Археологически находки въ область Пазарджикъ

[Hatshepsut]

Археолози откриха нова част от златен накит на "Юнаците"

Нова златна находка е открита при археологическите разкопки на селищна могила „Юнаците“, съобщиха от Регионалния исторически музей в Пазарджик.

Многонационалният екип, ръководен от доц. д-р Камен Бояджиев, е открил златна пластинка, вероятно фрагмент от накит, при проучване на пласт в основата на последното селище от каменно-медната епоха, отнасящо се към V хил. пр. Хр.

Въпреки малките си размери предметът е от голямо значение за изследване развитието на най-ранната металургия в света, посочват от пазарджишкия музей. Там вече се съхранява пластинката.

Това е поредната златна находка от селищна могила „Юнаците“. През 2016 г. при археологическите проучвания на обекта беше открито златно мънисто, определено като най-старото обработено злато в света, а през 2017 г. – златна апликация.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101857686/nova-chast-ot-zlaten-nakit-be-otkrita-pri-razkopkite-na-unacite

[Hatshepsut]

По пътеките на лятната археология


Селищна могила Юнаците

В селищната могила "Юнаците" от седмица текат усилени археологически разкопки. Обектът се намира Горнотракийската низина на 8 км западно от Пазарджик. Ръководител на разкопките е доц. Камен Бояджиев, който разказва в предаването "Нашият ден":

"Разкопките започнахме от 21 юли. В момента работим с доброволци, които се учат при нас на полева археология, като част от полева школа, която извършваме съвместно с "Балканско наследство" вече десетина години. Финансирането тази година от страна на Министерството на културата тази година е 59 хиляди лв.

Редовните ежегодни проучвания се извършват вече близо 50 години (от 1976) почти без прекъсване. Първите проучвания на могилата са направени още през 1939 г.

Най-ранното заселване на района се отнася някъде 5000 г. пр. Хр., т.е. около 7000 години преди сега. Говорим за самия финал на неолитната епоха и самото начало на халколита или каменно-медната епоха. Скоро след заселването на това място неговите обитатели изграждат укрепителна среда върху определена част на тази площ и постепенно върху нея се натрупват пластовете, които образува селищната могила.

До момента предполагаме около трийсетина селища, които, започвайки от началото на петото хилядолетие пр. Хр., обхващат почти цялата каменно-медна епоха. През четвъртото хилядолетие имаме едно прекъсване в обитаването и през края на четвъртото хилядолетие могилата е заселена с ново население, което свързваме с началото на ранната бронзова епоха. Раннобронзовият пласт е изцяло проучен и обхваща 17 последователни селища от цялото трето хилядолетие пр. Хр. Върху тях следват селища от желязната епоха, римско укрепление, а през средновековието могилата е използвана за некропол на намиращо се в близост селище."

https://bnr.bg/hristobotev/post/101862932

[Hatshepsut]

Тракийската гробница до град Ветрен вече може да се посети

От месец май Тракийската гробница край Ветрен, община Септември може да се посещава. За Европейската нощ на музеите тази събота ще се проведе беседа в гробницата, която датира от IV Век пр. Хр.

125 000 лева бяха отпуснати за дейностите по консервация, реставрация и социализация на обекта. Всички дейности бяха реализирани с финансовата подкрепа на Министерство на културата, с бенефициент Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски" - гр. Септември.

Проектът на арх. Галя Кръстева е реализиран в първи етап, чиято главна цел бе консервация на гробната камера и осигуряване на достъп за посетители. Предвижда се на втори етап да бъдат довършени дейностите по социализация на паметника, намиращ се в непосредствена близост до археологически обект Емпорион Пистирос. Гробницата може да бъде посетена с предварителна заявка, на място в музея или на телефон: 0886 845090.

Археологическият музей "Проф. Мечислав Домарадски" - град Септември има специална програма за 18 май (събота) във връзка с Европейската нощ на музеите, където първо е посещението до гробницата, след това работи ателието за деца и родители. От 17 часа ще бъде открита изложбата "Непоказани находки от Пистирос". Съвсем скоро в музея ще се завърне уникалния глинен печат за изработване на орнаменти върху съдове.

През целия ден на 18 май музеят ще е със свободен вход, с работно време от 10:00 до 19:00 часа.

Повече от интервюто с Виолета Дунева, директор на Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски".

https://bnr.bg/plovdiv/post/101990978/otvarat-za-poseshtenia-trakiiskata-grobnica-do-grad-vetren

[Hatshepsut]

Открито е римско селище в България, унищожено по време на готските набези


Общ изглед на разкритите сгради

Откритието е станало по време на подготвителни работи за монтиране на газопровод край село Боримечково, област Пазарджик. Работниците са открили останките от селище от късния римски период, обхващащо площ от 4400 квадратни метра, То е описано подробно в скорошно проучване, публикувано в Българско археологическо списание.

