Годишнина от Шипченската епопея

[к-н Петко]

На 23 август 1877 г. е решителният бой на връх Шипка по време на Руско-турската война, която ние, българите, с основание наричаме Освободителна. Битката, в която главни действащи лица са българските опълченци, спасява войната, а оттам и цяла България. В началото на месец август настъпателният устрем на руската армия е спрян по всички направления. В новата обстановка от особено значение за Главното командване на руската армия е задържането на овладените старопланински проходи. В изпълнение на тази задача е отделена специална група войски, т.нар. Балкански отряд, под командването на ген.-лейт. Ф. Ф. Радецки. Фронтовата линия е дълга (над 120 км), не е известно и мястото, което ще бъде атакувано от армията на Сюлейман паша. Затова на проходите са оставени малки отряди, които да поемат първия удар на противниковите части и да ги задържат на всяка цена до пристигането на основния резерв на отряда. За отбраната на Шипка е определен малоброен отряд под командването на ген.-майор Н. Г. Столетов /5 500 души/. Първоначално в състава му влизат 36. пехотен Орловски полк, 1., 2., 3., 4. и 5. опълченски дружини, три конни сотни, пионерен взвод и артилерия от 27 оръдия. Армията, командвана от Сюлейман паша наброява 27 000 души и 48 оръдия /без резервите/. С това числено превъзходство трябва най-напред да се сломи духа на руско-българския отряд, да бъде унищожен в неравностойна битка и в крайна сметка да се осъществи преминаване в Северна България, където се намират други турски армии. Позициите на защитниците на Шипка са обхванати от противниковите части във вид на подкова. Една страховита подкова, заплашваща да се превърне в огнен обръч, прекъсващ единствения свободен път, водещ към Габрово. Така съдбата не само на прохода, но и на войната, се оказва в ръцете на малкия отряд руски войници, български опълченци и техните командири. Боевете за Шипка, останали в историята с името Шипченска епопея, започват на 21 август 1877г. През изминалата нощ на проведения военен съвет ген. Столетов произнася следните емоционални, но и уверени думи: ,,До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем". През този ден предната отбранителна линия на защитниците, разположена по стръмните склонове на връх Свети Никола (днес връх Шипка) и Орлово гнездо, се оказва мястото, което е атакувано ожесточено през целия ден от турската армия. Командир на тази позиция е флигел – адютант полк. граф М. П. Толстой, командир на трета бригада от Българското опълчение. Руските войници и българските опълченци отблъскват противника със залпове, камъни и ръкопашни схватки. Опълченецът от 1. дружина Леон Крудов прехваща смело турска граната и я хвърля обратно към настъпващите, артилеристът подпоручик Киснемски използва турски трофеи и изработва фугаси, ранените отказват да отидат в лазарета, получават най-необходимата медицинска помощ и отново се връщат в строя. В разгара на боя на позициите пристига 35. пехотен Брянски полк. Орловци, брянци и опълченци – те са героите на този първи ден, те поставят началото на последвалите героични страници от славната отбрана на прохода. След прегрупирането на турските сили на 22 август, през следващия ден – 23 август Сюлейман паша започва мащабна офанзива, целяща да увенчае с успех неговото намерение да обхване шипченския отряд от три страни – запад, юг и изток и да прекъсне връзката му с Габрово. Той е така сигурен в своята победа, че предната вечер изпраща следното донесение до султана: ,,Русите не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат от ръцете ни. Ако тая нощ противникът не се опита да избяга, то утре сутринта ще подновя атаките и, надявам се, ще го смачкам". През този ден ударните