Относно АЕЦ Козлодуй

[Hatshepsut]

Най-голямата инвестиция на България: американските блокове в АЕЦ "Козлодуй"


Енергийният министър Румен Радев и помощник-секретарят в министерството на енергетиката на САЩ Андрю Уайт

Ядрените проекти в новата история на България не се радват на особен успех. АЕЦ "Белене", макар и зароден още по времето на социализма, стана символ на корупция през годините и до голяма степен точно заради нея беше спиран и съживяван неколкократно.

За новите блокове в АЕЦ "Козлодуй" също се е изговорило много, но поне досега проектът винаги стоеше в сянка, макар да е икономически по-жизнеспособен.

С промяната на геополитическите нагласи обаче ситуацията в ядрената енергетиката е значително по-ясна - с Русия повече не може и "Белене" е напълно зачеркнато, но със САЩ всичко е възможно и "Козлодуй" има своя шанс. И това се потвърди през тази седмица, след като България пое официален ангажимент към правителството на САЩ за най-големия инвестиционен проект в модерната й история - два нови ядрени блока в Козлодуй.

Доколко самото изграждане на нова ядрена мощност е нужно на България обаче е съвсем друг въпрос. Очевидно тук е важен сигналът, който се изпраща към партньорите. Проблемът е, че той ще струва на страната близо 30 млрд. лв. - това е 10 пъти повече от цената на "Турски поток", седем пъти повече от парите за цялата магистрала "Хемус", или 12 пъти над сумата за първата поръчка на бойни самолети F16.

Черно на бяло

На заседание на Министерския съвет на 12 февруари енергийният министър Румен Радев и помощник- секретарят в министерството на енергетиката на САЩ Андрю Уайт сключиха междуправителствено споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Формално това означава, че България поема ангажимент да работи със САЩ по инвестицията в новите реактори и вероятно няма да прави процедура за избор на стратегически инвеститор, както беше при проекта за АЕЦ "Белене". А неформално това означава, че България вече окончателно е поела ангажимент да плати на американската компания "Уестингхаус" за оборудване и да й връчи ключа за площадката на новите 7-ми и 8-ми реактор.

Споразумението без съмнение има и силен политически оттенък, който позиционира България като партньор на САЩ не само в сферата на сигурността, но и в енергетиката, която винаги досега е била доминирана от Русия. Съвсем спокойно може да се каже, че ангажиментът е вековен - конструкцията, експлоатацията и извеждането ще се изпълняват с десетилетия напред и доказват, че американските компании окончателно се възползват от освободения от Русия пазарен дял по подобие на търговията с природния газ.

Големият въпрос за разходите все още няма конкретен отговор, въпреки че за пръв път има реален ангажимент колко България е готова да даде. Темата е особено деликатна с оглед постоянното забавяне на ядрени проекти в световен план и растящите им разходи, като наскоро стана ясно, че дългоочакваният проект за два реактора на френската EDF във Великобритания ще струва около 35 млрд. паунда. Колосалните суми и нуждата от широкообхватно финансиране могат да достигнат и българския проект, още повече че "Уестингхаус" проектират още няколко в Европа и нито един от тях все още не работи. Това не означава, че задължително компанията ще има проблем в България, но отваря въпросителни относно финансовото планиране.

Министър Радев обяви, че червена линия за българската страна по линия на цената е 14 млрд. долара, или 25.4 млрд. лв. за двата реактора. Това обаче може да се окаже доста консервативна рамка, тъй като инвестицията в "Белене" преди 7-8 години се оценяваше на 10 млрд. евро, а само инфлацията в сектора е огромна. Далеч по-реалистично изглежда сметката да се окаже над 30 млрд. лева.

Към момента не е ясно какво ще е държавното участие в проекта за нови ядрени мощности и по какъв начин ще се финансира той, като по време на срещата беше споменато, че "самоучастието може да варира около 25 - 30%, като проектът ще включва заемно финансиране, което ще е обезпечено с държавни гаранции". На практика това може да означава, че българската държава пряко ще участва с поне 6 - 7 млрд. лв.

