Втора Световна Война (1939-1945)

[Amenhotep]

Пактът Рибентроп - Молотов

Пактът Рибентроп-Молотов наричан още Пакт за ненападение e съюзнически договор, сключен в Москва между Нацистка Германия и сталинския Съветски Съюз на 23 август 1939 г. и носи имената на подписалите го външни министри на двете държави - Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп.

В секретните клаузи към договора се разпределят сферите на влияние между СССР и Германия в Източна Европа и де-факто представлява ревизия на Брестския мир.

Договорът се смята за една от най-важните стъпки довели до избухването на Втората световна война

Като резултат от договора, Германия напада Полша и започва Втората световна война, а СССР окупира, а по-късно и насилствено присъединява към себе си Литва,Латвия и Естония и източна Полша, започва Зимната война срещу Финландия и откъсва територии от Румъния.

Договорът е прекратен на 22 юни 1941 г. от нападението на Германия върху СССР

След края на Втората световна война, СССР запазва териториалните си придобивки по договора почти без промяна. Завзетата територия от Полша е анексирана към Литва, Белорусия и Украйна (тогава все още съюзни републики в СССР), Финландия се лишава от множество стратегически територии - Карелския провлак, град Виипури (Виборг) и др. Отнетите от Румъния територии - Буковина и Бесарабия, също остават в състава на Съветския съюз и образуват Молдавската ССР.

Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Рибентроп и Сталин.

Подробна информация за пакта
https://www.boinaslava.net/thirdreich/razni/r-mindex.htm

Карти:



Полша 1939 - 1940 г.

Йоахим Улрих Фридрих Вили фон Рибентроп


Вячеслав Михайлович Молотов

[Hatshepsut]

“Операция „Барбароса“ (на немски: Unternehmen Barbarossa) е кодово наименование, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г.
През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Хитлер в директива N21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.

Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 79 немски дивизии, подкрепени от румънски и финландски войски, пресичат границата в три основни групировки - група армии „Север“ трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; група армии „Център“ трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; група армии „Юг“ трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.

Тази най-голяма военна операция в историята се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока и по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди. Съгласно плана „Барбароса“ към 22 юни 1941 г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 млн. души, 4 300 танка, повече от 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 5 000 бойни самолета.

В 2 часа през нощта на 21 срещу 22 юни в щабквартирата на ОКВ (Върховното Главнокомандване на Вермахта) се получава следната шифрограма: „По целия Източен фронт се води масирана артилерийска подготовка във взаимодействие с бомбардировъчната авиация, която поразява цели на територията на противника. Танковете се изнасят на рубеж”.

Рано сутринта на 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, без да обявяват война. Три групи армии - „Север“, „Център“ и „Юг“ атакуват Червената армия, насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев. Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.

Осигурявайки значително превъзходство в танкове и авиация по направленията на главните удари, за двуседмични боеве немците разгромяват главните съветски сили, окупират Прибалтика, Белорусия, Западна Украйна, завладяват Вилнюс, Рига, Минск, Лвов, Житомир, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината от разстоянието между полската граница и Москва, превземайки град Витебск. Фюрерът Адолф Хитлер крещи патетично от трибуната на Райхстага:

    „Германски народе! В този момент се извършва един военен поход, по обхват и размер най-големият, който до сега светът е виждал. На Северния ледовит океан стоят бойците на победителя от Нарвик, рамо до рамо със своите финландски бойни другари. Германските дивизии, водени от победителя на Норвегия, сега защитават финландската земя заедно с командваните от техния маршал финландски герои на свободата. Формациите на германския Източен фронт се простират от Източна Прусия чак до Карпатите. Под командата на държавния глава Антонеску германски и румънски войници се обединяват на бреговете на Прут, по долното течение на Дунав, чак до бреговете на Черно море. Задачата на този фронт е не само защитата на отделните страни, а сигурността на Европа и с това спасението на всички. Затова, днес реших отново да поставя съдбата и бъдещето на германския Райх и народа ни в ръцете на нашите войници. Нека Бог да ни помогне в този извънредно важен бой!”


В резултат на Голямата чистка Червената армия изпитва остър недостиг от способни командири, а поради последователното пренебрегване от Сталин на явните доказателства за готвената германска агресия, съветските армии не са разгърнати за отбрана, частите не са доокомплектовани, липсват достатъчно противотанкови и противосамолетни средства. Освен това заповедта за привеждане на войските в състояние на пълна бойна готовност е издадена едва вечерта на 21 юни, когато от граничните постове с тревога съобщават в Москва, че германски войски приближават границата, разгърнати в боен ред.

На някои места Червената армия оказва яростна съпротива - Брест, Минск, Одеса, Киев, Ленинград, Смоленск, срещу многократно превъзхождащия в жива сила и бойна техника враг. Тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между Западна Двина и Днепър, и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбраната на Киев принуждава Хитлер да отклони 2-ра танкова група(Zweite Panzer Gruppe) на юг за обсада на Киев, забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.

[генерал Жеков]

Нашата най-голяма грешка през войната е бездействието на нашите политици.Не помагаме адекватно на нашите съюзници,въпреки че те изпълняват нашия план за земите ни в Македония и дн.Гърция.Втората ни грешка са даването на лидерски постове на идиоти.Властта е трябвало да бъде дадена на силен лидер,който да работи в синхрон както със нашите съюзници,така и със вътрешните настроения в държавата.Армията ни е била в добро състояние,но ние нито веднъж не я използваме рационално-имали сме качествена ГЕРМАНСКА военна техника,възможност за създаване на по-голяма Българска SS част и т.н.Наша грешка е също курса на политика,взет от тогавашна България-правилен пример за нас е трябвало да бъдат Хърватия или Италия,докато нашите управляващи желаят да получават облаги от съюзниците ни,но едновлременно с това-да не спомагат по никакъв начин за победата

[Hatshepsut]

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото бойни действия се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в по-малка или голяма степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския, като в тях участват всички развити страни в света по това време.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Начало на войната

На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция /3 септември 1939 г./. След капитулацията на Полша в средата на месеца /17 септември 1939 г./, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:

„ Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната. “

На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници, който осигурява тила на немците.

На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. Съгласно подписания Московски мирен договор, Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР.

На 9 април 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. На 10 юни същата година норвежката съпротива е сломена.

Западен фронт (1940 – 1945)

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците.

На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира.

На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, английски и френски войски са обградени при Дюнкерк. В първите дни на юни, в резултат на успешното провеждане на т.нар. „Дюнкерска евакуация“, британската армия успява да изтегли почти изцяло намиращата се около града „жива сила“. Междувременно немските войски продължават решителното си настъпление срещу главните френски сили.

На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж е изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави северната част от страната и атлантическото ѝ крайбрежие под немска окупация.

В неокупираната, южна част на Франция се установява марионетният режим на маршал Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби, разположени в Северна Африка да се присъединят към тях. След като получават отказ, британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.

„Битката за Англия“

След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлените центрове на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове, както и на окупирани от германците пристанища на континента, между които Антверпен, Остенде, Кале и Дюнкерк.

Германия, от своя страна, се опитва да установи морска блокада на Англия. Към края на годината става ясно, че Вермахтът не може да постигне нито въздушно, нито морско превъзходство. Нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок.

На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия.

На 27 ноември 1940 г. към него се присъединяват България, Унгария, Румъния и Словакия.

Източен фронт (1939 – 1945)

Югоизточна Европа

На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България е върната територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война, като се извършва и размяна на население. Румъния е принудена да отстъпи северна Трансилвания на Унгария и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно просъюзническото югославско правителство е свалено от власт чрез военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изтласкат британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от тяхна страна. Вермахтът успява да наложи властта на Германия над Балканите. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна.

Близкият изток и Северна Африка

След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, войските ѝ в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили окупират Британска Сомалия през август и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално отстъпват, но през декември, с получените подкрепления, довеждат нещата до обрат и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните (от Кения и Судан) навлизат и в Сомалия, Етиопия и Еритрея.

През февруари 1941 г. германците изпращат войски в помощ на италианците в Либия – т. нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната (до началото на 1945 г.).

На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната бива окупирана от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната и е подписано примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. На 16 август на Иран е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички германци от Иран, на който шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. През октомври същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява.

На 10 декември британците отново атакуват Либия. Въпреки, че германските резерви в Африка са изчерпани заради вече открития Източен фронт срещу СССР, на 26 май 1942 г. Ромел контраатакува, но бива спрян при Ел Аламейн в Египет – на 100 км от Александрия. През октомври в резултат и на втората битка при Ел Аламейн следва нова – трета британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и гр. Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г. Иран обявява война на Германия.

Сражения в Съветския съюз

Съгласно пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г., на 17 септември Съветският съюз напада в Полша и окупира източната част на страната (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва).

Германските военни операции в Гърция и Северна Африка забавят с няколко седмици заплануваното срещу СССР германско нападение, което в крайна сметка започва на 22 юни 1941 г. (вж. Операция Барбароса). Впоследствие загубеното време от подходящия за военни действия топъл период на годината ще бъде оценено като сериозна стратегическа грешка. Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г., Финландия си връща предвоенните граници.

Широко е разпространено мнението, че до момента на германското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни мерки. Само година по-рано Червената армия с големи трудности надделява над малочислените войски на финландците, а и не разполага с квалифициран команден състав – голяма част от него е избит в периода на Сталиновите чистки, в които биват ликвидирани маршали, армейски генерали и други висши офицери от различните видове войски. В началото Вермахтът успешно се справя със съветската съпротива – само 24 часа след началото на нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета.

В първите месеци след германското нахлуване Съветският съюз е на прага на военна катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира срещу СССР. около 70 % от въоръжените си сили, подсилени и от съюзнически такива. През есента на 1941 г. Москва е вече пряко застрашена, и правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).

