Българитѣ въ Ирландия

[Hatshepsut]

Българи в Република Ирландия

Българите в Република Ирландия са между 2000 и 4000 души.

Дружества

Ирландско-българско образователно и културно дружество – Дъблин (от 2003)

Електронни медии

Български електронни медии са: Българско интернет общество в Ирландия BulgariaIE (от 2004), Сайт за българите в Ирландия (от 2008).

Училища

Български училища са: Българско училище „Азбука“ – Дъблин (от 2008), Българско училище „Любознание“ – Корк (от 2010).

Църковни общини

По идея и с помощта на силистренеца Искрен Кръстев в град Корк на 16 април (Лазаровден) 2011 година се основава Българска църковна община „Св. Преподобни Йоан Рилски“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи в Република Ирландия

Живот и труд в Ирландия

Обща информация за Ирландия



Република Ирландия, известна още като Ейре, е държава, която заема около 5/6 от остров Ирландия.

Официално име – Ирландия

Население – 4 86 млн. души

Столица – Дъблин

Език – ирландски, английски

Валута – евро

Площ – 68 890 кв. км.


Достъп до пазара на труда на Ирландия за граждани на България

Българските граждани могат свободно да влизат, пребивават и работят в Ирландия само с лична карта или паспорт. Не е необходима адресна регистрация и могат да останат в страната до 90 дни без ограничения. Ако планират да останат след изтичането на тозаи срок, те следва да са отговарят на определени условия (повече информация е достъпна ТУК ).

За започване на работа е необходим „Персонален номер за обществени услуги” (Personal Public Service Number - PPS). Той представлява индивидуален референтен номер, чрез който може да бъде получен достъп до социални помощи, обществени услуги и информация в Ирландия. Той представлява 7 цифри, последвани от една или две букви.

За да бъде получен Персонален номер за обществени услуги, е необходимо лицата да педставят документ за самоличност, доказателства защо се нуждаят от такъв и за адреса, на който пребивават.

https://www.mlsp.government.bg/zhivot-i-trud-v-irlandiya

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Как оцеляват българите в Ирландия?

Ирландия, която е сред най-засегнатите от икономическата криза държави, доброволно репатрира граждани на Европейския съюз, изпаднали в бедствено положение. Сред тях има и българи.

Нуша Йонкова от неправителствената организация Имигрантски съвет на Ирландия (Immigrant Council of Ireland) смята, че независимо от единични бедствени случаи, българите не присъстват осезаемо в тези статистики. Предимно граждани на Полша и Литва използват схемата за доброволно връщане в страна от Европейския съюз.

Къде са местата за българи?

В Ирландската република в момента живеят между три и четири хиляди български граждани. За тях трудовият пазар не е изцяло отворен. Те могат да работят като самонаети /self-employed/ и занимаващи се с малък бизнес.

Могат също така да кандидатстват за разрешително за работа наравно с гражданите на страни, които не са в Европейския съюз. Но поради кризата е изключително трудно да се получи разрешително за по-ниско квалифицирани професии.

За високо-квалифицираните работници е предвиден друг тип разрешително за работа. Но за него кандидатът трябва да е получил предложение за заплата от над 60 хиляди евро годишно и то за строго определени професии. Те са наистина ограничени – компютърни специалисти, лекарски професии. Има списък на професиите, за които може да се издава т.нар. зелена карта.

Млади, висококвалифицирани и добре интегрирани

Броят на нелегално работещите българи в Ирландия, според Нуша Йонкова, е скромен. Интересът към страната спадна рязко след 2007 година. Според статистиката, през 2007-ма, която е пикова, са издадени около хиляда социално-осигурителни номера на българи. Следващата година са били издадени 700, а през 2009-2010 тази цифра пада на по-малко от 300 разрешителни на година”.

Кризата принуди някои българи да се върнат обратно, казва Йонкова. Според нея, обаче, не може да се говори за масово явление. В контекста на малкия брой българи, които живеят в Ирландия, трудно могат да се установят някакви тенденции.

