Български Националистически Форумъ

Италиански океанографи през лятото откриха на дъното на морето гигантско съоръжение на древна цивилизация, за съществуването на която никой не е подозирал.
Подводна експедиция, която това лято работила в Средиземно море, е стигнала до невероятен извод – учените са проспали епохата, когато се е зародила нашата цивилизация. Цялата историческа хронология трябва да се пренаписва отново.
„Археолозите абсолютно вярно смятаха, че крайбрежието на Средиземно море е люлката на цивилизацията – казва професорът от италианския Национален институт по океанография в Триест Емануеле Лодоло. – Но независимо от огромния размах на работата, те нямаха нито един шанс да открият следи от най-древните селища. Защо? Защото преди 12–15 хиляди години крайбрежната линия е била съвсем различна. Следите от първите цивилизации следва да се търсят не на брега, а на морското дъно.“
Краят – във водата
Океанолозите изхождали от очевидна и проста мисъл – преди 20 000 години, по време на последния ледников максимум, нивото на Световния океан е бил със 120-130 метра по-ниско от сега.
Това се е случило, тъй като огромни маси са били заключени в ледници с дебелина 3-4 километра. Поради това площта на Европа е била с 40% повече от сега. Много шелфови морета тогава не са съществували – Балтийско море е представлявало езеро. От Евразия в Аляска можело да се стигне по Беринговия земен мост, без да си намокриш краката. Средиземно море тогава се плискало на десетки километри от сегашната брегова линия. А ширината на пролива между Сицилия и Тунис не е била 160, както днес, а само 50 километра.
„Това е бил плитък участък с голямо количество острови. Очевидно именно тук е преминавал пътят, който е свързвал Африка и Европа – обяснява Лодоло. – Затова ние решихме да изследваме морското дъно в този район с хидролокатор. На шелф в района на остров Пантелерия открихме невероятна находка – колона с височина 12 метра, счупена на две. Тя лежеше на дълбочина 40 метра, затова там беше удобно да използваме и водолази, и малка подводница. След внимателно изучаване изяснихме, че сме открили останки от гигантски пристанищни съоръжения, които 6500 години преди Стоунхендж са издигнали представители на неизвестна ни цивилизация.
Учените установили, че тази колона има изкуствен произход. След това те открили мястото, където е бил изсечен този гигантски стълб. Това е подводен хребет, разположен на 300 метра южно. Освен това водолазите открили останки от вълнолом, защитаващ първобитното пристанище Това са редица половинметрови камъни, разположени в права линия. Съдейки по възрастта на раковините, които са обживели тези камъни, насипът е правен преди 9800 години.
Предците били по-умни от нас
„Тази каменна колона е убийствен аргумент в спора с традиционните историци – потрива ръце проф. Лодоло. – В науката господства представата за ловците-събирачи като за хора с примитивно мислене. Представете си – преди 11 000 години! Още не са изобретени керамичните съдове, не съществува животновъдство и земеделие. Да не говорим за метални оръдия на труда. И изведнъж откриваме тази колона, която доказва, че нашите предци изобщо не са били изостанали. Този голям камък по някакъв начин е трябвало да бъде изсечен в скалата, да се организира транспортирането, а след това – да се постови на новото място. Това е по силите само на хора, които имат развити технологични навици.“
И разбира се, те са били опитни мореплаватели, търговци и риболовци. Обществото им е процъфтявало, ако са могли да си позволят такива грандиозни постройки за своето пристанище.
Но идилията не продължила дълго. Хората са били принудени да изоставят пристанището през около 9200 г. пр.н.е., когато нивото на водата заради топенето на ледниците се е повдигнало с 40 метра и практически е потопило острова.
Изследването на италианските океанографи направило истинска революция сред археолозите. Сега е ясно, че следи от праисторически цивилизации в Средиземноморието следва да се търсят на морското дъно на десетки и стотици метри от брега. И не бива да се учудваме, ако се окаже, че нашите далечни предци по ниво на развитие съществено са изпреварвали своите потомци, тъй като тази находка изпраща началото на технологичната революция с няколко хиляди години по-назад.

Схема на разположението на пристанището:


Монолитът се намира в горния десен ъгъл между цифри 8А и 2А. вълноломът, защитаващ пристанището, се състои от два насипа и е обозначен като INNER RIDGE и OUTER RIDGE.

Характеристики на мегалита:



Маса – 15 тона. Дължина – 12 метра. За сравнение главната „алея“ на Стоунжендж се състои от монолити, които тежат 25 тона при височина 4,1 метра. Средната маса на каменните блокове в Хеопсовата пирамида е 2,5 тона.
На повърхността ясно се виждат три ръкотворни отвора. Единият от тях, с диаметър 60 сантиметра – преминава през цялата колона и се намира на върха.
Другите два (с диаметър 50 см) са пробити до половина и се намират отстрани.
Датировка – повече от 10 000 години.
Възможно е колоната да е изпълнявала функциите на пристанищен фар.

https://megavselena.bg/dreven-podvoden-monolit-nalaga-preosmislyane-na-istoriyata/

Hacĸopo бeшe oтĸpит нoв тepмoпoлиyм в Итaлия. Toвa e мяcтo, в ĸoeтo ce cepвиpaт гopeщи нaпитĸи, дpeвнopимcĸa yличнa xpaнa и paзбиpa ce мнoгo винo. Toй ce нaмиpa нa мяcтo, ĸoeтo тoгaвa e пoпaдaлo в paмĸитe нa ceвepoизтoчeн Πoмпeй, в днитe пpeди Beзyвий дa yнищoжи гpaдa пpeз 79-тa гoдинa.





Mяcтoтo e бoядиcaнo в яpĸи жълти нюaнcи, paзпoлaгa c дocтa дeтaйлни фpecĸи. Tyĸ pимлянитe ca ce cпиpaли, зa дa xaпнaт и пийнaт тoпли и вeчe пpигoтвeни xpaни и нaпитĸи. И мaлĸият мaгaзин вce oщe cъxpaнявa ocтaнĸитe нa coбcтвeниĸa cи и мoжe би eдин oт пocлeднитe мy ĸлиeнти.

