Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2012г.


За пореден път в Брюксел ще обсъждат приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство на свободно придвижване. И за пореден път няма да ни приемат, колкото и да се кълнем, че сме изпълнили техническите критерии.

Изпълнението на тези технически критерии е една огромна и нагла лъжа, както показва разследването на Александър Леви, публикувано във френското списание L'Express през септември 2011 г. В България съществува екстериториално пристанище – нефтеният терминал Росенец, харизан на Лукойл. Той не се охранява от Гранична полиция. Охранява се от руска фирма по сигурността. От няколко месеца и Агенция „Митници“ няма представител на място.

През този анклав могат да влизат и излизат контрабандно не само стоки, но и хора. Примерно да влизат поръчкови убийци или да излизат, след като са си свършили мократа работа в някоя страна от шенгенското пространство.

В медиите обаче има омерта. За Росенец – нито дума. Никой, никога не зададе на Цветанов въпроса защо шенгенската информационна система (ШИС -СИРЕНЕ) не покрива пристанище Росенец. Защо държавата се е оттеглила от него и е поверила ключов за националната сигурност обект на чужда компания?

Може би отговор трябва да се търси в дипломатическите доклади на американското посолство? Там черно на бяло е написано следното:

„14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда „танто-за-танто“, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“  [06SOFIA647]

И още:

„Представител на ЛУКОЙЛ за България е ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ. Руската петролна компания се счита за най-големия корпоративен данъкоплатец в България. Тя контролира и руския износ на нефт за България. Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.“ [05SOFIA1207]

Не, България няма да влезе в Шенген, докато „руското разузнаване и организирана престъпност“ контролират самостоятелно част от нейната територия. Крайно време е това да се разбере и от българското контраразузнаване. Но ако държавата нехае, нека се включи поне „национално отговорната“ българска организирана престъпност. Според доклад на STRATFOR тя била превзела всички портове и канали по веригата за доставки. Е, не са всички. Пристанище Росенец е превзето от чужда конкуренция. „Нещо да напраим, брато! Губим тука едни пари…“



Ерата на съмнението

от Александър Леви, L'Express, 09/11

Малки зелени точки. Или червени, ако плавателния съд е считан за „съмнителен“. Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение, полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта от който идва и къде отива, състава на екипажа и най-вече – товара. Центърът в Бургас е един от основните пунктове за наблюдение, разположени по дължината на 412 километровия български черноморски бряг. Неговата роля е да контролира източната граница на Европейския съюз е на пространството за свободно придвижване Шенгент, към което София иска да се присъедини от догодина. Но въпреки щедрото финансиране от Брюксел и най-модерната технология доставена от Германия, надеждността на този авант-пост на ЕС е под въпрос.

На пръв поглед центърът впечатлява. Около 30 служители от българската Гранична полиция са на смяна ден и нощ, за да бдят над бреговете на това море, станало естествена граница на Европейския съюз с Турция и бившия Съветски съюз. Те събират информацията от датчици и камери разположени по крайбрежието.“Нито една цаца няма да им убегне“ – написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011. „Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно“ – вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчика за Шенген от ЕП Карлос Куельо (ЕНП). Тази увереност и спокойствие не са споделени от всички. От лятото на 2010, Франция, Германия и най-вече Холандия изказват дискретно съмнения в честността на местните чиновници и се опасяват от техните възможни връзки с организираната престъпност.

Дори в Бургас не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. „България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство“, смята независимият журналист Асен Йорданов, известен с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е като феодално владение на най-голямата руска петролна компания, Лукойл. Предприятието притежава от 1999 единствена за страната рафинерия, както и петролен терминал – малко пристанище отстъпено от българските власти на управата на руската фирма. „Това е анклав на Русия, през който служителите на Лукойл могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те.“ – подчертава Асен. В Центъра за наблюдение на Черно Море дежурният офицер Стоян Касабов потвърждава: „Терминалът на Лукойл не зависи от нас, а от митниците“.

Мястото е обвито в тайнственост… За да се намери това прословуто пристанище трябва да се излезе от Бургас в южна посока и след около 15 километра да се завие вдясно. Минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк „Росенец“. Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролния терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари украсени с логото на руската компания. Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара. Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел. Следвайки оградата се стига отново до бетонна стена с наблюдателници. „Когато бях малък идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани“ – тихо обяснява Асен.

Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи 24ч/24 и работещи за две частни охранителни фирми: руската Лукома и българската Ипон. А къде са митниците? „Да, имаше един служител, един и същ, който се появяваше от време на време, но постът му беше премахнат неотдавна“ – споделя един бивш кадър от Лукойл, който държи на всяка цена да остане анонимен. Много хора се съмняват, че тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият дейности, които не могат да бъдат признати.

Според Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик, съществува „български опит“ в сферата на контрабандата на горива, много активна през епохата на петролното югоембарго по време на Милошевич (1992-1996). „Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят“ – казва този експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и различни такси.

Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно), започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес. Управителите на Лукойл в България бяха сред първите, които поздравиха тези „безпрецедентни“ акции, подчертавайки, че имат интерес повече от всички да се прекрати контрабандата на горива. След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на Лукойл бяха обект на митническа проверка. „Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999“ – призна шефът на българските митници Ваньо Танов. Българските митничари отделиха доста време – повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 – чисто и просто да се отнеме лиценза на компанията. „Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете“, според доклада на митничарите. След този анонс генерал Танов трудно криеше радостта си и това беше разбираемо. Докато течаха дългите проверки за дейността на руския гигант доста странни неща се случиха на тази „стара лисица“ от българската полиция. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името „Тановгейт“. В тези телефонни разговори шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от „политически протекции“, от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката. Напразно. И днес остават висящи много въпроси за благосклонността, от която се ползва компанията в България и за реалната и тежест в икономиката на страната (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между Лукойл и държавните институции. Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на Лукойл и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата… Бившият шеф по екологията в Лукойл сега е в екипа на градоначалника на Бургас и бди над качеството на въздуха!

В София, премиерът Бойко Борисов не крие, че е „приятел от 25 години“ с шефа на Лукойл – Валентин Златев. И наистина, предприятието, което охранява инсталациите на Лукойл в България – Ипон – е основано през 90-те от сегашния премиер, излязъл от редиците на МВР. През пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България, Борисов дори смъмри своя министър на икономиката, който си позволи да критикува Лукойл за непрозрачност на ценовата политика.

