Български Националистически Форумъ

Как стоят нещата у нас, в сравнение с други държави...



Ето как самата Русия преценява измисленото русофилство на българите и черно на бяло си пише, че едва 12% от българите изпитват симпатия към Русия, а повече от половината българи (55%) изпитват неприязън. Както виждате, това са руски данни и те сами разбиват опорката, че българите много обичали Русия.

📌По "русофобство" България заема 13 място - първите 12 се падат на Украйна, Полша, Великобритания, САЩ, Израел, Германия, балтийските държави Литва, Латвия и Естония, Чехия, Япония...

След нас са по - нерусофобските държави като Австрия, скандинавските страни, Нидерландия, Франция.

Даниела Горчева

Цитат на: Hatshepsut - 06 Авг 2022, 06:40:51Ето как самата Русия преценява измисленото русофилство на българите и черно на бяло си пише, че едва 12% от българите изпитват симпатия към Русия, а повече от половината българи (55%) изпитват неприязън. Както виждате, това са руски данни и те сами разбиват опорката, че българите много обичали Русия.

Сам знаеш че не е така. Българите особено напоследък за добро или за зло са русофили и то големи. Това обаче  може да ни изиграе поредното гео-политическо прецакване. Забелязвам че русофилите лъжат не по-малко от противниците си. Поради това ги слагам под един знаменател.

Анатомия на българската русофилия

Част 1


Част 2

Войната доведе до преобръщане на представите за добро и зло в съзнанието на някои хора

2022 г. бе много разочароваща от гледна точка на българската психология. Станаха видими неподозирани състояния. Имам предвид отношението към войната, бежанците и общо Украйна. Много българи стискат палци нападнатата държава да бъде унищожена или поне да се предаде. Успоредно следва да се отчете, че видяхме и огромни количества съпричастност. Но доброто в българина не е новина, то е известно още от приема на арменците и спасяването на евреите. Новото е именно лошото - осветяването на твърде мръсни кътчета от човешката душа.

Накратко, чудя се: Как е възможно нормален човек да оправдава гледната точка на този, който е тръгнал да убива; Как е възможно така да се преобърне схващането за добро и зло. Тъй като става дума за пределни събития - война, смърт!, според мен това са нечовешки състояния. Не го проумявам, наистина.

Нека уточня най-напред, че приемам някои от аргументите, които се употребяват в полза на Русия относно предисторията на конфликта. Вярно е, че Западът от позиция на силата "дразни мечката" по нейните граници. Истина е, че повече му е важна Русия (слаба), отколкото съдбата на самата Украйна (досущ желанието на Русия за слаб Запад и жертването на "пешки" в името на целта). Вярно е също, че украинските власти допускаха през годините вътрешни проблеми относно руското малцинство. Съгласен съм и за западното лицемерие (то е общочовешко). Но в никакъв случай това

не може да оправдае започването на война!

Каквито и проблеми да е имала Украйна преди, равносметката днес са десетки хиляди убити и стотици хиляди прогонени хора, разрушения - ясно е кое е доброто и кое злото. В общ план, да оправдаваш агресор за война, защото "разполага с причини", е все едно да оправдаеш убиец в житейска ситуация, защото... си имал причини. "Прав е да натисне спусъка, понеже другите го дразнеха, те са лицемери..." - нима има такава логика? Нима има логика, според която при убийство е по-важно какво правят околните, а не самият убиец? Може - но такава е единствено логиката на адвоката му, при това слаб адвокат - опитвайки да го оправдае. Не и при обективна добронамерена преценка.

Трябва да се знае, че отговорността е винаги лична! Ако не е, никакво общество не може да съществува!

Да поговорим още за логика. За защитниците на руската агресия тя не работи. Факти, причини, следствия... нямат значение. Тези хора твърдят, че войната почнала още с нарушаването на Минските споразумения. Това не просто е лъжа, ами отгоре. Щом говорим за логика, защо пренебрегват анексирането на Крим? Как така летоброенето

разсеяно пропуска отнемането на територия?!
 