Apxeoлoзитe ca oтĸpили ĸocтитe нa пoнe двaмa дyши. Tpyднo e дa ce paзбepe мнoгo ĸoи ca тe и ĸaĸвo ca пpaвили, ĸoгaтo e дoшъл мoмeнтa нa cмъpттa им. Mapoдepи пpeз 1600-тe бeзpaзбopнo paзxвъpляли cĸeлeтитe, ocтaвяйĸи eдиния paзпpъcнaт из cтaятa, a чacти oт дpyгия ca нaтъпĸaни в гoлям дoлиyм (бypĸaн зa cepвиpaнe).

Paзпpъcнaтитe ĸocти пpинaдлeжaт нa няĸoй нa пoнe 50 гoдини. Toй мoжe дa e лeжaл, ĸoгaтo гopeщият пиpoĸлacтичeн пoтoĸ e пpeминaл пpeз гpaдa cлeд изpигвaнeтo. Oтĸpитo e мяcтo, ĸoeтo e зaдeлeнo зa cъxpaнявaнeтo нa лeглo. Из ocтaнĸитe ca oтĸpити cлeди oт пиpoни и дъpвo.

Дpeвнaтa бъpзa xpaнa

Toзи тepмoпoлиyм ce oĸaзвa изнeнaдвaщo мoдepeн. Или пo-cĸopo мoжeм дa ĸaжeм, чe cлyжи зa ocнoвa нa мнoгo мoдepни зaвeдeния. Xpaнaтa ce e cъxpaнявaлa в дълбoĸи cъдoвe oт тepaĸoтa, нapичaни дoлиa. Te ca пocтaвяни в дyпĸи в гopнaтa чacт нa плoтa, пoдoбнo нa мoдepнитe витpини. Билo e възмoжнo дa ce пpeмaxвaт в ĸpaя нa paбoтния дeн и дa ce ocтaвят нa пoдxoдящo мяcтo зa cъxpaнeниe.

Oтĸpити ca oщe ĸepaмични cъдoвe зa гoтвeнe, ĸoлби и aмфopи зa cъxpaнeниe нa винo и бpoнзoвa ĸyпa зa пиeнe
Πoceщeниeтo нa пoдoбни мecтa e билo ocнoвнa чacт oт eжeднeвиeтo нa тoгaвaшнитe мecтни. Днec дa xaпнeш нaвън e избop. Toгaвa e билo нeoбxoдимocт зa дocтa oт xopaтa в pимcĸитe гpaдoвe. Πoвeчeтo житeли нa гpaдa живeят в жилищни cгpaди, нapeчeни инcyли, и въпpeĸи чe oбиĸнoвeнo имaт oгнищe зa oтoплeниe и пpeтoплянe, тe нямaт пълнoцeнни ĸyxни.

Bcичĸи тeзи xopa paзбиpa ce тpябвa дa ядaт. Toвa ce cлyчвa в тyĸ cпoмeнaтитe тepмoпoлиyми зa пo-бъpзo xaпвaнe и тaвepни зa пo-ĸpъчмapcĸo изживявaнe. Πpeди вyлĸaнът Beзyвий дa изpигнe и дa paзpyши Πoмпeй, пo yлицитe тaм e имaлo пoнe 80 тepмoпoлиyми зa eвтинa, пpocтa, нo и paзнooбpaзнa xpaнa.

Xлябът и cиpeнeтo ca ocнoвни пpoдyĸти, зaeднo c лeщa, гoвeждo и пилeшĸo мeco. Cyпитe и яxниитe cъщo ca били чecтo cpeщaни. Ha пoвeчeтo мecтa ca cepвиpaли винo и биpa.

Koнĸpeтнo зa тoвa мяcтo, apxeoлoзитe oтĸpивaт cъдoвe c ocтaнĸи oт ĸocти нa пaтици, пpaceтa, ĸoзи и pибa
Ha няĸoи oт фpecĸитe cъc cигypнocт e изpиcyвaнo няĸaĸвo мeню. Ha двe oт тяx ce виждa пeтeл c двe пaтици, пpoвиcнaли нaдoлy c глaвaтa. Живoтнитe ca ce paзфacoвaли нa мяcтo, пpeди дa ce cгoтвят и cepвиpaт.

Cлeд ĸpaя нa paзĸoпĸитe зaпoчвa лaбopaтopнaтa paбoтa. Πpoби oт xpaнитeлнитe ocтaнĸи и дpyги мaтepиaли ca изпpaтeни нa няĸoлĸo yнивepcитeтa зa пoдpoбeн aнaлиз.

Toвa e пъpвият тepмoпoлиyм, ĸoйтo e в тoлĸoвa дoбpo cъcтoяниe. Haмиpaл ce e нa мaлъĸ плoщaд, зaeднo c циcтepнa, фoнтaн и вoднa ĸyлa.

https://www.kaldata.com/

Археолози откриха в Помпей много добре запазена колесница, която преди 20 столетия е била използвана за сватби и различни церемонии.

Находката е намерена при разкопки във вилата на Чивит Джулиан в погребания през 79 г. от изригналия Везувий град.

Каляската е била украсена с елементи от олово и бронз и боядисана в синьо. Орнаментите включват еротични сцени, което навежда на мисълта, че е използвана в сватбени ритуали.



Намерени са и следи от връзки, с които са били фиксирани венци, а също и отпечатъци от възглавници и пшеничени стъбла върху седалките.

По думите на италианския министър на културата Дарио Франческини, Помпей не престава да
изненадва със своите открития.

Това е първата находка в Италия на толкова богато украсено четириколесно возило.

http://www.desant.net/show-news/55604

Откриването на 24 бронзови статуи в древен термален извор в Тоскана може да промени нашето разбиране за началото на Римската империя.

