Мария Лалева

[Hatshepsut]

Самодивска песен

Самодиви ме люшкали нощем,
неродена мома ми е пяла,
нестинарки застилали ложе,
богомил ме е учил на вяра,

зла ламя над сърцето ми бдяла,
змей е вардил пътеки към мене,
черна вещица огън ми клала,
а с роса ме поливали феи.

От треви са ми роклята шили
три моми девет нощи със песен
и с воал до пети са ме скрили.
Смееш ли да го отметнеш?

[Hatshepsut]

„Мръсна кента“

Мили мои не мои мъже,
аз съм черната ваша не ваша.
Зад усмивката крия въже –
да обеся на него палача.

Галя с нож всяка малка лъжа
и лекувам с отрова голямата.
Не залагам на дребно честта,
ни мечтите, стиха си и тялото.

Понагиздих се в дреха на шут,
но не бъркайте шута с палячо.
Цирк, забава и весел разгул
са в бардака отсреща. И вляво.

Моят свят и за мен не е лек.
Крупие съм в хазартната Мека.
Не играйте на покер със мен.
Ще извадите „мръсната кента“.

[Hatshepsut]

Приказка на обратно

Сюжетът тръгна някак на обратно.
Преди да сме се срещнали – разлъка.
И ролите объркахме тотално.
Аз – малък принц, ти – розата. (О, мъка.)

И не че с похлупак не те покривах.
И не че и не обгрижвах те със обич.
И не че и с любов не те поливах –
бодличките ти да опазя остри.

И сто лисици изоставих тъжни
след мен да плачат най-опитомено.
Звездите до една на теб прекръстих.
(Овца да бе ми нарисувал. Черна.)

Сега като те срещна, се усмихвам.
(То, всеки малък принц е благородник.)
Не те забравих. Но не те обичам.
И споменът ми като теб – самотник.

[Hatshepsut]

Цветно стихотворение

Ще си купя лачени обувки
с весели подметки, с връзки цветни,
рокля от дантела с малка джувка,
шапка и чадър на пръски летни.

Ще си купя сладолед с фунийка.
(Ще си лепна тъкмо пет лекета.)
Ще си нося пръстена с калинка,
ще подрънквам с гривни-тенекета.

После ще вървя и ще обичам
всичко, дето срещна и докосна -
кучето с плешивия му чичо,
новата любов, току проходила,

лелята с навъсената болка,
скритата учтива задължителност,
старецът с бастун, висящ пред блока,
и жената с претенциозната изисканост.

Ще въртят глава след мен. Нормално.
Ще зарадвам някого. Най-истински.
И ще е щастливо. До баналност.
Докато ме приберат онези със престилките.

[Hatshepsut]

Измежду три отворени врати

Измежду три отворени врати
избирах си четвъртата – заключената.
И не за друго, имам си очи,
орисани да виждат и през тухлата.

Със този поглед вгледах се и в теб –
с над триста катинара запечатан.
И зная, ще се видиш някой ден.
Очите си ти подарих – да знаеш.

[Hatshepsut]

Сън с лалета

На пролет ще мирише.
Лалета ще рисуваш.
(Да, знам, че не обичаш,
обаче го сънувам).

Лицето ти е ясно,
душата ми е смела,
усмихвам се опасно
и ти потъваш в нея.

Краката ми са голи,
довършвам си куплета,
а ти ме драскаш в профил
със въглен всред лалета.

Не си говорим даже.
Мигът е прост до святост.
Преди да ни накаже,
и Бог ще плаче. С право.

[Hatshepsut]

Рисувай със затворени очи

Рисувай със затворени очи.
По слух рисувай. В безсъзнание.
Рисувай сам, трънливо-мълчалив.
Художникът най-често е разпятие.

Очите ти ще вържа с евтин шал.
Ще те оставя пред статива тихо.
Ще те дарувам с толкова печал,
че да изстрадаш на платното всяка линия.

Едничко само нарисувай сляп.
И нека да са в него мойте думи.
Когато го подпишеш, ще е цял
сюжетът за пътеките на лудите.

[Hatshepsut]

Широко отворени очи

С един лъжец не свършва пролетта.
Макар че за сезона е достатъчен.
След калните му стъпки ще цъфтят
най-цветните лалета на забравата.

Лъжецът е най-страшен в есента,
когато милваш всяко късче слънце,
когато се прибираш у дома,
нарамил минало и зимно утре.

Навярно затова не ти простих.
Сезонно някак. Не поради тебе.
С един лъжец не свършва моя стих,
но можеше да е красиво есенен.

[Hatshepsut]

Среща със стара любов

Кой си ти, дето тихо седиш
и разплиташ кълбото от минало?
Погали ми косите и виж
колко път и тъга съм изминала.

Нарисува ме – голата страст,
но очите ми вписа в иконата.
И защо ме рисуваш пак?!
Ни светица съм, нито Мадоната.

Всеки спомен за тебе прибрах
да не плаче в съня ми. Обичах те.
Замълчи! Май и мен ме е страх,
че ще правим любов пред картините.

[Hatshepsut]

Преди зимата

А есента е просто тиха мъдрост,
орисана да ме спаси от летните
изгарящо разхвърляни илюзии
за вечна топлина и нежност.

Студените ѝ утрини са намек
за неизбежен сняг в деня, в косите ми.
И е красива, Боже, но е страшна
последната ми лудост преди зимата.

[Hatshepsut]

Жива до последно

Понеже Маркес всичко е написал
и някак не е редно след големия
да раждам думи за любов и смисъл,
за самота, поезия и време,
ще кажа на часовника отсреща:
– Ти брой минутите. Така е по сценарий.
Аз даже и не те поглеждам,
когато тръгвам след пияния,
до болка и до песен истински
живот, измислен съвършено.
Обичах и обичам, Господи.
И бързах да съм жива. До последно.

[Hatshepsut]

Отначало

И знам, че ако някой ден осъмна
попарена от черни думи,
увехнала подир невежа обич,
оглозгана до кръв от хули,
ще се разлисти оня кръст,
на който разпъваха човешкото ми тяло,
и ще възкръсне във кармин животът,
за да изпея Бога отначало.