Български Националистически Форумъ

Навършват се 140 години от освобождението на София. В статия от декември 1927 г. вестник „Отечество“, орган на Съюза на запасните офицери, разказва за това важно събитие от нашата история. Поводът тогава е 50-годишнината от този акт.

„Освобождението на София от нашите братя руси е страница, свързана с кървавата епопея при Плевен. Осман паша, упоритият и героичен защитник на Плевенските висоти и редути, с право смятал, че докато е свързан със София, той ще може не само да брани Плевен, но и да премине в настъпление при удобен случай.

Действително, докато Плевен бил в непосредствена връзка със София, Османпашовите войски имали в изобилие и хранителни, и бойни припаси. Почти до началото на октомври 1877 г. турците редовно внасяли в Плевен храни и бойни материали по шосето Плевен – Орхание – Арабаконак – София. По това шосе турците до пълната обсада на Плевен били устроили дори няколко укрепени пункта, заети с достатъчно артилерия и пехота. Задачата на тия пунктове била – бранене на съобщенията със София, от която през Орхание (дн. град Ботевград) постоянно сновяли коли с различни и изобилни припаси. Освен това, още при започването на Руско-турската война, в София бил съсредоточен близо 20-хиляден гарнизон под началството на Фарик-Осман паша. По-късно, когато Плевен бил напълно обложен от русите, Осман паша смятал, при един ненадеен излаз, да поеме към Орхание и София. Ако беше сполучил, Осман паша щеше да причини нови и грамадни жертви на русите – първом при Орхание, тоя „втори Плевен“, както тогава го наричали, и после в околностите на София.

Между това, докато се разигравали кървавите боеве около Плевен, турците започнали и укрепяването на София: ежедневно турските войници заедно със заставените да работят по редутите софиянци, усилено укрепявали Лозенец (Курубаглар), Коньовица и Слатинската висота. Осман паша от Плевен не само настоявал за издигането на нови укрепления, но искал и групирането в Софийско на една 150-хилядна армия. За щастие, Високата Порта отблъснала тоя Османов план, бъдещата българска столица през цялото време на войната останала като военен склад.

На 4/16 ноември 1877 г. се туря началото на оня победоносен руски марш, който донесе и свободата на София, след като на тоя ден генерал Скобелев зае при Плевен Зелените гори, генерал Гурко, който бе вече превзел Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната армия. Назначен за командващ Западния отряд, генерал Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София. На 11/23 ноември русите завладели важната позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „Правец наш, Орхание тоже наш“ – казвали радостно освободителите. И наистина, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил вече нахлували в тесния и страшен Арабаконак.

Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските власти в града станали неспокойни. Още от септември започнали арести на подозрени граждани и селяни, а на 15/27 ноември, за да всели ужас у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко трупа на обесени българи. А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, пазени от усилена военна стража. Арестите и подир това продължили: нови 50 видни граждани, между които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, но чуждестранните консули се намесили и осуетили тая мярка.

А краят на турското господство в София наближавал…

Подир невероятно труден зимен марш през тесния, зиме дори недостъпен Арабаконак, войските на генерал Гурко завзели с. Саранци. От тук вече пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.

На 19/31 декември руски части били вече заели позиция при селото Горни Богров, както се казва – под носа на София.

Едва на 20 декември 1877 г. (1 януари 1878 г. н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат между 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, след като оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, оттеглили се в околностите на с. Враждебна.

На 21 декември/ 2 януари пламнало ново сражение при Враждебна. Тук турците смятали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето защо те се залостили главно около Враждебския мост; но когато забелязали, че русите вече прецапват през ледено студените Искърски води, подпалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало вече, че борбата, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.

Но дотам работата не стигнала.

Разнебитени и морално сразени, турците намерили за по-добре да напуснат и София.

23 декември/4 януари бил последният ден на турското господство в София. През тоя ден в града настъпила страшна бъркотия: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен глъч и хаос настанал по Княжевското шосе: в пълно безредие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая паплач от войници и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, но заслужена съдба на един тираничен петвековен завоевател, живял в леност и лекомислие, в паразитизъм. Сега тоя ленив господар бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди руски синове по Софийското поле.

На 24 декември/5 януари с тържествен марш при развяни бойни знамена и при гърма на барабани и музики братята освободители влезли в София. Велик момент! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и неволи да срещне православна християнска войска, невиждана от времената на Иван Шишман.

Народът, безпаметен от радост, масово се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия генерал Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“). Победният военен парад бил пред съборната черква „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя“), в която бил отслужен тържествен молебен.

След заемането на града, генерал Гурко назначил за военен комендант княз Оболенский. Скоро след това обаче дошъл генерал Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското управление.

Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 г. София заживяла свободно.

Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската свобода се почувствал. Неуморимият Алабин поставил основите на библиотека, дарил 25 хил. рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за много други културни нужди. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя деятел.

След седемдневен отдих, генерал Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни знамена и големи запаси от жито, брашно и бойни припаси. Само в една от софийските джамии били натрупани 20 хил. сандъка с разни материали и с надпис „За Плевен“.

Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата трябва с благоговение и възторг да възвеличи великия подвиг на освободителите, принос към най-великата на света идея – за свобода!“

Цветан Стоянов, в. „Отечество“, декември 1927 г.

/КРОСС/ София отбелязва 140 години от освобождението си от османска власт. На 4 януари 1878 година, войските, предвождани от генерал Йосиф Гурко, превземат града в една от последните битки на Руско-турската война.

След превземането на Плевен от руските войски през декември 1877 година генерал Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Градът е освободен, след като е разгромена армията на Осман Нури паша.

На днешния ден преди 140 години в храм „Света Неделя" в присъствието на генерал Гурко се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на София.

С освобождението на София Руско-турската война преминава в нова фаза, която позволява настъплението към Южна България. По-малко от месец след освобождаването на София идва и окончателното освобождение на страната, след като е подписано Одринското примирие, което слага край на войната. Санстефанският мирен договор е подписан близо два месеца след освобождаването на София.

Столичната община, Софийската Света Митрополия, Сдружението на приятелите на Русия и Фондация "Героите на България" организират тържествени прояви по повода. Лично Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит оглави благодарствен молебен в митрополитския храм „Света Вмца Неделя".

Проведоха се литийно шествие, поднасяне на цветя и венци и литературно-музикална програма. Всички храмове, покрай които преминава литията, огласиха столицата с траурен звън на камбаните си. Пред трите паметника -  Генерал Гурко, Цар Освободител и Българския опълченец, бе отслужена заупокойна молитва за загиналите за свободата на Отечеството ни в Руско-турската освободителна война.

http://www.cross.bg/sofiya-gyrko-rysko-tyrskata-1564685.html#.W_D9ROgzaM8



Навършват се 140 години от Освобождението на София

От нашата Download-секция може да свалите историческия роман на Стефан Дичев "Пътят към София", посветен на Освобождението на България от турско робство:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=606

***

Филм "Пътят към София"

1. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69459&hit=1

2. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69460&hit=1

3. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69461&hit=1

4. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69462&hit=1

5. еп. - http://www.zamunda.net/details.php?id=69463&hit=1

Важно е да се отбележи,че написаното в учебниците по случая е доста "изрязано" откъм съдържание,а относно смисъла на това съдържание-те са направо смехотворни.Трябва да се знае,че Освобождението е най-сериозната идея ,създадена по времето на Българското Възраждане.Тя е изцяло българско дело и е подпомагана изцяло от Българи,като към тях се "прикрепят" шепа руски войници,дошли да защитят имперските интереси на държавата си

На 4 януари честваме 141 години от Освобождението на София. През 1878 г. София е малка, полуразрушена, без истински улици. В деня, когато войските на ген. Гурко влизат в столицата си спомняме за цената на отвоюваната свобода.

„В  навечерието на 4 януари загинаха софийските книжари, които се опитваха да ускорят това събитие”, посочи Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община.

Софийски книжари са революционери, които разпространяват бунтовни брошури и песнопойки с патриотични песни. Книжарите са разкрити от османските власти. По-малко от два месеца преди освобождението на София, те са обесени на Шарения мост в края на града, но делото им се помни.

Малко известен факт е, че Лъвов мост в София е построен именно в памет на четиримата книжари, като лъвовете символизират четиримата обесени революционери, недочакали свободата.



Идеята за построяването на Лъвов мост на мястото на Шарения мост е на Христо Г. Данов и е приета с въодушевление от много интелектуалци и политици.

Днес в катедралния храм св. Неделя нямаше никакви политици. По традиция българският патриарх Неофит дойде, за да отслужи благодарствен молебен. След това започна литийно шествие по улиците на София, което стигна до паметника на ген. Гурко, предвождал руските освободителни войски.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/stolicata-si-spomnja-za-denja-na-otvojuvanata-svoboda.html


На 4 януари честваме 141 години от Освобождението на София. В църквата „Св. Неделя” беше отслужен молебен в памет на загиналите руски войници в Руско-турската освободителна война.



По традиция в катедралния храм дойде българският патриарх Неофит, за да отслужи благодарственият молебен.

След това започна литийното шествие по повод годишнината от навлизането на руските войски в София под предводителството на генерал Гурко през в 1878 -ма.