атаки на противника са насочени срещу Главната руска позиция, включваща височините Шипка, Централна и Волинска. Към 14 часа конница черкези напада главната позиция в тил, но е отблъсната. В този особено критичен момент командирът на 35. пехотен Брянски полк полк. А. О. Липински повежда в атака 150 войници, които изтласкват успешно нападателите. От позициите на 2. и 3. опълченски дружини с командири майор Куртянов и майор Чиляев се чуват песни и викове ,,ура". Преди мигове майор Чиляев се е обърнал към опълченците със следните думи: ,,Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за отстъпление няма. Ще се държим, докато дойде помощ, а ако не успее да дойде, ние всички ще положим кости за освобождението на България". В спомените си подпоручик Стефан Кисов, командир на 1. рота в 3. опълченска дружина, описва тези часове по следния начин: ,,Атаките не свършват, те стават все по-чести и ожесточени.Сред нашите редици се чуваха гласове: ,,Блъскайте, бийте, юнаци! Да умрем, както са умирали нашите прадеди". Константин Везенков, лекар в Опълчението, виждайки група войници, останали без командири след една от поредните мощни атаки на противника, напуска временно превързочния пункт и повежда бойците към оголения участък на позицията. По-късно през деня д-р Везенков не се поколебава сам на кон да премине по непрекъснато обстрелваното трасе и да занесе на ген. Столетов писмото за приближаването на 4. стрелкова бригада към прохода. Драматизмът на нестихващите боеве ражда много случаи, които днес приемаме за подвизи, но тогава се смятат за нещо естествено. Такъв е случаят с Николай Караев – Дудар, ординарец на полк. княз Вяземски, командир на 2. бригада от Българското опълчение. Той участва във взривяването на фугаси, охранява единствения извор за вода на Шипка и помага при спасяването на ранения полк. Вяземски. На Орлово гнездо рамо до рамо се сражават руският войник Никифор Миколенко и българският опълченец Димитър Цветков. По време на една от ожесточените турски атаки срещу тази позиция опълченецът защитава с тялото си своя другар и пада тежко ранен. В знак на признателност към спасителя си руският войник узаконява името ,,Болгарев", което прибавя към своята фамилия. Към 5 часа след обед в окопите на Шипченската позиция има повече убити и ранени, отколкото здрави и годни за битка войници и опълченци. Но те знаят – път за отстъпление няма, има само борба на живот и смърт. В тези тежки за отбраната на прохода часове пристига дългоочакваната помощ – първите бойци от 16. стрелкови батальон на 4. стрелкова бригада. С тяхна помощ турските войници, вече проникнали на пътя за Габрово, окончателно са отблъснати и върнати на старите им позиции. Отстояването на прохода и през следващите три дни с пристигналите подкрепления показва на противника категорично, че трябва да изостави първоначалния замисъл за успешна обсада на шипченските позиции и настъпление в Северна България. Изходът на войната, е решен на Шипка. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: ,,Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни". Днес на Шипка има надпис: ,,Тук изгря свободата на България". Малцина знаят обаче защо руското командване е било изненадано от присъствието на армията на Сюлейман паша в Южна България. В началото на бойните действия тя се намира в Албания, но е била превозена оттам с английски кораби по нареждане на английския премиер Бенджамин д'Израели. Именно армията на Сюлейман паша (всъщност, истинското му име е Соломон Леви) извършва най-голямото клане на българи в историята – старозагорското, където са зверски избити 15 хиляди българи. Именно след това Сюлейман паша се насочва към Шипка, където бива спрян от опълченците и руските части...

