Втора Световна Война (1939-1945)

[Panzerfaust]

Определено французите и американците след немската капитулация са третирали немските военопленници по геноциден начин, в открити затворени пространства и без достатъчно храна и медицинска помощ. Британците са доста по-големи джентълмени в това отношение. Руснаците са ясни, но там нека признаем, че и германците третират съветските военопленници изключително лошо.
Все пак, струва ми се, че цифрата от 9 млн. пленнически жертви е завишена, но съвсем спокойно е поне 2-3 млн., което пак е чудовищно.

[Panzergrenadier]

в. Мир от 19 юли 1941 г. Дописка от Източния фронт: Похвати от войната  на Изток


 

[Panzerfaust]

в. Мир от 19 юли 1941 г. Дописка от Източния фронт: Похвати от войната  на Изток

Много интересно свидетелство за епохата!

[Panzergrenadier]

Това е статия на журналист от пропагандните роти - PK- Propaganda Kompanie. Война се води с пропаганда. Всеки акт в историята е акт породен от пропаганда, въпреки че не се е казвало така преди да се измисли този термин. 

[Panzerfaust]

Да, разбира се, че е пропаганда.

Познавайки добре Homo sovieticus обаче, смятам, че голяма част от описаното отговаря на истината.

[Hatshepsut]

Програмата ленд-лийз

По програмата ленд-лийз САЩ снабдяват СССР освен с огромно количество оръжия и муниции, но и с огромно количество храни - 4 478 116 тона(!).
Днес пропагандата на Москва зомбира милиони, че СССР едва ли не е спечелил сам войната и насъсква омраза срещу САЩ и въобще Запада.
На снимката са консерви със свинско предназначени за червеноармейците и милионите граждани на СССР.
За целия период на войната САЩ доставят на СССР стоки за днешни $165 милиарда.
Доставките включват 427 284 камиона и джипа, 13 303 танка и бронирани машини, 35 170 мотоциклета, 2 328 обслужващи автомобила, 14 833 самолета, 600 бойни кораба, 2 670 371 тона петролни продукти (57.8 % от тях са високо октаново авиационно гориво),
4 478 116 тона храни, 794 000 тона хляб в зърно, 1 911 парни локомотива, 66 дизелови локомотива, 9 920 вагона, 622 000 тона релси, 8 000 трактора, 500 000 одеала, 15 000 000 чифта армейски кубинки, 107 хиляди тона памучни тъкани, алуминий - 328 000 тона, 387 000 тона мед, артилерийски снаряди - 472 000 000, мини, 9 000 000 детонатора, експлозиви, 2 500 000 телефона, 2 000 000 км телефонен кабел, представляващи 53% от местното производство на СССР. САЩ предоставят цяла фабрика за гуми - фабриката на Форд на Пурпурната река разглобена и транспонтирана в СССР, където е сглобена наново.
Общо над 17 млн. тона товари.
СССР плаща всичко на всичко 7%. Останалото "тъпите" американци опрощават..

Практически артилерията на СССР по време на ВСВ е на американските камиони. Алтернативата е била волски каруци или тачанки, Катюши на шаси, теглено от волове? Алуминият,  от който са произведени цилиндровите блокове на двигателите на танкове и самальоти на 100% е доставен от САЩ. Без него един танк, един самолет нямаше да потегли срещу германците. И ако има еталон на неблагодарност, то това е днешното отношение на Русия към САЩ!!!
Броя на джиповете са около 80 хиляди - Уилис, Додж, Форд....
Автомобилите са над 400 хиляди, като от тях Студебейкър са около 140 хиляди.
Част от висококачествената нафта от Щатите, болшевиките продават на Япония, която воюва в същото време с Щатите. Ако това не е мръсотия, какво ли е? Огромната хуманитарна помощ от страна на Съединените Щати в крайна сметка се оказва най-антихуманната!
  И антицивилизованата!
Тя осигурява победа на Съветския Съюз, който окупира и комунизира Източна Европа, което довежда до стотици хиляди жертви и неизброими страдания, унижения и лишения!
Само броят на оръдията е 90 000. Не съм на ТИ с цифрите, но количествата храни/оръжие са астрономически; 4 и 1/2 МИЛИОНА ТОНА ХРАНИ = 4 и 1/2 МИЛИАРДА КИЛОГРАМА. В началото на 60- те човечеството беше 2 и 1/2 МИЛИАРДА.
В началото на 40- те, трябва да е било  далече под 2: или малко над 1 и 1/2  МИЛИАРДА.
Тоест, доставената храна е равна на 3 килограма  за всеки жител от планетата Земя.

