Български Националистически Форумъ

Доц. д-р Здравко Димитров е свързал професионалния си път с българския Северозапад, проучвайки различни древни селища в региона- Рациария, Бонония, Никополис ад Иструм и др.  Научните му интереси са свързани с развитието на архитектурата от периода на римската и предримската епоха, надгробната пластика от римската епоха, римската архитектурна декорация и теренни проучвания.

Роден е на 9 септември 1974 година в град София, в къща, построена от неговия дядо- строител от Бистрица. През 1986 година семейството му се мести в квартал "Младост". През 1988 година е приет в Строителния техникум. Завършва средното си образование като строителен техник. През това време чете много исторически книги. Кандидатства в инженерните специалности във ВИАС и в Софийския университет, специалност "Археология".  Приет е и на двете места, но записва "Археология".

Насочва се към областта на класическата археология, периода на гръцката и римската епоха. През 2000 година се  дипломира. Дипломната му работа е свързана с архитектурата на Никополис ад Иструм, където през 1998 и 1999 работи като стажант по археология. Печели конкурс за редовна докторантура в антична секция към Археологическия институт на БАН. Така започва неговата кариера на археолог-проучвател в БАН.

"Архитектурната декорация на провинция Долна Мизия" е неговата следваща разработка, теренът обхваща цяла Северна България, без Врачанско и Видинско. През 2001 година започва работа на разкопките на Никополис ад Иструм, после  Ескус, и др и изследва архитектурата на тези древни центрове на Римската империя. Изследвайки всички римски центрове, се налага изводът, че през 2 век се наблюдава рязък скок в развититето на цивилизацията и се налага урбанизацията. Промените в начина на живот са колосални, нещо, което много добре се вижда в последните разкопки на Рациария, с тези огромни  римски терми, които са  впечатляващи.

12 години работи в Родопите като заместник-ръководител на големите разкопки на Перперикон и на Татул с проф. Овчаров. През 2013 година е назначен за ръководител на обекта в Рациария.

Днес Рациария продължава  да е негова кауза и негова мисия. Според него тя трябва да е кауза на цялото българско общество. Има много научни публикации. Семеен, с една дъщеря.


ДЕТСТВОТО
"Ние живеехме в друг свят спрямо сегашния...Нямаше нито мобилни телефони, нито интернет, нито тази информация. Имаше една програма по телевизията. Ние с моите приятели много излизахме, мотаехме се из махалата, основно ритахме мач, момчетата. Беше значително по-спокойно в София. Семейството ми беше нормалното семейство от онова време. Родителите ми са инженер-химици. Баща ми работеше дълги години в "Арома", той е един от създателите на козметиката от 70-80 години. Паста за зъби "Поморин", тя се произвежда и сега, крема "Дунавски вълни". Още от малък ме учеха на труд и отговорност... Имаше респект и сериозна дисциплина в училище... Вкъщи, естествено, ме възпитаваха да продължа да се образовам и да се занимавам с това, което всяко дете беше длъжно да изпълнява - да завърши училище, да кандидатства в гимназия и след това да продължи нататък..."

АРХЕОЛОГИЯТА
"Към археологията се ориентирах благодарение на баща ми Димитър Димитров. Още когато бях малък, имахме много исторически книги и той ми даваше да чета. За него историята беше хоби. И аз доста се занимавах с история. Тя беше нещо, което ми беше твърде любопитно. Археологията беше една от интересните дисциплини като откривателство на нови факти за възстановяване на даден исторически процес,.. И така започна всичко, като един предмет, една дисциплина, която беше доста любопитна за мене. Като професия, която на първо място е откривателска, основното нещо е теренната работа и не само начинът, по който трябва да се копае и проучва, но и начинът, по който трябва да се документират останките, които ние изследваме и които разкриваме на терена. .."


РАЦИАРИЯ
"За Рациария има изключително много сведения, както за всички големи римски градове... Рациария дълги години е била проучвана от най-големите учени в българската историческа дисциплина като проф.Велков... Очакваше се, че Рациария е град, в който неминуемо ще бъдат открити големи археологически комплекси. Целият въпрос е какви ще са средствата за ежегодното проучване... А един римски град не може да се проучва с 10,15, 20 хил лв, трябват много повече средства... Отделно е необходима добра организация след разкопките, за да се опази обекта и да не се допуснат иманярски разрушения. Нещо, което означава работа с общините, с полицията, с местните хора. Това, което разкриваме като мащаби на термите, е изненадващо, тъй като те са известни от 1976 година,  тогава е направена аерофото снимка от българо- италианския екип и на нея се виждат зидовете на термите... Това, което ни изненадва, са големината на помещенията и дебелината на зидовете вече не 2м, а 3,50 м широчина - зидовете на централното крило, нещо, което говори за една голяма височина на конструкцията. Категорично няма такава римска баня като тази в Рациария. Тя буквално е копие на римските терми в самата столица Рим.


ДРЕВНИТЕ ХОРА И НИЕ
"Това, което ми прави впечатление - свободата на религията в античността, Много ясно личи, че има пълна свобода в начина, по който живеят хората. Това се открива и в императорските терми, където римските граждани са прекарвали дълги часове и има какви ли не находки, както и козметични вещи като гребен, игли за коса, така и керамика, стъклени съдове, става въпрос за далеч по-разкрепостени хора с по-освободено мислене. Никой не е бил задължен да се подчинява на дадени богове, всичко е било на базата на личните виждания и мироглед на хората. Рациария е обект, който трябва да бъде кауза на цялото българско общество, не само на Видин."


