Русофилство и русофобство въ България

[Hatshepsut]

Ангел Грънчаров, публикацията е от: http://angeligdb.wordpress.com/

Зададоха ми въпрос защо съм настроен така "антирусофилски" във времена като нашето, в което русофилството у нас се опитва да вземе исторически реванш. Да, има такова нещо: след като България беше ориентирана към западната цивилизация на свободата с нейните универсални ценности, русофилите и славянофилите у нас скочиха на битка, искайки реванш. Видя им се преголяма загуба нашата окончателна ориентация към западните ценности. Русофилите у нас се дегизират като "националисти", макар че да обичаш България не означава непременно желание да я харижем на Русия. Ето това е водоразделната линия между един здрав български и проевропейски национализъм и проруския фалшив "национализъм", който просто е проводник на руските интереси в България.

За мен русофилството е един тежък национален комплекс, който само показва, че нещо не е наред с достойнството ни като нация. Достойните народи изпитват приятелски чувства към всички други народи, а не се подмазват специално на някой избран чужд народ. Нашите русофили са способни да продадат България на Русия без да се замислят и са го правили безброй пъти. За щастие българофилите сред българите са много повече, та и затова България още я има. Идеалът на нашите русофили е България да е Задунайская губерния и пълна русификация, разбирай комунизация на България. Винаги зад пламенното русофилство на нашите русофили са стоели и стоят руски пари. Това е горчивата историческа истина. Русия е била колониална империя, а пък нашите русофили сами са тикали България в нея. Да се счита това за признак за национална гордост е извратено. Отвреме-навреме нашите русофили тържествуват - ето сега е такова време. Гоце и Серьожка Дмитриевич правят всичко България да стане руски троянски кон в Европейския съюз. Като не може вече да ни продадат на Русия, поне да сме техни оръдия в Евросъюза; като не може да е кон, поне кокошка да е.

В самата Русия винаги се е водила люта битка между "западници" и "славянофили". Тази битка продължава и сега, макар че по путиново време славянофилите удържаха превес. От тази битка зависи пътя на Русия. Нашите русофили са българските славянофили, а пък европейски мислещите демократични българи у нас са нашите "западници". Славянофилството иска да откъсне и Русия, и България от западната цивилизация на свободата, основана на универсални общочовешки ценности. Иска на основата на някаква "славянска уникалност" да ни направи културна провинция на Европа и света.

Славянофилството е антиевропейска тенденция, понеже то се базира всъщност на някакви патриархални и "общественически" ценности, намиращи корените се в азиатщината. Ако западната цивилизация на свободата е цивилизация на свободния индивид, то славянофилското гледище има за свой модус вивенди именно патриархалната община, с друга дума казано - комуната. Днешното "всеправославно славянско единство" е същия онзи комунизъм, но дегизиран в продраните дрипи на руската имперска експанзия.

Така че битката с нашата славянофилска русофилия не е непременно израз на някаква примитивна "русофобия". Напротив, това е битка за запазването на нашата геостратегическа ориентация към западната евро-американска цивилизация на свободата и към християнския жизнен космос. Западът е успял да съхрани в себе си християнската идея за свободния индивид. Той е превърнал християнството в една религия на свободата, докато славянофилството е мистика на несвободата и на унижението на индивида. То се опитва да принесе индивида в жертва на общината.

Ето по тези причини аз виждам своята задача в това да подкопавам тази славянофилска вманиаченост на нашите русофили. Защото съм антикомунист и защото съм привърженик на универсалните ценности на свободата и на индивида. Затова тук не става дума за някакви "русофобски" чувства или за презрение към руския народ, както на някои им се струва. Руският народ е един народ-мъченик, а е народ-мъченик именно заради старанията на славянофилите. Когато западното начало възтържествува и в Русия, едва тогава ще престанат страданията, мъките и бедите на руския, пък и на нашия народ.

Аз имам дълбоки симпатии към руските демократи-антикомунисти като г-жа Валерия Новодворская и Егор Гайдар и съм изразявал тези свои чувства в своя блог. Правил съм го, защото споделям същите като тях ценности. Аз съм руски възпитаник, завършил съм руски университет и благодарение на руснаци съм възприел универсалните ценности на западната философия на свободата и на уважението към човека. Към руския народ изпитвам най-искрени чувства на съпричастност, защото съдбата и на нашия народ наподобява неговата. И ние, и руснаците сме изстрадали комунизма, и ние, и те си патим от липсата на ясна ценностна ангажираност със свободата сред широки слоеве на народа. Патили сме си, патим си и ще си патим дотогава, докато мнозинството и сред тях, и сред нас не разбере, че само свободата води до просперитет, а не славянофилското и комунистическото "общо дело". Трябва безпощадно да прочистим съзнанията си от отровите на комунизма, на славянското "общоделство" и на презрението към индивида. Ако не го направим, още много ще страдаме. Накратко казано, и руснаците, и ние от ума си патим, не от друго...

Това е в резюме моето гледище по тези въпроси. Вижда се, че не става дума за подценяващо отношение било към руснаците, било към нашите "славянски корени". Същностната страна на спора е ценностният момент: тук става дума за битка на ценности. Става дума за избор на бъдеще. От нашето русофилство добро не сме видели. Крайно време е да проумеем това и като народ да стъпим на здрава почва, ставайки органична част от западната цивилизация на свободата и на свободния индивид.

[Hatshepsut]

България: натрапеното русофилство

Неотдавна руската преса съобщи, че 80% от българите били русофили. И не само това: във вените на 12% от българите течала руска кръв. Е. Никлева оспорва тези твърдения и анализира опасностите за България, идващи от Русия. Как ли е било установено русофилството на българите? С допитване? Или си имаме работа с типичното пожелателно мислене, което - като част от руската политика - вменява на България: вие завинаги си оставате в нашата зона на влияние, независимо към какви западни клубове се присъединявате!

В Централна Европа никога не са забравяли, че Русия все я тегли към старата й зона на влияние. Нека си припомним няколко актуални факта: Чешкото разузнаване периодично съобщава за активизиране на руската агентура в страната. Дипломатически представители на Москва бяха изгонени от страната заради шпионаж. Като слънцето и въздуха...

Покойният полски президент Качински предложи да се създаде енергийно НАТО, за да се защитят новите демокрации от енергийната и политическа експанзия на Русия. (Впрочем, Чехия и Полша винаги са искали американско присъствие като гаранция за окончателното си еманципиране от Русия.)

Преди време чешкият външен министър Шварценберг и руският му колега Лавров влязоха в остър географски спор: руският представител твърдеше, че Чехия е в Източна Европа, чешкият виждаше страната си в Централна Европа. Очевидно е, че и за чехите, но и за руснаците, "Източна Европа" означава принадлежност към руската орбита.

На българите обаче постоянно се вменява, че са русофили така да се каже по произход - и винаги ще си останат такива. Нищо, че България се присъедини към Европейския, а не към Съветския съюз, както искаше Тодор Живков. Руснаците като "двойни освободители" -това днес звучи глупаво. Руският език отдавне вече не е задължителен в българските училища. Лозунгите за ,,вечна дружба" и за българо-съветската дружба като ,,слънцето и въздуха" за всяко живо същество днес кънтят на кухо, като комично ехо от миналото. Български студенти учат най-вече в Германия, Австрия, Англия и Съединените щати - но не и в Русия. Откъде тогава блика това предполагаемо непресъхващо русофилство? И най-важното: дали днешна Русия е пример за подражание?

Руското проникване в България

Какво представлява Русия, разкри неотдавна скандалният "теч" с дипломатическите телеграми: мафиотска държава, в която полицията рекетира малките фирми, а службите за сигурност - големите, в Кремъл се внасят куфари с банкноти, Путин е най-богатият европеец с милиарди в Швейцария, руско-украинският газ е в ръцете на организираната престъпност, а руската мафия е разгърнала структурите си от Испания до България.

Към тази ли точно Русия българите трябва да изпитват обич? Когато погледнем Русия в огледалото "Уикилийкс", понятието "енергийна сигурност" внезапно придобива и буквален смисъл. Не просто (и не само) като диверсифициране на енергийните източници, за да няма "спиране на кранчето" от Москва, но и като препятствие пред руските криминални структури, които навлизат в региона тъкмо през енергетиката. Известно е, че руснаци купуват имоти в България. Не е известно обаче какъв е процентът на руската собственост в страната. Защото руска собственост означава руско присъствие. Всеки знае, че стъпвайки в България, Русия стъпва в ЕС и в НАТО. Ако днес руската преса безгрижно твърди, че 12% от българите имат във вените си руска кръв, какво ще се окаже утре? Че в България има значително руско малцинство? Добре позната е политиката на Русия да прониква в други държави чрез манипулации с малцинствата.

Българинът е русофил, защото е русофил!

В българското общество безкритично се мълчи по много въпроси, липсва дебат по важни обществени теми. Но това не означава, че някой има право да говори от името на българите и вкупом да ги определя като русофили. Подобни клишета рядко се подлагат на критична преоценка.

Българинът е русофил, защото е русофил. Оттук: България остава в зоната на руския интерес, защото населението й е русофилско. Това е доста опасна подмяна, историко-политически детерминизъм, който завинаги обрича България на една и съща, неизбежна съдба. От нея имат интерес онези среди вътре в България, които теглят  страната на Изток в противовес на прозападните ѝ ориентации.

https://www.dw-world.de/

[Hatshepsut]

Според мен един български националист не трябва да залита много по филофобията, а трябва да има по-умерено, дори резервирано отношение не само към Русия, но и към останалите Велики сили.
Аз лично се опитвам да имам неутрално отношение по линията русофилия/русофобия и не приемам крайните варианти и в двете направления.