Предизвестеният избор

Сключването на междуправителственото споразумение като цяло не е изненада, тъй като от месеци е ясно, че в новите блокове на "Козлодуй" ще се използва оборудването на американската компания "Уестингхаус". Това стана ясно в началото на миналата година, след като Народното събрание задължи Министерския съвет да преговаря с правителството на САЩ за сключването на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" конкретно с технологията AP1000.

Според Андрю Уайт "България ще се докаже като регионален енергиен център" вследствие на инвестицията. А енергийният министър Румен Радев заяви, че е крайно време "да се възобнови инвестиционната дейност в енергийния сектор в България", и добави, че новите реактори в АЕЦ "Козлодуй" са само част от цялата рамка на развитие, която включва ВЕИ, ПАВЕЦ мощности и нови линейни мрежи.

Темата за бъдещето на ядрената енергия и новите мощности в България ще се дискутира на предстоящия енергиен форум на "Капитал" на 20 февруари Energy summit 2024, по време на който гости ще бъдат шефът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов и проектният мениджър за България на "Уестингхаус" Оскар Прат.

Цената ще е ясна скоро

Цената на проекта ще залегне в договора с консорциума, който ще изпълнява проекта. Но истинският проблем може да се окажат мащабът и политическата ситуация в България за подобен мащабен проект. Нищо чудно следващите години в региона да са още по-турбулентни на геополитическото поле и подобна инвестиция да среща доста недоброжелатели. Сигналите обаче са, че България ще плати и ще довърши проекта, като това се затвърждава в почти всички енергийни стратегии на страната, на които ще се базира икономиката занапред.

Назначеното преди седмици ново ръководство на дъщерно дружество на централата - "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", в лицето на Петьо Иванов, вече обяви процедура за избор на т.нар. EPC контрактор за новите блокове, което включва проектиране, доставка и изграждане. Като според досегашния бизнес на "Уестингхаус" с най-голяма вероятност трябваше да бъде избрана е компанията Bechtel. Но според Делян Добрев, шеф на енергийната комисия към парламента, изборът ще падне на Hyundai Engineering and Construction (Hyundai E&C), част от корпорацията на "Хюндай".

Според описанието на търга планът е проектът, поне за 7-ми блок, да бъде реализиран до 2035 г., но това е доста оптимистично. Ако се осъществи, това означава, че след 10 години страната ще има нов ядрен блок, който ще работи заедно с 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот е до 2050 г. Най-вероятно двата нови блока в Козлодуй ще се строят почти паралелно (което и оптималното), като идеята е вторият да бъде пуснат 2-3 години след първия. Почти всички проекти в световен план се забавят с по няколко години, като това се превръща в неписано правило.

"В края на март ще има доклад на "Уестингхаус" за индикативната цена. От т.нар. FEED ще се разбере в каква посока вървим. Страховете за цени от сорта на 17 млрд. долара на блок са прекалени и това са неаргументирани стойности. Мога да твърдя, че целият проект на двата блока ще е под тази сума. Мисля, че можем да останем под 14 млрд. долара общо и тогава ще сме комфортно под зоната на цената на средния електроенергиен микс в Европа, заяви министър Радев и допълни, че няма да надхвърля 65 евро на мВтч.

Последното, за цената, е дори теоретично невъзможно. Още при анализите за АЕЦ "Белене" преди 7-8 години, беше установено, че е необходима цена от поне 75 евро/мВтч, за да може инвестицията да си струва. Тук, предвид значително по-скъпия проект, може да говорим реалистично за цени от около 100 евро/мВтч. Единственият начин да се постигне по-ниска тарифа е да се миксира енергията от старите и от новите блокове.

