Мария Донева

[Hatshepsut]

На остров Юли

Морето ме изхвърли на брега
на пъстър и невиждан още юли.
Във всяка капка пърхаше дъга.
Към хълмовете с профил на акули

подскачаше по камъни и прах
пътеката, накриво закопчана.
Къде съм – отначало не разбрах,
а как ми се прииска да остана…

От всякъде до всякъде – море,
и пак се чува как земята зрее.
До юли щом човек се добере,
поне за месец топло ще живее.

На пролетта безсолната вода
изчезна, изпари се и изтече.
Перо от страх и стъпка от беда –
били са тук, но вече са далече.

И весели щурци, родени днес,
се смеят и се бутат във морето.
На остров Юли – звънкият адрес,
на който ще си приютя сърцето.

[Hatshepsut]

Градче

Улички малки, нагъсто преплетени,
срещат надеждите и страховете ни.
Котка протегне се. Куче подуши.
Светят над двора съседските круши.

Знаем се. Пазим се. Всички сме свои,
средно нещастни и чат-пат герои.
Тясно е, чудим се как да избягаме.
Много естествено, че си помагаме.

По некролозите – наши приятели.
Как сме живяли и колко сме патили –
то на дланта на града е написано.
Многото мина и малко артиса, но
вече е глупаво да се предаваме –
тук сме родени и тук си оставаме.

[Hatshepsut]

Малката къща

Малката къща беше красива.
Вече не правят къщи такива.
В нея отдавна нямаше хора.
Нямаше кой да ходи по двора.

Малката къща беше самотна,
с клюмнала стряха, с пейка сиротна.
Денем и нощем дремеше тя
и я красяха диви цветя.

Само насън бе пълна със хора,
малки деца търчаха по двора.
Само насън се чувстваше жива,
само насън пак беше красива.

Малката къща бе работлива.
Ето че вече ще си почива.
Няма защо да пуши комина.
Кой е готвачът? Той си замина!

Вътре по пода правят пътечки
нейни приятели буболечки.
Нямало хора? Може без тях.
Няма да киха, вдигнат ли прах.

Няма будилник да я събужда.
Да се разсънва? Не, няма нужда.
Тя не е тъжна, нито сърдита.
Малката къща дреме честита.

Малката къща пак е красива.
Даже се чувства доста щастлива.
Кацат по двора сиви врабчета,
мигат светулки, пеят щурчета.

Няма защо да бъде самотна.
Полската мишка вътре се кротна.
Сръчният паяк даде ѝ шал.
Жаба ѝ пее в меката кал.

Само насън е пълна със хора,
малки дечица тичат по двора…

[Hatshepsut]

Конче от размекнат карамел

Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.

Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.

Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,

и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.

[Hatshepsut]

"Към музата"
Валери Петров

Понеже на Ерато (със акцент върху Е-то)
според сказанието, официално прието,
във кръжеца на музите било наредено
да се грижи за лириката, аз си мисля: - Добре, но
на поетите армията е толкоз голяма,
че навярно възможност практически няма
една муза, единствена, да помага на всички
във труда им със разните там размери и срички.
При това за поетите е отдавна известно,
че по техните почерци разпознават се лесно,
тъй че муза различна ще е нужна за всеки:
за един – с тръбни звуци, за друг – с тонове меки,
за трети – сълзлива, за четвърти – надута.
Тъй си мисля, и тъй като съм в горчива минута,
за теб се досещам: - А ти, мойта, каква си,
от кой извор Делфийски ръката ти кваси
челото ми сбръчкано, склонено над листа? –
И при тоз ми въпрос ти от мен, хумориста,
дитирамби да чуеш хич недей се надява –
аз, понеже усещам, как, ефирни, тъдява,
на хитона ти диплите над главата ми плуват,
направих дотука тоз класически увод
със цел да ти кажа, и то пред мнозина,
щура дъще на Зевса и на Мнемозина,
че направо е грозно и на нищо не мяза,
това, дето в живота ми неведнъж ме заряза,
когато за тебе имах сума ти време,
пък от теб нито помен – Плутон да те вземе! –
а сега, като вече съм от финала на крачка,
на гости дошла си ми, глупачка с глупачка!

[Hatshepsut]

Не искам лято и море…

Не искам лято и море,
а да сме все едно къде,
наблизо или надалече,
но да не се откъсвам вече,
и да не се разделям с теб,
копнежът гладен и свиреп
да си замине вдън горите,
и да те гледам във очите,
да не преглъщам разстояния...
Уж имам простички желания,
а се оказват твърде сложни,
не знам защо са невъзможни,
и си ги нося във сърцето
при лятото и при морето.

[Hatshepsut]

Може аз да съм будна…

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи,
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва,
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

[Hatshepsut]

Какво хубаво буренче…

Какво хубаво буренче! Как прилежно расте!
Сериозно и диво безпризорно дете,
в края на тротоара като коте се гали.
Ако някой го види, няма да го пожали.

Без причина, нарочно, тежко ще го настъпи.
Малките буреняци не са никому скъпи.
А пък то се старае и цъфти вдъхновено,
и само си играе, и е ярко зелено.

Аз живея наблизо. Със куража му свиквам.
Няма да се привързвам. Няма да го обиквам.
Само кимвам с глава. То с листо поздравява.
То е просто трева. Но и аз съм такава.

[Hatshepsut]

Пазар

Една бабка се смее между тикви и праз
и в смеха й се чува оня, младият глас.
Карфиол като сняг, сини сливи с прашец.
Тънък студ се промъква като весел крадец.

Миризмата на целина, на малини, на пръст
тича между сергиите и зачерква със кръст
сладоледа, сандалите, гуменките на босо.
Слънцето се провира между хората косо,

без амбиции, кротко, разхладено, небрежно.
Ако търсите нещо сигурно и надеждно:
на пазара разменят плодове срещу глад,
аромата на село срещу грохот на град,

тука има узрели хрупкави витамини,
има вейки, отчупени от зелени градини,
има мед, мармалад, круши с мека позлата,
топлина за коремчето и храна за душата.

[Hatshepsut]

Топлината в дървата

Топлината в дървата спи като какавида.
Щом разпери крила, в огъня ще я видя.
Но сега на ръце я пренасям в мазето,
както доста отдавна си прегръщах детето.

Имам среща насрочена със една дълга зима.
И топор за отпор, и камина си имам.
И човек, да задрямваме насред приказки сладки.
И домашни рецепти в пожълтели тетрадки.

Остър страх на трески се забива във пръста ми.
Смок стопан скрива къщата в лъскавите си пръстени.
Аз тренирам увереност. Нося колкото мога.
Тежките цепеници са консерви със огън.

[Hatshepsut]

Кестен

Вчера си намерих кестен
и прогнозата е ясна:
непременно ще е есен.
Бавно слънцето загасва,

сменя си цвета морето,
в шал от пяна се загръща.
Прибери се там, където
има кой да те прегръща.