Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2011г.


https://news.bg/regions/arheolozi-s-unikalni-nahodki-kray-selo-mogilets.html

Откриха уникални археологически находки в землището на омуртагското село Могилец. Открити са 100 броя предмети в пет гробни съоръжения

Като цяло землището на село Могилец е най-проучвано от археолозите в региона на Търговище. Там има много могили и в близост е открита римска селска вила. Обектът, проучван от Стефан Иванов, е най-големия от всички. Той е един от малкото, които не са обект на съвременна иманярска намеса. Преди да започнат разкопките е направено геомагнитно проучване, което потвърждава очакванията на археолога, че могилата е създадена в римско време. Сканирането е проведено със съдействието на Нов български университет и не е показало наличието на голямо гробно съоръжение.

"Открихме изключителни находки, почти 100 броя в пет гробни съоръжения" – разказа Стефан Иванов. Четирите от тях били групирани и в непосредствена близост един до друг. Труповете, с изключение на детето, са били изгаряни, след което са затрупани с огромен насип. Самата могила е висока почти 6 метра. Начинът на погребване потвърждава, че покойниците са траки. Със сигурност може да се твърди, че там е последният дом и на обитателите на римската вила. "Според намерените предмети можем да кажем, че там са погребани една жена, мъж и дете. В останалите два гроба е трудно да определим пола заради трупоизгарянето и липсата на предмети, които да ни водят към обозначаване" – обясни още Иванов. Детският гроб се отличава от останалите. Той е изграден от каменни плочи. Върху него била изградена каменна могилка с височина около 30 см., направена от речни камъни. Детето не е било изгорено. От него са останали малка част от костите, по които се съди, че е било на възраст между две и три години.

"Най-вероятно погребенията са извършени в периода между 218 и 243 г. Датировката правим по откритите монети, които са 45.", обясни археологът. Най-богат на находки е последният гроб. Той е направен, когато могилата била изградена. Вкопан е в края на могилата и както при останалите погребения, покойникът е бил изгорен на място в ямата, върху натрупана клада. Положен бил на специално дървено легло. В този гроб са открити около 50 предмета от злато, сребро, бронз, стъкло и над 20 монети. Там е намерен и 22 каратов златен пръстен, с камък - син халцедон. На него е изобразен бог Дионис. "На мен лично не ми е известно до сега в България да е откриван подобен пръстен. Други интересна находка, която открихме, е запазен стъклен балсамарий, както и метални торкви, които са били давани на римските войници за заслуги. Тези находки свидетелстват, че погребаният е бил с много висок статус в йерархията, най-вероятно управителят на вилата" – обясни археологът. Вероятно човекът е погребан след унищожаването на вилата при едно от последните нашествия на готите. При всички проучени гробове липсват монети след времето на император Гордиан III (238-244 г.), което значи, че е унищожена около 243 г. Интересното е, че гробът му е открит само на 30 см. под повърхността на земята и е невероятен късмет, че не е разкопан. Още повече, че на около половин метър от него минават подземни комуникации на селото.

Находките имат нужда от реставрация и след това ще бъдат показани. Според Иванов най-скъпото нещо е самата могила. "Изнесли сме над 1500 кубика пръст. Представяте ли си какво е струвало, преди 1800 години, тази пръст да се донесе от 300-400 метра на ръка и да се трамбова" – обясни археолога.

Тази информация е от 2011г.


https://www.standartnews.com/

Уникален златен пръстен със син камък бе открит при разкопките на могила в омуртагското село Могилец. Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище ръководител на проучването посочи, че това е част от богатите находки на едно от петте гробни съоръжения, на които попадат археолозите.

Погребението е на мъж, открито е в самия край на могилата. Гробът е запазен цял, бил е на дълбочина около 30 см., а само на 50 см. от него минават всички днешни комуникации на селището, обясни Иванов.

В него са открити половината от над 100-те находки от проучването на терена, продължило около два месеца. Като цяло те са от злато, сребро, бронз, стъкло. Открит е запазен плат, което е изключителна находка от това време, каза Иванов.

Той добави, че има и запазено дърво. Пръстенът е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустиран камък от син халцедон. Върху камъка е изобразена права мъжка фигура, вероятно бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата къс жезъл, предаде Фокус.

„Поне на мен не ми е известно в България да е откриван пръстен с подобно изображение на камъка”, каза Иванов. В гроба са открити 24 монети, едната от които сребърна, намерена е и бронзова екзагия. Това е контролна тежест за проверка на монетите, каза Иванова.

„Това може би е имало символично значение, може би погребаният се е занимавал по някакъв начин с пари, тъй като екзагията е можела да бъде използвана дълго време след това, но е положена символично заедно с него в гроба” каза археологът.

В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение, и вероятно става дума за местен ритуал, смятат археолозите.

Сред находките от настоящия сезон при проучването на могилата, Иванов посочи още, че има седем цели запазени керамични съда, в два от гробовете са открити специални дървени сандъчета, в които явно приживе погребаните са държали ценните си вещи, намерени са златни обици.

Сред стъклените предмети той отличи съд, с формата на охлюв. Това е балсамарий, ползван е за съхранение на благовонни масла в древността, обясни Иванов. „Поне на мен не ми е известно такъв да е намиран” каза той.

Археологът допълни, че големият брой монети -  общо 40, позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най-ранното погребение се датира 218 година след Христа, а последното погребение, най-богатото, е 241 година след Христа.

"Това е отрязък от 20 години, в които са извършени погребенията, насипана е самата надгробна могила, като крайна дата можем да приемем 245 или 248 година или след Христа” каза Иванов.

Тази информация е от 2013г.


https://topnovini.bg/

Археолози се натъкнаха на уникална каменна галерия край антоновското село Богомолско. В търговищкия музей бе прибран камък, откъснал се от скала до намиращата се в близост крепост.

 Находката е част от цяла галерия от рисунки и надписи, които са 11 на брой.