Далечният изток и Тихият океан

Япония окупира Манджурия през 1931 г. и Северен Китай през 1937 г. През 1940 г. те поставят марионетно правителство в Нанкин, което администрира китайските територии под техен контрол. На 9 август същата година британските гарнизони в и около Шанхай се оттеглят. След като френското правителство във Виши позволява на Япония използването на пристанища и авиобази в Индокитай, японските въоръжени сили започват окупация на Индокитай и навлизат в Китай от Виетнам. Междувременно американското правителство въвежда ембарго за износ на суровини и продукти на черната металургия за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за „недружески акт“, тъй като американското ембарго има очевидно за цел да блокира японската военна индустрия, а и икономиката като цяло, и Япония е поставена пред избора да се изтегли от Китай или да нападне Холандска Източна Индия, за да завоюва нефтените находища там. Американският президент Теодор Рузвелт предупреждава изрично японците да не правят последното. На 13 април 1941 г. обаче Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски финансови активи в техните страни. На 7 декември 1941 г., Япония, без да обяви война напада американската военна база Пърл Харбър. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември, съобразно клаузите на Тристранния пакт, Германия и Италия обявяват война на САЩ.

През 1941 и началото на 1942 година Япония завзема Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма, и подписва десетгодишно съюзническо споразумение с Тайланд. Британските сили в Хонконг се предават на японците, но междувременно Англия превзема френската колония Мадагаскар. На 7 и 8 май 1942 г. японска флота целяща овладяването на пристанището Морсби в Нова Гвинея търпи тежко поражение в Коралово море от американски самолетоносач. Обратът във войната на тихоокеанския фронт става окончателен факт след морското сражение при атола Мидуей – 3 юни 1942 г., където японският флот търпи катастрофален провал, губейки четири самолетоносача и голяма част от елитните си пилоти, докато военноморските сили на САЩ – само един. На 7 август същата година американските войски минават в контранастъпление, като техните морски пехотинци осъществяват десант на остров Гуадалканал от Соломоновите острови.

През 1944 – 1945 година американските войски овладяват Маршаловите и Марианските острови, а след битката при залива Лейте – и филипинския архипелаг. На 16 юни 1944 г. започват въздушни бомбардировки срещу Япония, използвайки новозавладените острови като бази. На 1 април 1945 г. американците нахлуват на японския остров Окинава. Ожесточената съпротивата на военните и цивилното население там не спира до края на юни, което става една от причините американците да прибягнат до използването на новосъздаденото атомно оръжие – на 6 август 1945 над японския град Хирошима е детонирана втората в света атомна бомба, разработена тайно от американското правителство (първата е използвана за тест два месеца преди това). Тя унищожава или поврежда силно над 67% от сградите в града и причинява смъртта на повече от 80000 души (през следващите няколко месеца от радиацията умират още около 60000 души). На 8 август 1945 г. Съветският Съюз обявява война на Япония, съветските войски навлизат в Манджурия, разгромяват остатъците от японската Квантунска армия и завземат Североизточен Китай, Северна Корея, Южен Сахалин и Курилските острови. На 9 август американците детонират втора, по-мощна атомна бомба над Нагасаки. На 14 август японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб „Мисури“. На 9 септември 1945 г. японските армии в Китай, наброяващи около един милион души, се предават на Чан Кай Ши. Китай си възвръща Вътрешна Монголия и Манджурия, както и островите Тайван и Хайнан. Хонконг е окупиран отново от британците, които приемат капитулацията на японските сили в югоизточна Азия.
 

[Hatshepsut]

 

Първи значителни поражения на Германия

Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 – 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 – февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

Сражения в Италия

Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с англо-американците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците, друга част от италианските войски се запазват боеспособни като се изтеглят навреме в южна Италия където се прегрупират и изпратени на фронта да водят бойни действия срещу германците след като на 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на нацистка Германия и започва продължилото чак до 1945 г. Участие на Италия във войната против Третия райх. С помощта на представителя на СССР в Съюзната контролна комисия за примирието с Италия на 28 септември 1943 г. Италианската армия е поставена в оперативно подчинение на 5-та американска армия. Германците превземат много от големите градове, включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Той обявява капитулацията на 8 септември, подписана от режима на Бадолио, за противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него – за неуспешен въпреки факта че правителството на Пиетро Бадолио е законно италианско правителство докато Мусолини няма законна власт. Министър-председателят маршал Бадолио и законното италианско правителство, както и италианското върховно военно командване на 10 септември бягат на юг в Бриндизи под защитата на италиански бойни кораби където се устанвяват, заедно с кралското семейство, и до 4 юни 1944 г. седалище на италианската държавна власт е Бриндизи, а Вермахтът поема командването в Рим, след като италианската армия в града е изоставена от главнокомандващите си въпреки че командира на италианските войски в града генерал Джакомо Карбони изтегля в южна Италия големи части от римския гарнизон. На 1 октомври благодарение на съвместните бойни действия на италианските войски и англо американските е освободен Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия. Въпреки това Италианското върховно командване съвместно със съветски и англо американски военни съветници подновява настъпателните операции срещу германците още през декември. На 8 декември 1943 г. италианските войски – Първа моторизирана бойна група в състав 5500 италиански войници и офицери от мотопехотните дивизии Леняно и Месина под командването на генерал Виченцо Дапино атакуват укрепилите се на хълма Монте Лунго до Неапол германски дивизии. Тъй като са без артилерийска подготовка част от италинаците загиват в това първо сражение но на 28 декември 1943 г. Италианската армия в лицето на Първа моторизирана бойна група вече с мощна артилерийска подготовка допълнени с два батальона берсалиери отново атакуват хълма Монте Лунго и вследствие на силния огън на италианската артилерия и щурма на хълма от италианските мотопехотни войски и берсалиерите германските войски разположени на Монте Лунго са унищожени а остатъците около 1800 души падат в италиански плен. Благодарение на победата при Монте Лунго италианските ръководители се обръщат към Съветския представител в Сюзната контролна комисия за примирието Андрей Вишински с молба числеността на италианските войски воюващи на фронта да бъде увеличена тъй като англо американските представители са против реално италианско участие и Вишински вследствие успява да ги убеди че е необходимо решение за увеличиние на италианската армия на фронта като така през януари 1944 г. италианските части на фронта са вече 22 хил войници и офицери групирани в Италиански Освободителен корпус под командването на генерал Умберто Утили съставен от три дивизии – участвалите в състава на Първа моторизирана бойна група Леняно и Месина преименуванни на бригада Утили и парашутната дивизия Нембо с два полка в нея името на които е Фолгоре. Променя се и опреративното подчинение на италианската армия като от 5 та американска армия тя преминава в оперативно подчинение на 2-ри полски корпус. На 18 януари 1944 г. италианските войски в лицето на Италианския освободителен корпус започват боеве срещу германците при Монте Касино като 67 италиански моторизиран пехотен полк Леняно пробива германските позиции южно от Касино и италианците се придвижват в дълбочина като по пътя ликвидират части на алпийската фашистка дивизия Мотрероса на фашистката италианска социална република Сало . В края на януари 1944 г. на фронта при Монте Касино пристигат нови англо американски части. Германците създават силна отбранителна линия наречена Густав но юг от Рим въпреки което италиански сапьори успяват да пробият част от минните полета на хитлеристите. Чак на 15 март 1944 г. Италианските войски, англо американските и полския корпус атакуват защитната линия Густав при Монте Касино, която пада на 18 май след като 67 италиански моторизиран пехотен полк Леняно и италианската парашутна дивизия Нембо пробиват на 17 май германската отбрана при Филотрано, вследствие на което англо-американските 5-та американска 8-ма английска армии 2-ри полсски корпус и италианската дивизия Месина настъпват повсевместно и ликвидират отбранителната линия Густав . На 4 юни Рим е превзет от намиращия се в първи ешелон Италиански корпус за освобождение командван от генерал Умберто Утили и англо американските войски. След освобождението на Рим от германска окупация правителството на Италия начело с маршал Пиетро Бадолио подава оставка и е избрано ново правителство на Италия начело с лидера на Италианската социалистическа партия Иваное Бономи. Боевете за Филотрано между италианската армия и германските войски продължават чак до 15 юли 1944 г. когато италианците сломяват съпротивата на германците в жестока битка. На 12 август след сериозна съпротива пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно-Анкона. през септември 1944 г. италианското правителство начело с Иваное Бономи се обръща отново към съюзната контролна комисия СКК по примирието с молба италианските войски на които ще участват на фронта в подготвящите се сражения в Северна Италия да бъдат увеличени за втори път и отново с помощта на съветския представител в СКК Андрей Вишински италианската армия е увеличена на 80 хил войници и офицери групирани в 6 дивизии именувани бойни групи – Леняно, Мантуа, Фриули, Кремона, Пичено и Фолгоре от които се формира Първа Италианска армия под командването на генерал Умберто Утили . Те пристигат след голяма подготовка на фронта в северна италия през февруари 1945 г. и водят тежки боеве срещу германците пез март април 1945 на Готската линия която пробиват в района на Верона и освобождават градовете Генуа Верона Милано Болцано Триест и др. след което в началото на май 1945 навлизат на австрийска територия и участват в настъплението с 3 ти английски корпус на англо американките войски до гр. Грац в западна Австрия продължавайки до западна Каринтия където се срещат с българските и съветските войски .Мусолини създава т.нар. Република Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.

Настъплението на Червената армия в Източна Европа



След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 година немците предприемат контранастъпление и успяват да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември – Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари – Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига – на 13 октомври.