[генерал Жеков]

Освобождението е дело,извършено САМО от Български опълченци.Руската "помощ" са едни 2500 пияници,от които 700 са болни,а в боя участват едва 200.Да се твърди,че руските 2500 "братушки" са направили каквото и да е за България е не само смешно,а и обидно,спрямо всички българи дали своя живот за Освобождението ти.Всички факти по въпроса съм представил в стария форум и ако ти имаше за цел да проведеш дискусия по въпроса,първо трябва да се запознаеш с тези материали.Твоята цел,обаче,е друга.Ти си платен руски манипулатор и целта ти е да рушиш и принизяваш всичко до което се докоснеш.

[Hatshepsut]

Годишнина от Шипченската епопея

Годишнина от най–тежките боеве на Шипка
На 11 (23) август 1877 г. е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. Боевете, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход са известни още под името Шипченска епопея. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Движението на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Предвижданията им са, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Твърдишкия проход, се оказват погрешни.

Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Ф. Ф. Радецки, който е разположен на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Отбраната на Шипка продължава и през
есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=11&month=8&year=2007&cid=&sid=&eid=26859

[Hatshepsut]

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
Синила от бича, следи от теглото;
Нека спомен люти от дни на позор
Да висне кат облак в наший кръгозор;
Нека ни отрича исторйята, века,
Нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
В миналото наше хвърлят своя мрак;
Нека да ни сочат с присмехи обидни
Счупенте окови и дирите стидни
По врата ни още от хомота стар;
Нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно
Свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва нашите гърди,
И в нас чувства силни, голями плоди;
Защото там нейде на връх планината.
Що небето синьо крепи с рамената,
Издига се някой див, чутовен връх,
Покрит с бели кости и със кървав мъх,
На безсмъртен подвиг паметник огромен;
Защото в Балкана има един спомен,
Има едно име, що вечно живей,
И в нашта история кат легенда грей,
Едно име ново, голямо, антично,
Като Термопили славно, безгранично,
Що отговор дава и смива срамът,
И на клеветата строшава зъбът.

О Шипка!
Три деня младите дружини
Как прохода бранят. Госките долини
Трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
Гъсти орди лазят по урвата дива,
И тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
И вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
И "Алах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве;
Дружините наши, оплискани с кърви,
Пушкат и отблъскват без сигнал, без
ред. Всякой гледа само да бъде напред
И гърди геройски на смърт да изложи,
И един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците реват,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
И пак се завръщат; българи орловци
Кат лъвове тичат по страшний редут,
Не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
Отникъде взорът надежда не види
И братските орли не хвърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички те нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
Ревна гороломно: "Млади опълченци,
Венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
Прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
Очакват геройски душманските орди,
Бесни и шумещи! О геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
Патроните липсват, но волите траят,
Щикът се пречупва - гърдите остаят
И сладката радост до крак да измрът
Пред цяла вселена, на тоз славен рът,
С една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
Ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръже! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,
Всяко нещо -удар, всяка душа -
плам. Камъне и дърве изчезнаха там,
"Грабайте телата!" - някой си изкряска,
И трупове мъртви хвръкнаха завчаска,
Кат демони черни над черний рояк,
Катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
Ведно да се бият живи и умрели,
И въздуха цепят със демонский вик,
Боят се обръща на смърт и на щик,
Героите наши, като скали твърди,
Желязото срещат с железни си гърди
И хвърлят се с песни в свирепата сеч,
Като виждат харно, че умират веч. . .
Но вълни по-нови от орди дивашки
Гълтат, потопяват орляка юнашки. . .
Още миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм,
И днес йощ Балканът, щом буря захваща
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век.



Епизод - О, Шипка!

[Hatshepsut]

Неуспял да овладее през първия боен ден шипченската позиция, на 22 август Сюлейман паша извършва прегрупиране и със замисъл за двоен обхват и атака по фронта на 23 август подновява настъплението. Срещу Орлово гнездо се насочват таборите на Шакир паша (16 табора и 20 оръдия – около 11 000 души), откъм Волинските височини към Узункуш с цел да прекъснат пътя за получаване на помощ настъпват таборите на Расим паша (4 табора и няколкостотин черкези).



Настъплението на 23 август започва рано сутринта след мощна артилерийска подготовка с изнесени напред оръдия. Под прикритието на артилерийски огън плътните вериги на първоешелонннте табори се промъкват към предния край на шипченската позиция, като се стремят да я обхванат от всички страни. Много пъти се стига до решителен щиков бой с проникналите в първите окопи противникови войници. Една, втора, трета атака. Силите са малко, а ранените растат. Много са и убитите, а помощ не идва. Не достигат боеприпаси. Жажда измъчва бойците. И в тези трудни часове за защитниците на Шипченския проход се проявяват не само мъжеството и героизмът на опълченци, брянци и орловци, но и тяхната бойна дружба и готовност за саможертва. Във вихъра на боя опълченецът Леон Крудов грабва неексплодирала турска граната и я хвърля с думите ,,Какво, братя, ако ще мрем, славно да мрем!". После се понася напред. Последват го няколко български опълченци и руски воини. И тази атака на противника е отбита.