Ето това без съмнение обяснява защо три дни след заповедта на митничарите и административното затваряне на рафинерията в Бургас, Административния съд в София внезапно разреши тя да продължи да работи, аргументирайки се със „значителните и необратими щети“, които би предизвикало нейното затваряне. Ваньо Танов, шефът на митниците заплаши да обжалва, преди да изчезне в горещия отпускарски август. Облекчението на членовете на кабинета „Борисов“ беше осезаемо.

Наистина българската икономика зависи тясно от доставките на Лукойл. С капацитета си от 142 000 барила дневно, рафинерията в Бургас покрива 40% от горивата в страната, според Министерството на финансите. Но студеният душ за противниците на руския гигант дойде от страна на американския посланик в София – Джеймс Уорлик, който в края на август посети офисите на компанията. Редом с Валентин Златев, този дипломат, който иначе не престава да пледира за диверсификация на източниците за енергийно снабдяване на България, зависеща почти изцяло от Москва, похвали „надеждността“ и „сериозността“ на Лукойл. Един начин да се припомни, според наблюдателите, че тази международна компания има също така многобройни акционери отвъд Атлантика.

След като не предизвика интерес в Европа, дали аферата ще има последствия в САЩ? В една дипломатическа телеграма датирана от 7 юли 2005 и оповестена от Wikileaks, Джеймс Пардю, посланик в София от 2002 до 2005 е описал шефа на Лукойл като тясно свързан с руското разузнаване и дори с руската мафия. През 2006 г. друг американски посланик, Джон Байърли, се безпокои на свой ред от влиянието, което има Валентин Златев върху сегашния български премиер. „Неговата лоялност (и уязвимост) от Златев играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов“ – пише дипломатът. Звучи многообещаващо.

Лукойл: «Няма политика»

Ако имаме влияние в България, то е само икономическо“ – дирекцията на Лукойл опроверга по електронната поща каквато и да е намеса в политическите дела на страната. „Ние никога не правим политика […] в България се изредиха четири правителства от различни политически сили. Лукойл винаги е изпълнявала своите задължения към страната“

При 61% пазарен дял на едро и около 200 бензиностанции в цялата страна, руското предприятие има доминираща позиция в България. Лукойл твърди също, че е „най-големият данъкоплатец“ в страната и дава работа на повече от 10 000 души. Относно терминала в Бургас, дирекцията препрати „Експрес“ към пресслужбата на рафинерията, която ни насочи към МВР… откъдето твърдят, че не се занимават с пристанището.

Превод Биволъ

https://bivol.bg/rosenec.html

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за пореден път ще проверява пазара на горива, като ще прави отново секторен анализ на производството и продажбите на бензин и дизел.

Антимонополният орган съобщи, че се е самосезирал "след серия публикации в медиите за повсеместно увеличаване на цената на автомобилните горива за крайни потребители в редица градове на България". Комисията била получила и сигнал, че "цената на горивото на бензиностанция в гр. Велико Търново е съществено по-висока от тази на другите бензиностанции от същата верига в останалата част на страната".

От медиите КЗК е установила, че увеличение на цените се наблюдава в Пазарджик, Пловдив, Хасково, Бургас и в част от градовете в Северна и Северозападна България - Враца, Видин, Монтана, Велико Търново и др., и че съществуват големи различия в цените на бензиностанции от една и съща верига в отделните региони и дори в зависимост от разположението на обекта. "Освен това в голяма част от статиите се коментира, че бензиностанциите в някои градове в България продават гориво на цени, които са доста по-високи от средноевропейските", пише в съобщението на КЗК до медиите.
Инициативата на КЗК е поредната в сферата на цените на горивата, но момента антимонополният орган не може да се похвали с особени успехи. Същият този състав на комисията само преди две години беше на крачка от разкриването на картел между големите играчи. Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. обаче КЗК безславно промени тезата си на 180 градуса.

След края на предишното разследване на КЗК големите компании в сектора постигнаха успех, като успяха да прокарат дългоочаквания секторен закон, ограничаващ дейността на по-малките компании, а сега пишат и наредбата към него (виж карето).

Спомен за една бутафория

КЗК изследва пазара от 2012 г. и как цените на дребно на дизел и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. КЗК откри, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две и започна да събира доказателства за картел, включително и чрез проверка на компютри на служители на фирмите.

През октомври 2016 г. КЗК беше на път да постигне световен антитръстов прецедент. Бяха открити писмени доказателства в мейли на служители и самият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу шест компании: руската "Лукойл", OMV, Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол").

В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. От доклада на КЗК се виждаше, че най-много доказателства са намерени в компютри на "Еко България". Информацията е засечена през мейлите на служителки до шефовете им в "Еко България". Най-усилени комуникации е имало между Ивета Михайлова, търговски директор в ЕКО, и Кристиян Стоянов от "Лукойл България", който праща таблици с информация за пазарни дялове. Двамата си разменят и мейли за откриването на някои от бензиностанциите на Веселин Марешки. Друга служителка на ЕКО изказва съжаление, че цената на едро на "Лукойл" пада, а вдигането й се посреща положително. Служители на "НИС Петрол" пък обсъждат, че от 2013 г. маржът на горивата е най-добрият от 10 години насам и основният ценообразуващ фактор са цените на другите. Тече и кръстосана комуникация за цени. Например служител на "Петрол" иска номера на бензиностанции на "Газпром" от колега от въпросната компания, за да съберат "цените на конкуренцията". Кореспонденцията завършва с "Изтрих всички мейли. Не ми отговаряй."

Компаниите получиха 30-дневен срок да се защитят по обвиненията.

Разследващата КЗК

Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. обаче КЗК забрави цялата си предишна "убеденост" и прие тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени и прекрати производството. Окончателният текст на решението на КЗК беше претърпял корекции, спрямо това, което беше видно през октомври, засягащи точно комуникациите за бъдещи промени на цените. Т.е. или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства, или впоследствие е скрила точно текстовете за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията.

През май 2017 г. регулаторът реши и че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение.