Без антибиотик, на фронта умират 90%(!) от ранените. Съмнявам се по това време великата изобщо да е произвеждала антибиотици. Говори се за суровини и храни, но лекарствата някак се пропускат. Американският посланик Хариман с очите си вижда в магазин(всички магазини са държавни), как безвъзмездни помощи в храни се продават на населението. Ти им даваш помощи да не гладуват, държавата им ги прибира и ги продава на населението си! Народна власт! Посланикът замълчава в интерес на добрите отношения.
Я руснаците да кажат от един-единствен кораб от многокорабния конвой, от многобройните конвои, колко части могат да се въоръжат от-до? Закарано на крак, до Мурманск. Няма руска охрана на конвоите, те и кораби нямат, всичко от американците - товари, транспорт, охрана. Заплата на моряците! На курс са плащали по 500 долара на човек. Не СССР рубли, а лошите американски долари.

Хиляди камиони "Studebaker US-6" в Можайск близо до Москва, предадени от правителството на САЩ на СССР по програмата "Ленд лийз"


Американски джипове, помощи за СССР по кредита "Ленд-лийз", стоварени по река Волга

Информация от фейсбук

[Panzerfaust]

Програмата ленд-лийз

Евреите отвъд океана спасиха задниците на дружките си от евразийската степ.

[Hatshepsut]

Синята дивизия на Испания е единствената, която се сражава на Източния фронт

В ранното утро на 10 февруари 1943 г. повече от 5900 войника от 250-та „Синя“ пехота – изградена предимно от испански доброволци, воюващи на страната на Германия – се готвят за една от финалните им битки. Изпратени са на източния фронт и се сражават срещу руските сили. Окопани добре, те започват своя последен ден с тежък артилерийски огън, изсипващ се върху позициите им. Стотици съветски оръдия разгръщат пълния си потенциал и подсказват, че денят бързо ще стопи снеговете и адът ще дойде на земята.
Два часа след адския огън, три съветски дивизии ще щурмуват немските позиции и ще започнат началото на битката за Красний Бор – една местност около Ленинград. Същият остава под немска обсада, но победата на германците ще бъде платена от испанските доброволци, които до края на деня просто ще спрат да съществуват като доброволска военна организация.

Офанзивата на съветската армия е част от операция „Полярна звезда“, командването е поверено на генерал Жуков, който има две успешни седмици при воденето на боеве на къси разстояния. Успява да спечели позиция и коридор за Ленинград, следователно насочва всички сили именно там. Руските партизани многократно са поискали помощ, защото ресурсите им привършват, следователно Жуков започва своята мисия. Единствената изненада за него е, че на пътя му ще застанат някои доста амбициозни и смели хора.

Нещо още по-интересно е, че самата операция не може да се разгледа като съвършен стратегически ход. Тактиците го предупреждават няколко пъти, че ще трябва да помисли внимателно как да разпредели силите си, за да стигне до бедстващите. Въпросната локация се намира на около 35-36 километра от Ленинград и е стратегическа магистрала, която свързва Ленинград и Москва. Точно тук ще застане синята дивизия, която ще бъде посипана от артилерията на генерал Владимир Свиридов, а след нея повече от 38 хиляди войника ще се спуснат в атака.

Историите за тази битка са описвани предимно от американски изследователи. Един такъв разказва историята на Дейвид М. Глантз, който посочва, че испанците са разполагали само с пушки и картечници, а от предните няколко дни са правили и коктейли „Молотов“. Историкът посочва, че най-тежките жертви са дадени по време на артилерийския огън, а останалите трябвало да се изправят пред пехотната орда.

Синята дивизия никога не се е предала и успяла да отблъсне множество дневни атаки, използвайки сериозен ентусиазъм и надеждата, че Германия ще се притече на помощ. Очаква се помощ и от други испански доброволци, които се опитвали да стигнат до позицията на ски, но те не успяват да изпълнят своята задача, след като са нападнати по въздух.

Първият ден на битката ще бъде известен като „Черният вторник“ за испанците. Битката е кървава и за руските войници, които дават повече от 20 хиляди жертви, докато се опитват да пробият немската защитна линия, преди да успеят да вземат предимството от тежката техника.

55-та армия започва да привършва своя боен ресурс и е принудена да спре военните си действия, изчаквайки началото на операция „Полярна звезда“. Освен опит за пробив по фланговете, други точки на сражение също са спрени, защото стратегията се пропуква и Червената армия ще има нужда от ресурс на по-късен етап от нападението. В Красний Бор ще открием, че има победи за германците, но те са по-скоро пирови.

