Годишнина от победата при крепостьта Маркели

[Hatshepsut]

20 юли 792 г.: Войските на хан Кардам разгромяват византийците на Константин VІ край Маркели


Останки от водосборната кула на крепостта Маркели

На 20 юли 792 г. войските на хан Кардам разгромяват войските на византийския император Константин VІ край крепостта Маркели, намираща се западно от Карнобат на 7 км. Тази блестяща победа слага край на водената война.
По онова време този район е зает с вековни лесове и крепостта Маркели е транзитен пункт по пътя за Константинопол. Изградена е на доминиращата височина над околния терен. Опасана е от няколко стени и валове, с ровове между тях. Изградена система за снабдяване с вода от близката рекичка Мочурица.

Крепостта заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южните хълмове на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието и от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са скалните откоси в северозападната част и река Мочурица, която е и неин основен водоизточник с плиткото си скалисто дъно, без затлачвания и заблатяване.

Изборът на мястото на крепостта Маркели от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността, включително с Бакаджиците край Ямбол.

Маркели има много добра видима връзка и с Мокренския проход, с района на Върбишкия проход, с местността Яйлата в Ришкия проход и други.

Не случайно още в древността Маркели винаги заема важно място в политическия живот на Балканите. Тук са сключвани мирни договори, крепостта е отправна точка за войските, поемащи в поход, впоследствие се е обособила като епископски център.

Край Маркели стават и няколко големи битки, за които летописците разказват в хрониките си. През шестдесетте години на VIII век, по време на управлението на българския хан Винех от рода Вокил, тук става едно от първите големи сражения. Хан Винех е първият представител на новата династия, сменила династията Дуло в управлението на България. Той си позволява да поиска от Византия да изплати данък за построени крепости. Последва категоричен и надменен отказ за плащане на дългове от страна на Константинопол и това дава повод на българските управници да нарушат мира.

Последвалите събития бележат началото на дълъг период на войни между България и Византия. В първото сражение при Маркели през 756 г. българската войска е разбита.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристигна пръв с войските си край българо-византийската граница, където веднага се заема с укрепяването на Маркели. Византийският хронист Теофан Изповедник свидетелства, че хан Кардам скоро се появява с войските си, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и на 20 юли дава решително сражение на българите. Но още при маневрирането той разстройва редиците на войската си (напада безредно) и претърпява тежко поражение.

В боя загиват десетки висши византийски аристократи. Убит е и придворният астролог Панкратий, който в навечерието на битката оптимистично уверява императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Хан Кардам празнува голяма победа - той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Запазени са свидетелства, че самият император е уловен с аркан (ласо) от български войник и повлечен към стана на Кардам. Според хронистите от онова време Константин VI се спасява на косъм от плен, след като негов верен войник се притича на помощ и успява да помогне на императора да се измъкне от зловещата примка. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата.

Следва да се отбележи, че и двамата владетели ръководят войските си, но те не са равностойни по жизнен и военен опит: Константин VІ е едва на 18 г. и император от 2 г., а срещу него противостои 57-годишният Кардам, който е български владетел вече 15 г.

Постигнатата победа укрепва позициите на Кардам и довежда до сключване на мирен договор, според който Византия се задължава да плаща на България годишен данък. Отначало Константин VI праща дължимата сума редовно. През 796 г. обаче той неочаквано решава да се откаже от унизителното си задължение. Българският хан веднага отправя към него гневно послание: "Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша цяла Тракия."  Отговорът е придружен от кърпа с конски тор вместо злато: "Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди."

Размяната на закани е последвана и от двете страни от решителна подготовка за война. Императорът обаче не само не стига до Маркели, ами е принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като хан Кардам вече разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни Константин VІ напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ - твърди Теофан Изповедник. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир, защото е подновен договорът от 792 г.

Двете години самостоятелното властване на Константин VI преминават в неуспешни войни с българите в Тракия. Високомерен, безразсъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи той си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници.

През 792-793 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императорът наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си - кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата си съпруга Мария Амнийска. До края на властването си той окончателно губи обществена подкрепа.

