Български Националистически Форумъ

Румъния и България ще се присъединят към Шенген по въздух и море на 31 март 2024 г., съобщи румънският в. "Адевърул", позовавайки се на правителствени източници. Двете страни трябва да влязат и по суша вероятно през 2025 г., но не е сигурно, че това ще стане едновременно. Сделката е оформена след преговорите на двете страни с Австрия. След два дни предстои гласуване за потвърждаване на сделката в Комитета на постоянните представители към Европейския съюз (Корепер), съставен от ръководителите на дипломатическите мисии в Брюксел. След последното заседание на Европейския съвет в Брюксел премиерът Николай Денков заяви, че България настоява да се изработи и гласува план с ясни срокове за приема, за да не се налага при всеки етап Европейският съвет да гласува. Предпоследният път Унгария заплаши с вето България заради газовата такса по "Турски поток".

"Нехамер (австрийският канцлер) вече няма за какво да се хване, за да дискриминира румънците и да ги унижава на опашките пред митниците", заяви в публикация във Facebook румънският евродепутат Влад Георге.

Но австрийският "Курир" цитира вътрешния министър Герхард Карнер, че " Шенген по въздух може да дойде бързо за Румъния и България". Според него за София и Букурещ трябва да се обмисли първоначално присъединяването само по въздушен път, тъй като при летенето няма проблеми с нелегалната миграция. Министърът разкрива, че се чака предложение от ЕК за изпълнение на този план. Той е загрижен за опазването на външната граница на ЕС, засилването на граничния контрол по сухопътните пътища между България и Румъния и гарантирането, че двете държави приемат и търсещи убежище, за които отговарят като страни по външните граници.

“Ако това се случи, тогава еър Шенген може да се случи бързо. Говоренето за пълноправно членство е чиста спекулация”, заявява Карнер.

Евродепутатът Виктор Негреску обясни пред "Адевърул" и защо преговорите отнемат толкова много време. "В Австрия понякога в такъв диалог документът трябва да бъде утвърден на най-високо ниво, а това отнема доста време, за да се финализират преговорите", каза евродепутатът.

В случай на двуетапно присъединяване един от сценариите е Румъния да бъде отделена от България след включването ѝ в Шенген по въздух и море, твърди "Адевърул".

"Документът, който предстои да бъде подписан, ще вземе предвид и степента на индивидуално изпълнение на всяка страна в този процес, т.е. Румъния и България влизат в Шенгенското пространство по въздух и море, влизат във всички шенгенски механизми - обмен на данни, информация, упълномощен персонал и т.н.. Влизането в сухопътния Шенген ще зависи от усилията на всяка държава. В случая с Румъния нашите граници днес са много сигурни, както и в случая с България, но очевидно, след като има граница с Турция, това вероятно ще изисква допълнителен анализ", добави евродепутатът.

https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/vlizame-po-vuzduh-i-voda-shengen-na-31-mart

 


Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер направи специално изявление за Шенген като обяви, че ЕК и председателството на ЕС трябва да изработят законодателната рамка за България и Румъния върху основата на политическия компромис за влизане във "Въздушния" Шенген, предаде БНР.

"Въздушният Шенген" ще бъде въведен, когато необходимите условия са изпълнени и твърдо установени. Това означава, че разполагането на военни по външните граници на ЕС ще бъде значително увеличено, особено в България, в Турция, но също в Румъния и Сърбия, а сухопътните граници ще продължат да се контролират, особено между Румъния и България. И тези две държави трябва да приемат бежанци, особено от Афганистан и Сирия - това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, включително трите държави", подчерта Карнер

Според него комисията и председателството трябва да работят въз основа на тази позиция, която е от първостепенна важност за предпоставките за "въздушния Шенген". "Искам да поясня още веднъж какво означава въздушен Шенген? Означава влизане през летищата. За нас това не е проблем, защото трафикантите не действат през летищата", каза външният министър на Австрия.

Вчера властите в София и Букурещ обявиха постигането на политическо споразумение с Виена за разширяването на Шенгенското пространство по въздух и море през март догодина. Българският премиер Николай Денков не спомена, че Австрия има допълнителни условия, за да разреши "Въздушния Шенген". Посочи дори, че България ще продължи преговорите и за пълно влизане в Шенген.

