Християнство във Волжка България

[volgabulgars]

Авраамий Български

Светият мъченик Авраамий Български, Владимирският Чудотворец, бил родом от волжките българи, предци на чувашите. Той е възпитан в мюсюлманската вяра, приет от българите през X в.

От ранна възраст Авраамий се стреми към добродетелен живот. Господ обръща внимание на безкористните му усилия и по Божия милост просветлява сърцето му с животворната светлина на Христовото учение. След като приема светото Кръщение, Авраамий става ревностен християнин. Той хранел бедните, давал питие на жадните, обличал голите. Чрез молитва и пост Аврамий укрепвал душата си в благочестието.

Свети Авраамий наследява значително състояние от родителите си. След като станал християнин, той занимавал се с търговия. През 1228 г. свети Авраамий отплавал с лодка по река Волга, за да търгува в град Велики Болгар, древната столица на Българското царство. Свети Авраамий не криел от никого вярата си в Христос и смело проповядвал навсякъде истината, открита му от Господа, че е необходимо да се покаем и в сърдечно разкаяние за греховете, в праведен добродетелен живот, придобили силна вяра в нашия Господ Иисус Христос, надявайки се на Неговата милост, да влезем в Царството Божие.

Волжките българи били смутени, когато видели, че един много богат и известен търговец, който не бил от руските градове, но принадлежал към тяхното племе, ревностно и непрестанно проповядвал Христовата вяра. Те го хванали и го принудили да се отрече от Христос. В продължение на много дни убеждавали светия мъченик да се върне към мюсюлманската вяра, като използвали убеждения и мъчения. Смелият Христов изповедник Аврамий обаче останал непреклонен, не се вслушал в напразните им съвети, а твърдо изповядал Христос, истинския Бог, и отхвърлил мюсюлманската вяра.

Светият мъченик Аврамий устоял на много изкушения, не се уплашил от жестоките мъчения и с чест понесъл всички изпитания. След много и дълги мъчения мъчителите отрязали главата му на 1 април 1229 г. Християните взели тялото на страдалеца, поставили го в ковчег и го погребали в християнското гробище на Велики Болгар.

Никонският летопис разказва: "Бог сътвори скорошно отмъщение, през лятото техният Велик град се запали и голямата му половина изгоря, останалата част от града много дни се запалваше по два и три пъти на ден и така малко остана градът, всичко изгоря и много стоки безброй изгоряха". Същото лято са били разбити и са се обърнали в бягство българските гранични постове на река Яик. През есента на 1237 г. последвало окончателното унищожаване на българското царство и разрушаването на столицата му от монголо-татарите.

През лятото на 1229 г. волжките българи сключват мир с великия княз на Владимир, свети Георги (Юрий) Всеволодович (поч. 4 февруари), за шест години. И двете страни се задължават да освободят пленниците.

На 6 март 1230 г. мощите на светия мъченик Аврамий са пренесени от Българската земя в град Владимир. Заедно с епископ Митрофан и с цялото духовенство Георги Всеволодович посрещна мощите на светия мъченик на една верста от града със запалени свещи. Мощите на свети Авраамий бяха положени в църквата "Благовещение" на манастира "Успение Богородично", основан през 1199 г. от княгиня Мария (в монашество Марта), съпруга на великия княз Всеволод. От момента на пренасянето на мощите започва честването на паметта на светия мъченик Авраамий във Владимир. Болните се обличали в неговите вериги и стояли в тях по време на богослужението, като получавали изцеление от болестите си благодарение на вярата си.

— Кратко житие на свещеномъченик Авраамий Български, Владимирски чудотворец. akafist.ru.

В лето 6737. Того же лета страсть новаго мученика Христова, его же убиша болгаре в Великом граде ихъ. Сь бысть иного языка, не рускаго, хрестьян же сы, имеяше именье много, гостешбу дея по градом. Вниде в болгарьскый град, они же, емше, нудиша и много дний ласканьем и прещеньем отврещися Христа и веры хрестьяньскыя. Он же не покорися, но, вся остави въ, изволи паче умрети за Христа, усеченъ бысть месяца априля въ 1 день. Его же русь-хрестьяне вземше тело, положиша в гробе, идеже вси хрестьяне лежат. И створи Богъ милость вскоре за кровь его. Погоре у него болшая половина города Великаго, а потом оставшая часть загарашется днемъ дваждый и триждый. Тако же и бысть по мьного дни. Мало остася города, а все погоре, и товара по горе множство бещислено за кровь мученка Христова.

В лето 6738, месяца марта въ 9 день, 40 святыхъ мученикъ. Принесенъ бысть Христовъ мученикъ Аврамий Новый изъ Болгарьское земли в славный град Володимерь, его же болгаре в минувшее лето, месяца априля въ 1 день много мучивше, нудяще отврещися крещенья. Он же не отверьжеся, но, все оставль именье свое, усеченъ бы, и взяты быша мощи святаго страстотерпца Аврамья. И принесенъ бывъ в Володимерь. И великый князь благочестивый Георгий усрете их перед городом за версту с великою честью, с свещами, и епископъ Митрофанъ со всем клиросом и со игумены, и княгыни з детьми и вси людье. И положенъ бысть в церкви святыя Богородица в манастыри великые княгини Всеволожие.

Превод:

През 1229 г. се разиграва страстта на нов Христов мъченик, който е убит от българите в техния Велик град. Той бил от друг народ, не бил руснак, бил християнин, имал много имоти, търгувал в градовете, влязъл в един български град. Те, като го хванали, много дни го принуждавали с ласки и заплахи да се отрече от Христа и християнската вяра, но той не се подчинил, а като оставил всичко, се осмелил по-добре да умре за Христа. Бил посечен през месец април на 1-вия ден. Руските християни, като взели тялото му, го положили в ковчега, където лежат всички християни. А Бог е сътворил милост скоро за кръвта му: голямата половина на град Велики е изгоряла при тях, а след това останалата част се е запалила през деня два и три пъти. Така беше в продължение на много дни и от града остана малко, но всичко изгоря, а стоките изгоряха безброй за кръвта на мъченика Христос.

През 1230 г., месец март, 9-ия ден, денят на 40-те свети мъченици, от българската земя в град Владимир бе доведен Христовият мъченик Авраамий Нови, когото българите през изминалата година, месец април, 1-ви ден, много измъчвали, като го принуждавали да се отрече от кръщението, но той не се отрекъл, а като оставил цялото си имущество, бил посечен, а мощите на светия старец Авраамий били взети, и го докараха във Владимир, и великият княз благочестивият Георги го посрещна пред града на една миля разстояние с големи почести и свещи, и епископ Митрофан с цялото духовенство и с игумените, и княгините с децата им, и целият народ, и го положиха в църквата на Света Богородица в манастира на великата княгиня Всеволодова.

— Лаврентийски летопис, 1377, л. 156–157. nlr.ru.