 Според археолога Ангел Конаклиев крепостта и градът край село Богомолско са функционирали от ІV до ХІV век на площ от около 100 дка. Най-вероятно рисунките датират от ІV век - периода на преминаване от езичеството към християнството.

 Ангел Конаклиев разказва, че на камъка, който са прибрали, е изобразен човек с нимб. Той държи във вдигнатите си ръце купа с горящ огън. Купата според него е украсена с ембрион - символ на новото, на зараждащото се християнство.

 На останалите скални рисунки са изобразени слънцето, луната, храм с молещи се. Конаклиев смята, че находката, както и другите каменни изображения, свидетелстват за един завиден интелект, който са притежавали тогавашните жители на града.

 Крепостта с уникалната каменна галерия се намира на изключително трудно достъпно място,но въпреки това археолозите се надяват да продължат с проучванията си на мястото.

Тази информация е от 2013г.


https://targovishtebg.com/

Археологическият късмет явно все още не е напуснал археолозите, проучващи от началото на месец април Западната крепостна стена на късноримския град “Ковачевско кале” до Попово. При разкриването на последния неразкопан участък от крепостната стена, в близост до кула 12, охраняваща Западната порта на града, те попаднаха на руините на опожарено жилище при размириците по време на т. нар. Втора готска война (376-379). Монетната находка се състои от 111 медни монети – повечето фолиси, пет от които в следствие на огъня са се слепили за винаги “на фишек” – така, както са били поставени преди пожара. Находката от монети е открита на пода на жилището - в непосредствена близост една до друга. Въпреки, че те все още не са професионално почистени от налепите и следите от пожара, вече се забелязват образите на императорите от Късната римска империя: Констант (337-350), Констанций Втори (337-361), Валентиниан Първи (364-375) и Валент (364-378).

Споменатите размирици дават допълнителна историческа светлина за опожареното в крепостта жилище. Император Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) загива при днешния Одрин (Адрианопол) в битка с въстаналите гореспоменати готи-федерати на 08.08.378 г. в сражение превърнало се в поголовно клане над римските легиони. По ирония на съдбата на същата дата, но 1635 години по-късно, археологът Владимир Стойков открива и последните три монети от колективната находка при щателното притърсване на изнесената от жилището разкопана пръст.

В тазгодишния археологически сезон археолозите, подсигуряващи изпълнението на реализиращ се от Община Попово инфраструктурен проект за близо 4 млн. лв., вече имат зад гърба си над 70 линейни метра проучена крепостна стена, многобройни и най-различни находки от бита на жителите на града и над 1000 открити предимно медни монети. В актива им за изминалите четири месеца влизат проучени жилища и части от такива от 4, 5 и 6 век сл. Хр., една изключително рядка и красива бронзова лампа-риба и още една много интересна раннохристиянска лампа, направена от медна ламарина (кадилница), с отвор на резервоара във форма на равнораменен малтийски кръст, символизиращ Исус Христос и външен кръг от 12 фитилника, символизиращ дванадесетте апостоли, носещи светлината на християнството.


В рамките на проучванията те вече разкриха и едно уникално за територията на днешна България техническо съоръжение, състоящо се от две скрити порти (потерни), комбинирани с външни еднораменни каменни стълби, позволяващи на защитниците да се изкачват едновременно до площадката на върха на крепостната стена, както и да преминават през нея.

В момента усилията на проучвателите са насочени към окончателното и цялостно проучване на съоръжението “Западна порта”, останало недоразкрито от лятото на 1993 г.


Разкопките се ръководят от проф. д-р Иванка Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и от Владимир Стойков от Община Попово. Придобитите материали и находки ще постъпят във фондовете на Исторически музей на Попово и ще обогатят неговата археологическа експозиция.

Фотографии: Владимир Стойков

https://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=273&Itemid=106&lang=bg

Находката се състои от общо 85 броя, случайно открити през 2002 г. в горичка в землището на село Панайот Хитово, Омуртажко. При първоначалния оглед е установено, че повечето предмети са изработени чрез отливане и допълнително изковаване. Предметите са били поставени в голям съд (урна?) от груба глина, украсен с издатини (букели?), без информация за наличието на кости или въглени в нея.

Съкровището включва следните предмети:



1. Луновидни пластини (11 бр.) - 10 от сребро, 1 от електрон. Върху някои има по един централен хоризонтален  ръб. Една пластина е украсена с редове от перли по периферията, останалите са гладки, без украса.



2. Гривни (12 бр.) - с отворени краища, изработени от масивна сребърна тел с четириъгълно сечение и заоблена външна повърхност.



3. Пластини (5 бр.) - сребърни, спирално навити.



4. Апликации (56 бр.) - полусферични с отвори за пришиване към дреха.

В краищата на луновидните пластини, две от които се прикрепват една към друга и образуват полукръг, има по един или два отвора за прикрепване. Някои от тях са отлети частично, което вероятно е следствие от технологичен дефект. Тази особеност, както и неравномерно нанесената украса от перли е свидетелство за известно неумение при изработката.

Най-ранните типологически паралели на обектите от група 2 са познати от халколитните некрополи край Дуранкулак - луновидните костени пластини от гробове N 1009, 991, Варна - златните предмети от символичен гроб № 1, от пласт Б в Еменската пещера и в Русенската селищна могила. Подобни предмети, изработени от електрон са открити и в пласт С в Еменската пещера и в Табашката пещера, датирани въз основа на материалите от същия контекст в ранно-бронзовата или респективно в средно-бронзовата епоха, фаза Теи ІІ. Някои по-късни и по-далечни аналогии могат да се проследят в депозитите от късно-бронзовата епоха от Централна Европа и сред тракийските луновидни нагръдници от V - ІV в. пр. Хр. от село Дълбоки и от гробницата при Мезек, които носят идеята за подобно оформление. Тези примери са основание за определянето на разглежданите предмети като елементи от нагръдна украса, прикрепяна към дреха или броня от кожа или метал (вж. реконструкцията). Тази им функция насочва към значението им на владетелски инсигнии.

