Мария Лалева

[Hatshepsut]

Може би

Може би, когато „помъдрея“,
ще намразя страшно Дядо Коледа.
Дотогава ще вървя до тебе,
ще вярвам в чудеса. И в хора.

Дотогава ще съм безобразно млада,
най-нахално гавреща се с времето.
Може би до днес не ти показах
как по детски разигравам себе си.

Може би, вторачен във усмивката,
някак трудно разпозна въпроса.
Позволи ми, моля те, по детски
да съм отговорът, който нося.

[Hatshepsut]

И аз като розата

Не ми се плаши. И аз като розата
показвам бодли, за да си пазя кожата
от груби ръце, от очи непрогледнали,
от алчно сърце, от лъжи неувехнали.

Ухая до смърт на живот и на ангели.
Вулкан са смехът, любовта и съдбата ми.
Но малкият принц ме научи да плача,
да пея насън и да знам кого чакам.

[Hatshepsut]

Молитва не казах

Молитва не казах. Не помолих за прошка.
И отново предадена, занареждах си кладата.
Зрители нямаше – аз бях достатъчна.
Драснах си клечката – заслужавах я.

После възкръснах. Почти непокътната.
Гледах как някой се бори със огъня
с голи ръце, обгорен от съмнения,
горд в самотата си. Беше Предателят.

Още не знаеше – даже спасил ме,
пак би ме жертвал – аз не бях Изборът.
Имаше всичко освен свободата
да ме последва и да ме има.

[Hatshepsut]

Сюжет за куца балерина

След тебе пак се уча на доверие
с трънливо понакуцваща усмивка,
горчиво взряна между редовете
на всяка чужда ласка или милост.

Лекувам миналото – да го има.
Дори заради трите мига честност.
Останалото съм изтрила.
Доброто има правото на вечност.

Сюжетът е за куца балерина.
Одета и Одилия, но с патерица.
До езерото лебедът заспива
с надеждата да не осъмне патица.

[Hatshepsut]

В някой друг живот

Ще ти се случа в някой друг живот.
Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.
Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.
Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.

Ще ме познаеш във един-единствен миг.
Ще си ме плакал и в платно, и във поема.
Ще си ме спомниш по божестения вик
на щерка си. От двама ни родена.

Ще ти се случа в някой друг живот.
Сега играхме просто пантомима.
Мини през времето. Да бъдеш цял.
И нов. За този беше рано да ме имаш.

[Hatshepsut]

Валс на плажа

Хайде да си поиграем.
На Болконски и Наташа.
Валс ми се танцува, знаеш.
Точно на Обзор на плажа.
Накичи ме с водорасли
вместо рокля от дантели.
Заеми сурова стойка, изпъни се офицерски

Завърти ме нежно, плавно.
Остави ги. Нека гледат.
Хайде пак. Във кръг надясно.
Аплодират. И се смеят.
Все „Война и мир“ играем.
Валс да е мирът ни летен,
че в окопите ни зимни
ми е тъжна всяка песен.

Хей, Болконски, усмихни се.
Никой тук не ни познава.
Двама луди се обичат
и танцуват валс на плажа.
Срам те е от мене, зная.
Лудичка съм. За дузина.
Ала нямаш нищо против
да играя Месалина.

Да съм силна Клеопатра.
Да ти бъда Пенелопа,
Евридика и Елена, Жулиета на балкона.
В мен живеят сто Наташи.
За война и мир родени.
Ти – Безухов и Болконски –
изиграй живота с мене.

[Hatshepsut]

Една друга приказка

Не е като във приказка. Дванадесет да бие
и моята каляска във тиква да се свие.
А принцът да ме търси
с пантофка неуморно
и после да живеем в любов и рози?!
Спорно.

Дванадесет е много. Дори и за магия.
Не станах Пепеляшка. Останах си Мария.
И с кръстницата-фея осъмнахме на вино,
а принца го оставих на някоя графиня.

Е, още кихам пепел и чужди рокли нося.
Преда си на вретено,
закусвам клисав просеник.
Обаче, да ви кажа, палат ми е сърцето,
обичат ме и боса. А принц ми е детето.

