История на Етиопия

[Hatshepsut]

Етиопска кухня


Варени зеленчуци на Инджера - типично ястие за Етиопия и Еритрея

Етиопия е уникална по своята същност. Тя се смята за люлка на човечеството. Там са намерени най-старите човешки останки, датирани на 4.4 милиона години. Етиопия е и родина на кафето.

Дългата й изолация в миналото, породена от факта, че тя е християнска държава, която е изцяло обградена от мюсюлмански кралства, а след това от европейски колонизатори, е спомогнала за създаването на уникална култура, като храната е особено добър пример за това.

Крайъгълен камък в етиопската кухня е инджера - вид вкусна палачинка, която се прави от брашно от теф. Това е житна култура, растяща единствено във високите етиопски плата. Вкусът на тефа е подобен на просо или киноа. Намира се и в България.

Инджера

Брашното се смесва със сода бикарбонат, газирана вода и сол. Прави се рядко тесто, което се оставя да ферментира за 24 часа, а след това се опича на тиган само от едната страна.

Веднъж направена, инджерата служи в етиопската кухня като хляб, обикновена палачинка, плато, върху което се поставя всякакъв вид храна (солена или сладка), както и за прибори. В Етиопия хората се хранят основно с ръце и за прибори могат да послужат само крайчета от инджерата.

Етиопската кухня е разделена на няколко групи. Уот са ястия от месо или зеленчуци, овкусени с пикантните подправки бербере. Друга популярна група ястия са алича – зеленчукови [манджи], приготвени основно с картофи, моркови, зеле, джинджифил и подправени с много мед.

Бербере - етиопска смес от подправки

Етиопия е рай за вегани и вегетарианци. Както стана ясно по-горе, по-голямата част от населението са коптски християни. В този клон на световната религия постите се спазват най-строго, също така има много регионални празници, забраняващи месото. Така около 250 дни в годината етиопците хапват само постни ястия.

Благодарение на този факт близо 60 процента от етиопската кулинария се приготвя без животинска мазнина. Варива като сушения грах, лещата и баклата, зърнени култури като ечемика и соргото и различни зеленчуци се приготвят по най-разнообразни начини без грам животинска съставка.

Липсата на животинска мазнина пък е довела до използването на екзотичните за нас масла от сусам, нуг и шафранка. Извън постите те се заменят с нитер кибе – пречистено масло, подобно на индийското гхи.

Разбира се, в страната се консумира и месо. Основна разлика от другите християнски народи е, че в Етиопия е забранено свинското. В местната кулинария се използва основно говеждо, козе, агнешко и пилешко. Месните ястия има специфичен вкус. Приготвят се изключително пикантни, но и обилно подправени с мед.

В Етиопия, като родина на кафето, тонизиращата напитка е издигната в култ. Подобно на чая в Япония, в африканската държава има няколко церемонии по пиене на кафе в зависимост коя част от деня е.

https://gotvach.bg/n-73001

Аромати и характерни ястия от Етиопската кухня


Етиопско ястие - Уот, приготвено от месо (рагу), сос и подправки

Интересно за етиопската кухня е, че е изключително повлияна от религиозната принадлежност на етиопците, които са коптски православни християни и спазват всички пости: Коледни, Великденски, включват някои по-кратки и задължително постят в сряда и петък през цялата година. Тези пости заемат около 250 дни в годината, които не позволяват консумацията на месо, яйца, сирене, като цяло никакви животински продукти.

Това е и причината етиопската кухня да е предимно вегетарианска и да се е развила в приготвянето на различни зеленчукови продукти по разнообразни начини. Това води и до употребата на много подправки, с които да се подобрят и разнообразят вкусовите качества на храната.

Една от най-употребяваните подправки е лютият червен пипер, който се добавя към почти всяко ядене. Чесънът също се използва често, за да придава плътен и богат вкус. Тъй като не използват животинска мазнина, те готвят предимно с масло от сусам и шафран.

Въпреки продължителните пости в Етиопия все пак се консумира месо. Обикновено хапват пилешко, говеждо, козе месо и овче месо. Свинско не се консумира отново по религиозни причини. Популярни са и различните видове сладководна риба.

В Етиопия се отглеждат и доста плодове, сред които са бананите и цитрусите.

Тази кухня е известна най-вече с разнообразието си на тестени изделия - кифлички с многообразни варианти на пълнеж, сладкиши и най-вече специфичният им хляб, наподобяващ на голяма палачинка. Този хляб носи името инджера и с приготвя от брашно от теф, житно растение отглеждащо се само в Етиопия и Еритрея. Самият хляб се използва като поднос и върху него се нареждат разнообразни храни.