А как да коментираме това:


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/96/Slavic-2005-ru.png/724px-Slavic-2005-ru.png?uselang=ru
Славянские языки. По изданию Института языкознания РАН «Языки мира», том «Славянские языки», М., 2005

http://ru.wikipedia.org/wiki/

Както се вижда, "братята" руснаци не само приемат официално, че съществува македонски език и той е различен от българския, но и че този език се говори и в България!
Обърнете внимание, че те лансират и абсурдната антибългарска теза за наличието на "помашки" език/микроезик, различен от българския език 

Обаче същите тези "учени" не правят такива разграничения и разпарчосвания за руския и сръбския език (примерно торлашките диалекти), не е ли странно?

[Hatshepsut]

Русия е виновна за погрома на България през 1913 година


Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е... България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград...

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя...

,,Девизът" на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония... При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде ,,карт бланш" на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация... Разорението и унищожаването с топове на 150 /въстанали/ села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева... Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския ,,Държавен вестник", обвиняваха българите и оправдаваха турците...

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; ,,погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата". Така казваме...

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България...

Да видим как... тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: ,,долу ръцете" и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг... Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия... Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати... Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени...

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник ,,Новое време" намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент...

За тия страшни грехове /против България/, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете извършени /1903 г./ от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на ,,теократизма". Основата върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на ,,теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава /да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи/. Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях /погромът на България/. Следователно, Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне...

Всички край балтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия и се отнимат. От Малорусия /Украйна/ се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията и в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство... Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя..."

1914 г.

Стара Загора

Цочо Билярски ,,Виновниците за погрома на България през 1913 година"
http://www.extremecentrepoint.com/archives/14441

[Hatshepsut]

Неудобни теми от руската история
Автор: Ярослав Бутаков – кандидат на историческите науки, политолог

Превод: Павел Николов


Григорий Мясоедов (1834 — 1911) - "Изгарянето на протопоп Авакум"

В историята на Русия има не малко страници, които руската историография винаги се е стараела да скрие. Да се опиташ да ги прочетеш беше и си остава опасно. Рискът за историка, в зависимост от характера на политическия режим, варира от професионална обструкция до разстрел. Върху премълчаването на тези страници се гради цялата митология за ,,духовните стожери" или (както заради пълната дискредитация на този термин, започнаха днес все по-често да казват) ,,историческите устои на Руската държава".

Да започнем с източниците. Няма, наистина, да засягаме специалните въпроси за додържавната, дописмената история на славяните и Русия. Тук ситуацията е любопитна. От една страна, някои ,,патриотични" кръгове (както църковни, така и чисто академични) са ярки противници на разкопаването на по-дълбоката древност на руската история от приетото по традиция – от края на IX век.

От друга страна, именно по тази тема се разгръщат спекулации за тъждеството на ,,русите" едва ли не с древните кроманьонци (а защо тогава не направо с австралопитеците?), които изцяло се подкрепят отново от някои ,,патриотични" кръгове. В действителност тук има редица напълно сериозни научни проблеми, които би трябвало да се представят прекалено дълго и специализирано. Затова е по-добре да преминем към времена, които не са толкова далечни.

През последните десетилетия отново, като непоклатим канон, се утвърди версията за ,,кръщенето" на Русия само от Византия. Съвсем сериозно, като истински разказ за това събитие, на ученици и студенти се преподава христоматийната легенда за ,,избора на вярата" от княз Владимир I (измислена в действителност през XVII век, както отдавна са доказали историците). Изобщо, в тази област само през 70-те и 80-те години на миналия век се забелязва истински научен пробив.

Преди комунистите бяха напълно удовлетворени от тази ,,византийска" легенда. Тя позволяваше, без много да се мъдрува, да се свърже ,,изостаналостта" на Русия с приемането на ,,реакционния вариант" на християнството. И само благодарение най-напред на работите на историците А. Г. Кузмин и О. М. Рапов започна да се прояснява истинската историческа картина на проникването на християнството с Киевска Рус и на постепенното му утвърждаване там.

Стана ясно, че християнството е прониквало в Рус поне по пет различни пътища: от Византия в Южна Рус, от България пак там, от Северен Кавказ (от аланите и абхазите) също в Южна Рус, от Германия на север и на юг и от Ирландия в Северна Рус. За множеството източници на руското християнство свидетелстват както разликите в устройствата на църквите и в църковната терминология в различните части на древна Рус, така и запазилите се до ден днешен невизантийски, западни термини ,,поп" (от латинското ,,папа") и ,,църква" (от латинското ,,циркус" – кръг; ср. нем. Kirche, англ. Church и т.н.; на гръцки църква е ,,еклезиа", откъдето идва и названието в романските езици: итал. Chiesa, фр. Eglise и т.н.).

Първата църква, построена в Киев от Владимир I след ,,кръщенето", била наречена Десетинна, защото за нейното издържане отивала една десета част от княжеските доходи. Но обичаят да се дана църковна десетина бил характерен за западната, католическата църква и никога за византийската. Още любопитно нещо е, че в Рим дълго време прославяли руския княз Ярополк – предшественик на ,,свети" Владимир – като ,,кръстител" на Рус...

Но да търсиш историческата истина в тази област означава да подкопаваш авторитета на Руската православна църква, нейните претенции за идеологически монопол и преди всичко привилегията ѝ да представлява цялото ,,историческо руско християнство".

Първи ,,светци" сред руските владетели станали Борис и Глеб, убити според по-късно предание от брат им Святополк (наречен заради това Окаяния). Но според скандинавската ,,Сага за Еймунд", в която се описват княжеските разпри в Рус след смъртта на Владимир, убийците на Борис и Глеб са били изпратени от Ярослав. По-късно по подобен начин Ярослав убил и Святополк. Освен скандинавския източник има и други аргументи в полза на версията, че Святополк е невинен за убийството на братята си.

Така че вероятно именно княз Ярослав, известен като ,,Мъдрия" (преди няколко години даже канонизиран от Руската православна църква), би трябвало да бъде наречен Окаяния. Впрочем, тези страници принадлежат не толкова към историята на Русия, колкото към историята на Украйна.

Да преминем към непосредствените източници за това, което по-късно е започнало да се нарича Русия. Тук като мощен монумент се издига фигурата на княз Александър по прозвище Невски. Светец, разбира се. Победител в неотдавнашния конкурс ,,Имя Россия" (конкурс за най-популярна историческа личност; на трето място излезе Й. В. Сталин – бел. прев.). Изобщо, опора на националното самосъзнание. И затова всеки опит да се осмисли рационално политиката му и неговото значение за историята на страната се натъква на обичайното: ,,Посегнаха на светинята!"

Разбира се, днес е невъзможно да се обоснове дали в онова време съпротивата на Рус срещу Ордата би била по-успешна, ако Александър беше решил да подкрепи тези князе, които са започнали да се противопоставят, а не да се опре на Ордата, за да ги отстрани като препятствие пред личната си власт. Не е възможно също да се докаже точно, че тогавашните походи на шведските и ливонските войски в Северна Русия са били по същество дребни феодални гранични стълкновения. Всички съждения от подобен род винаги ще си останат субективни.

И все пак имат пълно право на свое законно място в историографията оценките на специалистите като тази, която дава академик В. Л. Янин, големият познавач на новгородската история: ,,Като сключва съюз с Ордата, Александър Невски подчинява Новгород на влиянието ѝ. Той разпространява татарската власт върху Новгород, който никога не е бил завземан от татарите. Като при това избождал очите на несъгласните новгородци и много още грехове всякакви има".

Също такъв душител на руската съпротива срещу чуждоземните поробители, слуга на Ордата, даващ ѝ възможност да разорява руските земи, е първият велик московски княз Иван I по прозвище Калита, както и да се опитвате да го оправдавате и идеализирате. И изобщо цялата история на ,,възхода на Москва" е история на непрекъснато вероломство и насилие на московските князе към останалите руски князе и на тяхното раболепие към Златната орда.

Може, разбира се, да се възрази, че в онези времена почти всички са постъпвали така, стараейки се да извлекат полза, и естествено това ще е част от истината. Но все пак нещата трябва да се наричат с техните имена, а не да се превръщат пороците и престъпленията в нравствени добродетели. Да, всяка европейска държава през Средните векове (че и по-късно) се е утвърждавала с желязо и кръв и Русия не прави в случая изключение. Но именно – не е изключение. Следователно няма никакви основания да се счита процеса на възникване на Русия с нейната деспотична власт за нещо по-възвишено и по-,,духовно" от процеса на възникване на централизираните монархии във Франция, Испания и Англия примерно по същото време.

За ,,духовността" на Московска Рус могат да ни кажат много постановленията на Стоглавия събор през 1551 година, свързани с изкореняването на ,,разврата" и ,,содомията" във великоруските православни манастири. Под ,,разврат" се разбирало съществуването на смесени – женско-мъжки – манастири, много разпространени по това време. А еднополовите връзки, сред които и с непълнолетни, срещали доста търпимо отношение (и безусловно широко подражание) в различни кръгове на православното руско общество. Един от руските църковни трактати от XVI век по тази тема се наричал доста политкоректно: ,,Зо момчелюбенето". Успехът на царската власт и на официалната църква с тези явления се изразил само в това, че с течение на времето просто започнали да ги крият по-усърдно, само това.