Датирани на около 2300 години, те предоставят нови доказателства, че древните римляни може да са се молили заедно с етруските – старите си врагове, включително по време на война.

Въпреки че има много неизвестни в познанията ни за етруските, тази мистериозна цивилизация вероятно е била първата суперсила в Средиземно море. Те основават много от емблематичните градове в Северна и Централна Италия, включително Флоренция и Пиза, и полагат основите за славата на Рим, пише IFLScience.

И все пак, въпреки постиженията си, етруските са победени от римляните след продължителен период на конфликт, продължил през I и II век пр.н.е.

Новооткритите статуи са намерени в горещите води на свещените бани на Сан Кашано дей Бани близо до Сиена, на около 160 км северно от Рим. Много от тях представят гръко-римски божества, сред които Хигия (богинята на здравето) и Аполон, а по тях има надписи както на етруски, така и на латински език.


Подобна подробност е изключително важна, като се има предвид, че артефактите идват от ерата на големи социални катаклизми – във времето, когато Тоскана преминава от етруско към римско управление. „Докато извън светилището се водели социални и граждански войни... вътре в него знатни етруски и римски семейства се молели заедно за мир”, казва Джакопо Таболи, ръководител на разкопките.

„Това е изключителна възможност за предефиниране на връзката между етруските и римляните“, допълва Таболи. По проекта, “който ще пренапише историята вече работят над 60 експерти от цял свят”.

Бронзовите статуи са се запазили в забележително добро състояние благодарение на калта, която ги е обграждала повече от две хилядолетия. Заедно с тях, археолозите намират и 5000 златни, сребърни и бронзови монети. И докато някои от статуите изобразяват божества, други представляват части от човешкото тяло, вероятно предлагани на боговете по време на окултни лечебни церемонии.


„Това е почти рентгенова снимка на човешките вътрешности - от белите дробове до червата“, казва Масимо Осана от италианското министерство на културата във връзка с бронзово изображение на дихателната система. "Има уши и други анатомични части като ръце, и други неща, които лечебните води и намесата на божествата биха могли да спасят."

В момента артефактите са подложени на реставрация и скоро ще бъдат изложени в чисто нов музей в Сан Кашано.

https://www.nationalgeographic.bg/a/udivitelno-zapazeni-statui-shhe-prenapisat-istoriyata-za-nacaloto-na-dreven-rim

Находката може да хвърли светлина върху начина, по който римският император почита традиционните гръко-римски богове по времето, когато християнството се разпространява в цялата империя.

Гай Месий Квинт Деций Траян, известен още като император Деций Траян, управлява само две години - между 249 и 251 г., преди той и синът му да бъдат убити от готите по време на битката при Абритус през 251 г. в днешна България. (Абритус e антично римско селище, останките на което се намират в местността Хисарлъка на около 2.5 км източно от центъра на Разград).

Статуята е открита близо до Via Appia - главен път, свързващ Рим с Брундизиум (днес Бриндизи) в Южна Италия, в изкоп близо до канализационен канал в Parco Scott, според изявление на археолозите във Facebook. Статуята вероятно се е озовала в изкопа през последните 100 години, се казва още в изявлението.

Скулптурата показва фигура, облечена в кожата на Немейския лъв - звяр, убит от Херкулес (Херакъл), като част от 12 подвига, които героят трябва да извърши по заповед на Евристей, при когото е изпратен на служба от Хера.

Лицето обаче не е на Херкулес. Археолозите го сравняват с изображения на император Деций Траян от негови монети и откриват прилика. Бръчките по лицата изглеждат подобни, както и очите, носът, устните и брадата, казват археолозите.

Учени, които не участват в изследването, са съгласни, че лицето от статуята прилича на лицето от монетите на императора.

„Късо подстриганата коса и брадата също са черти, които са подобни на известни изображения на Деций“, казва за Live Science Сам Хайнен, изследовател от Университета в Амстердам (Vrije Universiteit).

„Със сигурност иконографията е типична за Херкулес, а лицето прилича на други портрети на Деций“, казва за Live Science Джеймс Райвс, професор в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

По време на управлението на Деций Траян християнството става все по-популярно в Римската империя, но историческите свидетелства показват, че императорът се е стремял да акцентира върху почитането на традиционните гръко-римски богове. Затова е логично да е искал да бъде показан облечен като Херкулес.

„Със сигурност лицето [на статуята] не изглежда като стандартните изображения на Херкулес и вероятно е имало смисъл Деций да се интересува от този вид представяне поради своята религиозна политика, подчертавайки важността на връзката на Рим с традиционното почитане на боговете", казва за Live Science Дейвид Потър, професор по гръцка и римска история в Мичиганския университет.

Райвс отбеляза, че „вероятно е невъзможно да се определи дали самият император стои зад това или някой друг е поръчал изработката на скулптурата“.

Но тя показва, че въпреки всички археологически открития в Рим, има още много за намиране. „Намирането на толкова добре запазена древна статуя показва колко много все още остава скрито под повърхността“, казва Хайнен.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-statuya-na-ubit-krai-abritus-v-dnesna-blgariya-rimski-imperator

Около една четвърт от древния град Помпей все още остава неразкрита, но опазването му може да бъде в центъра на бъдещите археологически усилия.

Само през последната година разкопки в древния римски град Помпей водят до откриването на съоръжение за пране (fullonica) на 2000 години, спалня, използвана от роби, и фреска, изобразяваща първообраза на пицата (без доматите – те са щели да пристигнат в Европа поне след още 10 века).

Нито едно от тези открития обаче не произтича от нови разкопки в 6-метровия слой пепел, обвил града след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Десетилетия наред италианското правителство има мораториум върху всякакви нови разкопки в Помпей. Това означава, че повечето от находките са странични продукти от усилията за запазване и възстановяване на това, което вече е открито, според Стивън Елис, професор по римска археология в Университета в Синсинати, работил по разкопките в квартал “Порта Сабия” в Помпей.

