Български Националистически Форумъ

Младите за 10 ноември

10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен.

Имаше намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този преврат са сравними с тези от 9 септември 1944 г. В резултат и на двата преврата беше сменена системата. Само че след 10 ноември тази смяна беше извършена бавно и постепенно, не толкова бързо и рязко, както след 9 септември.

На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена. На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

След демонстрации и натиск БКП се отказа от член първи. Започва Крълата маса, на която управляващи и опозиция преговарят и стигат до споразумение за провеждането на първите от близо половин столетие многопартийни избори през юни 1990 г. и за избиране на Велико народно събрание, което да подготви нова Конституция.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

https://www.vesti.bg/bulgaria/politika/10-noemvri-1989-g.-deniat-kojto-promeni-vsichko-6061261

Преди 29 години, на 10 ноември 1989 г., започва прехода към демокрация и пазарна икономика у нас, след като комунистическият диктатор Тодор Живков подава оставка след 35 години начело на БКП и държавата.

Всичко започва ден по-рано - на 9 ноември, когато пада Берлинската стена. Тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, за да го убедят сам да се оттегли от властта и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП. Причината е натиск от Москва.

С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР започва процес на перестройка и България също обявява курс към преустройство. За първи път обаче се появяват различия между Тодор Живков и съветски ръководител.

По време на разговора пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката "по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало" и дори не изглежда притеснен. По-късно е дадена е почивка, по време на която вече мълвата, че се очаква Живков да бъде свален от власт, се разпространява.

Според свидетелства на тогавашни високопоставени партийни функционери, Политбюро е обсъдило и решило без присъствието на Живков на 9 ноември освобождането му от партийните и държавните постове.

За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов - най-дългогодишният външен министър на страната.

Още на 11 ноември потисканата до този момент опозиция се активизира. В редакцията на сп. "Социологическа мисъл" се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и "Екогласност". Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент - д-р Желю Желев.

"Имаше слухове за движение на танкове към София, за опасност от съпротива на генерали и приближени на Живков. Тогава думата "демокрация" още не можеше да се произнася свободно, да не говорим за "Долу БКП!". Този лозунг се появи чак в началото на януари 1990 г.", разказва Димитър Луджев, едно от главните действащи лица в началото на прехода.

Въпреки това, решават да направят митинг в подкрепа на демокрацията и политическите и икономически реформи. На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.

Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се провеждат повече от половин година след това - на 10 и 17 юни 1990 г. Междувременно, през януари 1990 г., вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев издава строго секретна заповед - да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната операция цели БКП да запази контрола на своя агентурен апарат и да прочисти архивите от компрометиращи материали.

В същото време новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри - персонална пенсия, охрана, "Мерцедес" и вила. На 18 януари 1990 г. той е арестуван. На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат - за жилища, коли и др. На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

https://news.bg/politics/28-godini-ot-dvortsoviya-prevrat-v-bkp.html

Изявление на Тодор Живков, ноември 1989г.

Todor Jivkov Izqvlenie Noemvri 1989

Тази информация е от 2014г.


25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва. Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч”.

94% от най-младото поколение (16-30 г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат, дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена. 92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок.

Познанията за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори. Незначителен е делът на хората, които знаят за този период от книга 10%, филм, публицистично предаване (16%), училище или университет (10%).

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах, коментират социолозите.

Така постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират. За значителна част от българските граждани големите политически фигури и събития от края на 90-те – Тачър, Кол, Горбачов, Валенса, рухването на Берлинската стена са изместени от битовите спомени.

„В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, "работата за всички", "безплатното здравеопазване", мозаечните спомени за "манифестациите", "дефицита на стоки", "ограниченията за пътуване", "липсата на свобода" и "репресиите над инакомислещите", пишат от агенцията.

Всички (две) гледни точки

На отстояние 25 години от края на социализма оценката за него е силно поляризирана и детерминирана почти изцяло от идеологическите убеждения на хората, посочват от „Алфа Рисърч”.

Така хората с леви политически възгледи виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат.

За разлика от левия, десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура са основните му носещи елементи. За хората с десни възгледи, това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди.

И докато левият прочит не вижда никаква сянка върху социализма, десният "признава" наличието на някои социални постижения - достъпно здравеопазване, постижения в образованието и науката, ниска безработица, спокойствие и др.

Пренаписване на оценката

„Алфа Рисърч” сравнява оценките, които са давали българските граждани за периода 1944-1989 г. и за последния генерален секретар на ЦК на БКП - Тодор Живков през 90-те години (в изследванията на НЦИОМ) и днес.

Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация (55% позитивни оценки).

Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.

Масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода. Изследването ясно показва, че хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години.

По интуитивен всекидневен начин те са стигнали обаче до корена на проблема – не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност, която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността.

http://btvnews.bg/article/bulgaria/obshtestvo/alfa-risarch-mladite-ne-poznavat-socializma-starite-sa-go-zabravili.html

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Тома Томов "Превратът на 10 ноември":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8223

Имаше големи надежди и накрая - голямо разочарование и от демокрация и от запада.

Защо и как дойде краят на Народна република България?

След края на Втората световна война България остава в съветската сфера на влияние и участва в сформирането на Източния блок, един от двата лагера по време на Студената война. Животът на Народна Република България продължава близо 40 години, в които страната ни развива специални отношения с Москва и неслучайно е определяна като „най-верния съветски сателит“. Изводите, които могат да се направят от бурните събития през 1989-1991 г. са, че промените у нас се осъществяват благодарение на външни фактори – идването на Горбачов и последвалия разпад на Съветския съюз. Фактът, че бившите управляващи първи застават начело на реформите също оставя своя белег върху последвалия преход и в следващите години новият държавен елит ще трябва да се изправи пред множество трудни за решаване проблеми.

На заседание проведено на 10 ноември 1989 г., Тодор Живков е освободен от най-високата длъжност - генерален секретар на Българската комунистическа партия. която той заема в продължение на 35 години. По този начин е извършен тих преврат срещу Тодор Живков.

Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (Желю Желев) или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров), а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („ние имаме работа с недоразвито общество“, „Социализъмът е едно недоносче“) и се начертава рамка на ново обществено устройство – демократично начало на държавата („отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората“, „очевидно демократизъма и гласността ще вземат широки размери, но когато хората разберат какво работят и какво получават“). Икономическата рамка също се променя („онова съдържание, което се съдържа в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация“, „без конвертируемост на нашата валута ние не можем да вървим напред“) от държавно планиране към елементи на частно стопанство („частна практика на всички лекари в свободното време“). За целта се предвиждат промени в конституцията и държавното устройство („отива се към деполитизиране на икономическите отношения и търговските отношения“, „народното събрание, нова конституция, нов устав“). Отчита се трудността на начинанието („Обстановката е изключително тежка. Ще бъде тежка поне година, година и половина, може би две“... „За една страна, малка като България, едно разтърсване... ще бъде фатално“).

При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветския ръководител. Различията взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987 г., която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта. Относно неодобрението на прозападния курс през 1989 г. по-късно Горбачов се изказва противоречиво, че „всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали“, но „И у нас, и у вас има „горещи глави“, които гледат само на Запад“. Живков продължава да опитва да следва старите норми на отношения със СССР:

„Живков непрекъснато търсеше западен опит и правеше безуспешни опити да го „присади“... нищо не излизаше, защото той следеше да не се разминем с официалната съветска оценка“ (К. Чакъров), което се оказва пречка за въвеждането на новите политически отношения за самостоятелни решения на отделните държави: „което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ... Нямаме никакви претенции и ви желаем успех във всички ваши начинания“ (Горбачов).

През есента на 1989 г. Живков прави опити да посети Москва, но те са отхвърлени от Горбачов, което е изтълкувано от ръководството на БКП като сигнал, че той е в немилост пред съветското правителство. На 24 октомври външният министър Петър Младенов изпраща остро критично към диктатора писмо до партийното ръководство и два дни по-късно подава оставка. Открито се обявява срещу Живков и свързвания с Москва Андрей Луканов, който привлича на своя страна министър-председателя Георги Атанасов и военния министър Добри Джуров. Те са подкрепяни от съветския посланик генерал Виктор Шарапов.

На 9 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Въпреки опитите на Живков да остане председател на Държавния съвет като гаранция за постепенен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.

От фейсбук-страницата „Памет Българска“

След 33г. тъпанарска и антибългарска демокрация , спокойно мога да кажа : по-добре да си беше останал комунизма.
Съжалявам че съм викал СДС и т.н. глупости.

Важното е че имаме банани

И още

Мислех да изтрия нелепите карикатури с бананите на един от бившите членове на форума, публикувани по-нагоре в темата, но реших все пак да ги оставя. Бананите като едва ли не единствения символ на периода след 1989г. са измежду любимите опорки на русофилистиците във фейсбук, но пък утехата за тях е, че вместо банани нагъват сухия шпек на Путин и това го правят доста добре 

Днес се навършват 36 години от началото на демократичния преход у нас. На този ден през 1989 година ръководството на Българската комунистическа партия, начело с Тодор Живков, е свалено от власт.