Аналозите на предметите от група 2 датират от по-късно време. Те се откриват сред находките от КБЕ и HaA1 - HaA2 от района на Средния Дунав, сред т.нар. група Фере от Тесалия и по-късните (VІІ - VІ в. пр. Хр.) екземпляри от северните райони в България. Посочените паралели определят най-вероятната датировка и на предметите от група 3, но тяхната форма и конструкция, която е различна от тази на типичните спирални гривни, подсказва предполагаемата им функция като апликации за колан или диадема, навити вторично, преди поставянето им в глинения съд.

Полусферичните апликации също имат многобройни аналози сред материалите в широк хронологически диапазон - от късния халколит до ранно-желязната епоха - факт, който затруднява по-прецизната датировка на съкровището. В най-общи линии долната хронологическа граница на находката може да бъде поставена в СБЕ, докато горната достига до края на ІІ хил. пр. Хр., което е основание за предположението, че предметите са били  трезорирани в продължителен период от време. Типологическата им характеристика от своя страна ги определя като владетелски (аристократични) инсигнии, а контекстът на откриването им е свидетелство за обредната им функция като посветителни дарове (на Великата Богиня-майка). От друга страна те могат да се разглеждат и във връзка с реално (?) или символично (?) погребение на техния аристократичен притежател, което вероятно символизира краят и новото начало на властта му в социума и в космоса.

Местонахождение: НИМ

Любава Конова

Литература:

Конова, Л. 2003. Сребърно съкровище от бронзовата епоха в НИМ (предварително съобщение). - В: Пътят. Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р Георги Китов. София, 2003: 107-120.

Тази информация е от 2014г.


https://novinite.bg/articles/78907/Otkriha-antichen-Bolyarski-kvartal-kraj-Targovishte

Археолози разкриха основите на античен Болярски квартал край древното селище Мисионис до Търговище. Той е бил на площ над 700 декара и с население около 6000 души. Като база за сравнение те посочват гъстотата на строежите на големите дву- и триетажни сгради.

Древният град е съществувал до идването на османските нашественици през XIV век. При разкопките са открити остатъци на над 50 чаши и по тази причина мястото е наречено от археолозите „Кръчмата“.

„Всички антични сгради са преизползвани през Средновековието, гъсто е застроено... Вече в по-късния период и самите антични сгради са преградени вътре вторично и това е показател за този непрекъснат живот“, обясни археологът Ангел Конаклиев.

Находките са се запазили благодарение на петте погребения от Второто българско царство върху тях, обясни археологът Стефан Иванов. „След тези погребения това е било място, до което никой не е искал да припарва или изобщо да го нарушава, тъй като това са гробища“, каза той.

По време на разкопките на това място са открити над 120 артефакти. Последните намерени предмети са два дамски пръстена и обеца от Средновековието, остатъци от прозоречни стъкла от византийско време, както и керамична африканска плочка с щампована на нея антилопа.

Тази информация е от 2014г.


https://targovishte.topnovini.bg/

Сграда с очаквана площ между 350 и 450 кв. метра, което я прави най-голямата открита до днес в късноримския укрепен град Ковачевското кале до Попово, разработват археолозите, съобщават от община Попово.

Малка част от древната постройка бе „засечена” през лятото на 2013 г., по време на 7-месечните спасителни разкопки, съпътствали реализацията на мащабен инфраструктурен проект, защитен и реализиран от Община Попово. Тя се намира в непосредствена близост до цялостно проучената Западната порта на крепостта. Била е изградена преди близо 1700 години за целите на входно-изходния режим и за обслужване на проходящите. През есента на 2013 г. специализирана комисия към Министерство на културата възложи на Общината извършване на цялостно проучване.

Двумесечните разкопки показаха, че сградата е била изградена чрез редуване във височина на зидария от каменни блокове поставени в правилни редове. Те са били споени с изключително здрав хоросан (римски бетон), а над тях, на определено ниво е имало четириредови тухлени пояси, действащи и като противоземетръсни шайби. Този много популярен за римската и късноримската епоха начин на градеж е известен с названието „опус микстум”.

Масивни вътрешни пиластри са поддържали междуетажните конструкции на някогашната поне двуетажна сграда. Още по-масивни външни са предпазвали постройката от разцепване или самосрутване. Към приземния й етаж, снабден с равен тухлен под, вкопан в земята, се е слизало по два реда каменни стъпала. От южната страна на представителната сграда е бил изграден портик (покрито външно пространство), поддържан от колонада с вероятно осем колони. Опожарена по времето на катастрофално завършилата за римляните война с готите от 378 г., внушителната административна постройка е била президана и разделена на няколко жилища. В тях се е нанесло прогоненото от околните неукрепени поселения бедстващо население. Следите от пожара все още се откриват по каменните зидове и върху пода на приземния й етаж, където се намират и останките от рухналия й от природната стихия покрив.

Очаква се след окончателното разчистване на двуметровите насипи, покрили сградата, тя да заеме площ между 350 и 450 кв. метра, което я прави най-голямата открита до днес сграда в късноримския укрепен град.

Досега в крепостта от 1990 г. насам са разкопани руините на: Западната порта, на пет U-образни кули заедно с крепостната стена, която ги е свързвала, на две каменни стълбища, водещи към върха на крепостната стена, на малко езическо светилище от християнската епоха, заедно с обслужващата го двуделна и двуетажна административна сграда, част от руините на многоделната баня (терми) на селището, на още една по-малка сграда от IV век, няколко каменни основи на сгради от VI век и многобройни руини на жилища от V век, опожарени по време на хунските нашествия в средата на века.

Тазгодишните проучвания се ръководиха от проф. д-р Иванка Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (В. Търново) и Владимир Стойков (Община Попово) с участието на местни археолози и със съдействието на местния исторически музей. Кампанията, като втори етап от спасителните разкопки, започнали през 2013 г., се финансира от бюджета на Община Попово. Тя ще приключи през идната седмица.