В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство е свалено с военен преврат и Румъния скъсва с нацистка Германия и и обявява война на 24 август 1944 г. след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш а на 19 септември 1944 г. в Москва Румъния подписва примирие с Антихитлеристката коалиция с което румънците се задължават да участват със свои войски във войната срещу Германия докато съветските и румънските войски изхвърлят германските армии от румънска територия. На 5 септември СССР обявява война на България която същия ден скъсва дипломатическите си отношения с Германия . Същия ден българското правителство иска примирие а на 6 септември 1944 г. обявява война на нацистка Германия влизаща в сила от 8 септември 1944 г., но на 9 септември 1944 г. е свалено от власт с военен преврат, като новото правителство излъчено от доминирания от комунистическата партия и военните Отечествен фронт поисква отново примирие от СССР което е прието от съветското правителство настъплението на съветската армия е прекратено, България става съюзник на СССР а на 16 септември съветските войски влизат в София. Българската армия започва военни действия срещу германските войски а на 14 септември 1944 г. тя преминава в оперативно подчинение на Трети украински фронт на съветската армия. На 28 октомври 1944 г. в гр. Москва България подписва примирие с Антихитлеристката коалиция и се задължава да участва с български войски във войната срещу Германия. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, и настъплението на 1-ва, 2-ра и 4-та български армии, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща, докато съветските войски и българската армия разгромяват и изтласкват германските войски окончателно от сръбската територия на Югославия на унгарска територия в рамките на проведената от декември 1944 – януари 1945 г. Сремска операция . Унгария в лицето на управляващия регент Миклош Хорти също подписва примирие с Антихитлеристката коалиция на 20 октомври 1944 г. но след специална операция на германски хитлеристки отряд от СС войски начело с щурмбанфюрера Ото Скорцени Хорти е свален и отведен в Германия а начело на унгарското правителство застава лидера на унгарските нацисти подполковник Ференц Салаши като Унгария и унгарската армия продължават да се бият на страната на нацистка Германия срещу съветските, българските и румънските войски. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г. . От март 1945 г. в южна Унгария и източна Австрия 57-ма съветска армия на Трети украински фронт и Първа българска армия разгромяват германската група армии „Е“ в проведените през март-май 1945 г. Балатонска операция, Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция. В източна и северна Унгария и Чехословакия съветските войски на Трети и Четвърти Украински форнт и 3-та и 4-та Румънски армии разгромяват германските войски през периода декември 1944 – май 1945 г. На страната на нацистка Германия продължава да се бият и хърватските усташки войски от т. нар. Независима държава Хърватия които в кръвопролитни боеве са разгромени от Първа българска армия на 15 май 1945 г.

Освобождаването на Франция

На 6 юни 1944 г. американски и британски сили осъществяват успешен десант на брега на Нормандия. Операцията има кодово име „Нептун“, известна още като „Денят D". До една седмица те успяват да заемат 100 km от брега и построяват изкуствени пристанища там. В последвалите 100 дни общо 2 милиона войници и 450000 военни машини са прехвърлени във Франция. На 15 август е извършен подобен десант и на средиземноморския бряг, между Марсилия и Ница. На 25 август е освободен Париж, а на 2 септември – Брюксел. На 12 септември американската армия навлиза в Германия при Трир. Там обаче бива спряна от немската защита, а последвалият опит да заобиколят противника през Холандия също се проваля. На 15 септември двете американски армии се срещат при Дижон, и се подготвят за нападение срещу Германия. През декември немското командване по заповед на Хитлер предприема изненадващо настъпление срещу американските позиции в Белгия – т. нар Арденска операция. След тежки загуби съюзниците са принудени да отстъпят до река Маас. В крайна сметка обаче германското контранастъпление не успява поради ускореното съветско настъпление на Източния фронт, което ангажира основните сили и внимание на Германия.

Последни сражения и край на войната

На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на света.

Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и Червената армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветските войски навлизат в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв. Райхсканцлер става адмирал Карл Дьониц. Германската армия в Италия се предава на 29 април. Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на Съюзническото командване (ген.л-т Смит), Съветското командване (ген.м-р Суслопаров) и в качеството на свидетел – ген. Севез от Франция.

На 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР. Краят на Втората световна война обаче настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 г.

Жертви и загуби от войната

Две седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада, а самият той е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР. Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници[3][4].

През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България – в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния ледовит океан.

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.

Според доклад, базиращ се на разсекретени данни от Министерството на отбраната на Руската федерация и представен (14 февруари 2017 г.) в Държавната дума на Русия, Загубите на Съветския съюз възлизат на 41 979 000 души, а не на 27 милиона, както се е считало дотогава. Докладът посочва, че "в периода 1941 – 1945 г. СССР е загубил над 52 милиона и 812 хиляди души. От тях, в резултат на въздействията на факторите на войната – над 19 милиона военнослужещи и около 23 милиона цивилно население. Общата естествена смъртност сред военнослужещите и цивилното население е над 10 млн. и 833 хил. души (в т.ч. 5 млн. и 760 хил. – починали деца на възраст под 4 години).

С цел поддържане на следвоенния ред страните-победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации, където влизат „по право“ като постоянни членки на Съвета за сигурност.

През септември 1949 г. в Западните окупационни зони (САЩ, Великобритания, Франция) се създава ФРГ (Федерална република Германия). През октомври 1949 г. във Източната окупационна зона (СССР), СЕПГ (Социалистическа единна партия на Германия) на площада ТЕЛМАН обявява създаването на ГДР (Германска демократична република).

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

[long time ago]

Опенхаймер

-------------
Hiroshima y Nagasaki 6 de Agosto 1945 - Lanzamiento de la Bomba Atómica


На 5 мин. и 58 сек. на видеото американския президент се хили преди тв обръщение
-------------------

[long time ago]

Кадри от Берлин от юли 1945 г.
Не очаквах да видя това, което бях публикувал преди време като текст в стария форум на Атака/една статия тогава отнякъде ми попадна/-как жените на Берлин са започнали да градят наново града като са събирали отломките и развалините...

[Hatshepsut]

$160 млрд. спасяват СССР през войната

Москва е изплатила едва 7% от западната помощ. През Втората световна война западните съюзници предоставят на СССР огромна помощ за над 160 милиарда долара най-вече чрез договора за ленд-лийз

