Българи отъ Волжка България

[Hatshepsut]

Произхождайки от древен волжкобългарски род на Бикчура-хан, Татяна Яруллина ал-Булгари е минала дълъг път на самопознание и духовно овладяване. Родена е в Кавказ, защитява докторат по филология в Москва. Сега е д-р доцент в ЛТУ (София). В България се преселва през 1983 г. след като се омъжва за историка Христо Тодоров-Бемберски. Занимава с българознанието – науката за историята, езика, културата и душевността на българския суперетнос (специално на волжките, кавказките и сибирските българи). Автор е на над сто публикации по българознание, лингвистика и духовни учения. Носи званието „академик” на Булгарска духовна академия (гр.Казан). След запознаването с философията на Беинса Дуно постепенно разбира ролята на българите в еволюционния път на човечеството.
Рисува от ранна възраст и възприема този процес като начин на самопознание и отваряне на дълбоко укритите подсъзнателни и свръхсъзнателни извори на човешката личност, инкарнационната и космична памет.В училищна възраст учила рисуване при един от преките последователи на руския художник Н.Ярошенко. Определя своя стил като „мануален интуитивизъм”, защото рисува с ръце без да си програмира, какво ще рисува. Смята, че ръцете са божествен и свръхинтелигентен инструмент и сами знаят как да правят това, като в любовен акт. Те знаят как най-точно да отговорят на тайния копнеж на душата за съвършенството. Картините й първоначално не са предназначени за публично представяне или комерсиална цел. Използва най-различни техники – рисуване с маслени бои върху хартия, картон и платно, маслен и сух пастел, живопис върху стъкло в японски стил, акварел, графика с туш и молив. Има около 200 различни картини и графики, групирани в цикли  – „Аури и сенки”, „Сътворението”, „Новото съзнание”, „Магнит”, „Японска душа” и др. Творбите си подписва със специална анаграма, кодираща нейното име „ал-Булгари”. Някои от тях се намират в частни колекции в Япония, Русия и България. На лекуващите, духовни, енергийни картини на ал-Булгари случайно попадат нейните приятели, които съветват тя да направи изложба и да ги публикува във виртуалното пространство.

Българска вселена от Казан до София - Татяна Яруллина ал-Булгари

[Hatshepsut]

Доц. Татяна Яруллина: Разбрах ролята на българите в еволюционния път на човечеството

Татяна Яруллина е човек с богата биографи и голям творчески потенциал. Занимава се с широк спектър от теми, засягащи историята, културата и езика на древните българи и особено на волжките българи. Интересува се от езотерика, обича да пише и чете поезия. Подчертава, че корените й тръгват от древен волжко-български род. По време на сталинистките чистки семейството й се озовава в Кавказ, в град Михачкал, основан на мястото на древния български град – Семендер. Там завършва руска филология. Докторантура защитава в Московския държавен университет. Известно време работи като старши преподавател във Волгоградския държавен университет. След като се омъжва за българския историк и българист Христо Бемберски, се преселва да живее в България. В момента работи като доцент по руски език в Лесотехническия университет и като хоноруван доцент в Софийския университет, където чете лекции по културата на Волжка България в Департамента по източни езици и култура. През 2009 г. получава звание академик на Булгарската Духовна Академия в град Казан. Тя е автор на повече от 90 научни и научно-популярни публикации, от които към 50 са по българознание. Автор е на три стихосбирки и на една езотерична книга. Последната й книга “Волжка България и Европа” чийто тираж беше изчерпан месеци след излизането на книгата е може би върхът на досегашната й задълбочена изследователска дейност свързана с волжките българи. Казва, че за нея е особена чест да доближи с познанията си част от древното минало на Волжка България до читателите на в-к “Българска армия”.

-Г-жа Яруллина, в България вие сте безспорно най-добрия познавач на историята на Волжка България, с която сте генетично свързана. Разкажете ни нещо повече за вас и вашата фамилия. Какво означава думата Яруллин?

-Моите корени тръгват от древен волжко-български род, свързан с Бикчурак-хан-улугбек на град Булгар, загинал през 1396 г. В рода ми има известни учени, един от които е казанският историк Хади Атласи и монголистът и медиевистът Ахмет Тимер (Ахмет Рашидович Яруллин). Нашето родословие е било запазено от роднината ни, Ахмед Темир, емигрирал в чужбина.. В рода ни е имало канове, бекове, шейхове, имами-свещенослужители, учители, поети. Моето фамилно име е по името на дядо ми Рашид Ярулла, загинал по време на сталинистките репресии през 1938 г. Ярулла е аналогично на името Теодор – “обичан от Бога”. Особено силно влияние върху мен и моята иследователска дейност в областта на българознанието и историята на волжките българи, оказа моя съпруг Христо Тодоров Бемберски, който почина през 1997 г. Като историк и филолог и сериозен изследовател, той остави голям архив за древното минало на волжките българи и много неотпечатани работи. Благодарение на него навлязох в проблематиката на тази наука и започнах да разбирам нейното значение за еволюционният път на българската народност. Паралелно с това, дълги години сътрудничих на големия български поет, писател-историк, публицист и общественик Гео Донев, който за съжаление също вече не е сред нас. Тясното общуване с тези двама големи българи ме накара да преосмисля своето отношение към света. Разбрах ролята на българите в еволюционния път на човечеството.

