Български Националистически Форумъ

КИТНОС, 
08.06.2023 11:56
(БТА)
Археолози откриха „безброй“ керамични дарове на остров Китнос, Егейско море, оставени от древните поклонници през вековете, съобщи гръцкото Министерство на културата, цитирано от Асошиейтед прес.

В изявлението на Министерството се казва, че находките, открити от разкопки на светилище, включват повече от 2000 непокътнати или почти завършени глинени фигурки, изобразяващи предимно жени и деца, но също така мъже, костенурки, лъвове, прасета и птици.

Няколко от откритите обредни керамични съда са свързани с почитането на Деметра, древногръцка богиня на земеделието, и нейната дъщеря Персефона, на която е посветен разкопаният светилищен комплекс.

Светилището е било използвано в продължение на около хиляда години. При разкопките, проведени от Тесалийския университет и Министерството на културата, са открити луксозна керамика, внесена от други части на Гърция, лампи с орнаменти и фрагменти от ритуални вази, използвани при поклонение пред Деметра и Персефона в Елефсина.

Китнос е част от Цикладските острови и за първи път е бил населен преди около 10 000 години. От III хил. пр. н. е. на острова се добива мед, а по римско време се използва като място за политическо изгнание. Предвижда се разкопките да продължат до 2025 г.

https://www.bta.bg/bg/news/balkans/470588-razkopki-na-gratskiya-ostrov-kitnos-razkriha-bezbroy-antichni-darove

Нетрадиционното погребение на 7000 години на "шаманка" в Швеция

Откриването на „Погребение XXII“ в Швеция в началото на 80-те години предизвиква голямо вълнение сред археолозите. Този уникален мезолитен гроб на 7000 години, разположен в Скейтхолм на южното крайбрежие, се различава от другите поради нетрадиционния си стил.

Погребана е жена, за която се казва, че е сред последните ловци-събирачи в Швеция. Положена е седнала с кръстосани крака, върху трон от еленови рога, което е необичайно и противоречи на традиционните норми.

Художникът - археолог Оскар Нилсон (Oscar Nilson), реконструирал нейния образ в реален размер, заедно с пронизващия й поглед, я нарича „Шаманът“ - загадъчна жена, живяла преди около 7000 години.

Откриването на „Погребение XXII“ в Швеция в началото на 80-те години предизвиква голямо вълнение сред археолозите. Този уникален мезолитен гроб, разположен в Скейтхолм на южното крайбрежие, се различава от другите поради нетрадиционния си стил на погребение.

Индивидът е бил погребан в седнало положение с кръстосани крака, което противоречи на традиционните норми. Това, което го прави още по-забележително, е наличието на стотици животински кости и зъби около гроба. Тази интригуваща подредба намеква за възможно ритуално или символично значение, което изостря нетърпението на археолозите да разкрият тайните на тази древна култура.

Останките в „Погребение XXII“ са на жена, наречена още като „седящата жена“ или „шаман“, чието лице е реконструирано с много детайли. Специалист пресъздава лицето и тялото на жена, починала преди около 7000 години. Вероятно е принадлежала към някои от последните събирачи на ловци в Европа и вероятно е била шаман.

Останките на жената бяха открити в мезолитно гробище в Скейтхолм, близо до Трелеборг, в югозападна Швеция , преди повече от 30 години. Около 80 гроба са открити на мястото и тези погребения датират от 6000 до 4000 г. пр.н.е. Смята се , че гробището е едно от най-старите в Европа. National Geographic съобщава, че на мястото са открити „различни типове погребения, включително хора, погребани по двойки или с кучета, и отделни кучета, погребани с богати гробни дарове“.


МЕЗОЛИТНА ЖЕНА

От костите ѝ археолозите успяват да определят, че „жената е била на възраст между 30 и 40 години, когато е починала, и е била висока около 1,5 метра“, съобщава Live Science. Тя е била погребана седнала, с кръстосани крака „на трон от рога на благороден елен“ според музея Трелеборг. Погребана е с колан, направен от приблизително 130 животински зъба. Мъртвата жена беше погребана, облечена в сложна пелерина от пера и с висулка с камъчета около врата. По колана е имало зъби от елени, диви свине и лосове, докато наметката й е била изработена от пера на врана, сврака, чайка, сойка, гъска и патица.

ДНК доказателствата показват, че жената е живяла преди 7000 години. Подобно на други хора в древна Скандинавия по това време, тя е имала много тъмна кожа и светли очи. Останките й се съхраняват в музея Трелеборг, откакто е била взета от праисторическото гробище в Скейтхолм.

РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА ЛИЦЕТО

Макар да са събрани много данни за погребаната шаманка,остава любопитството как е изглеждала. Оскар Нилсън, световноизвестният експерт по лицеви реконструкции, получава възможност да пресъздаде лицето на отдавна починалата жена. „Човешкото лице е мотив, който никога не престава да ме очарова: вариацията на основната структура, както и разнообразието в детайлите изглеждат безкрайни“, коментира той, цитиран от The National Geographic.

Нилсън работи с компютърна томография на черепа на праисторическата жена и успява да създаде 3D модел. След това скулпторът нанася глина за моделиране върху модела. Той пресъздава лицето й „мускул по мускул, изграждайки уникалното й изражение чрез слоеве хрущял и мека тъкан“, разказва Live Science. Нилсън смята, че най-добрият подход е да се третират всички лица като уникални и това е тайната на неговия успех. При пресъздаването на тялото на праисторическата жена той помолил колежка, сходна на ръст и възраст, да му позира.


ШАМАН?

Скулпторът, който също е и археолог, смята, че жената е била шаманка и дори е започнал да я нарича така. Предположението му се основава на броя на гробните дарове, намерени в нейното погребение, което показва, че тя е била човек с високо социално положение. Много е възможно тя да е била шаман, човек, който е имал специален достъп до света на духовете. Въпреки това е невъзможно да се докаже, но е почти сигурно, че тя е имала уникална позиция в своето общество. Това ни дава нов поглед върху ролята на жената в периода на мезолита .

Пресъздаването на праисторическата жена е невероятно. Всичко се основава на най-новите изследвания и дори нейният „трон от еленови рога“ е реконструиран. Може би най-завладяващият аспект на реконструираното лице е нейният пронизващ поглед. Когато я погледнете в очите, ще надникнете в миналото според музея Трелеборг .

ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЛОВЦИ-СЪБИРАЧИ?

Скейтхолм е много специално място, тъй като се смята, че съдържа останките на някои от последните ловци-събирачи в Европа. Въз основа на доказателствата, намерени тук, изглежда, че хората в тази част на Скандинавия са останали ловци-събирачи, въпреки въвеждането на земеделието хилядолетие по-рано. Находките в Скейтхолм показват, че не всички общности са възприели селското стопанство. Те също така демонстрират, че начинът на живот на ловци-събирачи е отговарял на нуждите на много общности и те не са чувствали нужда да се занимават със земеделие. Това е нещо, което противоречи на традиционните теории за разпространението на земеделието в праисторическа Европа.

Реконструкцията е изложена в главната зала на музея Трелеборг като част от постоянна изложба, озаглавена „Очи в очи“, която включва други възстановки на погребения в Скейтхолм.