В следобедните часове на 23 август 1877 г. Вейсел паша успява да се промъкне към шосето за Габрово, откъдето се очаква помощ. Положението става изключително критично. Това най-добре осъзнава командирът на 3-та опълченска дружина майор Чиляев. С извадена сабя той извиква: ,,Братя! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, докато дойде помощ. Ако не успее да дойде, ние всички ще положим тук костите си за освобождението на България", след което запява ,,Шуми Марица". Подемат я всички. И тази атака е отбита. Но по склоновете на височините от двете страни на Шипченския проход лежат повече от 1380 трупа. Много са и ранените. Все по-рядко стреля артилерията, защото снарядите са малко. След продължителна стрелба пушките ,,Шаспо" стават негодни. И когато ,,още миг, ще падне заветният хълм", качени по двама на кон откъм Габрово пристигат 204 бойци от 4-та стрелкова бригада, които незабавно се хвърлят в решителен бой. Окуражени, шепата останали живи храбреци контраатакуват и противникът е отхвърлен пред предния край. Шипка е спасена.

[Hatshepsut]

Сигурно няма по-ярък, по-драматичен епизод в Освободителната Руско-турска война през 1877-78 г. от боевете за Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството и има защо. ,,На безсмъртен подвиг паметник огромен", Шипка винаги ще връща и нас, и потомците ни към онези стойности, които стоят отвъд делничното и които правят свободата свещена. Затова нека още веднъж си припомним събитията от онова далечно време.

Около 28.07.1877 г. Сюлейман паша, командващ турския корпус, чиято задача е да прехвърли Балкана и да отблъсне навлезлите в Дунавската равнина руски части, успява да съсредоточи около себе си близо 35 000 души в района на Стара Загора. Градът вече е завзет от Предния отряд на руската армия, наброяващ около 3500 човека, включително българското опълчение. На 31 юли, след шестчасов бой, Предният отряд е отхвърлен към старопланинските проходи, след като губи около 400 човека . Част от опълченците обаче, а също и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. Това, а и чувствителните загуби, които понасят войските му, разколебават Сюлейман паша, който не развива успеха си и не прави опит да организира преследване. Вместо това предпочита да изгори до основи Стара Загора. Междувременно Предният отряд е разформирован, а отбраната на старопланинските проходи е възложена на ген. Феодор Радецки, който назначава за отбраната на Шипченския проход ген. Николай Столетов.



Ген. Столетов решава да се отбранява на старите турски позиции около връх Св. Никола. Те са в най-високата част на минаващият източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Позицията е доста трудна за отбрана. Основният проблем е, че при наличните около 5500 - 6000 човека не е възможно да се отделят войски за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе, разположени по-високо от основната позиция. По този начин тя цялата, а и всички водоизточници са под кръстосания ефективен огън от съседните височини. Стръмните околни склонове пък предлагат много мъртви пространства, улесняващи скритото придвижване и съсредоточаване на атакуващи. С войските, с които разполага, Столетов е принуден да укрепи само връх Св. Никола, Шипка и хребета, който ги съединява, като изгражда четири опорни района - Св. Никола с фронт на юг, преграждащ пътя от с. Шипка; хребета и самата Шипка с фронт на изток и север и Кючук Йешил тепе - на запад. Оборудвани са няколко батареи - Голямата от 4 оръдия с обстрел на запад в доста широк сектор, Малката от две оръдия, обстрелваща директно подстъпите от юг и Стоманената, включваща 6 оръдия - на изток. Пред и около тях са разположени пехотните роти от 3 батальон на 36 полк. Освен това Западният опорен район разполага с Централната батарея от 4 оръдия с възможност за почти кръгов обстрел, около която, в няколко реда, са ротите на 1 батальон от 36 пехотен полк, а на Северният опорен район около вр. Шипка старото турско укрепление е преустроено за 4 оръдия с почти кръгов обстрел, като пред и около тях има две роти пехота. Източният опорен район се отбранява само от пехота в два реда окопи по склоновете на вр. Шипка с фронт изток, югоизток и включва състава на 2 /командир майор Куртянов/, 3 /майор Чиляев/ и 5 опълченска дружина. Резервът, съставен от 1 опълченска дружина, под командването на подп. Кесяков и 4 опълченска дружина с командир майор Редкин, както и три роти, е разположен от двете страни на шосето по хребета между върховете Св.Никола и Шипка. Заради липсата на подходящи инструменти обаче и скалистия терен, до началото на боевете отбраняващите се не успяват да постигнат приемлив профил на земните съоръжения.