-Преди известно време, във в-к “Българска армия” публикувахме обширен материал за позната-непозната Волжка България и нейната древна столица Казан. Разкажете ни нещо повече за тях!

-Казан е родината на всички волжки българи, живеещи в съвременната епоха, дори те и да не са родени там. Те са свързани с нея като деца с майка си. За да усетиш това място, трябва да го посетиш. И много дунавски българи, които са имали някакви предразсъдъци към казанските българи, мохамедани по своята религия, след запознаването си с Казан и с неговите жители са станали големи привърженици на волжките българи. Според мен това е културологичен феномен. Както казваше Гео Донев, това е “памет на еритроцитите”. Все пак нека да не забравяме, че историята на Казан е древна и богата. През 2005 г. градът отбеляза своето хилядолетие, което е потвърдено и археологически. Казанското царство е просъществувало повече от век и половина оставяйки забележима следа в културата на Източна Европа и особено на Русия. На 2 октомври 1552 деветнайсетгодишният Иван Грозни, превзема Казан когато физически са унищожени към седемстотин хиляди волжки българи. Тази болка е неизтриваема от паметта на народа. Всяка година на 2 октомври, хората се събират в Казанския Кремъл край кулата на последната българска царица – Сююмбика, за да почетат паметта на загиналите. Преди Октомврийскаа революция нашите българи направили опит да създадат отново своя държава на Волга – “Идел-Урал”, но тя била разгромена от болшевиките на 28 февруари 1918 г. След това започнали репресиите срещу волжките българи. Това е първият репресиран народ в Съветска Русия.

-Разкажете ни нещо за Дагестан, където сте родена и живяла. Открихте ли там нещо българско?

-Моите дядовци са избягали от сталинистките репресии в Дагестан. Мисля, че това никак не е случайно, защото там и досега се е съхранила голяма общност кавказки българи. Дагестанските народи помнят тези свои корени. Родих се на тази благословена българска земя, в град Махачкала, построен на мястото на древния Семиндер. В Дагестан край Чир-юрт са открити цели средновековни български градове, за което по време на социализма беше забранено да се говори. В Дагестан съществува огромният планински град Балхар, където е особено развито женското керамично производство. В Махачкала завърших математическа гимназия и университет.

-През 2008 г, вие издадохте една уникална книга “Волжка България и Европа”, която беше разграбена само за няколко месеца! Смятам, че това е най-издържана книга за Волжка България написана през последните двайсет години в България. И не съм единствената в тази оценка!

-От излизането на предишната ми книга “Величието на Волжка България” до “Волжка България и Европа” минаха пет годинии. През това време процесът на взаимно опознаване на двата български клона – волжките и дунавските българи се ускори и задълбочи. Появиха се много нови филми и книги за Волжка България, организират се научни експедиции, редица учени, включително с моя милост, водим голяма работа в тази област. И все пак се появиха нови въпроси, защото се усеща все по-голям обществен интерес към българите на Волга. Що се касае до темата “Волжка България и Европа”, която е извънредно голяма, сега започва да се разработва в науката, защото се появиха нови археологически артефакти и нови писмени източници, потвърждаващи тази стара и взаимно изгодна връзка. Мисля, че широко образованата Европа с разбиране ще възприеме приноса на волжките българи(булгари) в културата й, но с голяма мъка би приела такъв принос от страна на татарите, или в най-добрия случай от булгаро-татарите,обитатели на средновековна Тартария.

-Трябва да си признаем, че на европейците името Волжка Българи звучи почти непознато!

-Съгласна съм! Още по-малко е известна историческата роля на тази държава в оцеляването на европейската цивилизация по време на страшното монголско нашествие в Европа през 13 век. В същото време наприемер, мнозина знаят, за поражението на обединената руска и куманска (положецка) войска на река Калка близо до Азовско море през 1223 г., от монголите. Този факт е включен в много учебници по история, но същите учебници премълчават съдбата на монголите след тази битка, когато те понасят тежко поражение от волжките българи край Самарска лъка. За Волжка България трябва да се знае, че е била икономически стабилна и могъща държава известна като “страната на градовете”, с развита търговия, собствена държавна религия и многоетнически състав, управляван от булгарските емири(царе) вероятно от рода Дуло и от рода родствен на Арсакидите.

-Можем ли в едно интервю да разкажем цялата истина за трагичната история на Волжка България?

-Особено когато на 26 май 1920 г. на територията на Волжка България болшевишкото ръководство създава Република Татарстан с цел да бъдат заличени волжките българи от списъка на народите в болшевишка Русия! Сталиновото ръководство забранява Българската община и изпраща най-изявените волжки българи в ГУЛАГ а някои даже и растрелва. В периода 1920-1940 г. руските чекисти и военните власти унищожават над 50 хиляди активисти на забранената Община на волжките българи. И въпреки всичко, голяма част от тези корави българи не спират да се борят за своите права да се нарекат българи а не “татари”.

