Относно АЕЦ Бѣлене

[Hatshepsut]

АЕЦ „Белене“

Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерският съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ – София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.

Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.

На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.

Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва 4 етапа:

- предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“
- вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта
- преговори и сключване на договор с изпълнителя
- изграждане и въвеждане в експлоатация
Проучени са 8 типа реакторни технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина,

След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.

През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.

На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.

На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получава разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.

На 3 септември 2008, в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът Сергей Станишев дава официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория – 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Най-продължителните дейности са свързани с проектиране и доставка на оборудването (58 месеца), както и самото строителство и монтаж (51 месеца). Към онзи момент се очаква първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.

На 28 октомври 2009 RWE официално се оттегля от проекта заради неподписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта.

Техническият проект, разработен от главния проектант „Атоменергопроект”, е одобрен на 28 януари 2010 г. на Технически съвет на НЕК, вкл. Междинния отчет за обосновка на безопасността и Вероятностния анализ на безопасността. При вземането на решенията са отчетени положителните заключения на независимите български и международни експертни организации. В протокола от заседанието на Техническия съвет е записано условието всички забележки и коментари на НЕК ЕАД, на АЯР и на независимите експерти да бъдат адекватно адресирани и препоръките да бъдат взети предвид при изработването на окончателната редакция на Техническия проект.

На 2 февруари 2010 г. BNP Paribas прекратява участието си в проекта поради изтичане на мандата.

На 19 февруари 2010 г. Българският енергиен холдинг стартира процедура за избор на консултант по проекта АЕЦ „Белене”. Предварителното намерение за откриване на процедурата е публикувано през декември 2009 година. Бъдещият консултант по АЕЦ „Белене” следва да разработи концепция за развитието на проекта и да осъвремени икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено, че при положителни резултати от фазата на разработване на концепцията за проекта ще се премине към подготовка и изпълнение на процедура за избор на инвеститори, респективно актуализация на финансовия модел и подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 18 април 2011 г. е публикувано съобщение на БЕХ ЕАД, че банка HSBC е наета за стратегически и финансов консултант по проекта. Консултантът трябва да разработи концепция за развитието на проекта АЕЦ „Белене” и да актуализира икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено разработване на концепция за проекта, подготовка на процедура за избор на инвеститори оказване подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 11 юли 2011 г. НЕК и „Атомстройекспорт“ подписват Допълнение № 13, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г. до 30 септември 2011 г. На 16 август изтича срокът, даден от НЕК ЕАД на руската компания ЗАО „Атомстройекспорт“ (ЗАО АСЕ) да оттегли иска си срещу българската електрическа компания.

На 30 септември 2011 г. НЕК и „Атомстройекспорт“ подписват Допълнение № 14, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г. до 31 март 2012 г. През следващите 6 месеца работните групи от двете страни продължават работата по приключването на пазарното проучване, изясняването на финансовия модел и предложението за структуриране на финансирането на Проекта от страна на HSBC, консултант на принципала „НЕК“ ЕАД.

На 5 октомври в АЯР е внесен Доклад за „стрес-тестовете” за АЕЦ Белене. АЯР следва да внесе до 31.12.2011 г. в ЕК окончателен национален доклад за България. Очакванията са ЕК да се произнесе по националните доклади в първата половина на следващата година.

На 6 октомври 2011 г. НЕК внася иск срещу Атомстройекспорт (АСЕ), Русия в арбитражния съд в Париж, като мястото на арбитража е Женева. Предмет на иска са суми, дължими от АСЕ на НЕК по Рамков договор № 77-402/71300 от 28 ноември 2007 г. и Допълненията към него в размер на над € 61 000 000.

На 28 март 2012 г. 41-то Народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. В подкрепа на спирането гласуват партиите ГЕРБ и Синята коалиция, против – БСП и Атака (с един въздържал се), а ДПС не участва в гласуването.

На 19 декември 2008 г. в Министерския съвет е подписан договор за създаване на съвместно дружество за изграждане на АЕЦ „Белене“ между „НЕК“ ЕАД и германската компания RWE Power. RWE е избрана за стратегически партньор по проекта от НЕК измежду кандидатствалите 10 участника, представляващи най-големите енергийни компании в Европа.

Главен изпълнител на проекта е руската компания Атомстройекспорт, с която на 18 януари 2008 г. е подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на централата. Консорциумът Карсиб (Арева / Сименс) е определен за главен чуждестранен подизпълнител. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнителски фирми.