Реализираният през 2013 г. от Община Попово проект на стойност от близо 4 млн. лв., включващ консервационно-реставрационни мероприятия, туристически атракции и мащабна урбанизация на околните пространства, превърнаха „Ковачевско кале” в най-посещавания археологически обект на територията на област Търговище.

Тази информация е от 2015г.


Все повече Мисионис ще разкрива своите тайни и богатства – това заяви проф. Николай Овчаров днес на пресконференция в Търговище, посветена на стартиралите разкопки на територията на античния град.

Уникални по рода си находки са първите открития за годината. Сред тях впечатление прави икона, за която все още е трудно да се дадат подробности, докато не бъде почистена и обработена в Кърджали. Все повече на Мисионис ще приляга прозвището „Свещения град“, заради огромния брой базилики струпани в голяма близост и разкриването на поредната.

Сред първите находки са още глинена лампа, а това което я прави различна и уникална от намерената миналото лято е нейната цялост и местния произход. Според археолозите тя е произведена от месните грънчари, за разлика от предишната, която е по-разрушена и внесена от Северна Африка, Картаген.

Пикантно откритие може да се нарече намерената огромна кука, с която според проф. Овчаров жителите на Мисионис са ловили около 80-100 килограмови сомове, предвид размерите й. Това кара архиелозите да предполагат, че в миналото р.Врана е била доста по-пълноводна.

Най-честите находки, споделя археологът Ангел Конаклиев са монетите. Сред тях има и уникат:

„Ние имаме една в пълния смисъл на думата „уникална“ монета, защото няма друга такава. Медна монета на Цар Иван Александър, която се отнася към периода на неговото управление – между 1331 и 1371 година, която е сечена в непозната до този момент монетарница“ – разказва пред камерата ни проф.Овчаров.

По време на управлението на Иван Александър монети се секат на няколко места, но основно в столицата Търново. За тази монета става ясно, че не е сечена в столицата. Предполага се, според експерното мнение на нумизмати, че най-вероятното място, където е създадена, е между днешните Добрич и Варна.

Значимостта на монетата идва и от друг ъгъл – тя разкрива икономическите връзки в България през 14 век, тъй като от едната страна на Мисионис е Търновград, а от другата е най-голямото пристанище на морска Варна. Именно на пътя свързващ двете точки лежи Мисионис. Това разкрива, че освен със столицата, която се намира само на 80 км от средновековния град, значителни са и търговските взаимоотношения с морето.

На пресконференцията припомниха, че преди две години е излязла и друга такава уникална монета – на Цар Георги Тертер. Общо 30 са те в нашата нумизматика, но тази от Мисионис е единствената на която Георги Тертер е обозначен като „ЦАР“.

Мисионис се очертава като един от основните градове през късната антична и средновековна епоха в Североизточна Европа.

За археологът Ангел Конаклиев остава най-интересна мистиката за кантората, за която пише Ал Идриси. Тепърва се подготвя района на „Лешниковата градина“, където според сведенията на историка се е намирала. Доказателство за съществувала сграда са намерените бази, които днес могат да бъдат видяни пред Археологическия музей в Търговище.

Разкопките се осъществяват от 26 души с 4 човека специалисти екип.

Тази информация е от 2016г.


https://btvnovinite.bg/article/bulgaria/novi-otkritija-iznenadvat-arheolozite-v-drevnija-grad-misionis-kraj-targovishte.html

Откритията, направени по време на разкопките в древния град Мисионис край Търговище, продължават да изненадват учените.

Археологическото лято там е в разгара си. Тази година проучванията се извършват освен в така наречения „Болярски квартал", също и в близост до пътя Варна - София, където се предполага, че е имало търговска кантора.

Последното откритие променя изцяло историята на древния град и хвърля нова светлина върху историята на крепостта.

„Потвърди се другото ни мнение, че оттук започва изграждането на Мисионис. Това е най-ранният период на Мисионис, като постепенно със зачестяването на т.нар. " варварски нашествия", той се измества нагоре, докато в края на 13-ти век вече се оформя градът на възвишението”, заяви археологът Ангел Конаклиев.
Откритите предмети потвърждават, че езическият храм е от предхристиянския период от II – III век. Статуетка с птица на върха е доказателство за правените култови дарове по онова време в храмовете.

Култовата сграда е открита в крайния квартал на античния град Мисионис. Храмът е с размери 6,50 на 4,50 метра, с тухлен под, покрит с глинени керемиди с украса.

Тази информация е от 2016г.


https://www.novini.bg/

Рядка за обекта монета на римския император Валентиниан I [364-375] е открита при разкопки на крепостта "Ковачевско кале" край Попово. Тя е бронзова и с изключително висока експозиционна стойност, съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Олек Александров, цитиран от БТА. Монетата тежи 8 грама и е с дебелина 28 мм. Предстои да бъде обработена в лаборатория и още следващата година ще е част от експозицията на Историческия музей в Попово. През първия месец на археологическо лято 2016 на късноантичната крепост са открити две колективни монетни находки и общо 165 монети, припомни доц. Александров. Специалистите оценяват сезона като успешен. Отхвърлен е голям обем от работата по разкриването на западната страна на хореума /зърнохранилището/, навлезли са в дебели културни пластове. По думите на доц. Александров, зърнохранилището е огромно по размери - с над 1 200 кв.м. полезна площ, с ранг на държавен продоволствен склад. Археологът е категоричен, че складът е строен при управлението на император Константин I, във време когато е замислено преместването на столицата от Рим в Константинопол. Изграждането на съоръжението е, за да задоволи нуждите на подвижните гарнизони - в него могат да се съберат близо 1000 тона насипно зърно, а ако е в чували - повече от 2000 тона, обясни доц. Александров. Хореумът е ситуиран в една от най-добре укрепените крепости - "Ковачевско кале".