През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от майка му Ирина. По нейна заповед сваленият император е ослепен в същата пурпурна стая на двореца, където е роден, и умира няколко дни по-късно.

Крепостта Маркели обаче остава. През 811 г. император Никифор Геник също я използва за изходна точка при злополучния си поход в България, в който е разбит във Върбишкия проход от войските на хан Крум и губи живота си. Крепостта Маркели отново е превзета от българите и превърната в най-големия български военен лагер на юг от Стара планина.

Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 г. баща ѝ император Алексий I Комнин, след покоряването на България, използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година.

Данни за крепостта
• Обща площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица - 460 декара;
• Площ на оградената от крепостната стена територия - 14,6 декара;
• Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе - 530 метра;
• Надморска височина на най-високата точка от обекта до източната крепостна стена - 225,5 метра.

http://www.blitz.bg/news/article/210986

[Hatshepsut]

Крепостта Маркели и героичната ни летопис

Автор: Диана Славчева

Астролозите са забелязали, че едни от най-съдбоносните събития в ранната ни история са се случвали най-вече през летните месеци. Те са наситени с много дати на героични победи, но и с доста драматични трагедии. Историкът Петър Добрев нарича в книгата си „Царственик на българското достолепие” юни и юли „двата най-мъжки месеца в българската история”.

Разгръщайки героичните страници на горещата ни лятна летопис, няма как да пропуснем една знаменателна битка, случила се в далечния 20 юли на 792 година. На този ден в сражение при пограничната тогава крепост Маркели един от най-знаменитите ни канове – Кардам (777-803), разгромява византийската войска, предвождана лично от императора Константин VІ (780-797), благодарение на което се стига до подписването на мирен договор между България и Византия. За съжаление все още малцина са българите, които имат представа къде се намират руините на това малко известно у нас укрепление. Това донякъде е обяснимо, като се има предвид, че само на територията на днешна България са съществували близо 4000 защитни крепости, оскъдните „тленни останки” на много от които днес са скрити под бурени и пластове пръст. Маркели има късметът да е една от добре проучените такива съоръжения, в която археологическите проучвания и разкопки в последните години не спират. Тя се намира на петдесетина километра от Бургас и само на 7 км. от Карнобат. Нейното проучване е започнато още от Константин Иречек и братя Шкорпил.

Нейните създатели – предполага се, че строежът й става по времето на византийските императори Анастасий I (491-518) и Юстиниан I (527-565), за да защити територията на Византия от вражески набези – са избрали това място, защото то предлага отлични условия за защита. Околните хълмове в онези отдавна отминали времена са били покрити с непроходима гора, простираща се чак до морския бряг, която скривала крепостните стени от неприятелските очи. Пътят към недостъпната твърдина се наблюдавал денонощно от стражевите постове. Това бил най-прекият друм до византийската столица Константинопол. От кулите на Маркели много добре са виждали районите на Мокренския, Върбишкия и част от Ришкия проход. Друга естествена защита на крепостта осигурявала близката река Мочурица, като покрай това от нейните води чрез специално изграден канал градът се водоснабдявал по време на обсада. Откъм северозапад пък непристъпността на крепостта подсигурявали стръмни естествени скални откоси. Допълнително към нея през Средновековието са изградени и дълбоки земни отбранителни валове.

Край Маркели се разиграват редица сражения между Византийската империя и Българската държава в периода между средата на VІІІ и началото на ІХ век. Тя играе важна стратегическа роля, тъй като е разположена близо до проходите, водещи към столицата Плиска, а от друга страна пък се явява изходна база за нападения над византийската столица. Още кан Тервел (700-721) е изградил към нея едно голямо земно укрепление с площ от около 24 декара, което говори, че там са били настанявани многобройни български военни отряди.

Първото голямо сражение край крепостта е станало по времето на кан Винех (754-760), когато коварните византийци успели да превземат града. В началото на юли 792 г. тогавашният византийски император Константин VІ потегля на поход срещу България и се разполага в пограничната крепост Маркели, заемайки се да я постегне и ремонтира, тъй като по това време тя е полуразрушена. Неговата идея е да завладее плодородната област Загоре като по този начин лиши българската държава от удобен район за настъпление срещу Византия и така ограничи стремежите й да се разширява на юг.

Карта на сражението при Маркели на 20 юли 972 г.

По това време владетел на България е приемникът на Телериг (768-777) – кан Кардам. След като до него достига вестта за византийския поход, той се появява с войските си в местността и заел съседните височини, северно от крепостта. С това си стратегическо местоположение канът преградил проходите, които водели към сърцето на тогавашната ни родина. Идеята на Кардам била да устрои засада на византийците, като насочи конница към техния лагер, за да ги предизвика да започнат бой. Отстъпвайки хитро, конницата е трябвало да подмами ромейските войски към мястото на засадата. За щастие, този замисъл на българския владетел проработил успешно. При едно от нападенията над византийския стан, императорът не се стърпял и повел войските си без дори да ги строи в обичайния военен строй. Въодушевен от предсказанията на своя пророк – астрономът Панкратий, който го уверил, че разположението на планетите му предвещава славна победа, Константин VІ влязъл в битката с безредно пръснати редици и хаотични маневри. Българската конница умело подвела ромейските войски към мястото на засадата и кан Кардам успял без проблеми да нанесе решителния удар, като ги притиснал към близката блатиста местност. Византийците претърпели тежко поражение. Нашият кан пленил целия вражески обоз, заедно с императорския шатър и цялата му прислуга и взел като трофеи много пари и коне. В битката бил пленен и самият император, но късметът му този път проработил и успял малко преди да бъде заведен в българския сан да се измъкне и да избяга. Той се завърнал позорно във византийската столица, както свидетелства в своята „Хроника” Теофан Изповедник: „загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците, между които и магистъра Михаил Лахано-дракон, и патриция Варда, и протоспатария Стефан Хамей, и бившите стратези Никита и Теогност, и немалко царски хора, и лъжепророка и астронома Панкратий, който му бил предсказал, че ще победи”.

След това категорично поражение, Контантин VІ бил принуден да подпише мирен договор и да плаща на българите ежегоден данък. Първоначално той се отчитал редовно с дължимата сума, но през 796 г. решил да спре изпълнението на тези си задължения. Това естествено разгневило българския владетел и той отправил гневно послание към самозабравилия се василевс, като го заплашил с думите: „Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша Тракия”. Самонадеяният Константин VІ, вероятно отново подведен от някой лъжепророк, че може да си играе с българите както си иска, изпратил на Кардам завит в кърпа конски тор, вместо дължимото злато, придружен със следния отговор: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди”. Последвали бутафорни подготовки за нападение, гарнирани с предприети походи от страна и на двата враждуващи лагера, но така и никой не посмял да нападне пръв. Това колебание продължило цели 17 дена, докато най-накрая и Кардам, и Константин се отказали от евентуалната схватка.

Историята на крепостта Маркели продължава след по-малко от двадесет години, когато през май 811 г. от нея започва грандиозният поход на император Никифор І Геник (802-811) срещу столицата ни Плиска. Неговата многобройна войска тогава успяла да превземе столицата и да я опожари, но на връщане била пресрещната от Кан Крум във Върбишкия проход, където на 26 юли (забележете, отново през лятото!) се състояла драматична битка. В зловещите планински теснини воините на Никифор били избити и пленени, а самият император платил с главата си за тази си аванюра. Неговият череп бил обкован със сребро и според византийските хронисти Крум "С гордост карал славянските князе да пият от нея".

В крайна сметка крепостта Маркели отново попаднала в български ръце и била превърната в най-големият български лагер на юг от Стара планина. По-късно границата е преместена далече на юг и укреплението изгубило функцията и на преден пост на отбрана, но останало да съществува като голям български град, както личи от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300-1322) и Иван Александър (1331-1371). Вероятно окончателно Маркели е бил разрушен от турците някъде през 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му поставят основите на днешния Карнобат.

http://www.desant.net/show-news/20626/

[Hatshepsut]

Възстановка на битката при Маркели, 2015г.

[Hatshepsut]

Средновековна слава: Битката при Маркели