Как така тези хора не правят връзката, че присвояването на Крим е причина за украинското отношение спрямо руското малцинство - защото точно Русия отне територията, не друг (подобни беди за съответното малцинство биха се случили във всяка държава при идентична ситуация; нима Кремъл не го жертва заради други свои интереси?). Войнолюбците твърдят още, че в Украйна недопустимо след майдана се настанил прозападен режим. Но как така произточен (Янукович) е допустим, пък прозападен не е? Къде в крайна сметка остава правото на Украйна да се самоопределя? Или, може би, след като съсед й е Русия, няма право? А пък ние, съседи на Турция, имаме право? Наистина няма логика в цялата работа: неистов вой, че Украйна забранила на българското малцинство да изучава родния език (пълна измислица от "Възраждане", която зарадва военолюбивите съзнания) - и пълно снишаване, когато всъщност днес Русия го прави; мирът следвало да се постигне, след като нападната Украйна сложи оръжие  -

а не след като нападателят Русия прибере армията си
 
И т.н,. и т.н.

Има философско схващане, че някои неща са непознаваеми за ума, човек ги "натъкмява" по мярата на своите собствени представи. Така на пръв поглед се оказва, че защитниците на войната пречупват преценките си единствено през неистовия опит да оправдаят Русия - понеже я обичат, мразят Запада, носталгични са по социализма (макар Русия да не е социалистическа)... Причините може да са много, но в корена е именно това - Русия е най-важната за всички тези хора. И понеже ненавиждам ценностна система, в която чужда държава (все едно дали е Русия, САЩ, Бангладеш...) е по-важна от живота и мира, за мен всичко това е нечовешко. Но нека признаем: в случая въобще не става дума за нещо непознаваемо, а

за умишлен избор на злото

Умишлено му се стискат палци -  ето това е мръсното кътче на душата, излязло наяве. Цялата гореописана "логика" целенасочено се натъкмява според психологическата нужда да се оправдае една държава, е не да се жалят погубените животи на хиляди невинни загинали !

Всичко това не е нищо друго освен бяс - вътрешен, съкровено човешки. Зло, твое си. Неуспех да се справиш сам с него. Да го преодолееш, да се надскочиш. Паралел към него е прокарал Достоевски.

Мога да продължа и с отношението към украинските бежанци у нас. Кое е доброто и злото около тях, също е ясно. Не знам по коя ценностна система на тия хора следва да не се помага, а да се пречи. По кой ценностен критерий следва да бъдат гонени от България? Няма такъв, разбира се. Въобще няма смисъл да говорим как тези хора да бъдат интегрирани и полезни. Това е недостижимо, след като

базово се губи ориентир за доброто и лошото

Далеч съм от мисълта, че всичките тези, или пък подобни - според мен откровени психически отклонения, се проявяват единствено в България. Но у нас, видно от проучванията и активността в социалните мрежи, са широко разпространени. Те са ситуирани като цяла гледна точка в обществената дискусия. Всичко това е една много тъжна констатация в какви хора сме се превърнали.

Все си мислех, че пред обезчовечаването има граници. Че има нещо съкровено, през което не бива да се преминава. Явно няма. Тъжно.


https://segabg.com/category-observer/izlyazoha-nayave-mrusni-kutcheta-bulgarskata-dusha

Аз не съм русофил или русофоб, или какъвто и да е друг фил или фоб. Не мразя човек заради произхода му или заради това какъв език говори. Но ако трябва да се определя като някакъв, най-точно може да се каже, че съм путинофоб или рускипрезидентофоб - ненавиждам това джудже по много причини, както и всеки олигофрен, който някога е заемал мястото му или ще го заема за вбъдеще и ще действа по комунистически начин срещу света и срещу България в частност. А путинофоби има даже и в Русия. Руската банда Бабушка са путинофоби, които не пропускат случай да се изгаврят с Путкин в песните си, вкл. и в най-известната тяхна - "Вата". Учудвам се, че ФСБ още не са ги отровили.

Цитат на: Валсо - 08 Фев 2023, 10:08:06Учудвам се, че ФСБ още не са ги отровили.