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/novi-unikalni-otkritiya-kray-misionis-razkrivat-se-4-hrama

Археологическото лято е в разгара си. В стария римски град Мисионис край Търговище учените направиха нови открития. Разкопките на древноримския град продължават с проучването на постройки от времето на Първото и Второто българско царство.

Според археолога Ангел Конаклиев на мястото са се очертава наличието на четири храма, което може да оправдае името Мисионис - Мисия.

Благодарение на дарение на Клуб "Ротари" вече е защитена кръщелната в Мисионис, която е една от най-ранните на Балканския полуостров.

"За съжаление се оказа, че частично беше пострадал от такива варварски набези. Сега, когато той е зад едно стабилно стъклено и то специално стъкло покритие, аз се надявам, че той ще бъде запазен за поколенията", обясни проф. Николай Овчаров - ръководител на разкопките.

Разкопките на Мисионис ще продължат до края на август.

Кметът на Търговище д-р Дарин Димитров присъства на отслужването на водосвет за началото на летния археологически сезон.

През тази година работата на крепостта ще бъде съсредоточена върху проучването на сектора, северно от Базилика №2, заявиха археолозите Ангел Конаклиев и проф. Николай Овчаров.

Те обясниха, че е разкрита сграда, която, по всяка вероятност, е култова, т.е., храм. По подобие на останалите 6 разкрити такива сгради на територията на Мисионис, новоразкритата е изградена от хоросан, а подът е от плочки. Открити са и фрагменти от стенопис.

Археолозите представиха и реставрирания баптистерий или т.нар. кръщелня, разкрита през миналата година. Съоръжението е експонирано, като над него е изградено защитно покритие, което да го предпазва от атмосферните влияния.

"Община Търговище финансира с 35 000 лв. проучванията на крепостта Мисионис и през тази година, обясни кметът д-р Дарин Димитров. - Това е историята на нашия град и е важно да я пазим. Изказвам своята признателност и към всички съграждани и спонсори, които осигуряват средства и за консервацията на обектите, тъй като тя е не по-малко важна от самото им разкриване."

50 000 лв. е общото финансиране на разкопките през 2019 г., осигурено от Общината и от спонсори.

Община Търговище все още очаква становище по заявлението си, входирано в Министерството на културата, за прехвърляне на собствеността на Мисионис от държавна в общинска.

В момента античният град попада в обхвата на горска територия. Прехвърлянето на собствеността ще позволи кандидатстване по различни програми и проекти за развитие на туристическия обект и изграждането на инфраструктура, която да улесни достъпа до него.

https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/101126280/zlatnoto-sakrovishte-ot-kralevo-gordost-a-moje-bi-i-shans-za-targovishte

Траките вярвали, че истинският живот започва след смъртта. Затова и се стремели подобаващо да изпратят близките си от тази земя – заобиколени с изобилие и охолство, та да не им липсва нищо в отвъдния свят.

Преди 40 години, в края на един летен ден, археологът Георги Гинев се натъква на каменен гроб, докато проучва една от тракийските могили в село Кралево, област Търговище. А когато от некропола започват да “излизат” златните предмети, разбира, че в разкопаната земя почива тракиец от царско потекло. Наред с находките от най-чиста проба злато,археологът намира и амфора от о. Тасос. Благодарение на нейния надпис, показващ, че е от 265 г. пр. Хр., успява да датира скъпоценностите. Откривателят на т. нар. Кралевско златно съкровище ни напусна в началото на т. г., но името му завинаги ще обикаля земното кълбо заедно със скъпоценностите, обходили досега неедин континент.

Съкровището се състои от 47 златни предмети, както и от керамични съдове – амфора, кана и чаша, погребален венец от глина с позлата, бронзова брадва – разказва Стефан Иванов, уредник в Регионалния исторически музей в Търговище. – Тези находки могат да бъдат разделени на няколко групи – в първата влиза сребърен нагръдник, украсен с две дървета на живота, а във втората – две златни обици с лъвски глави и две масивни гривни във формата на змии, изработени от сребро и впоследствие позлатени.





Най-известната група пък се състои от начелник и 36 златни апликации с кръгла и правоъгълна форма, с които е можело да бъде украсена главата на любимия кон на погребания тракийски владетел.



На две от апликациите е изобразено митичното животно грифон, а на други четири – Херакъл с лъвска кожа на главата – може би най-популярният мотив от времето на Александър Велики.



Тази пълна златна конска амуниция е била действаща, тъй като на обратната страна на предметите има халкички, през които са преминавали кожените ремъци. Траките са украсявали главите на конете си по време на парад и на така характерните за тях пиршества.



Три столетия преди Христа на територията на днешната Търговищка област е живеело племето гети – най-мъжествени и справедливи сред тракийците, по думите на Херодот. Храбрите им воини се сражавали с войските на Филип Македонски, а опитите на Александър Велики и неговия виден пълководец Лизимах да ги подчинят останали безуспешни.

В Търговищко сме установили пет големи тракийски поселения с крепости и светилища – казва още археологът. – На тези места няма пищни дворци, но пък гетите са се погрижили да изградят красиви и масивни гробници – според тях истинският живот е в отвъдното и по този начин те подготвят вечното си жилище, обграждайки се с предмети, достойни за собствения им ранг. При тях традицията за кремиране и за трупополагане действа едновременно и понякога в една гробница са погребвани няколко тела. В случая с кралевската могила тленните останки са изгорени и положени в специален керамичен съд с позлата, наречен хидрия (традиционно се е използвал за съхранение  на вода, бел. ред.).

Когато през 1979 г. Кралевското съкровище било открито, безценните му експонати били изложени две седмици в центъра на Търговище – без охрана, за да му се порадват жителите на града.

Много бързо след това съкровището заминава по нареждане на Людмила Живкова за Националния исторически музей, въпреки че е записано в инвентарните книги на нашия музей – припомня Стефан Иванов. – И след почти 35 годишно отсъствие, в резултат на договорка мeжду двата музея, вече повече от пет години то се намира в зала “Античност” на Регионалния исторически музей в Търговище и може да бъде видяно от любителите на археологията.