През Втората световна война западните съюзници предоставят на СССР огромна помощ за над 160 милиарда долара най-вече чрез договора за ленд-лийз (заем-наем). Дълго време омаловажавана от съветската историография, именно тази подкрепа спасява СССР от разгром.Въпреки това в първите десетилетия след войната пропагандата в Източния блок тръби, че САЩ и Великобритания са оставили съветската армия да се бие сама в най-тежките фази на войната. И че започнали да доставят храни и боеприпаси и открили втория фронт прекалено късно - чак когато изходът й е вече бил ясен.Пропагандата умишлено пропуска и факта, че Хитлерова Германия и Сталиновият СССР цели 2 години след началото на войната са съюзници и че едновременно окупират Полша. Всъщност истината е, че още на 3 септември 1939 г. англичаните и французите откриват първия фронт срещу хитлеристите в Западна Европа.За първи път от съветска страна оценка на ленд-лийза дава икономистът Николай Вознесенски в книгата си “Военная экономика СССР в период Отечественной войны”, издадена през 1948 г. Според него доставките по него възлизат само на 4% от военната продукция на СССРВознесенски не посочва по каква методика е изчислявал. След него в съветската литература данните му се повтарят отново и отново, пак без каквито и да било пояснения.Но дейци като маршал Георгий Жуков и Анастас Микоян отдават голямо значение на ленд-лийза. Маршал Жуков казва: “Но не трябва да отричаме, че американците ни предоставиха толкова материали, без които не бихме могли да формираме нашите резерви и не бихме могли да продължим войната.” (От донесение на председателя на КГБ В. Семичастни до Никита Хрушчов с гриф “строго секретно”, цитирано в книгата на Н. Зенкович “Маршалы и генсеки”, Москва, 1997, стр. 161-162). В спомените си Хрушчов цитира Сталин да казва, че “този път без американска помощ щяхме да изгубим войната”. “Значението на икономическото сътрудничество със САЩ не може да бъде оценено”, казва в наши дни пред “Руски дневник” директорът на Международния център за история и социология на Втората световна война и нейните последици Олег Будницки.“Преизчислени по курса за 2003 г. и отчитайки инфлацията, доставките от САЩ възлизат на $110 милиарда, а заедно с британските и канадските доставки – на $130 милиарда. По днешния курс тази сума набъбва над 160 милиарда долара. По някои основни направления тези доставки са имали изключително значение. Например през първата половина на 1942 г. Западът доставя три пъти повече танкове на СССР, отколкото той е загубил в сраженията САЩ са доставили и 15 000 самолета за съветската авиация, сред които изтребители “Еъркобра” и бомбардировачи “Бостън”. Към онзи момент това са били най-съвременни самолети. С “Еъркобра” е летял знаменитият съветски ас Александър Покришкин, както и цялата му ескадрила. Той е свалил 59 германски самолета, 48 от които с американската техника”, посочва Будницки.Още по-категоричен е руският историк Борис Соколов: “Без тези западни пратки по наем-заем СССР не само нямаше да е в състояние да спечели Великата отечествена война, той не би бил в състояние дори да се противопостави на германските нашественици, тъй като сам не е могъл да произведе достатъчно количество оръжие и военно оборудване, както и достатъчно гориво и боеприпаси. Съветските власти са били добре запознати със зависимостта си от ленд-лийза. Затова и Сталин казва на Хари Хопкинс (пратеник на Рузвелт в Москва през юли 1941 г.), че СССР не може да се сравнява с мощта на Германия като окупатор на Европа и нейните ресурси.”Със сигурност без англо-американските доставки СССР не би издържал, особено в началния период на войната (1941-1942 г.). Съветската индустрия произвежда колосално количество танкове, но въпреки това получава близо 10 000 танка от Великобритания и САЩ. Малко известна подробност е, че повечето от танковете Т-34 са произвеждани с английска стомана. Този факт подрива тезата за мощната съветска индустрия, пренесена в Урал и Сибир, която бълвала милиони тонове първокачествена стомана. Всъщност танковите, авиационните и другите военни заводи до лятото на 1942 г. работят само с американски и английски материали.Още през юни 1941 г., дни след нападението на хитлеристите, Лондон изпраща първия конвой с помощи за СССР по опасния арктически морски път до Мурманск. През септември той докарва 40 изтребителя “Хоукър Хърикейн” и 55 механици и пилоти, които да окажат незабавна помощ на пристанището и да обучат съветските пилоти. След това има още много корабни конвои до Мурманск и Архангелск. На връщане те носят златото, с което СССР е плащал на САЩ част от доставаните боеприпаси.От септември 1939 до май 1945 г., воюваща и сама нуждаеща се от помощ, Великобритания доставя 7000 самолета, 27 бойни кораба, 5218 танка, 5000 противотанкови оръдия, 4020 камиона и линейки, самолетни двигатели на стойност 1,5 млрд. лири, 600 радара и сонара и стотици корабни оръдия. Много важни са и доставките на храни, дрехи и медикаменти – общо 4 млн. тона, като само изпратените обувки са 15 млн. чифта. В съответствие с англо-съветската спогодба за военни доставки от 27 юни 1942 г. помощите са напълно безплатни.От ноември 1941 г. към американската помощ по лендлийза е включен и СССР. Обемът й за него е за $10, 8 млрд., които по стойност към 2015 г. отговарят на $160 млрд. Американският посланик в Москва Аверил Хариман инструктирал делегацията на САЩ с думите: “Давайте, давайте и давайте, не разчитайте да се върне. Не трябва да мислите за получаване на каквото и да било в замяна.” Според клаузите на договора доставените технически материали (автомобили, военна техника, оръжие, суровини и т.н.), унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, не подлежат на заплащане. Освен това доставеното по ленд-лийза имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, трябва да бъде платено напълно или частично чрез предоставени от САЩ безлихвени кредити. За доставките е имало 3 основни маршрута – през Северния или през Южния Атлантически океан, от Персийския залив през Иран и през Тихия океан.Една от главните доставки е авиационният бензин. СССР не можел да произвежда бензин с високо октаново число. Доставените западни самолети обаче са летели именно с такова гориво. Освен това “ахилесовата пета” на Съветската армия са били средствата за свръзка и транспортът, тъй като съветската промишленост не е можела да задоволи нуждите нито като обем, нито като качество.През 1942 г. нефтените доставки на СССР от Баку, Грозни и Майкоп са много затруднени. Оттам би трябвало да дойдат 85% от нефта. Но петролопроводът Баку-Батуми е демонтиран от страх да не бъде завладян,а маршрутът за доставка на нефт по Волга е блокиран от германците при Сталинград. В резултат добивът на нефт се свива двойно. През 1941 г. той е 23 млн. т., а през 1943 – 12 млн. тона. Ето защо в първите доставки от САЩ 78%, или 145 996 тона са нефтопродукти.По отношение на транспортните средства настъпателните операции на Съветската армия биха били невъзможни без американските джипове и камиони, посочват историци. Само през 1941 г. Червената армия е загубила 58% от автомобилите си. За да компенсират тези загуби, съюзниците са доставили в СССР над 400 000 бройки, предимно камиони.СССР е крайно зависим и от железопътния транспорт, но само около 92 локомотива са произведени в СССР, а 2000 заедно с 11 000 вагона са доставени от съюзниците му. Пак от тях СССР се сдобива и с 18 700 самолета.Макар данните на различните източници за доставената техника да не съвпадат, тя очевидно е била огромна. Според руския историк Юрий Фелшчински за периода 1941-1945 г. СССР е получил 10 000 танка (около 10% от всички), 9600 оръдия, 1860 локомотива, 11 600 вагонни платформи, 52 000 джипа, 375 000 камиона, 8000 влекача, 35 000 мотоциклета и 132 000 картечници. Освен това 128 товарни кораба, 3 ледоразбивача и 281 бойни кораба. Дори шаситата на легендарните “катюши” са били от американски камиони “Студебейкър”.Много съществена е била доставката не само на техника, но и на суровини: метали, химикали и продукция, която не се е произвеждала в СССР. Например повече от половината съветски самолети са били направени с алуминий от съюзниците, а общото количество доставени цветни метали надхвърля 500 000 тона.Ако при оръжията, боеприпасите и машините доставките са много важни, за продоволствието те са решаващи и без тях СССР не е можел да воюва. Американските хранителни доставки са общо 4 915 818 тона. САЩ предлагат даже повече от това, което СССР иска, и се стига до дефицити на вътрешния им пазар.Една четвърт от свинското месо на Америка отива в СССР, а за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставя краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар. Това масло, заедно с плодови сокове, сухи, пресни и консервирани плодове и други витаминозни продукти са спасение за ранените съветски войници.СССР е премълчавал размера на помощите, но не това е проблемът. Според договора за ленд-лийза стоките са могли да бъдат използвани за граждански, а не за военни цели само със съгласието на доставчика. Но част от тях попадат в “затворените магазини” (достъпни само за хора от високите етажи на властта). Появяват се и в ресторанти, което значи, че държавата е търгувала с тях на вътрешния пазар през войната. Западни стоки попадат и на черния пазар. Но за да не дразни Сталин, Държавният департамент нарежда на дипломатите си да не придирят дори и при тежки нарушения като препродаването на доставки в Иран, Полша и Финландия.Изчислено е, че само доставените от САЩ и Канада храни са могли да изхранват 10-милионна армия през цялата война. На фона на историята с доставките бие на очи контрастът с историята на изплащането им като дълг след войната. Ако се вярва на мемоарите на Микоян, те не са плащани или са плащани отчасти. Самите условия на договора предвиждат унищоженото във войната да не се изплаща заради това, че било подарък за СССР в най-трудните за него години.До края на войната СССР връща на САЩ 1,07 млн. т. нефтопродукти, приема и ремонтира кораби на съюзниците и ги зарежда с гориво. През 1947 г. дългът му е бил определен на $2,6 милиарда, но през 1948 г. е редуциран до $1,3 млрд. СССР отказва да го плати.През 1951 г. дългът му е редуциран повторно до $800 милиона, но нов договор за изплащането му е подписан чак през 1972 г., и то само за $722 милиона със срок на изплащане до 2001 г. Има и условие изплащането да стане само ако на СССР бъде отпуснат кредит. Тук трябва да се има предвид и че през 1972 г. стойността на долара е паднала над 10 пъти спрямо 1947 г. През 1973 г. СССР плаща $50 млн. и пак прекратява плащанията. Това става заради промяна в законодателството на САЩ, известна като поправката “Джексън-Ваник” (тя забранява търговията на определени артикули със СССР). През 1990 г. дългът за пореден път е предоговорен на $674 милиона със срок на погасяване до 2030 г. Смята се, че в момента дългът на Русия като правоприемник на СССР по този договор е $100 милиона и погасителните вноски досега са покрили едва 7% от доставеното през войната.

https://www.168chasa.bg/article/5585835

[Hatshepsut]

Когато малка Финландия се опълчи на СССР

Малка Финландия не се подчинява на Сталин. И затова той нарежда инвазия. Т.нар. Зимна война, приключила на 12 март 1940 г., нанася големи щети на Червената армия - не на последно място заради силния дух на финландците, разказва Ефим Шуман в статия за "Дойче веле".

През есента на 1939 година СССР и Финландия водят преговори за териториални отстъпки. Съветският съюз претендира за част от Карелския провлак, за острови във Финския залив и за "аренда" на финландския полуостров Ханко. В замяна Финландия трябва да получи по-голяма като площ, но далеч не толкова ценна територия в Карелия, която де факто се състои само от гори и блата.

От съветска страна оправдават войната с необходимостта да се отмести границата по-далеч от Ленинград. Но принципно схемата е същата като тази, по която са подписани договорите за взаимопомощ с балтийските страни. Което, както знаем, завършва в крайна сметка с тяхната окупация. Финландците обаче не отстъпват на натиска. И тогава по вече изпробван сценарий във Финландия е сформирано т.нар. народно правителство начело с Ото Кусинен - комунист, избягал в Русия още през 1918 година. Именно това марионетно "правителство" моли Червената армия за "помощ".

"Гнусна провокация"

На 30 ноември 1939 година съветските войски нахлуват във Финландия. Както обявява тогава Молотов, поводът е "гнусната провокация на финландската белогвардейщина", която уж била обстреляла части на Червената армия, разположени в село на Карелския провлак. Финландците още тогава доказват, че обстрелът не може да е бил извършен от тяхна територия - тоест че въпросният инцидент е провокация не на Финландия, а на Москва.

В началото на бойните действия числеността на съветските войски, участващи във войната, надхвърля почти двойно тази на финландските части - 250 хил. войници и офицери от финландска страна срещу повече от 425 хил. съветски войници. Червената армия има и пет пъти повече оръжия. И девет пъти повече самолети.

Финландците разполагат само с 32 танка и два бронирани автомобила. Още около 30 танка са останали от Първата световна война, но те могат да се използват само като неподвижни бойни "бази". А Червената армия разполага с цели 2289 танка. Тоест в началото на т.нар. Зимна война Съветският съюз има значително превъзходство. Затова в Москва са убедени, че ще успеят да разгромят финландците само за няколко дни.
Червената армия обаче се натъква на твърда и умела съпротива. И успява да пробие едва след като съветският контингент е увеличен на 760 хил. души - тоест става три пъти по-голям от финландския.

Съветско-финландската война продължава малко повече от три месеца, но нанася големи щети на Червената армия - не на последно място заради силния боен дух на финландците. Целият финландски народ се изправя в защита на родината си. Важна роля изиграва и фактът, че съветското командване подценява както бойните способности на финландските войски, така и труднопроходимите местности. Вместо с противотанкови оръдия, с каквито почти не разполагат, финландците вадят съветските танкове от строя чрез бутилки със запалителна смес, които точно тогава получават името коктейл "Молотов".

Увертюра към съдбовното решение на Хитлер

Все пак накрая финландците са принудени да се съгласят с подписването на мирен договор със Съветския съюз - в дългосрочен план войната с една толкова мощна държава е безнадеждна за малка Финландия. Според договора, подписан в Москва на 12 март 1940 година, Финландия е принудена да направи териториални отстъпки - при това значително по-големи от тези, за които Съветският съюз настоява преди началото на войната. Макар че губи 11 процента от територията си, а 430 хил. души остават без дом, най-важното за Финландия е, че успява да устои и да запази своята независимост.

Трагичната равносметка от тази война - 26 хил. финландци загиват, над 43 хил. са ранените. Убитите и безследно изчезналите от съветска страна са почти 127 хил., 246 хил. души са ранени. СССР понася и сериозна политическа загуба - като "страна агресор" е изключен от Обществото на народите (ОН). А Хитлер, който следи внимателно хода на войната и вижда грешките на Червената армия, стига до извода, че Вермахтът лесно ще се справи с нея. Така съветско-финландската война се оказва увертюра към решението на Хитлер да нападне Съветския съюз.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/03/13/4040614_kogato_malka_finlandiia_se_opulchi_na_sssr/

Симо Хаюха - снайперистът наричан "Бялата смърт"

Руснаците го наричат Бялата смърт. А съюзниците Магическия стрелец. Той е най-великият cнaйпeриcт в иcтoриятa. Един дребничък финландец, който дори не използва оптичен мерник, се оказва най-голямото страшилище за Съветската армия по време на Зимната война с Финландия (декември 1939 г. - март 1940 г.). Само за тези три месеца Симо Хаюха убивa 542 вражески войници от разстояние над 150 метра, кoeтo гo нaрeждa нa първo мяcтo сред снайперистите за всички времена. Cлeд нeгo нaй-cмъртoнoceн e руcнaкът Ивaн Cидoрeнкo - c 500 жeртви, взети обаче за много по-дълго време.

