Велчовата завѣра – 1835 год.

[Hatshepsut]

Велчовата завера – 1835 год.


Плаковския манастир

Едно от първите революционни движения, в което участвуват дряновци, била Велчовата завера в Търново през 1835 год. Това събитие направило голямо впечатление на българите по онова време. По подобие на гърците, които извоювали свободата си, като предварително организирали тайни комитети, за „вяра и свобода“ и вдигнали въстание и българите решили, че е дошло време да сторят същото. Слабостта на отоманската държава, непоносимият турски гнет, жаждата за свобода, подтиквали по-будните българи да се заемат с организирането на въстание, подобно на гръцкото, и в поробена България. Те разчитали, че Русия няма да остане настрана, а ще помогне на въстаналите си братя и начинанието им ще успее. Център на замисленото въстание, известно под името „Завера“, станал Търново, а начело застанал капитан Георги Мамарчев от Котел, офицер на руска служба, по това време кмет на Силистра, както и неколцина занаятчии и търговци от тоя край – Велчо Джамджията, Димитър Софиялията, Иванаки Кюркчията и др. Под предлог, че се събират работници дюлгери за строежа на турската военна крепост във Варна, започнало вербуване на съмишленици и били създадени въстанически комитети в редица селища. Не било забравено и Дряново, още повече, че тук групата на истинските дюлгери била винаги най-внушителна. Дряновци се отзовали масово на това „тайно и опасно“ начинание и започнали да се въоръжават, но не със зидарски и дърводелски инструменти, а с брадви и шишанета.

Георги Мамарчев се срещнал в Плаковския манастир „Св. Илия“ с дейци от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и други селища в тоя край. Тук решили да се вдигне в най-скоро време народно въстание против турската власт. Взели се мерки за бързото привличане на по-голямо число българи към делото и за тяхното въоръжаване. За целта Велчо Джамджията и други ръководители на „Бунтовния комитет“ или „Тайното дружество“, както се наричало ръководното ядро на въстанието, обиколили Елена, Дряново, Трявна и останалите по-големи селища в Търновско. Били образувани доброволчески чети в Дряново, Лясковец, Елена и другаде, които трябвало да се съберат в Търново под началството на капитан Мамарчев и да обявят независимостта на България. По негови указания в редица селища били създадени и групи, начело на които застанали местни ръководители. След издайничеството на х. Йордан Кисьов от Елена, въстанието било осуетено, а ръководителите му изловени и избесени. Само Георги Мамарчев се спасил като руски поданик, но бил интерниран на един остров. Това събитие, организирането на заговора и провалът му, намерили широк отзвук сред народа. Ето какво е отбелязал в своя летописен бележник от онова време даскал Денко от Дряново:

1835, априлий, 12-го ден. Кога са подписаха от Търново биратлиите и правиха совет. На монастир стояха, да си поставят на Търново господар. И изказаха ги х. Йордан от Елена до войводата. Й изловиха ги и обесиха ги: х: Йордан Стари. И Уста Митя Софиялията и Велча Болтаджията. И проводиха даскал Антония на Видин.

За съжаление не са известни имената на всички участници във Велчовата завера, още повече, че са били към 2000 души. Не се знаят кои са били и дряновците в тази дюлгерска армия, освен трима от тях: майстор Колю Фичето, Христо Бърната – също дюлгерин и отец Максим Райкович. Но „Заверата“ на Велчо Джамджията и Георги Мамарчев, въпреки че била преждевременно разкрита и не успяла, оставила трайни следи в душите на българите. Пораснало тяхното самочувствие и надежда за освобождение, вярата им, че може да има и българска армия. А за дряновци това събитие било един силен тласък към още по-живо участие във всички революционни прояви, които могат да се изброят след 1835г.

[Hatshepsut]

Заговорът на Джамджията срещу турската власт


Велчо Атанасов Джамджията

Велчо Атанасов Джамджията е роден към 1778 г. в Търново в богато семейство.
Когато се спречкал с детето на виден турчин и здраво го набил, едва 19-годишен бил принуден да избяга, за да се спаси от отмъщение. Напуснал Търново и през Русе се озовал в Букурещ, където пребивавал една година. След това заминал за Брашов; заловил се с търговия. След три години отишъл в Будапеща, където имал търговска фирма.
Наскоро след завръщането си в Търново се оженил. Открил голям магазин за търговия с различни стоки на едро и дребно, предимно със стъкло, откъдето произлязло прозвището му Джамджията. Наред с текстила, галантерията, стъклото и желязото той започнал да продава и книги.

През 1822 г. открил първото българско обществено килийно училище. По време на чумната епидемия през 1833 г. проявил хуманност и предоставил търговските си дюкяни и складове за импровизирани болници.
Покрай събитията около Руско-турската война от 1828-1829 г. Велчо Атанасов постепенно стигнал до идеята, че един широк бунт в България може да успее и да доведе до освобождението й. Мястото му в обществения живот като търговец на едро в старата българска столица и този район на България му давали увереност и самочувствие да поеме инициативата и да оглави един голям заговор против турската власт.