-И за край да ви поздравя за званието академик на Булгарската Духовна академия в град Казан!

Благодаря! Това за мен е голямо признание за досегашната ми дейност в областта на българознанието и историята. На 9 май 2009 г. Историческият клуб “Булгар ал-Джадид” /Новият Булгар/ при Националния исторически музей в град Казан с ръководител Фархат Нурутдин, обявиха книгата “Волжка България и Европа” за най-добрата книга за волжките българи през 2008 г. присъждайки ми титлата академик от името на Булгарската Духовна Академия. 

[Hatshepsut]

Волжка България - The Volga Bulgars:

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

България да открие свое представителство в Казан, искат наследници на волжските българи

18 септември 2011 | 10:35 | Агенция "Фокус"

София. България да има свое представителство в Казан – това е желанието на наследниците на волжските българи, каза в интервю за Агенция “Фокус” Рустам Фанисович Набиев, доцент по право, от Българската организация в Казан. Доцент Набиев гостува в България заедно с други представители на организации на волжските българи по покана на Организацията на обединените българи.
 „България изгуби руския пазар. В този план искам да обърна внимание на това, че в Казан няма българско представителство! Независимо от това, че всеки човек, който се нарича татарин, знае за своите български корен. Всеки. Волжска България – всички знаят какво означава това. По тази причина добро отношение към България в нашия регион има, но ето - представителство на България – няма. Допускам, че ако имаше такова, то би могло да работи и с туристите, а туристическият поток да носи пари на България. Също така – да работи за поддръжка на етническите и културни връзки с България. Ако бъде открит такъв център, България би могла да продава своя продукция, ако този център я представя във Волжския регион”, каза доцент Набиев.
 По думите му – въпреки конкуренцията на Турция, ще има интерес от туристи за българското Черноморие. Особено за периода септември – октомври, когато у нас морето е евтино, а в Поволожието е приключила активната селскостопанска работа.

[Hatshepsut]

Волжски професори: Добро отношение към България в нашия регион има, но представителство на България - няма

18 септември 2011 | 15:01 | Агенция "Фокус"

На посещение в България са представители на български организации на наследниците на българите от Волжска България. Те са тук по покана на Организацията на обединените българи (ООБ), която организира традиционната „Българиада”. Наследниците на волжските българи имаха днес среща с председателя на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) Росен Иванов, след което бяха на посещение в Перник. Тагир Мирзатович Абдулин, археолог, представляващ Българската организация в Уляновска област и организацията „Булгар ал-Джедид” в Казан, Рустам Фанисович Набиев, доцент по право, от Българската организация в Казан, Ахмет Закиевич Рахимов, професор по педагогика, Роберт Шамгилович Азаматов, преподавател по медицина, от Българската организация в Башкортостан, инж. Дочо Шипковенски и Христо Христов от Организацията на обединените българи бяха любезни да дадат интервю за Агенция “Фокус”.

Фокус: Инж. Шипковенски, по какъв повод Ви гостуват наследници на волжските българи?
Дочо Шипковенски: Част от тях са наши гости по повод конференцията „Българиада 2011”, която вече е традиционна. В нея има научна част, свързана с древните предци на българите – траки, славяни, прабългари – всички, които са участвали във формирането на нашата народност. Обсъждаха се въпроси свързани със структурата, развитието, приемането на един регламент, който да бъде препоръчителен за всички българи от света. Гостите от Волгоуралието, наследници на древните българи, представляват нашите организации от Уфа, Уляновск, Казан и други градове, които не успяха да дойдат – от Чувашия, Петербург и т.н.

Фокус: Г-н Абдулин, бихте ли представили Вашата организация на българите от Уляновска област – „Българска община”?
Тагир Мирзатович Абдулин: Абдулин – това е моята съветска, руска фамилия, моето име е Тагир Абдул Ал Булгари. Тук представлявам две организации от Русия – едната е „Булгар ал-Джедид” в Казан, най-ранната организация, създадена 1978 година, когато още не биваше да се произнася думата „болгар”. Втората е Уляновската. Живея в Будапеща, Унгария, и от Будапеща се занимавам с издателската дейност на първото и засега – единствено списание на българите от Волжска България – „Булгар Таймс” (The Bulgar Times) в интернет – www.bulgartimes.com.

Фокус: Като археолог – какво в България Ви направи впечатление?
Тагир Мирзатович Абдулин: Музеите много ме впечатляват, разбира се. У нас също има богати археологически паметници, но като правило те са във фондовете, закрити. А там, където са изложени, в Москва или Санкт Петербург, за тях казват, че това не са български паметници, за съжаление. Много добри са впечатленията ми от държавата България, много добре ни приеха, благодарим на Организацията на обединените българи за тяхната покана. Имахме ползотворни срещи.
 Що се отнася до Унгария, може да кажа, че унгарците, когато са излезли от България, при тях дори унгарската дума за „гражданин” е „болгар”. Те така говорят – ал ам болгар – аз съм гражданин на Унгария или гражданин на държавата – болгар. Това е много интересно. Там са останали около 20 топонима, които съдържат думата „болгар”. Там има два града, единият е около езерото Балатон – Полгар, другият – около град Токай - Полгар. В личната ми колекция аз имам оригинала на карта от ХVІІІ век, където те са написани „Болгар”. Фрагмент от тази карта е отпечатана на гърба на списанието. Това не е приказка, това е истина. Фамилии Ал-Булгари има много.