Друго характерно за етиопската кухня е, че при нея няма последователност на поднасянето на ястията, а всичко се сервира едновременно.

Завършек на всяко хранене в тази кухня е поднасянето на прочутото етиопско кафе, поднесено чрез спазването на традиции, запазили се през годините. Първо се пекат кафените зърна, след това се счукват в хаван и се заливат с гореща вода. Течността се прецежда и поднася.

https://gotvach.bg/n-72810

[Hatshepsut]

Национално знаме на Етиопия


Знаме на Етиопия (от 2009г.)

Националното знаме на Етиопия е прието на 31 октомври 1996 година. Знамето е съставено от три равни хоризонтални ивици в зелено, жълто и червено със син диск и златна звезда в средата. Цветовете са датиращи от времето на Менелик II – владетел на Етиопия в периода 1889 – 1913. За първи път знамето е използвано през 1895 година. Синият цвят символизира мир, звездата представлява многообразие и единство, а лъчите на слънцето символизират просперитет. Зеленият цвят означава страната, жълтият - мир и надежда, а червеният цвят е символ на сила.

История

Знаме на Етиопската империя (1270-1853)


Знаме на Етиопската империя (1881-1897)


Знаме на Етиопската империя (1897-1913)

Символът в средата на знамето ም е първата буква от името на императора Менелик.

Знаме на Етиопия (1913-1974)


Знаме на комунистическа Етиопия (1974-1987)


Знаме на комунистическа Етиопия (1987-1991)


Знаме на Етиопия (1991-1996)


Знаме на Етиопия (1996-2009)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Етиопия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг Эфиопии

[Hatshepsut]

Герб на Етиопия

Гербът (емблемата) на Федерална демократична република Етиопия е златен пентаграм, разпространяващ златни лъчи светлина върху синьо поле във формата на кръг.

Символика

Пентаграмата, първоначално символ на цар Соломон, легендарния предшественик на императорите на Етиопия, сега символизира народа на Етиопия и единството на хората.

История

Етиопия няма хералдически традиции, тъй като е единствената африканска държава, която успешно се противопостави на европейската колонизация и успява да защити своята независимост.

Въпреки това много етиопски императори, както и благородници, духовници и просто богати хора, имали собствен печат, който съдържал надпис на езика Амхара или Геез, както и символично изображение, присъщо на собственика - корона, лъвът на Юда и т.н. Тези печати били чисто лични и следователно всеки от потомците на собственика на печата имал свой личен печат, с поне някаква външна разлика от печата на неговия прародител.

По този начин, въпреки факта, че етиопските воини носели щитове, богато украсени с традиционни символи, самите тези символи не били предназначени да отличават воина в битка и следователно нямали семантичното натоварване, което е присъщо на средновековните рицарски гербове.

Герб на Етиопската империя

Гербът на Етиопската империя, или Имперският герб, е златен, увенчан с етиопската императорска корона, крачещ страж хералдически вляво, Лъвът на Юда, носещ знамето на Етиопия в лявата си лапа, с накрайник във формата на кръст, в подножието на императорския трон, фланкиран от архангелите Михаил - отдясно и Гавриил отляво.

Архангелите със златни ореоли над главите са облечени в бели одежди и имат бели крила. Архангел Михаил държи в дясната си ръка спуснат меч, а в лявата ръка везни, издигнати над главата му. Архангел Гавриил държи в дясната си ръка златен скиптър, вдигнат нагоре, с накрайник във формата на кръст, а в лявата си ръка зелена палмова клонка.

Фигурите са изобразени на фона на червена мантия със златни ресни, превързана със зелени палмови клони, златни шнурове, златни пискюли и увенчана с етиопската императорска корона.

Малкият герб на Етиопската империя е лъвът на Юда, увенчан с етиопската императорска корона, в ход наляво, в естествен цвят, носещ в лявата си лапа златна тояга, с накрайник във формата на кръст и две, със златни ресни, златни ленти, върху зелено тревисто стъпало.

Средновековното описание на символа на Етиопия

Емблема на социалистическа Етиопия (1975-1987)

Емблема на Народно-демократична република Етиопия (1987-1991)

Емблема на Етиопия (1991-1996)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эмблема Эфиопии

[Hatshepsut]

Химн на Етиопия


Текст на химна на Амхарски език

От 1992 г. химнът на Етиопия е песента „Напред, мила майко Етиопия“ (на амхарски: ወደፊት ገስግሺ ውድ እናት ኢትዮጵያ, „Ведефит гесгиши, вид инат Итьопя”).