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около с. Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях ген Столетов противопоставя 36 пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо приблизително 6000 човека и 27 оръдия, плюс четири сотни казаци. Отбранителната позиция около вр. Св. Никола се командва от полк. граф Толстой, който е командир на 3 опълченска бригада, левият фланг на отбраната, където основно са българите - от полк. княз Вяземски, командир на 1 опълченска бригада и позициите от север - от полк. де Прерадович.

Планът за настъпление на Сюлейман паша е да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. Определени са подстъпите за атака, към които турските части, възползвайки се от терена, се изнасят толкова скрито, че предните руски постове долагат за появата им едва към 6 часа сутринта. Същевременно турците започват да изграждат батарея за 8 оръдия на връх Малък Бедек. Опитът на руската артилерия да попречи е безуспешен заради ниската ефективност на огъня, но работите и без това вървят толкова бавно, че русите прекратяват стрелбата. А и скоро са ангажирани с по-сериозни опасности. Към 8 часа Столетов разбира замисъла на противника и усилва района на Св. Никола с целия резерв. Скоро след това, с известно закъснение, Шукри паша започва своята демонстративна атака. Тя обаче бързо се превръща в действителна, турците упорито напредват по шосето под стрелковия и оръдеен огън, но в крайна сметка са отблъснати.

На следващия ден, 22 август, назначената атака се отлага от Сюлейман паша. Той заповядва на началник-щаба Омер паша и на Вейсел паша да извършат рекогносцировка на подстъпите от изток и запад. След нея Сюлейман решава, че условията позволяват осъществяването на двоен обхват на руските позиции. Междувременно през нощта турците успяват да оборудват батареята от 8 оръдия на връх Малък Бедек и да качат едно оръдие на вр. Демир тепе, което открива огън във фланг. Ответния огън на руската артилерия скоро го сваля от там и подавя стрелбата от Малък Бедек, но тази турска батарея продължава да е сериозна заплаха. В това време, в изпълнение на Сюлеймановия план, частите на Реджеб паша на десния фланг са усилени с още пет табора и 8 оръдия, а още по-вдясно скрито се изнасят още 5 табора, които под командването на Вейсел паша имат за задача да отрежат от север шосето за Габрово и да излязат в тила на руската позиция. Заедно с това от запад по хребета откъм вр.Малуша се разполагат 4 табора и 8 оръдия под командването на Ресим паша.

На 23 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Налага се да се включи част от резерва, след което тя е отразена. Едновременно с това турците откриват от изток силен артилерийски огън, последван от атака с шест табора. Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2, 3 и 5 опълченска дружина и 8 рота на Брянския полк и се втурват в атака. 2 и 3 дружина ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно. Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които без всякакво колебание контраатакуват и отхвърлят противника. Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.

По същото време отряда на Ресим паша е усилен с още 6 табора, а южното направление на атаката – с още четири. Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Дори и тогава овладяването на Кючук Йешил тепе остава единственият по-съществен успех на турците. Обаче опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 23 август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично. Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ. На Шипка пристига лично и ген. Радецки От движение 16 рота от 4 батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе; там русите не постигат успех, но изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват от изток и защитниците успяват да удържат позицията.

