Българитѣ въ Казахстанъ

[Hatshepsut]

Какво съдържа:

1 / СЕЛО БЪЛГАРКА
- История
- Къде се намира и население
- Култура
2 / БЪЛГАРИ В КАЗАХСТАН
- История
- Население и география
- Култура
3 / Видео предаване от 7.02.2015 г. "Облаче ле бяло" село Българка, Казахстан (времетраене 1 час)

1 / СЕЛО БЪЛГАРКА
- История
Селото е основано 1908 година от бесарабски българи (гагаузи). През първите години от заселването е създадено и училище, в началото като църковно.
- Къде се намира и население
Село Българка е село, разположено в Алгински район, Актобенска област, Казахстан.
През 1999 година населението на селото е 992 души (470 мъже и 452 жени). През 2009 година населението му е 480 души (237 мъже и 243 жени).
- Култура
Български училища са: Българско средно училище - с. Българка (от 1908), Българско отделение в Училището за национално възраждане - Павлодар.
През 2008 година в селото се открива българско основно училище, година след откриването му български език не се изучава, няма учители от България и учебници.

2 / БЪЛГАРИ В КАЗАХСТАН
- История
Преобладаващата част от българите са потомци на изселили се в края на 18-ти и началото на 19-ти век на територията на Руската империя. Впоследствие, в периода 1908–1920 година някои от тях се преместват от Бесарабия и Крим в Казахстан, а през 1944 година около 12 хил. българи от крим са били насилствено депортирани в Казахстан. Те са депортирани от душманина на българската цивилизация ,,имерията на злото" русия , и обвинени за врагове , за сътрудници на Хитлеристка Германия и Царство България , която 1941-1944 е съюзник със Хитлериска Германия, и българите през 1941 г. освобождават българското землище: Вардарска Македония, Беломорието (Кукушкия край е бил смесен българо-германски) и малка част от Поморавско, до 9 септември 1944 г. руската окупация http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2015/04/1944.html . Преди насилствените изселвания според официалната статистика българите са били около 12 500. Те са разпръснати по много райони на русия ( Съветския съюз ) и не ги оставят да се заселят компактно  – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан или из целия Сибир. Много от тези хора се асимилират и им забраняват да говорят български; само по-възрастните хора, които са се завърнали, говорят български.
Заедно с тях са преселвани и българи (гагаузи) от Бесарабия, които в Казахстан се определят като българи. Според преброяванията през 1989 година те са били 10 400 души.
Българи се заселват в Казахстан и през 50-те и 60-те години на 20 век, във връзка с изграждането на нови стопански обекти в рамките на кампанията по усвояване на целинните земи.

- Население и география
Българите в Казахстан са между 15 000 и 50 000 души, те населяват основно Актобенска и Павлодарска област. В Източен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война.
Селища с компактно българско население са: Разумовка и Андреевка (Източноказахстанска област), Българка (Актобенска област), Октябърское (Алматинска област).

- Култура
В Алмати има създаден Български културен център, структури на Обществен фонд на етнически българи в Казахстан "Славяне" ( само да вметна , че славяните се измислят от русиа Екатерина Велика към края на 18-ти век, с цел заличаване на българските колонии - племена каквито всъщност "руснаците" са ), Обществено обединение "Български културен център на депортираните българи "Възраждане" - на депортираните кримски българи
Български дружества са: Обществен фонд на етнически българи в Казахстан "Славяне" - Павлодар (от 2002), Обществено обединение "Български културен център на депортираните българи "Възраждане" - Атирау (от 1997), Обществено обединение "Български културен център в Казахстан" - Алмати (от 1994).

3 / Видео предаване от 7.02.2015 г. "Облаче ле бяло" село Българка, Казахстан (времетраене 1 час)

Облаче ле бяло - село Боларка, Казахстан

[Hatshepsut]

Българите в Казахстран - хиляди километри носталгия

[Hatshepsut]

Малката България в Казахстан

Казахстан - страната, стъпила на два континента – Европа и Азия, в България е все още слабо позната и обвита с тайни. И въпреки това двете държави имат помежду си невидимо свързващо звено – около 4 500 българи в състава на над 18-милионното население на страната на златното слънце.