Към момента не се водят преговори за "сухопътния Шенген" и няма насрочена крайна дата, посочват от австрийското вътрешно министерство днес.

По-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че липсата на политическия опит сред управляващите в София и Букурещ е довел до твърде ранно обявяване на договорка, която не е финална. "В Брюксел работи правилото - докато всичко не е договорено, нищо не е. Младостта и липсата на опит изиграха лоша шега и в България, и в Румъния. Един огромен труд е подложен на доза съмнение, дава се възможност да се появят негативни коментари. Днес следобед ако не се получи документът, няма да е добре за дипломацията. Не се прави така, но няма смисъл да се връщаме назад. Ако не стане днес, ще отидем за януари, а това е близо до изборите в Австрия, полагаме всички усилия", заяви той.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/12/29/4570813_avstriia_postavi_usloviia_za_vuzdushniia_shengen_-/

Коментар на Ивет Добромирова, Фейсбук

Официално изявление за срамната сделка с Австрия, която де факто и де юре ни отдалечава от Шенген, няма.
Започна замеряне с опорни точки и неистини от страна на все по-маргинализиращи се псевдодемократи под бурните аплаузи на напълно сварени жаби.
“Дъблинското споразумение ни задължавало и така, и така по отношение на бежанците”. Да, ама не.

В интерес на истината:
Всички страни членки имат ангажимент по Дъблин да приемат обратно регистрирани от тях бежанци. И повечето естествено не го правят, което е и една от причините Виена да твърди, че политиката на ЕС в тази област е провал. Истината е, че НЯМА МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРИНУДА СЪОТВЕТНА СТРАНА ДА ПОЕМА БЕЖАНЦИ. Сега вече има една единствена страна, която е приела да бъде изнудена да се пълни с вторичен бежански поток - България. С това сме приели, че не сме равноправна страна-членка.

Освен това, наложеното от Виена условие за плътна допълнителна охрана на румънската граница означава, че
1. Не се предвижда въобще присъединяване в Шенген по суша и
2. Бежанският поток от Турция и Гърция ще остава у нас. 

В съчетание с вторичния поток на тези, от които Австрия ще се освободи, изпращайки ги в България, ние предстои да се превърнем в огромен вариант на ЛАМПЕДУЗА.
Сглобката работи, но няма КОЙ да защити България и нашия национален интерес.

ПРИЕМЪТ В ШЕНГЕН: ЕС публикува официалното решение на сайта си

Първоначално страната ни ще бъде приета само по въздух и вода

Европейският съюз публикува решението за влизането на България и Румъния в Шенген по въздух и вода. В него пише, че това ще стане официално на 31 март.

„От 31 март 2024 г. проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници с и между двете държави се премахват. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген се прилагат за България и Румъния в отношенията помежду им и в отношенията им с Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция, както и с Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария“, пише в решението на ЕС.

Посочва се още, че Съветът „полага усилия за решение за премахване на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници“, като се припомня, че то може да бъде взето само с единодушие.

„Националните визи за краткосрочно пребиваване, издадени от България и Румъния преди 31 март 2024 г., остават валидни за целите на транзитното преминаване през територията на други държави членки или за планирания престой на тяхна територия, който не надвишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, доколкото те са признали тези визи за краткосрочно пребиваване за тези цели в съответствие с Решение № 565/2014/ЕС. Прилагат се условията, определени в посоченото решение“, се казва още в документа.

Настоящото решение влиза в сила от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

https://nova.bg/

30% от българите смятат, че приемането ни в Шенген по въздух и вода носи реална полза

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“

Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза за страната ни. Това смятат малко над 30% от пълнолетните българи. Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“.


Дали обаче това ще стане с цената да приемаме повече бежанци? Тук мнозинството българи - близо 56%, смята, че това не трябва да се случва, дори и да попречи на присъединяването ни към зоната за свободно придвижване.


https://nova.bg/

Как летище Пловдив се подготвя за въздушния Шенген

"Шенген е най-големият успех след приемането ни в ЕС, защото успяхме да се обединим и да върнем доверието на ЕС. Шенген е доверие, че България е тръгнала уверено по европейския път. Това заяви премиерът в оставка Николай Денков по време на церемонията, с която официално беше отбелязано приемането ни в единното пространство по въздух и вода.