През август тази година КЗК обаче наложи глоба на Веселин Марешки от 175 хил. лв. заради нелоялна конкуренция и продажба на цени под разходите. Глобата беше малка, тъй като дъмпинг е имало само в няколко обекта на веригата му. Отклонение от тенденцията за продажба под себестойност от момента на създаването на бензиностанциите до края на проверявания период се забелязва в обектите в Бургас, София, Пловдив, Стара Загора и Добрич, се казва в доклада. Отклонения има и при тях в определени месеци, но явно в по-големите градове Марешки по-скоро е печелил.

Заради безрезултатното си минало и сега КЗК едва ли ще открие и докаже нещо грандиозно. Но пък вдига шум, когато общественото негодувание расте, т.е. имитира дейност.


Наредбата на големите в горивата

Докато КЗК отново ще проучва пазара на горива, беше публикувана наредбата, с която се определят редът и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Регистрационният режим беше въведен с прокарването на секторния закон за горивата, за койко от години лобираха големите петролни компании от Българската петролна и газова асоциация, начело с "Лукойл България". Сега неизненадващо се оказа, че тяхната роля и по-специално тази на "Лукойл България" е била огромна и при изготвянето на подзаконовия нормативен акт.

При публикуването на наредбата на страницата на портала за обществени консултации в края на октомври като създадетел и автор на файла излизаше името на Юлиян Пекунов от Българска петролна и газова асоциация, известен и като адвокат на "Лукойл". Т.е. най-заинтересованата страна излиза като автор.

Проверка на сайта Mediapool през Министерството на икономиката е установила, че със заповед на министър Емил Караниколов е била създадена работна група, в която е била поканена да участва Българската петролна и газова асоциация. Според обясненията на министерството пред сайта е било необходимо проучване на изискванията по Закона за устройство на теритрията за откриване на обекти за горива. Получените от организацията електронни документи най-вероятно са били ползвани директно за изготвянето на наредбата и така Пекунов излиза като автор, пише Mediapool. След въпросите на изданието авторът на наредбата е бил променен и вече е Министерство на икономиката.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/11/06/3340775_kzk_pak_shte_razsledva_pazara_na_goriva/

Всички руски компании,дошли да грабят и мародерстват над народа ни трябва да се забранят със закон.Тяхното имущество и капитали да се конфискуват,а висшите служители-кадри на БКП и КГБ,да бъдат осъдени и пратени в затвора за държавна измяна

Бившият изпълнителен директор на "Лукойл България" Валентин Златев подготвя узаконяването на мегапроекта си за изграждане на най-големия соларен парк в България в защитена зона. Това става ясно от документацията, с която се сдоби Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“. 

В уникалната като флора и фауна защитена местност между селата Черни връх и Лъка, Община Поморие, олигархът планира да застрои със слънчевите панели около 144 хектара площ.

Заседанието на т.нар. "експертен" съвет към РИОСВ-Бургас е насрочено за 12 октомври 2022 г., като целта е инвестиционният проект да бъде узаконен с предварително подготвено за целта решение.

Властови натиск и корупция за соларен парк на Златев в защитена зона

Енергиен гигант има бизнес с милиарди левове приходи в България. Но не плаща нито една стотинка данък печалба. Това се случва пред очите на държавата. А парите, спечелени в България, отиват в Русия.

„Първенецът на нашата нефтохимия“. С тези думи на комунистическия лидер на България Тодор Живков през 1963 г. започва работа първата петролна рафинерия в страната.

59 години по-късно „първенецът“ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата икономика вече е в историята, но компанията все още е най-големият производител на горива в България и има капацитет, който далеч надхвърля вътрешното потребление. Собственик вече не е държавата, а руският петролен гигант „Лукойл“.

Звучи като огромен и успешен бизнес. И той наистина е огромен. Години наред „Лукойл Нефтохим Бургас“ е фирмата с най-високи приходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. Компанията има и господстващо положение на пазара, както установи антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И въпреки това руският гигант "Лукойл" не печели, а губи пари в България. Поне така е на хартия.

Почти всяка година компанията приключва с финансова загуба. За 2020 г. тя е над половин милиард лева. Резултатът е, че така "Лукойл" не плаща нито един лев корпоративен данък, т.е. данък върху печалбата. Обяснението е просто - няма печалба.

Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изказват публично в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса как е възможно една компания, която има огромни продажби и милиардни приходи, години наред да отчита загуби. И така да не плаща нищо на държавата.


В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната агенция за първи път заговориха за проблема, който трябва да бъде решен. А проблемът е следният - печалбата на практика се изнася от България към Русия. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Тази история не започва от днес. Фактите в нея показват, че дълго време държавните институции не забелязват това, което всички хора забелязват - руската компания доминира на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички правителства.

Как "Лукойл" идва в България

Най-новата история за бургаската рафинерия започва след нейната приватизация. Това се случва по времето на правителството на Иван Костов (ОДС). През 1999 г. Министерският съвет одобрява договора за продажба на 58 на сто от капитала на "Нефтохим" – Бургас. Цената на сделката е 101 млн. долара, а купувачът е "Лукойл Петрол" от едноименната руска група.

"Лукойл" е втората по големина руска компания след "Газпром". Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.

Няколко пъти Костов е обяснявал, че само руски фирми са проявили интерес към приватизацията, защото бургаската рафинерия работи по руска технология и преработва петрол, който се внася от Русия. При сделката държавата запазва т.нар. златна акция, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази възможност изобщо не е използвана.


Така през 1999 г. единствената рафинерия в България преминава в ръцете на руския гигант „Лукойл“. По линия на масовата приватизация преди това са пуснати 25% от акциите, а на служителите са предложени други 15 на сто. Впоследствие "Лукойл" успява да консолидира собствеността.

Днес основни акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл" с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско" е дъщерна фирма на "Лукойл", която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Господар на пазара

Бургаската рафинерия често е представяна като най-голямата на Балканския полуостров. В България компанията има господстващо положение на пазара. Това не е нечия лична оценка, а официално установен факт. "Господстващо положение" е термин от Закона за защита на конкуренцията. Казано с обикновени думи, това означава, че една фирма е толкова голяма и влиятелна, че може да пречи на бизнеса на своите конкуренти.

Според доклади на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „Лукойл Нефтохим Бургас“ има господстващо положение в България при вноса, преработката и съхранението на петрол и петролни продукти.