Никак не обичат нашите историци да говорят за изгарянето на ,,еретици" в Русия. Но в това отношение нашата страна не се различавала принципно по нищо от останалата Европа. Горели останалите все още езически (вероятно от финските племена) влъхви в Новгород през XIII век, горели хуманисти (,,еврействащи") в Москва между XV и XVI век, горели старообрядци с хиляди през XVII век. Така наречените ,,самоизгаряния" на старообрядци с жените и децата им в скитовете били актове на отчаяние. И да се предадат на властите, според Съборния кодекс от 1649 година също ги чакал огънят. А колко хора в Русия били изгорени по сами, през различни времена обвинени в хулене на държавната църква или в магьосничество (както по това време обикновено преценявали лечението на болести) – едва ли ще може някога да се пресметне дори приблизително.

Ето това е ,,православната Рус". Отново някъде около една трета от руснаците не приели реформите на Никон, не се подчинили до една или до друга степен на официалната църква. Когато при Петър ,,Велики" бил направен опит да бъдат заведени на списък, за да плащат двоен поголовен данък, мнозина се спасили с още по-масово бягство от преди. Цифрите на намалялото плащащо данък население в Русия между ревизиите през 1708 и 1724 година точно с една трета ни показват примерния дял на ,,вътрешните емигранти" сред населението по това време.

Разбира се, имало и физическо намаляване на населението в страната заради ,,реформите" на Петър. Още В. О. Ключевский ни разказваше, че Петровите наказателни експедиции за събиране на просрочени задължения са разорили Русия по-ефективно и от Батиевите орди. Но тези наблюдения на големия историк останаха нарочно незабелязани от неговите по-нататъшни колеги, които до ден днешен прославят ,,държавната мъдрост" на царя-синоубиец.

Цареубийството обаче е стара руска традиция. Като оставим настрани княжеските разпри през старите времена, да отидем във времената на Руската империя. За Петър I като убиец на собствения си наследник вече казахме. Екатерина II, като се възкачва на престола, веднага се разправя със своя детрониран съпруг – Петър III. След две години по нейна заповед е убит хвърленият от младенчеството си в затвора и свален през 1741 година цар Иван VI.

Самата Екатерина узурпирала престола, който след гибелта на Петър III би трябвало по право да принадлежи на неговия (и нейния) син Павел. Но това не е всичко. Царстването на Екатерина е епоха на най-жестоко засилване на крепостното право, превърнало се по същество в робовладелство, и на неговото разпространение в области, които преди това не го познавали (преди всичко в Украйна). Присвояването на държавни средства и фаворитизмът достигнали по време на нейното царуване много високи върхове. И тази императрица ние до ден днешен, следвайки нейните придворни блюдолизци, наричаме ,,Велика"? Народът изразил ярко своето отношение към нейното управление с въстанието на Пугачов, свирепо смазано впрочем с решаващото участие на Суворов. Разправата с въстаналия руски народ се превърнала в първата крачка към издигането на този пълководец, нееднократно впрочем (за което историографската легенда мълчи) претърпявал поражения и от турците, и от поляците, и от французите, та и от самите пугачовци.

Но да се върнем към руските цареубийствени традиции. Синът на Екатерина, когато все пак заел престола след смъртта ѝ, бил зверски убит от велможите в спалнята си със знанието и одобрението на сина му. Революционерите, убили Александър II, а след това и цялото семейство на последния император само приели от династията щафетата на нейното изтребление.

Впрочем, защо тази последна династия на руските монарси се нарича ,,династия Романови"? Последният мъжки представител на Романови на руския престол е внукът на Петър I и син на убития Алексей – Петър II. Със смърта на Елизавета Петровна през 1761 година династията угасва. Мъжката линия на следващите руски самодръжци, като се започне от Петър III, е Холщайн-Готорп – по-младо разклонение на Олденбурзите. От уважение към националната легенда управляващата руска династия в началото на XX е била наричана по целия свят ,,Холщайн-Готорп-Романови". Първите две имена не се харесвали никак на Алиса Хесенска, последната руска императрица, по време на която се създала легендата за непрекъснатата ,,династия Романови". През 1813 година за ,,200 години от дома Романови" никой не помнел – нямало такава династия.

Като се върнем към началото на нейното възцаряване, ще отбележим, че е неправомерно да се свързва това събитие с края на Смутното време. Смутното време продължило още шест години – до началото на 1619 година. И войските на първия Романов разорявали при това Русия не по-малко от ,,шайките" (а защо не също войските?) на Заруцки или другите ,,полеви командири" и разни самозванци. В хода на това разорение различните претенденти за трона били ликвидирани. Сред тях – първата венчана от московския патриарх за царството руска царица Марина Мнишек (уморена от глад в тъмница) и нейния тригодишен син. Въпреки възрастта си, младенецът бил обесен, след което тълпата романови верноподаници се гаврила с малкия му труп. Но след похода на княз Пожарски Москва повече не могла да бъде превзета от никого. Затова укрепилата се в нея партия след десетилетия успяла да създаде легендата за уж всенародната подкрепа, който ѝ била оказана, и за ,,всенародното" ѝ ,,призвание" да царства.

Не зная струва ли си още един път да се говори за такъв фетиш като ,,доброволното влизане" на народите в състава на Русия. Достатъчно е да се прочете Н. М. Карамзин, за да разберем с какви методи подобно влизане се е осъществявало по отношение на народите от Севера и Поволжието. Впрочем, в своята ,,Руска история" В. Н. Татишчев, основавайки се на недостигнали до нас летописи, разказва достатъчно ясно и за покоряването на славянското племе вятичи под властта на великите князе (по онова време – XI век – още киевски). Това по нищо не се отличавало от покоряването и християнизацията на саксите по времето на Карл Велики и от покоряването и християнизацията на балтийските славяни и пруси от германските крале.

Изобщо, би ли могла Русия да се разпростре на толкова огромно пространство, ако нейната управляваща класа и ,,държавообразуващ" народ не са били достатъчно агресивни? С миролюбие подобни империи не се създават. Това изобщо не е порицание, а просто призив да бъдем по-обективни и да не лицемерим.

Наистина, значителна роля за експанзията на руския език по имперските простори изиграва асимилацията. В това нагледно ни убеждава сравнението на броя на руския народ с другите славянски народи. Изходните условия за всички са били равни, а русите (великорусите) в крайна сметка се оказали повече от всички останали славяни, взети заедно. Разликите в антропологичните типове на руснаците по паспорт от различни региони на Русия също доста нагледно сочат продължаващата с векове асимилация. Това е още една тема, която у нас не обичат да засягат.

Говорещите руски език в по-голямата част от Русия днес се отнасят примерно така към руснаците от времето на Иван III (да не говорим за Киевска Рус), както съвременните испаноезични латиноамериканци се отнасят към испанците от епохата на Колумб, Фердинанд и Изабела.

През последните 30 години научихме не малко за престъпленията на болшевиките – толкова, че за мнозина това заслони напълно какъвто и да е обществен прогрес, който малко или много все пак е съществувал по време на десетилетния комунистически режим. Но в последно време се наблюдава засилена тенденция да се оправдават техните престъпления именно с този прогрес, все едно единствено диктатурата, терорът и репресиите са позволили да се индустриализира страната. Фактически даде заден ход разследването на такива кървави деяния като смазването на съпротивата на селяните по време на сталинистката колективизация или разстрела на работниците от Новочеркаск по заповед на Хрушчов. И най-вече – все така лежи табуто върху много страници от историята на Великата отечествена война. Отново: ,,Не пипайте светинята!"

Митовете за СССР в периода на Великата отечествена война са обширна тема и се надявам, че все още ще имам възможността да я засегна. Тук ще посоча само един епизод, характеризиращ ярко управляващите кръгове в СССР и тяхното отношение към народа по това време.

Известно е, че военното и партийното ръководство на отбраняващия се Севастопол е избягало от обсадения град на 1 юли 1942 година с подводница. Всеки западноевропейски главнокомандващ или би заповядал при подобни условия на войските да капитулират, за да се избегнат по-нататъшните безсмислени жертви, или (което е по-вероятно) би капитулирал заедно с тях, за да сподели тяхната участ. Но съветското командване в Севастопол, със знанието на Сталин, просто изоставило своите войски на произвола на съдбата, по-точно – да бъдат унищожени. Не били предприети никакви мерки нито за евакуацията на войските, нито за спасение поне на болниците с ранените и персонала. Бягството се осъществило без знанието на войските и населението на Севастопол, на които не било съобщено нищо. И в града продължила да се лее кръв още шест дена, загивали хора (сред тях – хиляди мирни жители), докато накрая немците не овладели последната опора на нашата отбрана. Това шестдневно изтребление, след като нашето командване се примирило с това, че градът е обречен, изобщо не задържало немското настъпление на юг.

Добре известно е също така, че както директивата на Сталин от 29 юни 1941 година, така и по-нататъшните му разпореждания за разгръщане на партизанска борба в тила на врага, нарочно са си поставяли за цел да провокират жесток терор от страна на немците в окупираните от тях територии. За това обаче едва ли може да се упрекне ръководството на СССР. Твърде вероятно е на една държава, която при това положение не предприеме подобни мерки, да ѝ се наложи да капитулира като Франция през 1940 година. Твърдо вероятно е само жестоката изтребителна война да е давала на Съветския съюз шанс за победа. Затова тук концентрирам вниманието си само върху едно: обричайки съзнателно своя народ на допълнителни многомилионни жертви от страна на мирното население, много партийни ръководители дори от средното звено (Севастопол е ярък пример), срещайки разбирането и одобрението на Сталин, не са смятали за необходимо да жертват и своя живот заедно с народа.

