Първа свѣтовна война (1914-1918)

[Hatshepsut]

Първа световна война (1914-1918)


От горе на долу и от ляво на дясно: окопи на Западния фронт; германски биплани Албатрос D.III; британски танк Марк IV пресича окоп;
картечно отделение с противогази; британският кораб Ирезистъбъл при потапянето му от мина

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Убити са повече от 15 милиона души, което прави Първата световна война една от най-унищожителните. В периода 1918–1939 г. е наричана само Световната война или Голямата война.

Непосредствен повод за започването на войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е империалистичната политика на Великите сили. Започналата война между Сърбия и Австро-Унгария задейства системата от военни съюзи, възникнала в Европа през предходните десетилетия, и седмици след нейното начало основните европейски сили се включват във войната, която скоро се разпростира и в техните колонии по целия свят.

Военните действия започват с германско настъпление в Белгия, Люксембург и Франция, австро-унгарско настъпление в Сърбия и руско нападение срещу Прусия. След като германското настъпление към Париж е спряно, на Западния фронт се води статична окопна война с фронтова линия, която почти не се променя до 1917 година. На Източния фронт руската армия напредва успешно срещу австро-унгарците, но е отблъсната от германските войски. Нови фронтове се откриват с влизането във войната на Османската империя по-късно през 1914 година, България и Италия през 1915 година и Румъния през 1916 година. През 1917 година Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 година е спрян след намесата на Съединените щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен в 11 часа на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.


Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918 г.) в Сараево. Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.

Локалната криза, дала ход на Първата световна война, не е от значение за европейското равновесие на силите и casus belli (поводът за война – бел.цит.) е толкова случаен, колкото и безразсъдна е предшестващата дипломация.

На 28 юни 1914 г. Франц Фердинанд, наследник на хабсбургския трон, заплаща с живота си за необмисления ход на Австрия да анексира Босна и Херцеговина през 1908 г. Дори и начинът на неговото убийство не избягва изключителната смесица от трагизъм и абсурд, бележеща разпадането на Австрия. Младият сръбски терорист не успява в първия си опит да убие Франц Фердинанд, като вместо него ранява шофьора на ерцхерцога. След като пристига в губернаторската резиденция и нахоква австрийските администратори за небрежността им, Франц Фердинанд, придружаван от съпругата си, тръгва да посети жертвата на атентата в болницата. Новият шофьор на кралската двойка завива в погрешна посока и, връщайки на заден ход, спира пред смаяния убиец, който в това време гаси разстроените си чувства с алкохол в тротоарното кафене. След като самото Провидение му изпраща наново жертвите, този път той не греши.

Така един избегнат първоначално инцидент с неотвратимостта на гръцка трагедия се превръща в стихиен пожар. Тъй като съпругата на ерцхерцога не е с кралска кръв, никой от европейските монарси не присъства на погребението. Едно събиране на коронованите глави би им дало възможност да обменят мнения и те може би нямаше с такава охота да влязат във война няколко седмици по-късно заради един терористичен акт.
.......
От множеството куриозни аспекти на прелюдията към войната един от най-странните е, че в началото не се случва нищо. Вярна на своя стил, Австрия протака, отчасти защото Виена се нуждае от време, за да преодолее нежеланието на унгарския премиер Ищван Тиса да изложи на риск империята. Накрая той отстъпва и на 23 юли Виена изпраща на Сърбия 48-часов ултиматум с преднамерено неизпълними условия. Но със закъснението си Австрия губи преимуществото от първоначално преобладаващото възмущение от убийството.
.......
В продължение на цял месец след атентата австрийската дипломация се задвижва мудно. След това за по-малко от седмица идва лудият бяг към катастрофата. Австрийският ултиматум поставя събитията извън контрола на политическите водачи. Отправянето на ултиматума дава във всяка от големите страни начален тласък за необратима надпревара в мобилизацията. По ирония на съдбата сигналът за тази надпревара идва от единствената държава, за която мобилизационните програми нямат особено значение. Австрийските военни планове са останали старомодни, несвързани с бързината. За тях не е важно на коя седмица ще започне войната, стига австрийските армии рано или късно да са в състояние да бият Сърбия. Австрия е предала ултиматума си на Сърбия, за да предотврати всякакво посредничество, а не за да ускори военните операции. Австрийската мобилизация не застрашава друга велика сила, тъй като е необходим месец, докато бъде завършена.