Голяма част от българите са дългогодишни имигранти и вече са се установили трайно. Те вероятно имат и стабилно работно положение, притежават собственост и са интегрирани. Тези, които пристигнаха след приемането на България в Европейския съюз, са предимно млади семейства и неженени, предимно с висока професионална квалификация.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

За българчетата в Ирландия Васил Левски е супергерой

Вече 11 години сънародниците ни в Шанън се обединяват около свое дружество и неделно училище с името на Апостола

През последните 20 години расте броят на българите, установили се да живея и работят в една от най-отдалечените от родината точки на Европа – Ирландия. Не само столицата е притегателен икономически център, но и малкият, разположен в западната част на страната град Шанън. Там вълната емигранти от България пристига през 1999, 2001 г.. И тъй като новодошлите били млади хора с деца, много скоро почувствали нужда от създаване на свой български център и просветно средище.

Така сънародниците ни в Шанън основали преди 11 години дружество с идеална цел, което нарекли на името на националния ни герой Васил Левски.

Задачата на тази българска организация на чужда земя била да подготви и създаде неделно училище в ирландското градче. Днес школото е притегателен център за цялата българска общност там и също носи името на Апостола. В момента негови възпитаници са 29 деца, в различна училищна възраст, всяко от които идва в класната стая, водено от желанието на семейството да се учи и говори на български, макар и далеч от родината. Най-голямата гордост на Дружество „Васил Левски“ - Шанън е, че въпреки липсата на преподаватели, с лични средства и с помощта на МОН от България, все пак успяват да дават знания на децата с български произход в Ирландия. Казват, че в това отношение са постигнали много, защото се опитват да осигурят максимално пълноценна информация за България и да отговорят на всички въпроси, които вълнуват учениците.

Даниела Георгиева е председател на Българското дружество „Васил Левски“ и буквално прекарва всеки свой почивен ден в неделното училище. Като организатор и доброволец в учебната работа, много пъти е разговаряла с децата за българските национални герои, и особено за ролята и делото на Васил Левски в родната ни история.

По нейна инициатива българчетата откликнаха на поканата на Радио България да станат част от инициативата ни за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Апостола.

"Видеата и есетата, написани от по-големите ни ученици, умишлено не са редактирани, за да се види как точно мислят децата, защото техният поглед към Левски е много интересен и за нас, възрастните" – казва Даниела Георгиева.

"Най-големите виждат във Васил Левски политическа фигура, а най-малките - една фикция, някакъв човек от приказките. С децата на 10-11-годишна възраст беше най-забавно да се коментира Васил Левски, защото те не могат да повярват, че е съществувал такъв човек, който е бил и достатъчно харизматичен, за да поведе толкова много българи след себе си, и достатъчно интелигентен, начетен, добре говорещ, добре изглеждащ, здрав физически, за да може да извърши толкова дълги обиколки във всички сезони из България. Затова едно от децата ми каза, че си представя Левски като един супергерой. Дори го описа като като човек от приказките, с лилава коса и с оранжеви дрехи. Аз попитах, след като вижда портрета, как смята, че може да е с оранжева коса и други странности, а момиченцето ми отговори, че не може да съществува такъв човек, освен ако не е извънземен или супергерой. Това много точно обяснява тяхната гледна точка. И наистина, Левски е бил толкова невероятен във всичко, че децата не могат да си представят, че такъв човек е съществувал. Толкова много е направил за България, че едва ли ще се роди друга подобна личност. Въпреки, че в ежедневието си едва ли някой се сеща и за това, но ние българите сме му изключително задължени, защото идеите на Левски са толкова напредничави за времето си, че той отправя пророчески послания към нас, бъдещите хора на България. Това е уникален национален герой и можем само да се гордеем, че се е случило той да се появи точно в историята на България."