До ден днешен е неудобно да се признава фактът, че без помощта на американските ,,империалисти" Съветският съюз не би успял да осъществи своята индустриализация (по-точно – щеше да я осъществява много по-бавно и по-малко ефективно). Нямаше да може да спечели и войната с Хитлер (може би нямаше да се окаже завоюван, но и в Берлин съветските войски нямаше да влязат). Без американските доставки просто нямаше да имаме военна авиация, защото легираната стомана и авиационният бензин са се доставяли у нас от САЩ по линията на ленд лиза (англ. lend lease; предоставяне на въоръжение и продоволствия от страна на САЩ по време на Втората световна война за държавите от антихитлеристката коалиция – бел. прев.). Голяма част от автомобилния парк (знаменитите ,,катюши" например са монтирани предимно върху ,,студебейкъри" – бел. прев.), медикаментите и превързочните материали, огромна част от продоволствията също са били помощи по ленд лиза.

Трябва да отбележим, че американската помощ за СССР – както по време на индустриализацията, така и по време на войната – е сродна с по-късната помощ на СССР за развиващите се страни в Африка. В смисъл, че СССР не е дал практически нищо на САЩ в замяна. Наистина, доларите на ,,пресметливите" американски капиталисти, за разлика от ,,дървените рубли" (иронично-пренебрежително название на бързо обезценяващата се съветски и днес руски пари – бел. прев.) не потънали просто в пясъка – те отишли за укрепването на една враждебна на Щатите свръхдържава!

Разбира се, това може да служи за потвърждение на ,,държавническата мъдрост" на Сталин – виждате ли, той преметнал ,,педеругите" и сталинистите са прави да се гордеят с това. Но тогава не трябва да казваме, че ,,ние сами", опирайки се само на собствените си сили и средства, ,,сме извършили индустриализацията, въоръжили сме страната и сме спечелили войната".

Но пък по-нататъшната зависимост на СССР от вноса на зърно от САЩ и от газово-нефтения износ е в много отношения закономерно следствие от едностранчивата сталинистка индустриализация. Като модернизира няколко отрасъла, важни за позиционирането ѝ като свръхдържава, нашата страна по много отрасли на народното стопанство през целия ХХ век си остана на същото равнище, с което влезе в този век.

А накрая ще припомним известния афоризъм на Козма Прутков: ,,Настоящето е следствие от миналото, затова обръщай непрекъснато поглед назад, с което ще се предпазиш от значителни грешки".

http://pavelnik.blogspot.com/2015/01/blog-post_3.html

[Hatshepsut]

Какво дължат българите на Русия?

Защо Кремъл постоянно натяква, че България имала исторически дълг към Русия, за който постоянно забравяла?
Николай Цеков потърси отговори от бившия български посланик в Москва Илиян Василев и философа Калин Янакиев

Едва ли има период в новата история, за който може да се твърди, че отношенията между България и Русия са били еднозначни. Този факт звучи още по-убедително на фона на множеството нападки от страна на Кремъл и неговата пропагандна машина срещу българската политика и нейните приоритети. Вече не минава и месец, а понякога и седмица, без да прозвучи познатият припев за амнезията, която обхванала България по отношение на освобождението на страната от османско владичество и за неподнесената признателност, която съвременните български поколения дължали на руските им връстници и техните деди. ,,Надявам се, че в България има хора, които не са забравили кой е помогнал на българския народ да се отърси от османското иго, кой е помагал на страната и в други тежки моменти. Българите трябва да следват националните си интереси и не трябва да допуснат това, което се случи с любимата ни братска Украйна", заяви руският външен министър Сергей Лавров по време на състоялата се наскоро традиционна годишна пресконференция на подопечното му ведомство. По-късно пред подобен формат Путин се оплака, че Русия била измислила ,,Южен поток" за да помогне на България, но в замяна получила неразбиране, граничещо с глупост заради огромните пропуснати ползи за българската икономика.

"Вечната благодарност"

Бившият български посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че съвременните поколения българи не дължат нищо на връстниците си в Русия. Сегашните българи са в дълг единствено пред собствените си деди и прадеди, чиито имена и дела са в пъти по-малко увековечени в сравнение с невижданото никъде по света, освен в България, изобилие от паметници и имена на улици и площади, посветени на дейци на Руската империя. Василев съзира в честите нападки на Кремъл срещу България по темата за историческата памет и признателност един от пропагандните ходове на Путин и неговия режим. Призванието му е да обясни на руснаците защо репутацията на страната им зад граница е срината и защо политиката на Кремъл среща сериозен отпор в близки и далечни страни.



"Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са и вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото ,,лепило", което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния", твърди посланик Василев. Той е убеден, че в Кремъл, а и в съзнанието на много руснаци понятието ,,българска външна политика" е оксиморон . Подобно мислене изключва независимо поведение на държава от ,,близкото зарубежие", в което външната политика е единствено функция на дела на русофилите сред населението.

,,В България погрешно се тълкува съдържанието на понятия като ,,братски" и ,,братушки". В Русия техният смисъл се свързва единствено с отношението на по-големия, по-силен и по-мъдър ,,брат" към по-малкия, по-слаб и по-уязвим съседен народ. Този патернализъм е разпространен не само спрямо българите, но и към всички народи от ,,близкото зарубежие"", свидетелства Василев.

Избирателната амнезия на Кремъл

Философът Калин Янакиев намира за пълен абсурд опитите на Кремъл да пренася, монополизира и инкасира признателността, която много поколения в Европа ,,дължали" на поколения от времената на царска Русия и на сталиновия СССР. ,,Да, българите помнят своето освобождение и добре поддържат всички паметници на руси, украинци, финландци и румънци, които са паднали в руско-турските войни. Парадоксалното е, че Сергей Лавров наистина е прав за българската амнезия, но не в смисъла, който влага в нея. Истината е, че след 1878 г. няма значимо събитие в историята на България, в което Русия да не се е намесила в ущърб на нашата страна. Руската интервенция по правило ни е носила огромни загуби на хора, суверенитет и територии. Русия е била против Съединението и на страната на Сърбия в последвалата сръбско-българска война. Основните играчи в заговора срещу княз Батенберг, довел до неговата абдикация, са платени руски агенти. Русия е била против обявяването на българската независимост. Санкт Петербург активно е насърчил тайния сговор между Сърбия и Гърция срещу България през 1913 г., след който страната губи огромната част от освободените си земи. Руската армия се бие срещу българите в Добруджа по време на Първата световна война. Но най-голямото и непризнато и до днес от Кремъл престъпление срещу България е установеното върху щиковете на Червената армия кърваво комунистическо управление за цял половин век, което унищожи българската държавност и интелигенция", изрежда фактите Калин Янакиев.



Той недоумява защо на фона на ,,глупавия спор" как да се нарича османското владичество в България, никой не е споменал за проблема как да се оприличи съветското ,,присъствие" и русификацията на страната през периода между 1944 г. и 1989 г. ,,На фона на българските ,,роби" на Османската империя, които не само са имали църковна самостоятелност и са можели да пътуват зад пределите на империята, но и са притежавали значителни за времето си производства и са развивали самостоятелна стопанска дейност, насаденият и поддържан от Москва комунистически режим напълно се вписва в почти всички параграфи на понятието ,,робство". Незнайно защо обаче в България никой не разисква този проблем. Ето за тази българска амнезия става дума", обобщава Калин Янакиев.

Пак ли да се снишим?

Илиян Василев намира подхода на Кремъл да свързва претенциите си за ,,историческа признателност" с комерсиални интереси за особено груб. Ярка илюстрация за трансформацията на ,,историческия" патернализъм в икономически план е ,,Южен поток". ,,В процеса на договаряне на строителството на българския участък от тръбата нито една българска фирма не успя да получи директен контракт. Участващите предприятия от България можеха да бъдат единствено подизпълнители на руски фирми. Същото се случи по време на търговете за нуждите на Олимпиадата в Сочи няколко години преди кончината на ,,Южен поток". По мои изчисления, ако ,,потокът" беше изграден, в България след доста години щяха да влязат средства, равняващи се на 5-7 % от стойността на проекта", изтъква Василев, който сега е финансов консултант на енергийни начинания.

Калин Янакиев посочва, че щом българското правителство предпочита да мълчи след нападките на Кремъл, то българското общество и медиите трябва да намерят отговори на грубите и непочтени настоявания за ,,признателност" заради Освободителната война. ,,Нашите поколения могат да потърсят диалог със сегашните руснаци за историческата памет и за начините на нейната употреба. Ние можем да заявим това, което помним – насаденото от съветския комунистически режим робство върху българите. Можем да поискаме от Русия като официална правоприемница на СССР дължимото извинение за извършените престъпления и продължилата десетилетия изолация от нормалната цивилизация. Но все още на българския народ и неговите управници им липсва увереност и кураж да отговорят подобаващо на възмутителните опити за изкористяване на отношенията между България и Русия", заключава Янакиев.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Речник на рубладжията. Любими думи и изрази.

Атлантик
Обобщаващ епитет за всеки, който иска България да се развива по примера на развитите западни страни и одобрява НАТО и ЕС. НАТО е "Аталнтическият" пакт от който кукловодите на Петата колона изпитват ужас и всячески се опитват да дискредитират.