Европейски театър



Въпреки че и в други части на света има значителни сблъсъци, основната част от военните действия през Първата световна война се водят в Европа. Самата война започва и завършва с бойни действия на Европейския театър. Тук тя се води на няколко отделни фронта, ограждащи почти напълно Централните сили.

Действията на Западния фронт се водят на територията на Белгия, Люксембург и североизточна Франция, от неутралната Швейцария на юг до Северно море на север. Със започването на войната Германия предприема настъпление по целия фронт и овладява почти напълно Белгия и някои от важните промишлени области на Франция. Настъплението е спряно с битката при Марна през септември. През следващите години фронтовата линия почти не се измества, но непрекъснато се водят тежки боеве, като броят на жертвите от двете страни достига 2,5 милиона души. От страната на Антантата в боевете участват значителни британски сили, както и по-малки части на други френски съюзници, а през 1917 година се включват и американски войски. Австро-Унгария също изпраща известни подкрепления на Германия.

Френските жертви достигат почти милион и половина души.

На север от Западния фронт, в Северно море и северната част на Атлантическия океан, флотите на Великобритания и Германия се борят за надмощие, за да затруднят доставките на храни и военни материали за противника. Във военните действия за пръв път широко се използват подводници. Макар че сблъсъците продължават до самия край на войната, британският флот успява да установи морска блокада на Германия, което оказва значително влияние върху крайния изход от войната. През целия период на войната Балтийско море остава под контрола на германския флот, като руснаците не правят сериозни опити да му се противопоставят.

Източният фронт първоначално започва от Балтийско море и достига до границите на Румъния, а след нейното влизане във войната през 1916 г. – до Черно море. Военните действия започват през август 1914 г. с настъпление на Русия срещу Германия в Източна Прусия и срещу Австро-Унгария в Галиция. В северната част на фронта руснаците бързо са спрени с битката при Таненберг, но в битката за Галиция постигат успех и германците са принудени да изпратят подкрепления, за да спрат напредването им към Краков. През пролетта на 1915 г. Централните сили преминават в настъпление и до средата на годината овладяват по-голямата част от Полша и стабилизират трайно новата фронтова линия. През август 1916 г. Румъния влиза във войната на страната на Антантата, но до края на годината по-голямата част от страната със столицата Букурещ е окупирана от четирите Централни сили. През лятото на 1917 г. Русия прави последен неуспешен опит за контранастъпление. През ноември Русия изпада в тежка политическа криза и се изолира от съюзниците си. През декември Румъния и Русия излизат от войната. Макар да налагат контрол върху петролните находища в Румъния, Централните сили не успяват да освободят значителни човешки ресурси, тъй като под тяхна окупация попадат обширни области в Източна Европа, обхванати от политически безредици.

На Балканския театър военните действия протичат в два обособени етапа. Макар цялата война да започва във връзка с конфликта между Сърбия и Австро-Унгария, Сръбската кампания първоначално протича с ниска интензивност, поради ангажирането на Австро-Унгария на Източния фронт. Двете страни воюват с променлив успех, като сърбите еднократно успяват да пресекат границата, а австро-унгарците за кратко превземат Белград. Решителен обрат е постигнат през есента на 1915 година, когато България се намесва във войната на страната на Централните сили и българските и австро-унгарски войски завземат територията на Сърбия, Черна гора и Северна Албания.

Сърбия не получава особена подкрепа от своите съюзници Франция и Великобритания, ангажирани в опит да създадат логистична връзка с Русия чрез овладяване на Черноморските проливи в битката за Галиполи. През октомври 1915 година те все пак успяват да се укрепят по северната граница на Гърция, образувайки Солунския фронт. От страната на Антантата през различни периоди на него воюват части на Великобритания, Франция, Сърбия, Гърция, Русия и Италия, а от страната на Централните сили – на България, Германия и Австро-Унгария. Линията на фронта се запазва без значителни промени до есента на 1918 година, когато пробивът при Добро поле довежда до капитулацията на България и изтеглянето на Централните сили от централната част на Балканите.