Елис добавя, че разкопките са предизвикали свлачища и пропадания по протежение на разкритите райони, предизвиквайки международно недоволство, което пък е наложило възстановителни и укрепителни работи.

Помпей, разбира се, има още тайни за разкриване. Според прогнозите между 15% до 25% от града остава неразкрит. За много археолози обаче въпросът не е какво остава да се намери, а трябва ли изобщо разкопките да продължават?

„Имаме достатъчно [разкопани части от] Помпей”, казва Елис. Това, което наистина трябва да направим, е да го съхраним възможно най-добре за бъдещето.“


Крайградска земеделска земя

В древния римски град не е съществувало зониране и повечето бизнеси и търговски площи са били струпани около големите улици, много от които вече са проучени, според Ерик Полер, професор по класическа история в Университета на Масачузетс-Амхърст, който е работил на терен в Помпей. Придвижвайки се на изток обаче, гъстотата на населението и използването на терена намаляват.

Вместо задните дворове с големи градини, статуи и колони, както се вижда в по-населените и богати райони на града, Полер подозира, че източната част може да изглежда по-скоро като земеделска земя.

Полер отбелязва също, че археолозите са пропуснали много информация в предишни разкопани райони. Експертите очакват да открият още артефакти, картини и графити, както и жертви на вулканичното изригване.

Връщането назад към тези открити райони с нова и по-добра технология може да доведе до също толкова вълнуващи открития, колкото разкопаването на нови обекти, без града да се излага на риск – и способността на бъдещите поколения да го видят – добавя Елис.

В миналото, например, всички повредени или непълни стенописи или керамика може да са били изхвърляни. Но сега AI роботи помагат на археолозите да ги сглобят отново, а вид лидар (LiDar) може да записва пространства в три измерения, според Елис.

„Сега имаме тези 3D-модели, където всъщност можем да се върнем към почти всеки момент от нашите разкопки и да видим това пространство.“

Полер, който помогна за създаването на Pompeii Bibliography and Mapping Project, също посочва технологии, които позволяват на хората да визуализират по-добре Помпей. В момента той работи върху Pompeii Artistic Landscape Project, който ще даде възможност на интернет потребителите да търсят всеки елемент, изрисуван върху стената на Помпей.

„Това ни дава шанс да преразгледаме 200-годишната история на разкопките“, казва Елис. „Всъщност можем да видим [Помпей] в по-добро състояние. Можем да провеждаме разкопки по-интересни и по-модерни начини.“

Част от града обаче вече е изгубена. През 2014 г. например проливни дъждове причиняват три срутвания само за три дни в Помпей: гробница, арка в храма на Венера и стена на работилница. Преди това през 2010 г. “Къщата на гладиаторите” (Schola Armarturarum) се срутва, вероятно поради възстановителните работи през 40-те и 50-те години. Разрушаването на сградата, една от най-прочутите в Помпей, отчасти става причина ЮНЕСКО да обмисля да извади града от списъка на световното наследство. (Години по-късно, след значителни усилия за възстановяване, е решено статутът на Помпей да се запази.)

Разкопките, които може да са допринесли за тези проблеми, не са непременно извършени неправилно. Просто с течение на времето процесите и технологиите се развиват, което подхранва идеята за намаляване на археологическите разкопки.

„Утре може да имаме по-добри умения, инструменти, информация, технологии и просто физически способности“, казва Полер. „Така че, ако го направим днес, ограничаваме възможностите в бъдеще.“


„Удивление и изненада“

Италия предприема мерки за запазване и възстановяване на това, което вече е открито в града. Проектът Great Pompeii, който започна през 2012 г. съвместно с Европейския съюз, изразходва 105 милиона евро за осигуряване на насипи, възстановяване на стени и защита на конструкциите от излагане на атмосферни влияния, наред с други цели. Проектът приключва през декември 2019 г., но как да се привлекат туристи с нови открития, без да се застрашава града, остава спорен въпрос в италианската политика.

Откритията, направени по време на реставрационния проект, обаче се оказват също толкова привличащи вниманието. Работата за подобряване на стабилността на Регион V (Помпей има общо девет региона) през 2018 г. разкрива фрески, включително една близо до “Къщата на сребърната сватба”, включваща двойка делфини - величествен пример за това как е живяла аристокрацията.

По-късно същата година археолозите откриват това, което наричат „Омагьосаната градина“, пищно декориран ларариум (частта от къщата, отделена като олтар за почитане на боговете), изобразяваща мъж с кучешка глава, потенциално намигване към египетския бог Анубис.

„Едно от нещата, които можем да очакваме с нетърпение всеки път, когато мислим за разкопки на Помпей, е удивлението и изненадата“, казва Полер. „Ще открием абсолютно прекрасни парчета и проблясъци от миналото с всяка копка.“

https://www.nationalgeographic.bg/a/pompei-krie-oshhe-mnogo-taini-no-tryabva-li-razkopkite-da-prodlzavat

Водопроводни работи в Джулиано, предградие на Неапол, разкриха непокътната камера-гробница със стенописи по таваните и стените в отлично състояние. Фрески с митологични персонажи и сувенири има и по четирите стени на гробницата. Те са напълно непокътнати и са съхранили яркия си цвят. По предварителни оценки гробницата датира отпреди около 2000 години, съобщава The History Blog.


Гробницата е открита в земеделска земя при археологически проучвания на мястото на ремонт на водопровода. Пробните разкопки разкрили наличието на множество древни гробници, погребения и кремации, обхващащи поне 400 години от републиканската епоха до имперската епоха. В края на некропола археолозите открили стена opus incertum (стил на зидария, използващ необработен камък с различни форми и размери).

Оказало се, че това е предната стена на гробницата и също като вътрешността е в отлично състояние, все още покрита от тежка туфова плоча над квадратния вход. В горната част на гробницата е направена вдлъбнатина, за да се създаде отвор, който след приключване на всички работи бил запълнен с плочки.