Без АЕЦ-Белене нема да имате ток
Безпомощно защитаване и преувеличаване важността на проекта АЕЦ Белене, който се използва предимно за източване на държавни средства.
Без ЮП ще умрете от студ
Безпомощно защитаване и преувеличаване важността на проекта Южен Поток, който се използва предимно за източване на държавни средства.

Бисмарк е казал не се закачайте с мечката
Любим тролски цитат. Рубладжиите обожават да пренасят неактуални неща с настоящето и да разпалват стари вражди, които в Европа отдавна са минало. За за "мечката" Русия отдавна не важат.

БРИКС изхвърля долара
"Слабият" долар - любима фантазия на рубладжията.

Всеки който не иска да е част от руската империя е фашист
Виж. "фашист", "укрофашист" и "ционофашист".

Всеки който не харесва Путин е евреин
Генерализиране за хората които не харесват диктатурата на Путин.

Гейропа
Синоним на "педеропа". Рубладжийско нарицателно за всеки западняк и гражданин на ЕС. Използвано от троловете определение за толерантността на европейците към различните. Толерантността и свободата, като цяло, са противни за всеки рубладжия неща. Путинофилите вярват в мита, че сред тях няма гейове, а всички хомосексуалисти обитават цивилизованата част на света - тоест Западна Европа. На изток са останали само коравите, кривославни мъжаги.

Евреи
Рубладжиите не са фашисти, според тях, но след американците и европейците най-много обичат да мразят евреите. Фолклорът им от конспиративни теории, в които винаги са замесени евреи е забележителен.

Евро-атлантически сатани
Събирателно определение за развитите западни държави и лидерите им.

Еврогейски съюз
Основното прозвище, което рубладжиите използват за Европейския съюз. Обожават да "просвещават" "заспалите хора" за това колко "лош" е този съюз и колко прекрасна алтернатива има (Евразийския съюз на Русия). Основната "вина" на този съюз е че толерира гейовете, които са в основата на всеки вселенски заговор и причина за нещастията и бедността на средностатистическия рубладжия-носталгик по соц-а. Синоним на гейропа.

Европа фалира
Следващата по любимост фантазия на рубладжията след "САЩ фалира".

Европедераст
В рубаджийския фолклор това е класовия и идеологически враг на всеки евразийски русофил-"патриот". Използва се като обща обида за всеки гражданин на ЕС, който е скептичен диктатурата от източен тип и споделя европейските демократични ценности, които според рубладжиите са еквивалент на "педерастията". А тя от своя страна тя е причината за всички злини по света и най-вече за лошите неща, които се случват в живота на всеки клет рубладжия.

Ердоган ще ви спре газта
Виж. "Без Южен Поток ще умрете от студ"

Изконна руска земя
Навсякъде където някога е стъпвал руски, окупаторски ботуш. През 2014 това бе Крим, преди това Южна Осетия, Абхазия и много други. Израз, който е показателен за тежкия империалситически комплекс от който страдат ченгетата в Кремъл.

Империалисти
Рубладжиите обичат да приписват имперски амбиции на всеки, който се противи и критикува империалистическата политика на Русия и в частност Капутин. Този термин е един вид опит за пренасяне на собствените недостатъци на Русия върху другите.

Кемтреилс (Chemtrails)
Популярна конспиративна теория, разпространена не само сред рубалджиите. Според нея, зли заговорници (за предпочитане юдео-масони и американци) пръскат постоянно небето с тонове химикали, съхранявани в пътническите самолети. Те вярват, че това се прави ежедневно и навсякъде, но е така добре законспирирано, че десетки хиляди работници по летищата успяват да го пазят в пълна тайна. Горките неграмотни люде, не знаят, че това всъщност са кондензни следи от водни пари и самолетно гориво.

Китай е зад Русия
Утеха и надежда за възможността Руслямска държава да бъде изолирана от всички. Молят се поне Китай да не ги загърби. Китайците, от своя страна, следват своя линия за извличане на ползи и от руснаците и от Запада и във всеки един момент биха загърбили Русия, ако тя нямаше евтин петрол и газ. Този израз е илюзорно схващане за някакво братство между двете държави, което просто не съществува.

Колонизатор
Всяка неруска компания, която развива стопанска дейност на територията на България и не е зависима (колонизирана) от Русия.

Кончита Вурст
Хващат се за нещо лошо или шокиращо, което съществува на Запад и твърдят, че там само това се случва. Хващат се като рубладжия за вурст. Тролите на Кремъл обожават да обсъждат гейове и транссексуални и им обръщат внимание от когото и да било друг.

Кравар
От "каубой" (cowboy). Нарицателно за американец.

Либераст
Синоним на европедераст, но се използва като по-общо (глобално) понятие и не се ограничава и отъждествява само по географски признак с гражданите на Европейския съюз.
Лижат асфалта пред американското посолство
Всеки който критикува Путинова Русия за рубладжиите е подлога на САЩ.

Маккейни
От Джон Маккейн. Политик от партията на Републиканците в САЩ. Поредният, за когото подозират някакво вмешателство и конспирация.
Много ви е яд че ще има турски поток вместо южен поток
Безпомощно защитаване и преувеличаване важността на проекта Южен Поток, който се използва предимно за източване на държавни средства. Лобистките среди на Русия усилено набиват в главите на рубладжиите мантрите за ЮП.
НПО-та
За троловете на Руслямска държава, всяка неправителствена организация (освен русофилските) развива някаква злокобна и подривна дейност, целяща да унищожи България.

Планът "Ран-Ът"
Самият план е стратегия за преминаване на България към пазарна икономика. Тролите на Петата колона обаче съзират вселенски заговор на двамата икономисти (вероятно извънземни), целящ да унищожи България. Смяната на псевдо социализъм с капитализъм ужасява соц добитъка.

Плевню
Обидно обръщение към президента, особено когато критикува намесата на Русия във вътрешните ни работи.

Православен джихад
Форма на руското кривославие, където се злоупотребява с религията и се използва за пропаганда. Те се мислят за православни, но пропагандират насилие и се борят с въображаемия враг, който "ги подтиска". Насилието е основен принцип на кривославния фанатизъм на руснаците и русофилите.

Псакита
От Дженифър Псаки - бивш говорител на Обама и настоящ говорител на държавния департамент на САЩ. Една от конспиративните теории на рубладжиите, за които са нужни много психотропни вещества, за да разберем какъв смисъл носят. Предполага се, че те виждат някаква демонична заплаха у тази персона.

Психодясното настъпва
Тук трудно можем да проследим занижените мисловни процеси на мозъците измислили това, но това със сигурност е епитет към всеки привърженик на десните и проевропейски партии у нас.

Путин ще ви спаси от всичко
Универсалният култ към личността на диктатора, типичен за Русия и други изостанали държави.

Реаниматорски блок
Обидно обръщение към "Реформаторския блок" - друг голям трън в очите на руските интереси у нас.

Русия е подарила Крим на Украйна
Оправдание за анексирането на Крим през март 2014.

Русия има валутен резерв
Има резерв, но няма икономика. Този резерв е за олигарсите. Рубладжиите не знаят обаче.
Русия има златен резерв
В условията на икономическа нестабилност, руската пропаганда търси опорни точки за замазване на очите. С хваленето на златния резерв (който действително не е малък) те промиват мозъка на обикновения руснак. Има резерв, но той си е за олигарсите, а икономиката им друго освен петрол и газ не произвежда.

САЩ има само дългове
Този мит е сред най-популярните анти-западни митове. Апотеоз на неразбирането на това как работи икономиката в нормалния свят. Русия няма толкова дългове, но няма и развита икономика, която би плащала големи дългове. Олигархия и контрол на държавата върху всичко не значи икономика.

САЩ създаде Ал Кайда
Същото значение, като "САЩ създаде Ислямска Държава".

САЩ създаде Ислямска Държава
Поредното нещо за което трябва да обвинят враговете си в своята пропагандна война. Излишно е да се търси логика и доказателства в подобни руслямистки конспиративни теории.

Седераст
Във батакаджийският (разбирай този на ПП "Атака") фолклор това е полудемонично същество -член или симпатизант на СДС и настоящите наследници на някогашното СДС (СДС, ДСБ, Реформаторски блок). Като бивш "седераст" Долен Сидеров има преки впечатления от бита на тези антикомунистически индивиди и ги громи по всички фронтове.

Слабият долар
Несъстоятелно и неподкрепено от икономическите показатели твърдение. Рубладжиите нямат никакво понятие от икономика и обичат да повтарят тази мантра, за да печелят привърженици на "силната руска икономика".

Соросоид
Особен вид дразнител за рубладжиите, който проявява активна гражданска позиция и участва в мероприятия, подкопаващи устоите комунизЪма и социализЪма в България. Всеки правоверен рубладжия дълбоко вярва, че Джордж Сорос плаща ежедневно милиони долари на хиляди активисти по света, чиято единствена цел е да тормозят режима в KLETA MAJKA България и KLETA MAJKA Русия.

Талмудически кръг
Широк, конспиративен съюз на заговорници, които целят унищожаването на KELTA MAJKA България. Конспиративно сдружение на европедерасти, евроаталнтици, седерасти, либерасти, соросоиди, колонизатори и др.

Тигъра и мечката
Китай и Русия. Утеха и надежда за възможността Руслямска държава да бъде изолирана от всички. Молят се поне Китай да не ги загърби. Китайците, от своя страна, следват своя линия за извличане на ползи и от руснаците и от Запада и във всеки един момент биха загърбили Русия, ако тя нямаше евтин петрол и газ. Този израз е илюзорно схващане за някакво братство между двете държави, което просто не съществува.