През 2012 г. звеното за противодействие на финансовите и данъчни измами на Софийската градска прокуратура започва производство за престъпления и вреди в особено големи размери, а през март 2015 г. е получено постановление на Прокуратурата, че производството е прекратено заради липса на престъпление.

Решението на Арбитражния съд в Женева, което е оповестено през лятото на 2016 г., постановява Република България да изплати изработеното дотогава оборудване на изпълнителя „Атомстройекспорт“: около €620 000 000. Българският министър-председател Бойко Борисов очертава три сценария във връзка със съдбата на оборудването: то да бъде продадено на друга страна, като усилено се говори за Иран; да се приватизира проектът; правителството да продължи изпълнението на проекта, което означава данъкоплатците да поемат разходите.

Технология

Изграждането на АЕЦ „Белене” включва два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Разработен от водещи проектантски и инженерни организации въз основа на натрупаните знания и опит в проектирането, изграждането и експлоатацията на АЕЦ с реактори ВВЕР, проектът А-92 е лицензиран от регулиращите органи в страната-производител и отговаря на съвременните национални изисквания по безопасност, както и на препоръките на МААЕ, изискванията на международната консултативна група INSAG и др.

Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане. Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения. В реакторната установка на проекта за АЕЦ „Белене” се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 MW, а нетната полезна мощност – 1011 MW. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дена, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дена в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.

Проектът за АЕЦ Белене е оптимално съчетание на няколко характеристики – повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс, като при това безопасността и грижата за хората и околната среда остават висш приоритет.

Системите за безопасност са проектирани така, че да устоят на откази, включително по обща причина, и да са в състояние да изпълнят функциите си при загуба на електрозахранване.

За тази цел се реализират следните изисквания:

- Всяка система за безопасност има няколко канала, като всеки от тях е в състояние изцяло да изпълни възложената му функция за безопасност;
- Броят на каналите (четири) е така определен, че да може да се удовлетворят съвременните критерии за прилагане на принципа на единичен отказ, а конфигурацията им е реализирана по начин, който осигурява тяхната защита от едновременен отказ по обща причина;
- Всяка защитна система за безопасност се състои от активна и пасивна част, като всяка една от тях е в състояние да изпълни възложената и функция по безопасност;
- Управляващите системи за безопасност са проектирани като се изхожда от условието, че отказът в системата предизвиква действия, насочени към осигуряване на безопасността;
За предпазване от операторски грешки се използват автоматични системи, които предизвикват защитни действия и блокират управляващите действия на оператора, ако те нарушават изпълнението на функциите за безопасност;
- Активните системи за безопасност се захранват с електроенергия от независими източници (дизелгенератори), реализирани в съответствие с изискванията към осигуряващите системи за безопасност.

Световният опит при експлоатацията на ядрени централа показва, че най-ефективните съвременни системи за безопасност се основават на максимално намаляване на зависимостта от човешка намеса, като възможността за противодействие на грешките на оператора се залага още в конструкцията на реактора. Основните преимущества на проекта А 92 спрямо съществуващите проекти на АЕЦ с реактори ВВЕР от предходното поколение (У-87) се състоят в това, че основните функции на безопасността се изпълняват независимо една от друга от две различни по принцип на работа системи. Пасивните системи за безопасност практически работят без външно захранване и не изискват намеса на оператора. Активните системи за безопасност са двойно резервирани, което значително намалява вероятността за неоткрити откази. По-конкретно, уникалното ниво на безопасност се постига чрез:

- осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността;
- резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система;
- използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.

Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водиозточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.

При избрания проект за АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леководните реактори от второ поколение. Това позволява с 25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.

За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.

Подизпълнители на оборудването, което трябва да предостави руската „Атомстройекспорт“, са немската „Сименс“ и френската „Арева“.

ОВОС

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда се изготвя съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Възложител на проекта е Национална Електрическа Компания ЕАД, а Докладът е изготвен от Parsons E&C Bulgaria.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ „Белене“ е преминал обществени обсъждания в градовете Белене, Плевен, Никопол, Свищов, София и Турну Мъгуреле (Румъния). Докладът е одобрен на заседание на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите от 11.11.2004 г. На това основание е издадено Решение № 18-8/2004 г. на Министерството на околната среда и водите от 22.11.2004 г. за строителство на АЕЦ „Белене“.