Фокус: Професор Рахимов, какво представлява Българската организация в Башкортостан?
Ахмет Закиевич Рахимов: Българската организация съществува от неотдавна; нарича се „Клуб на българската интелигенция в Република Башкортостан”. Нашият клуб днес има 70 члена, но може да станат повече. Има желание наши филиали да бъдат открити в още градове и селища. Но защо – „Клуб на българската интелигенция”?. У нас интелигенцията, в големия си процент, това са българи. Но у нас думата „болгар” не я знаят. Това понятие – „болгар” дълго време беше забранена дума, забранено име. Когато написах книгата „Волжска България и нейната съдба”, на мен ми беше казано „не пиши”. След 40 години успях да издам тази книга, който настъпиха нови времена, ново управление, нова Конституция. Днес ние в Урал се наричаме българи. По време на преброяването ние провеждаме агитация за това – който иска, свободно да може да се определи като „българин”. В миналата година се състоя преброяване на населението. Преди преброяването имаше указание – да се определим или башкири, или руснаци, или татари в най-добрия случай. Но да не се определим като българи... Но Уралска България – тя съществува, българите са се разпространили по света и те се явяват сред най-грамотните. По тази причина нашият клуб се нарича „Клуб на българската интелигенция”. Стараем се да съхраним българския етнос, понятието „българин”. По тази причина сме тук и е много хубаво, че МАБИК – Международната академия по българознание, иновации и култура провежда ежегодно конференции. Това спомага за възраждането на българския народ.
 
Фокус: Г-н Азаматов, Вие също сте член на Клуба на българската интелигенция в Башкортостан, с какво се занимавате?
Роберт Шамгилович Азаматов: Заместник-председател съм на клуба, чийто председател е академик Ахмет Закиевич. Аз съм кандидат на медицинските науки, преподавах 12 години в Медицински институт. По образование съм лекар – хирург. В продължение на 15 години бях отговорник по здравеопазването в Република Башкортостан, заслужил лекар съм на Башкортостан. За присъствието ми тук, благодаря на Организацията на обединените българи и Международната академия по българознание, иновации и култура. Но аз се поинтересувах – каква е ситуацията във вашата страна с туберкулозата. И тук аз разбрах, че при вас положението с туберкулозата е много лошо. Значи – у вас през миналата година има 39,1 заболели от туберкулоза на 100 000 души население. В нашата република, която не е много висока развита област в Русия, това са 13 заболели на 100 000 души население. Разбирате ли – при нас заболелите от туберкулоза са три пъти по-малко! Така академик Ахимов ми каза „подготви се в този план”, и аз се подготвих. Срещнах се с много представители на фармацевтични фирми, дъщерята на инж. Шипковенски организира моя среща в Министерство на здравеопазването. За съжаление, навсякъде практически ни отказаха. Не искат да се занимават с развитието на българския народ; не искат да работят за укрепване на здравето на българския народ, не искат да подобрят образованието на българския народ. Вчера бяхме на среща в областната управа и там ни подкрепят и искат да ни помогнат, искат нашите противотуберкулозни препарати, които предлагаме, да се разпространяват и при вас. Благодаря им, надявам се, че подобни срещи, както и тази днес, и разговора с вас, ще помогнат за подобряване на здравето на българския народ.

Фокус: Как постигнахте такива добри резултати – 13 заболели от туберкулоза на 100 000 души?
Роберт Шамгилович Азаматов: На първо място – с добрите противотуберкулозни лекарства. Аз съм дошъл тук като представител на фармацевтичния завод в град Иркутск, Руска Федерация, който се намира на Байкал. Заводът има представителство в Москва. Ние произвеждаме противотуберкулозни препарати на най-високо ниво. Донесох ценови лист на 40 препарата, за съжаление, у вас, в България, се произвежда само един-единствен препарат от целия този списък. На второ място – освен това ние се занимаваме активно с диспансеризация на заболелите и с профилактика на туберкулозата. И повишаваме жизненото равнище на населението – ако хората живеят по-добре, хранят се рационално, туберкулозата ще намалее.

Фокус: Развивате високи технологии в сферата на фармацевтиката?
Роберт Шамгилович Азаматов: Фармацевтичният завод ОАО „Фармасинтез”, на който съм представител, освен противотуберкулозни препарати, в края на тази година или в началото на следващата ще започне да произвежда лекарства за подтискане на вируса на ХИВ/СПИН. Това също е актуално. След две години пък в Санкт Петербург ще се открие и завод за производство на противоракови лекарства – за потискане и профилактика на онгологични заболявания.
Ахмет Закиевич Рахимов: Нека да добавя. Това, което Роберт Азаматов каза за здравеопазването, аз мога да го кажа за образованието. Мога да кажа, че в Русия и дори – в Съветския съюз ние създадохме най-добрите технологии и за обучение, и за възпитание. Ние гарантираме развитието на децата. Те трябва да бъдат образовани и здрави. Така моята технология се нарича „здравеопазваща технология”. Ако в училище бъде внедрена наша технология, от една страна това води до укрепване на здравето, от друга страна – до развитие на творческите способности и от трета страна – води до развитие на нравственото възпитание. Това е духовно здраве.
 
