Археологически находки въ Ямболска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2007г.

В Елховско е открит първият в света древен мегалит с врязан "царски" релеф и каменни изображения на змии

Велиана Христова

Наистина сензационно откритие беляза новия археологически сезон още при самия му старт. Екип на Националиня археологически институт с музей при БАН, ръководен от Даниела Агре и Деян Дичев, откри в подстъпите към Странджа в Елховско долмен от IХ в. пр. Хр., уксарен с дълбок релеф с владетелски регалии и врязани изображения на змии. Такъв мегалит се открива за първи път в света, макар че долмени има и на други места в Европа и Азия.
Долмените са мегалитни съоръжения, изградени от няколко големи естествени камъни или грубо обработени каменни плочи, поставени отвесно и покрити с друга каменна плоча. Древните племена са ги използвали най-вече за погребения и култови обреди. В камъка на долмена, открит в петък при с. Голям дервент, е дълбоко врязана двойна брадва с две остриета - т.нар. лабрис, който в древния свят е символ на владетелската власт. Лабрисът е поместен в средата на кръг, в центъра има ромб, орнаментиран допълнително, описа вчера Даниела Агре. Долменът има две камери, входната врата и плоскостите от коридора към първата и втората камера са орнаментирани с релефни изображения на змия, която захапва друга.

Очевидно става дума за съоръжение, родова гробница или посветено на водещия владетел в региона, което ще се окаже изключително важно в знанията ни за мегалитната култура, коментира Агре.
В долмена археолозите са намерили бронзова фибула и богато орнаментирана керамика, съдове, гореми чаши с дръжки с орнаменти, които се датират точно към IХ в. пр.Хр. Като архитектура паметникът не се отличава съществено от долмените, които екипът нае Агре няколко години проучва във вътрешността на Странджа. Той се намира много близо до друг подобен мегалит, около който през 2005 г. археолозите намериха укрито в насипа по-късно римско съкровище от 49 сребърни монети, бронзова гривна, сребърна плочка със златна пластинка с изображение на Богинята майка.
Това съобщение е абсолютно сензационно, досега не са откривани толкова ранни изображения върху долмени, изуми се вчера траколожката доц. Валерия Фол. Долменът е в сърцето на одриската държава, но е много древен и вероятно принадлежи на ранните одриси, коментира тя. Лабрисът е царски знак и емблема на одрисите, но изображенията на змиите са още по-интересни според нея. Синът на Богинята майка - тракийският бог Сабазий в двете му лица Аполон и Дионис-Загрей, е бил изобразяван като змия, уточни доц. Фол. И припомни, че в своите изследвания проф. Александър Фол е допускал, че змията върху тракийски съдове и накити може би зооморфен образ на самия Сабазий.

На стенописите в гробницата в с. Александрово до Хасково се вижда лабрис (вляво), който много наподобява този върху долмена в Елхово.

http://old.duma.bg/2007/0607/110607/bulgaria/bul-3.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008 г.

Край Елхово откриха колесница отпреди 19 века

Находката, оценявана като уникална, е на екипа на Даниела Агре от Археологическия институт на БАН. Това е единствената луксозна четириколка, намирана по нашите земи във вида, в който е положена.

Напълно запазена колесница на тракийски аристократ отпреди 19 века откри екипът на Даниела Агре от Археологическия институт на БАН край с. Борисово, Елховско.

Находката е безпрецедентна за Европа, защото е единствената луксозна четириколка, намирана по нашите земи във вида, в който е положена.

Конете, които я теглят са били умъртвени на място. Те са с изключително богато украсена сбруя - на ярема има бронзова фигура на пантера, която е емблемата на каляската - като знака на "Ягуар". Този ярем е сред най-богатите, откривани досега.

Самото впрягане и структурата на управление на каляската е явно много по-сложно от обичайното, обяснил за вестника Веско Игнатов от Историческия музей в Нова Загора, когото Даниела Агре определя като най-големия у нас специалист по антични коли.

За първи път се открива и изцяло запазен багажникът на каляската, пълен с трапезна керамика и италийски вносни стъклени съдове, в които е имало вино. Който е можел да си ги позволи е бил изключително заможен, смятат археолозите.

"В центъра на багажника има уникален объл стъклен съд. Направихме справка в Британския музей и в Триест. И на тях не им е известно досега в света да е бил откриван негов аналог", обясни Агре.

Каляската е част от богатите дарове, с които е бил погребан местен тракийски аристократ - освен нея и съдовете до задното дясно колело е положено жертвено животно - вероятно кучето на господаря.

За първи път археолозите стигнаха до категоричен отговор на въпроса как действително изглежда тракийската колесница, подчертава Даниела Агре.

Според нея колесницата е собственост на богат тракийски владетел, живял в района в края на първи, началото на втори век след Хр. по времето на император Траян, когато Тракия вече е римска провинция, но тракийската аристокрация е запазила привилегиите си. Вероятно знатният тракиец е бил военен командир в някоя от помощните войски.

Засега е открита само малка част от цялото погребално съоръжение, което представлява могилен насип с височина 8 м. и диаметър 60 м.

