Борислав Скочев

[Hatshepsut]

Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие

След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП

На 27 август 1959 г., с решение на Политбюро на ЦК на БКП е закрит концлагера "Белене". Така комунистите слагат формално и привидно край на едно от най- ужасните си творения и престъпления срещу българската нация.

Официално лагерът се появява с Указ №8 на регентите от 11 януари 1945 г. по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. В него без съд и присъда, по целесъобразност попадат врагове на народната власт, фашисти, асоциални елементи и хулигани. По съветския пример лагерът е наречен Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

През 1949 г. (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен контрол и изолиране на политическите си противници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си спечелва прозвището Българския Сибир. 249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства започват да строят първите бараки от леси. Липсват дори пирони. Лагерът "Белене" започва да се пълни, като броят на задържаните, в съзвучие със Сталиновата теза за засилване на класовата борба, расте лавинообразно. Така към края на същата година задържаните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините в зависимост от източника варира. През 1951 г. според строго поверителна справка на МВР в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 г. в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 криминални затворници. 500–600 жени са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 г. по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на задържаните лица е 3500.

С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 г. Политбюро на ЦК на БКП взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември. Но това не е краят на историята.

Закритият лагер формално е преименуван в затвор,

но под новия етикет продължава да функционира. Политически въдворени лица свидетелстват за пребиваването си там през 1954–1955 г.

По време на Унгарската революция, с Протокол «Б» №9 на Политбюро на ЦК на БКП от 17.ХI.1956 г. е постановено лагерът в Белене да се възстанови. "Да се въдворят в ТВО "Белене" най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове". Решението е потвърдено и от Указ №468 на Народното събрание от 4 декември същата година.

Същата година броят на лагеристите набъбва до 2800. По-късно част от тях са освободени, но мястото им е заето от втора вълна въдворени, свързана с т.нар. акция срещу хулиганите.

По неофициални данни през този лагер на смъртта са преминали над 30 хил. лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук смъртта при неизяснени обстоятелства, а и до днес продължават да се носят легенди за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, установени от комунистическата милиция. Според запазени архивни документи дневният хранителен порцион на затворниците е бил 78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 85 ст.

Под натиск на международното обществено мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 г. лагерът в Белене се закрива. В този момент в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, обявени за «непоправими рецидивисти», са в каменните кариери край Ловеч – поделение 0789.

След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП. Самият диктатор Тодор Живков и фамилията му стигат до краен цинизъм, твърдейки, че именно благодарение на Тато лагерите са премахнати. И до днес за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един осъден.

https://faktor.bg/predi-67-godini-bkp-zakriva-lagera-na-smartta-belene-no-za-jertvite-i-sasipanite-sadbi-vse-oshte-nqma-vazmezdie