Български Националистически Форумъ

https://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4154

Въпреки че българските феодални държавни формирования падат едно след друго, то споменът за някогашното процъфтяващо българско царство остава.
Мнозина от европейските владетели, в това число и руските монарси са се титулували крале или царе на България. ”Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български.
Развитото по онова време българско изкуство и култура намира добър прием в близки и далечни страни. Така интереса към България и нейния народ си остава.
Не са един и двама чуждите пътешественици, които кръстосват на длъш и шир изконните български етнически територии. Такива са Ханс Дерншвам, Ами Буе, Ожие Бусбек, Стефан Герлах, Мелхиор фон Зайдлиц, Джон Бърбъри, Пол Рико, Василий Барски, Дзоузеф Карлайл, Феликс Каниц и др.
Разбира се една голяма част от тези пътешественици са оставили бележки свързани с историята, религията, езика, географията и бита на българина, но най-голяма заслуга за изучаването на българската култура има унгареца Феликс Каниц.
Самия Каниц е роден на 2.VІІІ. 1829г в Будапеща в заможното немско еврейско семейство на Емануел Каниц и неговата съпруга Юдита Дембиц, което се установило в Унгария. Пълното му име е Феликс Филип Емануел Каниц.

Благодарение на възможностите на своето семейство, той получава добро за времето си образование. Още от дете Каниц показва художествения си талант. Поради това, той твърде рано завършва средното си образование . След смъртта на майка си, той постъпва в ателието на видня гравьор и литограф Грим. Тогава той е само на 13-14 г. На 17 г. постъпва във Висшето рисувално училище, където учи грaвюра.


През 1847 г. започва работа като журналист във вестник ”Илюстрирте цайтунг” – гр. Лайпциг. Въпреки това той не се задържа задълго на едно място. Три години покъсно през 1850 г. младия Каниц посещава Германия, Белгия, Франция и Италия.
След като обиколил по-голямата част от стара Европа, той се установява през 1856 г. в столицата на Австрийската империя – Виена. Тук той влиза в досег с подчинените на Хабсбургите южнославянски народи.
Любознателен по природа Феликс Каниц започва сериозно да се интересува от бита и културата на балканските народи. Поради този свой интерес към местното балканско население той предприема пътешествие из Далмация, Босна и Херциговина, Черна гора, Сърбия и България.
След като обиколил западната част на Балканския полуостров на 11. VІІ. 1860 г. унгарския пътешественик стъпва на българска земя.
В тази си дейност, той получава пълната морална и финансова подкрепа от страна на Франц фон Миклошич. Под негово влияние Каниц изследва сърбо-хърватско-словенския и българския езици.
Пътешествието му из България продължава 16 години.
Те протичат на няколко етапа. Като през тези периоди австро-унгарския пътешественик посещава различни места в България.
Неговата обиколка из българските земи започва от Видин и видинския край.
Каниц е привлечен от старините на които се натъква по нашите земи, и които изследва с голям интерес. Този знаменит пътешественик локализира античните градове Рациария (дн. Арчар) и Никополис ад Иструм (дн. Никюп, Търновско). Освен античните римски градове открити от него край Арчар и Никюп – Каниц успява да локализира и старата българска столица Плиска. Той открива нейните руини край с. Абоба.
След Плиска Феликс Каниц посещава и други стари български селища в това число столиците Преслав и Търново. Той установява разликата между паметниците в Сърбия и тези в България. Според него останките на средновековните сгради по българските земи не са повлияни от Западна Еропа за разлика от тези в Сърбия. Мнението на Каниц е, че повечето сгради в средновековна България са построени върху римски и византийски руини.
Неговия научен интерес към българските средища от епохата ранното и късното средновековие и тяхната архитектура му спечелва прозвището „баща” на (пра) българската археология.
Той пръв открива за българската историческа наука някои паметници на нашето минало станали световно известни. Такива са Мадарския конник и Боянската църква.
Успоредно със своите историко-археологически изследвания, той прави и етнографски и езикови проучвания.
В своя тритомен труд ”Дунавска България и Балканът” унгарски учен и пътешественек помества не само своите етнографски изследвания, но и редица илюстрации направени от него по време на неговите обиколки из страната. Чрез своите рисунки той запечатва традиционната носия, архитектура и обичаи на българите от всички краища на България. Освен това отразява и трудовите навици на народа ни.
Заради тези негови заслуги в издирването, записването и запазването на българския бит и традиционна култура, той се нарежда до най-големите имена в българската етнографска наука.

Акварелите на Феликс Каниц

http://ald-bg.narod.ru/photo-Kaniz.html

"Вратцата" при Враца:


Сливен - Сините камъни:

Град Никопол и река Дунав:

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=980056475400479&set=a.437911936281605.100952.100001884077274&type=3&theater

''Българско хоро“. Феликс Каниц

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2197868943772986&set=a.1673439349549284.1073743008.100006497048656&type=3&theater




''Крепостта на Белоградчик“. Гравюра от Феликс Каниц от 60-те години на XIX век

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2199450303614850&set=a.1409287802631108.1073741866.100006497048656&type=3&theater

От нашата Download-секция може да свалите трите тома на Историческо-географско-етнографските пътеписни проучвания на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3387

Пристанището в Русе



Изглед към София и Витоша



Розобер



Обработка на розово масло