Стрес тестове

След аварията в ядрената централа Дай-Ичи 1 във Фукушима от 11 март 2011 г. Европейската комисия поиска извършването на преоценка на безопасността на всички ядрени централи в експлоатация в Европейския съюз. Основната цел на тези „стрес-тестове“ е да се извлекат необходимите уроци и, там където е необходимо, да се предприемат мерки, така че да се изключи повторението на такава авария. „Стрес-тестовете” обхващат всички АЕЦ в експлоатация и всички АЕЦ в процес на строителство с одобрен проект. Независимо, че проектът АЕЦ Белене не попада в обхвата на предприетите от Европейската комисия и Групата на европейските ядрени регулатори стрес-тестове, в рамките на лицензионната процедура за одобряване на Техническия проект за АЕЦ Белене със свое писмо №05-00-1 до НЕК ЕАД от 30 май 2011 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране изисква да бъде направен анализ за съответствие на проекта с критериите и методологията на стрес-тестовете.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

АЕЦ "Белене" вече чака за старт

Процедурата за избор на стратегически инвеститор трябва да бъде обявена до края на годината

Въпросът за изграждането на атомната електроцентрала в Белене отново е актуален. Причината за това е, че наближава моментът, в който държавата трябва да обяви какъв модел смята да заложи за реализацията на АЕЦ "Белене", как точно ще избере инвеститор и най-вече как ще се финансира строителството.

В края на юни, когато правителството взе решение за размразяване на проекта за атомната централа, бе даден срок на енергийния министър Теменужка Петкова до 31 октомври да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор и да е готова структурата на самия проект при заложените от държавата параметри – реализация на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за АЕЦ "Белене" в отделно проектно дружество.

Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв., като първите разходи сега вероятно ще са за наемането на консултант, който да помага на държавата в преговорите с потенциалните кандидати. През дългата история на АЕЦ "Белене" държавата е похарчила за него дотук над 4 млрд. лв., но актуалната стойност на площадката и оборудването се оценява на около 3 млрд. лева. Евентуални инвеститори в проекта обаче най-вероятно ще поставят под съмнение това число, с което държавата ще иска дял, и ще настояват за независима оценка на активите.

Какво следва

Очаква се идващата седмица министър Петкова да представи публично моделите и възможностите за структурирането на проекта АЕЦ "Белене", както и вида на самата процедурата за избор на стратегически инвеститор. От Москва, където бе на посещение в края на миналата седмица, тя обяви, че такава процедура ще бъде открита най-късно до края на годината. Това означава, че в началото на 2019-а ще стане ясно дали към проекта има реален интерес при поставените условия - да няма държавни гаранции или фиксирани договори за изкупуване на енергията.

Като потенциални инвеститори и производители на оборудване за централата са обявени китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Фраматом" (бившата Areva) и руската "Росатом".

В началото на юли Дин Дзиян от CNNC беше в София и тогава заяви пред "Капитал", че компанията ще се включи в тръжната процедура за "Белене". След това в края на август представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA) посетиха площадката на АЕЦ "Белене", за да се запознаят на място с доставеното оборудване за централата, съобщиха от Министерството на енергетиката. В делегацията участваха и представители на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC).

Интересът от Русия също е заявяван многократно. Последно в рамките на провелото се на 24-26 октомври в Москва 16-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов заяви, че "ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта АЕЦ "Белене". Руският министър на енергетиката Александър Новак, с когото министър Петкова също се срещна в руската столица, каза, че страната му има желание да се включи в изграждането на АЕЦ-а.

Преди време вицепремиерът Томислав Дончев бе заявил, че има и четвърти кандидат, но името му така и не бе оповестено публично. Сега, при стартирането на процедурата за избор на стратегически инвеститор, ще се види колко от тези намерения са реални.

Пазарно или не съвсем

Според правителственото решение реализацията на АЕЦ "Белене" трябва да се случи съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. В решението е записано още, че за проекта няма да се предоставя държавна гаранция. Същите дефиниции бяха включени и в решението на Народното събрание от 7 юни за рестартиране на проекта.

В действителност обаче въпросът дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен, след като министър Петкова проведе разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/10/28/3334383_aec_belene_veche_chaka_za_start/

[Hatshepsut]

Правителството реши как да реализира АЕЦ "Белене"

До края на годината ще се пуснат покани за интерес, а дали ще се строи, ще е ясно най-рано в края на 2019 г.

Най-рано в края на 2019 г. ще бъде ясно дали ще започне строителството на АЕЦ "Белене". Това е най-краткият срок за избор на инвеститори в проекта според одобрената на днешното правителствено заседание процедура за реализацията на ядрената централа. Предложената от министъра на енергетиката Теменужка Петкова рамка ще бъде разгледана и от Народното събрание, преди да бъде обявен конкурсът.