"Шенген не е ограда, добави Денков. Ролята на правителството е ключова, защото без промените в законите и Конституцията това нямаше да се случи", подчерта Денков. "Има конкретни планове, така че България да бъде приета и в сухопътния Шенген от 1 януари 2025 г. Можем да влезем, ако сме обединени, иначе можем да пропуснем историческия прозорец, който може да не се отвори скоро", каза още Денков.

Проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници с и между България и Румъния се премахват и разпоредбите на достиженията на правото от Шенген се прилагат за България и за Румъния, както помежду им, така и в отношенията им останалите държави в шенгенското пространство. А това са Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. В решението от 30 декември 2023 г. се казва, че „Съветът ще се стреми да вземе решение за премахване на проверките на лица на вътрешните сухопътни граници”, се посочва още в решението и се допълва, че то трябва да бъде взето с единодушие.

Заедно с премиера на тържествената церемония ще участваха и вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов и министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков.

След 31 март ще настъпят промени и по отношение на пасажерските и търговски кораби, пристигащи у нас. Пасажерите на кораби, които пристигат от Шенгенска страна няма подлежат на гранична проверка.

При пристигане на пасажерски кораб от Истанбул обаче всички пасажери ще преминават през контрол. Корабите от трети страни ще трябва да акостират на пасажерските терминали по българското Черноморско крайбрежие, които се намират в Бургас, Варна и Несебър.

Ще има промяна и при проверките на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечение в това число и яхтите. Когато яхта идва от шенгенското пространство, тя няма да подлежи на гранична проверка. За тези от трети страни както и досега следва да се явят на ГКПП за проверка. Останалите ще могат да акостират в яхтените пристанища.

Граничните власти ще прилагат метода за анализ на риска за всички плавателни съдове, които влизат в български териториални води.

https://www.vesti.bg/bulgaria/s-oficialna-ceremoniia-otbeliazahme-vlizaneto-ni-v-shengen-po-vyzduh-i-voda-6195046

До 22 ноември Австрия може да свали блокадата за пълноправното членство на България и Румъния в Шенген. То би могло да започне официално на 12 декември, съобщават австрийски издания, цитирани от Дойче Веле.

Номинираният еврокомисар по миграцията Магнус Брунер (от Австрийската народна партия) вече обяви, че подкрепя пълноправното членство на България и Румъния в Шенген. Като член на правителството на Австрия Брунер досега следваше официалната линия за вето срещу пълноправното членство на двете страни в Шенген.

Виенският "Клайне Цайтунг" припомня, че Австрия вече от две години блокира приема на България с аргумента, че страната не охранява добре външната граница на ЕС и пропуска голям брой нелегални мигранти към Австрия. Но тази блокада скоро може да бъде отменена, пише още изданието, като информира, че на 22 ноември предстои среща на вътрешните министри на Австрия, Румъния и България, на която темата за българското членство в Шенген ще се обсъжда. Освен това паралелно текат разговори с България и Румъния, съобщава изданието.

"На прав път сме, но още не сме стигнали до неговия край", коментира австрийският вътрешен министър Герхард Карнер, потвърждавайки участието си в срещата в Будапеща, цитиран от "Клайне Цайтунг".

По неговите думи наложеното до момента вето е било и остава правилно. Но междувременно са настъпили някои положителни промени. Карнер казва още, че "ефективната защита на външните граници" остава ключова, както и при необходимост - наличието на вътрешен граничен контрол. Срещата на 22 ноември в Будапеща при всички случаи трябвало да е свързана с "ясен общ пакет" от мерки.

С такъв пакет бе свързано и частичното присъединяване на България и Румъния към Шенген преди години, отбелязва виенското издание. То припомня, че след като двете засегнати страни и редица други членки на ЕС изразиха възмущението си от ветото на Виена, Карнер даде зелена светлина поне за Шенген по въздуха и от април тази година той е в сила.

Но отстъпката на Виена не бе безусловна и бе обвързана с изисквания: наред с увеличаването на европейските средства за граничната защита в двете държави, бяха поискани не по-малко, а повече гранични проверки и между Румъния и България, както между Унгария и Румъния. Цитирана е и статистика на Вътрешното министерство на Австрия, според която е бил регистриран значителен спад в опитите за незаконно преминаване на австрийската граница: 840 случая през септември т.г. срещу 5061 за същия месец през 2023 година и 12 716 през септември 2022-ра.