Спокойно ще им дойде и на тях редът.

Цитат на: Шишман - 08 Фев 2023, 10:22:15Спокойно ще им дойде и на тях редът.

А, викаш първо ще изтровят големите политически противници и после ще минат на дребните?

Цитат на: Валсо - 08 Фев 2023, 10:30:23А, викаш първо ще изтровят големите политически противници и после ще минат на дребните?

Всеки си има време и като му дойде и го оправят. Обикновенно ги самоубиват. Те и на запад постъпват така с неудобните, не само в Русия.

Цитат на: Шишман - 08 Фев 2023, 10:36:20Те и на запад постъпват така с неудобните, не само в Русия.

Дали? Защото не съм чул да е умрял политически противник на някой американски президент, докато за мъртви руснаци, противници на Путкин и руския комунизъм - такива новини под път и над път. Даже и американските републикънти [republicunt - американска дума, комбинация от "republican" и "cunt" (вулгарна дума за онова между краката на жените), описваща какво американците мислят за републиканците] не си позволяват да нападат или убиват политически противници, защото после ще ги одерат живи буквално и преносно.

Цитат на: Валсо - 08 Фев 2023, 10:54:55Защото не съм чул да е умрял политически противник на някой американски президент,

Не си чул понеже медиите се контлорират от запада и техните служби. В Италия например от 70-те години на миналият век до към средата на 90-те е било яко разпространено убиването на политически неудобните. Предполагам така е и в САЩ и в други западни страни.

В Италия е друго, не е "запад" в този смисъл. В Италия е като у нас - мафията си има държава.

Цитат на: Валсо - 08 Фев 2023, 15:52:06В Италия е друго, не е "запад" в този смисъл. В Италия е като у нас - мафията си има държава.

Италия ако не знаеш се води сърцето на запада. Не е като у нас, различно е и то много. Не слушай какво ти говорят по медиите. У нас мафията си има държава с благословията на американското посолство.

Защо русофилите се гордеят със своята продажност, а останалите гледат да не ги обидят?

O,неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш русофоб?

Защо русофилите се бият в гърдите, когато твърдят, че тяхната продажност е патриотизъм? А ти мънкаш срамежливо, когато се опитваш да отстояваш истинския национален интерес!

Защо премиерът Николай Денков не казва в прав текст, че Паметникът на Съветската армия в София, по-известен като МОЧА, е срам и позор за България. Защо прехвърля цялата отговорност по неговото демонтиране на областния управител, който му е подчинен?

Какви са тези празни приказки в стил "и ний сме дали нещо на света", когато се обяснява защо 3 март не трябва да е национален празник? Защо не се казва истината - че няма как на националния ни празник руските знамена да са повече от българските.

Защо не се обяснява на продажните русофили, че не друг, а именно те компрометират и опорочават тази светла дата в българската история  с прекаленото си угодничене към Кремъл? Какво толкова им се внимава?

Какво значи "ще дадем оръжие на Украйна, но само ако не оголим нашата национална сигурност". Нали сме наясно, че ако Украйна, на дай Боже, падне, следващите сме ние. И сами не можем да спрем Русия, дори ако сме си запазили всичките си съветски железарии.

Нали сме наясно, че ние трябва да сме най-големите ястреби. Над Запада не тегне опасност да попадне под руско робство. Докато ние бяхме в такова от 1944 до 1989 г. И Путин пак иска да ни зароби - нас и цяла Източна Европа.

Нали сме наясно, че нашата национална сигурност означава да сме лоялни членове на НАТО. Нещо повече - ние трябва да сме тези, дето ръчкат за повече военна подкрепа за Украйна. А не нас да ни ръчкат, докато у нас дори русофобите свенливо и колебливо мънкат по темата.

Обясняват разни нагли русофили с достъп до национални медии,  че ние нямаме проблеми с Русия, за разлика от балтийските страни. И за това не можем да сме толкова войнствени към Кремъл, каквито са те. Как да нямаме проблеми с Русия, след като през втората половина на XX в. ни гази същият миризлив руски ботуш, който гази и тях?