Под предлог, че данните представляват търговска тайна, в докладите на КЗК конкретните числа са заличени. Но от данни, които могат да се видят само в един доклад на КЗК от 2016 г., става ясно, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ има дял между 50 и 60% от "общия пазар на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната“.

През годините КЗК е правила няколко проверки на "Лукойл" за злоупотреба с господстващо положение, но досега не беше откривала нарушения. Чак след смяната на правителството в края на 2021 г. антимонополната комисия уличи "Лукойл", че използва господстващото си положение на пазара на горива в България, за да пречи на други фирми да внасят и продават. КЗК твърди, че нарушенията на "Лукойл" ограничават конкуренцията при вноса, което увеличава търсенето на горива с местен произход, които пък произвежда отново "Лукойл".

Това досега не беше забелязвано от институциите.

"Нулев данъкоплатец"

Господстващо положение на пазара, постоянно търсене на горива и огромни приходи - звучи като бизнес мечта. „Лукойл“ обаче работи на загуба в България. Това означава, че в бюджета не влиза корпоративен данък. Цитираните често значителни постъпления от горива в хазната са всъщност косвени данъци, акцизи и ДДС, които се плащат от крайните потребители.

За първи път за този проблем заговори покойният вече директор на агенция „Митници“ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „нулев данъкоплатец“. През 2011 г. той каза, че започва проверка дали "Лукойл Нефтохим" не се източва от "регистрирана в Швейцария дъщерна фирма, която стои на входа и на изхода на комбината".

„Тази фирма в края на краищата определя цената и на суровия петрол, и на това, което се изнася. По всяка вероятност е възможно да се акумулират печалбите в тази фирма и по този начин „Лукойл” да бъде губеща фирма“, каза тогава Танов в интервю за БНР.

Танов поведе и битка за инсталиране на измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза горивото в данъчните складове на рафинерията. През 2013 г. той издаде заповед за отнемане на лиценза на данъчен склад на „Лукойл“, която беше отменена от съда. Тогава от агенция „Митници“ излязоха с безпрецедентна декларация за "съмнения, че в държавата ни управлява олигархия".

"Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на чужди интереси", се казваше в позиция на агенция "Митници" тогава.

Това беше първият случай, в който високопоставен държавен служител заговори за монопол на рафинерията, източване на предприятието и чуждо влияние. Танов почина внезапно от сърдечен удар през 2016 г.

"Единствената рафинерия на планетата"

В последните 15 години има само три, в които компанията отчита печалба. Това са 2007, 2016 и 2017 г. Всички останали години са губещи. Така пише в отчетите.

През 2016 г. темата с господстващото положение стана повод за създаване на временна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „Лукойл“ в България Валентин Златев каза, че за периода 2000-2016 г. дружеството е внесло 156 млн. лв. данък печалба, но "действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба".

"За съжаление, има периоди, в които петролът става толкова скъп, че горивата, произвеждани от него, са по-евтини от него", каза тогава Златев.

Споменатата от Златев сума е за период, в който през повечето време компанията отчита загуби. Лесно може да се сметне, че при обема на приходи в последните 15 години - ако фирмата беше отчитала печалба, става дума за спестени стотици милиони левове данък печалба. Сметките на някои политици споменават думата "милиард". Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно как е възможно това.


Публикуваните в Търговския регистър отчети показват, че "Лукойл" започва да работи на загуба в България след 2006 г. Това става по време на правителството на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието познанство с представителя на "Лукойл" Валентин Златев е публично. Двамата често са заедно на събития.

След 2009 г. България вече се управлява от Бойко Борисов и ГЕРБ. "Лукойл" продължава да работи на загуба и да не внася данък печалба в българския бюджет. Борисов сам казва през 2011 г.: "Златев ми е приятел".

Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое правителство е поставило пред него този проблем. Не получихме отговор.

Необяснимите загуби на руската компания станаха отново тема в парламента през 2020 г.

"Лукойл Нефтохим Бургас" е единствената рафинерия на планетата, която губи“, каза тогава депутатът от БСП Румен Гечев. В отговор на негов въпрос, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов обясни, че Националната агенция за приходите (НАП) два пъти е признала огромни отрицателни резултати на "тези компании", но не спомена директно "Лукойл". Законът им позволява в продължение на 5 години да си приспадат тези загуби, каза Горанов.

Опозиционната тогава коалиция „Демократична България“ поиска да види резултатите от извършените от НАП ревизии на "Лукойл".

„Съмненията се отнасят за над един милиард лева спестен данък корпоративно облагане, чрез използването на т.нар. трансферно ценообразуване“, написа тогава съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

И до този момент НАП не е изпълнила решението на съда да предостави ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.

Как се правят загуби?

Руската компания работи в България по модел, който не противоречи на закона. В основата на проблема е т. нар. трансферно ценообразуване, което използва „Лукойл“. Според експерти, то може да се прилага, когато една фирма контролира целия процес от горе до долу - от доставка на суровина, през производство, до продажба на крайния продукт.

"В случая с „Лукойл“ – компанията произвежда суровия петрол, доставя го до рафинерията в Бургас и след това продава горива“, обясни за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

„Представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% данък. Вие може да купите стоката на 100 лв. вместо на 50 лв. и цялата печалба да остане на територията с 0% данък“, беше обяснил преди време и финансовият министър Асен Василев.

Крайният резултат е, че загубите се трупат в предприятието в България, не се плаща корпоративен данък, а печалбата се изнася в чужбина.

Фирмата посредник "Литаско" купува от руския "Лукойл" суров петрол и го продава на рафинерията в България. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.

"Разликата отива в „Литаско“, която е регистрирана в Швейцария, където има много нисък данък печалба и има възможности в законодателството, които позволяват тази печалба да не се облага и да отива директно в Русия. По този начин печалбата остава в Русия“, обясни Владимиров.

Данъците не се внасят в България, а в Русия. Такъв е и изводът в доклада „Избягалите данъци“, който шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа изготвят с помощта на ЕС през 2017 г. Докладът отчита, че фирмата не плаща нищо в България, но "в същото време, у дома в Русия, компанията е декларирала големи печалби и е внесла значителни данъци".

Експерти коментират, че този модел е стандартна счетоводна практика, чието прилагане обаче зависи и от държавата, на чиято територия се извършва дейността. В България очевидно това е възможно. От това обаче потърпевш е българският данъкоплатец.