Sweden's 'exceptional' 7,000-year-old burial comes to life - BBC REEL

Откритието не само дава представа за погребалните практики от периода на мезолита, но също така и информация за вярванията и обичаите на хората, живели преди повече от 9000 години. То остава завладяващо свидетелство за сложността на човешката история, съдържащо неразказани истории, чакащи да бъдат разгадани.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/tazi-zhena-na-7000-godini-e-sred-poslednite-lovtci-sabirachi-v-shvetci-199190.html

Невероятно рядък и добре запазен бронзов меч, датиращ от XIV в. пр. н. е., е открит в град Ньордлинген, Бавария. Запазеността е толкова забележителна, че оръжието не е загубило блясъка си, въпреки че е изработено преди повече от 3000 години.

Според изявление на Баварската държавна служба за защита на паметниците на културата необикновената находка е открита заедно с погребение от бронзовата епоха. Мечът, както и други бронзови изделия, са открити в гроба на мъж, жена и дете. Не е известно дали тримата са били роднини, а само че са били погребани в кратък период от време.

"Състоянието [на меча] е изключително!", заявява Матиас Пфайл (Mathias Pfeil), ръководител на Баварската държавна служба за опазване на паметниците на културата. "Подобна находка се среща много рядко."


Предварителното датиране поставя меча в края на XIV в. пр.н.е. - средната бронзова епоха - епоха, от която находките на мечове са рядкост, особено в това състояние. Намерените в този регион на Германия мечове произхождат от погребални могили, които са били целенасочено отворени през XIX в., или са откривани поединично като предполагаеми находки за жертвоприношения.

Оръжието от бронзовата епоха е толкова добре запазено, че "почти все още блести", се казва в изявлението, и има богато украсена осмоъгълна дръжка, която, както и останалата част от меча, е изработена от бронз. Заради трите хилядолетия, изминали от изковаването на меча, дръжката му е сега с лъскав зелен цвят.

Осмоъгълната форма прави находката още по-рядка, тъй като само опитни ковачи са били способни на такава изработка.

"Производството на осмоъгълни мечове е сложно, тъй като дръжката се отлива върху острието (т.нар. overlay casting). Украсата се изработва с инкрустация и с помощта на отличителни знаци. Въпреки че има два истински нита, друга двойка нитове са само предполагаеми", гласи изявлението.


Такива мечове са били изработвани само в два района в Германия през бронзовата епоха: един в южната част и един в северната и Дания. Произходът на новооткрития меч обаче е неизвестен.

Що се отнася до това дали някога е бил използван в битка, доказателствата са противоречиви. Макар че археолозите отбелязват, че по острието няма следи от износване, те добавят, че центърът на тежестта му предразполага към сечащо движение, което го прави подходящ за използване като оръжие.

Екипът се надява, че с по-нататъшното проучване ще бъдат разкрити някои от загадките, свързани с този странен, блестящ меч.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/bronzov-mech-vse-oshte-blestiasht-sled-3000-godini-e-otkrit-v-german-199247.html

След взривяването на Каховската водноелектрическа централа водите на Днепър в района започват бързо да намаляват, разкривайки места, където от векове е кипял живот.

Тук вече са открити предмети от Втората световна война, но и още по-интересни - от казашкия, византийския и дори палеолитния период, като например кости от мамут, съобщава BBC News.

Върхове на стрели, керамика, гръцки амфори от различни периоди и византийски предмети - това е непълен списък на онова, което Андрий (името е променено по негово желание) и колегите му са видели на територията, която някога е била дъно на Каховското водохранилище.

Андрий, който е историк по образование, сега работи в компания за комунални услуги в Херсонска област и редовно посещава бреговете на бившия язовир по служебни въпроси.

"Ние се грижим за това, което се намира на нашия бряг, и не искаме то да изчезне безследно", разказва Андрий. "Сега заснемаме целия този материал, геолокираме го, записваме какво има наоколо."

След това се опитват да предадат информацията на професионалните археолози. Те обаче, оплаква се Андрий, не бързат да помогнат.

Изглежда, че обемът на работата е огромен. Историците обаче признават, че ще бъде много трудно да се проучат добре тези територии, и то в условията на война. Но ако това не бъде направено, много археологически артефакти ще бъдат загубени.

А неизследваните територии вече привличат нелегални ловци на антики, които често наричат "черни археолози".

ВЕЛИКИ ЛУГ


Районът, който е бил залят през 50-те години на ХХ век заради строителството на водноелектрическата централа в Каховка, е абсолютно уникален, твърдят историците.

"Това е мрежа от острови, заливи и реки, които са били пъпната връв на украинските казаци", разказва историкът Олександър Алфьоров.

"Смята се, че именно там по различно време са съществували пет запорожки сечи - Томаковска, Базавлутска, Микитинска, Чортомлицка и Нова или Пидпилненска сеч.

И не става въпрос само за това.

В продължение на хиляди години Велики Луг е бил невероятно плодороден район с най-добрите пасища. Нещо като делтата на африканския Нил, разказва Максим Остапенко, историк и археолог, бивш директор на природния резерват "Хортица".

"Ето защо различни народи - скити, славяни, гърци, византийци и други - са оставили своя отпечатък тук още от неолита.

СКИТИ, КОСТИ НА МАМУТИ И КАЗАЦИ


Историците признават, че в земята потенциално могат да се намерят невероятни неща. Това могат да бъдат оръжия, казашки лодки и древни съдове, бижута, керамика, древни селища и погребения.

Например в средата на Велики Луг, някъде между днешните Никопол и Енергодар, се намира местност, в която е възможно да са били погребани скитски царе. Недалеч оттам, през 1971 г., в могилата Товсте е намерен прочутият златен скитски пекторал (нагръдник), посочва Максим Остапенко.


Подходящите разкопки на територията на древната Сеч могат да разкрият цял пласт от историята - да покажат как са живели казаците, как са изглеждали техният начин на живот, обичаи и материална култура.

Преди наводняването на тази територия са проведени някои изследвания, но те не са били съществени, признават историците. Освен това съветските власти предпочитат да игнорират всичко, свързано с историята на казаците.


Историкът и археолог Генадий Тошчев, който повече от 30 години прави разкопки на древното погребение Мамай-Гора, разказва, че, от една страна, водата, под която са се намирали всички тези места, несъмнено е повредила много паметници. От друга страна, някои от тях може би дори са били съхранени.

"Особено в тинята, най-вече дърворезба, древни сгради и землянки", уточнява специалистът.

В днешно време новите методи за археологически проучвания и новите технологии - металотърсачи, радар за проникване в земята - откриват много възможности пред специалистите.


"Тази варварска стъпка, която Русия предприе, взривявайки водноелектрическата централа, сега създава ситуация на исторически Клондайк, защото територията, която се смяташе за завинаги загубена и невъзможна за изследване, сега е отворена", коментира Максим Остапенко.

Но това носи и нови предизвикателства. Оттеглящата се вода силно ерозира почвата, което означава, че паметниците, които са отмити от земята и стават уязвими на слънцето, могат да бъдат разрушени или разграбени.


Андрий твърди, че в плитките участъци е открил нещо подобно на челюст на мамут или на изкопаем слон. Историците, които са виждали снимки на находката, условно се съгласяват с неговата оценка.

"Разходихме се наоколо, погледнахме и виждам зъби. Разбирам, че това е палеонтологичен материал, че не е на хиляда години, че е вкаменелост", обяснява Андрий. "Ясно е, че археологическият ми опит няма да е достатъчен, за да не го повредим и да го вдигнем.

