Български Националистически Форумъ

За Ренесанс в България трудно можем да говорим... Но предренесансовото изкуство в нашата родина е изпреварило времето си с нетипичните образи и фигури за изкуството на Средновековието. Ако нашата родина не беше паднала под турско робство, със сигурност щяхме да преминем в епохата на Ренесанса още преди Италия! Ето го и доказателството...

Боянската църква



Категория: Обекти, защитени от UNESCO

Област: София

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала от която тя е била част.

Най-старият строителен период е от края на 10 век - началото на 11 век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. "вълчи зъби" от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

Църквата е разширена с пристроената през 13 век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши "аркосолии" - на северната и на южната стена, а горният (парклиса)- повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите тук е приложен т.н. "живописен стил" - смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани "чашки" характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две - Света Петка Стара и параклиса Свети Николай .

Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на 19 в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината й през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.





Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Д-р Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на проф. Кирил Цонев. През-1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения - в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17-ти век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

В България най-силното въздействие на палеологовия ренесанс се чувства в  запазените стенописи на скалния манастир край русенското село Иваново. Ктитор на манастира е бил българският цар Йоан Александър (1331-1371 г.). Неговият образ е запазен в притвора на една от манастирските църкви.

Отличителна черта на стенописите е богатият им колорит, раздвижен рисунък и сложната композиция. Образите са наситени с вътрешен драматизъм, който се обяснява със силното влияние на идеите на исихазма.


Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.

Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.
 

Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.


Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Ивановски_скални_църкви

---

Ивановският скален манастир е недействащ и представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом. Помещенията се намират на 32 м. височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Ивановската обител е най-известна от групата, скални манастири в Добружанския район. Църквите при Иваново са част от множеството скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода X -XIV в. превръщат долината на р. Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Ивановският манастир обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV в., изобилстваща от антични мотиви – голи женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др. Сред тях е т.нap. врязан надпис на Иво Граматик, датиращ от края на XIII в.

Главната църква в Ивановския манастир - "Света Богородица" - е изсечена на височина 38 м. и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях могат да се различат сцените "Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител", "Страстите Христови", изображения на Апостолите и други светци. Запазени са ктиторските портрети на българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, както и на други представители на владетелските семейства. Интересен е и паралкиса "Господев дол", които е сред най-богато украсените със стенописи помещения. В издълбания отвор се вижда "Благославящият Иисус Христос", а в олтарната ниша са изобразени сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". В един надпис-изповед на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер I [1280-1292 г.].

Друга запазена църква в Ивановската скална обител, е т.нар. "Затрупаната църква". Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II и това се потвърждава от портрета на царя, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце, което е традиционния начин за изобразяване на ктитори. Поредната църква в комплекса, наричана от местните просто "Църквата" е била основана от цар Иван Александър. Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс през погледа на местните майстори.

http://www.bulgariamonasteries.com/ivanovski_manastir.html

Според мен, положителното в ренесанса е възраждането на интереса към античността, стремежът към реализъм в изкуството, книгопечатането, интересът към човешкото тяло от гледна точка на анатомията и стремежът към изучаване на природата.
Като отрицателни черти на ренесанса смятам философията на крайния индивидуализъм и егоизма, както и възхваляването на личния успех, независимо от това, с какви средства е постигнат.

В Италия през XIII-XIV век се създават предпоставки за изграждане на нов, различен от църковно-феодалния светоглед. Укрепналото гражданство се стремяло да отхвърли църковните догми и да си създаде нова, по-реалистична и жизнерадостна култура. В този си стремеж тази прослойка обърнала поглед към античното наследство и древната елинска наука, литература и изкуство, от които черпело образци и примери. За да бъде опозната тази култура е било необходимо да се овладее гръцкия език и да се проучат трудовете на древните философи и литератори.

В тази връзка, някои византийски учени и литератори от епохата на Палеолозите са поддържали връзки с италиански хуманисти:

- Варлаам Калабрийски е прекарал последните години от живота си в Италия. Той преподавал в Авиньон уроци по гръцки език на италианския поет Петрарка. Ученик на Варлаам бил Леонций Пилат (също от Калабрия), който на свой ред обучавал Джовани Бокачо на гръцки език. В резултат на това обучение впоследствие Бокачо превел на латински език "Илиада" на Омир.

- Мануил Хризоларас - роден в Константинопол, той преподавал дълги години в университетите на Флоренция и Павия, като запознавал студентите с трудовете на древногръцките философи и писатели.

- Георги Гемист Плитон - роден в Пелопонес, по-късно преподавател във висшата школа в Мистра, втория по значение културен център на Византия в края на XIV век. Той е инициатор за основаването на Платоновата академия във Флоренция (с подкрепата на мецената Козимо Медичи). Плитон допринесъл за популяризиране на идеите на Платон и неоплатониците на Запад.

- Висарион Никейски - роден в Трапезунт, ученик на Плитон. Поддържал връзки с италианските хуманисти Поджо Брачолини и Лоренцо Вала. Едно отклонение - Лоренцо Вала е разобличил една църковна фалшификация, т.нар. "Константинов дар" (Donatio Constantini).
Висарион изучавал произведенията на Ксенофонт, Демостен и Аристотел и поддържал в дома си в Рим голяма библиотека на гръцки автори. Той също разпространявал идеите на Платон.

Така че в западния ренесанс има и източно (византийско) влияние

Ще направя съпоставка между един предренесансов италиански художник - Джото (1266-1337) и Боянския майстор, които творят приблизително по едно и също време.

