За отношението на Българския национализъмъ къмъ евреитѣ

[Hatshepsut]

В тази тема ще изложа своето виждане по въпроса за антисемитизма и за отношението на Българския национализъм към евреите.
Първо, ще представя видовете антисемитизъм според мен:

- религиозен антисемитизъм
Религиозния антисемитизъм е християнски ориентиран и се базира на негативното отношение на евреите като виновници за разпятието на Исус Христос
- етнически антисемитизъм
Етническият антисемитизъм се основава на етническата несъвместимост между евреи и неевреи
- политически антисемитизъм
Политическият антисемитизъм е породен от омразата към ционизма, държавата Израел и вярата в еврейските конспирации
- расов антисемитизъм
Расовият антисемитизъм се основава на концепцията, че евреите са от друга раса

Разбира се, възможно е и съчетание между тези течения, т.е. един човек може да мрази евреите и по религиозни, и по политически причини, примерно.

Корените на антисемитизма са много дълбоко, спекулация е да се стоварва цялата вина върху Хитлер и едва ли не да излиза, че преди него не е имало такива настроения. Още през Средновековието има гонения срещу евреите в много европейски държави, дори в края на 15-ти век всички евреи са прогонени от Испания. Предпоставките за възникването на антиеврейски настроения според мен са следните: гетоизацията и изолацията на еврейските общности, чувството им за превъзходство, мотивирано от текстовете на Библията и Талмуда, впоследствие и финансово обезпечено, както и единичните прояви на еврейски фанатици, които са отвличали и убивали деца с цел религиозни жертвоприношения. Доколкото знам, заради един такъв случай с отвлечено и убито дете евреите са прогонени от Испания, за което вече споменах.

Как стоят нещата в България?

Еврейската общност в България е била винаги сравнително малобройна. Доколкото ми е известно, първият случай на преследване на евреите е бил през 1360г., когато е бил свикан специален църковен събор, заклеймил "ереста на жидовстващите". Това е било изолирано явление, очевидно религиозно мотивирано, което не преставлява свидетелство за сериозни антиеврейски настроения в българското общество по това време. Дори самият цар Йоан Александър, свикал въпросния събор, е бил женен за еврейка.

По-късно, по време на турското робство, в българските земи се заселват част от евреите, прогонени от Испания. Техните занятия са били търговията и лихварството, част от тях са се занимавали и с откупуване на данъци. Антиеврейските настроения от този период, засвидетелствани в народните песни и по-късно в произведенията на българските класици, са предимно етнически, а не религиозно мотивирани. Примерно в народните песни бракът между българин и еврейка (или българка и евреин) се заклеймява като нещо грозно и недопустимо.

По-нататък, в годините на Втората световна война, в България се приема Закона за защита на нацията с антиеврейска насоченост. В днешно време много се спекулира с този период, като някои евреи се опитват да натрапват вина на България и българите за депортацията на евреите от Македония и Тракия в германските концлагери. Истината е, че сме направили максимално възможното и сме спасили евреите от старите предели на Царството, а това не е никак малко, става дума за 40-50 хиляди души.
Както е известно, чувството за вина понижава самочувствието и е фактор за депресии, така че тези опити да ни натрапват такава вина за вечни времена са крайно вредни за българската нация (между другото, същото правят и турците по отношение на възродителния процес).
Та според някои предствители на еврейската общност, като Леа Коен, ние сме били длъжни да спасим всички евреи (и от старите, и от новите предели на Царството), да им запазим цялото имущество, да не ги интернираме и изпращаме в български трудови лагери, и трябва да се чувстваме виновни, че не сме го направили... А как е било в другите европейски държави по това време, хулителите не казват нищо.
И при това, чувството за вина се натрапва винаги еднопосочно - ние българите трябва да сме вечно виновни и сочени с пръст, а пък другите да не носят никаква вина (примерно турците - за зверствата по време на турското робство или атентатите на турските терористи през 80-те години на ХХ век, а евреите - за участието им в "народния" съд)... Между другото, наскоро се разкри, че и бащата на Леа Коен е бил съдия в народния съд и е осъждал невинни хора на смърт.