В документа, който Петкова трябваше да изготви до края на октомври, отново е записано, че проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип - без сключване на договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без предоставяне на преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без сключването на договори за разлика, без предоставяне на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция.

Ще има обаче възможност и големите консуматори на ток да предложат дългосрочни договори за изкупуване или да се включат с миноритарно участие в проекта. Това по думите на министър Петкова ще даде сигурност, стабилност и предвидимост на приходите, а също така ще гарантира финансиране от кредитни институции при по-благоприятни условия.

Стъпките оттук нататък

Процедурата за избор на стратегически инвеститор ще премине в девет етапа, съобщи министър Петкова след заседанието на правителството. На първия етап ще бъде изпратена покана за заявяване на интерес. Като потенциални инвеститори и производители на оборудване за централата са посочени китайската национална ядрена корпорация (CNNC), френската "Фраматом" (бившата Areva) и руската "Росатом". Поне на този етап е възможно да се появят и други кандидати. Той трябва да започне до края на годината, каза преди време самата Теменужка Петкова.

В началото на юли Дин Дзиян от CNNC беше в София и тогава заяви пред "Капитал", че компанията ще се включи в тръжната процедура за "Белене". Интересът от Русия също е заявяван многократно. Последно в рамките на провелото се на 24-26 октомври в Москва 16-о заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов заяви, че "ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта АЕЦ "Белене". Руският министър на енергетиката Александър Новак също обяви, че страната му има желание да се включи в изграждането на АЕЦ-а. Французите пък се дистанцираха, като уточниха, че могат да бъдат доставчик на оборудване, но не и стратегически инвеститор в проекта.

На следващия етап от конкурса заинтересованите участници ще трябва да подадат заявления за участие. Едва след разглеждането им от българските власти ще бъде изготвен списък с кандидатите, до които ще се изпрати обвързваща оферта.

Следващата стъпка е фирмите да подпишат заявления за конфиденциалност, за да получат пълен достъп до документацията за проекта. Когато това стане ще се изискат обвързващи оферти на потенциалните инвеститори, които ще бъдат разгледани от комисията по избор на инвеститор за АЕЦ "Белене".

Със стигналите до този етап кандидати държавата ще започне да води преговори по всички детайли за реализацията на проекта - стойност на инвестицията, срок на изпълнение, дялово участие, цена на произвежданата електроенергия и т.н. Според министър Петкова само ако се стигне до споразумение с някои от инвеститорите, ще бъде подписан и договор за изграждането на АЕЦ-а.

И все пак гаранции

Прогнозите сочат, че за довършването на централата ще нужни поне още 17 млрд. лв. освен похарчените вече около 3 милиарда. Сега площадката наличното оборудване са в НЕК, но държавата ще учреди нова компания, в която да бъдат обособени активите и пасивите на АЕЦ "Белене". Идеята е чрез тях България да си осигури дял в проекта, но евентуални инвеститори могат да поставят под съмнение стойността на наличните активи и сметката да се промени.

Дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен именно в хода на разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/11/07/3341474_pravitelstvoto_reshi_kak_da_realizira_aec_belene/

[Hatshepsut]

Кратък курс по история на АЕЦ „Белене“

Самото начало. За риска от земетресения

Плановете за изграждане на втора АЕЦ са от началото на 70-те. До 1979 са изследвани около 25 потенциални места, които са сведени до девет, а три площадки са изследвани подробно – сред тях и „Белене“, която е одобрена на 20 март 1981 г. През 1981 – 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320.

В началото на 1983 г. геолози от Академията на науките на СССР проучват сеизмологичните рискове на площадката и предлагат площадката да се изостави, именно поради високата степен на риск от земетресение. През 1984 г. Централната лаборатория по геодезия при БАН потвърждава тези рискове, а през 1987 г. геолози и сеизмолози от БАН издават подробно изследване на историята на земетресенията с огнище Вранча за последните хиляда години, от което се налагат същите изводи.

Тези изследвания остават практически неизвестни отвъд тесния кръг на авторите и техните приятели и колеги. Но са потвърдени, също от БАН през 1991 г. и от преглед на книжнината и по-новите земетресения в реч на народния представител Лъчезар Тошев от 7 декември 2012 г., на която присъства и премиерът Борисов. (Пълният й текст може да бъде намерен в статията на г-н Панов.) От особено значение е обстоятелството, че в радиус от 150 км около площадката „Белене“ живеят около 8 млн. души.

Продължението. За кризата по обслужване на външния дълг

Според слуховете, на мнението на сеизмолозите през 1985 г. се противопоставя волята на Тодор Живков (за този епизод засега няма документални потвърждения) и тогава започва изпълнението на подготвителните работи (площите се изравняват и повдигат, изгражда се строителна, монтажна и складова база, както и административно битов комплекс).