[Hatshepsut]

Страшна изповед

Говоря с мъртвите насън, любими.
А после с дни мълча. И пиша.
Не вярвам във смъртта. И точно с рими
спасявам живите. И ги обичам.

Коя ли моя пра-пра-пра-пра-баба
била е черна зла вещерка.
Не зная, ала някак е предала
очите си на своята пра-щерка.

Да гледаш на света през тях е болест –
да виждаш колко живи ходят мъртви,
да знаеш кой живее тихо в просяк
и кой гори и плаче зад смеха си.

Нали поиска да се изповядам,
да ме познаваш повече от всички?!
Сега ме целуни и ми повярвай –
дори и след смъртта ще ме обичаш.

[Hatshepsut]

Покер с дявола

Когато всички дяволи ме вземат,
ще поиграем покер до казаните.
Не вярвам, че във Рая ще приемат
залозите на клоуна със раните.

Едва ли свети Петър ще ме пусне
из райските градини да вандалствам.
Едно е да разсмееш двеста Юди,
а друго – да побъркаш ангел.

Така че, мои дяволи любими,
разбъркайте тестето и ви чакам.
Аз всичките си грехове простими
ще заменя, за да обичам дявол.

[Hatshepsut]

Реквием за гарвани

Когато сам изпееш тишината си
и в самота посееш всички думи,
се ражда твоят реквием за гарвани –
такъв, че даже глухите да чуят.

Когато сам лице си нарисуваш
и сам-самичък си напишеш приказката,
разплакваш дявола, но Бог ликува –
ти вече си готов за всяка истина.

[Hatshepsut]

Вярвам

Трън да посея – цвят ще разцъфне.
Чудо се ражда от вяра.
Смърт да сънувам – Бог ще целуне
всяка сълза след кошмара.

Гръм да прегърна – светло ще грейнат
всички дъги на небето.
Огън да срещна – дъжд ще излеят
ангели бели над него.

Песен да нямам – славей ще пее
тихо на моето рамо.
Път да объркам – Божи пътеки
пак ще ме върнат обратно.

[Hatshepsut]

Последна водка

И ако днес е най-последният ми ден
и имам право на бутилка водка,
ще я изпия точно и единствено
със теб по руски и до дъно, до без спомен.

И ще мълча по-страшно от смъртта,
която ще ме чака до последно
да чуя с теб Висоцкий: „Нет меня,
я покинул.. и после... да ме взема!

[Hatshepsut]

Светлина

Светлина ще ти подаря, не часовник.
Светлина. Та да виеш на светло.
Всеки вълк-единак и самотник
носи тъмния белег на времето.

Твоят вой ще е вълчата ода
за греха и сърцето на ангела.
В светлина я изпей. Към Голгота.
А пък аз ще си вграждам сянката.

[Hatshepsut]

Следлюбовно обяснение

Трябваше да спреш да ме болиш,
за да мога да те разбера. Накрая.
Беше ми най-краткият. Най-тих.
А най-дълго всъщност те прежалвах.

Беше ми най-тъжната луна.
(Толкова. На втората си тръгна.)
А се чувствах като у дома
винаги когато ме прегърнеш.

Беше ми възкръснал минал миг,
а пристигна с бъдеще за всичко.
Стана най-красивият ми стих.
Честно, много честно те обичах.

Сто луни да минат в самота,
в сто и първата ела за мене.
Ако ще за миг, а след това
аз ще съм приятел с времето.

[Hatshepsut]

На мечтаната неродена дъщеря

Сънувала съм сутрин как те сплитам,
как плачеш със очите на баща ти,
усмивката ти как пленява мигом
и как е светла с тебе старостта ни.

Мечтала съм те като стих изящен,
като картина, пред която тръпна.
Видях те и познах във миг баща ти
далеч преди с любов да ме прегърне.

Дори след сто живота ще се върна,
ще прекося и трън, и страх, и болка,
за да го срещна пак и да възкръснеш
като подарък за любов. От Бога.

[Hatshepsut]

Зимно сърцестоене

Да замръкнем на някоя маса
в най-далечната селска кръчма,
да оставим свещта да догаря
и да чакаме новото слънце.

Да се черпим с ракия тиха,
измълчали и глътка, и време.
Просто думите не достигат
в нощта на зимното сърцестоене.