История на Естония

[Hatshepsut]

Герб на Естония

Националният герб на Естония представлява щит с три сини леопардови лъва на златно поле. Около щита има златни дъбови клонки.

Леопардовите лъвове в герба на Естония са един от най-старите символи на естонската нация. Те са били използвани още през 13 век като герб на столицата Талин. Произходът на лъвовете датира от времето на датското управление на Северна Естония през периода 1219 – 1346, когато били наложени от Дания като герб на столицата и останали и до днес като символ на страната.

Националният герб на Естония е официално приет от парламента на страната на 19 юни 1925 г. След включването на Естония в СССР през 1940 г., използването на герба било забранено и съветските власти преследвали всеки, който използвал герба или националните символи на Естония. След обявяването на независимостта на Естония на 20 август 1991 г. страната обявява отново герба за официален чрез закон на 6 април 1993 г.

Герб на Естония - кратка форма

История

Герб на Естландската губерния на Шведското кралство


Герб на Естландската губерния на Руската империя

...да споменем и герба на Естонската ССР от 1940 до 1990г.:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Естония

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Эстонии

[Hatshepsut]

Химн на Естония

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm (Мое отечество, мое щастие и радост) е националният химн на Република Естония от 1920 година. По времето, когато Естония е част от СССР химнът е забранен. Възприет е отново като национален химн след като страната получава независимост. Автор на химна е Йохан Валдемар Яннсен, а композитор на песента е Фридрих Пациус.

Текст на естонски:

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm,
kui kaunis oled sa!
Ei leia mina iial teal
see suure, laia ilma peal,
mis mul nii armas oleks ka,
kui sa, mu isamaa!
Sa oled mind ju sünnitand
ja üles kasvatand;
sind tänan mina alati
ja jään sull' truuiks surmani,
mul kõige armsam oled sa,
mu kallis isamaa!
Su üle Jumal valvaku
mu armas isamaa!
Ta olgu sinu kaitseja
ja võtku rohkest õnnista,
mis iial ette võtad sa,
mu kallis isamaa!


Превод на български:

Мое отечество, щастие и радост,
колко си прекрасно!
Не ще видя подобно на теб
в целия свят.
Ще милея за теб,
отечество мое.
Ти си ми дало живота
и в теб израснах.
Вечно ще ти бъда благодарно
и вярно до края на живота ми.
Ти всякога милееш за мен,
скъпо мое отечество!
Господ да те съхрани,
скъпо мое отечество.
Да бъде Той твой закрилник
и да те благослови,
за всичко, което вършиш,
скъпо мое отечество!

https://bg.wikipedia.org/wiki/




National Anthem: Estonia - Mu isamaa, mu õnn ja rõõm

[Hatshepsut]

Талин

Та̀лин (на естонски: Tallinn, исторически Reval, Ревель) е столица и най-голям град на Естония. Главен административен център на област Харю. Разположен е на южния бряг на Финския залив на около 80 km от Хелзинкии има площ от 159,2 km². След 1991 г., благодарение на високотехнологичната индустрия и на потока от туристи, Талин се е превърнал в един от най-важните градове за Източна Европа и Прибалтика. Населението наброява около 400 000 души (2004).

История

Първите следи от заселници по тези земи са отпреди 5000 години. Първият замък в Талин е построен на хълма Тоомпеа през 1050 г. Градът се намира на много важно място – между Русия, Европа и Скандинавието и затова още от основаването си е цел на много народи, но най-вече на датчаните, които го завладяват заедно с части от Естония през 1219 г.

През 1346 г. датчаните продават града на Тевтонския орден. Около 8-те хиляди жители на средновековния Талин се радвали на много богатства заради доброто разположение на града и на добра защити – Талин имал крепостна стена и около 70 защитни кули.

През различни периоди Талин е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. По време на градската индустриална революция през 19 век, по време на руското управление, градското пристанище е разширено. През 20 век градът става столица на свободна Естония след война между Германия и Русия. След окупацията на Съветска Русия през 1944 г. Талин става столица на Съветска Естония. През 1980 г., когато се провеждат Летните олимпийски игри в Москва, в градчето Пирита на североизток от Талин се провежда регата и заради това в Талин са издигнати много нови сгради. Строителството на нови и по-модерни сгради продължава със скоростни темпове след получаването на де факто независимост на Естония от Съветска Русия.