Има ли контрол от държавата?

През всичките тези години българската държава не е преставала да има свой представител в Надзорния съвет на дружеството, чрез т.нар. златна акция. До този момент няма данни някой от представителите на държавата изобщо да е реагирал по някакъв начин при обсъждането на финансовите резултати на дружеството.

Свободна Европа разговаря с трима представители на държавата в различни периоди за това как се защитава държавния интерес.

Спас Гърневски е първи на този пост след приватизацията на рафинерията през 1999 г. „Отваряй си очите за всяко нещо“, ми каза тогава премиерът Иван Костов. „Лукойл“ беше най-големият донор на бюджета, а тогава бяха много гладни години“, каза Гърневски.

„40 процента от фиска в държавата влизаха от рафинерията под формата на различни данъци. Тогава това ми остана като спомен. То всичко беше фалирало“, каза Гърневски. Той е бивш кмет на Пловдив от СДС. В последните години беше депутат от ГЕРБ.

Отварянето на очите не е било любимо занимание на държавата, както показват фактите по-късно.

Румен Овчаров е представител на държавата в „Лукойл“ в периода 2013-2017 г. Той е висш активист на БСП, бил е министър на икономиката и енергетиката от 2005 до 2007 г. Изпратен е да защитава интереса на държавата в "Лукойл" от правителството на Пламен Орешарски, избрано от БСП и ДПС.

„Реагирал съм“, отговори Овчаров на въпрос какво е предприемал, виждайки, че рафинерията работи на загуба.

„Те се оправдаваха, че са направили много големи инвестиции, което беше така“, каза Овчаров. По думите му не е било възможно „да влизаш много дълбоко във финансовия отчет на дружеството".

В момента представител на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е Красимир Първанов. Той е на тази длъжност от 2017 г. Заемал е висши позиции в държавни енергийни дружества, два пъти е бил зам.-министър на икономиката и енергетиката. Първия път подава оставка след като подписва без одобрение от министъра документ с руската "Атомстройекспорт", ангажиращ България със строителството на атомната централа в Белене. На една от срещите в Москва, на които се обсъжда ядрения проект, се появява и Валентин Златев от "Лукойл”. Той също сяда на масата. Но от страната на руската делегация.

Втората оставка на Първанов идва през 2019 г., когато става ясно, че той е един от хората с власт, сдобили се с луксозни апартаменти на по-ниски цени - т.нар. "Апартаментгейт".

Първанов обясни пред Свободна Европа, че „лошите финансови резултати идват от купуването на суров петрол и липсата на продажби извън страната“.

От Министерството на енергетиката казаха за Свободна Европа, че представителят на държавата в дружеството не се е отчел нито веднъж за свършената работа.

"Как е възможно това?"

След като все повече политици започнаха да забелязват проблема, през 2021 г. „Лукойл“ съобщи, че спира да работи по модела на трансферното ценообразуване. Това е записано във финансовия отчет на дружеството за 2020 г. Друга новина от отчета е, че „Лукойл“ няма да обжалва констатациите от ревизионните актове на НАП и признава увеличения данъчен резултат от 520 млн. лв. Т.е. с толкова се увеличава сумата, върху която фирмата дължи данък.

Това обаче не означава, че „Лукойл“ започва да внася данък печалба в България. Причината е, че отчетените загуби в предишните години далеч надхвърлят увеличения данъчен резултат. Само за 2020 г. „Лукойл“ отчита над половин милиард лева загуба.

Свободна Европа изпрати запитване до компанията за размера и вида на платените данъци. В отговора на „Лукойл“ се казва, че фирмата докладва счетоводната си информация "съгласно българското законодателство и международните счетоводни стандарти".

"С настоящото искаме да Ви уверим, че всички дължими данъци се заплащат от Дружеството в пълен обем и в срок, и НАП няма претенции към нас“, пише в отговора на "Лукойл".

В края на ноември в интервю за румънски вестник директорът на приходната агенция Румен Спецов каза, че НАП извършва мащабна проверка на „Лукойл“.

„Намерихме голяма петролна компания, която повече от 10 години отчита само загуби. Имате я и тук, в Румъния. Тя е руска, но около нея има цял куп компании, включително български", каза Спецов в интервюто, което е преведено на български от e-vestnik.bg.

"Десет години без печалба, когато сте гигант на българския пазар, имате бизнес и в Румъния – как е възможно това?“, попита шефът на НАП.

Пред Свободна Европа финансовият министър Асен Василев каза, че проверката на НАП в „Лукойл Нефтохим Бургас“ все още не е приключила.

„Но междувременно „Лукойл“ смениха режима на работа и в момента работят на ишлеме, където рафинерията извършва дейност по преработка и получава заплащане за дейността „преработка“, което я изкарва винаги на печалба“, каза Василев.

В края на декември беше съобщено, че е имало среща между премиера Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и вицепрезидента и изпълнителен директор на „Лукойл“ Вадим Воробьов.

„Тази среща обхващаше [работата на] цялата верига на „Лукойл“, не само рафинерията, но също така и търговията на едро, посредници, и как да бъде, от гледна точка на българското данъчно законодателство, фирмата напълно изрядна занапред. Разговорите продължават“, каза за Свободна Европа Асен Василев.

"Това е глобална схема, която прилагат всички руски компании. Печалбата се връща в Русия", каза Мартин Владимиров. Според него това, "което е позволено в трансферното ценообразуване, има граници". Докъде стигат тези граници обаче зависи от институциите в България.

Тази история е с отворен край. Обществото не знае все още какви са резултатите от проверката на НАП. Не знае и дали след разговорите между правителството и "Лукойл" ще настъпи промяна. Това ще стане ясно чак след следващия финансов отчет на фирмата. Дотогава българските данъкоплатци продължават да са от губещата страна.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31668674.html

Законови промени, които да отнемат концесията на пристанище "Росенец", дадена на "Лукойл Нефтохим", внесоха тази сутрин в Народното събрание ПП-ДБ.

"Предприемаме действия, с които да се преустанови възможността Русия да използва българска инфраструктура, която да снабдява с финансови средства Москва", заяви пред бТВ Атанас Атанасов от ДБ. Той обясни, че има данни, след като българската държгава няма контрол върху това пристанище, че оттам минава контрабанда и една част от нефта, който се внася, не се декларира. Приходите, които реализиарт концесионерите, отиват за финансиране на войната на Русия срещу Украйна, каза Атанасов.