ПЕРПЕРИКОН
"Перперикон е център, изграден в Родопите и ние го откриваме в една планинска среда. Чарът и уникалността на Перперикон е в това, че в един скален хълм са изградени всички тези структури, които нашият екип проучва вече 15 години. Тази година там разкопките продължават. Това е 21 сезон, откакто се проучва Перперикон. И там мащабите наистина са сериозни. Екипът на проф. Овчаров откри една огромна църква от 5-6 век, от късната античност, времето, в което християнството се налага и навлиза в тези планински райони."


ТРУДНОСТИТЕ НА АРХЕОЛОГИЯТА
"Най-трудното в археологията са големите лишения в личния живот. Ако се проучват големи обекти, става въпрос за 5-6 месеца на година, за един човек, който работи на терен, е доста трудно. Трудно е и от физическа гледна точка, започваме през месец март със сняг и ще завършим през ноември със сняг, през юли-август работехме на 40 градуса..."

https://bnr.bg/vidin/post/101574015/arheologat-zdravko-dimitrov-raciaria-e-obekt-koito-trabva-da-bade-kauza-na-caloto-balgarsko-obshtestvo

ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ РАЦИАРИЯ

През месец септември ще ви представим колекцията бижута от впечатляващото златно съкровище от Рациария.
⛏ 🔎 Съкровището е отркито при проучване на сграда, която е била опожарена при хунските набези през 443 г. То включва две огърлици, четири пръстена, две обици, масивна гривна и игла – всички от 23-каратово злато, както и четири сребърни лъжици. Съхранявани са в дървена кутия, част от която е запазена. Бижутата са били фамилно притежание и са предавани от поколение на поколение между началото на IV в. и средата на V в. Общото тегло на златните бижута е 176,13 гр.
👉 Днес ви представяме огърлица с централно сферично мънисто, обвито с два пояса растителни композиции и симетрично разположени четири двойноконусни и две кръгли меридиално набраздени мъниста.
⏳ Припомняме, че през II - IV в. Рациария е един най-големите златарски центрове, чието производство задоволява нуждите не само на града и неговия хинтерланд, но е търгувано на голяма територия. Бижута със стилистични и технологични белези, свързващи ги с рациарските златарски ателиета, са открити в Монтана, Алмус (Лом), Ескус (Гиген), Дуросторум (Силистра), Пауталия (Кюстендил) и др.
♦️ В самата Рациария са намерени голямо количество други златни и сребърни накити, част от които можете да видите в  музей "Конака".

Текст и снимки: Ваня Ставрева, археолог в РИМ - Видин

ВИДИН, 
07.10.2022 07:05
(БТА)

Античната крепост "Бонония" във Видин разкрива част от тайните си в седмия археологически сезон. На терен вече близо месец работи екип от 20 души- 15 работници и петима археолози, каза за БТА ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

В екипа участват археолози от Регионалния исторически музей - Видин и студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Археологическите разкопки този сезон станаха възможни, уточни Димитров, благодарение на целево финансиране от Община Видин в размер на 50 000 лева, гласувани от Общинския съвет. Той допълни, че това е най-голямото финансиране от Община Видин до момента за проучването на античния град.

Целта на археологическите проучвания, които ще продължат до края на октомври, е да се свържат частично проучените Кули 8 и 10, с неизследвани и непроучени площи между тях. Пластовете, които основно проучваме, са от ранно-римската епоха, но има и пластове от средновековната и османска епохи, каза Димитров.

За археолозите особен интерес представляват структурите, които се очаква да бъдат разкрити. На мястото, което проучват, се намират изключително добре запазените стени и зидове на антична Бонония, разположени на един голям общински парцел. Намерените до момента останки от крепостната стена на Бонония показват изключително добре запазени внушителни части от двете кули, които са с размери - по 22-23 метра вътрешен диаметър, десетоъгълни са и са разположени много близо една до друга. Установяваме към момента, че между тях има само 70 метра разстояние, което ни подсказва, че най-вероятно в тази зона, която проучваме между тях, е възможно да открием и проход, който да  свързва западната крепостна стена на Бонония и западна порта, която още не сме открили, каза още Здравко Димитров.

Находките, които намираме на обекта, датират от всички епохи, характерни за историята на Видин, т.е. от 1 до 21 век, ние работим и проучваме над 5 пласта история. Предполагаме, че тук може да открием и останки от някои сгради от Късната античност и от Средновековието, допълни археологът.

Още месец ще продължи проучването, в края на което ще бъде направена консервация на обекта.

Тази година работим на нов, непроучван досега сектор на крепостната западна стена на Бонония. Откриваме запазени зидове, които в края на това проучване ще бъдат от порядъка на 4- 5 метра височина - автентична запазена стена, ранно римски пластове. Зоната на крепостната стена на Бонония е запазена до височината на съвременния терен и то в един добър автентичен  вид. Реално очакваме да достигнем до дълбочина от 7 метра, допълни доц. Здравко Димитров.

До момента сме открили и находки от много монети - от Римския период, Късната античност, Средновековието и Османския период. Сред тях има една златна монета от Османския период, когато е изградена крепостната стена „Калето“- първата половина на 18 в. Откриваме много керамика от Османската епоха и други по- интересни предмети, датирани от по- ранните периоди. Пластовете, които проучваме в момента, ни разкриват артефакти от периода 15-18 век от османския Видин, както и се откриват и предмети от по- ранни периоди, разказа археологът.