Останките от късноримско селище, което изглежда частично унищожено от голям пожар. Намерени са много фрагменти от керамика, монети и други артефакти, датиращи от над 1500 години, включително руини на сгради, които хвърлят светлина върху живота в този регион през късния римски период.

Централна траншея на обекта

История и изоставянето на населението

Разкопките разкриват две постройки със стени, изградени от кирпичени тухли, смесени със средно големи камъни, скрепени с кален хоросан. Една от тези сгради е била дълга приблизително 9 метра и е включвала поне три стаи, докато другата се е състояла от две секции.

Проучването подчертава причините, които може да са довели до внезапния край на селището.

Артефактите, включително фрагменти от керамика и монети, са помогнали на експертите да определят времето на гибелта на селището. Сред тях е колекция от сребърни монети, датираща от 3-ти век, която дава хронологична рамка за селището.

Доказателствата за унищожаване от пожар, открити в няколко структури, са в съответствие с историческите записи, споменаващи готското нахлуване в региона по време на управлението на император Деций, което предполага, че селището може да е било разграбено и унищожено по това време. Въпреки че все още е само спекулация, провинция Тракия често е била подложана на варварски набези като част от Готските войни, които продължават през този период.

"Анализът разкри селище, заемащо само един слой, датиращ от късния римски период, който приключва внезапно заради пожар, датиращ от 347 г. сл. н. е., въз основа на доказателства, открити върху монетите", отбелязва авторът Сирма Александрова.

Доказателствата сочат, че селището е било изоставено и никога не е възстановено след пожара.

Някои от откритите монети

Монетите разкриват историята и приемствеността на цивилизацията

Монетите, открити на мястото, очертават хронологичната рамка на историята на селището, разкривайки, че последните монети са сечени по време на управлението на Констанций II (347 – 355 г. сл. н. е.).

Монетите, открити на място, включват екземпляри, сечени при императрица Юлия Соемия, Максимин Тракс, Гордиан III, Филип II и Деций.

Трябва да се отбележи, че по-близо до повърхността е открито съкровище от шест сребърни монети от 249 г. сл. н. е., което свидетелства за по-късни щети, които може да са причинени от земеделска дейност.

Тази датировка показва възможното изоставяне на селището малко след това, вероятно поради нашествията на варварите, които опустошават по-широката област.

Монети от пети век показват приемствеността на селището, както преди, така и след пожара в средата на четвърти век, което подчертава дългосрочното значение на мястото в късноримска Тракия.

Някои от откритите монети

Влияния на римското владичество

Проучването на фрагментите от керамика, много от които украсени с червено, характерни за римското производство, потвърждава влиянието на римската култура в региона. В същото време ръчно изработената керамика показва приемственост с традиционните тракийски керамични стилове, което предполага, че жителите принадлежат към тракийската етническа група.

Находките, които са описани като "ограничени, но разнообразни", включват върхове на стрели, катарами, бижута, шевни игли, ножове, пръстени, вериги и разнообразие от керамични предмети за домашна употреба, като кани, чаши и съдове за съхранение.

Наличието на големи делви, частично заровени в земята, и ями за складиране на продукти, показва, че селището е с уседнало население, занимаващо се със земеделие, а вероятно и с търговия. През римския период селището е било стратегически разположено по Via Militaris, един от основните римски търговски пътища през Балканите.

Тези открития хвърлят светлина върху организацията на селските селища в Тракия през късноримския период и подчертават спешната необходимост от опазване на археологическото наследство на днешна България.

С градското развитие и разширяването на модерната инфраструктура, заплашваща много исторически значими обекти, българските археолози се надяват с помощта на нови технологии, като геохимичен анализ и дистанционно наблюдение, да разкрият повече тайни от римското минало на региона.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/otkrito-e-rimsko-selishte-v-balgaria-unishtozheno-po-vreme-na-gotskit-201641.html

[Hatshepsut]

Кана с печат от V век пр. Хр. откриха на Емпорион Пистирос

В програма "Точно днес"  разказваме за Емпорион Пистирос, и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век.
Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик.

Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна находка, част от керамична кана с изображение от глинен печат от V век пр. Хр., на него има сатир. На отпечатъка се вижда в анфас - сатирът Силен, който е съпровождал бог Дионис. Тук са открити данни за находки от остров Тасос. Тези кани са използвани като модул за отмерване на жито, или с тях от градската общност са плащали данък.