"Клайне Цайтунг" привежда и още данни: миграцията на Балканите е намаляла с 62 процента, като не само Австрия отчита спад в опитите за незаконно навлизане - в България намалението е с 46 процента, в Румъния с десет.

Броят на исканията за убежище в двете страни също е спаднал сериозно, пише още виенското издание. В България спадът е с 43 процента, а в Румъния - с цели 74. Освен това има раздвижване по отношение на Дъблинското споразумение: кандидатите за убежище в Австрия, които преди това са били регистрирани на територията на България или Румъния, междувременно ще се приемат без уговорки обратно.

В контекста на тези числа може да се очаква промяна във ветото на Виена, прогнозира "Клайне Цайтунг". Блокадата може да бъде отменена изцяло, но вероятно и това ще бъде обвързано с изисквания. Оттам нататък всичко може да стане без забавяне - пълноправното присъединяване (с или без условия) може да стане факт още на следващата среща на вътрешните министри от ЕС на 12 декември.

https://lupa.bg/news/golyama-novina-imame-data-za-chlenstvoto-ni-v-shengen_322961news.html

Това съобщи австрийският вътрешен министър

Австрия вдигна ветото си срещу пълноправното членство на България и Румъния в Шенген, съобщи австрийският вътрешен министър, предаде "Ройтерс".

Сега решението за приемането ни в сухопътен Шенген може да бъде взето от министрите на вътрешните работи на Европейския съюз на заседание в четвъртък.

„Можем да предприемем следващата стъпка на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи“, заяви вътрешният министър Герхард Карнер в съобщение, издадено от министерството му.

Очаква се окончателното решение да бъде взето на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 12 декември.

Паспортните проверки по летищата и морските гари за българите отпаднаха на 31 март тази година.

https://nova.bg/

България и Румъния са официално приети за пълноправни членки на Шенген. Решението беше взето в четвъртък по време на среща на вътрешните министри на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел.

Новината идва, след като в края на март двете страни се присъединиха към Шенген по въздух и море. От 1 януари 2025 г. те вече ще са част от свободното пространство и по суша.

Какво се променя

Решението означава, че:

от 1 януари 2025 г. официално отпадат граничните проверки с Гърция. Всички пунктове към южната граница с нея ще бъдат отворени, на тях ще се минава без показване на документи, като ще има само спорадични проверки.
На границата с Румъния нещата изглеждат различно. Там поне през следващите 6 месеца ще действа олекотен режим с проверки, но не на всички пътуващи.
Причината за това е допълнителна договорка с Австрия, която поиска поне през първата половина от 2025 г. на границите между България и Румъния и между Румъния и Унгария да се запазят част от проверките.

Именно Австрия дълго време се противопоставяше на пълноценното членство на София и Букурещ към Шенген заради притеснения, че членството им ще увеличи потока на мигранти към Австрия.

В края на ноември стана ясно, че Виена ще вдигне ветото си върху присъединяването на двете страни и към сухопътния Шенген. Основното изискване на австрийското правителство за приемането на София и Букурещ за пълноправни членки на Шенген беше по-добър контрол на външните им граници и ограничаване на броя на влизащите мигранти.

По-рано тази седмица австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер каза, че Виена се отказва от противопоставянето си, тъй като пристигащите през България и Румъния мигранти в Австрия са намалели значително.

Нидерландия също дълго време беше против членството на България в Шенген. Тя имаше претенции към българските власти заради липса на ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност, но накрая също свали ветото си.

В сряда, в последния момент преди присъединяването на двете страни, нидерландската Партия на свободата внесе в парламента декларация, която настояваше правителството на страната да гласува против. Тя обаче не получи достатъчно подкрепа.

"Историческо решение"

В четвъртък Унгарското председателство на ЕС определи решението като "голяма победа за България, Румъния и цяла Европа". Приветствия дойдоха и от страна на председателките на Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен, и на Европейския парламент - Роберта Мецола.

Българското и румънското външни министерства публикуваха съвместно изявление, в което приветстваха новината.

