Археологически находки въ Шуменска область

[Hatshepsut]

Уникални части от праисторически кош откриха край с. Иваново

С уникална находка се похвали в края на археологическия сезон д-р Светлана Венелинова. Тя ръководи разкопките на селищната могила край върбишкото село Иваново, датирана приблизително 5 000 години преди Христа.
„Плетен кош, който беше пълен със зърно. Плетеният кош е бил с диаметър 90 см, лежал е върху дървения под на сградата. Запазен е на височина до 17 см, като е запазена само от неговата източна страница и дъното“, каза д-р Светлана Венелинова, археолог в РИМ-Шумен.
Заради климата по нашите земи дървените изделия от този период не са оцелявали до наши дни.
„Кошът е направен от съвсем фини, тънки пръчици с диаметър не повече от 1 см. Има вероятност той да е бил измазан с глина, не можем все още да го твърдим с категоричност. Може да кажем, че отпечатъци от плетени тъкани има запазени от петото хилядолетие от Египет и от Близкия Изток, също и от Китай, но плетен кош намерен, не като отпечатък, а действително сплетен кош на този етап на мен не ми е известно някъде да е намирано“, каза още д-р Венелинова.
В коша е съхранявано зърно, бил е в близост до пещ и следите сочели, че в тази част на постройката е бушувал най-силно пожар.
„От тук нататък предстои плетеният кош да бъде подложен на лабораторна обработка. Работи се с престижна немска лаборатория, където са изпратени проби. Самото укрепване на коша е много сложен процес, трябва да се направят много анализи, включително и минероложки. Тепърва предстои много работа по него, докато бъде годен за експониране. Но това е находка с експозиционна стойност“, каза д-р Венелинова.
Разкопките край с. Иваново бяха стартирани през 2008 година като спасителни, когато частна фирма влезе незаконно с багери да строи в участъка.

https://tvshumen.bg/

[Hatshepsut]

Исторически музей -  Шумен. Обновена зала "Античност"

[Hatshepsut]

Откриха дървена лопата от преди 7 000 години

Запазена дървена лопата от праисторическо време откри археологът доц. Стефан Чохаджиев по време на разкопките в праисторическата могила край с. Сушина. На лопатата се натъкнали при разкриването на две жилища от каменно медната епоха изградени върху отбранителен вал.
„Под пода, под гредореда на едно от жилищата попаднахме на една запазена дървена лопата, като съвременните фурнаджийски лопати, но не са с дълги дръжки, защото пещите, в които се приготвя храната и за отопление са най-много до метър като размер. Тази дървена лопата е някъде 70-80 см с дръжката, напълно запазена цялата дръжка и отпред греблото“, каза доц. Стефан Чохаджиев.
Находката е уникална, тъй като запазено изделие от дървесина от преди близо 7 000 години е изключителна рядкост за нашите земи.
„И действително това за нашите земи, в много обекти имаме запазени съоръжения от дърво или отделни инструменти, но лопатата действително, всеки археолог обича да се хвали, но може да се говори за уникална находка“, каза още доц. Стефан Чохаджиев.
По време на разкопките учените открили и много каменни изделия като човешка глава, инструменти от кост и други ценни артефакти, датирани 5 хиляди години преди Христа. Проф. Чохаджиев ръководи проучванията край с. Сушина вече 15 години поред.

Откриха дървена лопата от преди 7 000 години

https://tvshumen.bg/

[Hatshepsut]

Свещената Мадара - "Туризъм.БГ", 25.11.2023

[Hatshepsut]

Археолози разкриха уникално селище от времето на Златния век

Селището край Велино от 40 декара било обитавано при царете Борис, Симеон и Петър

Археолози откриха най-голямото извънстолично средновековно селище от Златния век на българската държава край шуменското село Велино. Сред находките изпъква уникална сграда със заоблени ъгли – рядкост за средновековната ни архитектура, съобщи Националният исторически музей.

Селището от IX-X век заема 40 декара и е било обитавано по времето на царете Борис, Симеон и Петър. Археолозите откриха улици, крепостни стени, вероятна църква и множество ценни артефакти.

Уникални находки

Сред най-впечатляващите артефакти са бронзова вилица, посребрен накрайник, стила за писане и плочи с графити, включително рядко изображение на изчезналия тур – впрегатно говедо, което е изчезнало в Европа през XVII век.

"Екипите настояват за повече държавна подкрепа, за да продължи проучването на обекта, определян като ключов за българската идентичност," заявиха от НИМ, цитирани от БТА.

Многогодишни разкопки

Разкопките започнаха през 2022 година под ръководството на доц. Константин Константинов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и Ивайло Кънев от Националния исторически музей.

Селището край село Велино представлява изключително важно археологическо откритие, което разкрива нови детайли за бита и културата на българското население по времето на най-славната епоха от средновековната ни история.

https://www.dunavmost.com/novini/arheolozi-razkriha-unikalno-selishte-ot-vremeto-na-zlatniya-vek

Графит на тур върху плочест камък, открит край Велино

Уникална архитектура откриха археолози в селище от Златния век на България край село Велино. Първоначалните проучвания показват, че това може да е най-голямото извънстолично селище този период. То включва сгради, улици застлани с плочи, крепостни стени и вероятно църква, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Етап от проучването на сграда със заоблени ъгли в селището край Велино

Новост е сграда със заоблени външни ъгли, които се срещат много рядко в средновековните български поселища. Тази година разкопките разкриха и ценни артефакти, като плочести камъни с графити, сред които се откроява изображение на тур – впрегатно говедо, изчезнало в Европа през XVII век. Открити са още бронзова вилица, посребрен коланен накрайник, стила за писане и голямо количество битова керамика.

Теренните проучвания на селището край Велино започват през 2022 г. под ръководството на доц. Константин Константинов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ.

Селището край село Велино е обхваща площ от 40 декара и е обитавано при управлението на царете Борис, Симеон и Петър в периода IX – X век.

„Много е рано да кажем какъв е този обект, тъй като сме само на два, три сезона от неговото проучване. Факт е, че е селището е голямо. Има интересни артефакти и от езическия и от християнския период в България. Архитектурата е интересна. Сградата, която открихме е правоъгълна, както и други от този период, но със заоблени ъгли, което е рядкост за средновековната ни архитектура“, каза за ШУМ.БГ доц. Константинов.

Какво още ще разкрие селището край Велино остава да се разбере следващата година. „Проучванията в този обект приключиха за този сезон. Работихме 10 дни като финансирането бе осигурено от НИМ“, каза още доц. Константинов.

Коланна апликация, открита край Велино

Той и колегите му очакват средства от Министерството на културата за теренни проучвания и консервация на археологически обекти. Ако получи финансиране екипът на доц. Константинов ще работи в северозападния сектор на обект № 41, Външен град на Плиска. Там миналата година бе открит печат, който стана най-коментираният артефакт заради неочаквана интерпретация на темата „Богородица с младенеца“.

https://www.shum.bg/article/262388/