Симо Хаюха е роден на 17 декември 1905 година в град Раутярви, в провинция Южна Карелия, близо до границата с Русия. Той е второто най-малко от осем деца в лутеранско семейство фермери. Още от дете помага във фермата на родители си при много тежки климатични условия, които го каляват. Освен това ловува заедно с баща си и се научава да кара добре ски, което по-късно му помага в придвижването в планински райони с пушка на гърба.



През 1925 г. Симо отбива задължителната наборна служба във въоръжените сили на Финландия. Уволнява се с чин ефрейтор. След една година, когато е 21-годишен, постъпва в доброволческото Гражданско формирование, известно още като Бяла гвардия, където жъне големи успехи в състезанията по стрелба - за 1 минута уцелва 16 мишени от 150 м. Още тогава домът му е пълен с трофеи. Точно тези негови умения се оказват ключови, когато на 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада неговата родина.

Активната служба на Хаюха започва като снайперист в 34 егерски полк, базиран край река Кола, където финландските войски отбраняват позициите си съотношение, съвсем не благоприятно за тях (общо за цялата война то е 1 към 3). А по архивни данни по време на Зимната война Русия разполага с минимум 2500 танка срещу едва 32 за Финландия и 3880 самолета срещу финландски. 

Сражавайки се при температури от -20 до -40 °C, 12 финландски дивизии под командването на генерал-майор Уилхо Туомпо, обаче успешно отблъскват атаките на 9-а и 14-а съветски дивизии. Именно това място се превръща в ловно поле за младия Симо, който стреля изцяло увит в камуфлажен костюм.



Хаюха използва винтовката си от Гражданската гвардия - ранен модел SAKO M/28-30, финландски вариант на руската "Мосин-Наган", наричана "Pystykorva" (куче от породата "шпиц" заради приликата ѝ с главата му при поглед отпред). Предпочита металната мушка пред оптичния мерник, който според него превръща снайпериста в по-голяма мишена (трябва да надигне глава с няколко сантиметра, за да погледне през окуляра), ненадежден е в студено време, тъй като се запотява, а отблясък от лещата може да издаде позицията на стрелеца. Освен това Хаюха няма предишен опит с оптика и не иска да стреля с руски снайпер.

Често издига плътни насипи от сняг пред позицията си, за да има къде да се скрие и да подпре винтовката си така, че да не се вдигат характерните снежни облачета при възпроизвеждане на изстрел. За да не се вижда дъхът му, докато дебне Хаюха държи в устатата си сняг, който да охлажда дъха му.

За разлика от всички останали снайперисти, той не стреля от легнало положение, а седнал, за да има по-голяма видимост. Тук от голяма полза му е ниският ръст - 160 см.

Така само за един ден той успява да убие 40 руски войници. Общо на "сметката" му са записани 542 точни изстрела срещу съветски войници. Това не са официални данни, но дори руснаците не ги отричат, което по същество ги потвърждава. Официално според командира на подразделението, в което воюва Хаюха, са записани 219 негови попадения със снайпер, а приблизително също толкова жертви са ликвидирани с картечен пистолет от малка дистанция.

След известно време руснаците осъзнават, че не армия от снайперисти, а един единствен човек премахва застрашителен брой техни войници. За това спомага и фактът, че руснаците са със зелени униформи, за разлика от белите дрехи на финландците, и това ги прави по-лесни мишени. Не за пренебрегване е и това, че в края на 30-те години съветският ръководител Йосиф Сталин извършва чистка на военни експерти, което прави Червената армия не толкова добре организирана.

Може би заради това многократните опити Симо да бъде отстранен от други снайперисти или дори от артилерия, са неуспешни.

Нужни са няколко години преди Хаюха да се възстанови. Той обаче е жив и е герой. Повишен е от ефрейтор в лейтенант лично от маршал Карл Густав Манерхайм, което е и най-големият кариерен скок във военната история на Финландия.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/byalata-smart-simo-hayuha-ubiva-sas-snayper-stotitsi-rusnatsi-prez-zimnata-voyna-arhivni-snimki-1



10 БРУТАЛНИ факта за най-великия снайперист „БЯЛАТА СМЪРТ”

[Sturmmann]

Цитати за по-доброто разбиране на причините за започването на ВСВ

Част първа


Юдея обявява война на Германия.“ - Дейли Експрес (Mарт 24, 1934 година)
„Убийте германците, където и да ги сварите! Всеки германец е наш морален враг. Не бъдете милостиви спрямо жените, децата, или възрастните! Убийте всеки германец --унищожете ги!“ - Иля Григориевич Еренбург, Glaser (стр. 111)
„Германия е врагът на юдаизма и трябва да бъде преследвана със смъртоносна омраза. Днешната цел на юдаизма е: безпощадна кампания срещу всички германци и пълното унищожаване на германската нация. Ние настояваме за пълно търговско ембарго над Германия, спиране вносът на суровини, и за репресивни мерки спрямо всеки германец, жена и дете.“ - Еврейски професор А. Kulischer (октомври 1937 г.).
„Борбата ни срещу Германия трябва да бъде водена до ръба на възможностите ни. Израел беше атакуван. Следователно нека да защитим Израел! Срещу пробудена Германия, ние противопоставяме пробуден Израел. Светът ще ни защити.“ - Еврейски автор Pierre Creange в книгата си Epitres aux Juifs (1938)
 „Германия трябва да бъде превърната в пустееща земя, както се случи по време на 30 годишната война.“ - Das Morgenthau-Tagebuch, The Morgenthau Dairy (стр. 11)

„В продължение на месеци борбата срещу Германия се води от всяка еврейска общност, на всяка конференция, във всички профсъюзи и от всеки един евреин по света. Имаме основание да предполагаме, че нашият дял в тази борба е от особена важност. Ние ще започнем духовна и материална война на целия свят срещу Германия. Германия се стреми да се превърне отново във велика нация и да си върне както загубените територии, така и нейните колонии. Но нашите еврейски интереси изискват пълното унищожаване на Германия. ..“- Владимир(Зеев)  Жаботински, в Mascha Rjetsch (Януари, 1934)

„Надявам се, че всеки германец на запад от река Рейн и където и другаде да атакуваме, ще бъде унищожен.“ - R.F. Keeling

Уинстън Чърчил: „Ние ще наложим тази война на Хитлер, независимо дали я иска или не.“ - Уинстън Чърчил (1936 радиопредаване)

„Германия става прекалено силна. Ние трябва да я смажем.“ - Уинстън Чърчил (Ноември 1936 г. до Американския генерал Robert Е. Wood)

„Германското непростимо престъпление преди ВСВ беше опита й  да отдалечи икономиката си от световната търговска система и да изгради собствена финансова система, от която световните финансови кръгове нямаше как повече да печелят.“ - Уинстън Чърчил, Втората световна война (Берн, 1960)

„Войната не беше само за премахването на фашизма, но и за завладяването на нови пазари. Можехме, ако имахме такова намерение, да предотвратим избухването на тази война без да бъде изстрелян и един изстрел, но не искахме.“ -
Уинстън Чърчил към Труман (Fultun, САЩ Март 1946 г.)
„Ако Германия търгува отново в следващите 50 години, то ние сме водели тази война (Първата Световна) напразно.“ - Уинстън Чърчил в Times (1919)

„Тази война е английска война и нейната цел е унищожаването на Германия.“ - Уинстън Чърчил (от есента на 1939 в радиопредаване)

„Не политическата доктрина на Хитлер ни хвърли в тази война. Причината бе успехът на Хитлер в изграждането на нова икономика. Корените на войната бяха +завист, алчност и страх.“ - Генерал-майор J.F.C. Fuller, историк, Англия
„Сега принуденихме Хитлер да воюва, така че той вече не може мирно да унищожава една след друга частите от Версайския договор.“ - Лорд Халифакс, английски посланик във Вашингтон (1939)

„Врагът е германския райх, а не нацизма и тези, които все още не са разбрали това, не са разбрали нищо.“ - Главният съветник на Чърчил – Robert Lord Vansittart (септември 1940 г., към министъра на външните работи Lord Halifax)

„Полската армия ще бъде тази, която ще нахлуе в Германия в първия ден на войната.“ - Полският посланик в Париж (15.8.1939)

„Ще унищожа Германия.“ - Рузвелт 1932 г. (!)

"Това, което не искаме да разберем в германската (анти-Хитлерова) съпротива по време на войната, научихме напълно след това: тази война не беше водена срещу Хитлер, а срещу Германия.“ - Eugen Gerstenmaier, председател на германския Бундестаг от 1954 г., член на анти-правителстената група "Bekennende Kirche" по време на ВСВ.
„Хитлер и германския народ не искаха тази война. Ние не отговаряхме на многобройните  петиции на Хитлер за мир. Сега трябва да признаем, че той беше прав. Вместо сътрудничество с Германия, което той предложи, сега пред нас стои гигантската, империалистическа мощ на Съветите. Срамувам се да видя как се преследват същите цели, за които обвинявахме Хитлер, но под друго име.“- Сър Хартли Шоукрос, Британски главен обвинител в Нюрнберг

„Ние направихме от Хитлер едно чудовище, един дявол. Затова нямаше как да се отречем от това след войната. В крайна сметка, ние мобилизирахме масите против самия дявол. Затова бяхме принудени да играем наща роля в този дяволски сценарий след войната. По никакъв начин не можехме да кажем на нашите народи, че войната бепе само икономическа превантивна мярка.“ - Министър на външните работи на САЩ Baker (1992)
 
„Ще има ли място за [германските бежанци, бягащи от Червената армия] в това, което е останало от Германия? Убили сме шест или седем милиона германци и най-вероятно ще има още милион или повече убити преди края на войната.“- Чърчил, според James F Byrnes, стенограмна бележка на пленарната сесия в Ялта, 7 февруари, 1945 г. (H S Truman Libr., Independence, Мисури.).