През съвременната история на Етиопия страната е променила три национални химна. Първият продължава по време на монархията от 1930 до 1975 г., вторият по време на еднопартийната система от 1975 до 1992 г., а третият е приет през 1992 г., след падането на Дерг, Временния военен административен съвет на страната.

Автор на текста на новия химн е Дередже Мелаку Менгеша (ደረጀ መላኩ መንገሻ: р.1957). Амхарският текст на песента „Напред, скъпа майко Етиопия“ говори за „гордото наследство на кураж и упорит труд“ на страната. Композитор - Саломон Лулу Митику (ሰሎሞን ሉሉ ምትኩ: р.1950).

Според етиопската конституция от 1995 г. химнът на страната трябва да „отразява ангажимента на народите на Етиопия да живеят заедно в демократичен ред и общата им съдба“

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гимн Эфиопии



Ethiopian National Anthem Lyrics In English And Amharic

[Hatshepsut]

География на Етиопия

Етиопия е държава в северната част на Източна Африка, без излаз на море, разположена между 4 15° с.ш., в субекваториалния пояс, в зоната на саваните, редките гори и храсти. На запад Етиопия граничи с Южен Судан (дължина на границата – 883 km) и Судан (723 km), на север – с Еритрея (1033 km), на североизток – с Джибути (343 km), на изток и югоизток – със Сомалия (1640 km) и на юг – с Кения (867 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни и езерни) е 5489 km. От запад на изток Етиопия се простира на 1625 km, а от север на юг – на 1220 km. В тези си граници заема площ от 1 127 127 km². Населението към 1 януари 2020 г. е 117 876 000 души. Столица е град Адис Абеба.

Територията на Етиопия се простира между 3°24′ и 14°54′ с.ш. и между 33°00′ и 48°00′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – 14°54′ с.ш., на границата с Еритрея, на левия бряг на река Гаш;
• крайна южна точка – 3°24′ с.ш., на границата с Кения;
• крайна западна точка – 33°00′ и.д., на границата с Южен Судан, на десния бряг на река Пибор, от басейна на Нил.
• крайна източна точка – 48°00′ и.д., на границата със Сомалия.

Релеф

Голяма част от територията на Етиопия се заема от Етиопската планинска земя с надморска височина от 2000 до 3000 m. Най-високите части са съсредоточени в планината Симен, където се издига най-високата точка на страната – връх Рас Дашан (4623 m). На изток от Етиопската планинска земя е разположена афарската депресия. Нейната северна част е заета от глинести и пясъчни равнини със солончаци, ниски лавови и туфови плата. По нейния край се издигат ниски вулкани, част от които са действащи – Габули (690 m), Умуна (690 m), Алу (496 m). Оста на депресията лежи под морското равнище, на брега на езерото Асале (-125 m). На юг от депресията се простира ниско лавово плато, заграждащо затворени безотточни котловини. На югоизток Етиопската планинска земя стръмно се спуска към дълбоката рифтова зона на Етиопския грабен, дъното на който е разделен на няколко котловини, заети от безотточни езера. На югоизток от него (Етиопския грабен) лежи обширното Сомалийско плато. Неговият северозападен край, заграждащ грабена е висок до 3000 m (относително височина) и е запълнен с лава. Останалата част на платото стъпаловидно се понижава в югоизточна посока.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Територията на Етиопия е разположена в източната част на Африканската платформа, нагънатия кристалинен фундамент на която се открива на повърхността на север и запад. Долния комплекс на фундамента е изграден от архайски гнайси и гранитогнайси, които формират няколко големи масива: 1. залягащият най-отгоре комплекс от долно- и горнопротерозойски пясъчници, а кристалинните шисти и филити запълват грабеновидните падини в гранитогнайсовите блокове; 2. горнопротерозойският комплеск на фундамента, съставен от амфиболитови, хлоритови, графитови и слюдести шисти, андезити, грауваки, кварцити, варовици и доломити с интрузии от дунити, габро, гранити и др., изгражда нагънат пояс с ширина 50 – 100 km, отнасящ се към Мозамбикския подвижен пояс. Седиментният чехъл (с мощност до 7 km) е изграден от морски и континентални наслаги от мезозоя и кайнозоя. Локално са развити ледникови образувания от горния палеозой. Обширни територии от платата на Етиопия са покрити с алкални базалти – трапи (от палеоцена и миоцена), а в рифтовете Афар и Етиопски са развити плиоценски и кватернерни базалти и техните туфи. Основните рифтови зони активно се разширяват на североизток (Афар) с образуване на океанска кора и се характеризират с висока сеизмичност и съвременен вулканизъм.