Изоставени в средата на нищото, повечето испанци не се отказват и са готови за своя последен бой. Водят престрелката изключително добре, но накрая позицията им е прегазена от численото превъзходство на руснаците, които нападат с щикове. Ранените са били екзекутирани на място, докато предадените ще бъдат закарани в затвори.

3/4 от испанските войници са убити на място, докато с останалите заловени ще бъде поставен и краят на испанските военни части на руския фронт. Някои от тях са освободени и върнати обратно на Испания. През януари 1944 г. СССР официално вдига обсадата на Ленинград и започва нападение по всички точки, използвайки силата на 800 хиляди войника и повече от 500 танка – това са силите, които се използват само за Ленинград.

Музеят в Мадрид още пази легендарните подвизи на картини, нарисувани от Марио Тревино. Твърди се, че това е една от най-добрите испански военни картини, представящи историята и духа им.

И до днес не може да се игнорира един особен факт – спартанската опозиция на испанците успява да спре операция „Полярна звезда“. Една от основните причини е, че испанците просто отказват да се предадат. Въпреки численото превъзходство и викането на 45-та стрелкова дивизия, те продължават да пазят своята позиция. Въпросната руска дивизия по-рано е успяла да се справи с 3-ти SS Panzer Totenkopf и има самочувствието на опитна в сражението.

Руснаците подценяват много жестоко „Синята дивизия“ и факта, че войниците искат да докажат своята военна привилегия. Друга причина за заличаването е, че времето се влошава внезапно и доставката на оръжие и храна се забавя още повече. Немското командване предпочита да укрепи спечелените територии, вместо да продължи своя поход напред. Времето е проблем и за руснаците, които въпреки всички опити да продължат напред, са принудени да спрат.

Последният напън е именно срещу синята дивизия, която се оказва изключително безмилостен противник и успява да нанесе сериозни щети на цяла пехота. До днес примерът на испанците се смята за абсолютно доказателство, че бойните сили на Испания са достойни на всеки фронт.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/sinyata-diviziya-na-ispaniya-e-edinstvenata-koyato-se-srazhava-na-iztochniya-front/

[Hatshepsut]

Ген. Патън в 1945 г.: "Дали не заклахме грешното прасе?"


На тази историческа снимка са изобразени американският генерал Джордж С. Патън (вляво) и съветският маршал Георгий Жуков (вдясно). Снимката е направена по време на съюзнически парад на победата в Берлин през септември 1945 г., отбелязващ края на Втората световна война.

Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година:

“Берлин ме ужасѝ. Ние унищожихме един добър народ и сме на път да го заменим с диви монголци. След това цяла Европа може да стане комунистическа. Разказаха ми, че през първата седмица след падането на Берлин всички жени, които се опитвали да избягат, били убити, а тези, които не се опитвали да бягат, били изнасилени."

ДОБАВКА: Генерал Патън за руснаците:

"Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и затова те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкия живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици..."

На ген. Патън се приписват думите:

"Май заклахме грешното прасе!"

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ПАТЪН?

Генерал Патън на остров Сицилия, 1943 г

Джордж Смит Патън-младши е американски генерал, сред водещите командващи в периода на Втората световна война. Роден е на 11 ноември 1885 г. в Сен Габриел (днес част от града Сан Марино), Калифорния. Семейството му е от богат шотландски произход.

Впоследствие бъдещият офицер отива да учи във Вирджинския военен институт в продължение на една година, след което се прехвърля във Военната академия на Съединените щати в Уест Поинт. Дипломира се през 1909 година и е назначен като кавалерийски офицер.

При включването на САЩ в Първата световна война генерал Джон Пършинг повишава Патън в чин капитан. Участвайки в Битката при Сен Мишел, през септември 1918 година е ранен от картечен огън при опитите да преведе танкове през калта на бойното поле. Куршумът преминава през бедрото му и в следващите месеци се възстановява от раната. Скоро след това е награден с медал „Пурпурно сърце“.

По време на Втората световна война активно участва в кампанията в Северна Африка, на остров Сицилия, във Франция и Германия от 1943 до 1945 година. Командва новосформирания танков корпус участващ във военните действия във Франция.

Загива при автомобилен инцидент на 21 декември 1945 година край Хайделберг, недалеч от Манхайм, Германия.



https://aig-humanus.blogspot.com/2023/03/1945.html

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Битката за Италия във Втората световна война

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Антъни Бийвър "Втората Световна Война"

Том 1
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6429

Том 2
https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=9043