Според мен, като изключим натиска от Германия, не е имало друга предпоставка за въвеждане на антиеврейското законодателство през този период. От българските националистически организации през 30-те и 40-те години на ХХ век истински антисемитски е бил само Съюза на ратниците за напредъка на българщината. Тук също има много спекулации, обикновено всички националистически организации се изкарват фашистки и нацистки, а антисемитизма се лепва като етикет и на Съюза на българските национални легиони и на неговия водач ген.Христо Луков.

Какво е моето мнение за отношението към евреите в днешно време:
Отношенията между нас българите и евреите трябва да се основават на принципа на реципрочност, това значи взаимно уважение и зачитане, а не натрапване на вина, за което споменах по-горе.
Освен натрапването на вина, укорими са и опитите да ни се въздейства за наши чисто български работи, примерно преди няколко години под натиска на Израел беше отменено преименуването на една софийска улица на името на проф.Богдан Филов, а всяка година има еврейски протести срещу провеждането на Луковмарш.
Аз лично смятам, че на такива българомразки прояви трябва да се противодейства, а не да ги приемаме за нормални, защото те не са.

Що се отнася до отношението на Българския национализъм към евреите, всичко написано по-горе е валидно - трябва да се реагира на всяка антибългарска проява, независимо дали авторът ѝ е конкретно лице,  обществена организация (примерно "Шалом") или пък израелското посолство. Също така, българските националисти не би трябвало "да плачат на чужди гробища", имам предвид, че историческия ревизионизъм за холокоста или борбата на палестинците срещу Израел изобщо не са наши каузи.

В заключение, за най-правилно смятам резервираното отношение към евреите, нека ги преценяваме според делата им и според тяхното отношение към нас, българите.

[Panzerfaust]

И аз ще се включа по темата с моите пет стотинки...

На първо място, не мога да не обърна внимание на смешния термин "антисемитизъм". Семитската езикова общност включва евреи, араби, етиопци, асирийци, като за мнозинството от евреите до средата на ХХ в. ивритът е чужд език - те говорят основно на индоевропейски езици като идиш, ладино, еврейскоирански. Получава се така, че араби биват обвинени в антисемитизъм, въпреки, че също са семити. Но така или иначе, терминът е наложен и вече станал работен.

По-значимите и интересни групи евреи по света биват следните:
- ашкенази
Това е най-многобройната група, населяват Северна и Източна Европа. Говорят на особен вариант на немски - идиш. Това е най-богатата и влиятелна група евреи, често пъти в Европа отъждествяват евреите напълно с тях. Антропологично са евреите с най-европейски изглед, срещат се дори нордически типове.
- мизрахи
Това са евреите от арабския свят. Говорят на особен вариант на арабски - еврейскоарабски. Антропологично са съхранили най-семитския външен вид - приличат напълно на араби.
- сефаради
Това са изгонените евреи от Пиринеите след Реконкистата. Населяват Балканския полуостров и Северна Африка. Говорят на особен вариант на испански - ладино. Антропологично са съхранили частично семитския външен вид.
- романиоти
Това са евреите на бившата Византийска империя. Живеят основно в Гърция и Турция. Смесени със сефарадите след идването им на Балканите. Говорят на особен вариант на гръцки - еврейскогръцки.
- римски евреи
Това са евреите на Рим, останали там от античните времена. Говорят на особен вариант на италиански - еврейскоиталиански. Смесени със сефарадите.
- бухарски евреи
Това са евреите на Средна Азия. Говорят на особен вариант на персийски - еврейскотаджикски. Антропологично са европеидни - ориенталска подраса, за разлика от околното тюркско население.
- малабарски евреи
Това са изконните индийски евреи. Говорят на особен вариант на тамилските езици - еврейскомалаялам. Антропологично са неотличими от населението на Южна Индия, имат силно тамилско влияние.
- кайфински евреи
Това са изконните китайски евреи. Говорят на китайски - мандарин. Антропологично са напълно монголоидни.
- фалаша
Това са етиопските евреи. Говорят на амхарски и тигриня. Антропологично са контактна раса - между европеидна и негроидна раса, подобно на останалите етиопци, сомалийците и пр. народи от Африканския рог.