През 1987 г. започват строителните работи.

Между 1985 и 1987 г. България изпада в трета поредна криза по обслужването на външните дългове на правителството, този път към т.нар. Лондонски клуб на частните кредитори. (През 1986-1987 г. съответните правителствени органи поемат курс към търговско и кредитно обвързване с СССР.)

До края на 1989 г. реакторният корпус на Първи блок е изграден до кота 13.2 м., доставено е оборудването на първи контур и е достигната степен на завършеност около 40 %.

Към януари 1990 г. валутните резерви на България са три пъти по-малко от предстоящите през годината плащания по външния дълг; през март е обявен фалит. През май 1990 г. проектът „Белене“ е редуциран до два блока и строителните работи се намаляват поради липса на средства.

Преди това през февруари и март 1990 г. в Свищов са проведени протести и обществени обсъждания на строителството на централата, гражданите (независимо от политическата им ориентация) заплашват с неподчинение, в законодателното събрание внесена подписка против завършването на проекта. В блога на Лъчезар Тошев може да бъде намерен пълен запис на обсъжданията в Свищов. След тях има и един много обективен анализ на икономическата несъстоятелност на проекта.

Никога след това стопанските ползи от инвестицията не са били обосновани.

В резултат на протестите, донякъде за да се намери отдушник на напрежението, БАН предприема вече споменатото изследване на проекта под ръководството на проф. дтн Пламен Цветанов, публикувано в края на 1990 г. и станало известно като „Бялата книга за АЕЦ Белене“. Становището е, че от енергийна, икономическа, технологична, сеизмологична, екологична и социална гледна точка изграждането на централата „е необосновано и неприемливо“.

През март 1991 г. Комисията по опазване на околната среда на ВНС, на основаната на преписката от предишното народно събрание, Бялата книга и експертни обсаждания препоръчва спиране на проекта.

През август с.г. правителството на Димитър Попов (на тези основания, собствен анализ и юлски преговори в МАЯЕ във Виена) взема решение за замразяване на проекта поради липса на финанси и нарастващата обществена съпротива.

Основното оборудване е консервирано и всяка година се прави технически преглед.

1996 г. и след това. За БСП и Сакскобургготски

През 1996 г. правителството на БСП инициира технико-икономически анализ (ТИА) за довършване на АЕЦ “Белене”. През 1997 г. проектът е отхвърлен главно поради високата себестойност на електроенергията. През 1998 г. НЕК подава искане за лицензиране на площадката, което е отхвърлено поради липса на документи.

През 1998-1999 г. е постигнато споразумение с ЕС и в името на спазването на законодателството е постигната принципна договореност за затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, като последните два трябва да се затворят към 2010-2011 г. Народното събрание одобрява стратегия за изграждане на нов ТЕЦ Марица Изток 1, както и обновяване на МИ2 и МИ3. Мотивите са законодателството на ЕС и осигуряване на членството на България в него. След това три енергийни стратегии и шест правителства потвърждават тези решения. Нито една енергийна стратегия не споменава изрично „Белене“.

През 2002 г. (на 6 април) на конгрес на НДСВ премиерът Сакскобурготски обявява че АЕЦ Белене ще бъде завършена, без да има нови технико-икономически анализи. Преди това, през февруари с.г. той е постигнал споразумение с премиера на Гърция (не е известно обсъждане в рамките на МС) за закриване на блокове в „Козлодуй“ по-рано от договорените срокове. През декември правителството отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта.

През 2003 (февруари и юли) са изпратени писма до пет фирми, произвеждащи ядрено оборудване, с искане за информация и НЕК избира консорциум между “Parsons Europe” и “Рискинженеринг” за консултант за ОВОС и ТИА.

През април 2004 г. правителството взема решение за доизграждане на АЕЦ Белене, а през ноември докладът за ОВОС e одобрен от МОСВ, фактически без обществени обсъждания и игнориране на алтернативните енергийни баланси на страната, които доказват липсата на необходимост от нови базови мощности. Пак тогава министерството на икономиката и енергетиката и НЕК фактически отхвърлят поръчания от тях анализ и прогноза на потреблението на електроенергия от (предполага се) една от най-добрите компании за такива анализи - NIRA. В него също се доказва, че до 2015 г. няма нужда от нови мощности и по-нататък не се очаква съществена промяна. Но НЕК и министерството предвиждат до 58% увеличение.

