Националноосвободително движение на волжкитѣ българи

[Hatshepsut]

Публикувани наскоро уникални исторически документи доказватват, че първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално наричани от Царска Русия "татари"), след падането на руската династия Романови, е била Българска република.
      След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918 г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на Червената армия.

   В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин  Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ.

     Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.


     Сардар Ваисов произхожда от една от династиите на българските владетели до 16 век., но интересно е, че той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление. Движението му било демократично - всеки от 12-те членове на Съвета имал същото право на глас като него. Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през 16 век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на 16 век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза “Цар болгарский”.

  В "Кратка програма" от 1917 г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа.

    През ноември 1917 г. болшевиките издали Декларация за права на народите

в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862 г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.

    Българската република била провъзгласена през януари 1918 г.

    Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на

      Зелената гвардия -

армията на републиката - с винтовки.   Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862 г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.

   В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България.



Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на

Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието ,

след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля

антибългарската дейност на татаристите,

която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на 19 в. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на 19 век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на 20 в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че

убеждават Ленин да обяви "Татарска република".

    Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.

  Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920 г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.

      И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин".

  Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923 г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.

 

Продължението:

  Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:

    "Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."

   Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на

въстание срещу "нечестивото име татари".

    Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име.

    Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда

сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .

  След подробни изследвания академиците заключават:

 „Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."

     Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.


Ветеранът на българското национално-освободително движение
Х. Габдрахманов открива събрание на Българския национален конгрес,
Казан, 30 август 1997 г. Вторият тежък удар идва от Сталин  -

той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946 г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през 2 св. война. След поредица от раздробявания, продължили векове ,

днес

Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от 13 и 14 в. Днес броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души.

      Днес партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб, щом им попадне на достъпно обществено място...

    Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Източник: http://www.referati.org/volojsko-kamska-bylgariq/47883/ref

[Hatshepsut]

ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ - Борба на Национално освобождение от Руската империя и СССР 1918-1920 г.