Давам всички тези данни, за да стане ясно колко хетерогенна е еврейската общност всъщност. Хетерогенна расово и лингвистично, като начин на живот, приела до голяма степен особеностите на обкръжаващата я среда.

И тук стигаме до българските евреи. Те са две основни групи - голямото мнозинство са сефаради, по-малката част са ашкенази. Лесно можем да ги различим по фамилиите. Сефарадите имат романски фамилии (Морено, Канети), еврейски фамилии (Коен, Леви) или арабски фамилии (Паси, Бехар). Ашкеназите имат немски фамилии - Вагенщайн, Ваксберг и пр.

[Panzerfaust]

Като цяло, исторически, антисемитизмът е чужд на българския народ, а и на останалите народи на Балканите. В България антисемитизъм като идеология прониква под руско влияние след Освобождението, и особено силно от Европа 20-те и 30-те години на ХХ в.

Според мен причините за липса на исторически антисемитизъм у българите са следните:

- доста толерантно отношение на православието към евреите
В исторически план православието е доста по-толерантно към евреите от католицизма и някои ранни форми на протестантизъм. Реално в средновековна България има съвсем малко гонения срещу евреи, а женитбата на Иван Александър със Сара е нещо немислимо в Западна Европа по онова време.

- относителна малобройност на евреите
Най-големият брой еврейско население в България е отбелязан след края на Втората световна война - 48 000 души, което е под 1% от общото население. За сравнение, по това време в Румъния има 356 000 евреи, а за Полша и Унгария да не говорим.

- липса на гетоизация
Евреите в България имат своите квартали по големите градове, но те са доста по-различни от капсулованите западноевропейски еврейски квартали. Западните гета са държава в държавата, те на практика са напълно изолирани и самуправляващи се организми. У нас това са просто квартали, а населението активно общува помежду си и има за съседи евреи.

- относителна бедност на българските евреи
Разбира се, евреите преди Втората световна, са генерално погледнато по-богати от българите, имат и доста състоятелни хора. И въпреки всичко, в България липсват в такава степен крупните еврейски финансови магнати, характерни за Западна Европа. Липсва усещането за чак такова разделение, като в Европа.

- сравнително ниска степен на религиозен фанатизъм у българските евреи
Може би това се дължи на факта, че мнозинството от българските евреи са сефаради, които като цяло се отличават с по-голяма умереност. Факт, че при нашите евреи исторически липсват религиозните ортодоксални еврейски фанатици, така характерни за гетата в дореволюционна Русия, Полша и Западна Европа.

Друг интересен факт е, че след 1948 г. всички десни евреи емигрират в Израел, а тук остават само най-надъханите комунисти. Затова всички днешни български евреи са потомци на комунисти, често пъти и на комунистически палачи.

[Шишман]

Като цяло, исторически, антисемитизмът е чужд на българския народ, а и на останалите народи на Балканите. В България антисемитизъм като идеология прониква под руско влияние след Освобождението, и особено силно от Европа 20-те и 30-те години на ХХ в.

Според мен причините за липса на исторически антисемитизъм у българите са следните:

- доста толерантно отношение на православието към евреите
В исторически план православието е доста по-толерантно към евреите от католицизма и някои ранни форми на протестантизъм.

Не е точно така, ама се тая.

[Panzerfaust]

Не е точно така, ама се тая.

Сравнявайки отношението към евреите на различните църкви, определено православната се занимава най-малко с тях.

[Panzerfaust]

Главната вътрешна причина за омраза към евреите в България става съпричастността на голяма част от тях към комунистическото движение и активното им участие в редица нечовешки актове.
Марко Фридман е един от главните извършители на атентата в "Света Неделя". Виолета Якова подло убива ген. Христо Луков, а и не само него. Половината съдии от т.нар. Народен съд са евреи.

[Шишман]

Абе от турско не ги обичаме, че са били на едно с турците. Хайдутите са изтрепали бая евреи.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Здравка Кръстева "Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944 г.)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2855

[Panzergrenadier]

В първия пост от темата е засегнат бегло проблема за ролята на евреите около падането на Второто българско царство под османско робство. За цар Йоан Александър, който е бил женен за еврейката Сара.