През 2009 г. група експерти на БАН (отново под ръководството на Пламен Цветанов) убедително опровергават тези „предвиждания“. Отчетите на реалното потребление от 2004 до 2019 г. доказват коректността на прогнозите на NIRA, групата на Цветанов и всички други подобни анализи. През този период Програма достъп до информация заедно със „зелени“ организации води дела по повод решението от 2004 г. Решението на ВАС е в следния смисъл: не са спазени процедурите, но нищо не може да се направи. В споменатия доклад на ИПИ е показано в кои подробности не е изпълнен чл. 45-47 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия, които установяват „особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи“. По всичко изглежда, че и през 2018 и 2019 г. тези процедури не са докрай спазени.

През февруари 2006 г. са получени предложения на руски и чешки консорциуми, а през октомври НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW, “Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК. В процедурата има известни тънкости по дисквалифицирането на канадски кандидат, но въпреки дипломатическото недоволство до съдебен процес не се стига.

След месец НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ “Белене”. Кандидати не се появяват. По тази причина НЕК заявява, че има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. През януари 2007 г. е обявен търг за заем от 250 млн евро, а месец по-късно България уведомява Европейската комисия (ЕК) за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”. През октомври в бюджета за 2008 г. са заложени 600 млн евро в подкрепа на проекта. През декември същата година ЕК обявява положително становище за строежа на централата.

Все ново и ново продължение. И нови милиони

През януари 2008 г. е подписан договор с ASE на стойност почти 4 млрд евро. През април НЕК избира BNP “Pariba” за синдикираща финансирането банка, а през септември премиерът прави поредна “първа копка” на обекта.

През октомври същата година правителството дава 300 млн. лв. за проекта и прехвърля 600 млн евро за гаранции в бюджета за 2009 г.; “Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на България.

През декември е подписано акционерно споразумение с RWE Power за обща компания за развитие на проекта. През януари 2009 г. правителството дава на БЕХ 400 млн лв за проекта. Въпреки това след месец френската “Electrabel“ се отказва да участвува с RWE Power, което води до отпадане и на RWE. Посочената причина е: неясни финансови параметри и устойчивост на проекта. Русия предлага през май с.г. кредит от 3.9 млрд евро.

Налице е фактическо връщане към философията на изграждане на АЕЦ „Белене“ от 1980-те: вземаш заеми от Запад, за да плащаш на Русия безсмислени държавни проекти.

През юли новото правителство на ГЕРБ заявява, че проектът е замразен. През ноември и декември 2009 г. RWE Power и Pariba BNP окончателно излизат от проекта. Министър Трайков обявява, че проектът ще бъде продължен.

2010 г. е много интересна:

Януари – отворена е процедура по избиране на нов консултант, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) връща проекта в НЕК;
Март – премиерът посещава площадката, вижда “висша форма на корупция”, нарича я “гьол за 800 млн лв” и дава всички дейности на главния прокурор.
Юни – Атомстройекспорт (АСЕ) обявява, че е готова да започне строежа на първи блок още от 1 октомври; след среща с посланиците от ЕС премиерът съобщава, че България замразява строежа, министър Трайков заявява, че МС никога не е решавал подобно нещо;
Президентът Първанов инициира референдум "за" или "против" изграждането на АЕЦ "Белене"; Премиерът обявява, че държи АЕЦ "Белене" да бъде построена;
Август - Инвестиционният проект за АЕЦ “Белене“ не е одобрен от ДКВЕР като бизнес план на НЕК;
Октомври – договорът с АСЕ е удължен до края на март 2011 г.;
Ноември – премиерът Борисов заявява пред агенция ИТАР-ТАСС: “С цялото си сърце подкрепям АЕЦ "Белене“;
АСЕ дава окончателна цена около 6.3 млрд. евро; Президентът Първанов "урежда" продажба на ток от АЕЦ "Белене" за Сирия; бивш председател на БЕХ - "Ако знаеш какво се случва в "Белене", бедна ти е фантазията. Стотици милиони нагло откраднати.”; Премиерът Борисов заявява, че “цената отива към 8.5 – 9 млрд. евро";
HSBC е избрана за консултант на проекта; подписан меморандум за създаване на проектна компания: НЕК-51 %, Русия–47 %, френската "Altran" и финландската “Fortum”-по 1 %;
Декември – проектът отново е върнат от АЯР; публикувани са секретни грами на американския посланик относно проекта "Белене".
Обществените реакции са най-същественото развитие по АЕЦ „Белене“ през 2011 г.:

В началото на годината е публикуван доклад на чешката консултантска компания Condole Research, озаглавен „Кто кого? Why Bulgaria Should Abandon NPP Belene (датиран ноември 2010), който доказва, че цената на електричеството от „Белене“ ще е 10 пъти по-висока от тази на "Козлодуй";
През март е публикуван докладът на ИПИ, който при друга методика стига до подобни изводи и предвижда, че цената на изграждане на централата (без оскъпяване, корупция, по-високи изисквания за сигурността и забавяне) ще е около 11 млрд евро;
След месец Институтът за енергиен мениджмънт излиза с подобна, малко по-ниска оценка, изчислена по друга методика; през юли сметките са потвърдени от бивш зам. министър на ядрената енергетика, но с отчитане на забавянията и другите ефекти, пропуснати в сметките на ИПИ; цената на „Белене“ тогава се оказва малко над 14 млрд. евро; в края на 2011 и началото на 2012 г. (в крайна сметка през март) става известна и прогнозата правителствения консултант HSBS, чийто договор включва и възнаграждение за успеха на проекта. Въпреки този стимул, цената на АЕЦ „Белене“ е в диапазона от 10 до 14 млрд евро;
Въпреки тези сметки, премиерът казва пред парламента на 15 февруари 2011 г. , че ”ако не се построи АЕЦ "Белене", токът ще поскъпне около 18 пъти”.
По последния повод премиерът получава писмо, озаглавено „Атом за народа“ и датирано 11 април 2011 г. В него освен преките разходи по проекта са обяснени и страничните щети (затваряне на мощности, работни места и пр.) и е дадена оценка на тези щети. (Копие получават и президентът, и председателят на парламента.)

През януари 2012 г., без време за подготовка, при неясно поставен въпрос, съмнителни юридически основания и фактическо неучастие на най-голямата парламентарна партия, е осъществена идеята на президента Първанов за референдум по повод „Белене“. Проектът отново е „окончателно“ замразен през март с.г., без по този повод да са предприети необходимите довършителни правни действия, които произтичат от решението на народното събрание и правителството.

Останалото се знае и донякъде помни. За него може да се прочете пак в цитираната статия на Аспарух Панов.

Накъсо развитието на тази история е следното:

Както изглежда, със съдействието на българските власти от 2013 и 2014 г., АСЕ печели арбитражното дело за доставеното оборудване по договора от 2010 г. Това става окончателно ясно през 2016 г., а пращането на 600 млн. евро е направено в края на годината (след съгласуване на държавна помощ с ЕК). През втората половина на 2016 г. и 2017 г. изведнъж се оказа, че тези средства и т.нар. „гьол“ са достатъчно основание за поредното рестартиране на проекта. БАН получи задача от БЕХ да докаже, че това е така. Но всъщност не можа да го направи, частично поради интелектуален срам, частично поради това, че не е възможно това да бъда направено от трезво мислещи икономисти.

Въпреки липсата на достатъчни и надлежно доказани основания, парламентът и правителството възстановиха проекта през 2017 г. и пуснаха подобно на 2006 г. търсене на заявки за участие в него. Клетвите, че изграждането ще се извърши „без държавна помощ под каквато и да е форма“ се оказаха, както се знаеше предварително, не повече от умишлено лицемерие.

Първоначално през 2016 г. бе обяснено на теоретични основания, че АЕЦ „Белене“ е и под юридически риск, заради необходимостта да следва процедурите на ЕВРАТОМ. След това през 2018 г. депутатът в Европейския парламент Светослав Малинов получи и формално обяснение по този въпрос, че да, това е нов проект. Междувременно няколко разбирателства за екологичните и рисковите параметри на площадката „Белене“ бяха или блокирани, или сметнати от съда за неоснователни.

Ситуацията днес

Днес няма икономист в България, който да може с чиста съвест да „докаже“, че АЕЦ „Белене“ има какъвто и да е икономически смисъл. За българските данъкоплатци, при държавно изграждане на централата ще е около 15% по-скъпо от разхода на данъкоплатец по изплащането на дълга от времето на Тодор Живков (за период от 15 години). Ако не се стигне до други странични отрицателни последици (спад на кредитния рейтинг, затваряне на мощности и т.н.). Те са много вероятни. А правителството, както стана дума тук преди, работи тихо за затварянето на инсталирани мощности. Енергетиците и работодателите също в по-голямата си част са убедени в безсмислието на проекта, изключение правят само пряко облагодетелстваните.

За разлика от икономистите, сеизмолозите в по-голямата си част мълчат. Както навремето генералният секретар на БКП, сега тяхната роля е иззета от министъра на енергетиката и политиците. Те повтарят същите заклинания. И отново се боят да възложат анализ на рисковете.