Старата част на Талин е де факто разделена на две подчасти:

Тоомпеа
Стария град, заселен в миналото главно от германци и руснаци. Днес повече естонци има в южната част на Стария Талин.

Днес Старият Талин е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това става през 1997 г. и въпреки че Талин е бомбардиран през Втората световна война, Старият град е почти непокътнат. Към него се включва и построената през 15 век игла в готически стил на църквата „Свети Олаф“. Точно заради тази игла между 1549 и 1625 г. тази църква е най-високата в света. Днес, след няколко реконструкции, църквата е висока 123 m.

Етимология

Най-старото име, с което Талин се среща в хрониките, е от една руска такава, в която градът е наречен Коливан. Предполага се, че е бил кръстен на естонския митичен герой Калев. По-късно, през 12 век, се появява версията Калеван, вписана на регионална карта от арабския картограф Мохамед ал-Идриси.

Наименованието „Tallinn(a)“ се предполага, че е с естонски произход. Смята се, че произлиза от „Taani-linn(a)“ (означаващо „Датската крепост/град“; на латински: Castrum Danorum). Bи могло да произлиза и от „tali-linna“ („Зимната крепост/град“), както и от „talu-linna“ („дом/чифлик – крепост/град“). Частицата -linna, подобно на германското -burg и славянското -grad/-gorod, по принцип означава „крепост“/„укрепен град“, но се използва и като наставка в имената на градове.

През 1918 г., когато Естония получава независимост, наименованието Tallinna замества официално използваната до този момент германска дума Reval (на руски: Ревель). В началото на 20-те години на миналия век официалното изписване на града се променя от Tallinna на Tallinn. Онези, които не владеят естонски език, понякога се объркват от надписи като Tallinna Lennujaam (Летище Талин). В случаи като този, когато името на естонската столица е изписано с окончание -a, това показва, че думата е използвана в родителен падеж.

Исторически наименования

Немското и шведското наименование Reval (на латински: Revalia, на старошведски: Räffle) произлиза естонското име (от 13 век) на съседна област Rävala. Други известни исторически имена на града са: Lindanise (естонски), Lyndanisse (датски), Lindanäs (шведски), Ledenets (източнославянски), Kesoniemi (фински) и Колывань (източнославянски). Според легендите тези имена произхождат от името на Линда – жената на Калев, която, според легендата, носела камъни до гроба му. Много хора вярват, че днес тези камъни представляват хълма Тоомпеа в централната градска част на Талин, част от Стария град. Други смятат, че скандинавските версии идват от думата линда, която на естонски значи „замък“ или „малък град“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Tалин

Изглед към историческия център на гр.Талин

Талин (Tallinn) е столицата на Естония и един от най-красивите прибалтийски градове, който може да предложи на посетителите си много вълнуващи преживявания на фона на невроятна старинна архитектура. Талин е разположен на южния бряг на Финския залив на около 80 километра от Хелзинки. Той е главен административен център на област Харю, като се разпростира на обща площ от 159.2 кв. км, върху които ивеят около 400 000 души. Днес Талин се счита за един от най-важните градове на прибалтийските републики – Литва, Латвия и Естония.

Данни за население по земите на днешен Талин има от преди 5000 години. Първият замък в Талин е построен на хълма Тоомпеа през 1050 г. Стратегическото географско разположение на Талин- между Русия, Европа и Скандинавието е причина за многобройните опити за завладяване на тукашните земи през вековете. През 1219 година датчаните нахлуват в Талин, като същевременно завладяват и части от Естония. През 1346 година датчаните продават града на Тевтонския орден. Около 8-те хиляди жители на средновековния Талин се радвали на много богатства заради доброто разположение на града и на добра защита, осигурена от масивна крепостна стена и около 70 защитни кули.

В течение на различните исторически периоди Талин е бил управляван от руснаци, шведи и датчани. През 19 век, по време на градската индустриална революция и на руското управление градското пристанище бива разширено. През 20 век градът става столица на свободна Естония, след войната между Германия и Русия. След окупацията на Съветска Русия през 1944 година, Талин става столица на Съветска Естония. През 1980 година в руската столица Москва се провеждат Летните олимпийски игри, а в градчето Пирита на североизток от Талин се провежда регата. Това е причината по това време в Талин да бъдат издигнати доста нови сгради. След получаването на независимост на Естония от Съветска Русия инфраструктурното облагородяване на Талин продължава с бесни темпове.