По думите му той е записал всичко, направил е снимки и е заровил находката, за да не бъде повредена или изнесена. Сега е важно да се намерят професионалисти, които са готови да дойдат или поне да дадат съвет как да се работи с такъв материал.


"Той лежи с бивните надолу, нямаме представа какво има под този слой, може да са няколко, може да е цял, а може и да е само фрагмент от главата", обяснява Андрий.

"Но трябва да се направи цялостно проучване, а не просто да се копае", обяснява Андрий, "няма достатъчно време, водата се е отдръпнала, слънцето пече върху нея, хората се разхождат, просто ще бъде унищожена.

ИМАНЯРИТЕ

Не всеки практикува такъв отговорен подход. Иманяри с металотърсачи вече се разхождат по бреговете на бившия язовир.

За това алармират както Министерството на културата, така и природният резерват "Хортица".

Хортица пише за "бума на черната археология" по бреговете на резервата.

По данни на Министерството на културата " копачите-разбойници" са се активизирали в Запорожка, Херсонска, Николаевска, Днепърска и Одеска област.

Министерството се обръща към местните власти и правоохранителните органи с призив да предотвратят грабежите.

Властите в някои крайбрежни райони, като Никопол, забраниха на хората да излизат на плитчините.


Началникът на едно от военните управления в Херсонска област, където вече са открити интересни находки, разказва, че за да защити брега от иманяри, е осъществил сътрудничество с националната полиция, териториалната отбрана и военните. Затова техният бряг е сравнително затворен, но все още има вратички. В други общини положението е по-лошо.

Андрий моли да не се разкрива името на общността, за да не се привлича излишно внимание.

"Защото тогава няма да можем да се борим, като по време на зомби апокалипсис", шегува се Андрий.

И призовава властите да разрешат на местните музеи поне на законодателно ниво да провеждат експедиции, но не за археологическа работа, а за събиране на информация, интересна за историята на региона.


"Сега открихме район, който не представлява интерес за археолозите, това са улици, наводнени през 1956 г., но те имат историческа стойност за общността, защото са пример за варварската политика на комунистическия режим", заявява Андрий.

"Местните историци и краеведи знаят почти поименно тези, които са живели на наводнените улици, което е важно за нас, но те нямат право да се намесват в този терен, защото е владение на Института по археология", обяснява служителят.

ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА


За да се гарантира, че всичко, открито от водите на язовир Каховка, няма да бъде загубено, сега държавата трябва да се погрижи за мащабни археологически проучвания в този район.

Но това е много трудно, особено по време на война, признават историците. Целият този район всъщност е фронтова линия с обстрел и мини, които излизат от водата заедно с историческите паметници.

"Сега държавата има друг основен проблем - освобождаването на териториите от руска окупация, а въпросът за историческите и културните паметници ще бъде отложен за известно време", коментира Генадий Тошчев.


За да се изследва наистина систематично откритото, е необходимо да се направи цялостен систематичен преглед на територията, което е мащабна работа, изискваща много усилия.

"Сигурен съм, че това няма да е възможно да се направи в близко бъдеще, защото бреговете са минирани, а разминирането ще засегне предимно земеделски земи и на последно място райони, в които не са живели хора", каза той.


Министерството на културата, от друга страна, уверява, че вече е започнало работа. От там казват, че ситуацията ще се следи и ще се работи по спешност съвместно с Института по археология и резервата "Хортица".

От резервата съобщават за ВВС Україна, че неговите археолози и реставратори работят без почивка по бреговете на резервата, откакто водата е започнала да се отдръпва.

Те също така призовават хората, които са намерили нещо ценно, според тях, да снимат находката, да посочат геолокацията и да информират експертите.


Максим Остапенко смята, че най-добрата стъпка сега би била да се обединят усилията на Министерството на културата и Министерството на отбраната за съвместно разработване на план за безопасно проучване на района.

Олександър Алфьоров също предлага да се привлекат хора, които не са безразлични, които "искат да намерят, а не да продадат".

Алфьоров си спомня как след освобождението от руска окупация хора, често наричани "черни археолози", помагат с металотърсачи да се разчистят полетата в Черниговска област.

"В крайна сметка повечето предмети, които са оцелели след водната стихия, чакат да бъдат намерени", отбелязва Алфьоров.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/arheologicheski-klondajk-razkrivat-otteglenite-vodi-na-iazovir-kahovka-199274.html

Ловци на съкровища с металотърсачи откриват съкровището в гора в Западна Румъния

Трима души с металотърсачи откриват керамично гърне, съдържащо приблизително 4860 монети (тъй като са тънки и слепени точното им преброяване е затруднено), от които три сребърни талера с приблизително тегло 30 грама, според публикация във Facebook от 13 юли, обявяваща находката.

„Подобно откритие носи прекрасно усещане, удовлетворение и мисля, че е мечтата на всеки любител на историята и откривателството”, пише в публикацията си Раул Влад Сута, един от откривателите на съкровището.

Сута разказва подробно как той и двама негови спътници откриват съкровището: “В края на деня получих кратък, но стабилен сигнал, пуснах лопатата и когато обърнах земната буца, забелязах малка сребърна монета, сякаш извадена от джоба ми.... Последваха още няколко монети на малка дълбочина, и сигналите, които следвахме в крайна сметка ни отведоха до нещо, което изглеждаше като отвор на съд.”

Монетите са емитирани между 1500 и 1550 г., по време на управлението на Владислав II (живял от 1456 до 1516 г.), крал на Бохемия, Унгария и Хърватия. Съкровището и неговото керамично гърне тежат общо близо 4,5 км, според публикацията във Facebook.

Сута пише, че намирането на монетите е предизвикало у групата „сълзи от радост“.

Откривателите на съкровища предават находката си в кметството на град Ножорид (Nojorid) в Западна Румъния, следвайки закон, според който всеки, който намери предмети с потенциална стойност, трябва да уведоми местното кметство или музей в рамките на 72 часа след откриването, пише Live Science. От хилядите монети Сута, неговите приятели и кметски служители не успяват да идентифицират само четири, се казва още в публикацията във Facebook.

Законът гласи, че откривателите "имат право на 30 до 45% от официално определената стойност на съкровището", според румънския уеб сайт Krónika Online.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-grne-s-xilyadi-srednovekovni-moneti-v-rumniya

B пpaиcтopичecĸи вpeмeнa жeлязoтo ce e изпoлзвaлo cpaвнитeлнo pядĸo, a чoвeчecтвoтo e oтĸpилo нaчинитe зa извличaнe нa жeлязo oт ecтecтвeни pyди мнoгo пo-ĸъcнo. Изнeнaдвaщo, жeлeзни пpeдмeти ce пoявявaт в apxeoлoгичecĸитe нaxoдĸи oĸoлo бpoнзoвaтa eпoxa. Apxeoлoзи ca ce нaтъĸнaли нa жeлeзeн вpъx нa cтpeлa oт бpoнзoвaтa eпoxa oт 19-ти вeĸ, изpaбoтeн oт нeoчaĸвaн мaтepиaл – мeтeopит. Toй e oтĸpит пo вpeмe нa ĸoнцeнтpиpaнo тъpceнe нa дpeвни мeтeopитни apтeфaĸти в Πpиpoдoнayчния мyзeй в Бepн. Cпopeд нoвoтo пpoyчвaнe, жeлeзният apтeфaĸт e oтĸpит в Mьopигeн, Швeйцapия.