Наблизо археолозите са открили и останките на резиденцията на владетеля, която е била изключително богата - с основи от прецизно обработен камък и с мраморни колони.

Агре обяснява, че по поречието на Тунджа е минавал път, свързващ севера с морето на юг и заради тази толкова важна артерия целият район около днешното с. Борисово е бил изключително богат.

Преди по-малко от два месеца екипът на Даниела Агре откри край странджанското село Бродилово ранна тракийска гробница от ІV век пр.Хр. -нечувано скъпо за времето си съоръжение. Миналата година екипът археолози се натъкна край село Голям Дервен, Елховско, на лабиринт, какъвто има двореца в Кносос - център на Критско-миньойската култура.

По-късно днес Министерството на културата съобщи, че министър Стефан Данаилов е осигурил спешно финансова помощ от 5 хил. лева на ръководената от Даниела Агре Археологическата експедиция "Странджа".

Министър Данаилов реагира светкавично на молбата ни за съдействие и финансова помощ за началото на реставрацията и консервацията на уникалната находка и аз съм му изключително благодарна за това, заяви Даниела Агре, цитирана в прессъобщението на културното министерство.

Ден по-късно след съобщаването за откритието правителството осигури по бюджета на Министерство на културата 100 хил. лв. за археологическо проучване, консервация и реставрация на могилния масив край с. Борисово, съобщи правителствената информационна служба.

http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1223016

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Ямболски археолози проучват три могили в землището на село Бояново

Ямбол. Ямболските археолози проучват три могили в землището на село Бояново, предаде кореспондентът на радио „Фокус”-Сливен. При разкопаването на първата могила са открити 12 гроба, в които мъртвите са погребани в ембрионална поза [т.нар. хокерни погребения], заяви Стефан Бакарджиев, археолог от Регионалния исторически музея в Ямбол. В четири от гробовете са открити керамични съдове. От откритите керамични материали определяме, че гробовете са от края на бронзовата епоха по времето на Троянската война [около 1200 г.пр.Хр.], посочи Бакарджиев. Другите осем гроба са значително по-ранни и принадлежат към така наречената ямна култура, характерна за средата на ранно-бронзовата епоха [ранно-бронзовата епоха е от 3200 до 2000 г.пр.Хр.]. Характерното при тези гробове е, че мъртвият е поставен по гръб със свити крака. Наличието на гробове от ранната и късната бронзова епоха означава, че тази могила е считана за свято място поне в рамките на 1500 години, каза още Бакарджиев. Археолозите тепърва ще определят за кого е издигната могилата, тъй като все още не са достигнали първичния гроб. В начален етап на поучаване е втората могила. От данните до момента археолозите считат, че тя е от Римската епоха.

http://www.focus-news.net/?id=n1433527

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха тракийско съкровище край елховското село Борисово


Археологът Деян Дичев почиства луксозните бронзови съдове.
На преден план - блюдото и подвижната масичка от комплекта. Вляво - т.нар. шампаниера.
СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА

И тази година екипът на археоложката от НАИМ Даниела Агре се "отчете" с намирането на съкровище. Преди броени дни то излезе на бял свят след къртовски труд в изключително тежки условия и при минимално финансиране при разкопките на тракийска надгробна могила край елховското село Борисово.

Пребогатите дарове са положени в гроб на знатна тракийка, живяла в края на I- началото на II в. , за да й служат и в задгробния живот.

Комплект луксозни бронзови съдове, най-вероятно изработени по поръчка в някое от най-добрите ателиета на Римската империя по онова време, демонстрира забележителното богатство на погребаната. Комплектът включва преносима масичка (изключително рядка находка), голямо кръгло блюдо с ажурен ръб и ситула (котел), всички с еднаква стилна украса от бръшлянови листа. Сред гробните дарове е и съд с форма на малка кофичка, в който е вмъкнат друг с капак (вероятно цедка), който археолозите шеговито наричат "шампаниерата". Според Агре той няма аналог сред откриваните досега у нас.

Екипът успя да спаси положеното в гроба като дар тоалетното сандъче, декорирано с бронзови бюстове на сатири и менади. Лицето на всяка фигура е индивидуализирано, чертите издават различни характери. Запазен е и заключващият механизъм. "Възстановихме точните му размери, дори дебелината на дъсчиците, от които е направено, и с реставрация то ще бъде възстановено напълно", отбелязва Даниела Агре.

Най-голям ентусиазъм сред археолозите обаче предизвиква друга находка от гробната яма. За нея Агре казва, че им е подарък от древните. Според нея те са били наясно с изключителната й ценност не само заради ролята й в ритуала, но и като произведение на изкуството, и затова са направили всичко възможно да я опазят. Това е комплект украси за колесницата на мъртвата, "погребана" в насипа на могилата. Иманяри изровили и унищожили почти напълно колесницата, но не могли да докопат украсата, която им била цел. Украсата просто я нямало.