"Това е историческо решение, бележещо края на процеса на присъединяване на двете страни към зоната за свободно движение в ЕС, основна цел, както на България, така и на Румъния, от момента на тяхното присъединяване към ЕС", се казва в него.

"Днес е исторически ден за България, за българските граждани, за българския бизнес", каза и служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков.

Какво е Шенген

Предстои решението за сухопътното приемане на България и Румъния формално да бъде потвърдено на 17 декември и от лидерите на страните-членки.

Шенгенското пространство е споразумението за свободно пътуване, което първоначално е подписано през юни 1985 г. в малкото люксембургско село Шенген от пет държави - Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия.

С приемането на България и Румъния страните от ЕС, които са членки на Шенген, стават 25. Само две държави от ЕС - Кипър и Ирландия - не са членове.

Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС, също са се присъединили към Шенгенското пространство.

Очаква се премахването на граничния контрол да даде допълнителен тласък на икономиките на България и Румъния, тъй като на камионите няма да се налага да чакат с дни на километрични опашки по границата, което значително увеличаваше разходите за транспортираните стоки.

Мярката отдавна се очакваше и от диаспорите на двете страни, чиито членове прекарваха дълги часове на границата през летния и зимния ваканционен сезон.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/33237146.html

За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече години, Шенген ще трябва да се обновява постоянно. И България има важна роля за реализирането на това, заяви в интервю за БТА европейският комисар за вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер, който днес е на посещение в България.

„За да защитим Шенген, трябва първо да укрепим външните граници – чрез модерни системи в сферата на информационните технологии, укрепване на ключови гранични участъци и увеличаване на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има съществена роля за охрана на външната граница на ЕС“, каза еврокомисарят в писменото интервю, проведено в навечерието на неговата визита.

Този месец се навършиха 40 години от подписването на Шенгенското споразумение от представители на правителствата на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия за премахване граничните проверки между държавите членки, проправяйки пътя за свободно движение на хора. То носи името на люксембургското селище Шенген на река Мозел, където границите на Франция, Люксембург и Германия се срещат в една точка. Днес Шенгенското пространство се състои от 29 държави: 25 страни от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са единствените две държави членки на ЕС, които не са се присъединили.

„Шенген е едно от най-големите постижения на нашия съюз. Той има пряко отражение върху живота на над 450 милиона европейци – насърчава туризма, прави стоките по-евтини и създава възможности за работа и учене“, каза Брунер. Комисарят допълни, че с наближаването на летните отпуски милиони граждани на ЕС ще се насладят на едно от основните предимства на Шенген: възможността да пътуват до друга шенгенска страна без допълнителна бюрокрация. А тази година за първи път и гражданите на България ще се възползват изцяло от тази свобода, каза той.

Днес Брунер ще проведе срещи с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, за да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, управлението на миграцията, интеграцията на България в Шенген и управлението на границите.

По-късно същия ден комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон, където ще направят изявления за медиите. След това тримата ще преминат заедно в Гърция, отбелязвайки свободното движение без гранични проверки в Шенген.

„Пактът за миграцията и убежището е много добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той подобрява вътрешните ни процеси – ускорява процедурите при кандидатстване за убежище, прави управлението на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията“, заяви еврокомисарят. Той обясни, че пактът, влизащ в сила догодина, включва механизъм за солидарност, който създава баланс между отговорност и взаимопомощ. По този начин държавите, които са особено засегнати от миграцията, получават подкрепа от останалите – чрез приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. „Това ще предотврати необходимостта отделни държави да приемат непропорционално голям брой кандидати за убежище“, заяви още Магнус Брунер.

Следва пълният текст на интервюто.

Комисар Брунер, на фона на 40-годишнината от подписването на Шенгенското споразумение – и на фона на присъединяването на България към Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г. – как Комисията възнамерява да балансира свободата на движение в ЕС с безпокойствата на отделните страни членки в областта на сигурността в епоха, белязана от риск от тероризъм, хибридни заплахи и увеличена незаконна миграция?

– Шенген е едно от най-големите постижения на нашия съюз. Той има пряко отражение върху живота на над 450 милиона европейци – насърчава туризма, прави стоките по-евтини и създава възможности за работа и учене.