Дали Кралевското съкровище ще остане завинаги в музея на своя откривател и недалеч от мястото, в което престоява над две хилядолетия? Археологът няма категоричен отговор на този въпрос. Остане ли обаче в Търговище, то не само ще бъде гордост за музея, но и още един повод все повече туристи да посещават този красив български град.

http://www.desant.net/show-news/54256

Изключително успешен и донякъде изненадващ се оказа този археологически сезон на късноримската крепост Ковачевско кале. При тазгодишните разкопки, които приключиха преди броени дни, доц. д-р Олег Александров и екипът му се натъкнаха на неочаквана находка, която промени първоначалните планове на работата им.

Те попадат на два успоредни зида, което ги насочва в посока на това да водят разкопките не толкова в дълбочина, а да разширят периметъра им, за да изяснят произхода, функцията и големината на сградата. В края на проучванията екипът стига до извода, че става дума за ранновизантийска базилика – трикорабна с една абсида.

Култовата постройка е била с приблизителни размери 12 на 16 метра. Запазени на място са двата стилобата, които поддържат пилоните за централния кораб, който се извисява на значителна височина и бива покрит със скатен покрив от гредоред, покрит с керемиди. Имало е по-малък кораб от южната страна и такъв – от северната.

Въпреки че през ХХ век камъните от крепостта са разграбени и вложени в съвременни строежи, като много от зидовете са разрушени, археолозите все пак успяват да регистрират абсидата, което потвърждава мнението им, че става дума за ранновизантийска базилика от VI в.



Християнският храм на Калето се търси отдавна, като досега е била открита единствено олтарна маса с размери 2 на 1 м.

До настоящия момент на крепостта Ковачевско кале има разкрита и търговско-административна сграда, която е контролирала пазарите. Местните бедии цитират д-р Александров, според който големите открития тепърва предстоят, като очакванията са през следващите археологически сезони той и екипът му да достигнат до малък некропол на изток от разкритата абсида.

Ппроучвателните дейности на обекта се осъществяват съвместно от Община Попово, Исторически музей – Попово и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

В средата на този месец започнаха археологическите проучвания на крепостта Ковачевско кале край Попово. Само десетина дни по-късно вече имаше и за какво да се похвалят местните археолози. Шест колективни монетни находки разкриват горната хронологична рамка на обитаване на проучваното помещение, което е част от обособения бански комплекс тук.

Всяка година, откакто се правят разкопки на Коваческо кале, вече 30 години, археолозите са натоварени с много очаквания. Хубавото е, че тези очаквания намират реализация, коментира за Дарик директорът на Историческия музей в Попово Владимир Иванов. „Не всеки ден се случва на археологически разкопки да започнеш работа и да откриеш толкова колективни монетни находки – нещо, което не е случвало на обекта Ковачевско кале през последните години. А находките впечатляват най-вече с количеството на монетите“, каза специалистът.

Още при започването на сезона, екипът на доц. Олег Александров, който ръководи разкопките, попада на ново помещение в близост до банския комплекс, част от римските бани разкрити тук преди няколко години. При проучване те се натъкват на вече колективни монетни находки. Най-впечатляваща е шестата, която археолозите намират в началото на миналата седмица. Тя се състои от над 1000 монети, които обхващат широк времеви диапазон с продължителност от над 100 години, разказва Иванов.

Все още монетите не са почистени и щателно проучени, но засега се знае, че най-ранната е от времето на император Лициний, а най-късната от времето на император Теодосий Втори, сечена в периода 425-435 година. Това от своя страна маркира горната хронологична рамка на обитаване на проучваното помещение. Самите монети пък са открити в пласт, който се е натрупал по време на хунската инвазия в пределите на Римската империя през 30-те и 40-те години на V век. Монетите са открити разпръснати на различни места в помещението, като се предполага, че те са били затрупани при изгаряне на помещението, затиснати от тежестта на отломките при падане на тавана.

Общият брой на откритите само до 20 юли монети в това помещение надхвърля 1500, което е изключително сериозно количество, коментира Владимир Иванов. Тепърва предстои допроучване на помещението, като не е изключена възможността археолозите да открият и нови монети.

Тазгодишните разкопки на крепостта Ковачевско кале са финансирани с 26 000 лв. от Министерство на културата, след спечелен проект на Историческия музей. Очаква се те да продължат до края на месец август. „Аз съм сериозен оптимист и смятам, че ако получим и обещаното финансиране от страна на Община Попово, ние ще можем да продължим проучването на един атрактивен участък от крепостта” – обнадежден е Владимир Иванов.

https://dnews.bg/

Автор: Проф. Николай Овчаров

Силната крепост Косово е охранявала пътя между Варна и Търновград през Шумен

Тези дни започнаха тазгодишните мащабни археологически разкопки на античния и средновековен град Мисионис край Търговище. В нашата наука изучаваме историята отзад напред – от най-късните случили се събития към началото на живота на даден обект. Ето защо блясъкът на късноантичния епископски център от V-VI в., на който попаднахме през миналата година, ще стане видим едва към края на кампанията. А сега разкриваме останките от средновековните жилища, бележещи финала на крепостта в огъня на османското нашествие в края на XIV в. И именно към това героично и страшно време ни насочват първите забележителни находки – сребърни монети на последния български цар Иван Шишман и на завоевателя – султан Мурад I.

Държейки в ръката си монетата с образа на великия български владетел, аз се замислям за случилите се тук преди 630 години драматични събития. През лятото на 1393 г. вече почти пет години продължава неговата неравна битка с азиатските завоеватели. С малката си армия Иван Шишман прави всичко възможно да задържи поне земите си на север от Стара планина. Но османците постепенно превземат повечето му крепости и идва времето за похода срещу Търновград. Според всички налични данните те се насочват към столицата от завладения Шумен.

