Археологически находки въ Шуменска область

[Hatshepsut]

7000-годишна могила проучват в Шуменско

Добре запазена селищна могила на 7000 години проучват археолози в Шуменско.  Древното селище дава ценна информация за живота на хората, населявали земите в Североизточна България през каменно-медната епоха.

Разкопки на обекта могат да се правят само по месец в годината, когато нивото на водата в язовир "Тича", където се намира е спаднало и разкрива древните останки.

Следите от живот тук са датирани около 5000 години преди новата ера. Могилата, която в момента представлява остров във водите на язовир Тича, е била укрепена от каменна стена, нещо рядко срещано за селищата от каменно-медната епоха.

В селището е имало десетки жители, някои от които обитавали големи двуетажни къщи. „Открихме доста тънкостенни цели сервизи, като матрьошки бяха, един до друг…. Жилището е двуетажно, както виждате е силно горяло, на места дори са врели мазилките и керамиката – също”, посочи археологът Митко Вълев.

Според него и колегите му откритите керамични предмети от бита, върховете на стрели и различните накити показват, че селището вероятно е било обитавано от заможни хора.

Бъдещето на могилата е неясно, защото водите на язовира продължават да я унищожават всяка година. Към момента все още не са взети мерки за нейното консервиране и опазване.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/regionalni-novini/7000-godishna-mogila-prouchvat-v-shumensko.html

[Hatshepsut]

Шумен – един от центровете на Българското Средновековие и Възраждане

История и археология - Бойка Рангелова, БНР


Шуменската крепост - XII-XIV век

На около 3 километра от днешния град Шумен 12 века преди новата ера възниква тракийско селище. По-късно то е превърнато в крепост, която, макар и няколко пъти разрушавана, продължава да съществува и през Римската епоха, Византийския период и Средновековието. В Средновековна България твърдината е включена в пръстен от крепости, които охраняват първата столица Плиска. И по-късно, заради стратегическото си място, Шуменската крепост е истински страж на българската държава. Още подробности от Мария Георгиева, главен уредник на Историческия музей в град Шумен.

 „Най-голямо развитие средновековният град придобива в периода ХII-ХIV век, когато той вече носи името Шумен – казва г-жа Георгиева - Укрепен е от четири страни, вътре с няколко квартала, с макар и тесни улици. Има пет църкви в различните райони на града, като най-голямата от тях обслужва местното население. Останалите са фамилни параклиси-гробници. По всичко архитектурата напомня на столицата на Втората българска държава Велико Търново, макар че градът е с по-малки от нея размери. Съвсем нови изследвания, свързани с открит каменен надпис, се опитват да докажат, че когато Търново пада в ръцете на османските нашественици, цар Иван Шишман за кратко време премества центъра на управлението на държавата в град Шумен.

На този надпис освен името на владетеля се чете и името на Шумен. До откриването на този документ се смяташе, че името на града дават турците, когато го завладяват в края на ХІV век. Вече е ясно, че това не е така. Няколко теории има по отношение на това име. Едната теория защитава идеята, че ранносредновековната крепост е носила името на цар Симеон и оттам: Шимеон, Шимеонис и Шумен. Друга теория се опитва да докаже, че името е свързано с особеностите на местността – зашумено, гористо място. Напоследък стана ясно, че селище с такова име има и в земите на някогашна древна България, така че твърде е възможно то да е донесено тук, в днешните български земи, много по-рано, отколкото са смятали изследователите досега.”

През 1444 г., по време на кръстоносния поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело Шуменската крепост е разрушена. Градът е преместен на сегашното му място. През ХVIII и началото на ХIХ век, с развитието на възрожденските процеси в българските земи, започва и замогването на местното население. Наред с икономиката, в Шумен бързо се развиват и просветата и културата.