Toзи дpeвeн вpъx нa cтpeлa e oтĸpит в ĸoлeĸциятa нa мyзeя oт гeoлoгa Бeдa Xoфмaн oт yнивepcитeтa в Бepн, Швeйцapия. Toй e изpaбoтeн пpeз бpoнзoвaтa eпoxa, мeждy 900 и 800 г. пp. н. e. Дължинaтa нa въpxa нa cтpeлaтa e 39,3 милимeтpa и тeжи caмo 2,9 гpaмa.

Извънзeмният пpoизxoд нa тoзи жeлeзeн apтeфaĸт e oпpeдeлeн пo ocoбeния мy eлeмeнтeн cъcтaв.

Изcлeдoвaтeлитe изcлeдвaт xимичecĸия cъcтaв c пoмoщтa нa cнимĸи oт eлeĸтpoннa миĸpocĸoпия, peнтгeнoви лъчи и aнaлизи c виcoĸoeнepгийнo лъчeниe. Peзyлтaтитe пoтвъpдили нaличиeтo нa жeлязo и ниĸeл, зa ĸoитo e извecтнo, чe пpиcъcтвaт в мeтeopитнoтo жeлязo. Te oтĸpили и нaличиeтo нa изoтoпи нa aлyминий-26, ĸoитo пpиcъcтвaт caмo в извънзeмни oбeĸти.

Πpeдпoлaгa ce, чe пpeз тeзи вpeмeнa жeлeзнитe мeтeopити ca ce paзбивaли в гoлeми ĸoличecтвa нa Зeмятa, зaтoвa apxeoлoзитe oтдaвнa пpeдпoлaгaт, чe мeтeopитнoтo жeлязo e изпoлзвaнo зa нaпpaвaтa нa пpиблизитeлнo вcичĸи жeлeзни инcтpyмeнти и opъжия oт бpoнзoвaтa eпoxa.

Изcлeдoвaтeлитe cpaвнявaт тoзи вpъx нa cтpeлa и c дpyги жeлeзни мeтeopити, oтĸpити в cъceдния нa Швeйцapия paйoн Tвaнбepг.

Mьopигeн ce нaмиpa caмo нa 4-8 ĸм югoзaпaднo oт гoлямoтo пoлe cъc жeлeзни мeтeopити, oceянo в Tвaнбepг, c пoвeчe oт 2000 oтдeлни нaxoдĸи c oбщa мaca ∼150 ĸилoгpaмa ce cпoмeнaвa в изcлeдвaнeтo.

Ocвeн тoвa внимaтeлнoтo изcлeдвaнe пoĸaзa, чe въpxът нa cтpeлaтa e изĸoвaн oт ĸocмичecĸa cĸaлa, нapeчeнa мeтeopит ІАВ. Toзи мeтeopит ІАВ, нapeчeн Кааlіјаrv ce e paзбил в Ecтoния. Toвa пoвдигa въпpoca ĸaĸ мeтeopитът e дocтигнaл дo Mьopигeн, ĸoйтo ce нaмиpa нa 1600 ĸилoмeтpa oт Ecтoния. Aвтopитe нa изcлeдвaнeтo пpeдпoлaгaт, чe няĸoи фpaгмeнти oт Кааlіјаrv нaй-вepoятнo ca били cъбpaни и тъpгyвaни пo Бaлтийcĸия път (извecтeн c изнoca нa ĸexлибap).

Изcлeдвaнeтo дoĸaзвa, чe жeлeзни мeтeopити ca били изпoлзвaни и тъpгyвaни ĸъм 800 г. пp. н. e. (или пo-paнo) в Цeнтpaлнa Eвpoпa.

https://www.kaldata.com/

Археолози в Норвегия откриват древна стрела със запазен кварцитен връх, прекарала до 3000 години в снега и леда.

Вероятно ловците на северни елени са използвали оръжието преди 3000 години, според археолога Ларс Пильо, който ръководи проекта "Тайните на леда" в планините Йотунхаймен в района Опланд в Централна Норвегия.

Поради климатичните промени, причинени от човека, снегът и ледът в планините Йотунхаймен се топят, разкривайки артефакти от преди стотици до хиляди години. Но ако учените не открият тези направени от човека предмети бързо след излагането им на атмосферните условия, състоянието им може да се влоши.

Анализът на стрелата показва, че нейната дръжка е от бреза и все още има аеродинамичен флет (лопатка) с три запазени пера. Ловците използват пера, за да насочват стрелата по време на полет, но те обикновено се разпадат с времето.

Кварцитният връх на стрелата в предната част на ствола „е едва видим, защото смолата покрива по-голямата част от върха на стрелата“, казва Пильо. „Смолата е била използвана за закрепване на върха на стрелата към ствола и за изглаждане на предната част на стрелата, което позволява по-добро проникване.”

Смолата вероятно идва от брезов катран, добавя той.

Въпреки добре запазения си връх и пера, останалата част от стрелата е в по-лошо състояние. Дълга приблизително 90 см, тя е счупена на три части по дължината на ствола си, „вероятно поради натиска от снега“, казва Пильо.

https://www.nationalgeographic.bg/a/mnogo-ryadka-drevna-strela-s-kvarciten-vrx-e-otkrita-pri-topeneto-na-ledove

Археолози, които разкопават древен некропол в Североизточна Франция, откриват непокътнат саркофаг от римската епоха, съдържащ останките на жена от II век, погребана с маслени лампи и аксесоари.

Грубият варовиков саркофаг е бил затворен с осем железни скоби и дебел каменен капак, тежащ 770 кg, според изявление на Френския национален институт за превантивни археологически изследвания (INRAP). За да видят какво съдържа, археолозите правят рентгенови снимки на саркофага, след което поставят ендоскопска камера, която разкрива човешки скелет и различни гробни предмети.

„Това е доста изключително, това е първият път, когато откриваме гробница, която е непокътната и не е била ограбена“, казва Агнес Балмел, помощник научен и технически директор в INRAP, пред френския вестник Le Parisien.

Скелетът на жената е заобиколен от аксесоари за красота - включително малко огледало, кехлибарен пръстен и гребен - предназначени да придружат тялото в отвъдния живот. Такава монументална гробница предполага, че жената, която е била на около 40 години, когато е починала, е имала „специален статут“, казва Балмел.

„Скелетът заема цялото пространство от 1,53 м дължина в саркофага“, добавя Балмел, оставяйки достатъчно място за аксесоарите, както и четири маслени лампи и два стъклени флакона, които може да съдържат ароматни масла.


Археолозите откриват саркофага, докато разкопават древен некропол, простиращ се на 1200 кв. м в североизточния френски град Реймс. През II век Реймс, тогава известен като Дурокорторум, е един от най-големите градове в Римската империя и столица на Белгийска Галия - провинция в Североизточна Римска Галия, която включва части от днешна Франция, Белгия, Люксембург, Холандия и Германия, пише Live Science.

Новооткритият некропол е един от няколкото, които се простират отвъд укрепленията на града и по седем главни пътни артерии, водещи до други римски галски метрополиси, включително Лутеция (днешен Париж) и Лугдунум (днешен Лион). Откакто първото от тези древни погребения излиза на бял свят през втората половина на XIX век, археолозите разкриват общо 5000 в Реймс, според изявлението.

Повечето от тях обаче са ограбени през вековете, а оцелелите гробни инвентари до голяма степен са унищожени по време на Първата световна война, при бомбардировките на музея, в който са се помещавали.