Археолозите са получили достъп до гробната камера, като са свалили плочките, покриващи отвора на тавана. Те открили съдържанието напълно непокътнато и в безупречно състояние. Стените били изрисувани с гирлянди и митологични сцени. Удивителната картина, която дава името на гробницата, изобразява 12-ия и най-опасен от подвизите на Херкулес: когато той се спуска в Хадес под ръководството на Меркурий, за да улови триглавото куче чудовище Цербер.


На предната стена са изобразени ихтиокентаврите – двойка морски богове с горна част тялото на човек, предни крака на кон и дълги змиевидни опашки на риба, държащи клипеус (кръгъл щит). Те са придружени от два крилати ерота (подобни на римския Купидон бебета).

Във вътрешността на гробницата имало и три изрисувани клинаи (олтари), в които имало съдове за възлияние, и което е още по-забележително – самите покойници, поставени на погребални легла до богати гробни инвентари. Разкопките на гробната камера продължават, а археолозите планират да проучат и по-големия некропол.

https://www.actualno.com/interest/grobnica-na-cerber-e-otkrita-v-italija-news_2071580.html

Археолозите в Италия откриха непокътната етруска гробница отпреди 2600 години, предава БНР.

Гробницата е открита в етруския град Вулчи, намиращ се в северната част на област Лацио. Откритието е уникално, защото гробницата е непокътната и датира от края на 7-и век преди н.е. В нея археолозите са открили огромна колекция от керамика и амфори, някои от които съдържали вино от Гърция, вероятно от остров Хиос.

Всички предмети, съдове и декоративни аксесоари, чаши, бронзови и железни предмети и керамика, са намерени в перфектно състояние, включително оборудването, необходимо за ритуала на "последното хранене". Смята се, че предмети са принадлежали на високопоставено семейство.

Археолози обясниха, че откритието представя действителния погребален банкет на етруските, което го прави изключително ценно. Гробницата е със сериозни размери и е вкопана във вулканичен туф.

В археологическия парк "Вулчи", носещ името на древния етруски град, има редица интересни етруски гробници, чиито стенописи наподобяват тези на тракийските. От времето на етруските във Вулчи се съчетават и останките от Римската империя, завладяла този важен град на Етрурия – държавата на етруските.

https://www.segabg.com/category-lyubopitno/arheolozi-italiya-otkriha-nepokutnata-etruska-grobnica

Водолаз откри десетки хиляди древни бронзови монети край бреговете на Сардиния, съобщи БТА.

От Министерството на културата на Италия казаха, че мъжът е съобщил за находката, след което са били изпратени водолази, работещи за отделите за защита на изкуството и за подводна археология към ведомството.

Монетите, датиращи от първата половина на IV в., са открити в морска трева, недалеч от североизточния бряг на средиземноморския остров. Не се съобщава кога точно за първи път е забелязана находката, намираща се недалеч от град Арцакена.

Все още не е установено точно колко монети са извадени, тъй като се сортират. В изявление на ведомството се посочва, че са поне около 30 000, а вероятно и 50 000 с оглед на общото им тегло.

"Всички монети са в отлично състояние и изключително добре запазени", заявиха от министерството. Четливи са надписите и на малкото повредени монети, допълват оттам.

"Съкровището, намерено във водите край Арцакена, представлява едно от най-важните открития на монети" през последните години", заяви Луиджи Ла Рока, служител на археологическия отдел на музея в Сардиния.

Той добавя в съобщението, че находката е "още едно доказателство за богатството и значението на археологическото наследство, което морското дъно на нашите морета, прекосявано от хора и стоки от най-древните епохи, все още пази и съхранява".

Монетите са намерени основно в широка пясъчна зона между подводната морска трева и плажа. Като се има предвид местоположението и формата на морското дъно, наблизо може да има останки от потънал кораб, предполагат от Министерството на културата.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/mish-mash/2023/11/05/vodolaz-otkri-sykrovishte-ot-desetki-hiliadi-drevni-moneti.588308

По време на разкопки в Клатерни (Claternae), древен римски град в Северна Италия, археолозите откриват повече от 3000 монети и 50 скъпоценни камъка, много от които украсени с изображения на древни римски божества.


Голямата находка е направена по време на разкопки в Клатерни, римски град, разположен близо до днешна Болоня, според изявление на Министерството на културата на Италия.

„Ние сме изправени пред най-голямата нестратифицирана археологическа зона в Северна Италия“, казва в изявлението Лучия Боргонзони, заместник-секретар на Министерството на културата. „Като се има предвид важността и количеството на откритите досега находки, вероятно можем да говорим за “Помпей на север”.”

Преди това археолозите в Клатерни са разкрили форум, улици, жилище с многоцветни мозайки и римски бани. По време на последните разкопки на това "магическо място" са открити хиляди монети, предимно от сребро и бронз. Една от тях е особено забележителна: квинарий, рядка сребърна монета, сечена през 97 г. пр.н.е. от Римската република. Археолозите я забелязват в останките от коридор в бивш театър.

Тази монета им помага да потвърдят, че структурата е построена към края на I век пр.н.е., както и че Клатерни вероятно е бил "център на търговия" за древните римляни, а не просто място за поклонение.

„Градът е бил център на търговия с преки контакти с Рим“, казва Боргонзони.


В допълнение към монетите археолозите откриват десетки цветни скъпоценни камъни, гравирани с изображения на различни божества и важни архитектурни структури, включително театъра.

Разкопките в обекта ще продължат, като досега изследователите са разкрили само една десета, или около 44 акра (18 хектара) от града. Министерството на културата се надява да възстанови театъра и той да се използва в бъдеще, съобщава Live Science.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-nad-3000-rimski-moneti-i-gravirani-skpocenni-kamni-v-italiya

Разкопки при реставрационни работи са били причината за „откриването на тези стенописи с голяма стойност“ в Къщата на Леда, една от резиденциите на древния град Помпей, разрушена и погребана под пепел през 79 г. от изригването на Везувий.Тази фреска по думите на директора на Помпей Габриел Цухтригел е оформена като картина с рамка върху преобладаващо златистожълта стена, украсена с деликатни декорации.