„Това, че занаятите имат един много бурен разцвет, се дължи и на факта, че тук е настанен много голям турски гарнизон – продължава Мария Георгиева. - Той остава през целия период на турското владичество в Шумен. Даже по време на Руско-турската освободителна за България война нито един войник не излиза оттук. И тъй като този гарнизон е трябвало да бъде хранен и обличан, това дава основание и възможност на шуменското население да развие бързо занаяти, които имат пазар и градът да се замогне. Известни са 22 вида занаяти. Шуменски търговци са търгували далеч зад пределите на Османската империя, снабдени със специални документи от султанската канцелария.



Но по-важното за града е просветното му развитие. Няколко са културните събития, които в Шумен се случват за първи път на територията на българските земи след падането под османска власт. В областта на просветата още през 1849 година в Шумен се провежда училищна реформа. Изработват се учебни програми по европейски образец. Тук през 1846 година се провежда първият годишен училищен изпит. Това са така наречените “изпитания”, които дават началото и на първите ученически диалози, така добре описани от Вазов в главата “Радини вълнения” на романа „Под игото”. В Шумен се създават и програмите за селските училища, с които се въвежда задължително начално образование на българчетата в региона. Едно от първите читалища, създадени в България, наред с тези в Лом и Свищов, е шуменското „Свети Архангел Михаил”, което миналата година отбеляза своята 150-годишнина. Шумен държи първенството и в театралната дейност. Дали първата постановка е „Михал” на известния български педагог Сава Доброплодни през 1856 година? Или можем да се доверим на писмото на арменския пътешественик Манас Парашкян, който през 1813 година - 43 години по-рано, посещава Шумен. Неговите домакини го завеждат на едно тържество, на което той гледа театро. Точно „театро” е думата, която Парашкян използва в писмото си, а той самият е и театрален деец и много добре знае какво гледа. Смята се, че в Шумен през същата тази 1813 година е първото гражданско честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. Шуменците Добри Войников и Васил Друмев са сред основоположниците на българската драматургия, Друмев написва и първата българска оригинална повест “Нещастна фамилия”. Всичко споменато дотук доказва, че Шумен е един значителен просветен и културен център през Възраждането.”

[Hatshepsut]

Откриха най-старото огледало от Средновековието в България?

Археологическите разкопки на новостроящия се участък на магистрала "Хемус" край Шумен впечатлиха премиера Бойко Борисов с намерените там черепи, но археолозите са се натъкнали на далеч по-ценна находка.

Тя е от ранното Средновековие (8-10 век) и представлява бронзово огледало с украса от растителни елементи - лозница, което е характерно именно за тази епоха, обясни гл.ас. д-р Андрей Аладжов от Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките.

Само на няколкостотин метра от пътен възел Белокопитово археолозите работят по късно римско селище със стопанска част. Това е и по-голямата част, която се проучва. Тя се състои от навеси за производство на глинени съдове, пещи за изпичане на глинени съдове, както и складове за съхранение на зърно и други хранителни продукти.

Освен тази епоха обаче има и артефакти от Ранно Средновековна епоха - синхронна на първата българска столица Плиска, обяснява археологът.

От тази епоха са проучени три землянки с размери 3,20 метра на 3,50 метра. Във всяка има по една каменна печка, която е служила за отопление, както и огнище за храна, посочва Аладжов.

Най-интересното е, че в една от печките открихме половин бронзово огледало - това може би е първото огледало, открито въобще в България от този период, смята арехологът.

Освен тези епохи имаме и една по-ранна епоха - Късно Бронзова епоха от 1200-1100 години преди Христа. От нея имаме няколко жилища, които са глинобитни, посочи още експертът.

Те ще бъдат проучени детайлно на следващ етап, най-вероятно в края на септември.

Археолозите са открили и кладенец от Римската епоха, в който са открити части от стомни и кофи. Устието му е било настлано с камъни в широк диапазон, за да се осигури достъпът при кално време.