През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 24 август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Десет батальона са настанени директно в прохода, а други 19 се съсредоточават в тила на позицията. Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13 стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу Стоманената батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението. Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. Включването на резерви позволява на руснаците да изтласкат противника и да го разколебаят за нови атаки. От запад частите на Ресим паша на няколко пъти се вдигат в атака, но със силен огън отбраняващите се ги връщат на изходни позиции. По обед Радецки заповядва атака на Кючук Йешил тепе, което е ключова височина, но опитите да се завладее не успяват и руснаците се оттеглят с много жертви. Привечер интензивността на огъня спада, но Ресим паша още не се е отказал. Той моли главнокомандващия за помощ и получава още 4 табора, но не успява да постигне нищо съществено. Същата нощ 1, 2, 3, и 5 опълченска дружини, които за четири дни боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от личния си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5 дружина остава на позициите до 31 август.

На 25 август боевете са съсредоточени главно около Йешил тепе. Руснаците упорито атакуват вълна след вълна и това ги довежда почти до успех, когато на помощ на Ресим паша се притичват войските на Вейсел паша, след като извършват изключително труден и опасен преход. Разбити, руските части преминават в отбрана, ограничена на запад до Кючук Йешил тепе. Така руските позиции продължават да са обхванати от три страни, като противникът владее господстващите височини. На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба. Започва прословутото ,,стоене на Шипка", при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.

http://teodortodorov.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/03/i-neka-na-3-ti-mart-da-si-spomnim-za-boevete-za-shipka.698237

[Hatshepsut]

Паметник на свободата (Шипка)

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г. Паметникът е част от Парк-музей ,,Шипка".

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх ,,Свети Никола" е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.

През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и бронзовият лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект бронзовия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

10 факта за битката при Шипка

[Hatshepsut]

Шипченската епопея

На 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея.
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо.
Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.

На другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 23 август (11 август по стар стил) войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.

https://poznanie-bg.com/2014/08/23/2-112/


Поклон пред героите!

[Hatshepsut]

На 26 август 1934 г. Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка

Паметникът на свободата (известен като Паметникът на Шипка) е монументална скулптура на връх Шипка. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската освободителна война. Паметникът е част от Националния парк-музей Шипка.
Монументът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите Руско-турската освободителна война боеве през лятото на 1877 г., които и в крайна сметка решават освобождението на България и нейното бъдеще.
Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г. и завършва през 1930 година. На 26 август 1934 г. паметникът на връх Свети Никола е тържествено открит от държавния глава Борис III.
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Паметникът е открит тържествено през 1934 година. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31.5 метра. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На приземният етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете – Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др. : превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.
Шипченския отряд: Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченския отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията и#768; в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Тук е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

https://www.banker.bg/novini/read/na-26-avgust-1934-g-car-boris-iii-otkriva-pametnika-na-svobodata-na-vruh-shipka

[Hatshepsut]

Битката при Шипка - Всеки Българин трябва да виде това видео

[Hatshepsut]

Програма за честванията на 141 години от Шипченската епопея

Честванията по повод 141 години от Шипченската епопея вече започнаха, но тепърва предстои кулминацията на събитията по отбелязването на годишнината.

През настоящата 2018-та те са под патронажа на Президента Румен Радев.

Ето какво предстои:

21 АВГУСТ 2018, ВТОРНИК
16:30-19:00 часа ,,С поглед към Шипка" – празнични инициативи за деца и възрастни
Място: парк с мечето

22 АВГУСТ 2018, СРЯДА
17:30 часа Откриване на изложба Незабравимите български опълченци
Място: Художествена галерия ,,Христо Цокев"

23 АВГУСТ 2018, ЧЕТВЪРТЪК
17:30 часа Представяне на албум с литографии ,,Пожар на Балканите"
Място: Регионален исторически музей – Габрово