Националната гордост не е това, че огромен български флаг се вее на огромен пилон на Рожен, докато на сергии около него се продават руски знамена. Националната гордост е, че скромен български флаг се вее на скромен пилон, сред флагове и пилони със същите размери на държави, които са членки на ЕС  и НАТО.

Този скромен български флаг е символ на завета на Левски да сме равни на другите европейски народи. Същият Левски, който е казал "целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме" по адрес на руските агенти.

Същите руски агенти, пред които днес русофобите  свенливо мрънкат.  Кога ще се научим да духаме и да се предпазваме от русофилски изгарания?

И ще научим ли най-накрая точното значение на термините? Русофобия не означава омраза към Русия. Означава страх от Русия.

Има ли защо да се страхуваме от Русия? Има, разбира се. Какво по-голямо доказателство, че Русия е най-голямата опасност за нас от войната, която тя води в Украйна?

Русофобите не трябва да се притесняват от русофилите. Не трябва да се страхуват да не накърнят чувствата на обилно заразената с кремълска пропаганда българска душа.

Напротив, всекидневно трябва да набиват русофилските канчета, да отварят русофилските очи за истината. Не е лесно, но това е единствения вариант да запазим България.

Разбра ли, неразумни юроде? Гордей са да бъдеш русофоб!

https://clubz.bg/139818

Както е известно най-значимото обществено разделение в България е между русофили и русофоби. Това разделение се ожесточи особено много, след като Путин вероломно нападна Украйна.

Откъде и как се е появил терминът "русофоби" не е много ясно. Още по-неясно е как така изведнъж русофилите са започнали да твърдят, че именно те са патриотите, които отстояват националния интерес.

В началото на третата българска държава след 1878 г. това разделение вече е съществувало, но термините за неговото обозначаване са били различни. От едната страна са били т.нар. "стари", чорбаджии или русофили. Докато от другата страна са стояли не "русофобите", а националистите.

В своята книга "Строители на съвременна България" Симеон Радев проследява зараждането и развитието на тези обществени течения, като изтъква, че техните корени са във Възраждането.
Според Симеон Радев националистите са имали силна вяра в способностите на българския народ. Докато старите и чорбаджиите са изпитвали съмнения в тази насока. Съмнения, които са били доста повлияни и от внушенията на Русия по онова време.

Дали русофилите имат право на своя гледна точка днес, когато Путин воюва срещу Украйна и целия демократична свят, част от който сме и ние, е спорен въпрос. Едно обаче е категорично - те нямат никакво основания да твърдят, че те са патриотите, които отстояват националния интерес. Не са и никога не са били.

Ето какво пише Симеон Радев по темата във въведението на "Строители на съвременна България":
Миналото, от което България е получила струите на своя нов живот, е епохата на Възраждането. В нея трябва да търсим добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогна над трудностите на една млада държава и над рисковете на една бурна история.

Първата отличителна черта на нашето Възраждане е, че то бе просветително. Докато сърби и гърци се втурнаха на политическата сцена на XIX-я век с пушка в ръка, българският народ почна своето ново битие, печатайки книги и откривайки училища. Един дълъг период на народно самообразование предшествува у нас сериозния опит за революция. Тъй се създаде традицията на просвещението, която поддържа до известна степен равновесието между политическия напредък и умственото развитие на нашия народ.

Другите две особености на Възраждането са национализма и демократическото чувство.

Под името национализъм ний не разбираме народното съзнание и любовта към отечеството: тия качества са твърде общи, за да могат да послужат като характеристика на едно поколение и като релиеф на една епоха. Това, което ний наричаме национализъм на нашето Възраждане, това е самонадеяността на националния дух, това е устремът към големи исторически съдбини, това е вярата, че българският народ е призван да владее над Балканския полуостров.