Стилът на Джото е далеч от стопроцентовия реализъм, но е колоритен, изчистен и силно въздействащ и на мен ми харесва:







Стенописи от Боянската църква:





Детайл от по-горния стенопис:

Снимки: http://medchurches.livejournal.com/19777.html


Църквата "свети Петър и Павел" е разположена в Асенова махала, в подножието на северния склон на Царевец. Тя е кръстокуполна едноапсидна църква от преходен тип между константинополския и провинциален вариант такива сгради. Размери 14 х 7.2 м. Има Г-образен външен притвор, построен по-късно, който в източната си част завършва с малък параклис - скевофилакий. Два реда от по три колони (всяка с различен капител) я разделят на три кораба.

Счита се, че е изградена през XIII век, по време на църковната уния с папата и че в нея има черти от католическо влияние. По-точно в похвалното слово за свети Йоан Поливотски от патриарх Евтимий е записано, че тя е издигната от съпругата на цар Иван Асен ІІ - Ана Унгарска. Но от първото и изписване са оцелели единствено медальони с образите на светците Гурий, Симон и Авиф. След превземането на Търново от турците през 1393 г. "Св. Петър и Павел" известно време служи за патриаршеска църква, а след унищожаването на българската патриаршия е главната църква на търновската митрополия. Такава я е видял Феликс Каниц през 1872 г. Църквата рухва при земетресението в юни 1913 г. През 1981 г. църквата е реставрирана по проект на архитект Боян Кузупов.







Традиционно се смята, че основната част от фреските са от XV век. Днес е прието, че са от втората половина на XVI век. Има легенда, че в църквата е била зазидана старобългарска библиотека, която митрополит Иларион Критски изгорил.
През 2011 г. са намерени част от стенописите - един от стенописния слой в църквата, вероятно паднали след земетресение. Те са реставрирани. Авторът на стенописите и не е известен, но явно е българин. Творбите му са в късно Палеологов стил и има ранноренесансови мотиви.

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Асен Чилингиров "Ивановските стенописи":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3277

...както и книгата на Илия Талев "Българският Предренесанс. Митове и реалност":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5578

Автор: Наталия Малчева

Уникалните стенописи са защитени от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство
В света не са малко местата, които спират дъха ти. Заради природни гледки, културно наследство, останки от древни цивилизации или загадки. В България, за наша гордост и щастие, подобни места са много. И понякога си мисля, че един живот не стига дори да обиколим само всички прекрасни кътчета на страната ни.

Сред задължителните, доколкото може да има такива, спирки са Ивановските скални църкви. Те са под егидата на ЮНЕСКО заради уникалните запазени стенописи, изрисувани върху помещения в скалите.

Намират се на 20-ина километра от Русе, в долината на река Русенски Лом, близо до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. До комплекса води асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. За да се доберете до църквите ще трябва да се изкачите по стръмните стъпала към висините.И да си представите как преди векове са го правили монасите, но използвайки само дървени стълби или едва забележими малки издълбавания в скалите. Заради трудната си достъпност скалните манастири край Иваново могат да бъдат посетени само от началото на април до края на ноември. Работят без почивен ден. През останалото време от годината можете да влезете в църквата и да разгледате уникалните стенописи само след предварителна заявка. И то ако времето го позволява.

Рисунките върху скалните свети места разкриват изключителна артистичност и забележителна художествена чувствителност за живописта от 14 век и българското средновековно изкуство. Според ЮНЕСКО те са важно постижение в християнското изкуство на Югоизточна Европа и по своята експресивност превъзхождат всички други открити исторически паметници, характерни за стила на Палеолозите.

Безспорно най-известната църква от 5-те, образуващи Ивановските скалните манастири край Русе e „Света Богородица“. Първоначално отшелници през 12-ти век след Христа издълбали в скалите килиите си в опит да избягат от светската суета и да се доближат до Бога. И днес когато погледнете от високо към реката в краката ви и ширналите се гледки, ще разберете защо са избрали именно това място да се докоснат до Господ и да се почувстват по-близо до него.

Манастирът е основан от българския патриарх Йоаким

 В началото на 13-ти век бил основан и манастира, чиито фрески днес са световноизвестни. Той е дело на монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Дарители на манастира са българските царе Иван Асен II и Иван Александър, като за първия мястото било предпочитано за размисъл и усамотение. И днес в скалните църкви край Иваново можете да видите техни ктиторски портрети. Манастирът „Св. Архангел Михаил“, както всъщност е официалното название на Ивановски скални църкви, всъщност обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите от периода между 13-ти и 15-ти век.

През 14-ти век манастирът става център на исихазма. Мистичното течение в християнството проповядва, че всеки може да стигне до единение с Бога стига да се моли горещо и постоянно за това. Някога килиите били около 300, а църквите – 40, като пътеки край скалите водели от една в друга.

Малкото оцелели помещенията и самите скални църкви се намират на около 30 метра над водите на реката. Надписите по стените им и днес дават информация за отминали исторически събития.

 Времето се опитало да ги разруши

 Голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени от дъждове, земни трусове, ледове и слънце. Имената на църквите били забравени през вековете и местните им дали нови названия. В църквата „Света Богородица“, която днес е най-посещаваната, можете да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, сцени от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в ада.

Стенописите включват и голи тела, пейзажи, драматизъм в композицията, като заедно образуват изключителен шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство.

В църквата Господев дол, наречена на местността, в която се намира, можете да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал и последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е бил погребан и в комплекса. За това разказва и надписа на Иво Граматик. Той гласи: „Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги."

https://trud.bg/ivanovskite-skalni-carkvi-ni-dokosvat-do-bog/