"Защото още при погребването на колесницата древните демонтирали украсата и я скрили. Явно са били наясно, че и по тяхно време могилите се поругават, за да бъдат ограбени. Затова свалили украсата от колесницата още по време на погребалния ритуал в присъствието на опечалените и я сложили в ямата, където били кремирани останките на покойната. Така тя била прибрана на най-труднодостъпното място и затова се е съхранила", обяснява археоложката.

Декорацията на колесницата включва 4 орела, чиито криле "преливат" в драконови глави - те били поставени като навръшници върху колоните в четирите края на коша.

Даниела Агре се радва на един от 4-те орли, украсявали колесницата.

Всяка орлова глава е различна, общото между тях е хищното изражение на птиците и прецизното изработване на детайлите - разричава се всяко перце. Част от комплекта са и няколкото апликации с геометрична украса за сбруята, с която конете са били запрегнати в колесницата, и централният кръгъл изпъкнал елемент, поставян на "челото" на возилото.

Сред скъпите бронзови предмети, явен символ на висок престиж и живот в лукс, в гробната яма археолозите намират и стъклени лакримарии (съдчета за сълзите на опечалените), но те са силно повредени от високата температура при кремацията. Оцелели обаче златната верижка на погребаната и обувките й.

Съвсем близо до гробната яма екипът разкрива голяма квадратна олтарна маса. Тя е зидана с едри камъни и покрита с четири еднакви гладки глинени плочи. Върху нея е оставяна храната за мъртвата като част от погребалния обред. "Находката е изключителна. Известна ни е тази практика от периода, но за първи път с откриването на олтарната маса тя се засвидетелства архиологически в гроб от Римска Тракия", обяснява Агре.

Редом е била кладата, на която са изгаряни жертвените животни - от нея е останал килим от кости, въглени и натрошена керамика. Той "прелива" в тясна пепелива пътека, чийто край се губи под все още неразчистения могилен насип и чието предназначение археолозите тепърва ще изясняват.

Могилата с това пребогато погребение е само на няколко метра от тази, в която през 2008 г. същият екип откри уникална колесница - най-добре запазената от намираните досега според Даниела Агре. Тогава познавачи я определиха като мерцедеса на древността. Кошът й беше пълен със скъпоценни предмети. Освен многобройните бронзови съдове имаше и такива от фино стъкло. Анализът на останките от съдържанието показа, че те са съдържали вино, внесено чак от Южна Италия.

Общо 7 богати погребения бяха установени в могилата с колесницата "мерцедес".

Близостта на двете могили едва ли е случайна според Агре. Вероятно богат и влиятелен тракийски род от района е избрал мястото за фамилен некропол. "Този род е от тракийската аристокрация по долното течение на Тунджа през Римската епоха", сигурна е археоложката. В близост имало и поне три вили на богати тракийски аристократи земевладелци.

https://www.24chasa.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археологически проучвания край Елхово

Краят на топлата есен сложи край и на археологическите проучвания на експедиция „Странджа" край Елхово. Екипът на Даниела Агре приключва сезона с ново значимо откритие.

В местността Татар маша над село Княжево археолозите попаднаха на укрепен дворец на тракийски владетел от средата на четвърти век преди нашата ера.

Даниела Агре и нейният екип от експедиция Странджа започват работа по могилата над Княжево в края на септември преди всичко заради зачестилите иманярски набези в района.

Очакванията, че и това е надгробен комплекс бързо били опровергани, под Татар маша е открит изключително добре запазен домът на тракийски парадинаст от смутните времена през четвърти век преди Христа.

Даниела Агре, ръководител на експедиция Странджа: - "Вече имаме ясна представа как са изглеждали дори къщите отвън, за пръв път се открива мазилка, за която знаем, че я има в гробниците, но за жилищната архитектура не беше ясно. Това, което експедицията откри буквално в последните дни, е една ритуална зала, проучва се есхара, върху която има жертвоприношения".

Домът на тракийския владетел край Княжево е най-мащабният подобен обект у нас през последните години. Според археолозите той може да стане важна част от маршрутите за културен туризъм в региона.

Христо Христов, директор Исторически музей Елхово: - „Колкото повече обекти има на територията на Ямболска област, толкова интересът ще бъде по-голям, защото нито един турист няма да се грабне да види само един обект от 150-200 километра".

Сега се подготвя консервацията на обекта. Археолозите ще се върнат край Княжево напролет, за да продължат разкопките.

http://bnt.bg/bg/news/view/64176/arheologicheski_prouchvanija_kraj_elhovo

Есхарите представляват правоъгълни или квадратни култови площадки и са наричани още олтари, жертвеници, култови огнища, жертвени площадки. Те са били място за почитане на дадено божество чрез принасяне на кръвна или безкръвна жертва, както и за извършване на определен ритуал за поклонение.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Ямболски археолози откриха шест гроба от некропола на античния град Кабиле

13 септември 2013 | 14:35 | Агенция "Фокус"