Формално процедурата по строеж на новите блокове започна още преди няколко месеца, след като правителството реши да увеличи капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" с 500 млн. лева. Средствата ще бъдат осигурени като заем от БЕХ, за да не се натоварва държавният бюджет. Първоначалният вариант за целта да се използват постъпленията от продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене", изглежда, не работи, тъй като не е ясно въобще дали сделката стои на дневен ред в Киев.

А малко преди това беше подписан и меморандум между "Уестингхаус" и няколко български строителни фирми, сред които и ГБС, за бъдещо сътрудничество при реализацията на проекта.

Плановете

Общата мощност на двата нови блока по американска технология AP1000 в Козлодуй ще е около 2220 мегавата, което ще надхвърля с малко повече капацитета на сегашните два руски реактора в централата.

Нуждата от нови ядрени мощности се мотивира именно с това, че сега функциониращите могат да работят до 2050 г. А и атомната електроенергия вече се счита за част от зеления микс на ЕС и могат да се сключват договори за разлика и в някои случаи може би PPA договори.

Растящите разходи на ядрените централи заради големия им мащаб и екологичните съображения обаче не бива да се подценяват. Многократно по-евтините ВЕИ проекти, които се реализират в Европа и България, бързо променят енергийния пейзаж и може да се окаже, че след 10 - 15 години енергията от новата ядрена мощност е прекалено скъпа и трудно управляема - АЕЦ не може бързо да се пуска и спира, когато е необходимо.

https://www.capital.bg/biznes/energetika/2024/02/12/4587355_chervena_liniia_ot_14_mlrd_dolara_za_novite_iadreni/

[Hatshepsut]

10 факта за АЕЦ Козлодуй, които всеки трябва да знае

Строежът на АЕЦ „Козлодуй“ започва през 1970 година, а първият ѝ реакторен блок е официално открит на 4 септември 1974 година. Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Въпреки че в миналото на площадката е имало шест ядрени блока, в момента от тях работят само два - 5 и 6 блок, които са съветско производство с реактори тип ВВЕР-1000.

Между 2004 и 2006 година първите четири блока са "пенсионирани" и предадени за извеждане от експлоатация на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Това се случва в изпълнение на ангажиментите, поети от България във връзка с присъединяването на страната към ЕС, като в края на 2002 г. е прекратена експлоатацията на 1 и 2 блок, а в края на 2006 г. – на 3 и 4 блок.

В АЕЦ "Козлодуй" за гориво се използва слабообогатен уран във вид на уранов двуокис. Това гориво се изработва във формата на таблетки, разположени в херметично затворени "тръбички" от циркониева сплав, така че урановото гориво и продуктите на делене не са в пряк допир с топлоносителя.

В най-силните си години АЕЦ „Козлодуй“ е била с максимална инсталирана мощност 3760 MW, а днес мощността на двата блока е 2000 MW.

Според издадените лицензии пети блок е предвидено да функционира до 2027 г., а шести блок до 2029 г. След изтичането им предстои атомната централа да кандидатства за продължаване на лицензиите на блоковете пред Агенцията за ядрено регулиране.

Зад абревиатурата на действащите у нас реактори ВВЕР стои името от Водо-воден енергиен реактор или иначе казано реактори с вода под налягане. Горивните пръти на реактора са напълно потопени във вода, която е подложена на налягане от 15 MPa, така че температурата ѝ на кипене е по-висока от нормалните температури на работа (220 до над 300 °C). Целият реактор е обвит в масивен стоманен кожух, а горивото е слабо обогатен уранов диоксид.

За охлаждане на кондензаторите се използва вода от река Дунав. От бреговата помпена станция на АЕЦ, по канали, водата се изпраща до атомната централа, откъдето помпите на циркулационна помпена станция подават водата в кондензаторите на турбините.

Годишно централата генерира 794 m³ твърди ниско и средно радиоактивни отпадъци. Ниско и средно радиоактивните отпадъци се обработват в обособен цех и се съхраняват временно в спецкорпусите и специално предназначени за тази цел складове и депа на площадката на централата. При обработката им те се пакетират в специални стоманобетонни контейнери от три типа – за твърди отпадъци без циментова матрица, за твърди отпадъци в чист цимент и за течен радиоактивен концентрат, фиксиран в циментова матрица.