Великолепни фрески, включващи поразителна митологична сцена, бяха открити при разкопки в Помпей - известния археологически обект близо до Неапол, съобщи АФП.

Разкопки при реставрационни работи са били причината за „откриването на тези стенописи с голяма стойност“ в Къщата на Леда, една от резиденциите на древния град Помпей, разрушена и погребана под пепел през 79 г. от изригването на Везувий.

Най-впечатляващата несъмнено е фреската с митологична сцена, изобразяваща Фрикс и неговата близначка Хела, бягащи от своята мащеха Ино на гърба на овена със златното руно. Фрикс, яхнал изправилия се на задните си крака овен, безпомощен гледа как нещастната му сестра Хела пада във водите, над които те се носят.

Тази фреска по думите на директора на Помпей Габриел Цухтригел е оформена като картина с рамка върху преобладаващо златистожълта стена, украсена с деликатни декорации.

Сред другите открити стенописи са натюрморти и портрети на жени, нарисувани в елипсовидна форма.

Вписан като обект на световното наследство на ЮНЕСКО, Помпей е вторият най-посещаван туристически обект в Италия след Колизеума в Рим и обхваща обща площ от приблизително 22 хектара, една трета от които все още е погребана под пепел.

http://nrd.bg/nrd2/1048382

Археолози откриха при разкопки в Помпей древна строителна площадка, която хвърля светлина върху градежни техники, използвани в древен Рим за създаването на емблематични обекти като Колизея и Пантеона, съобщи Ройтерс, позовавайки се на италианското Министерство на културата.

На площадката вероятно се е работело до изригването на вулкана Везувий през 79 г., когато е унищожен Помпей, намиращ се в южната част на Италия, се посочва в изявлението на ведомството.

Археолозите са открили строителни инструменти, подредени керемиди и тухли, както и вар и камъни за изграждане на стени. Римляните имали оригинална техника за изработване на цимент, посочват от министерството и цитират археолозите, работили заедно с учени от Масачузетския технологичен институт от САЩ.

В древен Рим циментът се получавал чрез техниката на "горещо смесване", при която негасена вар се комбинирала с вулканична пепел и се добавяла вода непосредствено преди издигането на стените. Така сместа била още топла по време на използването на цимента заради протичащата реакция, изсъхвала по-бързо и се съкращавало времето за строителство.

Последните открития "ни помагат да разберем много аспекти на Великата Римска империя, не само използването на цимента", каза директорът на археологическия парк Помпей Габриел Цухтригел. Без цимент нямаше да го има Колизея, нито Пантеона, нито Термите на Каракала, добави той.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/641544-stroitelna-ploshtadka-v-pompey-razkriva-drevnite-rimski-metodi-izpolzvane-pri-i

Археологически находки в неолитното крайбрежно село Ла Мармота в Италия позволяват да узнаем повече за древните морски технологии, използвани от хората преди повече от 7000 години.

Екип от учени, ръководен от Хуан Гиваха от Испанския национален съвет за научни изследвания, откри пет канута, датирани между 5700 и 5100 година пр.н.е. Тези древни мореплавателни съдове, изработени от различни видове дървесина, демонстрират усъвършенствани техники за изработка, включително напречна армировка.

Към едно от канутата са открити три Т-образни дървени артефакта, които вероятно са били използвани за закрепване на платна или друго морско оборудване. Наличието на каменни инструменти, свързани с близките острови, допълнително подкрепя предположението за мореходните качества на тези плавателни съдове.

Изследователите описват тези канута като чудесни образци на древното корабостроене, отразяващи сложно разбиране на дизайна, свойствата на дървесината и специализирано майсторствоо. Приликите между тези древни плавателни съдове и по-късните навигационни иновации предполагат, че значителен напредък във ветроходството е настъпил през ранния неолит.

Археолозите считат, че те са най-старите в Средиземноморието, което дава представа за древната навигация и демонстрира технологичната майсторство на ранните общества.

„Тези неочаквани находки биха могли да революционизират нашето разбиране за историята на региона и технологичните способности на древните му обитатели“, каза Гиваха. „Откриването на тези древни канута от епохата на ранния неолит предполага значителен напредък във ветроходството, и поставя под съмнение предишните оценки за морските умения на древните.“

Тези открития дават ценна информация за морските умения на неолитните общества и тяхното разпространение в Средиземноморието. Въпреки трудността при запазването на древнита артефакти, изключителната съхранност на канутата ни позволява да научим повече за древните морски дейности.

Изследователите предполагат, че по-нататъшни разкопки на мястото може да доведат до откриването на още запазени лодки близо до Ла Мармота.

https://brat-bg.com/bg/news-bg/europe/15876-kanuta-na-70-veka-demonstrirat-udivitelnite-tehnologii-na-drevnite-moreplavateli-v-italiya

Археолози откриха великолепна банкетна зала в древния италиански град Помпей. Стените са украсени с фрески, изобразяващи сцени от Троянската война, пише АРД

При разкопки в разрушения италиански град Помпей археолози откриха великолепна банкетна зала, украсена със сложни фрески на митологични фигури от Троянската война на Омир. АРД цитира ръководителя на екипа археолози, германеца Габриел Цухтригел, да казва, че залата е с впечатляващите размери 15 на 6 метра.

На черен фон са изобразени гръцката кралица Елена и троянският принц Парис, който отвлича Елена в "Илиада" на Омир и по този начин предизвиква войната, която гърците започват срещу Троя. Вижда се и сестрата на Парис Касандра, която в "Илиада" на Омир напразно предупреждава троянците за дървения кон, дарен им от гърците, в който са скрити гръцки войници, припомня АРД.