Ямбол. Ямболски археолози откриха шест гроба от некропола на античния град Кабиле. Това заяви пред кореспондента на Радио „Фокус” – Сливен Стефан Бакърджиев. Три от гробовете са с трупоизгаряне. „Те могат да бъдат датирани съвсем точно, най-вече заради откритите в тях глинени съдове и една монета, от първата половина на трети век след Христа, или това е класическа римска епоха”, посочи Бакърджиев. Той допълни, че се предполага, че гробовете с трупополагане са вторични гробове, тъй като са положени изток-запад. Те могат да бъдат датирани от 4 век, когато започва християнската епоха. Гробовете се намират под сметище, на няколко метра от магистралата. Мястото е било проучвано при земеразделянето и изготвянето на кадастралните карти на района още през 1992 година. Тогава там е имало надгробна могила. „В момента могилата не може да бъде видяна, тъй като тя попада в бивше сметище на село Кабиле и вероятно насипът е бил частично унищожен през годините. Съответно при строежа на магистралата има частично засипване на терена”, каза още Бакърджиев. Гробовете са открити на дълбочина 65-70 см. „За наше най-голямо съжаление първите 50-60 см са действащи, активно сметище”, посочи директорът на Ямболския исторически музей.

http://www.focus-news.net/?id=n1825956

[Hatshepsut]

Мегалитен кръг до с. Дражево


Снимка от момента на разкопките 2004г. Преснимана е от музея в Кабиле от Л.Цонев, 2009г.

Местоположение: В землището на с. Дражево в северозападното подножие на Зайчи връх – хълмът, доминиращ над археологичния резерват Кабиле при Ямбол. Обектът попада по трасето на автомагистралата Тракия и е бил унищожен след разкопките.

Точното място на мегалитния кръг край с.Дражево не е известно и вече не може да се измери с GPS-устройство,
понеже обектът е унищожен

Информация:

Литературни данни за обекта:
1) Датиране: Ранна бронзова епоха 2500-2400 г.пр.Хр. (Иван Джурелов, из книгата, цитирана по-долу)
2) Разкопки и тълкуване:
>>Могила №1 има размери височина 2.70м и диаметър 37м. При проучване се  разкри кръгло каменно съоръжение с шест погребения от ранната бронзова епоха. Подобна каменна структура се открива за първи път на терито-рията на страната и на този етап е без аналог. Съоръжението представлява каменен кръг с диаметър 11м, изграден от плочести камъни… с различна големина... хоризонтално подредени в три-четири реда. Дебелината на зида е между 0.40-0.50м.
От източната страна шест големи плочи са поставени вертикално една до друга. … Безспорно се касае за … родово-семейна гробница.<<

(Стефан Бакърджиев, из статията, цитирана по-долу).
Особености

МНОГО ИНТЕРЕСЕН ОБЕКТ, понеже е каменен кръг, без да е кромлех. По изпълнение е квази-мегалитен обект, т.е. частично в суха зидария от дребни ломени камъни и частично в мегалитен стил от забити в земята вертикални големи плочи. По функция може да се тълкува като крепида за надгробна могила или като свещената ограда на хероон.

Вид и хронология: Мегалитен кръг

История, oпазване: Открит и разкопан от археолога Стефан Бакърджиев в 2004г., но попада в трасето на автомагистрала Тракия и е ликвидиран. Жалко.

Литература:

Стефан Бакърджиев „Спасителни археологически проучвания на могилен некропол в м.Събев баир при с.Дражево, община Тунджа”
– в сб. „Археол. открития и разкопки през 2004г.”, изд. С 2005.

Иван Джурелов „Следи край Тунджа”, изд. Жельо Учков, Ямбол 2005.

https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/SC/SC-001BG/SC-001BG.html


СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ В
М. СЪБЕВ БАИР ПРИ С. ДРАЖЕВО, ОБЩИНА ТУНДЖА
Стефан Бакърджиев
През 2004 г. под ръководството на С. Бакърджиев и И. Илиев (ИМ - Ямбол) бяха проведени спасителни археологически проучвания на могилен
некропол от четири могили в м. Събев баир край с. Дражево, община Тунджа, област Ямбол.
Могила № 1 има размери: височина 2,70 м и диаметър 37 м При нейното проучване се разкри кръгло каменно съоръжение с шест погребения от
ранната бронзова епоха. Подобна каменна структура се открива за първи път на територията на страната и на този етап е без аналог.
Съоръжението представлява каменен кръг с диаметър 11 м, изграден от плочести камъни с червен цвят и различна големина. Най-близкото находище
на такъв тип камък се намира на около 10 км.
В северната половина на кръга се откри по-малък с диаметър 2,00 м от изправени камъни с местен произход, които обхващат пространство с размери
3 х 2 м, обрамчено от обгорели дървета. В него се разкриха очертанията на две леко трапецовидни ями ориентирани общо в посока изток-запад. Ямите бяха запълнени с отухлена до червено пръст, обгорели човешки кости, като в северната се откриха малка кана и част от купа, а в южната само горели
човешки кости и пълнеж от дребни ломени камъни. Кремацията е била извършена извън могилата, а обрамчването на двете ями говори, че
погребенията са извършени едновременно. След изчерпването на отухлената пръст и в двете ями се разкриха погребения с трупополагане в положение "хокер".
Погребаният на дъното на северната яма (хокер № 1), лежи на дясната си страна с глава на изток. В гроба са поставени ката погребален дар, четири
керамични съда - голям съд (кана или амфора), малка каничка (чаша?), голяма паница с животински кости, и малка конусовидна паница с богата шнурова украса (тип Езеро А2-В1 или VІІІ-VІІ строителен хоризонт).
В южната яма ситуацията е идентична - отново трупополагане в положение "хокер", надясно с глава на изток. Като погребален дар бяха
положени три керамични съда (амфора, каничка и купа с животински кости), малко бронзово шило с квадратно сечение и малък необработен яспис. И двете погребения са посипани с охра.
В средата на големия каменен кръг бе открито ново погребение. То е извършено в правоъгълна плитка яма, с леко заоблени ъгли, ориентирана
изток-запад. По краищата на ямата има перваз от жълтеникава глина с овално сечение. В нея бяха открити погребани чрез трупополагани в положение хокер три индивида. Два от скелетите са на възрастни индивиди, а третият е детски.
Като дар са поставени бронзов нож, 6 сребърни спираловидни висулки, 4 тънки кръгли сребърни пластини с две дупки, 2 бронзови шила, и четири керамични съда, сред които се откроява паница богато украсена с шнурова украса.
Скелетите са обилно посипани с охра.
Южно от този гроб се откри и още един (детски), чийто скелет е напълно изтлял. Запазени са два млечни зъба и малка купа със завит навътре устиен
ръб.
Базирайки се на откритите материали в проучените гробове трудно могат да се разграничат първични от вторични, гробове понеже всички могат да се
отнесат в рамките на един и същи период Езеро VІІІ-VІІ хоризонт.
Съоръжението е изградено от камъни хоризонтално подредени в три-четири реда. Дебелината на зида е между 0,40-0,50 м. От източнатастрана шест
големи плочи са поставени вертикално една до друга. Подреждането на камъните, целящо създаване на външно лице, старателното оформяне на
страници от двете страни на вертикално разположените плочи показва стремеж към монументалност. Вертикалните плочи са поставени по-късно за
прекъсване достъпа до вътрешността на съоръжението, след като то е изпълнило своята функция. Безспорно се касае за съоръжение изпълняващо
функцията на родово-семейна гробница. Към това насочва фактът, че от шестте погребения разкрити във вътрешността на съоръжението, три са ситуирани едно и също ниво, леко вкопани в материка. Не може да се говори за първичен гроб, заради който е изградено съоръжението, а за последователност погребенията, т.е. първо, второ и т.н.

Могила № 2 е с размери: височина 2 м и диаметър 28 м. В резултат проучванията бяха разкрити общо шест гроба.
За първичен може да се приеме гроб № 5. Погребението е извършено трупополага в естествена гънка на скалата, след което над него е натрупана
малка могилка от пръст и дребни камъни. Костите не са в анатомичен порядък не са запазени в цялост. Гробен инвентар липсва.
След извършване на това погребение могилата е била доиздигната.
В насипа бяха открити още 5 вторични гроба. Обрядът е трупополагане християнски обряд. Гробовете са изградени различно: с плочести къмъни,
тегули, квадратни римски тухли или просто в обикновена яма. Инвентар е открит само в един от гробовете - останки от наниз, състоящ се от 2 кръгли
бронзови висулки и 2 пробити сребърни турски монети, което позволява той да бъде отнесен в периода ХІV-ХV в.
В южната периферия на могилата се разкри правоъгълно съоръжение, ориентирано изток-запад. То е изградено от големи, средни и дребни ломени
камъни споени с кал. Дебелината на зидовете е 0,70-0,80 м, а запазената височина до 1,10 м. Те оформят вътрешно пространство с размери: 3,50 х 1,00
м. Западната стена на съоръжението е била разрушена. Вътре не бяха намерени никакви археологически материали. В могилния насип бе открито
известно количество фрагментирана керамика от различни периоди (ранножелязна и късножелязна епохи и късно средновековие).
В северозападния сектор сред камъните in situ се откри депонирана тракийска амфора. Могилния насип е компрометиран многократно, както при
извършването на вторичните погребения, така и от съвременните иманяри.

Могила № 3 е отделена от останалите на около 150 м в северозападна
посока. Разположена е в седловината между две възвишения и има размери: височина 1,80 м, и диаметър 23 х 17 м. Върху цялата повърхност
регистрирани множество иманярски изкопи.
В източната половина на могилата бе разкрито гробно съоръжение (гробница?), състоящо се от камера и дромос. Входа е от югоизток. Гробната
камера е правоъгълна в план и има размери: ширина 2,60 м, дължина 2,35 м
запазена височина 1,40-1,55 м. Дромосът има дължина 5,07 м, ширина 0,93 м
запазена височина 1,45 м. Изградена е от ломен камък на суха зидария. За съжаление гробницата е ограбвана многократно и при проучванията не бяха открити никакви археологически материали с изключение на малко фрагментирана местна керамика, характерна за периода ІV-ІІ в. пр. Хр.
На базата на откритите керамични фрагменти и начина на изграждане, гробното съоръжение може да се датира в периода ІV-ІІІ в. пр. Хр.