Според гръцки и френски източници Сара е била дъщеря на венециански банкер, член на Синедриона. През 14 в. членовете на Синедриона са били главно венециански евреи. Дори турският султан е бил зависим от Синедриона. Агентите на Сара в Търново започнали да учат, че възкресението на Христос е мит и да развращават народа. Така вярата оскъдяла именно, когато чрез нея в онзи съдбоносен момент е трябвало българите да дадем отпор на агаряните.   

[Panzergrenadier]

Самите венециански евреи-банкери, членове на Синедриона спонсорирали Османската империя. Със съдействието на Сара, царят сключил неизгоден договор с Османската империя, което й давало възможност да организира в Тракия отряди срещу останалите християнски държави на Балканския полуостров.   

[Panzergrenadier]

Всъщност със съдействието на еврейката-царица Сара, царят отстъпил на османците Родосто, Бая Ески, Люле-Бургас и Одрин, които послужили за по нататъшната османска интервенция на Балканите.

[Panzergrenadier]

Падането на Търново

Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници, без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново.Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен, чиито потомци - братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в
1794 - 1807 година... Лазар Коен получил, заповед от членовете на Синедриона,
проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл
начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще
могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са
предизвикали паническо бягство в армията на султана. Клел се, че турците са в ръцете на
вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за
отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта, с което го
снабдили евреите - членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV векв том IV. стр. 216). А в
същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска,
която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в
целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде
спокойно затаена. Тя се превърнала в страшенерев, който не може да се заглуши с нищо.
Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът Коен, като Юда
Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя
помощник - евреина Хасон, който възползвайки се от това, че цялото население било
обхванато от ентусиазъм, отворил градските врата и предал ключовете на Челеби
Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий
служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година
турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. векв том IV. стр.
318). По това време Град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански
полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлули турците,
благодарение на еврейското предателство, града бил подложен на грабеж и насилие, и
скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската
църква "Възнесение Христово" била разрушена веднага, а благочестивият старец
патриарх Евтимий бил заточен.

[Боѧн-Енравота]

В тази тема ще изложа своето виждане по въпроса за антисемитизма

(...)

Антиеврейските настроения от този период, засвидетелствани в народните песни и по-късно в произведенията на българските класици, са предимно етнически, а не религиозно мотивирани. Примерно в народните песни бракът между българин и еврейка (или българка и евреин) се заклеймява като нещо грозно и недопустимо.

(...)

Аз лично смятам, че на такива българомразки прояви трябва да се противодейства, а не да ги приемаме за нормални, защото те не са.

Що се отнася до отношението на Българския национализъм към евреите, всичко написано по-горе е валидно - трябва да се реагира на всяка антибългарска проява, независимо дали авторът ѝ е конкретно лице,  обществена организация (примерно "Шалом") или пък израелското посолство.

Самото понятие ,,антисемитизъм" е нарочно измислено, точно за да се използва когато някой изрази несъгласие, за каквото и да е, свързано с евреите. Противопоставящият се е антисемит – каквото и да значи това – значи е лош, няма значение какво казва всъщност.

Относно браковете в народните песни, то по това време вероизповедание и народност са били неразделни – когато някой приеме ,,турската вяра" вече се счита за турчин и пр.

[Panzergrenadier]

Дейвид Дюк (автор на книгата "Еврейското превъзходство") не се смята за расист  или антисемит, а се самоопределя като "расов реалист".

[Hatshepsut]

Всъщност със съдействието на еврейката-царица Сара, царят отстъпил на османците Родосто, Бая Ески, Люле-Бургас и Одрин, които послужили за по нататъшната османска интервенция на Балканите.

Ако не се лъжа, по време на цар Йоан Александър (1331-1371) тези градове изобщо не са били в границите на България, а са били византийски.
Знам, че турците завладяват Одрин през 1362г. и го правят своя столица, до превземането на Цариград през 1453г.

[Panzergrenadier]

Ако не се лъжа, по време на цар Йоан Александър (1331-1371) тези градове изобщо не са били в границите на България, а са били византийски.
Знам, че туците завладяват Одрин през 1362г. и го правят своя столица, до превземането на Цариград през 1453г.

А аз знам, че през 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, за да може Иван Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин.