Сръбскиятъ национализъмъ - Балкански Пиемонтъ или Велика Сърбия

[Hatshepsut]

Доц. Георги Георгиев: „Велика Сърбия“ днес се е превърнала в „Сръбски свят“

Целта на сърбите спрямо българите е една и съща от времето на Илия Гарашанин и неговите начертания за „Велика Сърбия“ от средата на ХІХ век.

Идеята за „шопска нация“ винаги е съществувала в Сърбия, независимо че в определени периоди е била приглушавана или маргинализирана.

Само че през ХІХ век Милош Милоевич и Панта Сречкович открито говорят за сърби в Карнобат и Шумен, говорят за Бесарабия като Бела Сърбия. Това е пропагандата.

В края на ХІХ и началото на ХХ век проф. Йован Цвийч, който е представител на сериозната сръбска наука, в своите трудове представя западните българи или шопите, че не са същинските българи. Антропологично, културно, материално, чисто физически те са нещо различно от същинските българи, които живеят от Пазарджик нататък. Според Цвийч последните са с ясно забележими монголоидни черти, докато шопите са със славянски. Техният език не е като българския, както и материалната им култура. Така че идеята за шопската нация съществува кога скрито, кога открито, но постоянно в сръбската наука.

И нека не се залъгваме! Когато се говори за шопи и турлаци се визира един огромен ареал. Това не са само нашите шопи около София, със шопско население се свързва цяла Западна България от Видинско до Петричко.

Целта на сърбите спрямо българите е една и съща от времето на Илия Гарашанин и неговите начертания за „Велика Сърбия“ от средата на ХІХ век. Днес тази Стара велика Сърбия се нарича „Сръбски свят“. 

Целите са разчистване на сметките с България, с българското малцинство, колкото е останало в Западните покрайнини. Неговото асимилиране. Създаване на сърбоподоно население в България и в обозримо бъдеще сръбско малцинство. Така България влиза в полезрението на „Сръбски свят“. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/doc-georgi-georgiev-velika-sarbiq-dnes-se-e-prevarnala-v-srabski-svqt

[Hatshepsut]

Гледайте филма на БГНЕС „Пълзящите граници на Сръбски свят“

The Creeping Frontiers of the Serbian World | Пълзящите граници на Сръбски свят

Къде свършва грижата за сънародниците и започва дестабилизацията на суверенни държави? Завърна ли се проектът за „Велика Сърбия“ под ново име?

Три десетилетия след войните при разпада на Югославия идеите, върху които беше изграден проектът „Велика Сърбия“, не са изчезнали. Новият филм на Агенция БГНЕС „Пълзящите граници на Сръбски свят“ показва как старият националистически проект е приспособен към новата геополитическа среда на Балканите.

При хибридния режим на Александър Вучич откритото преначертаване на границите е заменено от по-гъвкава система за влияние и дестабилизация на съседните държави.

Чрез интервюта с журналисти, историци, университетски преподаватели, общественици и експерти по сигурността от Сърбия, Черна гора, Хърватия, Косово и Северна Македония филмът проследява приемствеността между политиката на Слободан Милошевич и концепцията „Сръбски свят“.

Особено внимание е отделено на политическата биография на Александър Вучич. През 90-те години той е генерален секретар на ултранационалистическата Сръбска радикална партия, а през 1998 г. става министър на информацията в режима на Милошевич. Днес откритата великосръбска реторика е заменена от езика на регионалното сътрудничество и европейската интеграция. Филмът поставя въпроса дали зад тази промяна на езика не се крие същата политическа амбиция, преопакована в нова стратегия.

Във фокуса на продукцията е и „Всесръбският събор“ от 2024 г., който събира в Белград политическите ръководства на Сърбия и Република Сръбска, представители на академичните среди и Сръбската православна църква. Приетата декларация предвижда координирани действия в образованието, културата, икономиката, сигурността и опазването на националната идентичност. На практика така се изгражда общо политическо и институционално пространство, което преминава отвъд официалните граници на Сърбия.

Филмът показва и ролята на Сръбската православна църква като трансгранична мрежа за влияние. Нейните епархии, храмове, манастири и образователни структури присъстват навсякъде, където живеят сръбски общности. Там, където Белград не може да действа пряко като държава, Църквата работи като политически инструмент чрез религията, историята, националната памет и символи като „светосавието“ и „косовския завет“.

„Пълзящите граници на Сръбски свят“ прави и паралел с руската доктрина „Руски свят“. Двете концепции са сходни, но не са идентични. Руският проект разполага с глобална военна мощ и се проявява чрез открита агресия и териториален ревизионизъм, „Сръбски свят“ действа предимно като регионална стратегия чрез политическо влияние, местни посредници, медии, религиозни структури и икономически лостове.

Опасността не се състои непременно във военна инвазия или формално преместване на границите. Тя е във възможността съседни държави постепенно да загубят контрола върху процесите в собствените си граници, а процесът на евроинтеграция на Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Северна Македония да бъде силно възпрепятстван.

Къде свършва грижата за сънародниците и започва дестабилизацията на суверенни държави? Завърна ли се проектът за „Велика Сърбия“ под ново име?

https://www.bgnes.bg/gledayte-filma-na-bgnes-palzqshtite-granici-na-srabski-svqt