Могила № 4 е с най-малки размери. Тя има запазена височина 0,70 и диаметър 17 м. Могилата е била подравнявана. При проучванията в западната
половина се попадна на гроб с трупоизгаряне, който според откритите материали може да се отнесе в периода ІІІ-ІІ в. пр. Хр.

http://drazhevo.webatu.com/arheologia.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолози, ръководени на Даниела Агре, разкриха уникален мраморен саркофаг край елховското село Бояново

Археологическата експедиция "Странджа", ръководена от Даниела Агре от Националния археологически институт с музей към БАН разкри уникален масивен мраморен саркофаг в надгробна могила край елховското село Бояново. Това съобщи за БТА директорът на Етнографско-археологическия музей в Елхово Христо Христов.
Откритието е с дължина 270 сантиметра, ширина 140 сантиметра, дебелината на стените е 15 сантиметра и вероятно тежи около 6 тона.
Според археолозите съоръжението е гробница на римски аристократ от края на втори и началото на трети век, но с лоша съдба, тъй като е била разкопана и ограбена още по време на османското робство от местния бей, а по-късно и от иманяри. Останали са незначителни части от облеклото на починалия и останки от предмети, съпровождащи погребението.
Наблизо е открита римска колонада, която очевидно има връзка с погребението, както и гробница в централната част на могилата, които тепърва ще бъдат проучвани.
По думите на Христов разкопките в този обект ще приключат до средата на септември. Всички открити предмети ще бъдат реставрирани и изложени в експозицията на елховския музей, в това число и тежкият мраморен саркофаг.


Даниела Агре с уникална находка край с. Бояново

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1151900

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха златна монета от времето на Филип II Македонски

Златна монета от времето на Филип II Македонски е открита на разкопките в археологическия резерват „Тракийски и античен град „Кабиле”, съобщи директорът на Ямболския исторически музей Стефан Бакърджиев, цитиран от БТА.

Монетата представлява 1/8 статер на Филип II Македонски, сечен между 340 и 325 г. в македонския град Пела.

Археолозите предполагат, че тя е попаднала в Кабиле чрез заселилите се колонисти, вероятно македонски войници и хора от превзетите от царя гръцки градове. Върху едната страна на монетата е изобразен Херакъл с лъвската кожа, а от другата е изписано името на Филип и е отпечатан тризъбец.

В проучвания пласт от късно римската епоха в края на 4 в., археолозите са открили и две добре запазени двукамерни пещи за производство на керамика. Пещите са в общ комплекс - едната е служила за изпичане на фини глинени съдове и на луксозна керамика, а другата - на кухненска керамика.

Находките са изцяло запазени и скоро ще бъдат изложени.

https://novinite.bg/articles/100913/Otkriha-zlatna-moneta-ot-vremeto-na-Filip-II-Makedonski

[Hatshepsut]

Откриха изцяло запазен надпис от римско време в Кабиле

Официален латински надпис от времето на импeратор Марк Аврелий (161-180 г.) откри екипът на Регионален исторически музей - Ямбол при археологическите проучвания на "Тракийски и античен град Кабиле".

Според директора на музея Стефан Бакърджиев последният намерен на Кабиле изцяло заразен римски надпис е от преди 35 години в далечната 1983 г.

Новооткрития надпис е свързан с построяването на Римските терми (бани) в античния град. Това е станало в периода 166-169 г. под ръководството на префекта (командира) на Втора Луцензианска кохорта - Елий Руф. Находката е разкрита при проучване в района, където се е намирал щабът на римската кохорта - т.нар. принципия. Надписът е в 7 реда, изсечени върху каменна плоча с размери 80 на 60 см.

За четвърта поредна година община Ямбол финансира археологическите проучвания на екипа на Регионален исторически музей. Археологическите разкопки приключват в края на юни, след което по-нататък предстои продължаване на работа вече с целеви средства от Министерство на културата.

https://news.bg/society/otkriha-iztsyalo-zapazen-nadpis-ot-rimsko-vreme-v-kabile.html

[Hatshepsut]

Откриха богат гроб на тракийски воин край Кабиле

Български и полски археолози разкриха богат гроб на тракийски воин от III век Пр.Хр. в Античния град Кабиле. Разкопките са по международен проект „Археологически и интердисциплинарни проучвания на надгробни могили по средното течение на р. Тунджа“ и се финансират изцяло от Института по археология и етнология на Полската академия на науките в Краков. Проучванията включват 5 надгробни могили на територията на област Ямбол, изследвания на палеосредата, радиовъглеродни, ДНК и антропологични анализи на откритията в надгробните могили.