Запечатаният саркофаг е първата неограбена гробница от този вид, открита в бивш гало-римски град. В района около него археолозите откриват още 20 погребани и кремирани човешки останки.

Тези останки ще бъдат добавени към нарастваща банка от проби, спасени от некрополите на Реймс. Учените се надяват, че като сравнят ДНК от скелета в саркофага с някои от тези проби, може да успеят да определят дали жената е принадлежала към местен или чужд елит.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-izklyucitelen-sarkofag-na-1800-godini-s-ostankite-na-zena-vv-franciya

Археолози в Северна Испания използват система от макари, за да достигнат до дъното на кладенец, където откриват римски сандал на 2000 години и други артефакти.

Археолозите правят откритието това лято, докато разкопават римското селище Лукус Астурум (лат. Lucus Asturum), днес известно като Луго де Ланера.

Межди I и IV век Лукус Астурум е важен административен и комуникационен център в северната част на Иберийския полуостров. През 2021 г. археолози, ръководени от Есперанса Мартин Ернандес, откриват голяма сграда с централен двор и кладенец.

Това лято, когато разкопките са възобновени, те решават да се спуснат в кладенеца с помощта на система от макари, за да избегнат евентуални повреди на находките на дъното.

Сред римските артефакти, намерени в кладенеца, е сандал, потопен в глинеста утайка на около 3 м под нивото на земята, изгубен от човек, за когото се смята, че е почиствал кладенец преди около 2000 години.

Благодарение на дебелия пласт кал на дъното на кладенеца, сандалът е добре запазен, което е рядкост в този регион, особено за предмет, изработен от органични материали като кожа.


Изследователите са впечатлени от майсторството на изработка на обувката и степента на детайлност, особено на нейната подметка, която е "украсена с изобилие от кръгове, овали и други мотиви, и е изработена от тъмнокафява кожа", казва за Live Science Ернандес.

„В [Испания] и в останалата част от Римската империя е наистина рядкост да се намерят подходящи условия за запазване на органичен материал в толкова добро състояние“, казва тя. „В случая имаме работа с кладенец за потребление на вода в частен дом, като причината за отличната запазеност се дължи на анаеробното състояние на находището. Всички органични материали са останали непокътнати в продължение на 2000 години именно благодарение на липсата на кислород."

Други забележителни артефакти, намерени в кладенеца, включват керамични съдове, семена, ядки, черупки, малък метален пръстен, огърлица, мъниста и бронзов съд, казва Ернандес.

„Също така имахме късмета да възстановим няколко от килерите на къщата, така че сега имаме пълна информация за битовите предмети в нея: стъклени съдове, галска и испанска сигилата [луксозна керамична посуда], фина южногалска тънкостенна керамика, огнеупорни съдове, обикновени съдове, местна керамика, бижута, монети и работни инструменти“, казва тя. „Накратко, почти всичко, което ни позволява да направим добра реконструкция на това какво е представлявала тази къща от ранния имперски период.“

https://www.nationalgeographic.bg/a/rimski-sandal-na-2000-godini-e-otkrit-v-ispaniya

Подводни археолози, които изследват Саламин, малък остров източно от Атина, Гърция, са открили голяма обществена сграда, която според тях е ключова за разбирането на историята на древния град.

Саламин е най-известен с ролята си в Персийските войни, които Гърция води срещу Персийската империя от 499 до 449 г. пр.н.е. По време на второто персийско нашествие, през 480 г. пр.н.е., Ксеркс Велики първоначално печели в битката при Термопилите, но е победен по-късно същата година от гръцкия флот в битката при Саламин.

Класическият град държава на остров Саламин изглежда рухва през II век, когато древногръцкият писател и пътешественик Павзаний пише: „Все още има останки от пазара, храма на Аякс и неговата статуя от абанос“. Аякс бил цар на Саламин и е един от най-храбрите бойци от Троянската война.

Археолозите проучват потъналите останки на Саламин от няколко години. През 2021 г. те откриват морската стена, която е служила като укрепително съоръжение на древния град. А сега обявяват откриването на масивна сграда, наречена стоа (покрита колонада в обществено пространство, например пазар или площад), пише Live Science.

Стоата в Саламин е широка около 6 м и е дълга 32 м, като във височина са останали само един или два слоя камък. Интериорът включва шест или седем стаи, като все още не всички са проучени. В една от стаите, с размери 4,7 на 4,7 м, има голяма яма за съхранение.

Артефактите, открити в стоата, включват керамика от няколко исторически периода, но голяма част може да е донесена от морето. В основите на сградата обаче са открити останки от класическото минало на стоата (IV век пр.н.е.), включително глинени предмети като тапи на амфори, десетки бронзови монети и фрагменти от мраморни предмети.

Горната част на мраморна стела (каменна плоча с релефна украса, често използвана като маркер за погребение в Древна Гърция) е особено забележителна. На стелата изправен мъж с брада е коронясан от някой с мускулеста дясна ръка - вероятно самият герой Аякс. Запазен е и фрагмент от мраморна колона с част от надпис.


В изявление на Министерството на културата на Гърция се отбелязва, че руините на Саламин са точно такива, каквито ги описва Павзаний преди близо две хилядолетия.

„Идентифицирането на стоата е много важен нов елемент за изследването на топографията и жилищната организация на древния град“, казват изследователите.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-izobrazenie-na-geroya-ayaks-v-potnalite-ruini-na-drevniya-grad-salamin

Археолози откриха средновековен скелет с метална протеза на 500 години

Строители случайно се натъкнаха на средновековен скелет с метална протеза на ръката при изкопни дейности в Южна Германия през лятото. Находката, която е на около 500 години, е открита в баварския град Фрайзинг близо до Мюнхен. Радиовъглеродно датиране на скелета показва, че той е на мъж на възраст между 30 и 50 години и е починал между 1450 и 1620 г.

Археологът Амира Адайле посочва, че досега в Централна Европа са открити само около 50 протези за ръка от този период, което прави находката особено ценна.

Протезата е за лява ръка, без част от пръста ѝ. Вероятната причина за носенето ѝ е ампутация на крайника. Археолозите посочват, че много хора през средновековието са губили крайници в различни войни и междуособни конфликти.

https://nova.bg/

Град Уцетия е известен само от надпис, открит в Ним, друг древен френски град. Името 'Ucetia' е посочено на стела заедно с 11 други римски обекта в района. Известно време изследователите приемат, че Уцетия е съвременник на Юзес (Uzes), град на север от Ним. През 2016 г. плановете за изграждане на интернат в Юзес карат археолозите да проверят мястото.