Укрофашист
Украински вариант на "фашист". Правителството на Украйна. Само в рамките на няколко месеца украинците, които отхвърлиха руското робство, от "братя" станаха "фашисти".

Фашист
Рубладжиите не подозират, че фашисти са съществували само в Италия до към 1944 г. Техните кукловоди, по погрешка или не, поставят равенство между нацизъм с който са се борили през ВСВ и фашизъм. Всяка власт която опонира и не се подчинява на властта в Руслямска Държава за тях (комунисто-рашистите) е фашистка.

ХААРП (HAARP)
Оръжие за масово поразяване - плод на фантастична, конспиративна теория. Според червените тролове САЩ могат да контролират климата и с това оръжие и да нанасят удари чрез бурии, земетресения и други явления по враговете си. Винаги, когато има природно бедствие, рубладжиите казват: "Тия американци пак ни пуснаха ХААРП-а.

Хунта
Всяка власт, която не се подчинява на руския диктат. След като свалиха от власт диктатора Янукович, властта в Киев автоматично стана "хунта" за руснаците и рубладжиите. За една нощ от "славянски братя", украинците станаха "укрофашисти" за руските зомбита.

Ционофашист
Събирателно определение за всички различни от руснаците. Бавноразвиващите се членове на Петата колона не разбират, че ционисти и фашисти са оксиморони.
...е да ама американците...
Основна отличителна черта на всеки проруски трол, когато се опитва да спори. Основен контрапункт без значение за какво става въпрос. Когато биват оборвани с факти за твърденията си, за Русия, те винаги се опитват да намерят изход с този израз. Виждат сламката в окото на другия, но не виждат гредата във своето.

http://forum.clubpolitika.com/index.php?showtopic=29630

[Шишман]

Без русофобите и техните бисери, форум някак си куца. Сега препрочитам старият форум: големи мъдрости са ръсили там. Ненормалщини на килограм ! Не знам дали си дават сметка, но с тая глупава антируска пропаганда, на практика работят за Русия.

[Шишман]

Темата отново е актуална с тая война в украйна. Страстите се нагорещиха и във фейсбука е голяма война между едните и другите.
По мои наблщдения за сега битката я печелят русофилите. Русофобите са крайно агресивни, обиждат веднага и въобще показват типично западно поведение.
 Интересен е и въпроса: ако сега Русия нападне България ще се бият ли българите срешу тях ?
Моето мнение че желаещите да се бият за тая сегашната ни държава ще са много малко.

[Лина]

Значи всичко е вярно, ама наобратно - русофилите са тези дето бързо губят терпение, почват да псуват и обиждат, пък и рязко обидени прекъсват разговора
Не може да е българин човек, които смята, че ако Русия ни нападне не бива да се съпротивляваме - това е много срамно предложение!

На русофобите препоръчвам да си купят противогаз и да подготвят евентуално място, където да се скрият при ядрено замърсяване, а на русофилите препоръчвам бял чаршаф и като в онзи соц анекдот да се насочват към гробищата, че да не ни отварят допълнително работа.

[Шишман]

Значи всичко е вярно, ама наобратно - русофилите са тези дето бързо губят терпение, почват да псуват и обиждат, пък и рязко обидени прекъсват разговора

Забелязва се точно обратното .

[Hatshepsut]

Кратко, точно и ясно 

[Hatshepsut]

Има две Българии. Едната е на Путин.

Има две България. Едната е на хората, които негодуват срещу руския агресор, страдат за украинците, помагат им, приемат ги в домовете си. Другата е озъбена и самодостатъчна. Как се появи Путиновата България?

Коментар от Веселин Стойнев:



В събота от новините на Евронюз европейците за 1 минута разбраха къде е България във войната. В репортажа от София военният министър на САЩ Остин благодари за лидерството на премиера Петков, който му каза, че България не може да изпрати военна помощ на Украйна, а пред военното министерство течеше митинг на "Възраждане" с възгласи "НАТО вън".

"Има надежда - Русия точно може да улучи Министерски съвет"

Слава богу, европейците не разбраха как предния ден депутатката от "Възраждане" Елена Гунчева написа във Фейсбук профила си следното: "Не се отчайвайте, има някаква надежда - Русия има високоточкови (според нейното разбиране за високо точни - б.а.) оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на шута Зеленски. Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата". Добре е да се цитира изцяло, защото ДАНС и прокуратурата можеха да проявят малко активност по офертата към Русия на високоточковата госпожа - въпреки имунитета ѝ и въпреки че по-късно изтри поста си.

Кадър от протеста на партия "Възраждане"

В редица други постинги пък българи негодуват, когато бежанци пристигат с джипове. А връх на кощунството е жената да е с лакирани нокти и с очна линия. Ама разбира се, че всички бежанци трябва да влачат крак пеша, да са изпокъсани и изподрани, а единственият грим по лицата им да са саждите от войната.

В такси няма начин да не попаднете на "мъдрец", който да ви обясни, че Путин така или иначе ще си вземе своето, а ние да не се бутаме между шамарите, пък и изобщо - какви са тия украинци, те са си руснаци. На опашката в магазин можете дори да чуете, че война няма - само лъжи за пред камерите.

Разбира се, всичко това не е цяла България. Голяма е България на хората, които негодуват срещу руския агресор и страдат за украинските жертви, помагат на бежанците, приемат ги в домовете си, даряват им човешка топлина. Но тук иде реч за другата, озъбената и самодостатъчна България. В изследването на "Алфа Рисърч" от 1 март една трета от българите продължават да одобряват Путин, а една пета нямат мнение, но можем да подозираме, че сред тях има голям брой прикрили се путинисти, понеже все пак насред война не е много престижно да признаеш, че си му фен. Останалите 48 на сто не одобряват властелина на Кремъл. Тоест, българите сме разделени на две.

Как се появи другата България

Сериозна заслуга има кремълската пропаганда - тя работи отдавна, издълбоко, мощно и ефективно. Разчита на официални медии, журналисти и общественици, както и на тролове и хибридни платформи. Изследователи у нас и по света показаха технологията ѝ. Например чрез създаване на Фейсбук групи и сайтове, които първо са прицелени към аудитория, склонна към конспиративно мислене. После тя се разширява с добре прицелени послания. И бинго - вярващите в кемтрейлс, в чипирането, в 5G колонизацията, в илюзорността на Ковид, са същите, които вярват и в Путин.

Обаче тези хора не са просто жертви на пропагандата - те очевидно имат нужда от нея. Колкото обичат Русия - славянска и освободителка, толкова мразят Щатите и Запада - чужд и експлоататорски. Трябва им свят, който да отговаря на тези светогледни нагласи. И пропагандата им осигурява точно такава HD картина.

Не е и толкова трудно - тези хора често са зле образовани, не могат да откриват противоречия, не могат да се съмняват, не могат да строят рационален аргумент. Историята я познават само от учебниците и лесно могат да бъдат излъгани от Путин, че Русия никога не е започвала войни, само ги е довършвала. А гражданското образование в училище масово тече изкуствено като научния комунизъм едно време.

Прекрасни условия за паралелната реалност създават и българските масмедии и тяхната парадигма за "всички гледни точки". Вместо структуриран по морален и професионален компас дебат, медията се превръща в мегафон, през който се усилват всякакви - случайни, а често съвсем не случайни - позиции и говорители, които се опитват не просто да се наложат в публичността, а направо да я разрушат. В една разрушена публичност не остава друго, освен надвикване и последващо самозатваряне на групите в собствени балони от медии и Фейсбук приятелства. А немалко хора, особено по-възрастните, които неуверено плуват в интернет морето, се реят безпомощни да отсеят истината от фейка, падайки лесна жертва на пропагандата. Партии и политици от националистическия и от левия спектър канализират в политически юмрук тази друга, путинофилска България.

Семето

Семето на тази друга България е посято още през 1990-те. Резултатите от прехода масово не се приемат за справедливи и немалко хора постоянно търсят форми на отклонение и дори съпротива срещу установения вече ред - срещу неговите ценности, институции, проект за бъдеще. Тези хора са обърнати към миналото и са в безтегловността на едно чуждо за тях настояще, осиротяло без бъдеще. Те се включват във всякакви "ние" идентификации на съпротива срещу "тях", които освен всичко друго им налагат джендъра, зеления сертификат, а сега и оръжие за Украйна...

Страна с огромно социално разслоение (първенци сме в ЕС по коефициента на Джини), с 900 000 души, които нито учат, нито работят, с тежка демографска криза, с неравномерно териториално развитие ("Северозападнала" България) - една такава страна може да произведе хиляди андрешковци, които не само ще оставят държавната каруца в калта, но дори нямат рефлекс да надигнат глава отвъд калта.

Ако Путиновата България наистина е половин България, много трудно ще излезем от калта. Но щом успеем, трябва веднага да се заемем със задачата да няма две Българии.

https://www.dw.com/

[Шишман]

Няма никаква путинова България, става дума за няколко откачени. Има обаче една БЪлгария на трезво мислещите българи с българско самосъзнание която , някои в злобата си наричат путинова. Та тая България е около 85-90% от населението. От другата страна са т.н. соросоиди - западните поклоници и те са не повече от 7-10% в най-добрият случай.