Италианският фронт е образуван през май 1915 година, когато започват военните действия между Италия и Австро-Унгария. Боевете се водят с променлив успех в ограничен район на Североизточна Италия. През по-късните етапи на войната на австро-унгарските сили на Италианския фронт получават подкрепления от Германия, а италианските – от Великобритания, Франция и Съединените щати.


Близкоизточен театър

Близкоизточният театър на военните действия през Първата световна война е театърът на военните действия между Османската империя и държавите от Антантата. Сраженията тук започват през ноември 1914 г.

Поради различни географски и политически условия бойните действия в Близкия изток се разпадат на няколко отделни военни кампании, които се водят независимо една от друга. От тях най-важни са руско-турският Кавказки фронт в източната част на Анадола,действията на руските войски в Персия, Дарданелската операция, както и действията на британските войски в Палестина и Месопотамия.

Още от началото на войната всяка от воюващите коалиции се опитва да привлече Османската империя на своя страна. Империята пък иска да възвърне загубените си територии и да отвоюва Египет и Кипър от Англия, Солун и Крит от Гърция, Триполи от Италия, да даде отпор на България и Сърбия. Непосредствено преди войната на власт в империята идва младотурската групировка на Тримата паши и в страната се установява силно германско влияние, защото Германия се застъпва за териториалната цялост на Турция, а също така обещава и нови териториални придобивки. Тези уверения са скрепени със специално съглашение между Германия и Турция, подписано на 6 август 1914 г.

На 30 октомври 1914 г. турски кораби бомбардират руските пристанища Севастопол, Феодосия, Новоросийск и Одеса. В отговор на това Русия обявява война на Османската империя. На 8 ноември турски войски навлизат на територията на провинция Ирански Азербайджан в Иран, нарушавайки неутралитета на страната, и овладяват западната част на провинцията.

Основният фронт на Близкоизточния военен театър е Кавказкият, където още в началото на ноември 1914 г. се провеждат първите насрещни сражения между руски и турски войски. На 21 ноември руснаците преминават в общо настъпление и нанасят тежки загуби на турците, които в първите боеве на войната губят 15 000 убити, ранени и пленени.

След първите сражения, Саръкамъшкият отряд на руската армия се оказва откъснат напред от основните сили. Турското командване решава да се възползва от това и на 22 декември 1914 г., започва настъпление към град Саръкамъш, който има важно стратегическо значение, създавайки тежко положение за руските войски. В хода на ожесточените боеве, руснаците успяват да удържат града (на 31 декември турските войски получават заповед за отстъпление), и на свой ред преминават в настъпление на 3 януари 1915 г. Саръкамъшската операция завършва с тежко поражение на 3-та турска армия, която губи 90 000 убити, ранени и пленени, и 60 оръдия. В резултат на операцията, руската армия пренася военните действия изцяло на територията на Турция.

Едновременно със сраженията в Кавказ, боеве започват и в други региони на Близкия изток. Главна цел на англичаните е овладяването на Месопотамия, богата на нефт. На 4 ноември, британските войски, със съдействието на Кралския военноморски флот извършват десант в Ел-Фао и, придвижвайки се на север, овладяват Басра. Към края на 1914 г. англичаните трайно са окупирали района на Персийския залив и Долна Месопотамия.

В района на Палестина и Сирия, до 18 ноември 1914 г., 4-та турска армия овладява Синайския полуостров и продължава настъплението си към важния Суецки канал.


Африкански театър

Африканския театър на военните действия през Първата световна война е сцената на бойните действия в Африка, между войските на Германия и Антантата.

Една от главните задачи през войната на страните от Антантата е завладяването на африканските колонии на Германската империя – Того, Камерун, Германска Източна и Югозападна Африка, които отскоро са под контрола на Германия и са слабо защитени. Поради пълното господство на Кралския военноморски флот на Великобритания, още в началото на войната германските колонии се оказват откъснати от метрополията и не са в състояние да получават оттам подкрепления и боеприпаси. Освен това, те отвсякъде са заобиколени от колонии, принадлежащи на противниците им – страните от Антантата.