„Днес пет поколения ни делят от онова време, но никога не бива да забравяме, че беше постигната свободата, че тя не беше чакана даром”, припомни зам.-кметът на София Тодор Чобанов.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-praznuva-141-godini-ot.html

София отбелязва на 4 януари 142 години от Освобождението на града от турско робство.

С празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, благодарствен молебен и литийно шествие ще бъде отбелязана годишнината от навлизането на руските войски под предводителството на генерал Йосиф Владимирович Гурко в София и освобождението на града от турско робство.

София е освободена преди 142 години без насилия, без пожари, както се е планирало, без избиване на населението. Тук бързата реакция на руските войски, които проникват светкавично в града и съпротивата на западните консули, които са отказали да го напуснат, както и волята на жителите на града, водят до неговото освобождение през 1878г.

Благодарственият молебен е бил в храм „Света Неделя”, където се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко.

На 4 януари 2020 г. благодарственият молебен ще се състои в храм „Света Неделя” от 10 ч. Именно там преди 142 години се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко. Литийното шествие и поднасянето на цветя и венци пред паметниците на Генерал Гурко и Цар Освободител ще бъде от 10.30 ч., а от 11.15 ч. ще се състои литературно-музикална програма и поднасяне на венци пред паметника на Българския опълченец.

https://nova.bg/

София отбелязва 143 г. от Освобождението на града от османско владичество.

В 10:00 часа в митрополитския храм "Света Неделя" ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини. В столичния храм се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко.

По време на молебена ще бъдат спазвани мерките за ограничаване разпространението на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата от историята на София, информира БНТ.

Преди 143 години руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

На 7 ноември 1877 г. руският император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.

След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. започва форсирането на Балкана. Още при обсадата на Плевен особено важен момент бил, когато генерал Тотлебен завзел на 24 октомври укрепленията при с. Горни Дъбник и с това прекъснал връзката между Плевен и София.

Войската под командването на генерал Гурко се събрала в Ботевград на 20 декември 1877 г.

Арабаконашкият проход, през който водел най-добрият път към София, бил завзет от значителна турска войска (25 хил. души) под командването на Шакир паша. В София имало малко войска под командването на Осман Нури паша.

Щабът на генерал Гурко изработил гениален план да се превземе Арабаконашкият проход чрез обход през старопланински проходи западно и източно от него. Срещу турските укрепления в Арабаконашко генерал Гурко изпратил под командването на генерал Криденер около 25 хил. войници с 92 оръдия.

В ляво през Етрополе бил изпратен генерал Дандевил със задача да обходи десния фланг на турците и слезе в с. Буново.

Главната сила била поверена на генерал Каталей. Тя имала за задача да обходи левия фланг на турците.

В авангард бил генерал Раух, а двата ешалона на този отряд под командата на генералите Курлов и Философов били насочени към с. Чурек. На дясно била колоната на генерал Велеаминов. Тя тръгнала от с. Врачеш и била насочена към Мургаш със задача да осигури десния фланг на руснаците и тила на войските, които трябвало да обхождат.

Трудно било преминаването на Стара планина, която била дебело заснежена и заледена. Особено трудно се изтегляли на ръце разглобените оръдейни и муниционни коли, но въпреки това главните сили от отряда на генерал Велеаминов били сутринта на 30 декември в с. Желява, в софийското поле, а на генерал Гурко, под началството на генералите Раух, Философов и Курлов, в Негушево, западно от укрепената позиция при село Саранци.

Една кавказка казашка бригада се спуснала в полето и прекъснала телеграфните връзки със София. Генерал Шилдер-Шулднер пазил преминаването на руснаците през планината от турците, окопани при с. Литаково. Генерал Шувалов, който командвал средната колона, имал за задача чрез демонстрации на фронта пред Арабаконак да занимава и задържи Шакир паша. Турците от Литаково узнали овреме за преминаването на руснаците през Стара планина и на 29 декември се оттеглили през с. Огоя за София.

Всички руски генерали изпълнили точно своята задача, въпреки големите трудности. Само генерал Дандевил, чиято колона се появила от изток пред турското укрепление Шандорник на 27 декември и трябвало да го атакува на 28 декември, била принудена да отстъпи назад в Етрополе, защото през нощта студът бил минус 15 градуса и голяма снежна виелица засипала огньовете им. От студ умрели и измръзнали много офицери и войници.

Въпреки несполуката на генерал Дандевил, генерал Гурко тръгнал, щом се събрала главната сила на войската му, сутринта на 31 декември към с. Саранци, където се били окопали около 4 хил. турци под началството на Бекир паша. В 10 часа същия ден ген. Курлов завзел височините над село Чеканчево. Турците напразно се опитвали да завземат наново тази важна позиция, която петербургските гвардейци държали здраво в ръцете си.

