Национализъмъ, патриотизъмъ, родолюбие

[Hatshepsut]

"Национализмът е съзнателно чувство на принадлежност към дадена нация и съзнателна подкрепа на националната държава и/или на националната доктрина. Национализмът е идеология, ориентирана към запазване или подкрепяне на съществуването на дадена нация и е тясно свързан с идеята за държавността. Националистите смятат формирането на нация и съответно на национална държава като висша стъпка и крайна цел на развитието на народа, към който принадлежат."

Повече трябва ли ни?

[Hatshepsut]

РОД:
Род e група от хора, свързани помежду си с кръвна или брачна връзка. Те се наричат роднини и имат общ родоначалник независимо дали носят неговото фамилно име или не.

НАЦИЯ (лат. "народ"):
Исторически саздала се устойчива общност от хора, възникнала върху базата на общността на езика, територията, икономиката и психическото устройство, което се проявява в общността на културата.

Патриотизъм (на гръцки: πατριώτης - съотечественик, πατρίς - отечество) означава любов, обич към родината и желанието за опазването му. Възхищение от националните постижения, привързаност към родната земя, език и традиции. Патриотизмът на дело изисква безкористна и всеотдайна работа за въздигане на народа и родината.

[Hatshepsut]

Според Български тълковен речник:
1. патриотизъм =  Любов и преданост към отечеството; родолюбив.
2. национализъм =  1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда. 2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост.

Според уикипедия(https://bg.wikipedia.org/) Национализмът е преди всичко идеология, която включва следните елементи:

А.  Съществуването на нацията. Национализмът постулира, че човечеството, по законите на природата се дели на фундаментални единици — автономни и самодостатъчни нации, които се отличават една от друга чрез набор от определени обективни характеристики.
Б.  Суверенно право на самоопределение. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя държава, която трябва да включва в себе си всички членове на нацията. За всяка постоянна териториално-административна единица политическите граници трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в пределите на която живее достатъчно еднородно население.
В.  Първичност на нацията в държавообразуващия процес. Нацията се явява източник на цялата политическа власт. Единственият легитимен тип правителство е националното самоуправление. Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес. По този начин, национализмът символично се приравнява народа с елита.
Г.  Национално самоопределение. Национализмът счита за необходимо единството на езика и културата за цялото население в рамките на административно-териториалната единица. Хората се отъждествяват с нацията заради свобода и самореализация. От друга страна, нацията гарантира членство и самоидентификация даже на тези, които не се чувстват част от никаква друга група.
Д.  Солидарност. Единството се постига за сметка на обединяването на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата от солидарността и да действат не поотделно, а заедно, съобразявайки своите усилия със стремежите на другите.
Е.  Нацията като висша ценност. Предаността на индивида към националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси. Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава. Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и хармония.
Ж.  Всеобщо образование. Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до образование, което е необходимо за участието в живота на съвременното общество.
Национализмът подчертава различията, колорита и индивидуалността на нацията. Тези отличителни черти носят културно-етнически характер. Националното самосъзнание способства за идентификацията на съществуващите външни влияния в областта на културата и за рационалния анализ на перспективите за продължаващо заимстване от други култури в полза на своята нация.

Освен това, национализмът разглежда нацията като еквивалент на индивида, като социологически организъм. Равенството на хората пред закона, независимо от социалния им статус или произход, е аналогичен на равенството на нациите независимо от размера или силата им, от гледна точка на международното право.

[Hatshepsut]

Разсъждения за национализма

Според Съвременна българска енциклопедия Национализмът е човешко чувство, определящо съзнателно, активно и съпричастно отношение на личността към националните ценности, идеали и исторически стремежи, изграждащи съдържанието на националното съзнание, способност да се обосновават и защитават тези ценности, идеали и стремежи. Национализмът е антипод на националния нихилизъм и космополитизма, реакция срещу войнстващия интернационализъм и настъпващия глобализъм. Изразява непокорството и непримиримостта на човека срещу обезличаването и загубата на национална идентичност.

Общите черти на национализма се свеждат до следното:

- любов и привързаност към общата територия, език, култура, исторически традиции, идеали и стремежи;
- стремеж към политическа независимост, суверенна държава, духовно и политическо единство на нацията, издигане и утвърждаване на престижа й;
- убеждение и вяра в необходимостта от развитие, обогатяване и усъвършенстване на Отечеството и действия за изпълнението на това.
Национализмът е придружен от духовното укрепване на личността, създаващо условия за физическо здраве и нравствено съвършенство и след това за реални действия в практиката.

Икономическа основа на национализма, на любовта към Отечеството е собствеността. Собствеността прави човека свободен и го мотивира в неговите чувства, мисли и действия. Съществува утвърдена през вековете причинно-следствена връзка: собственост – отговорност – морал – човек – общество. Общество, лишено от частна собственост е обречено и не може дълго да просъществува. Високо нравствени могат да бъдат само хората-собственици. Само те могат да бъдат истински и достойни граждани-националисти, да живеят, работят и служат на Отечеството и на неговите идеали. Когато се говори за душевността на българите се имат предвид българите-собственици.. За съжаление, нашите съвременици много се различават от нашите деди и прадеди.

Георги Кокеров

[Hatshepsut]

Еднакви понятия ли са... патриот, националист и родолюбец?