Разкритията в антична Бонония са една великолепна възможност за проучване, експониране, реставриране и социализиране на обекта. Още повече, че той се намира в централната градска част на Видин, каза още доц. Димитров.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/339960-antichnata-krepost-bononiya-vav-vidin-razkriva-chast-ot-taynite-si-v-sedmiya-

Започнаха разкопките и теренните археологически издирвания на римската крепост "Кастра Мартис" в град Кула. През настоящия археологически сезон разкопките са финансирани от Община Кула. Средствата са осигурени от собствените приходи на общината.

"Повече от 50 години не е работено на този терен", обясни ръководителя на екипа доцент д-р Здравко Димитров:

"Това е най - голямата новина. 51 години след последните разкопки се възобновяват редовните археологически проучвания. Последно тук са правени такива изследвания през 1972 година от една от най - активните и добри археоложки във видинския музей Йорданка Атанасова. След което има пълна забрана. Половин век не е имало проучвания. Това е една от основните точки на римската власт по Долнодунавския лимес във видинския край. Трите най - големи крепости са "Рациария", "Бонония" и "Кастра Мартис" така, че беше изключително важно да се възстановят тези проучвания от научна гледна точка.", коментира доцент д-р Здравко Димитров.

Стана ясно и че са одобрени проектите за финансиране на археологически проучвания на "Антична Бонония" и за "Антична Рациария". На двата обекта отново научен ръководител е доцент д-р  Здравко Димитров. Средства са осигурени и за проучване на некрополът при село Балей. Научен ръководител там е доцент д-р Стефан Александров.

https://bnr.bg/vidin/post/101851874/zapochnaha-razkopkite-v-rimskata-krepost-kastra-martis

Разкопките в Кула разкриват хронологично многопластовата история на изграждането на римската крепост Кастра Мартис. Това каза доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН- ръководител на теренните археологически издирвания на крепостта, които започнаха преди месец.

Направени са 4 дълбоки сондажа и са открити над 30 ценни находки, които показват, че крепостните стени са изграждани върху останки на други древни поселища - праисторически и тракийски. Извършените проучвания носят значително удовлетворение на ръководителите на екипа - проф. Димитров и Илко Цветков от РИМ - Видин, тъй като повече от 50 години не са извършвани проучвания на крепостта Кастра Мартис, която е една от големите римски крепости по Долнодунавския лимес, заедно с Бонония и Рациария.

Кметът на Община Кула Владимир Владимиров се надява  разкопките да продължат и в бъдеще, като ще се потърси и национално финансиране или финансиране по проекти. Тази година разкопките са в размер на 15 000 лева и са осигурени от Община Кула.

https://bnr.bg/vidin/post/101859030/mnogoplastova-istoria-e-razkrita-na-kastra-martis-v-kula

Най-късно до 20-ти октомври ще продължат разкопки на антична Рациария в землището на видинското село Арчар през този археологически сезон. Още за около две седмици ще стигнат средствата, отпуснати за проучванията тази година. 60 000 лева е финансирането, осигурено от Министерството на културата. Проучванията са в централното крило на откритите през 2020 години римски терми, каза ръководителят на обекта доцент Здравко Димитров.

"Това източно крило на банята, което разкрихме тогава на площ от около два декара, сега довършваме едно голямо помещение, повече от 200 квадратни метра, в което се стремим да проучим пластовете до пода от първия период на банята - 3-ти век след Христа. Целта не е само научна. На това ниво, предполагам и архитектите ще бъдат съгласни след години да се експонира този голям архитектурен комплекс, който е много важен за туризма в региона, изобщо за цялата област. Това е и една от целите - да подготвим донякъде почвата за бъдеща реставрация и експозиция на този голям комплекс."

https://bnr.bg/vidin/post/101888481/prouchvat-pomeshtenie-ot-200-kvadratni-metra-v-rimskite-termi-v-raciaria

Разкопки в Рациария

Антична Рациария разкрива своя блясък при най-мащабните археологически разкопки на обекта от десетилетия. Дейностите стартираха в началото на септември и приключват в края на този месец. На обекта работи екип от близо 100 души и 12 археолози, чиито ръководител е доцент доктор Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. За разкопките на античния град са осигурени 300 000 лева, които бяха одобрени от Министерският съвет в началото на годината.

Две големи гробници, както и гробни комплекси са установени при спасителни археологически разкопки по трасето на пътя между видинските села Държаница и Арчар, където се извършват ремонтни дейности. Открити са и близо сто находки. За първи път от 50 години се работи в некропола на един от най-големите римски центрове в България - Рациария, каза ръководителят на проучванията доцент Здравко Димитров.

"Работата е доста тежка, много натоварена, но изключително амбицираща и сме много удовлетворени от това, което намираме, тъй като голяма част от тези комплекси, които намираме, са оцелели от иманярската инвазия, която беше много активна преди години и е възможно и в бъдеще да продължат разкопки в тази зона."

Сред откритията е и гроб на римски легионер от края на третото столетие. Според доцент Здравко Димитров, толкова добре запазени са само няколко в страната.