Благодарение на тъмния фон на картината, трептящата светлина от маслените лампи е създавала впечатлението, че нарисуваните фигури се движат - обяснява ръководителят на разкопките Цухтригел. Тази техника също така скривала от погледа евентуални наслоения от дим от маслените лампи върху изображенията.

Според Цухтригел помещението се е използвало за стилни развлечения. Най-вероятно там са се събирали представители с висок ранг в обществото, за да празнуват след залез слънце. Следователно картините са били използвани за забавление на гостите и като тема за разговор, допълва АРД.

Министърът на културата на Италия Дженаро Санджулиано приветства находката като още едно доказателство за магията на Помпей. Погребаният под слой вулканична пепел град "не спира да ни изненадва, защото всеки път, когато копаем, откриваме нещо красиво и значимо", цитира думите му германската обществена медия.


Променя се фокусът на разкопките

Помещението с мозаечен под е обърнато към вътрешен двор в близост до стълбище, което е водело към първия етаж на жилищната сграда, се казва в съобщение за пресата на Археологическия парк в Помпей. Разкопките там напоследък са съсредоточени върху районите на града, където са живели средната класа и обслужващият персонал.

В миналото вниманието е било насочено към богато украсените с фрески вили на представители на висшата класа в Помпей. Сегашните разкопки, довели до откриването на банкетната зала, имат за цел да подобрят хидрогеоложката структура на археологическия парк, за да се предпази обектът от световното наследство на ЮНЕСКО от екстремни климатични явления като проливни дъждове и силни горещини.


Големи части от Помпей са консервирани

Помпей е погребан от изригването на вулкана Везувий през 79 г. от новата ера, но е необичайно добре запазен от вулканичната пепел. От 1997 г. археологическите останки са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Археолозите предполагат, че при изригването на вулкана са загинали 15 до 20% от населението на Помпей.

Около една трета от археологическия обект с площ 22 хектара все още не е изровена изпод вулканичната пепел. Археологическият обект край Неапол е една от най-популярните туристически дестинации в Италия.

https://www.dw.com/bg/hubavata-elena-i-paris-senzacionna-nahodka-v-pompej/a-68804170

В обречения на гибел град Помпей упадъкът и разточителството на богатите римски аристократи са легендарни. В тази елитна Мека богатите и известните римляни са се отдавали на необуздани удоволствия и лукс демонстрирайки неравенството на Римската империя.

Британски археолози, участващи в мащабни разкопки в Помпей, откриха находка, която наричат "срещаща се веднъж на века“, под формата на луксозна частна баня, украсена със скъпи произведения на изкуството и разполагаща с големи топли, горещи и студени помещения и огромен басейн. Откривателите твърдят, че това вероятно е най-голямата частна баня, откривана някога в Помпей.

Този подобен на спа комплекс е бил инсталиран във вътрешността на обширна елитна резиденция, която археологическият екип бавно разкопава през последните две години. Както често се случва в Помпей, този голям дом и различните му части са изключително добре запазени, защитени от разрушаване от пластовете пепел, които го погребват след катастрофалното изригване на Везувий през 79 г. от н.е.

"Тези пространства наистина са част от "ефекта на Помпей“ - сякаш хората са си тръгнали само преди минута“, разказва д-р Габриел Цухтригел (Gabriel Zuchtriegel), директор на Археологическия парк на Помпей, който говори пред BBC News за последните открития.


Разкопките, отговорни за това забележително и безпрецедентно откритие, са най-мащабните, провеждани от десетилетия, и се осъществяват с пълното съдействие на археологическия парк. Досега археолозите, участващи в тези разкопки, които в крайна сметка ще бъдат отразени в документален филм на Би Би Си, са разкопали цял градски квартал, откривайки пералня и пекарна в допълнение към луксозния дом с частната баня.

Настоящата работна теория е, че всички тези постройки са били собственост на лице на име Аулус Рустиус Вер, изключително влиятелен политик от Помпей, известен с това, че демонстрира богатството и престижа си.

"Има само няколко къщи, които имат частен комплекс с баня, така че това е било наистина нещо за най-богатите от богатите“, отбелязва д-р Цухтригел. "А този е толкова огромен - това вероятно е най-големият комплекс баня в частен дом в Помпей“.

За своето време лъскавата и сложна баня наистина е била забележителна.


След като се е събличал в просторната съблекалня, която е била украсена с яркочервени стени и мозаечен мраморен под, обитателят или гостът е щял да се премести в уютното горещо помещение, за да се потопи във ваната, в условия, подобни на сауна, създадени от горещия въздух, нахлуващ от помещението с пещта (пещта е била разпалвана от роби, затворени в малко, скрито котелно помещение). Оттам се отивало в ярко оцветеното топло помещение, където човекът се обтривал с масло, преди да бъде изстърган с извит инструмент, наречен стригил.

Накрая се преминавало към фригидариума или студената стая, където процедурата завършвала с потапяне в басейн, който бил достатъчно голям, за да побере 20-30 души. Фригидариумът в този дом е бил наистина впечатляващо творение; той е бил поддържан от фаланга червени колони, а стените му са били изпълнени с поразителни фрески на атлети в действие.

"През горещите лета е можело да седят с крака във водата, да разговарят с приятелите си, може би да се наслаждаватна чаша вино“, обяснява д-р Зухтригел.


Банята е само едно от последните открития, които разкриват разкоша и екстравагантността, които сигурно са заобикаляли обитателите и гостите на дома. Миналата година археолозите откриват голяма банкетна зала с черни като катран стени и изумително красиви произведения на изкуството, изобразяващи различни класически сцени.

По време на опустошителното природно бедствие домът очевидно е бил в процес на някакъв ремонт, който вероятно е щял да направи тази величествена резиденция още по-бляскава и луксозна.