Открити са и над 400 монети от 4 век до средата на 5 век.

https://dariknews.bg/regioni/shumen/otkriha-naj-staroto-ogledalo-ot-srednovekovieto-v-bylgariia-2184841

[Hatshepsut]

НЕОЛИТНОТО СЕЛИЩЕ КРАЙ ВЪРБИЦА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ
ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ ОБЕКТИ НА БАЛКАНИТЕ


Находки от неолитното селище край Върбица, което животът е започнал преди 7500 години

Неолитното селище край Върбица, което досега беше датирано около 5700 – 5400 години преди Христа, може да се окаже по-древно и да е един от най-ранните обекти на Балканите.  Това показват археологическите проучвания под ръководството на д-р Светлана Кавръкова, завеждащ отдел „Праистория“ в регионалния исторически музей в Шумен.

Селището край Върбица със сигурност е най-ранният обект в Североизточна България и един от трите най-ранни обекта в страната, заяви Светлана Кавръкова, която представи пред журналисти и колеги резултатите от експедицията си.  „Датите, с които разполагаме в момента, показват че селището е съществувало около 5 770 години преди Христа, но това не са най-ранните дати. Очакваме селището да е още по-древно и да датира около 5800 г. пр. Хр.“, заяви Кавръкова.  Ако тези предположения се потвърдят, обектът край Върбица ще се окаже сред най-ранните селища на целия Балкански полуостров.

Неолитното селище се намира на 25 км североизточно от Върбица и е било открито през 2008 г.  До този момент археолозите са проучили културен пласт с дебелина 2,5 метра, който е съставен от десетки жилища и ходови нива.  Находките доказват, че селището до Върбица е възникнало в началото на новокаменната епоха – неолита и е било обитавано без прекъсване през ранния неолит в периода 5700-5400 г. пр. Хр.

Това е един огромен обект и вероятно е с най-дебел културен пласт от новокаменната епоха у нас, заяви ръководителят на експедицията.  В селището край Върбица се откриват всички свързващи звена, които липсват при други обекти.  Тук може да се проследи цялото развитие на най-ранната човешка история по нашите земи във всички нейни етапи, с един постепенен преход, без катаклизми, без прекъсвания, и затова селището край Върбица е толкова ценно, обясняват археолозите.



Културните пластове показват множество жилища, разположени едно над друго. „В продължение на 600 години на това място е имало живот без прекъсване, в резултат на което се е натрупал културен пласт от 5,30 метра“, обясни Светлана Кавръкова. За разлика от други обекти, тук са открити огромни по своя размер жилища, които са надземни. Селището дава информация, че животът тук е бил изключително спокоен.  Селото не е имало нужда да се отбранява и поради тази причина не е изградено укрепително съоръжение.  Било е като истинска идилия – едно място, на което 600 години няма война и хората само съграждат, обясняват археолозите.

По време на археологическите разкопки са открити множество находки – керамични съдове, предмети на бита и култа. Можем  да се похвалим с няколко находки, за които на този етап няма паралел, съобщи ръководителката на експедицията.  Едната уникална находка е костен амулет, който е висял на врата и е украсен със знаци. Амулетът ще бъде подложен на анализ, за да се установи характерът на тези нарези.  Това е предмет, който не можем да сравним с нищо, просто нямаме паралел за него, обясни Кавръкова.  Друг много интересен предмет е висяща женска фигурка.  Според археолозите, до този момент не е известен подобен предмет от тази ранна епоха.

Като цяло могилата е много богата на материал.  Селището е голямо 120 метра в диаметър, а археолозите са копали само върху площ 6 на 4 метра и от от този малък терен имат близо 200 находки.  Затова към обекта вече има много голям научен интерес и археолозите отсега се подготвят за следващия сезон.

https://radian.bg/2017/09/01/neolitnoto-selishte-kray-varbitsa-mozhe-da-se-okazhe-edin-ot-nay-rannite-obekti-na-balkanite/

[Hatshepsut]

110 години Исторически музей - Шумен

[Hatshepsut]

ГРОБНИЦАТА КРАЙ ГРАД СМЯДОВО
(Единствената гробница в България, която е експонирана в музейна среда)