"Индивидът, който е погребан там, е съхранен изцяло. Той е бил положен със съответното военно снаряжение. Имаме бронзовите апликации от коланите, гарнитури от ремъците, накрайниците на неговите колани, както и една кама от въоръжението на легионер."

Двете гробници, които са до новото трасе на пътя, след реставрация могат да се превърнат в част от целия археологически обект, който в бъдеще ще може да се посещава от туристите.

https://bnr.bg/vidin/post/102006920

Археолози откриха 17 впечатляващи гробни съоръжения от некропола на антична Рациария по време на спасителни разкопки между селата Арчар и Държаница.

От тях пет са гробници, а 12 са гробове в ями.

По думите на археолога доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей - БАН откритите гробници са изключително масивни, дори монументални.

„Те са с тухлен градеж, полуцилиндрични сводове, три са еднокамерни, една е двукамерна, а петата е много интересен тип. Тя е каменна гробница с дромос (преддверие), което съдържа стълби. Фактически по този вход е влизано във фамилната гробница и там са били препогребвани починалите граждани на Рациария“, обясни Димитров за БТА.

Тази гробница е намерена точно под асфалта на стария път. В камерата ѝ са открити останки от пет отделни човешки индивида.

„В началото на социалистическата епоха, когато е асфалтиран пътя между Арчар и Държавница, тя е била видяна, но не е била проучена и е консервирана от строителите. Гробницата е разкрита и изцяло проучена от нашия екип, като по мнението и препоръките на консерватора Калин Тодоров трябва да се запази и съхрани под новия път“, разказа археологът.

„Идеята е четирите гробници, разположени до самото трасе на пътя, да бъдат запазени и да се оформи малък център, в който да се посещават и разглеждат от туристите некрополите на Рациария“, допълни той.

По думите му това са впечатляващи гробни комплекси. Най-голямата сред тях е двукамерната гробница, която най вероятно е от типа римски фамилни мавзолеи и е с площ около 45 квадратни метра. Стените са с широчина между 70 и 80 см. - параметри типични за римските сгради.

„Това показва колко много материал и финанси са вложени в тези гробни комплекси, като още един път дава сведения за голямото развитие на Римската колония Улпия Рациария“, отбеляза доц. Димитров.

Спасителните разкопки са финансирани от Община Димово и са във връзка с рехабилитация на пътя между селата Арчар и Държаница. Само в канавките и банкетите на новото строителство се откриват големи зони от некропола на антична Рациария - зона, в която не е работено почти 60 години.

Тази година се планира най-голямото проучване в цялата история на изследванията на античния град Рациария. „С 400 000 лв. от бюджета ще продължи проучването на най-големия архитектурен комплекс, известен като римските императорски терми, който е добре запазен и с голям експозиционен потенциал“, каза още доц. Здравко Димитров.

https://trafficnews.bg/bulgaria/arheolozi-otkriha-vpechatliavashti-grobnitsi-nekropola-317982/

Уникална и рядко срещана нефритена тесличка на 8 000 години откриха археолози в праисторическо селище край село Майор Узуново.

След шест годишно прекъсване археологически екип с ръководител Георги Ганецовски стратира преди дни разкопки и проучване на селище от ранния неолит. Селището, сподели Георги Ганецовски, който е и директор на Регионален исторически музей Враца, е изключително значим обект за праисторията на България и на Балканския полуостров.

„Важността на обектът в Майор Узуново се определя от факта, че тук намираме останки и артефакти от възникването на раннонеолитна цивилизация. т. нар. дунавска цивилизация в района на Източна и Средна Сърбия по река Дунав, както и от другата страна в района на Румъния. За нейното възникване", допълва Ганецовски, има информация от доста по-рано от другия обект, който екипът проучва в Оходен във Врачанско и се прави връзка с селището в Майор Узуново, предаде агенция "Булфото".

Всички проучвани обекти от този период преди повече от 8 000 години вече много ясно имат обусловена характеристика, касаещи възникването на тази най-ранна европейска цивилизация, е категоричен Ганецовски.

Археологът допълни, че през 2021 г. е направено геофизическо проучване, чрез което има информация за границите на този праисторически обект в село Майор Узуново.


Още в първите дни на проучването ни разкрихме една ранно неолитна вкопана структура, вероятно имаща жилищна или битова функция, но определено и обредно предназначение, разказва ръководителят на екипа. Намираме както материали свързани с бита на тези древни земеделци, така и части от най-ранната керамика в Европа, която датира от преди 8000 години. Ганецовски допълва, че са изпратили проби за радиовъглеродно датиране, резултатите от което са доказали, че селището в Майор Узуново е на над 8000 години.


https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/876808

Екип от археолози извършва разкопки на обект от ранния неолит край видинското село Майор Узуново. Това е четвъртата година, през която работим на това място, каза ръководителят на разкопките Георги Ганецовски. Започнахме преди повече от 10 години поради информация, че тук се намира един твърде интересен обект, към който аз специално и екипът с който работя, имаме отношение, допълни той.

По думите му обектът е много сходен с този в района на Враца, даже и в определени елементи е по-интересен. Но тук през 2013 г. заварихме следите от много мащабна иманярска дейност, което ни накара да се активизираме повече. Оказа се, че освен този праисторически обект от преди осем хиляди години в долната част на обекта е имало и селища от по-късни периоди – най-вече римската епоха и Ранното средновековие, което е продиктувало и големия интерес от страна на иманярите.