Днес Историческият център на Талин е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1997 година. Въпреки, че Талин е бомбандиран през Втората световна война, Старият град е почти непокътнат. Към него се включва и построената през 15 век игла в готически стил на църквата "Свети Олаф", която достига рекордните 123 м височина, а между 1549 и 1625 години тази църква се счита и за най-високата сграда в света.

Старият град е разположен на каменист хълм, който местните наричат Тоомпеа. В средата на 14 век епископите и благородниците, които живеели на хълма, се отделили от търговците и занаятчиите, които живеели в по-ниските части на Талин посредством оградната стена, която и до днес може да се види.

В Стария град на Талин може да влезете през входната кула Пик Ялг, която е построена през 1380 година. През нея може да стигнете до Кметския площад, на който пък е разположена красивата катедрала „Александър Невски”. Нейните луковични куполи, характерни за архитектурата на източноправославните храмове, са особено атрактивни. Иконите и мозайките във вътрешността й са донесени чак от Санкт Петербург.

Наблизо може да видите и сградата на парламента в Талин, която е разположена в интересна розова барокова пристройка към един от замъците в историческия център на Талин. Обиколката на замъка също е атрактивно преживяване. От неговите кули днес са успели да се запазят три, една от които Тал Хермен, която е най-впечатляващото укрепление на Талин. В Талин можете да видите и най-старата църква в Естония – Лутеранската катедрала, която е строена през 14 век.

https://pochivka.com/

[Hatshepsut]

География на Естония

Естония е държава в Източна Европа. Площ 43 432 km². Население на 1 януари 2016 г. 1 315 944 души. Столица град Талин.

Географско положение, граници, големина

Естония е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина, на източното крайбрежие на Балтийско море. На изток граничи с Русия (дължина на границата 294 km), на юг – с Латвия (339 km), а на запад и север се мие от водите на Балтийско море (дължина на бреговата линия 3780 km). Обща дължина на сухоземните граници 633 km. Южната граница с Латвия е предимно сухоземна и на малки участъци речна, а границата с Русия е само водна (речна и езерна). На север и запад – морска граница. Дължина от запад на изток 375 km, от север на юг 255 km. В тези си граници заема площ от 43 432 km².

Територията на Естония, се простира между 57°30′ и 59°42′ с.ш. и между 21°46′ и 28°13′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (59°42′00″ с. ш. 25°01′03″ и. д.), северен нос на остров Кери, в Балтийско море
• крайна южна точка – (57°30′34″ с. ш. 26°37′00″ и. д.), на границата с Латвия.
• крайна западна точка – (58°19′20″ с. ш. 21°45′52″ и. д.), западен нос на остров Нотама, западно от остров Сааремаа в Балтийско море.
• крайна източна точка – (59°22′13″ с. ш. 28°12′33″ и. д.), ляв бряг на река Нарва, при град Нарва, на границата с Русия.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Територията на Естония е разположена в северозападните части на Източноевропейската платформа, по южния склон на Балтийския щит и северния склон на Балтийската синеклиза. Кристалинният фундамент на платформата заляга на дълбочина 110 (на север) – 600 m (на югозапад) и е изграден от силно дислоцирани архайски и протерозойски гнайси, магматити, кристалинни шисти, кварцити и гранити. Скалите от седиментния чехъл залягат моноклинално. През венда и камбрия се отлагат пясъци, алевролити и глини (обща мощност до 240 m), а долната част на ордовикските наслаги е представена от вкаменени пясъчници и шисти. През ордовика и силура се наслояват варовици, мергели, доломити (обща мощност около 500 m), а през средния ордовик – горящи шисти. През средния и горния девон наслагите са представени от пъстроцветни косослоисти пясъчници, примесени с алевролити, глини и мергели. В крайния югоизток на страната върху теригенните девонски седименти залягат варовици и доломити от горния девон. Антропогенните наслаги са представени основно от ледникови и водно-ледникови типове (морени, филц, пясъци и др.), а също от морски, езерни и алувиални наслаги с мощност от няколко метра (на север) до няколко десетки метра (на юг) и с максимална мощност (над 200 m) в пограбаните древни долини и по възвишенията.