Могилата е разположена на десния склон на р. Камчия, на 1.25 км североизточно от гр. Смядово, в група от 4 могили. Източно от нея има тракийско селище. Могилата е с размери: диаметър 37 м и височина 8.30 м. повърхността и е затревена.
Разкопаната през пролетта на 2000 г. гробница при гр. Смядово е част от могилен некропол, от който са запазени 4 могили.
За съжаление могилният насип пред входа на гробницата е бил разкопаван преди проучването ѝ от археолози и в най-ново време. Гробницата е двукамерна. Вътрешните лица и фасадата са изградени от добре оформени варовикови плочи без спойка. Облицовката е с кожух от плочи със ширина около 1 м, на кална спойка. Покрита е с двускатен плочест покрив.
Двете помещения са отделени едно от друго с преградна стена. Към предверието тя е пластично оформена. Състои се от две страници, върху които е легнал трапецовиден фронтон. Входът е правоъгълен, обрамчен със стъпаловиден оцветен в червено профил. Фасадата е оформена с две полуколони и два капитела, които са повлияни от йонийската архитектурна традиция. Върху капителите и стената е легнала каменна греда (архитрав), върху която е изписан с добре оформени букви двуреден надпис. Върху архитрава в средната му част е поставен полуелипсовиден камък с изображение на две спирали и палмета. Входът на фасадата е трапецовиден, без следи от украса и начин на затваряне. Гробната камера е с вътрешни размери: изток-запад 1.50 м, север-юг 1.90 м.
Това е първата известна у нас гробница с надпис, и доколкото ни е известно подобна практика не е позната през елинистическата, и в по-ранните и късни епохи в границите на античната култура.
Надписът е от три думи в два реда и е изсечен върху архитрава над входа на гробницата. Той вероятно е изписан след построяването ѝ.
Надписът гласи:
Γ Ο Ν Ι Μ Α Σ Η Ζ Η
Σ Ε Υ Θ Θ Υ Γ Υ Ν Η
Името Гонимаседзе е на горният ред. Под него слято са изписани две думи - име и съществително в женски род. Първата дума е личното мъжко име Севт.
Надписът от архитрава на гробницата от Смядово е направен в стила на надгробните надписи от гръцките погребални стели.
Втори резултат от наличието на този уникален надпис е прякото сведение, че съпругите на тракийските благородници са имали самостоятелни гробници, тогава, когато починат преди съпрузите си.
Изисканата, удивително красива гробница, единственият по рода си засега надпис от архитрава ѝ и високата езикова и строителна култура, както и това, че не е временно съоръжение, поставят под съмнение анекдотичния разказ на Херодот за борбата на жените на съпруга да споделят смъртното му ложе и дом, поне към времето на живот на гръцкия историк и поколения преди това.
Надписът съдържа и пряка историческа информация – съобщава се името на тракийския аристократ Севт. Той е известен като приближен на гетския цар Дромихет по сведение на Полиен. Авторът на „Военни хитрости” му приписва чрез подвеждане на Лизимах главната заслуга за пленяването на македонския пълководец и войската му.

Тракийските гробници в шуменско - филм за БГ Наука

[Hatshepsut]

Мадара култов център

[Hatshepsut]

СЪКРОВИЩЕТО ОТ УЛИЦА „ПЕТЪР ДЕЛЯН“

Привечер, на 30 април 1988 г. Валя и Ивелина играят около разрушените и подготвени за събаряне стари къщи на ул. „Петър Делян“ в град Шумен. Навеждат се да търсят парчета мазилка, с която чертаят и рисуват по асфалта. Докато ровят сред отломките от тухли и керемиди в скута им буквално се изсипват златни и сребърни монети. Момичетата започват да разравят счупените керамични парчета, част от гърнетата, в които са били вложени парите. Успяват да изровят почти всички монети от находката. Напълват джобовете си и веднага, без всякакво колебание се отправят към Районното управление на МВР. Там, пред смаяните погледи на дежурните  милиционери, двете момичета изсипват намереното от тях съкровище. Веднага са изпратени екипи от специалисти-археолози на мястото, където е открито съкровището. На другия ден Валя и Ивелина вече не са просто ученичките от Първо основно училище, а откривателките на съкровището от ул. „Петър Делян“.