Малката колония Того е завладяна от британски и френски войски още през август 1914 г.

Нахлуването на войските на Южноафриканския съюз в Югозападна Африка е забавено заради въстанието на бурите, потушено в края на 1914 г., но през януари 1915 г. южноафриканската армия започва настъпление. През юли, немските войски в Югозападна Африка се предават.

През 1916 г. прекратява съпротивата и колонията Камерун, откъдето повечето защитници избягват в съседната Испанска Гвинея.

Само в Източна Африка германците успяват да окажат сериозна съпротива. Тук боевете продължават до края на войната. Командващ на германските колониални войски в Африка е полковник Летов-Форбек.


Азиатско-тихоокеански театър

През август 1914 година страните от Антантата (преди всичко Англия) успяват да убедят Япония да воюва против Германия, незачитайки това, че тези две страни не са имали съществени конфликти. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай, а на 23 август обявява война на европейската държава. В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военноморска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон.

През септември-октомври Япония активно пристъпва към превземане на островните колонии и бази на Германия (Германска Микронезия и Германска Нова Гвинея). На 12 септември са завзети Каролинските острови, а на 29 – Маршаловите острови. През октомври японците нахлуват на Каролинските острови и превземат ключовото пристанище Рабаул. Германска Самоа пък е окупирана от новозеландски части в края на август. Австралия и Нова Зеландия сключват с японците договор за разделяне на германските колонии, като за това е признат за линия на интересите Екватора. Силите на немците в района са незначителни и бързо отстъпват пред японците, тъй че военните действия не са съпроводени от големи жертви.

Участието на Страната на изгряващото слънце на страната на Антантата се оказва крайно изгодно за Русия, като напълно обезопасява азиатската ѝ част.


Ход на военните действия през 1914 година

На 28 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Русия започва мобилизация. За приключването на този бавен процес са нужни около 6 седмици, защото трябва да събере войските си, намиращи се и в азиатската част на страната. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към сърцето на Франция – Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница.

На 4 август, използвала като повод нахлуването на немски войски в Белгия, Великобритания влиза във войната. Франция и Великобритания имат предварителна информация за стратегията на Германия – нахлуване във Франция през Белгия (виж план Шлифен). Франция също така има сключен отбранителен съюз с Русия с цел отбрана срещу Германия. През август и септември 1914 г. германците навлизат дълбоко във Франция, но в сражението при река Марна (5-12 септември) са спрени. В следващите 4 години на Западния фронт се налага позиционна, окопна война. По същото време Русия навлиза в Източна Прусия, което принуждава Германия да изтегли силите си от Западния фронт. Все пак руснаците са победени при Таненберг. Опасността от нахлуване дълбоко в тила на немците е предотвратена.

През 1915 година

Тежката военна обстановка принуждава Централните сили и Антантата да търсят нови съюзници. След година колебание България се включва във войната (на 14 октомври 1915 г.) на страната на Централните сили, тъй като само те ѝ гарантират незабавното връщане на Вардарска Македония и обещават съдействие за получаване на териториите, отнети от Румъния и Гърция. През есента на 1915 година българските войски, заедно с тези на съюзниците, разгромяват в няколко битки сръбската армия; сръбският крал и остатъците от сръбската армия се спасяват с бягство през албанските планини към адриатическото крайбрежие, откъдето са евакуирани, благодарение на съглашенски кораби, на остров Корфу. Поморавието, Нишко и Македония са окупирани от българската войска.

През 1916 година

В края на август 1916 година, Румъния се включва във войната на страната на Антантата, но претърпява тежки поражения и Букурещ е превзет от войските на Четворния съюз през декември. I-ва българска армия настъпва в Беломорска Македония и превзема Лерин и възвишенията Чеган. Втора българска армия настъпва от Беломорска Tракия и превзема Драма, Валовища, Бутково. Пленен е демобилизираният IV гръцки корпус със значително въоръжение. От септември до декемри на Македонския фронт се развива голямото съюзническо Битолско настъпление, което завършва с превземането на Битоля от съглашенците и стабилизирането на фронтовата линия.