През 2017 г. по един международен проект успяхме да сканираме голяма част от района. Направихме геофизични проучвания, които дадоха много интересни резултати. И аз реално разполагам с картиран материал на евентуалните структури, както от праисторическата епоха – от ранния неолит, така и от по-късните периоди, подчерта археологът. През 2018 г. по спечелен проект към Министерство на културата с държавно финансиране започнахме да работим по т. нар. структура 2. През следващите години проектите бяха спирани без никакви аргументи. След поредния отхвърлен проект тази година решихме да потърсим алтернативен начин на финансиране. Благодарение на персоналната подкрепа на един активно мислещ видински патриот инж. Иван Лишков ние продължаваме нашата интересна работа, отбеляза Ганецовски. И уточни, че се проучват останките от жилищна структура, която е имала два етапа на функциониране. В дълбочина се намират добре запазени цели материали, като се оказва, че част от нея е била използвана за депониране на отпадък. А в археологията тези структури с отпадък са изключително важни, защото в тях намираме огромно количество информация под формата на предмети от бита и от култа, които дават много силна възможност да реконструираме това далечно минало, подчерта той. Впечатляващо е че, че това са най-ранните представители на тази първа европейска цивилизация, която възниква в края на седмо, началото на шесто хилядолетие пр. Хр. Вече имаме радиовъглеродни дати, като най-ранната е от шест хиляди и стотната година. Според теорията за т. нар. миниледников период по това време би трябвало да е било доста студено. Въпреки това тук ние имаме много ясни следи за живот, което може би ще доведе до промяна тази теория и по-конкретно във Видинския регион, каза археологът.

При тези хора има огромен дефицит на най-важната суровина за тяхното производство - кремък и камък, защото по това време няма метал. Кремъкът има много добри свойства на цепимост им е давал възможност да си произвеждат най-различни режещи, стържещи и пробиващи инструменти. Но тук няма кремъчна суровина. Явно те са го ценели със стойността на златото, защото е докарван до тук от района на Лудогорието. Силно любопитно е, че поради дефицита на кремък и камък специално в този район, намираме опити за използване на друг тип суровина – например в близост навярно е имало кварцити и те са се опитвали да приспособяват тяхната индустрия и с изработка на режещи инструменти от такъв тип каменна суровина. Нещо, което в други райони от тоя период не намираме, подчерта Георги Ганецовски. Той допълни, че липсата на камък е довела до това, че след изхабяването или счупването на каменни инструменти те не са ги изхвърляли, а са ги оформяли по точно определен начин, за да ги използват в  градежите на структурите, които са част от техните сгради. Всичко, което е могло да се използва, те съвсем рационално са го правили, вкл. и костните суровини. От тази гледна точна са имали изобилие, тъй като намираме много големи количества животински кости – най-вече елен, и опитомени говедо, коза и овца. Те са им давали суровина като кожа, месо и кости, които също са били използвани в производството на различни инструменти.

Находките се предават в Регионалния исторически музей във Видин. Тази година попаднахме на една изключително интересна обредна тесличка – амулет, изработена от нефрит, който е много рядък минерал. Най-близкото находище е планината Огражден. Много вероятно е тази артефакт да е донесен от друго място или друго находище. Така или иначе говорим за огромно разстояние. Не бива да подценяваме или да си казваме тези са първобитни, отбеляза Ганецовски. Думата първобитен означава първи обитатели. В никакъв случай не означава примитивен. Отговорно мога да заявя, че тези хора са разполагали с великолепни познания както за земеделието и за обработката на най-различни инструменти от това, което им дава природата, така и изключително развити духовност и духовни познания, подчерта археологът.

Въпреки малката площ - разкопали сме едва към 80 кв. м., като за сравнение другият обект при Оходен (Врачанско) е над два декара, ще имаме невероятни резултати, увери ръководителят на археологическите разкопки Георги Ганецовски.

От Регионалния исторически музей във Видин планират тематична изложба на намерените артефакти след тяхната обработка и консервация.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/784514-arheolozi-izvarshvat-razkopki-na-obekt-ot-ranniya-neolit-kray-vidinskoto-selo-ma

Според намерените монети при археологическите разкопки на Бонония, България е съществувала до 1420-1422 г. Това каза на брифинг проф. Николай Овчаров във Видин заедно с научния ръководител на разкопките доц. Здравко Димитров.

По думите му от намерените около 200 монети, които в момента се обработват, но вече са определени от проф. Дочев, само две са на османски владетели – на султаните Баязид и Мехмед I Челеби. От следващия султан Мурад II бройката на намерените османски монети се увеличава, уточни проф. Овчаров.

Това е много важно археологическо доказателство, че Видинската държава е съществувала до 1420-1422 г. и потвърждава хипотезата на проф. Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев. Според нея на базата на данни главно от западноевропейски извори около 1396 г. всъщност Иван Срацимир е отведен, но остава неговия син Константин. Или Видинското царство остава да до неговата смърт, уточни проф. Овчаров.


Тези доказателства са много важни за нашата история, защото съм сигурен, че съвсем скоро ще влезе и в учебниците – България пада под Османска власт не в 1396 г., а в 1420-1422 г. около смъртта на Константин, подчерта проф. Николай Овчаров.