"Очакваме партиите да ни подкрепят, и това предложение ще стане факт. Показваме на нашите партньори от ЕС, че имаме воля", коментира и съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Той припомни, че учудващо миналата година концесията на "Лукойл Нефтохим" за пристанище "Росенец" е била удължена с 24 години без мотиви.

"Българската граница си остава под български контрол и ние може да кажем на нашите европейски партньори, че не трябва да се притесняват, каза Кирил Петков.

Според Петков това е една голяма и ясна стъпка към влизането ни в Шенген.

"Тази стъпка е в съответствие с регламента на ЕС във връзка със санкциите за войната. Заявяваме ясно, че Шенген е наша национална цел. Това е подходът, който това правителство ще ползва и ще продължи", категоричен бе Петков.

От Министерството на транспорта уверили, че могат да оперират това пристанище.  Лукойл ще продължи да го ползва като плаща такса на българската държава, уточни съпредседателят на ПП.

https://www.segabg.com/hot/category-economy/pp-db-predlagat-da-se-otneme-koncesiyata-na-pristanishteto-na-lukoyl

Според БСП и "Възраждане" така се нарушава националният интерес

Депутатите приеха на първо и второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. С този законопроект се прекратява концесията на пристанище "Росенец".

Предложението беше внесено от ГЕРБ – СДС, ПП-ДБ и ДПС. Според тях с прекратяването на концесията ще се спре възможността Русия да използва българската инфраструктура за финансиране на войната.

Освен това те посочват, че със законопроектът се имплементират санкциите, наложени с Регламент на ЕС срещу войната, а и в обхвата на санкциите попада и концесията на "Росенец".

От БСП и "Възраждане" се обявиха против законопроекта с мотива, че така се нарушава националният интерес.

Кпгато депутатите поискаха да приемат текстовете и на второ четене това срещна всякакви обструкции от "Възраждане", като депутатите от тази партия включително обграждаха парламентарната трибуна. След поредица от разправии на няколко пъти бе дадена почивка. Все пак текстовете бяха изчетени.

По време на целия дебат от "Възраждане" отправяха от трибуната заплахи с наказателна отговорност за националното предателство.

Цончо Ганев намекна, че когато "Възраждане" дойде на власт днешните управляващи, които не са недосегаеми, вероятно ще отидат на остров в средата на Дунав. Той очевидно имаше предвид Белене, където е имало лагер по времето на комунизма.

В крайна сметка текстовете все пак бяха приети и на второ четене.

https://clubz.bg/139388

"Росенец” е единственото пристанище в ЕС, през което може да се внася руски петрол. То се контролира от руската компания "Лукойл”. Депутатите гласуваха процедура за връщане на държавния контрол върху "Росенец". Какво следва? И може ли зад привидно добри намерения да стои частен интерес?

Депутатите гласуваха на първо и второ четене държавата да прекрати концесията на нефтеното пристанище "Росенец" край Бургас, дадена на руската компания "Лукойл". Това се случи в рамките само на ден. Приетите промени са част от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия във връзка с действията ѝ в Украйна.

Пристанище "Росенец“ се намира непосредствено до рафинерията на "Лукойл“, близо до едноименния парк. Ползването на пристанищния терминал е описано в приватизационния договор за продажбата на „Нефтохим“ от 1999 г. То е една от основните причини държавата да запази т. нар. златна акция от приватизираното дружество с идеята да има контрол върху терминала.

През 2011 г., по време на управлението на първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, пристанището е дадено на концесия на "Лукойл“ за 35 години. Това означава, че държавата като собственик се отказва от правото директно да управлява терминала и предоставя това право на руската компания.

Решението на депутатите да прекратят концесията е свързано с прилагането на европейските санкции срещу Русия, наложени заради войната ѝ срещу Украйна. Една от тях е ембарго върху вноса на руски петрол по море. България получи дерогация от правилото до края на 2024 г. Сега се говори за преждевременно прекратяване на изключението.

"През годините сме ставали свидетели на невъзможността на българските институции на контролират какво и колко влиза в България през пристанище "Росенец“, каза за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Според него „това е първа стъпка от това като цяло да изгоним "Лукойл”.

Подобен коментар направи и депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев пред БНТ в неделя. В понеделник премиерът Николай Денков каза, че "да говорим за изтласкване, репресивни мерки, това изобщо не влиза в плановете на това правителство."

Какво следва при прекратяване на концесията на "Росенец"?

Как ще работи "Лукойл“ на Росенец?
"Лукойл” може да продължи да работи на пристанището в Росенец след прекратяването на концесията. Разликата е, че вместо концесионна такса, ще плаща пристанищни такси.

Според председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев (ГЕРБ) отнемането на концесията няма да промени нищо. "Те ще плащат такси за товарене и разтоварване на пристанището”. Причината е, че цялата инфраструктура е собственост на "Лукойл”. „Тръбите, които са в морето, са на "Лукойл”. Те са им в приватизационния договор. Няма откъде да се отклони, за да отиде някъде другаде този петрол. Той физически не може да отиде другаде”, каза Добрев.

Според Ивайло Мирчев, депутат от ПП-ДБ, се „променя стопанинът на пристанището. Достъпът до там вече няма да се управлява от "Лукойл”, а от държавата и те ще могат да влизат с разрешение”. По думите му така държавата ще може да контролира колко и какъв петрол реално влиза в страната.

Според Констанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията с прекратяването на концесията „контролът върху вноса ще е по-голям, когато "Лукойл" не контролира изцяло пристанището. Ако има контрабанда, може да се види”, каза Рангелова.

Държавата и в момента има свои представители в "Росенец". Те са от Министерството на финансите (МФ) и "Гранична полиция". От финансовото министерство казаха в отговор до Свободна Европа, че „в края на управлението на второто служебно правителство част от служители на Националната агенция по приходите (НАП) и "Гранична полиция" са изтеглени. След назначаването на редовното правителство мярката за ежедневен 24-часов контрол е възстановена”.