Всички силни политически умове на Възраждането: Раковски, д-р Чомаков, Любен Каравелов, бяха националисти в тая смисъл. На тия, които мечтаеха за една мънинка България между Дунава и Балкана, д-р Чомаков казваше в Цариград: "На българския народ са нужни три морета!" Любен проектираше една югославска конфедерация, в която на българите предстоеше господствующа роля, а Раковски подчиняваше на своята фантазия и историята, и филогията, за да окрили своето поколение с патриотическата амбиция, която поражда спомена на едно велико минало.

Покрай националистическия тласък на Възраждането съществуваше едно течение, което на първо време се наричаше чорбаджийско или старо. То се състоеше от боязън пред бъдещето, от недоверие към силата на народния дух и от упования за чужда помощ. В Букурещ това течение се олицетворяваше в паметната "Добродетелна дружба", известна на новите поколения не толкова по своята дейност, колкото по жестокия хумор, с който я преследваха революционните писатели на емиграцията. В Цариград "старите" се групираха около Кръстевича, Бурмова, Григория Доростолочервенски; когато имаха повече шансове за победа, към тях се присъединяваше и Марко Балабанов.

Стълкновенията между тия две течения бе епизодично между емигрантите в Румъния; тук революционният националистически дух господствуваше почти всецяло. В Цариград чорбаджийският дух бе силен и заставаше упорито по пътя на националните задачи. Борбата между "националисти" и "стари" съставлява в морално отношение най-драматическият изглед на църковния въпрос.

"Старите" се боеха от угрозите на патриаршията. Те не вярваха, че националният дух на българите ще устои срещу един разрив с вселенската църква. Повлияни от руското посолство, което искаше преди всичко да запази единството на православния свят, те бяха готови на най-големи жертви. Да бе зависело от тях, Екзархията щеше да остане едно васално учреждение, простиращо своята власт над една осакатена България.

Националистите: д-р Чомаков, П. Р. Славейков, Др. Цанков, Т. Икономов, Панарет, Методий Кусевич, спасиха българските земи от това духовно разпокъсване. Те се възпротивиха на внушенията на руския посланик, защото не чакаха избавление отвън, а разчитаха на собствените сили на нацията, те не се уплашиха от заканите на Патриаршията, защото знаеха, че схизмата няма да спре българския подем. Вярата в духовните сили на своя народ им даде откровението на истинската национална политика и обезпечи тържеството на тяхната непримиримост.

Изследванията на френския историк Ханото, бивш министър на външните работи и приятел на Русия, доказват, че Руско-турската война не е влизала в плановете на руската дипломация и че до самото навечерие на войната Александър II не е знаел дали ще воюва с Турция или с Австрия. Значи, националистите на политическата борба, революционерите, със своята самонадеяност, с предприемчивия си дух и с любовта си към рисковете предизвикаха освобождението на България, както националистите на църковната борба запазиха духовната цялост на българското отечество.

Ний се опитахме да изложим в настоящата книга борбите между двете главни течения в новия български живот и въздействието, което те упражниха върху младата държава, както и върху делото на националното обединения. Имената на тия течения се измениха, но основната им характеристика остава същата: от една страна, вярата на националистите в силите и самостоятелността на българския народ, от друга страна, капитулацията на "старите" и на русофилите пред трудните проблеми на народното дело или пред угрозите на чуждия натиск.

https://clubz.bg/140002

Русофилията в България. Фронтова Линия с Камен Невенкин | 28 май 2025

Русофилията като неприемане на настоящето и бягство от действителноста

Културна русофилия и политическа русофилия – може ли едното без другото?

Що е патерналистичен комплекс?

Русофилията като религиозен култ?

Исторически предпоставки за русофилията в България

Защо в България има толкова много паметници и улици кръстени на т.нар. освободители, а в Албания няма никакви?

Митовете за „първото освобождение“

Как се самовъзпроизвежда русофилията?

Руските общности в България през различните епохи

Кога е пикът на русофилията в България?

Лъжите на които се крепи т.нар. „второ освобождение“

Русофилията през социализма

Русофилията след 1989 г.

Русофилията като политика в съвременна България

Русофилията в съвременното медийно пространство

Българската русофилия и бъдещите поколения