24 АВГУСТ 2018, ПЕТЪК
10:30 – 12:30 часа Състезания за ученици – изкачване стълбите към Паметника на свободата и по ориентиране
Място: Стълбите към паметника на Свободата

12:30 – 13:00 часа Открит урок по история с проф. Петко Петков
Място: връх Шипка /до Зимна войнишка землянка и Команден пункт на ген. Столетов/

25 АВГУСТ 2018 Г., СЪБОТА
7.45 – 8.30 часа Панихида в памет на загиналите в шипченските боеве
Място: Соколски манастир

8.45 – 11.45 часа ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОДИ
Място:
Лъч 1 – Соколски манастир – връх Шипка
Лъч 2 – м. Узана – връх Шипка
Лъч 3 – храм паметник ,,Рождество Христово" гр. Шипка – връх Шипка

12:00 – 12:50 часа Официална част
Място: Тържествен подход към Паметника на свободата / каменни барелефи/

13:30 – 14:30 часа Възстановка на боевете
Място: Централна височина /зад хотел-ресторант Шипка и източно от хеликоптерната площадка/

20:30 – 21:30 часа тържествена заря – проверка
Място: пл. Възраждане, Габрово

21:45 – 22:45 часа ,,О, ШИПКА"
СПЕКТАКЪЛ НА НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ ,,БЪЛГАРЕ"
Място: открита сцена, пл. Възраждане, Габрово

Инициативен комитет с председател Областен управител на област Габрово

https://www.kazanlak.com/news-26341.html

[Hatshepsut]

История: Неизвестните герои на Шипка

Строеж на Паметника на Свободата на връх Шипка е определян от мнозина като Втората шипченска епопея. Строежът е бил изключително труден. Всичко се е правило на ръка, като истински циклоповски строеж, всеки камък си знае мястото. Голяма е ролята на майстора строител Пеньо Атанасов – Бомбето, когато други строители се отказват, заради тежкия труд и лошите метеорологични условия, той поема градежа и го приема като лична кауза. Иначе идеята за паметника е още от 1878 година и неин автор е Петко Каравелов. Строежът е завършен през 1936 година. Той е построен с пари събрани от граждани от цяла България, разказа проф. Вера Бонева в "Операция История".

[Hatshepsut]

Шипка – ,,заключената врата", която спря 40-хилядната армия на Сюлейман паша

Всяка година през август почитаме паметта на героите от Шипченската епопея – епичните боеве от Руско-турската освободителна война от лятото на 1877 г.

През различните векове Шипченският проход е с променящо се стратегическо и военно значение, фактор за развитието на търговски обмен. Използва се още от античността, през Първото и Второто българско царство. В периода на османското господство проходът се охранява от габровци, които имат статут на население с особени задължения, каквато е категорията на т. нар. дервентджии – охранители. През целия период на чуждото владичество в Шипченската планина действат хайдути, свидетелство за което са пътните бележки на Евлия Челеби (1662 г.). В условията на две от Руско-турските войни (1806/1812 и 1828/1829 г.) в този старопланински регион се съсредоточават голям брой бунтовници, преминават разузнавателни руски отряди, а през 60-70-те години на ХIХ в.  действат четите на Филип Тотю (1867 г.), новомахленската чета на Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев (1876 г.).

Шипка е най-удобният проход през Балкана и най-прякото направление към Одрин и османската столица Цариград. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г.  в резултат на съгласуваните действия  от север на ген. Дерожински, командир на Габровския отряд, и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. При първата атака за овладяване на прохода на 17 юли, реализирана от Габровския отряд, са убити двама офицери и 77 сержанти и войници, ранени са четирима офицери и 128 сержанти и войници. Причината за първоначалния неуспех е три пъти превъзхождащия противник, добре укрепените му позиции, некоординираните действия на руските отряди от север и юг. С овладяването на Шипка след третата едновременна атака завършва окончателното освобождение на територията на Габровския край. Започва няколкомесечната му защита, продължила повече от пет месеца в условията на постоянна нужда от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещини през лятото и ниски температури през зимата. Още в първия ден от Шипченската епопея под командването на ген. Николай Г. Столетов са разположени на позициите 7 500 руски войници и български опълченци с 27 оръдия. В помощ на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия.