Основните полезни изкопаеми в страната са: горящи шисти (Прибалтийски шистов басейн), фосфорити (уточнени промишлени запаси над 500 млн.т), строителни материали (варовик, доломит, филц, пясък, глина, стъклен пясък, варовикови туфи), торф, сапропел и лечебна кал.

Брегове

На север и запад Естония се мие от водите на Балтийско море, като дължината на бреговата ѝ линия е 3780 km. Бреговете, особено на запад и северозапад са силно разчленени, с множество малки заливи (Талински, Хара, Колга, Лахепеле, Матсалу, Пярну и др.) и полуострови. Западните брегове са ниски, а северните – стръмни, спускащи се към морето с характерен откос носещ името „глинт“. В състава на територията на Естония има 1521 острова и островчета, заемащи 4200 km² (9,2% от територията на страната). Най-големите острови са Сааремаа, Хиюмаа, Муху и вормси, образумащи Западноестонския или Моонзунски архипелаг.

Релеф

Голяма част от повърхността на страната представлява низинна равнина (средна височина около 50 m), с общ наклон от югоизток на северозапад. В западната част на Естония, на островите от Моонзунския архипелаг, а също и в крайния изток преобладават низините, като най-значителна от тях е Западноестонската, с голямо количество торфени блата. Северната и централната част на републиката представлява хълмиста равнина с височина до 166 m (възвишението Пандивере). Югоизточно от езерото Въртсярв се намира най-издигната част на Естония – възвишенията Отепя и Ханя с връх Суур-Мунамяги 318 m (57°42′50″ с. ш. 27°03′36″ и. д.), а на запад от езерото е възвишението Сакала (височина до 145 m). Възвишенията предимно са изградени от основни скали (варовици, пясъчници и др.), препокрити с ледникови наслаги от валдайското заледяване. В северните и централни части преобладават воренните наслаги, срещат се отделни ози и друмлини, простиращи се по направлението на движението на ледника (главно от северозапад на югоизток), разделени от плитки езерни котловини. В южните части е развит хълмисто-моренен и камов релеф с голямо количество езера. Добре изразени са и древните (доледникови) долини и отделни зандрови полета.

Климат

Климатът на Естония е преходен от морски към континентален. В крайбрежните райони климатът е по-мек, а на изток и югоизток нараства неговата континенталност. Средна февруарска температура в Талин -5,5 °C, средна юлска 16,6 °C. Годишна сума на валежите 600 – 700 mm, като най-голямо е количеството им на югоизток, където влажните ветрове се задържат от възвишенията. Максимумът им е през втората половина на лятото. Продължителност на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 165 – 185 денонощия.

Води

Естония има добре развита речна мрежа, като в страната има 420 реки с дължина над 10 km, с обща дължина на всички реки 31,2 хил.km. Най-големите реки са: Пярну, Емайъги, Нарва, Казари. Всички те имат характерно пролетно пълноводие, а през есента често явление са епизодичните прииждония в резултат от поройни дъждове. Заледяват се за 2 – 2,5 месеца в западните райони, до 3 – 3,5 месеца в източните. Хидроенергийните ресурси на страната се оценяват на 1,4 млрд.квт/ч. По площта на своите езера и водохранилища Естония заема 1-во място сред трите прибалтийски държави (Естония, Латвия и Литва). В страната има над 1000 езера и малки язовири с обща площ (само в границите на страната) над 2130 km² – 4,8% от територията на страната. Болшинството от езерата са с ледников произход, като най-големи са: Чудско-Псковското (на естонски Пейпси), Въртсярв, Суурлахт (на остров Сааремаа). Риболовно и транспортно значение имат Чудско-Псковското и Въртсярв.

Почви

В северните и северозападни части, а също и на островите Сааремаа и Хиюмаа са разпространени типичните хумусно-карбонатни почви, образувани върху чакълесто-карбонатните морени. На възвишението Пандивере и в централните части на страната са развити плодородните излужени карбонатни почви. В Южна Естония, където преобладават карбонатните пясъчни и суглинни морени почвите са хумусно-подзолисти, а в хълмистите райони, често ерозирали. В басейните на реките Пярну и Казари са разпространени торфените почви върху глинеста основа. Над 50% от територията на страната заемат заблатените и блатните почви.