С мисъл за Левски… в българското училище в Шанън, Ирландия

Българите в Ирландия неслучайно са поставили името на Апостола като название на своята организация. Искат с това да покажат, че залагат на идеята винаги да търсят истината и чрез истината да възпитават и образоват децата си. А името идва спонтанно:

"Аз предложих това да бъде някоя светла личност, за да сме като една духовна светлина сред българите, и няколко човека в един глас възкликнаха „Васил Левски!”. Това ми даде уникално усещане, защото дори само думите „светла личност” извикват в съзнанието на всеки българин на първо място образа на Левски. Той е действително може би единственият наш национален герой, който никой не е успял да очерни под някаква форма или да омаловажи неговите възгледи", сподели Даниела Георгиева пред репортера на Радио България Гергана Манчева.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101808032/za-balgarchetata-v-irlandia-vasil-levski-e-supergeroi

[Hatshepsut]

За първи път на Възкресение Христово в Ирландия бе отслужено богослужение на български език

За първи път на Възкресение Христово в Ирландия бе отслужено богослужение на български език.

Господ е избрал днес да бъдем тук заедно в молитва в Празника на празниците, каза Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, който възглави празничната великденска служба на български език, състояла се в храма All Hallows Chapel, разположен на територията на DCU Campus в Дъблин, Ирландия.

Службата бе и първата на български митрополит и на български език в Ирландия от 2011 г. насам.

Храмът бе пълен с вярващи българи въпреки блокадите на движението в центъра на Дъблин в знак на протест срещу рязкото поскъпване на горивата. Присъстваха още посланикът на България в Ирландия Ваня Андреева-Малакова, както и генералните директори на Българската телеграфна агенция (БТА) - Кирил Вълчев, на Българското национално радио (БНР) - Милен Митев, и на Българската национална телевизия (БНТ) - Милена Милотинова.

Участва също и квартет "Светоглас".

„Вие сте изразили своето желание да се съберем днес тук, за да опитаме, всеки според мярката на своите сили, според нашите молитви, та Бог да благослови и занапред тук, в Ирландия, да има българска православна църковна община, която да живее благодатния живот на църквата, да участва в тайнствата, които църквата така все щедро ни е дала чрез благодатта на Светия Дух, та да можем благодатни да живеем угодно на Бога и спасително за нас“, каза митрополит Антоний.

След богослужението в Посолството на България в Дъблин се състоя среща с представители на българската общност в Ирландия.

Надяваме се да стигнем до момента да има българска църква тук, в Ирландия, която да е с постоянно отворена врата за българите в моменти на щастие, на радост, на скръб, на търсене на утеха, каза българският посланик в страната Ваня Андреева-Малакова.

Тя посочи, че "с много вълнение, емоция и щастие в сърцата" са отпразнували Празника на празниците - Възкресение Христово.

Посланик Малакова изказа благодарност и признателност към митрополит Антоний. Тя добави, че се надява с тази служба да е поставено начало на създаването в бъдеще на българска църква в Ирландия.

Българският посланик посочи и че е щастлива от присъствието на богослужението, а и на срещата в Посолството, на тримата генерални директори на обществените медии - Кирил Вълчев, Милен Митев, Милена Милотинова.

Ваня Малакова се обърна към тях и посочи, че българите в Ирландия са много жизнеспособна общност. По думите ѝ те имат много идеи, проекти, училища, организации, опитват се да прават и медийни проекти.

България има нужда от завръщане на българите по света, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на срещата с представители на българската общност в Ирландия.

По думите му България има нужда от тях, защото малко са останали в страната - с 2.5 милиона по-малко в сравнение с преди 35 години.

Знаем, че не е било лесно да си тръгнат от България и сигурно останалите в България лесно сме дали основания да си тръгнат. Знаем, че след трудното устройване в чужбина е трудно за ново устройване в България - за възможностите за това БТА вече разказва в рубрика “Избирам България” и подкрепя инициативата “Bulgaria wants you”. А със системните публикации на новини от българските университети БТА улеснява и завръщането в България като студенти на младите българи в чужбина, каза Вълчев.