В страната се разработват находища на злато в района на Кибре-Менгист (Адола) в провинция Сидамо, свързани със скалите от горния докамбрийски комплекс; платина (в Юбдо, провинция Уолега, в алувиаалните наслаги, привързани към докамбрийските дунити); медна (в Дибаруа, Ади Нефис, Ади Раси, Ембадеро), никелова (в изветрелите ултрабазити) и манганова руди, природен газ, калиеви соли, самородна сяра.

Климат

Климатът на Етиопия е горещ, с влажен и сух сезон. В северните и централни части на страната валежите падат през лятото, на юг – през пролетта и есента, а по източните склонове на Етиопската планинска земя се наблюдават и оскъдни зимни дъждове. В долния пояс на планините (т.нар. „кола“, до височина 1700 – 1800 m) климатът е горещ, по западните и югозападните склонове влажен (до 2000 mm годишна сума на валежите); в умерения планински пояс (т.нар. „война-дега“, до 2400 m) средните месечни температури са от 13 до 16 – 18°С; прохладният планински пояс (т.нар. „дега“, до 4000 m) е със средни месечни температури от 13,4 до 16,8°С и е по-малко влажен; най-високо е разположен студеният пояс (т.нар. „чоке“), в който се наблюдава зимна снежна покривка и заема най-високите части на планините. Депресията Афар, затворена за влажните въздушни маси, е едно от най-горещите места на земята. Средните максимални температури са около 35°С, а средните минимални – около 25°С. Климатът на Сомалийското плато е горещ и сух.

Води

В Етиопската планинска земя речната мрежа е гъста, на изток, на Сомалийското плато – рядка, а в депресията Афар – липсва такава (има само временни реки – уади). Главните реки в страната принадлежат към водосборния басейн на река Нил. От езерото Тана изтича река Сини Нил (Абай, 1783* km). Получавайки многочислени притоци в планините Сини Нил, а също и река Атбара (1120* km) с десния и приток Текезе (Сетит, 608* km) обезпечават съответно 69% и 22% от отокът на река Нил в периода на летните дъждове. Други големи реки в Етиопия са: Шебеле (1600* km) и Ганале (858 km), течащи на югоизток към Индийския океан; Аваш (1200 km), вливаща се в безотточното езеро Абе (320 km²); на юг тече река Омо (760 km), вливаща се в езерото Туркана (Рудолф, 6405* km²). Освен голямото езеро Тана (3100 – 3600 km²) в Етиопия има и голямо количество други езера – Абая (1160 km²), Чоу Бахър (800 km²), Звай (455 km²), Чамо (317 km²) и др., преградени от древни лавови потоци или лежащи в отделни котловини в Етиопския грабен. В Афарската депресия има много солени и сладководни езера – най-голямо е сладководното езеро Абе (320 km²).

Почви

Почвите по склоновете на Етиопската планинска земя в горещия пояс са червено-кафяви и планински тъмночервени хумусни ферсиалитни. В базалтовите плата широко разпространение имат черните монтморилонитови почви. В пояса „война-дега“ почвите са хумусни тъмночервени фералитни и ферсиалитни, а също планински черноземновидни хумусни и плодородни, използвани още от дълбока древност. В пояса „дега“ се появяват черноземновидни излужени почви. В сухите източни и южни части на Етиопия кафявите и червенокафявите почви, често са каменисти.

Растителност

Северните, източните и южните части на Етиопия имат сух и горещ климат и са заети от храстови пустини, полупустини и опустинени савани, предимно акациеви. По западните и югозападните склонове на Етиопската планинска земя ясно е изразена височинната поясност. В долния пояс „кола“ от север на юг се сменят опустинени, типични и влажни савани, а по долините на реките виреят вечнозелени гори. Вечноелените гори с преобладаването на кафееното дарво растат по много влажжните югозападни склонове на височина от 1200 до 2000 m. В пояса „война-дега“, заемащ платата на Етиопската планинска земя широко са разпространени планинските савани, а в планините, на височина от 1500 до 2000 m – иглолистни подокарпусови гори. В пояса „дега“ са развити планински степи, но по склоновете на планините между 2000 и 3000 m виреят и иглолистни хвойнови гори.

Животински свят

Животинският свят на Етиопия се отнася към Източноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област. Фауната е разнообразна и богата във видово отношение. Характерни са едрите бозайници – антилопи, жирафи, биволи, хипопотами, слонове, зебри, планински козли. Има много хищници (лъвове, леопарди, леопардови котки). От маймуните най-разпространени са зелените морски котки, павианите анубис и ендемичните гелади, а от птиците – щраус, нектарник, птица носорог, птица тъкач и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Етиопия