СЪСТАВ НА СЪКРОВИЩЕТО

Съкровището се състои от 300 монети – 232 сребърни и 68 златни. Съставът му включва западноевропейски емисии – на Република Венеция, Белгийската конфедерация, Австро-Унгария и османски. Последните са и най-многобройни – 257 екземпляра От тях 27 златни, сечени при султаните Махмуд І (1730 – 1754), Осман ІІІ (1754 – 1757), Мустафа ІІІ (1757 – 1773), Абдул Хамид (1773 – 1789), Селим ІІІ (1789 – 1807) и 230 сребърни от същите султани плюс Мустафа ІІ (1695 – 1703).
Характерно за съкровищата от ХVІІІ – ХІХ в. намерени по нашите земи е техният смесен състав. Почти винаги в тях присъстват и западноевропейски емисии. Това се дължи на факта, че османското стопанство през тази епоха е отворено и в него безпрепятствено циркулират валутите на развитите европейски търговски държави. Шестте златни дуката на Република Венеция са с имената на дожовете Алоис Мочениго (1763 – 1778), Пол Раниер (1779 – 1789) и Луис Манин (1789 – 1794). Дукатите на Белгийската конфедерация (35 екз.) са отсечени в периода от 1754 до 1803 г. Към западноевропейските емисии можем да отнесем и двата сребърни талера на австро-унгарската императрица Мария Терезия (1717 – 1780), отсечени в последната година на нейното управление. Това са също много популярни парични знаци опериращи на търговските пазари през тази епоха.

СОБСТВЕНИКЪТ НА СЪКРОВИЩЕТО

Собствениците на повечето съкровище днес остават неизвестни. Това важи най-вече за трезорите от античността и средновековието. Тези укрити в по-ново време (ХІХ в.) имат шанса да разкрият своя собственик. Такъв е случаят и с находката от ул. „Петър Делян”. Монетите са намерени в разрушена и подготвена за събаряне стара къща, принадлежала в миналото на видния шуменски търговец Иван Нешков.

[Hatshepsut]

МОНЕТНО СЪКРОВИЩЕ ОТ ШУМЕНСКА КРЕПОСТ

По време на археологически разкопки през пролетта на 1970 г., в основите на сграда, намираща се в непосредствена близост до църква № 4 на Шуменската крепост, е открито най-голямото монетно съкровище в този средновековен център. Вложено в глинено гърне. Обстоятелствата на откриването му показват, че е укрито набързо от собственика му, поради внезапно възникнала опасност. Руините на този късносредновековен град, опожарен от кръстоносците на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик (1440 – 1444) през есента на 1444 г. затрупват съкровището под развалините до откриването му през 1970 г.
Находката се състои от 51 златни монети – 3 солида и 48 византийски перпери. Трите солида принадлежат на император Лъв I (457 – 474), а останалите 48 – на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254). Това е единствената по рода си монетна находка с толкова голям времеви диапазон между най-ранната (V в.) и най-късната монета (XIII в.). Върху част от византийските перпери има издраскани графити – практика, чието истинско значение все още остава неизяснено.