Подготовката за съзаклятието започнала през 1834 г. Най-близките му помощници и съмишленици били майстор Никола Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата от Елена, майстор Иванаки Йонков-Кюркчи от Враца и отец Сергий, игумен на близкия до Търново Плаковски манастир, учителят Андон Никопит от Македония и др. В хода на въстаническото дело в редица селища били изградени съзаклятия, обединили много български патриоти от Арбанаси, Горна Оряховица, Трявна, Лясковец, Елена, редица селища и колиби в Еленско, Габровско, Дряновско, както и от други по-отдалечени райони.

Много вероятно е в своите търговски пътувания до Силистра Велчо Атанасов да се е запознал с прочутия волентирски капитан Георги Мамарчев Буюкли и да е споделил с него своите освободителни планове. Очевидно Мамарчев е приел да участва в осъществяването на плана на заговора в Търново и играл важна и ръководна роля в него. Подготовката се изразявала в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиели се специални униформи, калпаци и знамена. Съзаклятниците провеждали и военни упражнения, строй, стрелба.

Според плана ударната сила на „заверата” трябвало да станат двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, който бил нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828-1829 г. След първия успех на въстанието бунтовниците трябвало веднага да блокират старопланинските проходи, за да не могат да преминат турските войски от Южна България. Важен момент във въстанието трябвало да бъде завземането от бунтовниците на старата българска столица Търново, да се побие българското знаме на хълма Царевец и се провъзгласи свободната българска държава начело с Велчо Атанасов като княз или кмет на града.

Планът очевидно бил вдъхновен от въстанието на братята Асеневци, освободили средновековна България от византийско иго. В заговора били замесени и някои бивши участници в доброволческия отряд на капитан Георги Мамарчев.
В самото навечерие на бунта, в началото на месец април 1835 г., турските власти разкрили заговора. Предателството извършил еленският чорбаджия хаджи Йордан Кисьов, привлечен в заговора от сродника си хаджи Йордан Брадата, важен член на съзаклятието. Властите действали светкавично. Георги Мамарчев, отец Сергий и даскал Андон Никопит били арестувани в Плаковския манастир, а другите - в Търново и Еленско. За изтръгване на признания за заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници.

Набързо свиканият турски съд осъдил на смърт чрез обесване Велчо Атанасов Джамджията, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иванаки Йонков Кюркчи и Никола Гайтанджията. Те се държали достойно пред съда и бесилката и не издали никого другиго, като по този начин спасили мнозина заговорници от смърт. Бунтовническите ръководители били обесени в Търново на 4 април 1835 г.

http://www.desant.net/show-news/29336/

[Hatshepsut]

Велчова завера — през 1835 година в Търново и района започва подготовката на въстание, известно като „Велчова завера.“

Георги Мамарчев (вуйчо на Георги Раковски), руски комендант на Силистра, влиза във връзка с търновските първенци и съзаклятниците формират 2 центъра — Силистра с ръководители Г. Мамарчев и Васил Хадживълков и Търново, начело с Велчо Атанасов-Джамджията. Привлечени са съмишленици от Горна Оряховица, Дряново, Трявна, Елена, Габрово.

Основната цел на въстанието е образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.

Организаторите на въстанието обаче били заловени от османските власти след предателство. При това те водили упорит бой с турците в Плаковския манастир. В сражението участвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността.

Малък брой въстаници се измъкнали от обкръжението и водени от Иван Аврамски били разбити до село Средни колиби, Еленско. Главните дейци на заверата са заловени, съдени и обесени, а Мамарчев като руски поданик е заточен на о. Самос, където умира през 1846 година. Има някои интересни данни в Бойна слава:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7897

Плаковски манастир "Св.Пророк Илия", където е организирано въстанието.

Поклон пред героите!

ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Велчо Маряцо думаше:
- Маряцо, бяла коконо,
я ми дрехитя събери,
кинтиша най-големия,
винидишкитя чорапи
и сукняната антерия;
зарана рано ша стана,
аз на черкова ша ида.
Маряца Велчу думаше:
- Не ходи, Велчо, в черкова,
заканят ти са турцитя,
като та, Велчо, уловят,
и ша та, Велчо, затрият.
Велчо Маряцо думаше:
- В черкова няма да ходя,
аз на Цариград ша ида,
турците да наколадя
каква са глава дигнали,
раята рахат не сяди.
Току туй Велчо издума,
двора са пълен напълни.
Че си Велча фанаха,
опет му ръце вързаха
и го в тъмница запряха.
Доде се зора зазори,
те ги петтина събраха:
Велчо ми, Велчо Жъмжия
и хаджи Юрдан Брадата,
Иванаки Вражалията,
Николи Гайтанджията,
Йоргито Арбанасчето.
Като слънцето изгрява,
карат ги, ша ги обесят
сичките на даражата,
пък Велча на портия.

------------------
По добре късно, отколкото никога!

[Hatshepsut]

Велчо Атанасов-Джамджията (1778-1835) е български революционер, главен организатор на съзаклятие (т.нар. Велчова завера) срещу Османската империя, радетел на просвещението и търговец
От фейсбук-страницата "Единъ Завѣтъ"

[FELDMARSCHALL]