Фокус: Доцент Набиев, какво може да ни кажете за българите в Казан?
Рустам Фанисович Набиев: Представлявам казанската организация, оглавявана от Рафис Хакимов. Изразявам голямата си признателност, че имах тази възможност като изследовател да присъствам на научната конференция, на която да изразя моменти от древната българска история. Това са моменти, които, нека го наречем така – в Русия и в Татарстан не приветстват. По тази причина съм много радостен, когато имам възможност да се срещна с други изследователи на дълбочините на историята. Обръщам внимание на това, на което и много мои български колеги обръщат внимание – какво не достига в нашите отношения. Това е, че България изгуби руския пазар. България изгуби руския пазар. В този план искам да обърна внимание на това, че в Казан няма българско представителство! Независимо от това, че всеки човек, който се нарича татарин, знае за своите български корен. Всеки. Признание, че са българи в момента няма, но своите корени знаят. Волжска България – всички знаят какво означава това. По тази причина добро отношение към България в нашия регион има, но ето - представителство на България – няма. Допускам, че ако имаше такова, то би могло да работи и с туристите, а туристическият поток да носи пари на България. Също така – да работи за поддръжка на етническите и културни връзки с България. Ако бъде открит такъв център, България би могла да продава своя продукция, ако този център я представя във Волжския регион.

Фокус: Има ли интерес към туризъм в България?
Рустам Фанисович Набиев: Да, да. Разбира се, има голяма конкуренция. Турция ни предлага много добри условия, но в Турция езикът се отличава от руския език. Това има значение, тук в България ни разбират. Но например в един такъв период като септември и октомври, е периодът, в който хората от Поволожието могат да идват да почиват в България. След активния туристически сезон, когато при нас е завършила земеделската работа, при вас морето все още е топло – през септември.
 
Фокус: Кои български области поддържат връзка с българи в Уралието?
Дочо Шипковенски: Димитровград е побратимен с Уляновск. Други не са много. Освен това през май месец тази година Централна кооперативна банка купи една неголяма банка в Казан – ТАТ Инвест банк и в момента става преструктурирането на тази банка, за да работи с продуктите, които ЦКБ предлага за фирми, които ще работят с България, за българи от Волгоуралието и гражданите от тези територии, които ще могат да спестяват в нея и т.н. Това също ще бъде една основа за нашите взаимоотношения – икономически, туристически и всякакви други между Волгоуралието, нашите българи там и България. Това е едно чудесно начало на развитието на нашите взаимоотношения.

[Hatshepsut]

Волжка България ● Мы булгары, a не татары!

[Hatshepsut]

Фейсбук-страница "Волжка България":

https://www.facebook.com/VolgaBulgaria

[Hatshepsut]

Д-р Валиева от Татарстан: Гордея се, че съм волжка българка

Повечето жители на Татарстан се самоопределят като волжки българи, заяви в ефира на Дарик радио-Добрич Албина Хайруллина - Валиева. Тя е родена в Татарстан – древната Волжка България и е доктор на филологическите науки в Института за език, литература и изкуство при Академията на науките на Република Татарстан. Валиева  е и експерт на Евразийския център за международни изследвания при Федералния университет в Казан.
„От баба и дядо и от моите родители научих, че нашите деди са българи и те имат голяма и богата култура. Аз се гордея, че съм волжка българка”, каза Валиева. Тя припомни, че недалеч от Казан - днешната столица на автономната република в състава на Руската федерация, се намират старите градове на Волжка България - Болгар и Биляр.

Валиева отбеляза, че в целия Волго-Уралски регион има много хора, които се чувстват като волжки българи и искат да запазят традициите си. „По неофициални данни 15 млн. волжки българи живеят в Русия и вън от нея – в Казахстан, Азербайджан, Туркменистан, Киргизия”, посочи тя.

Д-р Валиева е автор на книгата „Древните българи в лингвистичния, културния и исторически контекст на евразийското пространство“, която вече беше представена в Добрич. „Моята книга е една първа стъпка, с която искам да запозная дунавско-българските читатели с нашите традиции и култура, за да знаят повече за Волжка България”, каза Албина Валиева.

Тя ръководи и наскоро създадения Център за културно-просветна дейност „Идел”- по името на древното название на река Волга. Сдружението, със седалище Варна, работи за съхранение на националната идентичност на волжките българи и популяризиране на тяхната култура и език. Има идея към него да бъде създаден и научен център за изследване на историята на Волжка България. Председател на УС на сдружението е Иван Станчов - дипломат, приятел и родственик на Валиева. „Аз се гордея с това, което г-жа Валиева прави за българите от Татарстан, които са много забравени, а трябва да се знае, че има и българи от Крим, от Русия и други места”, посочи дипломатът.

Двамата бях гости на Добрич за празника на града - 25 септември.  Д-р Валиева беше облечена с бродирана казанска носия с орнаменти, които по думите й се откриват в цяла Централна Азия.

Според Валиева добруджанските татари, които са дошли от Крим, фактически също са част от волжките българи, тъй като са били част от империята на Волжка България. „Независимо къде живеят нашите хора - в Крим, в Татарстан или Сибир те са волжки българи, наричани татари в Русия”, посочи Валиева. Думите й можете да чуете в прикачения файл.

Волжка България, известна още като Волжко-Камска България е средновековна държава, обхващаща територията около сливането на реките Волга и Кама. Смята се, че Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг, един от синовете на кан Кубрат.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1152668

[Hatshepsut]

Волжка българка събира наши народни песни

Младата певица и актриса от Татарстан Гулнара Хайруллина събира стари български песни. Изпълнителката проявява интерес към автентичната българска народна музика, както и към фолклора на кримските татари в България, голяма част от които живеят в Добричка област. Тя е на 24 години, докторант в Института за език, литература и изкуство в град Казан. Лауреат е на международни конкурси, има редица участия в международни фолклорни фестивали.

Изпълнителката е племенница на Албина Валиева, която живее в България и оглавява Център за културно-просветна дейност „Идел”. Международната организация работи за съхранение на националната идентичност на волжките българи и за популяризиране на тяхната култура и език. Гулнара Хайруллина е представител на сдружението в Казан.

Двете волжки българки посетиха Добрич, за да запишат изпълнители на български и кримскотатарски народни песни. Те се срещнаха още с композитора и изследовател на българския фолклор Петър Крумов.

Гулнара Хайруллина планира да издаде диск и книга с народни песни от Дунавска и Волжка България с идеята те да стигнат „до всеки човек, който има българско самосъзнание”. Чрез фолклора дунавските и волжки българи могат да открият общите си корени, посочи пред Дарик Хайруллина. Има прилика в нашите национални ястия, носии, шевици, дори в езиците ни има много общи думи, допълни Албина Валиева, която е доктор на филологическите науки в Института за език, литература и изкуство при Академията на науките на република Татарстан. Тя отбеляза, че в България се използват двевнобългарски думи, като например тояга, айран, чул, ерген и питка.

Дунавските българи трябва да знаят повече за волжките българи и обратно, подчерта Валиева. Тя смята, че младата изпълнителка може да помогне за популяризирането на  българския фолклор в Татарстан с изявите си в радиото и телевизията, както и с участията си в различни фестивали.

Гулнара Хайруллина вече е пяла и на българска сцена. Наскоро тя е участвала във фестивал на етносите във Варна, представила е свои песни в британското посолство в София и на благотворителен концерт в Карин дом. В събота - 19 юли младата певица ще се включи във волжкобългарския празник на орача - Сабантуй, който също ще се проведе във Варна. Ден по-късно тя ще участва във фолклорния фестивал "Текето" край село Александрия в община Крушари.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1297118

[Hatshepsut]

В Татарстан обсъждат културното наследство, свързано с България

В гр. Казан, столица на Република Татарстан (Руска федерация), вчера бе открито шестото издание на традиционния "Болгарски форум" - научен конгрес, посветен на проучване, опазване и социализиране на културното наследство, съобщиха от МК. В тазгодишния форум участие взимат широк кръг специалисти от Руската федерация, Украйна, Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизия, Азербайджан и др.

Тържественото откриване стана в музея-резерват Болгар - един от емблематичните градове на средновековна Волжка България, отскоро включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

По специална покана на домакините от българска страна в работата на форума участва д-р Георги Владимиров - главен експерт в Министерството на културата и утвърден изследовател на българското културно наследство по Средна Волга през средновековието. Той ще изнесе доклад, посветен на проблемите в изучаването на материалните следи от куманите в българските земи на Долни Дунав в периода от края на XI до средата на XIII век.

Георги Владимиров е член на редколегията на международното списание "Золотоордынское обозрение" - издание на Центъра за изследване на историята на Златната орда "М. А. Усманов" към Академия на науките на Татарстан.

https://www.segabg.com/article.php?id=712693

[Hatshepsut]

Ирина Шарипова, мис Татарстан 2010





http://top-antropos.com/history/21-century/item/299-irina-sharipova

[Hatshepsut]

МИС РУСИЯ 2013 - ВОЛЖКА БЪЛГАРКА

Елмира Абразакова е мис Русия 2013. Тя е внучка на волжски българи насилствено изселени по сталиново време в Казахстан:

[Hatshepsut]