От МФ коментираха и думите на Атанас Атанасов от ПП-ДБ, че през терминала "минава контрабанда" и че се разтоварва руски петрол в нарушение на европейските санкции. Според МФ „през последните 2 години няма установени нарушения на митническото и акцизното законодателство на нефтено пристанище „Росенец“.

Достъпно само на хартия

Ползването на пристанището в Росенец е „един от основните инструменти, чрез които „Лукойл” получава преференциално положение на пазара на горива в Бълария”, каза Мартин Владимиров.

Формално пристанището може да се ползва и от други компании. Това обаче не се случва. Причината е, че са "заложени условия, които практически не са изпълними от други дружества”, казаха за Свободна Европа от МФ.

През април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби "Лукойл” за това, че не допуска други вносители и производители на автомобилни горива до складовете си за съхранение на горива и ограничава вноса по море като блокира достъпа до складовете на пристанищните терминали “Росенец” в Бургас и “Петрол - Варна”

След влизането в сила на европейските санкции срещу Русия пристанището в Росенец остана единствената врата за руски петрол по море. Причината е изключението, издействано за България от Асен Василев, който беше министър на финансите и в предишното редовно правителство. Европейската комисия позволи дерогацията, а срокът ѝ е до 31 декември 2024 г. Няма публично известен анализ за ползите за България от тази дерогация.

Експертите, с които Свободна Европа разговаря, казват, че това изключение трябва да отпадне. "Това е мнение на Центъра за изследване на демокрацията от самото начало”, каза Костанца Рангелова. "Рафинерията става безинтерсна, ако отпадне дерогацията”, каза Делян Добрев. Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ "дерогацията обслужва само "Лукойл".

Според Мартин Владимиров действията срещу "Лукойл” са "малко хашлашки”. Според него има риск зад привидно правилни действия да се обслужва частен интерес. "Има един вариант, при който рафинерията спира да работи и това облагодетелства другите т. нар. "ангели“, които имат капацитет през Варна да внасят големи количества горива”, каза Владимиров.

Според него активността на КЗК "няма нищо общо с руската инвазия, а с желанието на друга компания да натисне по други начини. Един друг частен интерес използва руската инвазия, за да се възползва и да се облагодетелства”, каза Владимиров. Според него по-важното е държавата да използва златната си акция и да поеме временно оперативния контрол в рафинерията.

Къде са парите?

От началото на войната на Русия срещу Украйна "Лукойл” регистрира огромни печалби. Основната причина е, че работи с руски петрол, който е по-евтин. Това обаче не води до по-ниски цени за крайните потребители.

В началото на януари парламентът реши, че свръхпечалбата на "Лукойл", която се получва от разликата на цената на руския петрол и този от други производители, да бъде обложена. Гласувано беше "Лукойл” да превежда всеки месец 70 на сто от разликата в цените на суровия петрол между сорт "Брент” и по-евтиния руски "Уралс” към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Парите, които ще бъдат събрани от държавата, ще бъдат дадени на нуждаещи се потребители с ваучери. Служебното правителство не прие решение кой и как ще получава ваучери. "Няма една стотинка превод. Министерството на икономиката не си е свършило работата. Те трябва да посочват средномесечната цена за "Уралс” и за "Бренд” и на база на това да внасят 70 процента”, каза Делян Добрев.

Свободна Европа попита Министерство на икономиката дали тези пари се внасят, но не получи отговор.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/lukoyl-pristanishte-rosenets/32516855.html

Най-добре и "Лукойл" да бъде премахнат. Нямам нищо против и държавна рафинерия. Все ще е по-добре от руските крадци, кобкото и лош стопанин да е държавата.

България да спре вноса на руски нефт, който се ползва в момента от “Лукойл”. Това предлагат лидерите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. В петък те са внесли изменение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Подписи са сложили Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Десислава Атанасова и Делян Добрев и Ивайло Мирчев, предаде 24 часа.

Срокът, който е заложен, е Министерският съвет да отнеме дерогацията без условности до 30 дни, след влизане в сила на закона.

Спирането на руски нефт обаче може да стане не по-рано от края на октомври, и то при условие че депутатите започнат да го разглеждат през септември, веднага след като се върнат от лятната си ваканция, обясни Делян Добрев.

Този път сборът на гласовете на трите парламентарни групи трябва да е гарант, че ще бъде приет с мнозинство, отбеляза още Добрев. Той припомни, че е предложил отнемане на дерогацията да стане с текстове от Закона за държавния бюджет, но не е било прието.

Резултатът от такава мярка според Добрев ще е да спре финансирането към Русия. От началото на дерогацията единствените печеливши от нея са “Лукойл” и “Литаско”, българският потребител не печели нищо, подчерта депутатът от ГЕРБ. И обясни, че ако извадим от цената на горивата в България акциза и ДДС и ги сравним с тези в съседните държави, ще се окаже, че са същите.

Продължават да ни надписват горивата с 50-60 ст.,

не внасят нищо във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, подчерта Добрев.

Той разясни, че според законови разпоредби в сила от 24 януари т.г. рафинерията заради ползваната дерогация трябва да внася всеки месец 70% от разликата между цената на руския и останалия нефт. Шест месеца по-късно във фонда няма нито една стотинка, коментира Добрев. В края на миналата година обещаха, че тази година ще платят 700 млн. лв. данъци, до момента не знам да има платени такива, а трябва да се правят авансови месечни вноски, подчерта председателят на енергийната комисия. Според него държавата била достатъчно дълго толерантна към “Лукойл”, но компанията се възползвала от дерогацията само за собствена изгода. Рано или късно ще се наложи да си внесат средствата, защото в противен случай означава, че нарушават закона, смята Добрев.

Според вносителите прекратяването на дерогацията е втора стъпка в лишаването на “Лукойл”, а оттам и на Кремъл, от допълнителните печалби за финансиране на военните действия в Украйна. Ако руската компания не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от “Лукойл”, поддържавен контрол чрез особен търговски управител. Това гласи и втората част от внесените промени.

Според вносителите се налага засилване на контрола върху дейността на търговското дружество. Така

особеният управител трябва да се избере по предложение на правителството от Народното събрание

Ако няма действащо такова, ще се избира от кабинета.