„Аз не разбирам гнусливостта от използването на газ.Аз съм категорично  за използването на отровен газ срещу нецивилизовани племена“. - Чърчил, пишейки като председател на  Air Council(1919)


„Що се касае до Британия и Русия, как ви се струва 90% от Румъния за вас, за нас 90% от Гърция, и  50/50 от Югославия?“ – Чърчил към Сталин в Москва (октомври 1944 г.)

"Това движение сред евреите не е ново. От времето на Спартакус Вайсхаупт до това на Карл Маркс и до Троцки (Русия), Бела Кун (Унгария), Роза Люксембург (Германия), и Ема Голдман (САЩ) тази световна конспирация за събаряне на цивилизацията и за разтваряне на обществото, въз основа на спиране на развитието ,от завистлива злоба и невъзможно равенство, има постоянно развитие. Те е било движеща сила на всяко подмолно движение през 19 век , а сега най-сетне тази група от необикновенни личности от подземния свят от най-големите градове на Европа и Америка са хванали за косите  руския народ и са станали практически безспорните господари на тази огромна империя “. – Материал на тема “ционизма срещу болшевизма” в Illustrated Sunday Herald (февруари 1920 година)
„Убивайте, убивайте, смели войници от Червената армия, убивайте. Няма нищо невинно в немците. Спазвайте указанията на другаря Сталин и натъпчете фашисткия звяр в неговата пещера. Счупете със сила расовата арогантност на германските жени. Взимайте ги като ваша законна плячка. Убивайте, смели войници от Червената армия, убивайте!“-Ilya Ehrenburg – еврейският пропагандист за геноцид на Сталин (Frankfurter Allgemeine Zeitung, Франкфурт, 28 февруари, 1995 - стр. 7)
„Не може да има никакво съмнение: национал-социализмът беше част от процеса на модернизиране в германското общество. Той ускори социалните промени в Германия. Даде повече на непривилегированите слоеве на обществото и донесе равенство и еманципация на жените.“ - Heinz Hoehne, Gebt mir Vier Jahre Zeit [Дайте ми четири години], Ullstein Publishing House, Берлин-Франкфурт 1996, стр.. 10)
„Това не е Германия от първото десетилетие след войната, която излезе от нея разорена, обезсърчена и сломена, с чувство на страх и безсилие. Сега е пълна с надежда, обезсърчена и сломена, с чувство на страх и безсилие. Сега е пълна с надежда, увереност и обновено чувство на решителност, за това как да води своя собствен живот, без намеса от всякакво влияние извън собствените си граници. Един човек постигна това чудо. Той е роден лидер на човечеството. Магнетична и динамична личност с една единствена цел, решителна воля и на юначно сърце.“- David Lloyd George (бивш министър-председател, UK), в Daily Express (Септ. 17, 1936 г.)
„Ако не беше холокоста, нямаше да има Еврейска държава.“ - Robert B. Goldmann в Frankfurter Allgemeine Zeitung (Dec. 19, 1997, p. 9)


Полша
„Малцинствата в Полша се очаква да изчезнат. Полската политика гарантира,че те не изчезват само на хартия. Тази политика е безмилостно създадена и не обръща никакво внимание на общественото мнение на света, на международни договори или на Обществото на Народите. Украйна се превърна в ад под полско управление. Човек може да каже същото за Беларус с още по-голяма сигурност.  Целта на полската политика е изчезването на националните малцинства на хартия и в действителност.“- Manchester Guardian (14 декември 1931)
„Източна Прусия е неоспорима германска територия. От детството ми, това е моето мнение, което не се нуждае от потвърждението на плебисцит. Че това е моето мнение, можете да кажете на вашите източни-прусаци в публично събиране в Knigsberg за успокоение.“ - Президентът на полската държава и Маршал Josef Pilsudski, който мистериозно загуби живота си през 1930-те години, към германският външен министър Gustav Stresemann (10 декември 1927)

„Полският терор в Украйна днес е по-лош от каквото и да било друго нещо в Европа. Украйна се превърна в страна на отчаяние и унищожение. Убийствата се умножават. Германците са изтезавани, осасакатявани, измъчвани до смърт, телата им са осквернявани. Селища и дворци са ограбвани, запалвани и взривяни. Изобразените инциденти в официална публикация на германското правителство през 1921 г. надхвърлят най-лошите дела, които можем да си представим.“- Проф. д-р Рен Мартел в книгата си Les frontires Orientales de l`Allemagne (Париж 1930г.) за полските нападения в Горна Силезия през 1921 г.
„Знаем, че войната между Полша и Германия не може да бъде избегната. Трябва систематично и енергично да се подготвим за тази война. Сегашното поколение ще види, че нова победа в Grunwald ще бъде написана в историческите страници. Но ние ще се борим до край за да изтикаме този Grunwald в предградията на Берлин. Нашият идеал е да изградим Полша с граници по поречието на Одер на запад и Neie на Lausitz(реки) и да усвоим Прусия от Pregel до Spree(пак реки). В тази война няма да бъдат взимани пленници, няма да има място за хуманитарни чувства“- цензурирания и в близост до полската военна диктатура вестник Mosarstwowiecz (1930), три години преди идването на Хитлер на власт.
„Ние сме готови да сключим договор диру с дявола, ако той би ни помогнало в борбата ни срещу Хитлер. Слушай:.. Срещу Германия, а не само срещу Хитлер. Германската кръв ще бъде пролята в бъдещата война в такива размери, в каквито тя не е виждала от започването на света“. - Варшавския вестник Depesza (20 август 1939)
„Ние сме готови за всякаква война, дори и с най-силния противник ...“ - Polska Zbrojna (25 Март 1939 г.), цитиран в Walendy, Historische Tatsachen, a.a.O. (Книга 39, стр. 16)

„Полша иска война с Германия и Германия няма да може да я избегне, дори и да иска“. - Rydz-Smigly, главен инспектор на полската армия при една публична реч пред полски офицери (Лято 1939)
Британия / Чърчил:
„Въздушното министерство се съгласи, че е най-полезно да бъде използван газ срещу по-малко опитни врагове, които няма да имат  представа от къде е дошла опастността пред която са изправени. Използването на отровен газ беше забранено от Женевския протокол от 1925.“ - The Daily Telegraph (3 януари 1997)

„Може би следващия път, когато ше можем да го направим заобиколно, ще бъде за да се убиват жени, деца и цивилното население.“- Чърчил, цитиран по време на Първата световна война
"Аз съм, разбира се, ционист и винаги съм бил такъв от Декларацията на Балфур.“ - Чърчил, цитиран в „Официалния Чърчил“ в един том, NY Times (ноември 6, 1991) от Herbert Mitgang
Айзенхауер относно германските военнопленници: „Господи, мразя германците ...“ – Ike The Kike  Dwight Eisenhower в писмо до жена си (септември 1944 г.)

„Затворническите заграждения не трябва да осигуряват никакъв подслон или други удобства.“ – Ike The Kike Dwight David Eisenhower

„При никакви обстоятелства не трябва хранителни продукти да бъдат събирани от местните жители, за да ги дават на военнопленниците. Онези, които нарушават тази заповед и въпреки това се опитват да заобиколят блокадата и позволят нещо да бъде доставено на военнопленниците, се поставят в опасност да бъдат застреляни“- Дуайт Дейвид Айзенхауер
 
„От години обвиняваме руснаците относно липсата на 1 700 000 военнопленнци. До този момент никой не е ровил достатъчно дълбоко ... Свидетелите и оцелелите са били интервюирани от автора; един съюзнически офицер сравни американските лагери с  Бухенвалд“. - Питър Уортингтън, Ottawa Sun (12 септември 1989 г.)

„Започвайки от април 1945 г., армията на САЩ и френската армия небрежно изтребиха един милион германски мъже, повечето от тях в американски лагери ... Омразата на Айзенхауер, преминала през призмата на военната бюрокрация, създаде  ужаса от лагери на смъртта , ненадминат от нищо друго в американската история ... чудивищно военно престъпление „. - Полк. Ърнест Е. Фишер-р лейтенант, 101-ва въздушнодесантна дивизия,  главен историк, армия на САЩ

„Моите протести (относно отношението спрямо обезоръжените германски войници) бяха посрещнати с враждебност или безразличие и когато хвърлих достатъчни дажби храна през бодливата тел, бях заплашван и ми беше ясно дадено да разбера, че нашата политика беше да не ги храним адекватно“- Martin Brech, бивш редник първи клас, в рота C на 14-та пехотна дивизия, назначен като охрана и преводач в лагера на смъртта на Айзенхауер в Andernach, по поречието на река Рейн
„Когато ме хванаха да хвърлям C-дажби през оградата, ме заплашиха с лишаване от свобода. Един капитан ми каза, че ще ме застреля, ако ме види отново да хвърлям храна на германците ... Някои от тяха бяха наистина само момчета на по 13 години ... Някои от затворниците бяха старци, завлечени от Хитлер в последните му дни в бункера... Разбирам, че средното тегло на затворниците в Andernach е 90 паунда(~41 килограма)... Получих заплахи ... Въпреки това, това ... ме освободи,  защото вече мога да бъда чут, когато оповестявам това ужасното зверство, на което станах свидетел като пазач в един от лагерите на смъртта на "Ike"(Айзенхауер) по поречието на река Рейн. „

„В началото, жени от близкия град донесоха храна в лагера. Американски войници взеха всичко от жените, нахвърлиха го на куп, заляха го с бензин и го запалиха.“ - Бивш затворник на лагер.

„Много здравомислещи американски семейства биха отскочили от ужас, ако знаеха как „нашите момчета“ се държат, с такова пълно безсърдечие в междучовешките взаимоотношения тук“ - Военнослужещ, TIME Magazine (12 ноември 1945 г.)
"През 1939 ние не се решихме на война за да спасим Германия от Хитлер или континента от фашизма. Както и през 1914 , ние започнахме войната за не по-малко благородна кауза - не можехме да приемем германска хегемония в Европа"  - Sunday Correspondent, London (17.9.1989)

[Sturmmann]

Част втора:

„Планът Моргентау за Германия ... стана част от Потсдамското Споразумение, с тържествена декларация на политиката и гаранция за действие ... подписано от Съединените щати на Америка, Великобритания и Съюза на Съветските Социалистически Републики.“ - New York Post (24, ноември 1947 г.)