[Hatshepsut]

Неплатените путинофили

Те са интересни. Имат заряд от енергия, пламенно вдъхновение и изпълняват дълг. Те имат автентичен психологически профил, който заслужава внимание. Докато с платените е просто и ясно. Те са прозрачни. При тях интересното е цената и спазаряването - как се осъществява сделката, кой за колко успява да се спазари, защото купуващият винаги иска да плати по-малко, а този, който се предлага, иска да спечели повече. Тарифата не е еднаква за всички, зависи от много обстоятелства. Освен това пазарът е разнообразен и богат - не страдам от наивната заблуда, че само Путин плаща на хора, които са съгласни да го обслужват срещу пари. Парите са водеща сила в света, заради пари повечето хора са способни да пречупят мисленето си или да го продадат така, както се продават гласове при избори. И Ботев го е казал:


... за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.


Но никога не съм си обяснявала всичко само с пари. Ако беше така, светът щеше да бъде плосък, сив и примитивен. Най-честите обвинения към опонентите, че са платени, са глуповати. Затова много повече са ми интересни неплатените путинофили.

През последните седмици те са сред онези 15 или 16 процента от българското население, които подкрепят и оправдават войната в Украйна, потайни, мимикриращи под различни тези, обтекаеми, многословни. Всъщност заявяват, че са против войната, но не пропускат да кажат, че Путин е прав. Привидно кимат с глава, уж се съгласяват с разумните аргументи и изведнъж те карат да онемееш: "все пак Путин спасява света от украинските нацисти". А изглежда интелигентен, мислещ, почтен - работещ човек на средна възраст, гръбнакът на днешна България. В представата ми днешният путинофил е интелигент с образование и обща култура, с компютърни способности, вежлив, любознателен, много често вярващ християнин, църковен човек, състрадателен и милостив. В общи линии нормален човек.

Първата му характеристика, която бие на очи: той е критичен към демокрацията и безкритичен към комунизма. Никога не се е изказвал против комунистическата тоталитарна система, никога не е бил критичен към нея, онези 45 години от българската история не са нито лоши, нито добри, просто са били такива, каквито са и не е негова работа да им дава оценка. Когато се спомене някой от пороците на комунистическата система, той веднага опонира с някой недостатък на демокрацията.

Дори да го затрупаш с аргументи и числа, той си следва своята посока - демокрацията не му е по вкуса. Изпълва го с подозрителност - не е тя това, за което се представя. И не си дава сметка, че присъщо за демокрацията е да е самокритична, именно защото не се възприема като съвършена. Точно това я прави жизнена и устойчива. А тъкмо комунизмът задушаваше и най-тихия критичен глас. И най-добронамерената критика възприемаше като враждебна. За критика наказваше със затвор, лагер и смърт.

В това отношение съвременното руско общество малко се е развило в сравнение с развития социализъм. Вероятно това усеща съвременният путинофил и за да оправдае задушаването на свободата днес, по необходимост е безкритичен и към тоталитарната несвобода.

По повечето въпроси днешният български путинофил не изразява ясна и категорична позиция. Той по принцип гледа да осредни мястото си, виждането си, като че ли винаги е против крайните оценки, убеден, че това е най-умната и най-справедливата позиция. Не си дава сметка и не се смущава, че най-често това е просто липса на позиция. Това се проявява като манталитет, а той има дълбоки корени. Неговият генезис е в онова прословуто емблематично "снишаване". Дори още по-първичното - "преклонена главица сабя не я сече".

В суровата османска действителност и в жестоката комунистическа диктатура това е животоспасяваща житейска философия. Какъв е смисълът да се рита срещу ръжен? Системата е мощна и безжалостна - ако не се снишиш, ще обречеш и себе си и децата си на страдание. При това безсмислено, защото системата е непобедима. Как да разберат тези хора днешната съпротива на украинците срещу могъщата руска армия!

Израсналите в онези години имаме ясни спомени как работеше комунистическият калъп. Голяма част от хората, дори такива, родени в богати семейства, се нагаждаха и ставаха партийци, приспособяваха се към новите условия, за да оцелеят. Дори деца на убити от комунистическия режим ставаха доносници на ДС.

Правеха се, че приемат новата система, а новата система се правеше, че приема тях. Най-важното беше да не се изпуснат и да кажат някой дума където не трябва. Самоцензурата беше заменила първата Божия заповед. Някогашните активни борци и техните потомци можеха да си позволят да бъдат критични до определени граници, но за буржоазните потомци това беше недопустимо. Така продължи десетилетия В такава среда израснаха поколения. Споменавам само бегло атмосферата на онзи строй. Те затова го и бяха нарекли "строй".

Именно онази отровна атмосфера отрови дълбоко съзнанието на много хора. Тя постави своя отпечатък върху културата, естетическите вкусове, историческите оценки, мисленето, езика, изграждането на навици, възпитанието на потомците. В такава атмосфера е роден и израсъл съвременният български путинофил. Той не е комунист в някогашния смисъл. Ако той или родителите му са били партийци, то не е било по убеждение. Но това не прави дамгата върху съзнанието по-слаба.

У нас комунизмът не беше идеология, а манталитет. Затова когато задължителното изповядване на идеологията отпадна, манталитетът остана. В течение на годините той мутира - днес много често е облечен в православна одежда. Ако тази одежда е свещеническа - тя е златоткана, ако е мирянска - тя е забрадена под брадата. А образец за православие е матушката Русия, където всичко е свято. А върховен пазител на тази святост е великанът Путин.

А на него никак не му е леко! Той трябва да строи ракети, самолети, танкове, за да брани светостта. Руските танкове и самолети не стрелят по граждански цели. Десетките хиляди кадри на разрушени и опожарени жилищни блокове, болници, цели градове, които вече четвърта седмица гледаме денонощно с изправени коси - всичко това са го разрушили украинските фашисти, които избиват собствения си народ, танковете на Путин не са изстреляли нито един снаряд в Украйна, те са там, за да освободят народа от нацистките му управници. Съвременните путинофили вярват във всичко това, вярват, че Украйна е виновна за войната, убедени са, че съпротивляващите се украинци са нацисти. Убедени са, че единственото правилно поведение на украинците е да вдигнат бялото знаме, за да бъдат освободени.

Съмнява ли се някой, че путинофилите са миролюбци и мразят войната. Но подкрепят Путин, защото той води освободителна операция. Ако доставяме боеприпаси на украинците да се отбраняват - ще горим в ада. Може да се молим. В краен случай може да доставяме марли и бинтове, въпреки че Путин не стреля по мирни граждани.

Най-отблъскващата черта на путинофилията е отричането на героизма на украинците, отричането на достойнството им, отричането на страданието на бягащите жени и деца, отричането на очевидната истина. За всичко може да се заблуди човек, особено когато пропагандата е попаднала на обработена почва. Но упоритото отричане на очевидното, вкаменяването на сърцето за страданието на прокудените от домовете им бежанци, насаждането на завист заради двайсетте евро за настаняването им - това е изчегъртване на последните остатъци от човещина в душите.

И какво остава, когато е изчегъртана човещината? Патриотизмът на киселите млека, народни поверия, топлата скара пред манастирите, чудотворните икони по енергийните места. И разбира се "Бяла роза ще закича", от която кръвта кипва. Децата нека да учат в европейски университети, важното е да не забравят ритъма на "Бяла роза". Но най-важното е Путин да победи.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/23/4327678_neplatenite_putinofili/

[Hatshepsut]

Откъде извира патологичното русофилство у нас


Калин Янакиев

Преди известно време реших сериозно да си задам въпроса как е възможно българите упорито да продължават да помнят – каквото и да се е случило след това – че ,,Русия е нашата освободителка (от османското иго)", тоест нещо, направено от нея преди цели 144 години, но в същото време да не се впечатляват от това, да не е травма в националната ни памет, че пак

Русия ни държеше под формена колониална зависимост

само допреди 33 години. Че следователно българите, ,,освободени" от Русия, това са генерациите на нашите пра-(и пра-пра-)дядовци и баби, а поколенията на колонизираните от нея са тези на нашите бащи и майки и даже на нас самите, достигнали днес ,,на попрището жизнено в средата". Как е възможно според нашата национална памет ние да сме били ,,поробени" от турците, от ,,византийците" (преди 1000 години), но въобще, въобще да не сме били поробени от руснаците – за половин век и, повтарям, само допреди три десетилетия?

Няма как да не ни направи впечатление, че в това отношение ние

осезателно се различаваме от практически всички народи, преживели съветския комунизъм

Защото краят на комунизма за всички тях – за чехите, словаците, унгарците, поляците, прибалтийците и даже за румънците – бе и край на руското (съветското) господство над страните им, и оттогава насетне освободеността им от комунизма се преживява именно и най-вече като освободеност от руската им поробеност. В тяхното близко минало травматично се помнят не просто ,,комунистите" им, а натрапената им от Москва колониална администрация. От близкото минало у тези народи е съхранен не просто споменът за тоталитарната несвобода, сивота и нисък жизнен стандарт, но за националното унижение от руснаците, от които произтичаха всички тези неща. Но ето защо реактивността им към комунизма и до днес е – неразделно – и реактивност към Русия като негов първоизточник.

У нас е отчетливо различно. Наистина немалка част от днешните българи помнят с неприязън ,,комунистите" и въобще комунизма, но

не особено тясно свързват комунистите ни с руската наемна прослойка,

каквато те бяха, а и комунизмът у нас с един чужд, инороден режим. Ние не преживяваме близкото си минало като национално унижение, а освобождаването си от комунизма като освобождаване от чуждо господство. Защо това е така?