През 1917 година

Във външната си политика САЩ следват Доктрината Монро и вземат решение да не се бъркат в европейските работи (т.нар. изолационизъм). Но през 1917 те все пак биват принудени да влязат във войната на страната на Антантата, защото жестоката подводна война, започната от Германия, застрашава трансатлантическите превози и Америка търпи значителни човешки загуби (например гибелта на парахода ,,Лузитания", потопен от немците през май 1915, причинява смъртта на 115 американци).

През април 1917 г. САЩ обявява война на Германия.

На 22 декември в Брест-Литовск започват преговори между делегациите на съюзниците Германия, Австро-Унгария, България и Турция и пратениците на болшевишкото правителство.

През 1918 година

През 1918 година войната приключва, победител е Антантата. Но тя трябва да се справи с последните атаки на немците. През пролетта на същата година Германия предприема широкомащабно настъпление на Западния фронт. Целта е да се стигне до Париж преди американците да пристигнат, като така французите могат да бъдат окончателно победени. Достигнати са позициите от 1914 година, ала за повече Германия няма сили и е спряна. Лятото е белязано с настъпление на Антантата. Немците са изтласкани и скоро е подписано Компиенското примирие – войната на запад е прекратена. Още преди това са капитулирали България (29 септември), Османската империя (30 октомври) и Австро-Унгария (3 ноември).

След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си – Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между р. Марица и р. Места), като временен мандат – на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море – ангажимент, който гърците не изпълняват.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Първата световна война 1914-1918г.

[Hatshepsut]

10 мита за Първата световна война

"Много от това, което мислим, че знаем за Първата световна война (1914-1918 г.) не е вярно", пише историкът Дан Сноу, цитиран от Би Би Си. Никоя друга война в историята не е обвита с толкова много противоречия и митове, колкото Първата световна война. За войниците, които са се били в нея, тя в едно отношение е била по-добра от предишните конфликти, а в друго – по-лоша. Определяйки я само като ужасна, ние си затваряме очите за реалността не само на Първата световна война, но и за войната като цяло. Има опасност и да омаловажим преживяното от войниците и цивилните, пострадали от безброй други ужасяващи конфликти в историята и в съвремието, споменава историкът. Той опровергава десет мита за Първата световна война.

1. Това е била най-кървавата война в историята до този момент

50 години преди началото на Първата световна война Южен Китай е разкъсан от още по-кървав конфликт. Консервативните данни за загиналите в 14-годишното въстание на тайпините са за между 20 и 30 милиона души. Около 17 милиона войници и цивилни бяха убити по време на Първата световна война.

Макар че броят на загиналите британски войници е най-голям по време на Първата световна война, най-кървавият конфликт в британската история, отнесен към размера на населението, е Гражданската война от средата на 17-ти век. При нея загива значителен процент от населението на Британските острови спрямо 2% по време на Първата световна война. За сметка на това около 4% от населението на Англия и Уелс и значително повече в Шотландия и Ирландия загива по време на Гражданската война.

2. Повечето войници загиват

Във Великобритания около шест милиона души са били мобилизирани и от тях загиват малко над 700 000. Това съставлява около 11,5%. В действителност повече британски войници са загинали в Кримската война (1853-1856), отколкото в Първата световна война.

3. Мъжете живеели в окопите с години

Окопите на фронтовата линия вероятно са ужасно място за живот. Често влажни, студени и изложени на врага, бойните части бързо губели дух, ако прекарвали много време в тях.

В резултат на това британската армия непрекъснато ги сменяла на ротационен принцип. Между битките една бойна част прекарвала около 10 дни на месец в окопната система и рядко повече от три дни точно на фронтовата линия. Не било необичайно да прекараш цял месец извън фронтовата линия. В моменти на криза като големи офанзиви британците можели понякога да прекарват до седем дни на фронтовата линия, но много по-често били сменяни само след ден-два.

4. Висшата класа се отървала леко

Макар мнозинството жертви по време на Първата световна война да са от работническата класа, общественият и политическият елит пострадал непропорционално тежко от войната. Синовете на неговите членове станали младши офицери със задача да ръководят похода отгоре и да се излагат на най-големите опасности, давайки пример на подчинените си.