Той добави, че за пример на българите в Ирландия могат да послужат и самите ирландци, които се завръщат от емиграция на поне две вълни през този век с бума на сектора на информационните технологии, какъвто в наши дни преживява и България.

Защото в България имаме нужда от знанията и опита, натрупан от българите по света. Но най-вече имаме нужда от любовта към българското, което видяхме и днес на Великден в препълнената църква в Дъблин на първата пасхална литургия в Ирландия на български митрополит - Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, посочи генералният директор.

Българите в чужбина са наша мисия. Българската диаспора, която живее извън границите на страната ни, е част от България и то не е малка част. Това е другата България, която ние трябва да опознаем по-добре, да показваме по-често в националните медии, както с техните проблеми, така и с техните радости, с техните неделни училища, фолклорни състави, певчески групи, които са толкова много на брой, те са стотици. Това каза генералният директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова по време на срещата с представители на българската общност в Ирландия.

По думите на Милотинова българите в чужбина, освен че са част от България, са част и от концепцията ѝ за управлението на Българската национална телевизия, с която е спечелила конкурса в Съвета за електронни медии. Тя добави, че екипът на БНТ възнамерява да хвърли мост между българите в България и тези извън пределите на страната и да покаже тази част от другата България, която не е била толкова широко показвана до сега.

Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция сме вашите медии. Ние сме медиите за всички българи, така че търсете ни винаги, когато искате нещо, което правите, да бъде чуто и видяно в България и по света. Търсете ни, когато имате проблем, на който искате да се даде гласност и така да бъде разрешен по-лесно. Търсете ни за хубави неща, търсете ни за неприятни неща, търсете ни за всичко, за което смятате, че можем да ви бъдем полезни. Това каза генералният директор на БНР Милен Митев по време на срещата с представители на българската общност в Ирландия.

Имах огромно желание да дойдем тук ръководителите на трите български национални медии, финансирани от българското общество, които работят за всички българи независимо дали са в България, или в който да било край на света. Разбира се, много се радвам, че и госпожа Милотинова, и господин Вълчев откликнаха веднага на тази покана. Те и двамата са хора с изключително силно и ярко изразено отношение към българите зад граница, което са доказвали неведнъж в своя досегашен професионален път, посочи Милен Митев.

Той обеща от името на тримата, че никога няма да бъдат безразлични към българите в чужбина. Така че нека да поддържаме една тясна и топла връзка помежду си, добави Митев.

Изграждането на една църковна общност е дълъг процес. Както се изгражда едно семейство – преди да бъде създадено, с взаимно доверие и опознаване – така и църковната община е църковно семейство, където трябва да има пълно доверие между членовете му. Естествено и безспорният авторитет трябва да бъде не човекът, а самият глава на църквата, който е Христос. Това каза Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний по време на срещата с представители на българската общност в Ирландия.

Митрополит Антоний посочи, че във връзка с желанието за създаване на българска православна църковна община в Ирландия той ще изпрати на българския посланик в Дъблин Ваня Андреева-Малакова указанията за създаване на църковна община, на църковна мисия, в които ясно според устава на Българската православна църква - Българска патриаршия и според устава на Западно – и Средноверопейската епархия са указани всички стъпки, които трябва да бъдат предприемани.

По думите му създаването на една църковна общност – това е дело в името на Господа – и то трябва да бъде устойчиво, трайно.

Той добави, че Българското посолство в Дъблин ще координира основаването на българска православна църковна община.

Във вчерашния ден, 11 април, митрополит Антоний освети сградата на Българското посолство в Дъблин. На събитието присъстваха посланикът на България в Ирландия Ваня Андреева-Малакова, генералният директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и генералният директор на Българското национално радио Милен Митев. В освещаването участва квартет „Светоглас“.

https://www.bta.bg/bg/bg-world/1104473-za-parvi-pat-na-vazkresenie-hristovo-v-irlandiya-be-otsluzheno-bogosluzhenie-na-