Също напразен бил опитът на Осман Нури паша, който с 12 дружини, малко кавалерия и 8 топа тръгнал от София срещу отряда на генерал Велеаминов, който се бил окопал край Малинска река до с. Горни Богров, за да прикрива действията на главната руска сила. Руснаците оставили турците да се приближат няколко пъти до техните позиции и със силни залпове ги отблъсквали, докато най-после на нож и със силна казашка атака ги отхвърлили към София.

Около два часа следобед генералите Раух и Философов щурмували позицията при Саранци и турците отстъпили без ред. Преследвали ги войските на ген. Курлов. Опитът на неговата кавалерия да превземе с. Долно Камарци и с това да препречи пътя за отстъпление на Шакир паша, не сполучил. Една дружина от редифи, която в този ден не била влизала в сражение, задържала селото и с това дала възможност на Шакир паша да се изтегли през нощта от Арабаконак и Шандорник, като оставил всичкия си обоз в планината. Турците се оттеглили през Камарци към Пазарджик.

На 2 януари пътят за София бил открит за руснаците. Осман Нури паша имал заповед да не предава София, а да го запали и изгори. В града били складирани много храни и бойни припаси. Осман Нури паша предложил на вицеконсулите Валдхарт (на Австро-Унгария), Леандър Леге (на Франция) и Вито Позитано (на Италия) да напуснат заедно с поданиците си града. Вицеконсулите се противопоставили най-енергично на това и заявили, че няма да напуснат града и ще държат пашата отговорен за всяка щета. Така опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули.

Вълнението в София било голямо. Още на 31 декември се чували в София ясно топовните гърмежи от Богров, а когато разбитите войници на Осман Нури паша, между които били много ранени, се завърнали в града, уплахата у турците била голяма. Християните пък очаквали скорошно избавление, но също били много изплашени.

За отбрана на София били поставени малобройни турски части да пазят моста при Враждебна, но Искър бил отчасти замръзнал, така че руснаците лесно заобиколили моста и се упътили в много колони към града. Пазачите на враждебненския мост го запалили преди да отстъпят, но войските на ген. Раух бързо го изгасили и минали по него на път за София.

През нощта на 3 срещу 4 януари турските войски се изтеглили през Владайския проход, за да заобиколят Витоша и през Самоков да стигнат до Пазарджик. Заедно с тях избягали в Македония с имота си, натоварен на коли, много турски фамилии от София.

На 4 януари по обяд в София пръв влязъл ген. Раух, а след него в същия ден и ген. Гурко начело с войските си. Те били тържествено посрещнати от гражданството с музика и песни. В катедралния храм "Св. Неделя" бил отслужен благодарствен молебен за освобождението на града в присъствието на генерал Гурко. Веселбата била голяма.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември - навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и досега, защото каузата е била за свобода; свобода на братята по православна вяра.

https://news.bg/bulgaria/143-godini-ot-osvobozhdenieto-na-sofiya.html

Преди 145 години на 4 януари руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и досега, защото каузата е била за свобода; свобода на братята по православна вяра.

Януари 1878 година. София е скована от студ. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се руска войска. Плевен вече е свободен. София чака. Турският военен началник Осман Нури паша предупреждава консулите на Франция, Австрия и Италия да напуснат града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче решително отказват. Остават в София и това спасява града от опожаряване. София е притихнала от страх. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след падането на Плевен тук са докарали огромни количества храна и боеприпаси. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва изтегляне към Перник. В нощта преди да отстъпи, той издава нареждане градът да бъде подпален, а българското население избито. Протестът на европейските консули срещу унищожаването на града и хората заплашва да предизвика дипломатически усложнения. Проявените от тях решителност и хуманизъм в защита на населението и града, въпреки плановете за по-нататъшните им геополитически интереси на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единство. Това довежда до отмяна на заповедта.

След много проведени битки, в нощта срещу 4 януари голяма част от турските войски напускат София, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските полкове решават да атакуват. Превземат конака и свалят турското знаме.

Операцията по превземането на града е по заповед на император Александър II, защото София се явява изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.

Преди 145 години на този ден генерал Гурко е посрещнат триумфално с цветя и сълзи. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната. А бъдещата столица на Княжество България е освободена.

По този повод в 10.00 часа в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ вицепрезидентът Илияна Йотова ще присъства на молебен по повод освобождението на София от османско робство. По-късно вицепрезидентът ще поднесе цветя на Паметника на българския опълченец.

https://dariknews.bg/regioni/sofiia/145-godini-ot-osvobozhdenieto-na-sofiia-ot-tursko-robstvo-2335174