Около 12% от обикновените войници в британската армия били убити по време на войната спрямо 17% от офицерите. Само Итън загубил над 1000 бивши възпитаници, 20% от които служели в армията. Британският премиер Хърбърт Аскит губи сина си, а бъдещият премиер Ендрю Бонар Лоу - двама сина. Антъни Идън губи двама братя, друг негов брат е тежко ранен, а чичо му е заловен.

5. Лъвове, водени от магарета

Смята се, че тази фраза е измислена от висши германски командири във връзка със смелите британски войници, водени от некомпетентни стари контета от замъците им. В действителност неин автор е историкът Алън Кларк.

По време на войната над 200 генерали са убити, ранени или заловени. Повечето били на фронтовите линии всеки ден. В битка те били значително по-близо до действието, отколкото днешните генерали. Разбира се, някои генерали не били на висотата на позицията си, но други били брилянтни, като Артър Къри, канадец от средната класа, провален застрахователен брокер и агент на недвижими имоти.

Рядко в историята на командирите се е налагало да се приспособяват към по-радикално различна технологична среда. Британските командири били обучавани да се сражават в малки колониални войни, сега те били хвърлени в голяма индустриална битка, която не приличала на нищо, виждано дотогава от британската армия. Въпреки това, за три години британците изобретили метод за водене на война, който е разпознаваем и днес. До лятото на 1918 г. британската армия била вероятно в най-доброто си състояние в историята и нанесла съкрушителни поражения на германците.

6. Битката на Галиполи е водена от австралийци и новозеландци

Много повече британски войници са се били на полуостров Галиполи, отколкото австралийци и новозеландци, взети заедно. Великобритания губи четири- пет пъти повече мъже в жестоката кампания, отколкото австралийските и новозеландските контингенти. Французите също загубили повече хора, отколкото австралийците. Австралия и Нова Зеландия почитат пламенно Галиполи и това е разбираемо, тъй като наистина са претърпели ужасяващи загуби – като процент от изпратените сили и в съотношение с малобройното им население.

7. Тактиката на Западния фронт останала непроменена въпреки многобройните провали

Никога тактиката и технологията не е била променяна толкова радикално за четири години боеве. Това било време на необичайни иновации. През 1914 г. генералите на коне галопирали по бойните полета, докато мъже с кепета стреляли срещу врага без необходимото предпазване от огъня. И двете страни били въоръжени главно с пушки. Четири години по-късно бойни части със стоманени шлемове се спускали напред, защитавани от завеса от артилерийски снаряди.

Сега те били въоръжени с огнехвъргачки, картечници и гранати, изстрелвани от пушки. Над тях самолети, които през 1914 г. биха изглеждали невъобразимо усъвършенствани, се сражавали в небето, някои от тях снабдени с експериментални безжични радиостанции, предаващи разузнавателни данни в реално време.

Огромна артилерия изстрелвала с прецизна точност, използвайки само въздушни снимки и математика, за да улучат целта с първия изстрел. Танковете преминали от чертожната дъска на бойното поле само за две години и също променили войната завинаги.

8. Няма победители

Части от Европа са опустошени, милиони загиват или са ранени. Оцелелите живеят с тежка психическа травма. Великобритания е разрушена. Странно е да се говори за победа. Но от чисто военна гледна точка, Великобритания и нейните съюзници печелят убедително. Германските бойни кораби са блокирани от Кралския военноморски флот, а екипажът им се бунтува вместо да предприеме самоубийствена атака срещу британския военноморски флот. Германската армия рухва след поредица мощни удари на съюзниците, които покосяват защитата й, смятана за непробиваема.

До края на септември 1918 г. германският император и военният му съветник Ерих Лудендорф признават, че няма надежда и Германия трябва да моли за мир. Примирието от 11 ноември е продиктувано главно от решението на Германия да се предаде. За разлика от Хитлер през 1945 г. германското правителство не се вкопчва в безнадеждна, безсмислена битка, докато съюзниците са в Берлин – решение, което спасява безброй човешки животи, но по-късно се използва в подкрепа на твърдението, че в действителност Германия не е загубила войната.