Съюзнически военни престъпления:



„В края на града, от лявата страна на пътя, стои голям хан „Weisser Krug“... В стопанския двор надолу по пътя стоеше каруца,за която четири голи жени бяха заковани през ръцете си в кръстна позиция. Зад Weisser Krug към Gumbinnen е площада с паметника на Незнайния воин. Отвъд е друг голям хан, „Roter Krug“. Близо до него, успоредно на пътя, имаше една плевня и на всяка от нейните две врати имаше прикована жена през ръцете в разпъната поза.В жилищата, ние открихме общо седемдесет и две жени, включително деца, и един стар мъж, 74, всичките мъртви ... всички убити по зверски начин, с изключение само на малцината, които имаха дупки от куршуми във вратовете си.Някои бебета бяха с разбити глави. В една стая, ние открихме една жена, 84-годишна възраст, седнала на дивана ... половината от чиято глава беше отрязана с брадва или лопата ... Отнесохме труповете до гробището на селото, където ги оставихме да лежат в очакване на  чужда лекарска комисия ... В същото време, една медицинска сестра от Insterburg дойде, родом от Nemmersdorf, която търсеше родителите си. Сред труповете бяха майка й, 72, и баща й, 74, единственият мъж сред мъртвите. Тя също така установи, че всички мъртви са Nemmersdorfers(от нейния град). На четвъртия ден телата бяха погребани в два гроба. Едва на следващия ден  лекарска комисия пристигна и гробовете трябваше да бъдат отворени. Вратите на плевнята бяха сложени на блокове, върху които да се положат телата, така че Комисията да може да ги разгледа. Тази чужда комисия единодушно установи, че всички жени, както и  момичетата между 8-12 години и дори жената на 84 години са били изнасилени. След разглеждането от комисията, телата отново бяха погребани.“- Доклад на Karl Potrek, цивилен от столицата Knigsberg, назначен в Volksturm


 
„Те всички бяха изнемощели и гладни и нещастни ...Едно дете наполовина живо ... Една жена в най-ужасната картина на отчаянието, която съм виждал ... Дори когато го видите, е невъзможно да се повярва ... Боже беше ужасно.“- Робърт Алън, писмо от Берлин, Reading magazine (февруари 1946 г.)

„Когато стигнахме Metgethen, бяхме изправени пред страшна гледка: Открихме няколко стотин мъртви германски войници, много от които бяха обезобразени до неузнаваемост. Имаше убити цивилни в почти всеки дом, също така обезобразени по най-зверски начин. Например, на някои жени им бяха изрязани гърдите. В някой задни дворове ние открихме едва облечени жени, които са били обесени с главата надолу. В една къща се натъкнахме на все още е жива 63-годишна жена. Плачейки, тя ни каза, че е била изнасилена от 12-15 руснаци(дали са руснаци не е ясно, 50% от червената армия е съставена от други народности, бел. на ред). Тя лежеше на пода, покрита с кръв. Дъщерята на тази стара жена беше избягала в гората наблизо, но едногодишното й дете било отвлечено от руснаците. По улиците на Metgethen,а също и на гарата, ние открихме горе долу 15 бебешки колички, някои преобърнати и всички празни. Ние заключихме, че това означава,че руснаците са отвлекли и тези бебета“. – Horst A.., по времето си на шофьор в отряда за разузнаване I, Knigsberg.




Евреи:

„Наша задача е безмилостно да обявим война на Германия, общественият враг номер едно“. - Bernhard Lecache, председател на еврейската Световната лига (9 ноември 1938 г.)

„Нашите еврейските интереси изискват окончателното разрушаване на Германия.“ - W. Jabotinski, основател на „Irgun Zwai Leumi“ (януари 1934)

„Хитлер не иска да воюва, но ще бъде принуден да го направи и в действителност много скоро.Англия има последната дума, както през 1914 г.“ - Ционита Emil Ludwig Cohn “Annalen”

„Въпреки, че Хитлер може да иска да предотврати тази война, която може да го унищожи, в последния момент, той ще бъде принуден да воюва така или иначе.“ - Emil Ludwig Cohn (1938)

„Аз попитах Джо Кенеди (US посланика в Лондон) за разговорите му с Рузвелт и  Чембърлейн през 1938 г. Той каза, че убеждението на Чембърлейн, че Великобритания през 1939-та няма необходимото за война и затова няма да се осмели да отиде на война срещу Хитлер ... нито французите нито англичаните щяха да направят Полша мотив за войната ако те не бяха непрекъснато подтиквани от Вашингтон ... Америка и световното еврейство подтикнаха Англия към война.“- Американският министър на отбраната J. Forrestal 27 Декември 1945 в дневника си (Дневниците на Форестал, Ню Йорк, 1951, S. 121 и сл.)

„Успяхме да въвлечем Съединените щати в Първата световна война и ако те (САЩ) направят това, което ние искаме по отношение на Палестина и еврейските въоръжени сили, тогава  можем да накараме евреите в САЩ да въвлекат САЩ в тази също (Втората световна война).“- Weizmann към Chuchill (септември 1941 г.)

„Ние спечелихме тази война с жестока пропаганда ... и сега,повече от всякога, ние ще започнем! Ние ще продължим тази отвратителн пропаганда, ще я увеличим докато никой не приеме и една добра дума повече от германците, докато всяка най-малка симпатия към тях се унищожи и докато те бъдат толкова объркани, че няма да знаят какво да правят вече. Когато това е постигнато, когато те започнат да замърсяват собственото си гнездо и то не неохотно,а с прибързано желание да се подчиняват на победителите, само тогава победата е пълна. Тя никога няма да бъде категорична. Превъзпитанието изисква цялостност, непоколебиммост и подхранване като английската трева. Само един миг разсеяност и плевела ще пробие, този неизкореним плевел на историческата истина“. - Sefton Delmer, бившия главен британски пропагандист след края на войната през 1945 г., към немски експерт по международно право проф. Grimm.


„Когато националсоциалистите и техните приятели плачат или шепнат, че [войната] е предизвикана от евреите, то те са напълно прави.” – Еврейското списание Sentinel of Chicago (8 октомври 1940 г.)


„Дори и Хитлер да иска в последния момент да избегне войната, която би го унищожила, въпреки желанията му, той ще бъде принуден да воюва.“ - Емил Лудвиг Коен в книгата си Новият Свещен съюз (Страсбург, 1938)

„Наша задача е да организираме морална и културна блокада на Германия и да разтурим тази нация.От нас зависи да започнем безмилостна война“. - Bernard Lechache в The Right to Live (декември 1938 г.)


„Милиони евреи, живеещи в Америка, Англия, Франция, Северна Африка и Южна Америка, като не забравяме Палестина, са решили да довършат до самия край войната с Германия. Това трябва да е война на изтребление.“ - "Еврейския вестник Central Blad Voor Israeliten в Холандия (13 септември 1939 г.)

[Sturmmann]

Част трета:

„Световния еврейски конгрес е във непрекъсната война с Германия в продължение на седем години.“ - Maurice Perlzweig, началник на британската секция на Световния еврейски конгрес ,26 Февруари, 1940, в обръщение, според Toronto Evening Telegram, цитиран от д-р Hans Riegelmann в: UN, 8/83, стр.. 4.

„Израелският народ по целия свят обявява икономическа и финансова война срещу Германия. Четиринадесет милиона евреи се изправят заедно, като един човек, за да обявят война срещу Германия. Еврейският търговец на едро ще изостави своята фирма, банкерът фондовата борса, търговецът своята търговия и беднякът своя жалък навес, за да се обединят в свещена война срещу народа на Хитлер .“ - Дейли Експрес (март 24 1933 г.)
„Всеки от вас, евреин и неевреин, който все още не се е записал в тази свещена война трябва да го направи тук и сега. Не е достатъчно да не купувате стоки, произведени в Германия. Трябва да отказвате да търгувате с всеки търговец или магазинер, който продава германски стоки или които подпомага германските кораби или рибарски лодки .... ние ще подкопаем режима на Хитлер и ще върнем германския народ до неговото нормално положение(след като са били неразумни и т.н.) чрез унищожаване на износната им търговия, от която зависи самото им съществуване.“ - Samuel Undermeyer в радио излъчване на WABC, Ню Йорк (август 6, 1933 г., съобщено в "Ню Йорк Таймс", 7 август 1933 г.)
„Присъединявайки се към Samuel Untermeyer в призива за война срещу Германия, Bernard Baruch, в същото време, насърчава за подготовка за война срещу Германия. "Подчертавам, че разгрома над Германия и Япония и отстраняването им от световната търговия ще даде на Великобритания огромна възможност да  засили външната си търговия както по обем, така и по печалба.““  - Baruch,The Public Years, от Bernard M. Baruch (стр.347)

[Samuel Untermeyer е бил еврейски лидер и близък приятел на президентите Уилсън и Рузвелт. Бернард Барух е бил президентски съветник на Уилсън, Рузвелт и Труман]

„Тази декларация, наречена война срещу Германия, която сега се определя като „свещена война“. Тази война е трябвало да бъде водена срещу Германия до самия край, до нейното унищожение“. - Д-р Franz J. Scheidl, Geschichte der Verfemung Deutschlands

„Война в Европа през 1934 г.  беше неизбежна“ – H.Morgenthau, секретар на Министерството на финансите на САЩ, Hearst Press, Септември 1933 г. (цитиран в The Palestine Plot от B.Jenson, стр. 11.).
 
„Заедно и поотделно, германската нация е заплаха за нас евреите.“- Vladimir Jabotonsky (основател на еврейската терористична група,Irgun Zvai Leumi) в Mascha Rjetsch, януари, 1934 (цитиран в Histoire De L'Arme Allemande от Jacques Benoist-Mechin, том IV, стр. 303.).

„Хитлер не ще има война (не желае война), но ние ще го принудим към такава,не тази година, но скоро.“ – Emil Ludwig Cohn в Les Annales, юни, 1934 (цитиран в книгата си The New Holy Alliance).

