Българитѣ въ Хърватия

[Hatshepsut]

Българите в Хърватия

Как и кога се е формирало българското малцинство в Хърватия

Българите са идвали на територията на Хърватия в няколко различни периода. Първите българи са дошли в Загреб през втората половина на XIX век. Те са били млади хора, студенти, които са получили стипендии благодарение на епископ Йосип Щросмайер, а по-късно и на Франьо Рачки. Тази тенденция продължава и след освобождението на България от турско робство когато българските студенти тук са много повече.

След завършване на образованието си в Загребския университет голяма част от тях се завръща в България и стават строители на новата българска държава. Но някои създават свое семейство и завинаги остават в Хърватия.

Втори път голям брой българи пристигат в Загреб в началото на XX век. Това са хора земеделци, селяни, които са се занимавали със селско стопанство и които са дошли, както се казва, на гурбет за парче хляб. Сламените покриви на техните къщи са се виждали на края на Максимирската гора.

След края на Първата световна война в Загреб пристига голяма група български градинари, които активно участват в живота на града и околните селища. След тяхното пристигане предлагането на загребския пазар става по-разнообразно и богато, защото българските градинари донасят със себе си и започват да отглеждат тук някои зеленчуци, които местните жители не са познавали. Техният усърден и скромен труд, тяхната честност, оставят дълбока следа в съзнанието на загребчаните и те дълго време всеки, който се занимава с градинарство, са наричали „българин”, независимо от това, че не е имал никаква връзка с българите. По този начин загребчани са изразили особеното си признание към българските градинари за тяхното трудолюбие и за приноса им в подобряване качеството на живота в Загреб.



Следващата преселническа вълна е в навечерието и началото на Втората световна война, когато Хърватия и България са били съюзници и техните двустранни връзки достигат възможно най-високото ниво. Когато българите са учили извън своята родина България, традиционно са избирали да следват в Загреб, Прага, Париж, Берлин и Цюрих. Така, в началото на 40-те години, в Загреб идват много български студенти. Според неофициални данни техният брой е бил около петстотин. Следвали са предимно право, медицина, строително и машинно инжинерство. Например – през учебната 1942/43 г. в Медицинския факултет на Загребския университет са следвали повече българи отколкото хървати. Впрочем не трябва да се забравя, че по време на войната в Хърватия е била въведена трудова повинност и хърватите, които са имали възможност да следват са били по-малко, отколкото в мирно време.

След завършване на образованието си доста българи остават в Загреб, т.е. в Хърватия и тук създават семейство. В същото това време, в края на 30-те и началото на 40-те години, освен студенти, в Загреб пристигат и сравнително голям брой музиканти и певци, които активно участват в културния живот на Загреб и на Хърватия като цяло. Ще споменем само някои от тях – Петър Райчев, Стоян Коларов, Мариана Радев, Яна Пулева-Папандопуло, Филка Плетикосич и др. Студенти и музиканти пристигат тук до 1968 година, т.е. до известните събития в Чехословакия, след които българското правителство максимално ограничава пътуванията в тогавашната Югославия.

Между другото, смята се, че голям брой българи, бягайки от турците, са дошли на територията на днешна Хърватия – чак до адриатическото крайбрежие. Те много отдавна са асимилирани, а свидетелства за тях днес съществуват само в църковните книги и в запазените имена, които завършват на “ов”.

Според преброяването на населението през 2001 г. в Хърватия е имало 331 българи, от които 174 живеят в Загреб. Възможно е този брой да е по-голям, но потвърждение за това трябва да почакаме при следващото преброяване. От казаното дотук е ясно, че най-много българи живеят в Загреб, а останалите са разпръснати в цяла Хърватия: Пакрац, Славонски брод, Джаково, Вуковар, Осиек, Риека, Пула, Сплит, Имотски, Дубровник и т.н.

През 1998 г. в Хърватия е основана Национална общност на българите в Република Хърватия със седалище в Загреб. Тази общност, която вероятно е една от най-малките в Загреб, има помещения на улица „Княз Мислав” № 13, които са й предоставени от Градския съвет на Загреб. В тях се провеждат всички мероприятия, свързани със запазване съществуването на българското малцинство, неговият език, култура и обичаи.

http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:333997

[Hatshepsut]

Сайт на българите в Хърватска:

https://www.bugari-u-hrvatskoj.com/

[Hatshepsut]

В навечерието на Деня на народните будители българска делегация поднесе венци на гроба на епископ Йосип Щросмайер в хърватския град Джаково


Срещата на българската делегация с Джаковачко-осиечкия архиепископ Джуро Хранич

В навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, извънредният и пълномощен посланик на Република България в Хърватия Ива Крулева, представители на Националната общност на българите в Хърватия начело с председателя ѝ Рашко Иванов и представителят на българското малцинство в Градския съвет на столицата Загреб Перо Дианков, както и българи, живеещи в Хърватия, посетиха днес град Джаково.

Делегацията поднесе венци на гроба на епископ Йосип Юрай Щросмайер в знак на признателност и уважение към приноса му за възраждането на българската нация.

През втората половина на ХІХ век, с финансовата и морална подкрепа на епископ Щросмайер, своето образование в Загреб завършват ученици, гимназисти и студенти от България. Голяма е неговата заслуга и за издаването на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови през 1861 г. 

След церемонията българските представители бяха приети от Джаковачко-осиечкия архиепископ и митрополит Джуро Хранич. Той изрази удовлетворението си от традиционната среща с българския посланик в Хърватия и с делегацията на българската общност.