[Hatshepsut]

БРОНЗОВА МАТРИЦА С ДВУГЛАВ ОРЕЛ ОТ СРЕДНОВЕКОВНИЯ ШУМЕН

Историята около този уникален сфрагистичен паметник остава загадка. Открита през 1970 г., публикувана от покойния вече д-р Васил Хараланов – най-големия колекционер на монети у нас, дълго време считана за безвъзвратно загубена, матрицата като по чудо се появи отново през есента на 2001 г. и беше откупена за сфрагистичната колекция на РИМ – Шумен.
Така науката се сдоби с един уникален паметник – бронзова матрица за подпечатване на кореспонденция с изображение на двуглав орел. Върху матрицата липсва име на владетел, на частно лице или град. Така тя остава анонимна. Но фактът, че между главите на орела е изобразена корона, сочи без съмнение, че притежателят ѝ, ако не самият владетел, е лице, оторизирано лично от царската институция.
Матрицата е с овална форма, върху която сравнително дълбоко е гравиран двуглав орел с криле, разперени надолу под прав ъгъл. Главите на птицата са с дълги човки. Крилата са с два хоризонтални реда пера. Двата крака са представени с по четири разперени пръста. Между шиите на птицата е изобразена стилизирана тривърха корона.

Матрицата е намерена на полянката, южно под Шуменската крепост, където се намира църква № 11. Разкритите там археологически структури сочат, че на това място в епохата на Първото българско царство възниква култов център, който по-късно прераства в манастирски комплекс.
Открита е в изкоп направен при ремонта на панорамния път, водещ от града към крепостта. Публикувана е през 1975 г. от д-р Васил Хараланов, който я обвързва с името на цар Иван Александър (1331 – 1371). Основание за това заключение му дават изписаните монограми, които вижда встрани от крилата на орела. Въпреки че днес такива монограми е трудно да бъдат видени, датировката на паметника без съмнение е в XIV в. По-вероятно е хипотезата матрицата да е принадлежала на местната администрация на град Шумен, който по това време е вторият по значимост градски център в Търновска България.

[Hatshepsut]

ШУМЕНСКАТА ПЛОЧКА

Произведение на релефната, каменна пластика, популярно като „Шуменската плочка“. Не е ясен произходът на паметника – в подножието на проучената Шуменска крепост, но извън археологическа среда. Трудната интерпретация и радиално противоположните мнения на специалистите, правят интригуваща неговата същност.
Върху варовиковата плочка е представена човешка фигура – тяло в профил и глава enface. Лицето е с брада и мустаци, върху главата е поставена трирога шапка или корона. В дясната си ръка фигурата държи кръст с дълга дръжка. В сцената са включени и други персонажи – змии, встрани от централния образ и четирикраки животни, оприличени на кучета или свине. Цялата композиция е увенчана от фронтони с кръстове и два трудно четими надписа. Плоскостният начин на художествено изобразяване, приближава Шуменската плочка до синхронни произведения на българската релефна пластика от началото на VIII век. Априорно плочката може да се тълкува като паметник свързан с прабългарските религиозни вярвания и в частност с шамански практики.

Разчитането на надписите и трактовката на включените в композицията елементи насочват към диференцирано тълкуване. В централната фигура се разпознава праотецът Адам, цар на хора и животни, съчетаващ в себе си белези на двата пола - т.нар. андрогин. Алтернативно е свързването на сцената с Иисус – пастир и евангелската притча за изгонването на бесовете и прехвърлянето им в свине. В този, на пръв поглед пълен с фантазии релеф, съществува реализъм и лекота на възприятие от зрителя.

[Hatshepsut]