И тогава, като последна преграда пред тях, се изправят стените на Мисионис. От османските хроники, като написаната в края XIV в. „Огледало на света” на летописеца Мехмед Нешри, става ясно, че по това време античното наименование на града е заменено с хубавото българско име Косово. В периода на Второто българско царство старата крепост е възстановена и заживява нов живот.

Находките сочат, че големият разцвет на селището дошъл след възцаряването на Иван Александър. Тогава селището било разширено с нови сгради. Монетите на този владетел са най-многобройни, керамиката от това време – изобилна, откриват се десетки накити и чудно извезани със сърма текстилни произведения. Това благоденствие продължило и в първите години на цар Иван Шишман, чиито монети са също в голямо количество.

Мехмед Нешри обръща особено внимание на обсадата на този средновековен български град: „После (османският главнокомандващ Али паша – б.а.) изпратил човек до владетеля на Косово и поискал от него да се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: „Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!” Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и му заповядал: „Иди и удари Косово! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!“ Пазарлъ Доган отишъл, ударил Косово и заробил жените и децата му...”

Епизодът е описан подробно и в книгата „Удивителни събития” на живелия през ХVІІ в. Ходжа Хюсеин. Според него военачалникът се казвал Яралъ Доган бей, бележит воин и прочут ловец-соколар, а дадените му от Али паша воини били няколко хиляди. Акънджиите на Доган не успели да я вземат с ожесточения си щурм и плячкосали околността, залавяйки много жени и деца. Градските първенци предложили да предадат твърдината срещу освобождението им, но накрая турците ги измамили, превзели и опожарили града, а оцелелите жители отвели в робство.

Според всички налични данни през XIII-XIV в. силната крепост Косово е охранявала пътя между Варна и Търновград през Шумен. Съвсем не е случайно, че османските хронисти отделили толкова място на един наглед не така важен епизод. Всъщност в цялото си повествование за превземането на българските земи Мехмед Нешри описва подробно само няколко обсади на важни укрепени градове. Това са Провадия (Овеч), Венчан и Варна при първата кампания от 1388 г., Тутракан през 1390-1392 г. и Косово и Свищов при настъплението в 1393 г. Дългите описания задължително се отнасят за крепости, които не се предавали, а се съпротивявали повече или по-малко успешно.

Причината е във водената от османците свещена война срещу християните. Военната им доктрина била изградена коварно върху страха и предателството. „Руши, пали и граби земята Шишманова – казва, според Мехмед Нешри, султан Мурад І на Али паша преди похода. – Но дойдат ли някои сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове!” На пратениците от Варна обещали богатства и всякакви милости. При съпротива пък влизали в сила кървавите закони на газавата – пожари и смърт.

Археологическите проучвания разкриват как се е стигнало до превземането на Косово. Преди да падне, крепостта е издържала дълга и тежка обсада. Убитите защитници са били погребвани по християнски направо сред сградите и по улиците. В гърдите на един от тях бе открито острието на стрела, заседнала между ребрата му. Живите не са имали време и затова са заравяли покойниците на 10-15 см дълбочина.

Един от мъртъвците обаче определено не е бил погребан по християнски обичай. В агонията си той паднал настрани и бил затрупан от рухналата върху него стена. Едва ли бихме разбрали днес какъв по произход е бил този воин, ако сред останките му не бе намерена важна находка. В дрехите си той носел платнена торбичка със сребърни монети. Днес текстилът е изтлял, но текстовете върху монетите са ясни. И те не са на някой друг, а на султан Мурад І, заклетия враг на Българското царство.

Непосредствено зад портата на крепостта археолозите са изненадани са изненадани от друга находка. Сред руините на стената те попадат на колективна находка от 26 ранни османски монети. Според всички налични данни в крепостта край Търговище отсъстват каквито и да е данни за живот след края на ХІV в. Явно и тези монети също са свързани с обсадата и са били загубени от някой от нападателите в отчаяната схватка при атаката на твърдината.

Въпреки героичната съпротива на защитниците накрая идва ужасът. Разкопките показват белезите от жесток погром над крепостта след превземането й. Следите от унищожението са навсякъде. Във вътрешността на укреплението пластът от напълно изгорелите и рухнали сгради достига 1.1 м. дебелина. Преди пожара те са били ограбени, но на една от улиците по чудо е оцелял прекрасен оловен реликварий с образите на Христос, апостолите Петър и Павел, както и на апостол Андрей, покръстил някога през I в. тези земи.

Саможертвата на защитниците на Косово, наследника на древния Мисионис, не успяла да спаси столицата. Мехмед Нешри пише, че щом го превзели, турците на 17 юли 1393 г. овладели и Търновград. Цар Иван Шишман продължил съпротивата още цели две години, притежавайки само силния дунавски град Никопол и още три крепости край него. Силите обаче били неравни и на 3 юни 1395 г. героичният владетел бил заловен и обезглавен от поробителите пред стените на своята последна столица.

https://trud.bg/

Удивително е колко много пъти сме минавали покрай древния град на път към морето, но не сме знаели нищо за него. Набелязахме си го на връщане от Мадара, виждайки указателната табелка към него в живописния проход Дервента край Търговище. От тогава минаха няколко месеца и все не намирахме удобен случай да го посетим. Но ето, лятото дойде и Мисионис започна все по-силно да ни зове.

И ето сега, след неотдавнашното ни посещението на останките от старинния град до Търговище, дори без да съм специалист мога да кажа смело: откритията тепърва предстоят. Разкритото до момента не е малко и е напълно автентично, но още много неща чакат да бъдат разкрити, разкопани и проучени. Със сигурност ще се върна пак в един следващ етап от проучванията!

Малко история

Мисионис е древното лице на днешно Търговище. Градът от миналото е открит доста късно. Проучванията на терена са започнали през 1962 г. от известния български археолог проф. Димитър Овчаров, баща на още по-известния наш археолог проф. Николай Овчаров. За доста дълъг период от време – повече от 30 години – проучванията на древния град са преустановени, за да се подновят отново през 2004-та година от археолога Ангел Конаклиев.