Общественото настроение е странно средно аритметично между всеобщо убеждение за корупция (добре описано от Deutsche Welle) , надежда, че ЕС ще реши проблема, нежелание да се предприемат протести по този повод („Белене“ не е „Пирин“) при „зелените“ и липса на постоянство при работодателските организации и очакване, че някой друг от местните хора ще „свърши работата“.

В общи линии такъв беше и планът на парламентарните партии и правителството. Защо – трудно е да се каже. Най-вероятно някой има силата да ги изнудва. Но за тези неща не се правят официални заявления.

Интересно е да се отбележи, че преписката по „Белене“ на комисията на ВНС (около 10 000 страници, включително наследство от предишното събрание) е загубена през 1992 г., „Бялата книга“ не е намираема в библиотеката на БАН и нейните изводи не са разгледани в становището на ИИЕ на БАН от 1918 г., което пряко засяга съдбата на проекта АЕЦ „Белене“.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30129443.html

[Лина]

Още на първия ден след изборите изтупани от нафталина започнаха да се появяват в тв студията хора като Румен Овчаров - „инкасатора” осигурил ни най – скъпата газ от Русия той скоро ще се захване и с този въпрос. За дпс-ите и руснаците целта е да се унищожи българския бизнес и да се свият колкото се може повече рушвети за наша сметка. Няма как да не е така и няма как да не се получи, защото основните играчи във всички  големи енергийни институции са свързани или с дпс, или са руски подлоги – други просто няма.

[Hatshepsut]

Делян Добрев: Продаваме оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна

България ще подпише договори със САЩ и Франция за изграждане на ядрени блока в "Козлодуй" и "Белене"


Депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев обяви във Фейсбук, че е внесено решение на Народното събрание, с което се възлага на министъра на енергетиката Румен Радев да проведе преговори с Украйна за продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“.

Добрев подчерта, че след началото на войната в Украйна и санкциите срещу Русия, проектът за АЕЦ „Белене“ е окончателно обречен.

„Току-що внесох с колеги Решение на НС да възложим на Министъра на енергетиката да проведе преговори с Украйна за продажбата на оборудването за Белене. Цената е предмет на договаряне, но не може да бъде по-ниска от тази, която България е платила за въпросното оборудване - почти 1,2 млрд. лева“, посочи депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър.

Той отбеляза, че Украйна има почти напълно изградени два блока, за които липсва само оборудването с дълъг цикъл на производство, каквото ние имаме.

„В този смисъл, Украйна е единственият купувач на света за нашето оборудване, а ние пък за тях сме единственият продавач“, подчерта Добрев и поясни, че в тази ситуация и двете страни печелят.

Под проекта на решение са се подписали той, Теменужка Петкова, Кирил Петков, Росица Кирова, Рамадан Аталай, Жечо Станков и Ивайло Мирчев.

https://www.vesti.bg/bulgaria/dobrev-prodavame-chastite-za-aec-belene-na-ukrajna-6172246

[Hatshepsut]

Кабинетът "Денков" окончателно отписа АЕЦ "Белене"

Конкурсът за избор на инвеститори и доставчики от 2018 г. ще бъде прекратен

Правителството взе решение в две части на днешното си заседание, с което формално слага край на злополучния проект "АЕЦ "Белене. Конкурсът за търсене на стратегически и други инвеститори, обявен от кабинета "Борисов" през 2018 г., ще бъде прекратен,  а несбъдналата се ядрена централа ще бъде отписана от списъка на обектите с национално значение.

Министърът на енергетиката трябва да "предприеме действия за прекратяване на обявената от НЕК ЕАД процедура за избор на стратегически инвеститор/ри за изграждане на АЕЦ "Белене" и за уведомяване на предпочетените кандидати за подаване на обвързващи оферти, с които е подписан договор за конфиденциалност", гласи днешното решение. Пак според него  "Ядрена централа на площадка "Белене" ще бъде извадена от списъка на обектите с национално значение.

След многократни неуспешни опити проектът да бъде реанимиран, войната на Русия в Украйна и санкциите срещу агресора окончателно провалиха шансовете за изграждане на АЕЦ-а.

Междувременно стана ясно, че Украйна може да купи за своята Хмелницка АЕЦ вече доставеното у нас руско оборудване, за което са платени и се плащат милиарди левове. Министърът на енергетиката вече получи мандат от Народното събрание да води преговори за евентуална сделка. 

https://www.segabg.com/hot/category-economy/kabinetut-denkov-okonchatelno-otpisa-aec-belene