Проектът ще приключи през 2020 година, съобщи за Радио Стара Загора директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол Стефан Бакърджиев.

http://bnr.bg/starazagora/post/101152393/otkriha-bogat-grob-na-trakiiski-voin-krai-kabile

[Hatshepsut]

Студентска археологическа експедиция в античния Кабиле

[Hatshepsut]

Приключиха археологическите проучвания в средновековната крепост край с. Воден

Приключиха ежегодните археологически проучвания в средновековната крепост край село Воден, община Болярово, съобщи пред БТА директорът на Ямболския исторически музей д-р Стефан Бакърджиев.

Те се извършват за десета поредна година от ямболски археолози с участието на студенти от УниБИТ с ръководител главен асистент д-р Диана Стоянова.

Усилията на археолозите са били насочени най-вече към проучване на вътрешното пространство на съоръжението по протежение на северната крепостна стена. Изцяло е разкрит главният вход на крепостта, който се е намирал в средата на северната стена, както и половината от вътрешния двор на сградата.

В резултат на тазгодишните проучвания са изяснени строителните хоризонти на средновековната крепост, съществувала през ХI и ХII век. Тя е била полуразрушена при нашествието на печенегите през първата половина на ХI век, след което е била възстановена. "Най-ценната находка, открита в този исторически пласт, е оловен печат с 4-редов надпис на старогръцки език", отбеляза Бакърджиев.

На 5 септември в Болярово ще бъде открита фотографска изложба с артефакти от разкопките и презентация на студентите от УниБИТ. Археолозите ще продължат работата си през следващата година.

https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/prikliuchiha-arheologicheskite-prouchvaniia-v-srednovekovnata-krepost-krai-s-voden

[Hatshepsut]

Още веднъж за Средновековния ямболски надпис от 1356/1357 г.

Надписът от времето на цар Йоан Александър е открит през 1885 г. в турските гробища в Ямбол от братя Шкорпил и оттогава е обект на множество интерпретации. Самият надпис е издълбан  върху девет реда на каменен блок, чийто горен край е отчупен. В момента е съхраняван в Националния археологически музей в София (инв. № 555).

Още на същата година след намирането му, братя Шкорпил правят опит за разчитането на надписа ¹. Две години по-късно същите автори представят факсимиле на надпис, но самия текст дават единствено като непълен новобългарски превод, в който в скоби са цитирани отделни места от оригиналния текст².

През 1896 г. надписът е публикуван от Г. Димитров, който дава информация и за движението на надписа през този период: през 1889 г. камъкът все още е  в Ямбол, съхраняван в двора на съдилището, а през 1896 г. вече е пренесен в Пловдивската народна библиотека³. След това с надписа са работили П. Сирку⁴ и Иван Дуйчев⁵, а през 1960 г. Иван Гълъбов налага промени в четенето на надписа, интерпретирайки го като граничен знак⁶. Четенето на Гълъбов бива възприето и от следващите изследователи, коментирали надписа – например В. Гюзелев, който представя надписа в обзора си за средновековната история на Ямбол⁷.

Последен с надписа работи Н. Шаранков⁸. Настоящата публикация има за цел да обобщи промените в четенето на надписа, приложени от изследователя и изводите, които произтичат от тях.

Дълги години се смята, че цар Йоан Александър (1330-1371) е имал брат на име Михаил, чиито син, Господин Шишман, е управител на Ямболската крепост в тези смутни времена. За първи път тази теза се появява в публикацията на Ив. Гълъбов през 1960 г⁹ и е възприета от всички следващи изследователи на паметника. След внимателно изследване на паметника, Шаранков оборва твърдението на изследователите преди него и прави ново разчитане на надписа. Така вместо фразата „син на Михаил“ Шаранков разчита „по Божията милост“, част от титлата „Шишман господин (т.е. господар или дори деспот) по божията милост“.

Така ревизираният текст на надписа, според Н. Шаранков, изглежда така: „В дните на благоверния цар Йоан Александър неговият брат Шишман, господар по божията милост, постави този стълб пред Дъбилин в годината 6865 [=1356/1357 г. сл. Хр.], десети индикт. И който го повреди, да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци!“.

Поправеното четене на Ямболския надпис премахва несъществуващия брат на цар Йоан Александър на име Михаил и показва, че царев брат е смятаният досега за племенник на царя Господин Шишман. Следователно Шишман, както и Йоан Александър, е син на деспот С(т)рацимир и деспотица Кераца, като той очевидно е наречен на своя дядо по майчина линия, видинският владетел Шишман, което изцяло съответства на обичайната практика на именуване. Според Шаранков титлата на Шишман го посочва като господар на определена територия, в случая принадлежаща към Българското царство. Неясни обаче остават както центърът на неговите владения, така и техният обхват. Както отбелязват някои изследователи, надписът вероятно има и отчасти мемориален характер, така че би могъл да е поставен във връзка с конкретно събитие, например присъединяването на земите около Дъбилин към владенията на господин Шишман или спасяването им от вражеско нападение.

Ямбол е превзет от турците скоро след битката при Черномен, през

1373 г., 17 години след поставянето на надписа на Господин Шишман.