Аз мисля, че това са различни понятия, въпреки че много хора ги отъждествяват.
Патриотизъм значи любов към Родината или държавата. Родолюбието е любов към своя народ (имам предвид етническа общност от хора с един език, обща история и традиции), а национализмът представлява по-скоро политическия аспект на родолюбието.
Патриотизъм може да има и в една многонационална държава, примерно САЩ или бившите СССР и Югославия. В последните два случая националните движения и национализмът на съставните народи бяха насочени срещу централната власт и доведоха до разпадането им и формирането на нови, национални държави. Значи национализмът не само че може да не съвпада с патриотизма, а и да бъде насочен срещу него.

[Шишман]

Разликите между националисти и родолюбци

На пръв поглед не би трябвало да има такива разлики, но всъщност има и те са наистина големи.
Родолюбците са съсредоточени в българските обичаи и култура, и наблягат главно на тях и много малко на каквото и да е чуждо. Докато националистите са повече повлияни политически и са привърженици на западни идеологии, като всъщото време не наблягат толкова на българската си култура и обичаи.
Естествено може и да греша, поправете ме там където виждате че не съм прав.

Към кои принадлежа лично аз? Това все още си изяснявам сам за себе си.

[Шишман]

Разликите между т.н. националисти и родолюбците стават все по-големи. Докато първите са ориентирани към всичко западно, дори и когато зад това седят либерали и соросоиди.: то родолюбците държат само на българското и понякога на руското, но до определено ниво и  са срещу запада и либерализма. Тези различия са   доста явни и правят едните и другите противници.

[Hatshepsut]

Разликите между т.н. националисти и родолюбците стават все по-големи. Докато първите са ориентирани към всичко западно, дори и когато зад това седят либерали и соросоиди.: то родолюбците държат само на българското и понякога на руското, но до определено ниво и  са срещу запада и либерализма. Тези различия са  доста явни и правят едните и другите противници.

Такива "родолюбци" дето държат на руското са ми напълно ясни, виждам ги всеки ден във фейсбук, сложили снимки на Путин и руски знамена на профилите си, по мои наблюдения те са със славянско самосъзнание, а на някои от тях  и соц-носталгията не им е чужда... за мен те са по-скоро руски, отколкото български родолюбци. Да не пропусна и тези, които развяват руски знамена на 3 март, те са си горе-долу същите като гореизброените. Лошото е, че има и политически партии с такива забежки, като "Атака" и отчасти "Възраждане" 

А по отношение на Запада според мен един български националист трябва да постави твърди разграничителни линии, а именно тотално неприемане на гей-парадите, гей-браковете, осиновяването на деца от гей-двойки, легализацията на наркотиците, т.е. на всичко онова, което напоследък се предствя като ценност, а всъщност става дума за извращенията на материално задоволеното и преситено западно общество. Същото се отнася и за нелегалната миграция от Азия и Африка, отхвърлянето ѝ е просто задължително.
Значи да поясня, не всичко което идва от Запада е добро, трябва да подхождаме с критично мислене и отчитайки нашия български национален интерес.

А по отношение същността на темата и разграничаването на понятията национализъм, патриотизъм и родолюбие, то когато става дума за България и българщината, за мен тези понятия се припокриват, те в никой случай не са антагонистични и могат да бъдат в хармония помежду си.
Аз самият се самоопределям и като националист, и като патриот, и като български родолюбец. Е, трудно ми е да посоча кое е на първо място, ако кажа, че всичко е по 1/3, горе-долу ще съм обективен 

[Шишман]

Такива "родолюбци" дето държат на руското са ми напълно ясни, виждам ги всеки ден във фейсбук, сложили снимки на Путин и руски знамена на профилите си, по мои наблюдения те са със славянско самосъзнание, а на някои от тях  и соц-носталгията не им е чужда... за мен те са по-скоро руски, отколкото български родолюбци. Да не пропусна и тези, които развяват руски знамена на 3 март, те са си горе-долу същите като гореизброените. Лошото е, че има и политически партии с такива забежки, като "Атака" и отчасти "Възраждане" 

Всъщност повечето от тези даже не ползват израза родо-любец за себе си . Атакистите даже се наричат националисти. Отделно не са смятани за такива от истинските родолюбци. Това са политиканстващи хора. Докато родолюбците седят доста далеко от политиката и са по-скоро културно явление.

А по отношение същността на темата и разграничаването на понятията национализъм, патриотизъм и родолюбие, то когато става дума за България и българщината, за мен тези понятия се припокриват, те в никой случай не са антагонистични и могат да бъдат в хармония помежду си.
Аз самият се самоопределям и като националист, и като патриот, и като български родолюбец. Е, трудно ми е да посоча кое е на първо място, ако кажа, че всичко е по 1/3, горе-долу ще съм обективен 

За тебе тези понятия се припокриват и би трябвало да е така, но за съжаление не е така при другите  и има разлики и то доста големи. А че ти се определяш като такъв е добре. В крайна сметка в тебе най-вероятно ще натделее родолюбието.

[Шишман]

Друга съществена разлика на която искам да се спра е че: 80% от наричащите се родо-любци имат народна носия или четническо въстаническа униформа.

[Шишман]

Ето и още една разлика: родолюбците , както се вика умират за такива неща, а националистите не ги харесват и даже ги презират. Това е и една от причините да не искам да съм националист.
Националистите си харесват западното, докато ние родолюбците: само и единствено българското.