9. Версайският договор е крайно суров

Версайският договор отнема 10% от германската територия, но страната остава най-голямата и най-богатата в Централна Европа. Тя остава до голяма степен неокупирана и финансовите репарации отговарят на възможностите й за плащане. Повечето от тях така или иначе никога не влизат в сила.

Договорът съвсем не е толкова суров, колкото договорите, сложили край на Франко-пруската война от 1870-1871 и Втората световна война. Германските победители в първата анексират голяма част от две богати френски провинции, които са част от Франция от около 300 години и в които се произвежда голяма част от френската желязна руда. Те наложили на Франция и огромни финансови репарации, които трябвало да бъдат платени незабавно.

След Втората световна война Германия е окупирана, разделена, фабриките й са смачкани или ограбени, а милиони пленници са принудени да останат при господарите си и да работят като роби. Германия губи всички територии, които печели след Първата световна война заедно с още едно голямо парче.

Версайският договор не е суров, но е определен като такъв от Хитлер, който иска да създаде приливна вълна от антиверсайски настроения, която да яхне след идването си на власт.

10. Всички мразели войната

Като всяка война всичко се свежда до късмет. Може да станеш свидетел на невъобразими ужаси, които те изваждат от строя физически и психически до края на живота ти, или можеш да се отървеш без драскотина. Това може да е най-доброто или най-лошото време. Много войници се наслаждавали на Първата световна война. Ако имали късмет, те избягвали голяма офанзива и в повечето време условията били по-добри от тези у дома.

За британците имало месо всеки ден, рядък лукс у дома, цигари, чай и ром. Те били част от ежедневно меню с над 4000 калории. Отсъствията заради заболяване, важен барометър за духа на бойните части, били малко над равнището в мирно време. Много млади мъже се радвали на гарантираното си заплащане, горещото другарство, отговорността и много по-голямата сексуална свобода, отколкото в мирно време във Великобритания.

    
Жертвите на Първата световна война - с 1 млн. повече

По време на Първата световна война вероятно са загинали един милион войници повече, отколкото се смяташе досега, а броят на военните с ужасяващо психическо разстройство вследствие на войната също е сериозно подценен, смятат водещи университетски преподаватели. Антоан Прост, заслужил професор по история в Парижкия университет, казва, че в хаоса след войната правителствата са предоставили консервативни данни за броя на загиналите. Проф. Прост казва още, че грешките в списъците с жертви и големият брой изчезнали военни означава, че вероятно десет милиона души са загинали в окопната война между 1914 и 1918 г., а не девет милиона, както се смяташе досега.

Той твърди това в три есета, озаглавени "Пълната кеймбриджка история на Първата световна война". "Изчисляването на загубите не е лесно и в повечето изследвания се поместват списъци с данни, без да се обяснява какво отразяват и как са били установени", казва проф. Прост пред британския вестник "Таймс".

"Така че има объркване относно местата, чиито граници са се променили, има несъответствие в данните за починалите войници от заболявания и като военнопленници и има несигурност относно броя на изчезналите войници. Изглежда, че в много случаи, включително във Великобритания, общоприетите изчисления са подценени", счита проф. Прост. Издателят на книгата Джей Уинтър от университета в Йейл твърди също, че броят на войниците, получили психическо разстройство, също е доста под действителния.

Той казва, че една пета от ранените британски войници са получили психически проблеми, много повече от официалните данни. "Медицинските и административните практики и предразсъдъците станаха причина за радикалното подценяване на психическите разстройства", счита той. "Изследванията показват, че стресът по време на войната вероятно е бил по-силен, отколкото в по-късните конфликти, но лекарите се въздържали да определят редица рани като психологически. Ако направели това, войникът вероятно нямало да получава пенсия", казва Уинтър.

Неговото изследване установило, че по време на Втората световна война стресът от конфликта бил значително по-добре преценен с много повече диагностицирани с психологически проблеми между 1939 и 1945 г. Други учени обаче не са съгласни с есетата и твърдят, че макар много правителства да са били консервативни с данните си за загиналите, Русия е увеличила броя им за целите на пропагандната война с царистите.

Други казват, че заключенията за психологическите травми "почти сигурно са верни".

http://epicenter.bg/article/archive/33053/11/0