Като човек, професионално занимаващ се с културна история, и аз, разбира се, мога веднага да изредя нещата, които ще ми припомнят. За разлика от унгарците, от румънците, от прибалтийските народи, от окупираните източни германци, ние българите сме славяни и в този смисъл колонизиралите ни за половин век руснаци не са ни така чужди етно-национално, както на изредените по-горе. Да, те се държаха с нас като господари, ние им бяхме слуги, но специално за нас това бе, тъй да се каже, нещо като вътрешно-племенна ситуация. По-нататък: за разлика от гореизброените народи, плюс славяните – поляци, чехи, словаци (тук – само без румънците), които всичките са с иноконфесионална (католическа или протестантска, тоест западна) културна формираност, ние българите сме православни и в този смисъл по-скоро еднакво, едни с други, заедно с руснаците изстрадвахме тази (дали не породена от недрата на общото ни Православие) девиантна идеология. Накрай, когато ,,съветските другари" господарски се обръщаха към подчинените им след 1945 г. народи от Източна Европа,

те им заговаряха на чужд (дори за славяноезичните сред тях) език

и това постоянно напомняше за чужеродността на руското господство. Литературният български език обаче е не просто близък до руския, той – известно е – е формиран от самото начало на ХХ в. именно на основата на руския и това веднага може да се види, ако го сравним с езика на онези, тогава български населения, които след края на Османската империя остават извън границите на държавата ни и го развиват по различен начин (например македонците). В този смисъл ние и само ние си говорехме с руските си ,,господари" на (почти) един език. Бяхме заедно с поробителите си и отделно от останалите поробени на това базисно, почти природно равнище.

Всичко това е вярно и все пак то не ми се вижда достатъчно, за да си обясня докрай различието ни от народите на останалите бивши руски (съветски) сателити – тази удивителна не-травматизираност на българите от – направо ще го кажа – руския колониален гнет, под който преживяха детството и младостта си включително днес живеещите генерации наши сънародници; тази аберация в българската памет, повтаряща, че ,,Русия е нашата освободителка" (от митичните ,,турци") и сякаш напълно изтласкала това, че Русия е и поробителката (изтребителката) на нашите бащи и майки, страната, ампутирала нашите най-ранни години. Тази удивителна, казвам, липса на национална реактивност към довчерашния колонизатор, която стига днес дори дотам да съчувства на подновените му агресивни, имперски инстинкти.

Какви следователно биха могли да са по-дълбоките причини за тази специфично нашенска патология?

Според мен най-дълбоките (исторически) са преди всичко две и са тясно свързани помежду си. Първата – колкото и скандално да прозвучи, онова, което ще кажа сега – е, че за разлика от народите на повечето източно и централноевропейски национални държави от Новото време, пренебрежимо малка част от българите още от появата на новата ни държава и до самата 1944 г. успяват да изградят същинско национално самочувствие. И тук аз не говоря за някакъв национализъм (който би могъл да бъде и порок). Говоря за базисното положително отношение към националната ти обективираност в света – за това да приемаш, да си приел националността си като нещо важно за теб и затова да не си безразличен към това някой да си позволи да ти я присвоява или подчинява. Не, голяма част от българите до самата 1944 г. нямат базисно национално самочувствие – националността им не им дава самочувствие. Но тъкмо поради това и след руската окупация през 1944 г. масата от тях не се усеща особено уязвена, че чужда държава е отнела суверенитета ѝ. Нека не си правим исторически илюзии – под крехката повърхност на урбанизираното (,,буржоазно") население масата от сънародниците ни и до 1944 г. ,,овайква" националната си принадлежност – тази принадлежност не ѝ дава нищо съществено, а за това и поначало тя няма сериозен мотив да я отстоява около 9 септември на тази фатална година. Тя не се е почувствала нито същински унизена след инсталирането на московската (компрадорска) върхушка в страната (и изтреблението на чуждата ѝ градска ,,буржоазия"), нито подир краха ѝ през 1989 г. се почувства удовлетворена от освобождението си. Ако сме поробени – винаги така го е чувствала тази маса – то е ,,защото сме (уви) българи" и в това няма особена скандалност (каквато би имала една поробеност за поляците, чехите, унгарците, прибалтийците). Ако пък сме свободни – така го почувства след 1989 г. същата тази маса – и в това няма нищо особено важно и скъпоценно, защото... ,,нали пак сме си (уви) българи".

Ще кажа, че за това

особено българско национално само-безразличие

по парадоксален начин свидетелства и нашият официален ,,национализъм". Всъщност още от самото си ,,изобретяване" и до днес той е изключително ,,намислен" и обикновено решително се разминава с настоящото самочувствие на сънародниците ни. Нека се забележи, че той ,,се гордее" и се самонахъсва да ,,ревнува" именно и най-вече нашето ,,славно минало", като ще добавя – толкова повече ,,се гордее" с него и толкова повече го ,,ревнува", колкото то е по-далечно. Би могло да се каже, че нашата ,,ревнувана" нация е нашата легенда и именно легендата е нашата същински ревнувана нация. Забележете, че истински удовлетворяващите българите ,,българи" до един са били – ,,някога". Сънародниците ни, чиято суверенност нашият официален ,,национализъм" брани и от чиито поражения се покрусява, са... ,,конниците на Аспаруха", респективно ,,ослепените воини на Самуила", ,,вдигащият шум край Босфора (през ІХ в.) Симеон Велики" и респективно трагичният ,,Иван Шишмана". Напротив, в най-близкото си минало и особено в настоящето си българският ,,националист" не намира нищо, което ,,да брани", както това правеха през годините на руската комунистическа поробеност поляците, унгарците, чехите и даже румънците.

И ето: именно поради посочената особеност на българското национално самопреживяване от самото начало на съществуването ни като самостоятелна нация ние

търсим... нещо по-голямо, в което да се впишем,

в което и от което да съумеем да намерим самочувствие. Кое обаче би могло да е то?

Най-естествено – като късно сдобила се със суверенитет нация в Европа – това ,,по-голямо" за нас би трябвало да е именно ,,Европа". Всъщност от това, че са и са се формирали като ,,европейски", се е изградило националното самочувствие на повечето национални общности на нашия континент през Новото време – включително на онези, които след средата на драматичния ХХ в. попаднаха под властта на (съветска) Русия и които именно затова преживяха тази си подвластност на неевропейския ,,Бегемот" като трагично национално унижение, а освобождението си след 1989 г. като завръщане в Европа.

Тъкмо тук е втората (и тясно свързана с първата) причина за нашето

уникално, патологично русофилство

Там е работата, че от самото ѝ възникване на новоевропейската карта за България ,,Европа" се оказва непосилна. Българите и преди 1944 г., с изключение на крехко малцинство, не успяват нито да станат, нито същински да се самопреживеят като ,,европейци". В Европа те се чувстват или като парии или като ,,варвари", които са отишли да я ,,послъгват" (срв. Алековия Бай Ганю), а самата ,,Европа" чувстват като земята на враждебните и играещи си с нас ,,велики сили". Да, до 1944 г. (и особено след 1917 г.) ,,своя" на българите не е и Русия. Те са си сами сред тия ,,велики сили" и ,,съюзници-разбойници". След 9 септември обаче – така и останали си ,,чужденци" в Европа, невписали се в никакъв ,,по-голям", за да им даде самочувствие свят – българите изведнъж се намират в нова ,,метрополия". И тази ,,метрополия" не ги грабва от един техен свят, какъвто е била Европа за поляците, унгарците, чехите и даже румънците, но всъщност от една културна ,,чужбина", в която те са били, ако не парии, то най-малкото ,,маргинали". И макар за новата руска ,,метрополия" ние също – като всички завоювани страни – да ставаме ,,провинциали", ние и изглежда единствени ние не се преживяваме като провинциали, откъснати от историческата си ,,родина" Европа. Напротив – сега българите сякаш са станали забележими, уникални в новата империя. Те са сякаш най-заедно с новия господар на Източна Европа, в която преди това са били чужди. Да, ние поначало не сме и не сме били ,,близки" с останалите поробени народи от Източна Европа, и затова сякаш и след 1944 г. не сме поробени точно като тях. Напротив: ние дори сме си намерили ,,по-голямото", в което можем да се впишем, и от което да се сдобием с отсъствалото ни в Европа самочувствие. Неслучайно в съветската империя ние станахме собствено ,,по-малкият брат" на ,,Големия". Да, ние бяхме – също като поляците, унгарците, чехите, прибалтийците поробени, но измежду поробените бяхме в ,,братска" връзка с ,,господаря". В каквато не бяха останалите и в каквато не бяхме ние с тях.

Е, добре, след половинвековното пребивание извън ,,непосилната" ни Европа, през 1989 г. ние отново се намерихме в нея. За нас обаче, нека си дадем сметка, това на дълбинно културно ниво не бе завръщане у дома, каквото бе за останалите бивши комунистически страни. Бе по-скоро начало на

повторно – след 1878 г. – усилие да се интегрираме

в тази Европа, да изградим собствено национално самочувствие. А нас, както тогава, така и днес, усилията ни обезсърчават. Ето защо доста бързо започнахме да изпитваме носталгия към 45-годишната си историческа дрямка в комунистическата Руска империя и в скута на ,,Големия брат", който – особено днес – не би имал нищо против да си сънуваме ,,националистичните" легенди от Аспаруха до Шишмана.

И да избираме ,,Възраждане", за да ни направи ,,независими" от Евро-Атлантика, която, за разлика от Русия е, видиш ли, ,,колонизатор".

https://faktor.bg/bg/articles/zashto-balgarite-prodalzhavat-da-rusofilstvat