От няколко години насам България има амбиция за изграждане на нови два блока на "АЕЦ Козлодуй". През февруари Народното събрание възложи да се проведат преговори между централата и южнокорейската компания "Хюндай", която остана единствена в списъка на кандидатите за изграждането и пускането в експлоатация на 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй".

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/10-fakta-za-aec-kozloduj-koito-vseki-triabva-da-znae-2380988

[Hatshepsut]

България напредва с проекта за нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“

Mиниcтъpът нa eнepгeтиĸaтa Bлaдимиp Maлинoв oбяви нa Meждyнapoднaтa ядpeнa ĸoнфepeнция „Злaтни пяcъци“, чe cдeлĸaтa зa пpoдaжбa нa peaĸтopитe oт „Бeлeнe“ нa Уĸpaйнa щe пoдпoмoгнe изгpaждaнeтo нa нoвитe 7-ми и 8-ми блoĸ в AEЦ „Koзлoдyй“. Cдeлĸaтa цeли ĸaĸтo coлидapнocт c Уĸpaйнa, тaĸa и зaщитa нa бългapcĸитe интepecи, ĸaтo пpиxoдитe щe ce инвecтиpaт в нoвитe блoĸoвe. Πpoeĸтът вĸлючвa и дивepcифиĸaция нa ядpeнoтo гopивo, ĸaтo зaмeня pycĸoтo c aмepиĸaнcĸoтo нa Wеѕtіnghоuѕе, ĸoeтo вeчe e изпoлзвaнo в 5-ти блoĸ нa цeнтpaлaтa.

Maлинoв пoдчepтa знaчимocттa нa ядpeнaтa eнepгия зa пpexoдa ĸъм ниcĸoвъглepoдни изтoчници и ĸлимaтичнa нeyтpaлнocт дo 2050 г. Toй aĸцeнтиpa въpxy yчacтиeтo нa бългapcĸи ĸoмпaнии в изгpaждaнeтo нa нoвитe блoĸoвe, ĸaтo пoнe 30-40% oт пpoeĸтa щe бъдe изпълнeнo oт мecтни фиpми. Cпaзвaнeтo нa мeждyнapoднитe cтaндapти зa бeзoпacнocт e ocнoвeн пpиopитeт, зaeднo c гapaнтиpaнe нa eнepгийнaтa и нaциoнaлнaтa cигypнocт.

Hoвитe блoĸoвe щe изпoлзвaт инoвaтивни тexнoлoгии зa cтaбилизaция нa eнepгoпpoизвoдcтвoтo, ĸaтo ce aĸцeнтиpa нa бeзoпacнaтa и бeзeмиcиoннa paбoтa. Toвa щe ocигypи пo-дoбpи иĸoнoмичecĸи ycлoвия и щe нaмaли зaвиcимocттa oт външни дocтaвчици. Πpoeĸтът ce впиcвa в cтpaтeгичecĸитe цeли нa Бългapия зa eнepгийнa тpaнcфopмaция и щe пoдĸpeпи ycтoйчивoтo paзвитиe нa нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa.

Mиниcтъp Maлинoв изpaзи yвepeнocт, чe paзвитиeтo нa ядpeнитe мoщнocти в Бългapия щe пpoдължи c нeoбxoдимoтo тeмпo, ĸaтo cтpaнaтa щe paзчитa нa нaдeжднaтa и бeзoпacнa paбoтa нa нoвитe блoĸoвe. Toвa щe дoпpинece зa cтaбилнocттa нa eвpoпeйcĸия eлeĸтpoeнepгиeн пaзap и щe пoдĸpeпи цeлитe нa eвpoпeйcĸaтa Зeлeнa cдeлĸa.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

На 4 септември 1974 г. е пуснат в действие първият реактор на АЕЦ “Козлодуй”

На 4 септември 1974 г. е пуснат в действие първият реактор на АЕЦ “Козлодуй”.