Описвайки ожесточената обсада на града, започнала в ранна пролет и продължила до горещите летни месеци, османският хронист Садеддин изтъква упоритостта на владетеля на крепостта, за съжаление, без да споменава името му. Допускането, че това може да е бил все още Господин Шишман – след като вече се знае, че той не е племенник, а брат на Йоан Александър, и следователно доста по-възрастен, отколкото се предполага, става по-малко вероятно, но все пак не е и напълно невъзможно.



¹ Шкорпил,  Шкорпил 1885: К. Шкорпил, Х. Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив 1885, 31, 85, № 12.
² Шкорпил, Шкорпил 1887: К. Шкорпил, Х. Шкорпил. Материали по археологията и антическата география на България. 1. Български паметник от Ямбол, ПСп 21-22, 523-525
³ Димитров 1896: Г. Дивитров. Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение, част II, Пловдив 1896, бел.2
⁴ Сьiрку 1898: П. Сырку, К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке, Том I, вып. 1: Время и жизнь патриарха Евфимия Терновскаго (Записки Историко-филологическаго факультета Императорскаго С.-Петербургскаго университета, ч. 25, вып. 1), Санктпетербург 1898, 271–272, бел.1
⁵ Дуйчев 1944: Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II: Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство, София 1944, XXV, 149, № LI, 383–384.
⁶ Гълъбов 1960: И. Гълъбов, Ямболският надпис, в Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, София 1960, 421–426.
⁷ Гюзелев 1976: В. Гюзелев, Ямбол в епохата на Първата и Втората българска държава, в История на град Ямбол, Ямбол, 1976, 60.
⁸ Шаранков 2017: Н. Шаранков. Ямболския надпис на Господин Шишман, брат на цар Йоан Александър, от 1356/1357 г. in BULGARIA MEDIEVALIS, 8, 2017, 251-274
⁹ Гълъбов 1960: И. Гълъбов, Ямболският надпис…

https://yambolmuseum.eu/

[Hatshepsut]

Модел на пещ от селищната могила Драма – Мерджумекя

През 1991 г., по време на археологическите проучвания на селищната могила в местността Мерджумекя до с. Драма, е открит модел на пещ.

Моделът е изработен от глина, която след изпичането е придобила кафяв цвят и има правоъгълно сечение със заоблени ръбове. Пред отвора ѝ е моделирана площадка, а около отворът е оформен фронтон, украсен с врязвания. По ръба на задната страна на модела има релефна лента с ямички. Пещта е украсена с врязани ленти с насечки и е висока 8,5 см.

Моделът на пещ се датира в късния халколит (4500 – 4300 г. пр. Хр.).

Според Мая Аврамова през неолитната епоха се появява култът към огъня, а огнището в праисторическия дом се превръща в сакрално място. Той е бил едновременно стихийна сила, която не подлежи на контрол и верен помощник, който прогонва дивите зверове, стопля дома и изпича хляба.

Зависимостта на праисторическите хора от природата естествено води до нейното почитане и стремеж за „подчиняването” ѝ. Овладяването на огъня е бил важен момент в човешката история. Той е отделил хората от животните.

През халколитната епоха се появяват моделите на пещи, изработени от глина. Срещат се, както схематично представени модели, така и такива с богата пластнична украса от антропоморфни и/или зооморфни изображения, и различни геометрични орнаменти. Според Мая Аврамова те са били използвани при определени обреди, свързани с огъня.

Моделът на пещ е изложена в залата на АР „Тракийски и античен град Кабиле”.

https://yambolmuseum.eu/

[Hatshepsut]

Археолози откриха 5 средновековни оловни печата край Малкото кале

Нови пет оловни печата от XІ век са намерени в първите дни от подновените археологически разкопки в района на средновековната крепост Малкото кале до боляровското село Воден, съобщи ръководителят на екипа ас. д-р Стефан Бакърджиев, директор на историческия музей в Ямбол.

Разкопките стартираха на 9 септември и ще продължат до края на месеца,заедно с Бакърджиев и колегата му Явор Русев, участват и студенти от УНИБИТ. Средствата за проучванията са осигурени от МК по проект, защитен от ямболските музейни специалисти.

Средновековната крепост се намира на 2,5 километра югоизточно от крайграничното село  Воден и от 2017 година има статут на недвижима археологическа ценност с категория „национално значение”. Проучванията на терена там датират от 2008 година,

самата крепост е малка и има четириъгълна форма с размери 32 x 33 x 29 x 30 м, затваряща пространство от около 1083 кв. м. Към момента е проучена е почти изцяло западната крепостна стена с ъглов кръгъл бастион и части от северната и южната стени. Крепостната стена е с дебелина 2,0 м и е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Тя е запазена на височина между 2,5 - 3,8 м.

Просъществувала е до към края на  ХІІ век и най-вероятно е била разрушена по времето на Третия кръстоносен поход. През годините археолозите намериха там голямо количество различна луксозна вносна керамика, оловни печати, литиен кръст, позлатено копче, апликации за кутии, фрагменти от стъклени подноси и стенописи. На практика Малкото кале е най-близо разположеният до Константинопол проучван археологически обект на територията на България.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/arheolozi-otkriha-5-srednovekovni-olovni-pechata-kraj-malkoto-kale-223816