При археологическите разкопки е намерена керамика от 11 до 18-19 в. и сграфитокеремика от 12-13 в. Има много богат предишен период (11-12 в.), вкл. с поправки на крепостната стена, отбеляза доц. Димитров. И уточни, че преди две години е открит печат на стратега на Видин от т.нар. Византийското владичество, от 1003 г.,  на първия стратег на Василий II, който започва да управлява крепостта..

Стратиграфските пластове показват цялата история на Видин – от римския период през Средновековието до наши дни, подчерта доц. Здравко Димитров.


https://dariknews.bg/novini/bylgariia/unikalna-nahodka-moneti-otkriti-v-bononiia-davat-novi-izmereniia-za-bylgariia-snimki-2402142

Антична Бонония е своеобразен „учебник по стратиграфия“. „Проучваме структури, пластове, материали от I до XXI век без никакво времево прекъсване“, каза за БТА научният ръководител на археологическите разкопки доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

Стратиграфията е клон на геологията, който се занимава с изучаването на скалните пластове и наслоявания. В археологията този метод се използва за определяне на взаимното разположение на културните слоеве и за датиране на находките.

По думите на доц. Димитров „стратиграфията е азбуката на археологията“. Той подчерта, че „във всички отделни зони на този обект се работи на нива, които имат останки от I до XXI век“.

„Открихме най-ранната структура, регистрирана до сега във Видин. Това е една кирпичена постройка под крепостната стена на дълбочина от почти шест метра от втората половина на I век с прекрасни находки – няколко монети и една фибула от тази епоха“, обясни археологът. Той допълни, че са установени и стратиграфски пластове с ясни структури от III век, преди изграждането на крепостната стена.

В друг сектор разкопките показват как завършва животът на Антична Бонония по време на аварските нашествия в края на VI век. Там е разкрита голяма зона с разрушени кирпичени сгради, част от които са изгорели на място. По-късно те са били пробити от средновековни ями от XIV–XV век, както и от постройка от XVII–XVIII век, която също пресича античните останки.

„Освен това работим и пласт от началото на XI век, когато Бдин е превзет от византийската армия. Той е дълбок около един метър с хоросан и камъни от възстановяването и буквално от ново изграждане на стената по времето на император Василий II и династията на Комнините“, уточни доц. Димитров.

Разкопките на Антична Бонония започнаха в началото на август. За десета поредна година се проучват западната крепостна стена и две от кулите към нея във видинския квартал „Калето“. През този сезон са открити над 250 находки – предимно керамика и монети от различни епохи, както и фибули, пръстени от средновековието и древна везна.

„Имаме изключително сериозни научни резултати, които са много добра основа за предстоящо експониране на обекта Антична Бонония“, обобщи доц. д-р Здравко Димитров.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/956291-antichna-bononiya-e-uchebnik-po-stratigrafiya-kaza-dots-d-r-zdravko-dimitrov-

Започна новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар. Обект на проучването отново е римската императорска баня на територията на античния град, обясни научният ръководител на екипа доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

"Работим, както и през миналата година, в големите терми. Това е бански комплекс от римската епоха. Някои ги определят като терми от императорски тип, тоест най-големите терми, които са изграждани в системата на Римската империя, копират основните бани в самата столица Рим, които са били изградени от римските императори, като император Каракала в началото на III век. Нашите терми в Рациария са с подобна хронология - от началото на III до края на VI век съществуват, като има изградена по-късно една базилика и много жилища, които са свързани с тях."

За първи път археолозите работят в централното крило на термите и очакват през следващите три месеца да постигнат сериозни резултати там. В проучването участват екип от 10 археолози и 70 работници. Финансирането на 13-ия археологически сезон в Рациария е в размер на 400 000 лева. Осигурено е целево от Министерството на финансите.

https://bnr.bg/vidin/post/102206889

Разкритата част - стена на кула, се датира към ранновизантийския период – VI век и е непозната до момента за историческата топография на Видин
Екип от видински археолози откриха останки от неизвестно досега фортификационно съоръжение, разположено в близост до крепостния ров на Баба Вида. Разкритата част от стена на кула се датира към ранновизантийския период – VI век и тя е непозната до момента за историческата топография на Видин, обяви днес пред журналисти ръководителят на екипа работил на обекта д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей (РИМ) в дунавския град. Тя уточни, че на обекта е работено в продължение на 20 дни от осемчленен екип, направен е сондаж само на 25 кв. м., останките са разкрити на дълбочина от около 2 метра и са в отлично състояние. Разкопките са финансирани от Община Видин с 15 000 лв. и от РИМ - с 1500 лв.

Ставрева допълни, че независимо че археолозите са успели да разкрият съвсем малко от фортификационното съоръжение,  работната хипотеза е, че става въпрос за част от стена на кула, която засега датират към ранновизантийския период – VI век. Тя е категорична, че откриването на тази част от стена на кула е „нещо, което наистина, до момента, не било известно“. Тези археологически разкопки ще дадат в бъдеще много отговори. В момента учените са проследили два различни етапа от строителството на тази стена към крепостния ров. Предстои още много работа, защото сме в самото начало на проучванията, допълни д-р Ставрева. Но в едно са категорични от екипа, че „откритата фортификация не е част от Антична Бонония, строена през III в. и началото на IV в. Затова и към момента строежът на новооткритата част от стена се датира към VI в. или ранновизантийския период, което съответства и на някои писмени извори за укрепването на Видин от тоя период. 