След като бъде избран, той ще има задължението да представя подробни шестмесечни планове за действие, които ще са неразделна част от договора за управление и ще бъдат отчитани от комисията за икономическа политика в парламента.

https://faktor.bg/bg/articles/balgariya-spira-ruskiya-neft-naesen-darzhavata-vliza-v-rafineriyata

След като в края на миналата седмица правителството взе решение да уведоми "ЛУКойл Нефтохим Бургас" за прекратяването на концесията на пристанище "Росенец", считано от днес - 15 август, рафинерията има 30-дневен срок да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на транспорта, която ще състави протокол, съобщи БНР.

При отказ от страна на "ЛУКойл" да предаде съоръжението, министърът на транспорта трябва да отправи мотивирано искане до областния управител на Бургас да издаде заповед за изземане на обекта на концесията по реда на Закона за държавната собственост.

В правителственото решение от петък е записано, че в двуседмичен срок от отнемането на концесията на пристанищния терминал Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръженията в обекта, като възлага на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищните услуги.

https://www.segabg.com/hot/category-economy/kabinetut-dade-30-dni-srok-na-lukoyl-da-predade-rosenec

В ход са разговори между ДП „Пристанищна инфраструктура“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД по процедурата за прехвърляне на оперативния контрол върху пристанищен терминал „Росенец“ към държавата. Съгласно прието решение на Министерския съвет №549/11.08.2023 г. концесионният договор е прекратен, считано от 15 август 2023 г. Вече има назначена комисия от министъра на транспорта и съобщенията, която в срок от 30 дни от прекратяването да приеме обекта на концесията, съобщиха от МТС.

ИА „Морска администрация“ е издала заповед за заличаване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД от Регистъра на пристанищните оператори. В същия регистър предстои да бъде вписана ДП „Пристанищна инфраструктура“, на която се възлага да извършва пристанищните услуги на терминала, съгласно чл.116, ал.2, т.1 и 2 от ЗМПВВППРБ.

https://faktor.bg/bg/articles/zapochna-protsedurata-po-prehvarlyane-na-rosenets-kam-darzhavata

Петролната рафинерия в Бургас може да работи и с различен от руския петрол. Това заяви експертът от Центъра за изследване на демокрация Руслан Стефанов пред бТВ.

„Рафинерията в Бургас няма икономически или технологични причини да работи на руски петрол. И 80-те години, и по-късно тя е работила с друг петрол“, каза Стефанов

Той коментира и това дали ще се отрази отнемането на концесията на Росенец от „Лукойл“ върху цената на горивата. „Не мисля, че ще има такъв ефект, а по-скоро би трябвало да има обратен ефект. Тъй като проблемът с това да дадеш концесия на пристанището на най-големият производител е, че той ограничава достъпът на други конкуренти на пазара и съответно това дава една монополна мощ на руските компании.“ - уточни Стефанов.

„Най-важното нещо е да се осигури достъп на всеки, който иска до този терминал да доставя съответните горива или петролни продукти. Икономическата сигурност зависи от това.“ - добави експертът.

На 1 януари 2025 г. България ще трябва да спре вноса на руски петрол, ние говорим за едно по-ранно прекратяване. При най-лошия сценарий, ако дори се стигне до спиране на рафинерията, евентуално може да има едно повишаване до 10 стотинки. България има поне между 3-5 месеца има осигурени горива при текущото потребление, обясни той. /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/ekspert-rafineriyata-v-burgas-mozhe-da-raboti-i-s-razlichen-ot-ruskiya-petrol

България спира вноса на руски суров петрол, който в момента се ползва от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки към Русия заради войната в Украйна.

"ЗА" гласуваха 122-ма народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, докато 43-ма от партия "Възраждане", БСП и ИТН се обявиха против.

Сред вносителите на предложението са Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов и Делян Пеевски. С него на практика българското правителство трябва да прекрати използването на дерогацията, позволяваща ни да внасяме руски петрол до края на 2024 г.

В законопроекта се предлага назначаването на особен търговски управител на "Лукойл". Той ще бъде избиран от Народното събрание по предложение на Министерския съвет и ще бъде стриктно контролиран от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от парламента в цялост. Особеният търговски управител ще бъде задължен да представя подробни шестмесечни планове за действие, които ще са неразделна част от договора за управление и ще бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации.

Опозиция и подкрепящи управлението взаимно се обвиниха в действия под чужд натиск. Според Румен Гечев от БСП работата на рафинерията, която държи 40% от пазарния дял у нас, ще бъде блокирана и това ще ощети българските граждани.
"Защо вие не изпълнявате решенията на Европейската комисия? Ами защото "Козяк" е наредил на някои хора. "Козяк" се смее, а ние плащаме. Докато има такива глупаци, докато има такива майкопродавци, българският народ ще плаща. Цените на бензина почнаха да растат и на дизела и те ще растат още повече. Сега ще ударим и цялата икономика с петролните продукти. Срам и позор".

Отговорът на Хамид Хамид от ДПС :

"Днес тук от вас говори госпожа Митрофан, а не професор Гечев. Не е вярно и е мит, че тази рафинерия може да работи само с руски петрол. А аргументът ви, че цените ще скочат, също, според мен, не е състоятелен, защото в момента, когато работим само с руски петрол, цените са замръзнали и падат ли? Не, цените пак скачат, професоре".

https://bnr.bg/post/101881031/ns-balgaria-spira-vnosa-na-ruski-surov-petrol

"Лукойл" започна процедура по продажба на петролната рафинерия в Бургас, съобщава финансовият министър Асен Василев в интервю за британския вестник "Файненшъл таймс".

По думите му решението на "Лукойл" да се раздели с най-голямата си рафинерия в Югоизточна Европа е заради натиска на правителството върху руските компании.

"Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес", добавя още Василев.

Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на войната, припомня "Файненшъл таймс".

Пред изданието финансовият министър казва, че правителството ще остави наказателните мерки върху рафинерията, докато тя не бъде поета от нови собственици. 60-процентният данък печалба, наложен наскоро, ще бъде намален на 15 процента след промяната на собсвеността.

Междувременно парламентът задължи рафинерията да се подготви за преработката на неруски петрол от есента на 2024 г., като модернизацията ще струва 500 млн. евро.

https://offnews.bg/ikonomika/lukojl-prodava-rafineriata-v-burgas-obiavi-asen-vasilev-pred-ft-810657.html

Ами ще е идеално "Лукойл" да се пръждосват!