Страхувайки се, че новите сгради могат да „погребат“ изгубения град завинаги, те започнаха разкопки. И накрая Уцетия беше намерена. Огромни структури бяха открити на площ от 4000 кв. м. Най-старите сгради датират отпреди повече от 2000 години, което е доста преди римляните да завладеят Франция. Интересното е, че в разкопания град признаци на дейност са открити дори от Средновековието (VII век). Мистериозно е, че е временно изоставен между III и IV век. Но най-изненадващата находка е подова мозайка, направена в стил, изобретен около 200 години по-късно, през I век от нашата ера.
През годините хората са попадали на дразнещи любопитството споменавания на изгубения древен римски град Уцетия върху стели в Южна Франция. Но досега е нямало доказателства, че наистина съществува. Въпреки това, когато археолозите са поканени да оценят място за ново училище и столова, те откриват изобилие от доказателства за изгубения град Уцетия извън съвременния град Юзес. И това, което откриват, е просто зашеметяващо.
Екипът от археолози, ръководен от Филип Кейн от Френския национален институт за превантивни археологически изследвания, открива отпечатъци от няколко сгради, една от които има великолепни мозайки от плочки на пода. Не е известно дали тази сграда е обществена или частна, но Кейн обяснява, че наличието на колонада и мозайка в сградата от 250 квадратни метра подсказва обществена цел.
Кейн казва за IBITimes.co.uk: „Преди нашата работа знаехме, че е имало римски град, наречен Уцетия, само защото името му беше споменато на стела в Ним, заедно с 11 други имена на римски градове в района. Това вероятно е бил вторичен град, под властта на Ним. Не са били открити никакви артефакти с изключение на няколко изолирани фрагмента от мозайка. Мозайката е много впечатляваща с размерите си, с мотивите на геометрични фигури и животни и защото е добре запазена“. Той казва, че сложните мозайки са били често срещани сред римляните през I и II век сл.Хр., но тази е изненадваща, защото е много по-стара. Датира от около 200 години по-рано, до II или I век пр.Хр.

Като цяло обектът е 4000 кв. м. Екипът установява, че хората са живели в Уцетия от около I век пр.Хр. до III или IV век, когато градът е изоставен. Причината хората да напуснат Уцетия е загадка за изследователите, но хора отново са живели там от IV до VII век. Археолозите откриват и няколко руини от Средновековието.
Римското завладяване на района е в края на II век пр.Хр. Изследователите откриват стена и останки от няколко други структури, които датират от времето малко преди римляните да окупират района. Една от тези руини е била стая с пещ за хляб. По0късно стаята е превърната в пространство с долиум – голям керамичен контейнер. Долиите са направени от изпечена глина и са високи до 1,83 м. Хората са ги използвали за съхранение на храна и напитки, включително зърнени храни и вино.

Свидетелствата за хората, които за първи път са живели в Уцетия, датират от около II век пр.Хр. От най-голям интерес за INRAP, според Ibitimes.co.uk са мозайките. Те изобразяват традиционни геометрични фигури и медальони, включително шеврони, лъчи и корони. Един от медальоните е украсен с изображения на еленче, патица, орел и бухал.
Възможно е сградата, в която са направени мозайките, да е била фоайе на дом на богаташ. Кейн казва, че мозайките и колонадите може да са имали за цел да впечатлят посетителите.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/legendarniyat-izguben-grad-ucetiya-e-otkrit-i-ostankite-mu-spirat-dyh/

Първите конни ездачи в света преминават през степта преди около 5000 години, разкрива нов анализ на гробници в Европа и Азия.

Археолози откриват случайно най-ранните конни ездачи в света, докато проучват скелети, открити под надгробни могили на 5000 години в Европа и Азия. Древните ездачи са част от така наречената Ямна култура. Констатациите затвърждават хипотезата, че конят е играл неразделна роля в разселването на тази група и следователно в разпространението на индоевропейския език.

Новият доклад, публикуван на 3 март в Scientific Advances, анализира 217 човешки скелета от Понтийско-Каспийската степ - географска област, която минава приблизително от България до Казахстан. Учените отдавна спорят кога конете са опитомени. В Казахстан конски скелети на 5000 години показват износване на зъбите, което може да е причинено от юзди. В Русия са открити пептиди от конско мляко в зъбната плака на хора, датиращи от същия период. Географската експлозия на Ямната култура, която се разпростира на 4500 км само за век или два, предполага, че конете може да са били използвани като транспортни животни.

Но досега липсваха преки доказателства, че хората от Ямната култура редовно са опитомявали коне.


Археологът Мартин Траутман от Университета в Хелзинки, Финландия, и колегите му събират данни за общо шест диагностични черти на скелета, които формират така наречения „синдром на ездача“. Тъй като костта е жива тъкан, тя реагира на напрежението, оказвано върху нея. Постоянната езда може да причини травма и дегенерация на гръбначния стълб, но също така може да доведе до по-фини промени в костите на краката и бедрата, докато човешкото тяло се адаптира към редовната езда.

В скелетите от 39 места в цяла Източна Европа Траутман и колегите му откриват, че две дузини от тях имат поне половината от чертите на синдрома на ездача.

Учените обаче са най-уверени в идентифицирането на петима индивиди като вероятни ездачи от Ямната култура, произхождащи от съвременните България, Румъния и Унгария.

„Нашите констатации предоставят силен аргумент, че конната езда вече е била обичайна дейност за някои хора от Ямната култура още през 3000 г. [пр.н.е.]“, пише екипът в доклада си.


Шеван Уилкин, биомолекулярен археолог в Института по еволюционна медицина към Университета в Цюрих, която не участва в това проучване, казва за Live Science, че откритията на изследователите са интересни, но това "не е изненадващо, като се има предвид огромното им разселване от ранната бронзова епоха." Толкова бързо разселване и разпространението на техните гени в такава обширна област би било трудно без коне.

Доколкото откриването на скелети със синдром на ездача се случва рядко, новият анализ дава ценна информация за това какво е било да живееш в източната степ преди пет хилядолетия. "Засега", каза Траутман, "изглежда, че ездата е била предимно мъжка дейност, вероятно свързана с пастирството, и обучението вероятно е започвало рано.”

https://www.nationalgeographic.bg/a/prvite-konni-ezdaci-v-sveta-preminavat-prez-evropa-predi-okolo-5000-godini

Група любители археолози откриха останките от двореца на Тюдорите Коливестън - къщата на майката на Хенри VII, лейди Маргарет Бофорт, съобщава британският вестник The Guardian, като уточнява, че съоръжението се намира на територията на едно от селата в графство Нортхемптъншир.

Разкопките са извършени от екип от Collyveston Historic Preservation Society Chaps.

Дворецът е популярно средище през XV век и в него са се случили редица исторически събития. По-специално, през 1503 г. в двореца се се състояли предсватбените тържества на Маргарет Тюдор и шотландския крал Джеймс IV, а на 16 и 17 октомври 1541 г. Хенри VIII мести за кратко двора си там. До средата на XVII век дворецът запада.

Изследователите са изготвили план за локализиране на двореца още през март 2018 г. Използвали "знанията на местните и слухове“, за да определят мястото на разкопките.

Chaps има повече от 80 членове: от тийнейджъри до възрастни на 70-80 години.

"Много от нас израснахме в провинцията, така че чувахме за този изгубен дворец и се чудехме дали е мит или реалност. Така че просто искахме да го намерим“, казва Крис Клоуз, председател на Collyveston Historic Preservation Society.

Но тъй като Chaps са група аматьори, те не разполагали нито с пари, нито с опит, нито с планове как да помогнат в намирането на останките от двореца.

"Наивността и трудолюбието ни доведоха дотук“, казват членове на дружеството.

През 80-те и 90-те години на миналия век бяха направени няколко опита за намиране на двореца, но без предимствата на съвременните технологии нито един не беше успешен. Мястото на разкопките е открито с помощта на геофизични изследвания и използването на наземни радари, пояснява изданието.

Сега любителите археолози са провели геофизични изследвания с помощта на радар, проникващ в земята. Това е помогнало да се определи къде се намират стените на двореца. След това те са получили разрешение от собствениците на къщите да копаят в градините им.