Историкът Фионера Филипова, дългогодишен директор на РИМ-Видин и част от екипа, работещ на обекта допълни, че „разкритата масивна част от сграда, стена или кула, може да се окаже и порта - засега не може да се уточни със сигурност. Но е сигурно, че това е един мащабен археологически обект, на който предстои много работа. Още не сме стигнали в дълбочина, за да кажем изцяло и оценим какви са движимите културни ценности, които намираме. Но никой не очакваше, че тук, където е копано за крепостния ров, ще открием условно да я наречен за сега тези останки от кула“.

На обекта архелозите са открили и не малко артефакти. Д-р Ставрева съобщи, че „предвид малката площ и факта, че се работи до охранително съоръжение са открили доста голямо количество керамика от различни периоди. Намерени са османски лули, много железни и оловни предмети, фрагменти от стъклени предмети, гривни, копчета, гюлета, не малко монети“. Според Фионера Филипова монетните находки открити на обекта показват, че през XI в. Видин е бил много важна крепост, която охранява интересите на новите завоеватели от Северозапад. Има доста намерени монети, които още не са проучени, като много от археологическите структури са разрушавани от водата. А налепите върху монетите са големи поради ежегодното наводяване на рова при високи води на река Дунав, което ще затрудни тяхното разчитане и датиране, каза Филипова.

Д-р Ваня Ставрева разказа пред журналисти, как се е стигнало до днешните разкопки в този участък.

През миналата година в рамките на наблюдение при изпълнението на проект за реставрацията и консервацията на крепостните стени около видинския плаж и неговата най-горна тераса, е разкрита зидария. „Наложи се 2024 г., допълни археологът, да направим спасително археологическо проучване и тогава разкрихме една доста масивна кула, която проучихме на три метра в дълбочина. Не бяхме стигнали до основите, но в рамките на спасителното проучване само това можехме да направим. Вече тази кула е почти засипана и няма как да бъде видяна. Но е документирана и ще търсим връзката между нея и това, което проучвахме тази година“.

По думите на Ваня Ставрева и Фионера Филипова обектът и откритите археологически останки предстои в следващите години, да разкрият още неизвестни досега неща за историческата наука и едно ново познание за периода на средновековието във Видин и неговото историческо минало. Към настоящият момент към археолозите стоят повече въпроси за обекта, отколкото отговори. В следващите си проучвания екипът ще търси потвърждение и отговори на  известното до днес от стари  византийски и турски карти, на които много ясно се вижда, че около крепостта Баба Вида е имало още една крепостна стена на по-голям периметър, и е непълно възможно разкритото съоръжение да е част от нея. Ще се търсят отговори и многото въпроси около етапите на строителството на крепостната отбранителна система „Калето“ около Видин, допълни д-р Ставрева. И по точно дали строителството й е започнало по време на австрийското присъствие във Видин от 1689 г. – 1690 г. и след това е довършено от Османската империя, след като си връща контрола над Видин.

След завършилите археологически проучвания в крепостния ров до Баба Вида предстои да се изпълни теренната консервация по предписание и под ръководството на Калин Тодоров от Регионалния исторически музей в София, който е регистриран консерватор-реставратор, специализирал архитектурна консервация, допълни д-р Ставрева. Реставрацията на движимите културни ценности ще бъде извършена във Видинския музей от реставраторът Екатерина Илиева. Екипът археолози, работили на обекта са категорични, че проучванията трябва да продължат и затова трябва да се инвестират средства, за да се разшири сондажа и през 2026 г. да се разкрие по-голямата част от откритото съоръжение.

https://trud.bg/



Неизвестно досега фортификационно съоръжение откриха археолози в крепостния ров на Баба Вида. Направения сондаж е само 25 кв. м., но фортификацията е напълно нова и непозната до момента за историческата топография на Видин.

Въпреки че разкрихме съвсем малко от нея, работната хипотеза е, че става въпрос за част от стена на кула, която засега датираме към ранновизантийския период – VI век. Нещо, което наистина, до момента, не беше известно, обяви пред журналисти археологът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Ваня Ставрева.

По думите ѝ този участък е изключително перспективен и ще донесе ново познание за историческото минало на Видин. На стари карти много ясно се вижда, че около Баба Вида е имало още една крепостна стена на по-голям периметър, и е непълно възможно разкритото съоръжение да е част от нея. Много въпроси има около етапите на строителството на крепостната отбранителна система „Калето“ около града – дали е започнало по време на австрийското присъствие във Видин от 1689 г. – 1690 г. и след това е довършено от Османската империя, след като си връща контрола над Видин.

Тези археологически разкопки ще дадат отговор - в известна степен, и на тези въпроси, защото към момента ние проследихме два различни етапа от строителството на тази стена към крепостния ров. Предстои работа, защото сме в самото начало на проучванията, подчерта д-р Ставрева, цитирана от БТА.

Определено откритата фортификация не е част от Антична Бонония, строена през III в. и началото на IV в., обяви археологът. И добави, че към момента строежът се датира към VI в. или ранновизантийския период, което съответства и на някои писмени извори за укрепването на Видин от тоя период.

Д-р Ставрева обясни, че през миналата година в рамките на наблюдение при изпълнението на проекта за реставрацията и консервацията на крепостните стени около плажа е разкрита зидария.