Най-голяма е помощта на габровци по време на епичните августовски боеве.  Само за 1 ден на 11 (нов стил – 23) август габровци докарват 6 хил. бъчви вода за защитниците на Шипка. Над 1 000 жители, в т. ч. и деца, разнасят под град от куршуми вода на руските войски и дори на стрелците от първите линии, изнасят ранените. Дневно в града се пекат по 5 000 оки хляб. Ген. Кренке съобщава за изпращането на 80 чифта волове, нужни за ,,изкачването  на оръдията и други тежести в планината". Войската съществува благодарение на помощта на Габрово.

Шипченската епопея в спомените на военни и пътешественици
Освобождението на Габрово, организирането на временното руско управление в града и особеностите на военновременните месеци, създаването на военните болници, подпомагането на бежанците и отношението към представителите на османската власт и турските военни, шипченските боеве, зимното стоене и преминаването на Стара планина са темите, които впечатляват пребиваващите през града военни кореспонденти на европейски вестници и списания, както и руските военни. Унгарският учен Феликс Каниц, испанският художник Хосе Луис Пелисер, военният кореспондент Василий Немирович-Данченко, д-р Павел Песяцки, руските офицери Феодор де Прерадович и Стефан Кисов са преки участници и свидетели на събитията. Те създават мемоарния образ на войната, лично преживян и усетен.

Според Ф. Каниц освобождението на града  ,,без бой" се дължи на факта, че бързото навлизане на руските войски в Северна България предизвиква паническото бягство на османските чиновници и малката военна част от Габрово. Немирович-Данченко представя като значим момент от дейността на временното руско управление решимостта  на окръжния началник капитан Маслов, предотвратил турско нападение на Габрово по време на Шипченските боеве от август 1877 г. Де Прерадович разказва за задълженията на подполковник Лвов, етапен военен комендант на Габрово от септември 1877 г., да възпре ,,поголовното" изселване на габровското население, уплашено от развоя на сраженията през август. Д-р Павел Песяцки откроява сред ,,най-забележителните и най-деятелните лица" от габровци, които подпомагат болницата, габровския лекар Алекси Христов. Българинът на руска служба Ст. Кисов описва масовите изселвания на тракийските българи, породени от настъпленията на османските войски, числото на които според него наброява не по-малко от 250 000, напуснали домовете си, без да успеят да вземат и най-необходимото като облекло и храна. Той описва и особеностите на габровската помощ – ,,габровчени с голям риск за живота си дохождаха да носят вода на превързочния пункт – за ранените и за шипченските защитници".  Немирович-Данченко въобразява какво ще се случи при евентуална руска загуба при боевете за Шипка: ,,... лавината на варварите отново ще нахълта в долините на Янтра и Лом, та след като изпепели Габрово, Дряново, Трявна и Търново, да залее с кръв тази благословена от небето страна...". Руският военен кореспондент пише още за боевете на 8-11 август: ,,С кръв сме я завзели, всички до един тук ще умрем! Сякаш сърцата им се бяха сраснали с тези голи скали и сиви скатове. Как да отстъпят, без да защитят този пункт!..." Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9-14 (н. ст.  21-26) август защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен.

Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки Шипка се оказва ,,заключена врата", която за няколко месеца приковава  40-хилядната армия на Сюлейман паша. Опитал се да я ,,пробие, за да премине на Север и да нанесе съкрушителен удар на руската армия като я раздели на две части", той не успява да подпомогне обсадения в Плевен Осман паша. Защитата на шипченските позиции отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен. Падането на плевенската крепост, според западната преса – оказала се ,,костеливият орех",  ,,развръзва възела на войната".

https://www.gabrovodaily.info/история/шипченска-епопея-август-1877/

[Шишман]

[Hatshepsut]

Български опълченец, около 1920г. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color