Впоследствие историци от университета в Йорк помогнали за идентифицирането на двореца по откритите каменни корнизи и се присъединили към разкопките, за да разкрият сградата и да я съхранят за бъдещето.

https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/Lyubiteli-arheolozi-otkriha-ostanki-ot-izguben-dvorec-na-Tyudorite-1924244

За археолозите Кьолн е истински рай: където и да копнат, в земята се натъкват на следи от хилядолетната история на града. Особено вълнуващо е под Кьолнската катедрала.

"Разкрихме огромна площ с находки, които ни отвеждат далеч назад чак във времето на Римската империя", казва археоложката Рут Щинесбек. Под огромна тя има предвид около 4000 квадратни метра, които се намират под Кьолнската катедрала на дълбочина от около три метра и половина, а в най-дълбоката си част стигат и до 16 метра под земята.

Под катедралата находките са много добре запазени "за разлика от навсякъде другаде в града, където старите сгради непрестанно се заменят с нови и почти нищо не е останало под земята”, казва Щинесбек. В този смисъл катедралата е не само епископалната църква на Кьолн, но и един вид защита за района под нея. "Ще рече, че тук следващите поколения не могат да променят нищо под земята", допълва археоложката.

Втората световна война дава възможност за разкопки

Мащабните разкопки започват през 1946 година. Археолозите са искали да започнат изследването на античните останки под готическата катедрала още много по-рано, но това би означавало да разрушат пода на храма. Това не било позволено, защото би нарушило дейността на църквата.

Година след края на Втората световна война обаче разкопките са били дори желани. "Искаха да проверят дали основите на катедралата са стабилни след бомбардировките. Тя беше понесла много щети и не работеше нормално”, обяснява Щинесбек.

В търсене на старата катедрала

Екипът от археолози искал да изследва старата катедрала - сграда, строена през 8 и 9 век. За съществуването ѝ се знаело от исторически извори. Франкският крал и по-късно западноримски император Карл Велики е назначил своя близък приятел и съветник Хилдеболд за първи архиепископ на Кьолн около 795 г. Той поръчва да се построи голяма катедрала в романски стил на мястото, където от 6 в. е имало баптистка църква.

"Не е била малка”, потвърждава Рут Щинесбек. "Била е близо 100 метра дълга, а това е било преди 1200 години. Това е близо две трети от днешната катедрала, която е една от най-големите църкви в света”.


Римски живот

Дълбоко под земята археолозите откриват не само сградата, построена от Хилдеболд, но и много по-стари свидетелства за историята на града - когато Кьолн все още се е наричал Колония Агрипина. Защото там, където сега кулите на катедралата се извисяват в небето, някога е имало жилищен квартал на заможни римляни. Останки от техните луксозни вили все още могат да се открият под катедралата, включително стенописи на мраморен фон и подово отопление.

"Римляните са живеели добре тук, в студените северни провинции на империята", казва археологът. И тъй като подземните останки не изглеждат толкова впечатляващо за нетренираното око, тя се опитва да онагледи това по следния начин: "Представете си два плетени стола, малка мраморна масичка и купа с маслини." Вилата се е намирала в непосредствена близост до реката, но е построена на високо място, за да е защитена от наводнения. Тук се е правело и вино - любимата напитка на древните римляни.

Рециклиране на антики

В някакъв момент Римската империя остава в историята, а с него и името Колония Агрипина. "Но франките, свидетелства от които можете да откриете под катедралата, заемат мястото без проблеми”, обяснява Рут Щинесбек. "Животът си продължава, така да се каже”.

Реликвите от римско време са помогнали: "Когато катедралата е била построена, останките тук са били използвани: рециклиране на антики, така да се каже. Може и да сме си измислили тази дума, но строителните материали винаги са били използвани повторно." Груби камъни от римско време са използвани като пълнеж в основите на старата катедрала на Хилдеболд. "От друга страна, по-фините предмети като порфира - декоративен камък в яркочервено или зелено, често са били използвани повторно на представителни места", обяснява археоложката.


Колко стабилна е катедралата?

Обширните разкопки под катедралата разкриват на гилдията много интересни факти за древността, но много посетители си задават тревожния въпрос дали те не засягат стабилността на катедралата. "В началото може да си помислите, че има проблем, но всъщност е точно обратното", казва Щинесбек. Първоначално подът е бил просто положен върху земята между основите. Междувременно е положена бетонна настилка, която поддържа подовите плочи на катедралата.

После през 2008 г. са изкопани два тунела през зидовете на катедралата, която е повече от 11 метра дебела, за да се осигури достъп до кулата и подземната част отвън. "Това звучи ужасно на пръв поглед - че са били разкопани готическите зидове. Но над тях няма колони”, допълва археоложката.

Експертите са знаели какво правят. От 2009 насам посетителите могат да се качат до южната кула на катедралата и да разгледат разкопките без да пречат на случващото се в самия храм. Могат и да посетят туристическата обиколка на Рут Щинесбек. "Трябва да съм честна - катедралата отгоре е, разбира се, много по-впечатляваща. Като археолог трябва да призная обаче, че там долу всичко е много по-вълнуващо”.

https://www.dw.com/bg/drevna-istoria-skrovisata-pod-kolnskata-katedrala/a-68112100

B Meĸлeнбypгcĸия зaлив в Гepмaния, нa дълбoчинa пoвeчe oт 20 мeтpa пoд вoдитe нa Бaлтийcĸo мope, yчeнитe oтĸpиxa ĸaмeннa мeгacтpyĸтypa, изгpaдeнa oт xopa, дългa пoчти ĸилoмeтъp. Tя e пocтpoeнa oщe пpeз ĸaмeннaтa epa – пpeди пoвeчe oт 10 000 гoдини. Taзи cтpyĸтypa e мнoгo пo-cтapa oт eгипeтcĸитe пиpaмиди. Зa yчeнитe e тpyднo дa й дaдaт ĸaĸвoтo и дa e oбяcнeниe. Bпeчaтлeниeтo e, чe тя e cъздaдeнa xиляди гoдини пpeди дa бъдe зaлятa oт мopeтo. Cпopeд гepмaнcĸия изcлeдoвaтeлcĸи eĸип cтpyĸтypaтa e cтeнa, cъздaдeнa oт лoвци-cъбиpaчи, ĸoитo ca oбитaвaли ĸpaйбpeжиeтo нa Бaлтийcĸo мope пpeз ĸaмeннaтa epa.

Гигaнтcĸa cтeнa oт ĸaмeннaтa eпoxa нa бpeгa нa Бaлтийcĸo мope

Oтдaвнa e извecтнo, чe xopaтa oт ĸaмeннaтa eпoxa ca изгpaждaли paзлични пocтpoйĸи c eднa или дpyгa цeл. Знae ce, чe нaй-cтapaтa извecтнa ĸpeпocт oт ĸaмeннaтa eпoxa e нa 8000 гoдини. Tя бeшe oтĸpитa нacĸopo в Cибиp, зa ĸoeтo мeдиитe cъoбщиxa пpeди вpeмe.


Hoвaтa нaxoдĸa e oщe пo-дpeвнa, тaĸa чe тя e eднa oт нaй-cтapитe изĸycтвeни лoвни cтpyĸтypи в Eвpoпa и изoбщo нa Зeмятa. Cтpyĸтypaтa e нapeчeнa „Mигaщaтa cтeнa“(Вlіnkеrwаll). Cпopeд изcлeдoвaтeлитe тoвa e вaжнo oтĸpитиe зa paзбиpaнeтo нa cтpaтeгиятa нa cъщecтвyвaнe нa дpeвнитe xopa. Ocвeн тoвa тo мoжe дa ни paзĸaжe мнoгo зa paзвитиeтo нa peгиoнa в близocт дo Бaлтийcĸo мope.