Pompeii Explained 4K

Когато природата стане жестока, различия изчезват
Ако в днешно време в някой дом трябва да се инсталира частен спа център или баня, които да наподобяват по размери и сложност показателния обект на Аул Рустий Вер, това несъмнено би изисквало многомилионна инвестиция. Но въпреки невероятното богатство на хората, които са живели в римската вила и са използвали нейната луксозна баня, те не са били по-защитени от опустошенията на Везувий от всички останали.

При последните разкопки в къщата са открити два скелета, които са били убити по време на изригването, включително жена на възраст между 35 и 50 години, която е държала бижута и монети, и млад мъж в края на тийнейджърската си възраст или в началото на 20-те години. След природното бедствие те са се затворили в малка стая, но както и повечето други хора в Помпей, скоро са били погребани живи от гъстите реки от пирокластичен поток (вулканичен газ и пепел), които Везувий произвежда на 24 август 79 г.

"Пирокластичният поток от Везувий е дошъл по улицата точно пред тази стая и е предизвикал срутване на стена, която на практика е смазала младежа до смърт“, обяснява д-р Софи Хей (Sophie Hay, археолог в Помпей. "Жената е била все още жива, докато той е умирал - представете си травмата - и след това тази стая се е напълнила с останалата част от пирокластичния поток и така тя е умряла.“

Демонстрирайки заможния си статус, двете жертви са били заобиколени от скъпи предмети. Това включва елегантни стъклени съдове, бронзови кани и керамика, както и златни и сребърни монети и бижута, които жената е намерена да стиска. Възстановените златни монети са блестящи и лъскави като нови, а бижутата включват златни и естествени перли, обеци и висулки за колие, инкрустирани с полускъпоценни камъни.


"Най-силното нещо от тези разкопки е този ярък контраст между живота на робите и на много, много богатите. И тук го виждаме“, заявява д-р Хей. "Разликата между разкошния живот в банята в сравнение с пещното помещение, където робите са подхранвали огъня, трудейки се по цял ден. Една стена е всичко, което би могло да те раздели между два различни свята“.

Разкопките са в последните си седмици, но има надежда, че още повече артефакти от последните дни на Помпей чакат да бъдат възстановени. В крайна сметка разкопките ще бъдат напълно отворени за обществеността, а документалният филм на Би Би Си, описващ най-новите открития, излезли изпод пепелта на Помпей, трябва да излезе по-късно тази година.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/nahodka-vednazh-na-vek-pokazva-kak-e-zhivial-dekadentskiat-rimski-el-201410.html

Изключително откритие в некропола на Тарквиния - древно селище на етруските, разположено близо до западния бряг на централна Италия, северно от Рим. Находката е камерна гробница, изрисувана със сцени на танци и работилници, връща обратно в светлината на прожекторите необикновеното погребално изкуство на етрусите след векове на забвение.

Първото откритие е от края на 2022 година, когато служителите на Soprintendenza Archeologia (орган на италианското Министерство на културата - MiC) инспектират някои кухини, които са се появили в земеделски регион близо до Тарквиния, в сърцето на етруския некрополис на Монтероси. С помощта на археолозите и спелеолозите изследването заключава, че това са били етруски камерни гробни помещения, които вече са посещавани от иманяри.

Една от гробниците е запазила и изненада: част от лявата стена е била разрушена, откривайки достъп до по-дълбока камера, частично пълна с отломки и почва. Красиво изрисувани цветни сцени са украсявали стените като знак за спомен от древна етруска цивилизация.

Даниел Марас (Daniele Maras), отговарящият за разкопките археолог и сега директор на Националния археологически музей във Флоренция, обяснява, че след като са възстановили достъпа до погребалната камера и са сложили метална врата, археологическите разкопки са разкрили интересни неща. Той отбелязва, че събраните материали не принадлежат към изрисуваната гробница, която датира от средата на V век пр.н.е. Вместо това, тези материали са се срутили от гробница, с век по-стара, която датира от края на Ориентализиращия период - културен и художествен период, започнал през 8 век пр.н.е., когато се усеща силното влияние на по-напредналите цивилизации от Източното Средиземноморие и Близкия Изток.

Археологическото проучване разкрива уникалното и сложно ситуиране на обекта, показвайки, че изрисуваната гробница е била изкопана дълбоко под предварително съществуващо погребение. В древността иманяри са проникнали в гробницата, пробивайки затварящата плоча и ограбвайки оригиналния погребален инвентар. По-късно срутването на горната камера довело до смесване на отломки и предмети с останките в долната гробница. Днес от първоначалния погребален инвентар на изрисуваната гробница са запазени само няколко фрагмента от атическа червенофигурна керамика, подчертавайки стойността на предметите, положени с покойника. Въпреки това, истинското съкровище на това откритие се крие във впечатляващите фрески, които украсяват стените на погребалната камера.


Стенописите, по настоящем под реставрация, осигуряват уникален поглед към етруската култура. Лявата стена включва динамична сцена на бърз танц, където мъже и жени са изобразени да се движат в кръг около елегантен флейтист, отразявайки жизнеността и празничния дух, характерни за етруските.


За разлика от тях, на задната стена са изобразени фигури на жена – вероятно покойницата – и двама млади мъже. Така или иначе част от декорацията е безвъзвратно загубена вследствие на срутването на конструкцията. Дясната стена представя още по-загадъчно изображение на работилница за обработка на метали. Учените предполагат, че картината може да представя митичната работилница на бога Сетланс, етруския еквивалент на Хефест, или царска работилница, свързана със семейството на погребания.

Реставрационната работа по обекта продължава и изисква крайна прецизност. Специалистите заявяват, че това откритие е първата нова изрисувана гробница с фигурален фриз, открита в Тарквиния от десетилетия насам, подчертавайки нейния интригуващ потенциал заради историческото ѝ значение, художествена стойност и уникалност на някои от изобразените сцени.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/izkliuchitelno-otkritie-na-unikalno-izrisuvana-grobnitca-v-etruskia-ne-201439.html