От края на юли до 22 август продължават активните археологическите проучвания на Емпорион Пистирос.

Археологическия музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в Септември е партньор на проучванията. Те за поредна година се провеждат с подкрепата на фондация „Балканско наследство“ и на обекта работят археолози и доброволци от Канада, САЩ, Китай, Великобритания и Южна Африка.

Ръководители на екипа са доц. Алексей Гоцев и доц. Емил Нанков, заедно с Цветелина Славкова от Археологическия музей в Септември.

Местоположение на обекта е на първата тераса на левия бряг на р. Марица (Хеброс), между северните склонове на Източна Рила и Западните Родопи и предпланините на Средна Гора. Териториално попада в Горнотракийската низина.

Предстои Министерството на културата да отпусне средства за продължаване на работата. Археолозите очакват да бъде одобрен проекта им за 69000 лева и проучванията да се подновят през септември. Обектът се проучва над три десетилетия.

https://bnr.bg/plovdiv/post/102199596/kana-s-pechat-ot-v-vek-prhr-otkriha-na-emporion-pistiros

[Hatshepsut]

Най-старото вино в Европа бе открито в селище край Пазарджик

Археологическо откритие от световно значение: в селищната могила "Юнаците" край Пазарджик са намерени най-ранните доказателства за винопроизводство на Балканите. Находката датира от преди 7000 години и според учените представлява една от най-ранните данни за производство на вино в Европа.

Откриването е направено при проучването на къща от каменно-медната епоха, която е била опожарена в петото хилядолетие преди Христа. "Имахме доста голямо количество овъглени ботанични останки от пшеница, ечемик, леща, нахут дори. Имаме данни за събиране и дърво диворастящи плодове като например ябълки, круши, дренки, грозде, диво грозде", обяснява доц. Камен Бояджиев от Националния археологически институт.

Над три хиляди гроздови семки

В една от разкритите къщи археолозите откриха над три хиляди гроздови семки в близост до два разрушени съда. "Може би включително анализите на колегите ботаници свидетелстват за производство на гроздова напитка, най-вероятно вино. И това всъщност е един от най-ранните данни, една от най-ранните данни за винопроизводство, които има на Балканите до този етап", подчертава ръководителят на разкопките.

Селищната могила "Юнаците", известна още като "Градът на птиците", се проучва от десетилетия. Обектът е един от най-важните праисторически паметници в България, който разкрива живота на цивилизация с високо ниво на развитие.

Майстори на керамиката и металургията

Жителите на древното селище са били изключително умели занаятчии. Виното вероятно са сипвали и пили в елегантни и фини съдове, покрити с графитна украса. "Всъщност тази украса с графит е много характерна именно за каменно-медната епоха. В Юнаците сигурно около една трета от съдовете са украсявани", обяснява доц. Бояджиев.

Освен високоразвитото керамично производство, древните жители са имали и специализирано металургично производство. Откриват се златни накити, развита търговска мрежа - сол от Провадия, кремък от североизточните райони, накити от миди и раковини от Егейско море.

Цветни стени и магически символи

Къщите в древното селище са били не само просторни - между 60 и 100 квадратни метра всяка, но и красиво декорирани. "Имаме части от стенна мазилка, които са били също украсявани с подобни мотиви като керамичните съдове", разказва археологът.

За първи път намират част от стенна мазилка около входа на къщата, която е изрисувана с червена и бяла боя. "Дали е свързан с някакво заклинание, предпазващо къщата, или нещо друго не можем да кажем, но подобни мотиви най-общо ромбовидни или спирали, меандри се развиват с ромб в средата", коментира доц. Бояджиев.

Игри и ритуали

В съседната къща пък откриват сериозна колекция от ашици - над четиридесет броя, всички със сходни размери и със следи от обработка. "Всички те са от овце, тоест очевидно са търсени конкретен вид кости, с конкретни размери", обяснява ученият.

Археолозите предполагат, че ашиците са били част от игра или магически ритуал. Женските костени фигурки вероятно са свързани с култа към богинята майка, а изваяните богини от глина подсказват част от неолитната мода с накити по ушите и под устната.

Край на цивилизацията

Древната цивилизация в Юнаците е просъществувала стотици, дори хиляди години. Били са щастливи в "Града на птиците" - техен дом между три планини и две реки. Но идват други - в края на халколита степни номадски племена слагат край на цялата халколитна култура на Балканите.

Културата Марица, носителите на която са смятали птиците за свой прародител, остава завинаги в историята чрез стотиците глинени фигурки и най-старото вино в Европа.

https://travelnews.bg/bg/news/17554986004915/nay-staroto-vino-v-evropa-be-otkrito-v-selishte-kray-pazardzhik