Растителност

Естония е разположена в подзоната на смесените гори. Горите заемат 1,6 млн.ха, или 38% от територията на страната. Около 2/3 от тях са иглолистни (бор, смърч). Запасите от дървесина се изчисляват на 196,1 млн.m³. Най-големи масиви заети от ливади и пасища са в северозападните части и по островите. Блатата заемат 1/5 от нейната територия, като най-големите от тях са разпространени в басейните на реките Пярну и Емайъги, а също северно от Чудското езеро.

Животински свят

За животинския свят на Естония са характерни представители на животни обитаващи иглолистните и широколистните гори и ворското крайбрежие. Бозайници: лос, сърна, дива свиня, заек, вълк, лисица; птици – глухар, лещарка, тетерев, яребица, авлига и др., а по крайбрежието множество прелетни птици (гъски, лебеди, патки, гагари, ледена и кадифена потапница и др.).

Природни райони

По своите физикогеографски показатели територията на Естония се дели на 6 природни района:

• Северна Естония – включва крайбрежната низина, островите във Финския залив, Североестонското и Североизточното плата и ландшафтите Кирвемаа и Алутагузе;
• Западна Естония – обхваща Моонзунския архипелаг, Западноестонската и Пярнуска низина и островите в Рижкия залив;
• Въртсярвска низина;
• Причудска низина;
• Централна Естония – включва възвишението Пандивере, Средноестонската равнина и друмлиновите полета Вооремаа и Тюриско;
• Южна Естония – обхваща югоизточната част на страната с възвишенията Сакала, Отепя и Ханя и долината на река Вяйке-Емайъги.

https://bg.wikipedia.org/wiki/География на Естония

[Hatshepsut]

Естонски език и писменост

Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.

Ареал на разпространение на естонския език

История

Старият естонски език се формира през 12-13 век в резултат на сближаването на два или три диалекта, които започват да се отделят от другите балтийско-фински диалекти в началото на нашата ера. Формирането на единен естонски език също е повлияно от германски, славянски и балтийски езици.

Най-старите известни текстове на естонски датират от 1520-те години. Най-старият оцелял ръкопис е ръкописът Kullamaa, който съдържа превод на естонски на три католически молитви: „Pater noster“, „Ave Maria“ и „Credo“. Създаването на съвременния книжовен естонски език датира от 19 век. Финландският език е по-архаичен от естонския.

Естонският език за първи път придобива официален статут и става единственият държавен език на Естония през 1918 г., когато страната получава независимост.

След съветската окупация на Естония през 1940 г. статутът на естонския език започва да намалява, докато руският става де факто основен език на държавните агенции, съдилищата и редица области на обществения живот.

След разпадането на Съветския съюз и възстановяването на независимостта на Естония, естонският е единственият официален език на Естония и един от официалните езици на Европейския съюз.

Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северноестонския книжовен език (16 – 19 век). Наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век, е въруският.

Естонска граматика от 1637г.

Една от широко разпознаваемите особености на езика е наличието на звука [ɤ], записван с буквата Õ. Този звук е почти еднакъв с българското Ъ [ɤ̞].

Азбука

Съвременната естонска писменост е изградена въз основа на латиницата, като за записването на някои присъщи звукове се използват букви, пригодени с диакритични знаци.

Let's Learn Estonian Episode 1 "The Estonian Alphabet"

• Õ [ъ] не трябва да се бърка с еднаквата по вид Õ (о с тилда) в португалския, където тя обозначава носовия звук [он]. Знакът също така наподобява по облик унгарското Ő [øː] (дълго о-умлаут)

• F, Š, Z и Ž не са присъщи за естонския език, но въпреки това присъстват в азбуката. Употребяват се основно в заемки и чуждици

• C, Č, Q, W, X, Y не присъстват в официалния облик на естонската азбука, но се използват за правилното изписване на чужди имена

Произношение на естонските букви:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Естонски език

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эстонский_язык

https://www.omniglot.com/writing/estonian.htm

[Hatshepsut]

Естонска клавиатурна подредба

https://www.branah.com/estonian

Естонската клавиатурна подредба е на три нива: долен регистър, горен регистър (SHIFT) и трето ниво (AltGr)
Освен това има и няколко специални клавиша, чрез които се изписват гласни и съгласни звуци с диакритични знаци

Долен регистър:


Чрез специалния клавиш в горния ляв ъгъл се изписват буквите ž, š, č



Тук има още един специален клавиш, чрез който се изписват букви с "акут" (остро ударение):



Горен регистър (SHIFT):


Трето ниво (AltGr):


Тук има още един специален клавиш ^



Някои от допълнителните букви не се използват в естонския език, а само в чужди заемки.