Събитието е в резултат на натиск от страна на обществото и промените, настъпили в Източна Европа, където започва свалянето на комунистическите режими. Ден преди десетоноемврийския пленум пада и Берлинската стена.

На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен. Имаше намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов.

Последиците от този преврат са сравними с тези от 9 септември 1944 г. В резултат и на двата преврата беше сменена системата. Само че след 10 ноември тази смяна беше извършена бавно и постепенно, не толкова бързо и рязко, както след 9 септември.

На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена.

На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.

През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

https://euronews.bg/news/predi-36-godini-todor-zhivkov-be-svalen-ot-vlast-i-zapochna-prehodat-kam-demokratsiya/

Цитат на: Hatshepsut - 10 Ное 2025, 08:25:47Мислех да изтрия нелепите карикатури с бананите на един от бившите членове на форума, публикувани по-нагоре в темата, но реших все пак да ги оставя. Бананите като едва ли не единствения символ на периода след 1989г. са измежду любимите опорки на русофилистиците във фейсбук, но пък утехата за тях е, че вместо банани нагъват сухия шпек на Путин и това го правят доста добре 

Нека да стоят, да се вижда тъпотията му!

Умните хора са доволни, че днес има възможности, каквото преди 36 години нямаше. Тъпанарите, които за чеп не стават, останаха да злобеят за бананите. Донякъде ги разбирам, защото лапачката свърши и за тях остана само един голям закривен банан.

Да, много неща в днешна България не са както трябва. И всички тези недъзи са или наследени, или следствие на комунистическия режим!

Аз бих казал, че съм на дъното на социалното равнище и не блестя със забележителна грамотност и интелигентност, но се гордея, че семейството ми не ме превърна в русофил.
Днес съм повече от обеден, че въпреки проблемите причинени от Москва по време на прехода в България има хубави неща.
Ала те са невидими за чуждопоклонници като сърбофилите и русофилите.

Днес живеем много по-добре, отколкото преди половин век Който ви разказва нещо различно - тъгува. Или за привилегировано положение по онова време, или за личния си провал в новото време

Огнян Минчев

На 10 ноември преди 36 години започна разпадът на българския комунистически режим, инсталиран от Москва като инструмент за колониален контрол върху България в продължение на почти половин век. От дистанцията на времето интерпретациите на случилото се продължават да се множат и значителна част от тях - колкото и да е невероятно - са носталгични, обърнати към "златната епоха" на комунистическото управление. "Златото" на тази епоха не издържа реалността на нито един неоспорим факт за живота при комунистическия режим.

Това бе бедно, озлобено общество,

в което всеки търсеше пътища да заобиколи диктата на комунистическата власт през дребни хитрини, вътрешна емиграция или рискови комбинации за постигане на дребни, но неотложни цели в своя нелек живот - да си купи хладилник с връзки, изпреварвайки опашката, да вземе карта за станцията на море през летния сезон, да да даде жигулито за ремонт при братовчеда на съседа от четвъртия етаж - за да не ограбят колата и да не го "пуснат по пързалката". Не говорим за това, че да мислиш свободно, да говориш свободно и да действаш в полза на собствените си убеждения беше като цяло укоримо и подсъдно (в зависимост от простъпката), но това разбира се интересуваше неголяма група от хора в обществото.

Ама виж какво стана след 1989-та - веднага се надига глас от носталгичната общност. Да стана каквото стана. Държавната собственост и властта бяха приватизирани от тези, които я охраняваха със сопата до 1989 г. - и ние не успяхме да им попречим. Въпреки това, само поради факта, че успяхме да се придвижим известно растояние към Европа, днес

живеем много по-добре, отколкото преди половин век

Който ви разказва нещо различно - тъгува. Или за привилегировано положение по онова време, или за личния си провал в новото време. Съжалявам - на черното бяло не бива да се казва.

За мен времето след 1989 г. - с всичките си достойнства и кусури - има едно основно предимство. Живях и живея в съгласие със собственото си разбиране за живота. В нещо успявах, в друго - губех, но аз съм си виновен и аз съм си го постигнал, няма кого другиго да обвинявам, или на другиго "да целувам ръка". От това по-важно за мен няма. Затова съм благодарен, че преживях края на комунистическата диктатура и организирах зрелия си живот по начин, който аз можех. Сега

живеем отново в тревожно време

в което сенките на миналото отново се надигат и частично преоблечени и полумаскирани отново се опитват да поставят под контрол живота ни. Аз няма да го позволя - доколкото мога ще го спирам. А вие? Вие - както искате...

https://faktor.bg/ognqn-minchev-senkite-na-minaloto-otnovo-se-nadigat-shte-se-borq-da-gi-spra-a-vie