„Ние, евреите, ще донесем на Германия война.“ – David A.Brown, национален председател, Обединената еврейска кампания, 1934 г. (цитиран в I Testify Against The Jews от Robert Edward Edmondson, стр. 188 и на The Jewish War of Survival от Arnold Leese, стр. 52)

„Ние искаме да възбудим дълбока омраза към германците, към германските войници, моряци и летци. Ние трябва да мразим, докато не победим.“ – Lord Beaverbrook, цитиран в Niemals! от Heinrich Goitsch.

„Има само една сила, която наистина има значение. Силата на политическия натиск. Ние, евреите, сме най-влиятелните хора на земята,защото ние имаме тази сила и ние знаем как да я приложим.“ – Vladimir Jabotonsky в еврейския Daily Bulletin (27 юли 1935 г.)

„Преди края на годината, икономически блок съставен от Англия, Русия(СССР, бел. на ред.), Франция и САЩ ще бъде създаден за да доведе германската и италианската икономически системи на колене.“ – Paul Dreyfus, La Vie de Tanger (15 май, 1938)

„На 3-ти юни, 1938, American Hebrew се похвали, че имало евреи в най-важните позиции на влияние във Великобритания, Русия и Франция, и че тези „трима синове на Израел скоро ще изпратят нацисткия диктатор в ада“- Joseph Trimble, The American Hebrew.

„Германия е нашият обществен враг номер едно.Наша цел е да обявим безмилостна война срещу нея. Човек може да бъде сигурен в това: Ние ще поведем тази война!“ - Bernard Lecache, президент на „Международната лига срещу расизма и антисемитизма“, във вестника си Droit de Vivre (Right to Life) (9 ноември, 1938)

„Предложената война има за цел установяване на еврейска хегемония в целия свят.“ - Бригаден генерал George Van Horn Mosely, The New York Tribune (29 март, 1939 г.)

[Sturmmann]

Част четвърта:

"Искам да потвърдя, по най-ясния начин, изявлението, което аз и моите колеги направихме през последните месеци  и особено през последната седмица, че евреите „Стоят рамо до рамо с Великобритания и ще се бият на страната на демокрациите“.
 Chaim Weizmann, председател на Световния еврейски конгрес, ръководител на Еврейската агенция, а по-късно президент на Израел, London Times, 5 септември 1939, и в London Jewish Chronicle, 8 септември, 1939.



„Милионите евреи, които живеят в Америка, Англия и Франция, Северна и Южна Африка, и  да не забравяме тези в Палестина, са решени да доведът унищожителната война срещу Германия до успешен край.“ - Central Blad Voor Israeliten в Холандия (13 септември 1939 г.)



„Спрете да говорите относно мирни предложения. Разбийте Германия на парчета!“ - The Daily Herald, No.7426 (9-ти декември, 1939г.)



„Всички евреи, взети заедно, виждат тази война като свещена война“. - The Daily Herald, No.7450, 1939, цитиран в Reichstagsbrand, Au** lrung einer historischen Legende, от U. Backes, K.H.Janen, E.Jesse, H.Khler, H.Mommsen, E.Tobias.


„Дори и ние, евреите, да не сме физически до вас в окопите, то ние сме морално с вас. Тази война е наша война и вие я водите заедно с нас.“ - Schalom Asch, Les Nouvelles Litteraires (10ти февруари, 1940г)


„Загубвайки Германия, еврейството загуби територия, над която упражняваше власт. Следователно бе решено да си я възвърне.“ - Louis Marschalko The World Counquerors: The Real War Criminals


„Световния еврейски конгрес е във война с Германия от седем години.“ – Равин М. Perlzweig (ръководител на британската секция на Световния еврейски конгрес), Toronto Evening Telegram (26 февруари, 1940 г.)


„Втората световна война се води в защита на основите на юдаизма.“ - Равин Felix Mendlesohn, Chicago Sentinel (8 октомври, 1942 г.)   


„Ние не отричаме и не се страхуваме да признаем, че тази война е нашата война и че тя се води за освобождението на еврейството ... По-силен от всички фронтове взети заедно е нашият фронт, този на еврейството. Ние не само даваме за тази война финансова подкрепа, върху която подкрепа е основавана цялата военна продукция, но и предоставяме цялата ни пропагандна мощ, която се явява моралната енергия, която поддържа тази война.“- Cheim Weizmann, председател на Световния еврейски конгрес, ръководител на Еврейската агенция, а по-късно президент на Израел, в реч от 3 Декември 1942 г., в New York Times


„Невярно е, че аз или някой друг в Германия е искаше война през 1939 г. Тя беше желана и умишлено предизвикана единствено от международни политици от еврейски произход или работещите за еврейските интереси. Нито пък някога съм желал, че след ужасяващата Първа световна война някога ще има втора така срещу Англия или Америка.“- Адолф Хитлер (април 1945 г.)

[Hatshepsut]

Масовите изнасилвания през 1945: "За руснаците бяхме беззащитни жертви"

Стотици хиляди германки стават жертва на сексуално насилие след Втората световна война. Изнасилванията през 1945 са били масови. Много от жените слагат край на живота си. Трагичните им съдби задълго остават тема-табу.

"Бях слаба, освен това колелото ми бе много натоварено, така че бях безпомощна пред руснаците и не можах да се защитя, когато ме свалиха на земята", разказва Клара М. от Магдебург за случилото ѝ се през 1945, когато трима червеноармейци я съборили в канавката и я изнасилили. През това време минали множество коли, но никой не спрял, въпреки плача и виковете на жената.

Понякога действителността надминава и най-противните пропагандни лъжи. В края на войната - преди 75 години - сред германските войски и цивилните граждани упорито се носи слухът, че съветският пропагандист Иля Еренбург е призовал напредващите червеноармейци към масови изнасилвания на германски жени. Това е доказана лъжа, но през 1945 година изнасилванията действително се превръщат в масов феномен.

Точни данни за извършените сексуални насилия няма

Точни данни за броя на германките, станали жертви на сексуално насилие след края на войната, не могат да бъдат установени, поради това, че повечето от жертвите мълчат от срам. Според различни експерти, те са между 500 000 и два милиона. Затова не ни остава нищо друго, освен да се концентрираме над индивидуалните съдби.

Берлинчанката Барбара В. пише в дневника си на 27 април 1945 следното: "Бях излязла да купя захар, когато двама ме натикаха в един вход. Свалиха ме на земята и ми вдигнаха полата. Беше ужасно, но можеше да се очаква".

За мнозина ужасът не приключва с изнасилването. Клара М. от Магдебург забременява, но не иска "руско дете". Подава молба за аборт в здравната служба. Райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер още през март 1945 е разпоредил, че бременностите от "принудителен сексуален контакт с червеноармейци" следва да бъдат прекратявани. Но по онова време в обществото като цяло господстват значително по-строги разбирания относно абортите, а медиците от здравните служби - предимно мъже - изискват от бременните подробни и достоверни описания на изнасилванията, за да дадат разрешение за абортите.

Тема-табу и в двете части на Германия

Германия, февруари 1945

Именно поради това само една малка част от жените се решават да говорят за преживяното унижение или да подадат оплакване до полицията. Жертвите на сексуално насилие се срамуват и се опасяват от дискриминация. На масовите изнасилвания и в двете части на Германия е наложено мълчание - те се превръщат в табу. Минават повече от 40 години, докато се разкрие истината за тях. Една от първите, които повдигат този въпрос, е режисьорката Хелке Зандер - през 1992 във филм, посветен на изнасилванията от 1945.

Екипът, проучил темата, стига до извода че руските войници в Берлин (които са били около 450 000) са изнасилили в първите три месеца на окупацията около 110 000 жени и момичета - седем процента от всички жителки на града. При това над половината от тях - многократно.

Към една пета от тях забременяват. А между лекари и пациентки се установява мълчалив консенсус - най-добре никакви "руски деца". Повечето от бременностите са прекъснати. Една от тези жени, за които разказва списание "Шпигел", си спомня: "Никой не може да си представи колко масови бяха абортите тогава".

Изнасилвали са не само руснаците

Но изнасилвачите през 1945 не са само руснаците - има и войници от останалите западни съюзници. След като през април 1945 френските войски завземат Щутгарт, полицията регистрира само в рамките на десет дни 1389 изнасилвания, извършени от френски граждани.

Срещу американци (чието военно присъствие в Германия възлиза на 1,6 милиона души) от март до май 1945 са проведени 487 съдебни процеса в американски военни съдилища. Документирани са 1 500 случая на изнасилвания.

Историчката Мириам Гебхард обаче е убедена, че броят на изнасилванията, извършени от американци, е значително по-висок. В своята книга „Когато пристигнаха войниците", появила се през 2015, Гебхард твърди, че около 190 000 германски жени са станали жертва на изнасилвания от страна на американски войници. А по отношение на наложеното навремето мълчание върху темата, казва следното: "За обществеността тази тема дълго време не е съществувала, тъй като политиците в двете германски държави не са искали да се проявят като нелоялни пред съответните окупационни сили".

Изнасилените жени се чувстват посрамени и омърсени. Те мълчат и се опитват да забравят. Мнозина стигат и до самоубийство. Както посочва "Ди Велт", последните, които и днес все още могат да си спомнят за страха от онези седмици, са далеч над 80-те. Сред тях сигурно има и такива, които са били изнасилени навремето, но повечето така и не са говорили никога за това.

Сексуалното насилие - част от почти всяка война

"Ди Велт" изтъква, че официални заповеди за прояви на насилие спрямо жените от страна на окупационните войски не е имало - това е сигурно. Точно обратното - командирите на различни съветски части дори са издали съвсем еднозначни забрани. Но очевидно насилието над жени е било общоприета практика.

Причините са разнообразни: чувство на гняв и отмъщение, а вероятно и стремеж чрез изнасилванията на жените да бъде унизена цялата германска нация. Най-важният мотив обаче сигурно е било задоволството от усещаната абсолютна власт над беззащитните жертви. За съжаление сексуалното насилие не е необичайно - то е част от почти всяка война.

https://www.dw.com/bg/

[Panzergrenadier]

Други загуби: Шокиращата истина зад масовата смърт на разоръжени германски войници и цивилни под командването на генерал Айзенхауер,  1992 г. от Джеймс Бак



Според тази книга милиони германци – военни и цивилни, умират просто от глад през 1945-1948 г. Общият брой на умрелите германци в резултат на лагерни и затворнически жестокости или просто поради недоставяне на достатъчно храна е около 9 милиона души.