Могат да се откроят 4 основни периода в развитието на Мисионис:

- римски, започнал през първите векове на новата ера със създаването на града след идването на римляните по нашите земи. Те първоначално постролили града в равнината, но по-късно, след 4-ти век го преместили на близкия хълм поради зачестилите варварски нашествия;
- ранновизантийски през периода 5-6 век, когато Мисионис е бил важен икономически и търговски център за региона. В края на 6-ти век градът претърпява значителни разрушения по време на аваро-славянските нашествия;
- през 9-10-ти век, по време на Първата българска държава, на територията на Мисионис има старобългарско селище, тясно свързано с културата и икономиката на столицата Велики Преслав;
- по време на Второто българско царство, градът е важен стопански и търговки център.
- По време на османското нашествие в края на 14-ти век, градът отказва да се предаде на турските орди, предвождани от великия везир Али паша, поради което е опожарен и разрушен след превземането му.

По време на турското робство, в близост до руините от древния град Мисионис възниква град Ески Джумая, запазил лика на региона като търговско средище. В този град дълго време е бил провеждан търговски панаир, известен в цяла Европа и Близкия Изток. Интересно е, че след Освобождението провеждането на панаира е продължило.

Уникални археологически находки в Мисионис

До сега са открити множество ценни археологически находки на територията на древния Мисионис, сред които:

няколко дамски гребена на богати дами от античността;
две лампи от най-ранните времена на Мисионис;
плоско прозоречно стъкло от византийско време;
дамски пръстени от Средновековието;
сребърна позлатена обеца от края на 14-и век;
средновековна медна монета с нумизматична рядкост от времето на цар Иван Александър;
нагръдна икона на Света Богородица, от X-XI век;
огромна кука за риболов на огромни риби.
Какво да видим
Въпреки, че все още е проучена съвсем малка част от Мисионис, има немалко какво да се види. В следващите няколко реда описвам обектите, които ние видяхме в съответната последователност.

И така, оставихме колата на паркинга в началото на пътеката към крепостта и поехме нагоре. Пътеката е широк черен път.


След 5 минути се стига до заслон Ротари, където е била стражевата кула на крепостта. Там от заслона се разкрива интересна гледка към виещото се в прохода Дервента шосе.


От заслона пътеката продължава още нагоре по хълма. Не след дълго се стига до отклонение вляво към базилика номер 1. Ние решихме да продължим нагоре към другите обекти и оставихме тази базилика за на връщане.

Още малко по-нагоре по пътеката има разклонение, двата клона на което водят до едно и също място – портите на самата крепост, базилика номер 2, останки от помещения. Разликата е, че тръгвайки по дясната пътека ще стигнете направо там, а поемайки по лявата, ще преминете през интересната базилика 3 и останките от болярски жилища. Най-добре е да тръгнете по дясното разклонение, да обиколите разкритите обекти в крепостта, включително и водохранилището, и да се върнете по другото разклонение, минавайки през болярските жилища и базилика номер 3.


Ето и кратка информация за разкритите обекти в Мисионис, които ние посетихме.

Базилика номер 2


Съдейки по размерите, тази базилика е била доста внушителна. В архитектурно отношение, тя представлява трикорабна едноабсидна базилика с притвор. От надписите пред базиликата разбрахме, че е била построена в началото на 5-ти век – пак по византийско време – и действала до началото на 7-ми век, когато е била разрушена.

Караулни помещения


Намират се зад крепостната порта, точно срещу базилика номер 2.

Водохранилище


Една указателна табелка-стрелка на стената на караулните помещения сочеше, че на 170 метра надолу по пътеката се намира водохранилището на крепостта – едно от най-важните съоръжения за всяка крепост. Ние, разбира се, не пропуснахме да го видим.


Крепостни порти


Крепостните порти са точно до базилика номер 2 и караулните помещения.

Болярски жилища


Малко след крепостните порти се намират останките от болярските жилища. Там всичко си е напълно автентично. Ако пък сте тръгнали по лявата пътека, те се падат след базилика номер 3.

Базилика номер 3


Базилика 3 се намира малко по-надолу от болярските жилища, ако идвате от крепостните порти. Ако сте тръгнали по лявото разклонение на пътеката (виж по-горе), това е първият обект, който ще видите. По останките си личи, че храмът е бил забележителен. До днес са се запазили стените му на около метър от земята, основите на някои от колоните, оформящи трите кораба, подовите плочки. Храмът има една абсида и две предверия – нартекс и екзонартекс. Построен е по византийско време в края на 5-ти век и е действал до началото на 7-ми век.

Базилика 1

Последно посетихме базилика номер 1, разположена на разклонение вдясно в началната част на пътеката. Тази базилика все още не е разкопана, така, че ние успяхме да видим само малка част от стените й. Там около базиликата се разкрива приятна панорамна гледка към Търговище.


Не успяхме да стигнем единствено до средновековната църква, намираща се на известно разстояние след болярските жилища – просто времето ни беше ограничено, а тя, изглежда, беше доста по-далеч от другите обекти. Въпреки това, останахме много доволни от видяното. След време ще дойдем пак. Със сигурност ще има още обекти за разглеждане.

Докато обикаляхме около останките от стария град Мисионис, неволно направих връзка с крепостта Урвич. Асоциирах ги мислено, главно заради факта, че и двете крепости са автентични, има още много какво да разкрият учените за тях, а и няма бутафорни реставрации като при някои други крепости.

Как да стигнем

Останките от старинния град Мисионис се намират недалеч от главния път София-Варна, в пролома Дервента върху едно възвишение в тамошния дял на Балкана, известен още като Преславска планина. Отбивката за Мисионис е в дясно от шосето, ако пътувате към Варна, на около 4 км от село Пролаз и на около 7 км преди Търговище. Малко след отбивката има информационен център и място за паркиране.

До първите обекти от крепостта и древния град има кратък преход от около 10-15 минути. За да разгледате на спокойствие всичко интересно, си отделете около 1 час време.

https://drumivdumi.com/