С наближаването на летните отпуски милиони граждани на ЕС ще се насладят на едно от основните предимства на Шенген: възможността да пътуват до друга шенгенска страна без допълнителна бюрокрация. А тази година за първи път и гражданите на България ще се възползват изцяло от тази свобода.

За да поддържаме и развиваме Шенген, е необходимо постоянно обновяване в три основни направления: укрепване на външните ни граници, решаване на проблемите в системата за управление на миграцията в ЕС и осигуряване на правоохранителните органи необходимите инструменти, за да могат да реагират на заплахите в бързо променящата се обстановка в областта на сигурността.

Като комисар по вътрешните работи и австрийски гражданин, как гледате на съпротивата на Австрия в миналото срещу присъединяването на България към Шенген? Беше ли тази позиция грешка от днешна гледна точка, или смятате, че тя помогна да се обърне внимание на основателни опасения?

– Изправени сме срещу заплахи за Шенгенското пространство почти всеки ден, а като политици трябва да се справяме с тези предизвикателства и да намираме начини за подобрение. Именно това постигна постоянният политически и технически диалог, довел до присъединяването на България.

Австрия имаше притеснения относно възможното въздействие, но в крайна сметка българските власти убедиха австрийските граждани, че се прави достатъчно за защитата на границите на ЕС – за да се създаде зона на свободно движение от Атлантическия океан до Черно море.

Винаги съм подкрепял присъединяването на България и го заявих ясно по време на изслушването ми в Европейския парламент.

Съгласно правилата от Дъблинския регламент кандидатите за убежище се връщат в гранични държави като България. С влизането в сила на новия Пакт за миграцията и убежището догодина, доколко тези правила ще бъдат заменени или реформирани – и очаква ли се България да бъде освободена донякъде от тази тежест?

– Пактът за миграцията и убежището е много добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той подобрява вътрешните ни процеси – ускорява процедурите при кандидатстване за убежище, прави управлението на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията.

Пактът включва механизъм за солидарност, който създава баланс между отговорност и взаимопомощ. Държавите, които са особено засегнати от миграцията, получават подкрепа от останалите – чрез приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. Това ще предотврати необходимостта отделни държави да приемат непропорционално голям брой кандидати за убежище. Новите правила ще стабилизират системата за убежище в целия ЕС.

Ако България активира механизма за задължителна солидарност при значителен миграционен натиск на границата с Турция, как ЕС ще гарантира, че другите държави членки няма просто да се измъкнат чрез финансово участие в издръжката на мигрантите в България, вместо да се съгласят на тяхното преразпределение?

– Системата, за която държавите членки се договориха в Пакта за миграцията и убежището, предоставя гаранции за солидарност.

По-специално тя гарантира, че всяка държава членка, която се намира в затруднение, ще може да разчита на "солидарност за хората" – било то чрез реално преразпределение, било чрез компенсиране, така че да се намали броят на лицата, за които тя носи отговорност.

В същото време всяка държава членка има правото да избере сама какъв тип мерки за солидарност да приложи. Възможна е и комбинация от различни подходи.

С поглед към бъдещето – как виждате развитието на Шенген през следващите 10 години и каква роля трябва да играе България в оформянето на това бъдеще, особено като страна, която вече е едновременно на външната граница и в зоната на свободно пътуване?

– За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече, Шенген ще трябва да се обновява постоянно. И България има важна роля за реализирането на това.

За да защитим Шенген, трябва първо да укрепим външните граници – чрез модерни системи в сферата на информационните технологии, укрепване на ключови гранични участъци и увеличаване на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има съществена роля за охрана на външната граница на ЕС.

Второ, отстраняваме недостатъците в миграционната система на ЕС чрез новия Пакт за миграцията и убежището и чрез мерки за увеличаване на броя на връщанията, както и чрез по-тясно сътрудничество с трети страни. Тези реформи, които ще влязат в сила през 2026 г., ще донесат реална промяна.

Трето, трябва да осигурим на органите на реда нужните средства, за да се справят с развиващите се трансгранични заплахи – като засилим оперативната роля на Европол и подобрим достъпа до ключови данни. Всички тези стъпки – с пълното участие на България като шенгенска държава – ще укрепят едновременно сигурността ни и целостта на свободното движение.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/919761-balgariya-ima-vazhna-rolya-za-badeshteto-na-shengen-kaza-za-bta-evrokomisaryat-