Български Националистически Форумъ

Българийо, за тебе...

"БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ..."
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?

С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!

От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.

И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.

"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...

Обет пред България

Но аз оставам,
Аз и днес оставам
Наследник на безсмъртни имена.
И през горчиви сълзи продължавам
Да пея: „ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА... "

И винаги
Под изгрев или заник,
Бих минал и през иглени уши,
За да пребъда като верен бранник
На българите с български души.

Затуй будувам.
И не падам ничком.
И не целувам чужди знамена.
И казвам аз: „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"
НАД ВСИЧКО! И ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!...

2000
Матей Шопкин

България - моя любов и гордост

Българио, Родино мила
ти моя слънчева страна
изправена високо, гордо крачиш
със хиляди безсмъртни имена.

Народ велик и непокорен
във бурите запазил име, чест,
народ, в столетия тревожни,
не съкруши и вражеския меч.

Ти помниш и бесилките безбройни,
и на героите твои гибелта,
за да си ти щастлива и свободна,
избраха не живота, а смъртта.

Родината ще помни вашта слава,
със нея гордо ще върви напред
и в песните си ще възпява
на прадедите ни свещенния завет.

Христо Костов

Златна нишка

В сърцето си, откакто се родих,
все твоят дъх, Родино мила, вдишвам,
че в дните ми, под небосвода тих,
оставила си тънка, златна нишка.

По тази нишка винаги вървях
и къс по къс те сбирах в себе си.
Кавал и чан край мен запяха,
да помня песента ти древна.

А нишката, по-тънка и от косъм,
поведе ме към Странджа и Сакар,
опъната над Арда и над Осъм,
да мина през душата ти, Българийо.

И днес, когато слънцето изгрява,
лъчите му посягам да открадна.
От тях корона искам да направя
и с нея до краката ти да падна.

Ивелина Никова

България

Звуци сладки, съдбоносни,
име свято като Бог,
силата на древност носи
от олтара си висок!

Теб, Българийо, обичам,
мъко моя, мой живот
и пред тебе коленича,
мой изстрадал скъп народ!

Името до болка сричам,
то е химн на красота,
българин ще се наричам
и в живота и в смъртта!

* * * *

"Аз съм българин!" - камбана сякаш бие.
"Аз съм българин!" - повтаря мощен ек.
Българинът в мен не може да се скрие.
Българинът в мен е гордият човек!

Изгрева посрещнах в моята Родина.
И орисан бях от нейната зора.
Като слънчев лъч животът ми премина.
Като залез искам в нея да умра!

Божидар Коцев

Българио на живи и на мъртви...

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вечен огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

Дамян Дамянов

Предсказано от Пагане

От небесата сини Тангра гледал
децата си със български души.
Предсказвал им падения, победи
и брода преко Дунава неудържим.

Калявал мечовете им във битки,
главите да не свеждат пред врага.
Опашки конски, сплетени на плитки,
да веят буйно, стиснали в ръка.

Стрели свистели бързо над земята,
Растели нови укрепени градове.
По дирите на Аспарух тревата
покрила твърд, поена с кърви векове.

Над златни ниви гарвани летели,
реките тъмни рукнали като винò,
от женски плач и планини ехтели
и ден и нощ се сливали в едно.

До пепел я изгаряли хиляда пъти,
посичали в утроба детските сълзи,
омраза заискрявала в очите мътни,
но огънят в сърцата им останал да гори.

Препускат нощем черните коне...
Чертае Тангра на чедата си пътеки.
До днес отекват думите на Пагане:
„България, пребъдвай ти през вековете!“

Ивелина Никова

Родина

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен,
век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

Блага Димитрова

Клетва

Майчице Родино свята,
моя люлчина земя,
искам, майчице пресвята,
само в теб да се кълна.

Имам рана на гърдите
от османски ятаган.
Нося белег на челото
от Врачанския балкан.

А едно бесило черно
в мойте сънища скрипти
и орел юнашка птица
над България лети.

Твойта майчина десница
все за клетва ме зове –
да съм верен, да остана
син на твойте синове.

Елка Недкова

Българийо, обичам те

Родината започва от бащиния дом,
от ласката на майчините песни,
от дядовата пушка, прадядовия кон,
от бабините приказки чудесни.

Родината е цвете и полет на орли,
морето, небосвода, планините,
реките,езерата, хайдушките скали,
Балканът и житата в равнините.

Българийо, обичам те синовно,
гори във мене любороден плам.
Ще пазя всичко българско достойно,
и няма никога да те предам.

Донка Кацарева

Обичам те, Българийо

Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.

Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана,
пленяваща до приказност с неземна красота!
Разпъвана, предавана, до смърт изпепелявана,
но моя ненагледна, единствена страна.

Където и да скитам, при тебе ще се връщам
да вдишвам аромата на родните земи.
Тук всичко ми е мило. В душата си прегръщам
труда и благослова на нашите бащи.

Ивелина Георгиева

Нестинарка

Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.

Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.

Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.

Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!

Павлина Стаменова

Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино –
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино –
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян…

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино –
Апостола, Крум Страшни, Симеон…
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино –
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

Ивелина Никова

Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев

Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга на златен сърп извита.

Че ме греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

Родино моя – българска земя

Родино моя, свята и добра
дошла от мъдростта на вековете,
от старата бакърена пара,
Която на гръдта ти още свети.

Родих се тук, на твоята земя,
от корена й тъй дълбок и силен,
тече във мен на траките кръвта,
затуй сега до болка те обичам!

Отпивам глътка бисерна вода
от твоите живителни потоци,
сърцето ми се радва на това,
душата ми от тебе обич проси

Ти си девойка, чиста и добра,
честта и гордостта си съхранила,
с венче от горски билки и цветя,
пристъпяш леко като самодива.

И аз по стъпките ти днес вървя,
родино моя, нежна и красива,
целувам с устни твоята земя
и искам да останеш вечно жива!

Запазила си своя древен знак,
отколе издълбан от вековете,
съдбата ти белязана е там,
да бъдеш светлина на световете!

Аз знам, родино, идва твоя час,
на твоята съдба богоизбрана
и живи извори ще потекат от нас
и ти ще бъдеш силна и голяма!

Петя Михайлова