Зaщo дpeвнитe xopa ca пocтpoили тaзи cтeнa

Гeoгpaфиятa нa ĸpaйбpeжнитe зoни ce e пpoмeнилa дpacтичнo пpeз xилядoлeтиятa пopaди ĸлимaтичнитe пpoмeни и epoзиятa. Kaĸтo знaeм, пpeди oĸoлo 11 000 гoдини e пpиĸлючил пocлeдният лeдниĸoв пepиoд, ĸoeтo e дoвeлo дo пoвишaвaнe нa мopcĸoтo paвнищe. B peзyлтaт нa тoвa мнoгo oт ĸpaйбpeжнитe paйoни ca ce oĸaзaли пoд вoдaтa. Oт eднa cтpaнa, тoвa ги пpaви нeдocтъпни зa apxeoлoзитe и пaлeoнтoлoзитe в пpoдължeниe нa мнoгo гoдини, нo oт дpyгa, тoвa пoзвoлявa дoбpe дa ce зaпaзят мнoжecтвo oбeĸти.

Haпocлeдъĸ пocтoяннo paзвивaщитe ce тexнoлoгии дaвaт възмoжнocт нa yчeнитe дa изcлeдвaт пoчти вcичĸи paйoни нa мopcĸoтo дънo. Πo-ĸoнĸpeтнo, блaгoдapeниe нa xидpoaĸycтичнитe изoбpaжeния c виcoĸa paздeлитeлнa cпocoбнocт yчeнитe ycпяxa дa oтĸpият „Блинĸepвaл“. Зa тaзи цeл тe пъpвo изпoлзвaxa aвтoнoмнo пoдвoднo пpeвoзнo cpeдcтвo, a cлeд тoвa изcлeдoвaтeлитe вoдoлaзи ce cпycнaxa нa мopcĸoтo дънo и ĸapтoгpaфиpaxa oтĸpитaтa cтpyĸтypa.

Oĸaзaлo ce, чe cтpyĸтypaтa e дългa 971 мeтpa и ce cъcтoи oт пoвeчe oт xилядa и пeтcтoтин ĸaмъĸa. Bcичĸи тe ca c виcoчинa мaлĸo пoд eдин мeтъp и шиpинa oĸoлo двa мeтpa. Kaмънитe ca пocтaвeни плътнo eдин дo дpyг, пo пocлeдoвaтeлeн и чиcт нaчин. Πopaди тoвa нямa cъмнeниe, чe cтpyĸтypaтa e cъздaдeнa oт чoвeĸa.


Cпopeд yчeнитe cтpyĸтypaтa e билa в нeпocpeдcтвeнa близocт дo дpeвнaтa бpeгoвa линия или дo блaтoтo. Maлĸo вepoятнo e cтeнaтa дa e cлyжилa ĸaтo язoвиp зa pибoлoв, тъй ĸaтo в пpoтивeн cлyчaй би имaлa xapaĸтepни cлeди. Ho cъщo тaĸa e мaлĸo вepoятнo cтpyĸтypaтa дa e билa изпoлзвaнa ĸaтo зaщитнa cтeнa. Bиcoчинaтa и шиpoчинaтa ѝ явнo ca били нeдocтaтъчни зa тoвa. Ho зaщo в тoзи cлyчaй дpeвнитe xopa биxa имaли нyждa oт ĸaмeннa oгpaдa?

Bepcиятa, чe cтeнaтa e cлyжилa зa пpиcтaнищe, cъщo e oтxвъpлeнa, зaщoтo e изĸлючитeлнo мaлĸo вepoятнo пpeди 10 xил. гoдини xopaтa, ĸoитo ca oбитaвaли peгиoнa, дa ca ce зaнимaвaли c ĸopaбoплaвaнe. Cлeдoвaтeлнo eдинcтвeнaтa пpaвдoпoдoбнa вepcия e, чe Вlіnkеrwаll e cлyжилa ĸaтo лoвнa cтpyĸтypa, зa oгpaждaнe нa cтaдa oт eдpи ĸoпитни живoтни. Toвa e мнeниeтo нa изcлeдoвaтeлитe, пyблиĸyвaнo в cпиcaниe РNАЅ. Πo oнoвa вpeмe peгиoнът e бил oбитaвaн oт ceвepни eлeни и бизoни.

Tpябвa дa ce ĸaжe, чe пpeди тoвa apxeoлoзитe ca oтĸpивaли cтoтици пoдoбни cтpyĸтypи в лaвoвитe пoлeтa нa Cayдитcĸa Apaбия и Цeнтpaлнa Aзия. Учeнитe пpeдпoлaгaт, чe тe cъщo ca били изпoлзвaни oт дpeвнитe xopa зa oгpaждaнe нa cтaдaтa живoтни и пo тoзи нaчин ca yлecнявaли лoвa cи.


Mнoгo e тpyднo тoчнo дa ce дaтиpa тaĸaвa cтpyĸтypa. Bъпpeĸи тoвa изcлeдoвaтeлитe пpeдпoлaгaт, чe тя e пocтpoeнa пpeди пoвeчe oт 10 000 гoдини, зa ĸoeтo cвидeтeлcтвa възpacттa нa oĸoлнитe oбeĸти. Πpeди oĸoлo 8500 гoдини cтeнaтa ce e oзoвaлa нa дънoтo нa Бaлтийcĸo мope.

Heĸa дa дoбaвим, чe нacĸopo yчeнитe oтĸpиxa цял гpaд нa дънoтo нa Ceвepнo мope ĸpaй бpeгoвeтe нa Гepмaния, ĸoйтo дългo вpeмe ce cмятaшe зa митичeн. Oĸaзa ce oбaчe, чe тoй e бил зaлят мнoгo пo-ĸъcнo – пpeз 1362 г. oт н.e.

Eĸип oт apxeoлoзи oт yнивepcитeтa в Kил oтĸpи дpeвнo пoтънaлo ceлищe, ĸoeтo дългo вpeмe e cмятaнo зa митичнo. Cтaвa въпpoc зa няĸoгaшния дaтcĸи гpaд Pyнгxoлт, ĸoйтo e бил пoтoпeн пoд вoдa в cpeдaтa нa ХІV в., т.e. пpeди 600 гoдини. Oĸaзa ce, чe дpeвнoтo ceлищe ce нaмиpa пoд вoдитe и cлoя тиня нa Ceвepнo мope. Ha тepитopиятa нa дpeвнoтo ceлищe apxeoлoзитe ycпяxa дa oтĸpият дpeвнa цъpĸвa, дългa 40 мeтpa и шиpoĸa 15 мeтpa. Haпълнo възмoжнo e няĸoгa тя дa e билa цeнтъp нa cpeднoвeĸoвeн гpaд. Πoнacтoящeм oт нeя ca ocтaнaли caмo ocнoвитe. Oтĸpити ca и няĸoи дpyги cтpyĸтypи.

Hяĸoгa Pyнгxoлт e бил пpиcтaнищeн гpaд в Ceвepнa Фpизия – oблacт в днeшнa Гepмaния, ĸoятo пpeз Cpeднoвeĸoвиeтo e пpинaдлeжaлa нa дaтcĸoтo xepцoгcтвo Шлeзвиг.

https://www.kaldata.com/