Във Волжка България се намира единственият IT град в Европа

Доц. д-р Татяна Яруллина ал-Булгари се занимава със широк кръг проблеми, засягащи историята, културата, езика на древнобългарския суперетнос, специално в географския ареал, където днес живеят волжките, кавказките (балкарци, карачаевци) и сибирските българи, част от които несправедливо се наричат татари. Корените й тръгват от Бикчура-кан, последният управник на град Булгар, загинал през 1361 г. заедно с 12 свои везира и 32-ма учени от ръката на Тимур-Булат. Родословието й показва, че второто лице в рода й бил Абдуллах-бек, който защитавайки Булгар от войската на Идегей и неговите съюзници загива през 1396 г. Според легендата синовете на Абдуллах-бек основават Казанското царство, което продължава да носи името Булгар. Изследователката заема принципна позиция по отношение потомците на кан Котраг, смятайки ги за представители на българския суперетнос в съвременния свят. Автор е на над 100 публикации, над половината от тях по българознание. Превежда и издава „Булгар тарихъ” на Гайнетдин Ахмеров, „История во кратце о болгарском народе славенском” на Йеросхимонох Спиридон, авторските книги „Величието на Волжка България”, „Волжка България и Европа”, „Метаексперимент-пси” за шуменските феномени, 3 поетични книги на български език, „Руско-български учебен терминологичен речник” за лесотехнически инженерни специалности и др.

- Доц. Яруллина, как си обяснявате сравнително слабото познаване на културно-историческото наследство на волжско-камските българи у нас?

- То е слабо познато не само у нас, но и сред хората в самата Волжка България. Основната причина за това, поне според мен, се корени историко-социалните процеси станали през миналия век. Напоследък обаче благодарение на археологическите, антропологичните и палеографските теренни проучвания, както и на публикуването на нови писменни паметници се открива невероятната картина на една изумителна българска цивилизация, чиито корени слизат към Велика България на Аттила и кан Кубрат, както и към много по-древни културни пластове.

През Х-ХІІІ в. например наследниците на Котраг изграждат близо 200 града и над 2000 селища. Тази цивилизация възприема ислямската обредност, но дълбоко в себе си носи космическия български светоглед, запазил се в музиката, орнаментиката, колористичния усет, медико-биологическите народни познания, а може би и в навиците, и в отношението към труда, а най-важно – в непресъхващото преклонение пред водата и земята, слети в едно висше божество – Йер-Су.

- Как бихте оценили днешните връзки между Волжска България и Дунавска България?

- За съжаление културният обмен между двете Българии все още не е на онова ниво, на което трябва да бъде. С наследството на нашите братя край Волга понастоящем са запознати само ограничен кръг учени и хора, които се интересуват от този въпрос.

В същото време доста наши организации, издателства и обединения разпространяват (основно писмена) информацията в тази сфера, като осъществяват така необходимите духовните връзки между двата клона на този древен народ. Но най-важните открития за нас все още предстоят – това ще бъде изненада, енигма, разширяване на съзнанието, и то въз основата на обмена на съвсем реални духовни постижения на българите!

Искам да предупредя, че виртуалното пространство за това не е достатъчно, макар че работи много добре като информационна база (въпреки своята извънредна фрагментираност), но все пак засега сме още сетивни и интуитивни същества.

- Каква, според Вас, трябва да бъде политиката на днешна Дунавска България към нашите сънародници край река Волга?

- Възможно най-открита и най-активна, с пряко участие и подкрепа на българската държава във всичките движения, инициативи и прояви! Вижте, на 20 май група волжско-български учени, които взеха участие в нашата конференция „Волжка България – история и цивилизация” в София, бяха приети от народните представители в Народното Събрание.

За пръв път през цялата история на българския парламентаризъм нашите сънародници прекрачват прага и влизат в светинята на българската демокрация. Нямаше разделение на партиите, имаше единство и се появи силата. И както каза Валери Симеонов – отсега нататък ние сме едно цяло. Според мен, това е едно ново стъпало в общонационалното ни съзнание, защото религията вече не може да играе ролята на разединяващ фактор.

- Можете ли да назовете конкретни мерки, с които връзките между тези две разклонения на българската нация могат и трябва да се задълбочат?

- Според мен мерките не са достатъчни, трябва да се осъществява цялостна политика в тази сфера. Но засега можем да говорим само за мерките. Да поканим Президента на Татарстан г-н Рустам Минниханов, който тази година посети Чехия и Унгария, вследствие на което в Казан беше открито унгарско консулство и беше пусната авиолиния Будапеща-Казан. И ние би трябвало да се стремим към това. Местните органи на управление, общините трябва да влязат във връзка с градовете и селищата в Татарстан, Чувашия, Башкортостан. Това важи особено силно за Североизточна България, където има богато древнобългарско присъствие – Капанците, Лудогорието, добруджанците и другите уникални групи, българи мохамедани. Необходимо е също така нашата столица да се побратими например с Казан или с Уфа. Именно при такава комуникация биха се проявили най-добрите човешки качества – способността за възприемане и отваряне към другите култури, спкакто казва г-жа Ирина Бокова, председател на ЮНЕСКО.

- В медийното пространство като че ли липсва информация за важните събития в живота на нашите братя край Волга...

- Да, така е. За съжаление ние нищо не знаем, а уж живеем в информационен век... Липсва интерес от страната на медиите, които се държат като хипнотизирани от руския президент, но пък са абсолютно равнодушни към Минниханов, Шаймиев, Хамитов? Какво знаем например за Иннополис край Казан, за уникалния чисто нов град за IT специалисти?