Как и кога българите се озовават там, как успяват да запазят традициите и езика си? За това разказва в интервю за „Радио България“ Валентина Шатова, която от 2012 г. е ръководител на българския етнокултурен център „Здравец“ в гр. Павлодар, Казахстан.

В началото на ХХ век – в периода между 1907 г. и 1911 г., част от българите, които през XIX век намерили в Бесарабия спасение от гнета на османлиите, отново събрали покъщнината си. Този път – подгонени от аграрната реформа в Руската империя, предприета от министър-председателя Пьотър Столипин. В търсене на земя и по-добър живот те се устремили към степите на Казахстан. Наред с останалите багажи, българите помъкнали и своите фиданки, семена. Това знае Валентина Шатова от разказите на своята майка. С влак българите стигнали до Омск, а оттам потеглили с обози. Искали да се установят на левия бряг на река Иртиш, но по нареждане на местната администрация били изпратени в голата степ. Там, на 70 км от Иртиш, българите създали две процъфтяващи села – Разумовка и Андриановка, второто от които все още съществува.

Местните казаци научили българите да строят къщите си – землянки от глина и слама. Те ги поддържали чисти и винаги белосани, защото, както казва Валентина Шатова, българите са „трудолюбив и много старателен народ“.

Днес основната част от българското население на Казахстан е концентрирана в Павлодарска и Актюбинска област. То все още пази езика си, макар диалектът му донякъде да се отличава от българския, който се говори в България.

„Българският ни език е малко опростен. Диалектът ни не е претърпявал никакви промени, сякаш е застинал. Говорим така, както са говорили нашите деди преди 100 години. Запазва се най-вече на битово ниво в изцяло българските семейства“, казва Валентина Шатова.
Тя е етническа българка, но за първи път посещава историческата си родина през 2016 г., когато участва в Международния семинар по български език и култура във Велико Търново.

„Когато се приземявах в София, почувствах, може би на генно ниво, че съм се върнала при корените си“, - спомня си с вълнение Валентина Шатова.

Днес, в ръководения от нея център, подрастващите българи в Казахстан изучават български език и нашите традиции, култура и кухня. Популяризират ги като организират празници пред публика. През 2017 г. тържествено отбелязват 110-годишнината от преселването на българите в Казахстан.

„Центърът ни е създаден през 2002 г. от Пьотър Каменецки. Нашата дейност е насочена към съхраняването и развитието на българската етническа самобитност“, пояснява Шатова.

Сред любимите празници на българите в Казахстан са Бъдни вечер и Коледа, които те отбелязват, както в България, на 24 и 25 декември. Посрещат празника с традиционните български баници със сирене и тиквеници. Другият любим празник е Баба Марта. На 1 март възпитаниците на етнокултурния център „Здравец“ раздават мартенички на малки и големи не само от българската диаспора, но и от други етноси, обясняват символиката им.

„Хората много се радват и вярват, че, когато им вържат мартеничка, ще бъдат здрави“, казва Валентина Шатова.

Другата основна дейност на центъра е обучението по български език.

„Имаме разкошни класни стаи. Благодарение на българското посолство в Казахстан и на българското Министерство на образованието разполагаме с много литература, с всички необходими учебници, видео и аудио материали“, споделя Валентина Шатова.

В класовете по български към Центъра се подготвят и младежи, които искат да продължат образованието си в България по квоти, определени от българското Министерство на образованието. Вече 30 млади българи от Казахстан са дошли да следват в България и са намерили за себе си успешна реализация.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101330425

[Hatshepsut]

На фокус Българи в Казахстан

[Hatshepsut]

Темата на NOVA: „Българи от Казахстан“ (24.05.2025)