КАМЕННИ СТАТУИ ОТ ЦАРЕВ БРОД

Двете каменни статуи от Ендже (дн. Царев брод) са открити от иманяри през 1926 г. Заслугата за тяхното изваждане и пренасяне в Шуменския музей е на Рафаил Попов. Те са известни в научната литература под условното име „каменни баби” по подобие на многобройните статуи в Южна Русия.
Каменните баби (от тюркски език „баща, войн”) заедно с девташларите (тюрк. „камъни - духове”) са от комплекса източно от село Царев брод в района на Плиска и са подобни на тюркските балвани. В старобългарската литература блъванъ означава статуя на човек, а в тюркските езици като balbal > balban > balvan „каменен стълб”, издигнат от хана за представяне на убитите от него врагове.
Въпросът за комплекса от балвани при с. Царев брод е дискусионен. Една част от учените смятат, че те са част от прабългарските погребални обреди, а „каменните баби” са образи на български владетели – войни от VІІІ – ІХ в. Други учени подкрепят утвърдилото се мнение, че те са с куманска принадлежност и ги отнасят към ХІІ – ХІІІ в.
Според Р. Рашев се различават две фигури – мъжка и женска.
Мъжката фигура е изсечена върху стълб от едрозърнест пясъчник с плосък гръб, висок 2,65 м (само фигурата е 1,80 м). Представен е мъж в цял ръст, прав, насреща, с чаша в двете ръце, събрани пред корема. Облечен е в къса връхна дреха – кафтан до коленете, обшит в долния край с широка кожена лента, върху която са закрепени метални апликации с форма на розета. На кафтана се кръстосват няколко ремъка, два от които през раменете и мишците се захващат за гърба. На главата се различава шлем с ребра, а под него на гърба се спуска заплетена в три плитки дълга коса. На лицето не са предадени никакви подробности.
Женската фигура е изрязана върху подобен стълб. Представена е жена в цял ръст, насреща, която държи с двете си ръце пред корема също чаша. Тя е облечена с дълга дреха под коленете, пристегната с колан, под която личат плитко вдълбани вертикални гънки. Гърдите на женската фигура са предадени реалистично и върху тях се различават нанизи на огърлица. Отстрани на главата се спуска права коса. Стиловите белези на скулптурата са подобни на мъжката фигура – обобщеност, липсата на индивидуални черти и търсене на монументалност. И при двете скулптури на култовата пластика долната част на стълбовете им е необработена за побиване в земята.

[Hatshepsut]

СЪКРОВИЩЕ ОТ СРЕБЪРНИ СЪДОВЕ ОТ ШУМЕНСКА КРЕПОСТ

Съкровището е открито при археологическите разкопки през 1972 г., в югоизточната част на крепостта. Съдовете са намерени в близост до късносредновековния катедрален храм (църква № 4). Това дава и основание на В. Антонова да определи находката като съдове с литургично предназначение. Въпросът за функционалното предназначение на уникалните паметници на торевтиката от ХІІІ век остава дискусионен.
Находката се състои от три сребърни таса, два от които са с позлата от вътрешната страна. На единия от тях, от външната страна, е гравиран благопожелателен надпис, който гласи: „На Вачо чаша за наслада, и в нея петдесет екзагии, и който нея ще изпие да е благоименит” Превод: Н. Овчаров
От вътрешната страна на съда са били апликирани и кръгли медальони, но те за съжаление не са запазени. Таса (патера) с надпис е собственост на високопоставена личност. Надписът е епиграма с увеселителен характер. Той е уникален случай на старобългарска светска поезия. Учените предполагат, че сребърните чаши за пиене с надписи са били отличия за благородния произход на българските боляри.
В центъра на втория тас, в кръгъл медальон, e представено митичното същество кентавър. Съдът е с интересна форма от дванадесет фестонирани ивици и се отнася към паметниците с антропоиди. Кентавърът (според някои учени е с лъвско тяло) е предаден в профил и ход надясно, а торсът на човека е насреща с вдигната дясна ръка, а в лявата е стиснал змия, насочена към главата на конника. Полето около двете фугури е с растителна украса от полупалмети. На човешката фигура се различават детайли от народна носия. Митичните същества поставяни на метални и глинени съдове имат защитна функция.
Третият съд е полусферичен с допълнително припоена дръжка във формата на стилизирана глава на пантера или лъв.
Съкровището е важно свидетелство за възможностите на градския елит и шуменските боляри през Късното средновековие.