„Наложи се да направим спасително археологическо проучване и разкрихме една доста масивна кула, която проучихме на три метра в дълбочина. Не бяхме стигнали до основите, но в рамките на спасителното проучване само това можеше да се направи. Вече тази кула е почти засипана и няма как да бъде видяна. Но е документирана и ще търсим връзката между нея и това, което проучваме тук“, уточни д-р Ставрева.

„Във всеки случай тази масивна сграда или кула, може да излезе и порта - засега не може да говорим със сигурност. Но със сигурност е мащабен археологически обект“, отбеляза Фионера Филипова от работния екип и допълни: „Още не сме стигнали в дълбочина, за да кажем изцяло какви са движимите културни ценности, които намираме. Но никой не очакваше, че тук, където е копано за крепостния ров, ще открием условно да я наречен за сега кула“.

Според Филипова монетните находки показват, че през XI в. Видин е бил много важна крепост, която охранява интересите на новите завоеватели от Северозапад.

„Има доста намерени монети, които още не са проучени, като много от археологическите структури са разрушавани от водата. Тук налепите върху монетите са големи поради пчоти ежегодното наводяване на рова при високи води на река Дунав“, подчерта тя.

„Предвид малката площ и факта, че се работи до охранително съоръжение керамиката е доста голямо количество от различни периоди. Намерени са още османски лули, много железни предмети, фрагменти от стъклени гривни, копчета, гюлета“, каза д-р Ставрева.

Археологическите проучвания в крепостния ров до Баба Вида са извършени от осем работници за 20 работни дни. Разкопките са финансирани от Община Видин с 15 000 лв. и от Регионалния исторически музей - с 1500 лв. Реставрацията на движимите културни ценности ще бъде извършена във Видинския музей. Теренната консервация ще бъде изпълнена по предписание и под ръководството на Калин Тодоров от Регионалния исторически музей в София, който е регистриран консерватор-реставратор, специализирал архитектурна консервация.

„Смятам, че си заслужава да бъдат инвестирани средства, за да разширим сондажа и догодина да можем да говорим с по-голяма сигурност точно какво е откритото съоръжение“, каза в заключение д-р Ваня Ставрева.

https://novini.bg/article/2025090311440819174

Започнаха археологически разкопки в централния сектор на римските императорски терми в Рациария. По всички архитектурни планове на терми от такъв характер в централното крило са основните басейни, топлите помещения и най-хубавите декорации във всяка една баня – мраморни облицовки, мозайки. Това съобщи пред журналисти научният ръководител на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

По думите му Рациария има две специфики по отношение на това какво ще бъде открито. Комплексът е бил доста обитаван. Най-големите зидове са добре запазени, като в центъра помещенията са огромни. Но има два проблема, отбеляза доц. Димитров. Още през античността тези по-красиво декорирани зали са били демонтирани и са били използвани като нов строителен материал на други комплекси. А преди време в Рациария имаше разрушения. Там, където помещенията и зидовете са на по-голямо разстояние иманярите, са успели да влязат и са нанесли поражения. Очаквам в дълбочина да се уловят запазени структури и пластове. Важното е, че сме влезли в основната част на банята. Предполагам, че ще хванем нейните очертания, както и формите на басейните и архитектурните ансамбли на целите терми, обясни доц. Димитров.

Работим на площ около 2,5 дка или около ¼ от цялата площ на банята. Подът в първия строителен период е на дълбочина от 3,50 метра от съвременния терен, като очаквам да проучваме и много по-големи дълбочини. Басейните в централната част почти винаги са вкопани под нивото на пода, като се влиза по стълби. Така че, е много вероятно да има и по-голяма дълбочина, ако се открият и остатъците от басейните, уточни научният ръководител на разкопките.

Пета поредна година се проучват термите в Рациария, които са най-големите в България от т. нар. императорски тип. Така се наричат, защото копират най-големите бани в Рим на императорите от I и II в. , чак до идването на Каракала, когато се изградени най-големите представителни терми, обясни доц. Димитров. Монументалността на този комплекс е удивителна. Термите имат симетричен план. Изградени са от три крила – едно централно, в което са основните комплекси и басейни (топлия, хладкия и горещия) , и двете странични. Общата площ на комплекса е поне 10 дка и е установена още от българско-италианската експедиция през 1976 г., поясни той.

Рациария е най-големият археологически обект в Северозападна България. Един от най-големите римски градове и единствения, който е бил военен център – лагер на легион и седалище на римската флота, след това римска колония и накрая провинциална столица. Няма друг такъв случай в българските земи, отбеляза доц. Димитров. И допълни, че продължителната история е предпоставка за много сериозни археологически останки и перспективи за проучване.

Финансирането в размер на 400 хил. лв. е за трета година с целеви средства за приоритетни обекти от Държавния бюджет. Тези средства се отпускат изцяло и само за римските терми. Те не са за различни зони на Рациария, подчерта доц. Димитров. Имаме ясната цел и задължение на базата на това финансиране да попроучим последователно комплекса. След което предстои още работа на други специалисти, за да се превърне в най-големия туристически обект във Видинска област от археологическа гледна точка, уточни той.

Тази година разкопките продължават от 1 септември до края на ноември. На обекта работят 70 работници, специалисти от Регионалния исторически музей във Видин, реставратори, геодезисти, архитекти и други интердисциплинарни специалисти.

През миналия сезон завърши проучването на южната част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс в антична Рациария, известен досега.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/970088-zapochnaha-arheologicheski-razkopki-v-tsentralniya-sektor-na-rimskite-imperators