Атомната електроцентрала “Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.

Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав, в близост до гр. Козлодуй.

АЕЦ “Козлодуй” ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав.

Производствените съоръжения и спомагателните обекти на централата са разположени на площ от около 1000 декара. Към инфраструктурата на АЕЦ “Козлодуй” се включва и собствена брегова помпена станция и канали за техническо водоснабдяване, с които общата територия на атомната централа възлиза на 4 471 декара.

Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През месец април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникaлното и до днес за страната ни съоръжение, в което участват над сто хиляди строители и монтажници.

На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.

На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй” с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.

Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа:

І етап: 1970 – 1975 г. Изграждане и пуск на 1 и 2 блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230, с два независими канала на системите за безопасност.

Пуск на 1 блок: 1974 г.
Пуск на 2 блок: 1975 г.

ІІ етап: 1973 – 1982 г. Изграждане и пуск на 3 и 4 блок с водо-водни реактори ВВЕР-440, усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.

Пуск на 3 блок: 1980 г.
Пуск на 4 блок: 1982 г.

ІІІ етап: 1980 – 1991 г. Изграждане и пуск на 5 и 6 блок с реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, трикратна резервираност на системите за безопасност.

Пуск на 5 блок: 1987 г.
Пуск на 6 блок: 1991 г.

В изпълнение на ангажиментите, поети от България във връзка с присъединяването на страната към Европейския съюз, в края на 2002 г. е прекратена експлоатацията на 1 и 2 блок, а в края на 2006 г. – на 3 и 4 блок.

С Решение на Министерския съвет от 20.12.2008 г., 1 и 2 блок бяха обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци (РАО), като заедно с необходимото движимо имущество бяха предоставени на Държавно предприятие “РАО” (ДП РАО). Решението определи “АЕЦ Козлодуй” ЕАД да продължи да експлоатира тези блокове в съответствие с получените лицензии за експлоатация в състояние “Е” (без производство на електро и/или топлинна енергия със съхранение на отработеното ядрено гориво в приреакторния басейн) до получаването на съответните лицензии от ДП РАО.

На 18.10. 2010 г. АЯР издаде лицензии на ДП РАО за експлоатация на 1 и 2 блок като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация, и прекрати лицензиите на АЕЦ “Козлодуй” за експлоатация на първите два блока в експлоатационен режим – състояние “Е”.

3 и 4 блок бяха обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация, с Решение на Министерския съвет от 19.12.2012 г. Със същото решение двата блока с необходимото движимо и недвижимо имущество бяха предоставени за управление на Държавно предприятие “РАО”. До получаването на необходимите лицензии от ДП РАО, “АЕЦ Козлодуй” ЕАД продължава да експлоатира 3 и 4 блок в изпълнение на действащите лицензии за експлоатация в режим “Е”.

На 25.02.2013 г. АЯР издаде лицензии на ДП РАО за експлоатация на 3 и 4 блок като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация. Във връзка с издаването на новите лицензии на ДП РАО бяха прекратени лицензиите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД за експлоатация на 3 и 4 блок в експлоатационен режим – състояние “Е”.

Нов етап в развитието на атомната централа започва с успешната реализация на стратегическия за националната енергетика Проект за продължаване на срока на експлоатация на пети и шести блок. С изпълнението на проекта е обоснована възможността за дългосрочна работа на ядрените мощности – за пети блок до 2047 г., а за шести – до 2051 г. През 2017 г. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) поднови лицензията за експлоатация на пети блок за 10 години. Лицензията на шести блок за следващия 10-годишен период бе подновена през 2019 г. Това е максималният срок съгласно националното законодателство. След изтичането му предстои атомната централа да кандидатства за продължаване на лицензиите на блоковете.

https://ruse.news/index.php/2024/09/04/na-4-septemvri-1974-g-e-pusnat-v-dejstvie-parviyat-reaktor-na-aecz-kozloduj