Знаем ли нещичко за уникалното венчър изложение, което всяка година се провежда в град Казан? Или още разчитаме на профанната си представа, че там все още обитават диви племена с монголски очи?...

Защо никой не се сеща да спомене, че Казанската научна школа седи в основата на съвременната химия, физика, математика, лингвистика? Няма да изброявам имена, но ще посоча, че великият Николай Лобачевски 19 години е бил ректор на Казанския университет.

- Доц. Яруллина, кажете нещо повече за празничната система на нашите сънародници във Волжска България. С какво тя може да впечатли днешния българин в Дунавска България?

- Основният и най-любим празник на всички е Сабантуй, който е съпровождан с конни надбягвания, стрелба с лък, борба с колани – кереш, детски забавления и хубава кухня, богати награди за победители...

Допреди няколко десетилетия е съществувал цял цикъл календарни празници: Нардуган 25 декември; Навруз – 1 или 23 март; Сьорен (Лазарница – събиране на яйца), Сабантуй, Шиллък (след Сабантуя), Чачак байрамы (май, празник на цветята); Субаш, Ак-Су 23 юни – празник на сребърната мълчана вода; Джиен; Янгър боткасы – горещници, узряване на житото; Чумар, Самар боткасъ – около 23 септември, вариво от просо; Каз омесе – декември, гъска. Те имат някои съответствия в българската обредност. Но потулването на българското начало в тежките години на интернационализма, както и Втората световна война водят до тяхната ерозия и почти пълното им заличаване.

https://kmeta.bg/vuv-voljka-bulgariya-se-namira-edinstveniyat-it-grad-v-evropa/

[Hatshepsut]

Волжки българи при Божидар Димитров

[stillbulgarian]

Шаукат Богданов / Shaukat Bogdanov

Председател на Уляновската просветна организация "Българско възраждане" от 2003 г.
Интервю за това как Шаукат Богданов доказа, че не е "татарин", а "българин":

Името не е празно разклащане на въздуха. Пушкин е казал, че неуважението към предците е признак на дивачество и неморалност. Ние сме наследници на велика и древна култура. Първият университет в Европа е открит тук, на територията на Волжка България, още през 1080 г., а тук са идвали да учат хора от други мюсюлмански страни! Астрономът Сейфи Сарай ал-Булгари век и половина преди Коперник заявява, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Обърнете внимание, че не е имало преследване на учените за това... Отказвайки се от името, ние се отказваме от това богато наследство. През XIII в. държавата на волжките българи, както и Русия, е подложена на нападение от страна на монголо-татарите. Нашите предци са претърпели същото нещастие.

https://ul.aif.ru/persona/details/164642
https://tatar73.ru/2015/04/02/bulgariada/

Страницата на Шаукат Богданов в Уикипедия
Страница на Шаукат Богданов в LinkedIn
Страницата на Шаукат Богданов във Фейсбук, където той редовно е атакуван от българофоб.

[stillbulgarian]

Камиль Булгари Зиннуров / Kamil Bulgari Zinnurov

Камил Ал Булгари (Kamil Bogdanur uly Zinnuri Al Bulgari) е български поет и бард от наши дни. Роден е на 14 април 1955 г. в Санкт Петербург. Заедно с брат си Макашев Алфат Махмудович Макашев (заслужил треньор по източни бойни изкуства) се занимава през 60-70-те години с карате, айкидо.

От баща си Зиннуров Богданур Зиннурович и от учения арабист Халидов Анас Бакиевич, който е негов роднина, Камил за първи път научава за нашите предци българи през 1979 г. През 1997 г. Халидов А.Б. превежда от арабски на руски език трактат по медицина на български учен от началото на XIII в., наречен "Голям Тиряк" от Таджеддин ал Булгари.
Камил Булгари създава няколко поетични цикъла, посветени на общочовешки теми, проблеми и стремежи, в които възхвалата на България и българите печели всеобщо признание.

Критичното отношение към политическите промени, красотата на нашата родина България, вечността на любовта и образът на красивата българка са изписани в ярки, чисти краски в стиховете на Камил Булгари.

"Вярвам, че с времето при нас ще дойде осъзнаването и историческата справедливост по отношение на името Волжка България и българите. Аз съм убеден!!! Аз дори знам тази историческа дата." - казва Камил Булгари.

Камил Булгари, Алфия Булгари, Марат Булгари, Владимир Булгари. Среща на волжките българи в Санкт Петербург, 3 декември 2017 г.

Автор е на книгата "Волжка България. Сълзи от щастие”:
https://ridero.ru/books/volzhskaya_bolgariya/freeText/

Източник:
https://stihi.ru/avtor/baltavar

Лични страници в социалните мрежи (VK изисква регистрация. Не е известно дали той поддържа връзка с Facebook и Instagram):
https://www.facebook.com/kamilbulgari
https://www.instagram.com/kamilbulgari/
https://vk.com/zinnurovalbulgari