„Нашата среща е потвърждение на вековното приятелство между нашите два народа и на отличните връзки между различните институции на Хърватия и България, особено в областта на културата и науката“, заяви архиепископ Джуро Хранич.

Посланик Ива Крулева и председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов благодариха за топлия прием и договориха с Джаковачко-осиечкия архиепископ програма за отбелязване на Деня на народните будители през следващата година, когато се навършват 165 години от издаването на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови.

Следобед в голямата зала на Католическия богословски факултет в Джаково бе представена брошурата „Историята, която ни свързва. Семейство Пеячевич и България“, посветена на връзките на аристократичния род Пеячевич с България и издадена с помощта на Министерството на външните работи на Република България и Хърватско-българското дружество в Загреб. Изданието представиха председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов, извънредният и пълномощен посланик на Република България в Хърватия Ива Крулева и главният редактор и автор на текстове в брошурата Диана Гласнова, главен секретар на Хърватско-българското дружество в Загреб и главен редактор на двуезичното списание на български и хърватски език „Родна реч“, издание на Националната общност на българите в Хърватия.

На представянето на брошурата присъстваха Джаковачко-осиечкия архиепископ и митрополит Джуро Хранич, хърватският лингвист и университетски професор академик Степан Дамянович, заместник-председателят на литературно-научната и просветителска институция „Матица хърватска“, представителят на българското малцинство в Градския съвет на Загреб Перо Дианков, членове на културни организации и българи, живеещи в Хърватия.

https://www.bta.bg/bg/bg-world/995194-v-navecherieto-na-denya-na-narodnite-buditeli-balgarska-delegatsiya-podnese-vent

[Panzerfaust]

За българи в Хърватия, макар и денационализирани, можем да броим и "македонците", които особено след Втората световна война емигрират към по-развитата република. Също и българите от Западните покрайнини и сръбски Банат, каквито не може да не са емигрирали. Сега погледнах статистиките от преброяванията - и българите, и "македонците" намаляват между преброяванията от 2011 и 2021. Според мен това се дължи единствено на асимилация и смесени бракове, не че намаляват като реални бройки.

https://hr.wikipedia.org/wiki/Bugari_u_Hrvatskoj

https://hr.wikipedia.org/wiki/Makedonci_u_Hrvatskoj

[Hatshepsut]

Кръгла маса по повод 165-годишнината от отпечатването на сборника „Български народни песни” на братя Миладинови се състоя в Загреб

БТА, Загреб (17 април 2026) По повод 165-годишнината от отпечатването на сборника „Български народни песни” на братя Миладинови в Загреб, Националната общност на българите в Хърватия организира кръгла маса. Участници в събитието са (на снимката отляво на дясно): председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов, съпредседателят на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Република Северна Македония проф. Ангел Димитров, проф. д-р Стипе Ботица от Философския факултет на Загребския университет, заместник-председателят на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония доц. Наум Кайчев от Софийския университет „Климент Охридски”, заместник-председателят на Дружеството на хърватските писатели Мирко Чурич и телевизионният журналист и доайен на българската общност в Република Северна Македония Владимир Перев

През месец юни тази година се навършват 165 години от отпечатването на сборника „Български народни песни” на братя Димитър и Константин Миладинови. По повод тази важна годишнина за българската история, фолклористика и култура, Националната общност на българите в Хърватия организира в залата на най-старата хърватска културна и издателска институция „Матица хърватска“ кръгла маса.

Събитието откри Рашко Иванов, председател на Националната общност на българите, който в своето изказване подчерта значимото място на делото на двамата братя в културното и духовно възраждане на българския народ. Сборникът, издаден с моралната и материалната помощ на епископ Йосип Юрай Щросмайер през 1861 г. в Загреб, дава тласък за опознаване на хърватското общество с българското народно творчество, каза Рашко Иванов.

Първият доклад на кръглата маса бе на проф. Ангел Димитров от Софийския университет „Климент Охридски,  съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Република Северна Македония и бивш български посланик в Скопие и в Република Сърбия. Той говори за богатството на сборника на Миладинови, който включва над 660 песни групирани в 12 дяла, които представят основните жанрове в българския песенен фолклор – юнашки, хайдушки, любовни, лазарски, самовилски, овчарски, жальовни, сватбени, църковни, жетварски. Сбърникът съдържа поговорки и гатанки, както и описания на народни обичаи и на детски игри.

Проф. Ангел Димитров отбеляза политиката на македонизма, интерпретираща песните от сборника на братя Миладинови в духа на коминтерновското разбиране на македонския въпрос, в резултат на което от името на книгата, издавана в Македония, е заличено определението български народни песни. Той се спря на сложните отношения между история и политика в Република Северна Македония, които рефлектират и върху днешното тълкуване на делото на братя Миладинови в Скопие.

От българска страна с доклад участва и доц. Наум Кайчев от Софийския университет „Климент Охридски,  заместник-председател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония.

От хърватска страна доклади изнесоха проф. д-р Стипе Ботица от Философския факултет на Загребския университет – езиковед, фолклорист и бивш председател на „Матица хърватска“ и Мирко Чурич, заместник-председател на Дружеството на хърватските писатели.

На кръглата маса участва и дългогодишният телевизионен журналист и доайен на българската общност в Северна Македония Владимир Перев.

На събитието присъстваха българският посланик в Хърватия Ива Крулева, служители на Посолството в Загреб, представители на хърватски културни институции и интелектуалци, както и българи, живеещи в Загреб.

https://www.bta.bg/bg/bg-world/1107687-kragla-masa-po-povod-165-godishninata-ot-otpechatvaneto-na-sbornika-balgarski-n