[Hatshepsut]

Талински музей на рицарските ордени


Сградата на музея в гр.Талин

Сайт на музея: https://tallinnmuseum.com/

Талинският музей на рицарските ордени (на естонски: Tallinna Rüütliordude Muuseum) е частен музей в Талин, Естония, чиято колекция е посветена на историята на рицарските ордени и наградите от различни страни по света. Музеят се намира в средновековна сграда на улица "Кунинга" 3 в Стария град. Постоянната експозиция представя около хиляда оригинални орденски костюми, вериги, звезди, значки и други предмети, свързани с рицарските ордени. Най-старите експонати в музея датират от началото на 18 век.

История

Музеят отвори врати през януари 2017 г.

През септември 2017 г. Талинският музей беше домакин на 11-ата Европейска конференция на фалеристичните общества. Сборникът от конференцията беше публикуван през 2018 г.

Музеят редовно организира специализирани изложби, включително: „Мистерията на масонския символизъм“ (2020 г.), „Съкровища от Кралската улица“ (2020 г.), „Стогодишнината от основаването на Ордена на Естонския Червен кръст“ (2019 г.); „800-годишнината на Ордена на Данеброг“ (2019 г.), „Ордени на Естония - неразделен символ на независимостта“ (2018 г.).

През 2021 г. основната експозиция на музея беше изцяло обновена.

Колекция

Историята на ордените и отличията е представена в музея през призмата на техните отличителни знаци, като е обърнато специално внимание на красотата и майсторството на тези престижни „украшения“, много от които са обсипани с диаманти. Постоянната експозиция е представена в три зали и съдържа ордени от Европа, Америка, Африка и Далечния изток, което предоставя възможност за сравняване на дизайна на различните ордени, съпоставяне на използваните символи и цветовете на лентите с националните култури и обичаи. Кутииите за отличителните знаци, звездите и веригите са от особен интерес и също са част от изложбата.

Много от най-старите ордени имат интересни истории за произхода си, базирани както на факти, така и на измислици. Те включват датския орден на Данеброг, тясно свързан с Талин чрез битката при Линданиса; японския орден на свещените съкровища, свързан с легенда за времето на появата на първия император в Япония; орденът на жартиерата, за който се твърди, че е кръстен на дамско бельо; и най-романтичният от ордените, Орденът на Розата на Бразилската империя, с мотото „Любов и вярност“ (на португалски: Amor e Fidelidade).

През 2021 г. основната експозиция на музея беше изцяло реновирана, за да се разграничат по-добре едностепенните и многостепенните ордени за заслуги и да се покаже тяхната еволюция в съвременната система за награди. Колекцията беше разделена на теми, като военни ордени за храброст на бойното поле и ордени за военни и граждански заслуги в мирно време, ордени изключително за жени, първите от които са основани през 17 век, награди за наука и изкуство, награди на Червения кръст и други.

Изложбата представя и оригиналните одежди на ордени като Баварския орден на Свети Георги, Английския орден на жартиерата, Суверенния военен орден на Малта и други.

Значка на Ордена на Белия орел, връчена на Петър I през 1712 г. от основателя на ордена, Август Силни, съюзник на Петър в Северната война. Злато, сребро, емайл, диаманти.

Сред експонатите на музея са значката на полския орден на Белия орел, принадлежала на руския цар Петър I, значката на австрийския орден на Златното руно на канцлера на Австрийската империя Клеменс фон Метерних, значките на ордена „Свети Александър Невски“ с диаманти на президента на Франция Пол Дешанел и значката на ордена на Звездния кръст на Шарлот Белгийска, императрица Мексиканска.

Значка и звезда на Ордена „Свети Александър Невски“ с диаманти. През 1896 г. руския цар Николай II връчва тези значки на бъдещия президент на Франция Пол Дешанел по време на посещението му в Париж. Злато, сребро, емайл, 840 диаманта.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Таллинский_музей_рыцарских_орденов