[Hatshepsut]

Археологическо чудо на 7000 години изплува от водите на язовир "Тича"

Крепостна система на 7000 години проучват археолозите на малко островче в язовир "Тича". 1000 години след като първите земеделци заселват земите ни, вече са се радвали на големи блага, но заедно с това са имали и врагове, водили са се кървави битки, строили са се мощни крепостни стени. Дошли са тук преди 7000 години и са намерили своя дом и защита между водите на Камчия и неин приток. И са превърнали дома си в крепост. Никой не е строил нищо подобно преди това. Как една шепа хора без никакъв опит са построили тази стена, какво са пазили толкова ревностно, а какво други с цената на живота си са искали да притежават, това вече археолозите 10 години се опитват да разберат, уточнява БНТ. Изглежда опасността е бил техен неизменен спътник и не са имали никакъв покой от самото начало. Сега археолозите са силно впечатлени и от първия им опит да си построят защитна стена. "Ето този глинен вал с палисада отгоре. Какво значи това - вал - натрупват глина, трамбоват я, изкопават си една траншея, ето това е тя, където може да забиват по-лесно коловете за палисадата", заяви доц. д-р Стефан Чохаджиев - ръководител на археологическите разкопки. Зад закрилата на вала е самото селище, което едва ли е събирало повече от 100 човека. Разкрили са изцяло две къщи от по-ранните периоди.

Дюшемето е на 7000 години. Това вече рядкост. Дървото е нетрайно и първо изтлява. Но не и тук. "Върху тези греди те са застилали един пласт глина и там върху профила", допълва Чохаджиев. Макар от глина и дърво, те са боготворели домовете си. Археолозите откриват множество умалени копия на къщичките им. И освен представа за вида им, научават и по нещо за техните вярвания. "Тия модели показват известни - ние така го наричаме - култа към домашното огнище, към жилището. С цел опазването. Благополучието", казва още археологът. И другите находки разказват за сравнително богат и благоденстващ живот. Освен за земеделие и скотовъдство, роговите въдици, върхове на харпуни и копия, стотици рога от елени разказват за усилен лов и богат дивеч.

"Вероятно сме попаднали на работилница за костени изделия", уточнява Чохаджиев. Това не е единственото селище от халколита по поречието на Камчия, което се е радвало на природните блага. Но е от малкото с толкова мощна крепостна система. След като глиненият вал е опожарен, жителите на селцето веднага започват да строят огромна каменна стена, от височината ѝ още стоят 5 метра и добре изграден бастион. Справили са се превъзходно, без да имат какъвто и да било опит, без дори достатъчно работна сила.

https://blitz.bg/lyubopitno/7000-g-arkheologichesko-chudo-izpluva-ot-vodite-na-yazovir-ticha_news766923.html

[Hatshepsut]

Артефакти от различни епохи намериха археолозите
при работата си по трасето на автомагистрала "Хемус"

Артефакти от три епохи намериха археолозите при работата си по трасето на автомагистрала "Хемус" край шуменското село Градище. На обекта работят над 100 души, 16 от които са археолози. Ръководитеят на спасителните археологически проучвания д-р Станислав Иванов от Националния археологически институт с музей - филиал Шумен, обясни, че се проучва селище от първата българската държава, създадено през 9 век. В сервитута на магистралата попадат около 17 декара от него. Тепърва археолозите ще го проучват от северната и южната страна на пътя. Вече са разкрити около 80 жилища. Те са тип землянки - традиционни за българите от неаристократичен произход. Некрополът на селището все още не е открит. Не са намерени и стопански или складови постройки. Археолозите обаче не изключват възможността да попаднат на такива, когато догодина продължат работата си по обекта. На мястото са открити много предмети, използвани в бита - ножове, костени шила, бронзови накити, най-често пръстени. Една от интересните находки е медальон, който вероятно е бил ползван като амулет против уроки. Друга често сещана находка са върхове на стрели, макар че според Иванов на това място едва ли се е водила някаква битка. По-скоро мъжете в селището са били войници. Открити са и пещи, които са били за производство на битова керамика. От по-ранни периоди има засечени отделни структури от халколитната епоха, тъй като в близост се намира една селищна могила от този период, но те са сравнително ограничени като количества.

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_jylycxu1

[Hatshepsut]

Обновена зала "Праистория"



Обновени зали "Праистория" и "Античност"