Българскитѣ крепости

[Hatshepsut]

"Баба Вида" – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи

"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – "Баба Вида" или "Бабини Видини кули".

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка, като тя е обградена със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. "Баба вида" е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

Крепостта през 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com

Историята на крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII – XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" – това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време тунелът е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Във вековете на османското иго "Баба Вида" има функции на отбранително съоръжение, в което биват изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век видинската крепост се използва като затвор.

През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През същата година в крепостта е открит летен театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

Българската крепост Гълъбец (днес Голубац)





Голубац е село във Сърбия, до което се намира едноименна крепост от римско време. Тази крепост е българско владение от времето на Крум най рано през 803 и през Средновековието често премина от български в сръбски ръце и обратно. През 554-555 година от новата на мястото на близкото римско селище Cuppae, възниква град Колумбрия. Макар името Голубац да е сръбски еквивалент на българското име Гълъбец, а то своя страна точно да съответства на късноримското име Колумбрия, последното е доста сложно за обяснение име.

Името Columbria показва смесен произход, тъй като тази област се характеризира с изключително бърза смяна на етническия състав на населението. Преди римската инвазия земите в сревното течение на река Дунав са населени от келто-траки в съюз с някои дакийски племена. С оформянето на провинция Горна Мизия идват по тези земи множество римски граждани и роби от всички краища на империята. По късно неспирно нахлуват хуни, готи и авари, а през 6-7 век значителен брой славяни. Името на Колумбрия се формирало преди славянските нашевствия на територията на Византия. Относно иената на градовете Византия стриктно спазвала древните традиции за наименоване. Значително присъствие в района още преди инвазията на Рим и след това имали племената скордиски и трибали.
Името Колумбрия е сложно съставно име от латинската дума за гълъб - Columbus и тракийската дума за крайбрежен град - bria.
Интересно е, че точно когато за науката траките изчезват, Византия наименова град, използвайки тяхната лингвистична система. Всъщност Времето на изграждане на Колумбрия е времето на Юстинияновата ера - период в който траките имат значително присъствие в административното управление и армията, особено когато Юстиниян и Велизарий били с тракийски произход. Би било смешно да твърдим, че името на града е плод на административен каприз, а по-скоро на значително присъствие на тракийския етнос в областта.
 Българското име на крепостта е от старобългарски -  Голѫбьць (източник Константин Иречек - "История на българите", стр. 395).
 Представям ви крепостта Голубац. С това име съществуват две български села в Бургаско и Хасковско. Сничките са със свободен достъп от Гугл.
Голубац е българска крепост по времето на хановете Крум, Маламир, Пресиян, Борис и царете Симеон, Петър, Самуил, Калоян, Иван Асен Втори, Иван Александър и за последен път при цар Иван Срацимир в границите на Бдинското царство.











https://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/21/bylgarskata-krepost-golubac.579848

[Hatshepsut]

Букелон

Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ – ХІV в.

Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на ,,дълбоки и пресечени места", както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за ,,обект от национално значение" през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.

https://avtotravel-bg.blogspot.com/20



Средновековната крепост Букелон ● Medieval fortress Bukelon

[Hatshepsut]

Български средновековни крепости

[Hatshepsut]

Средновековна българска крепост - местност Камъка, град Оряхово, област Враца

Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простират верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях.
На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра.
При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата Българска държава.
На това място най-напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на 8 и началото на 9 век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване цялостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава.
През 11-12 век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на 12 век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по-голямо и по-монументално като план и архитектурни форми, отново с военно-стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м.
Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много франгменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.
През втората половина на 14 век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман [1371-1395].

https://bulgariaturism.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Крепостта Устра

Крепостта Устра край село Устрен, община Джебел, е една от най-високо разположените и  най-запазените твърдини в Родопите. Сравняват я по величие с Царевец във Велико  Търново. Устра е изградена върху висок връх с надморска височина 1114 м. Именно това я  прави една от най-високо разположените крепости в България, от която се открива  прекрасна панорама. Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ - 1286 кв.  м. На места стената е запазена до 8 м височина. Изградена е от ломен камък. До наши дни  са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две - правоъгълни. Кулите  са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Укреплението е строено през X век  при управлението на византийския император Константин VII, за да охранява важния  търговски път Констанция (Симеоновград), Макроливада (Узунджово), Моняк, Маказа,  Бяло море. През своето съществуване крепостта е била под властта предимно на  Византийската империя. Устра е превземана от царете Симеон [893-927] и Иван Асен II [1218-1241].

Накратко за историята на крепост Устра

Крепостта Устра е разположена на висок скален връх и нейните останки ясно показват, че тя е била типично фортификационно съоръжение.

Крепост Устра отдалеч

За историята на крепост Устра няма много информация. Проучвания са правени в периода 1971 – 1973 година от историка Иван Балкански, дългогодишен уредник на Историческия музей в Кърджали, и археолога Стамен Михайлов. Двамата проучват още няколко средновековни крепости в Източните Родопи. Любопитен факт е, че те двамата са направили първите археологически разкопки на Перперикон.

Там при останките от крепостта Устра са открити над 1000 метални предмета – железни стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда. Най-ранната датировка на крепостта е началото на 10-ти век. През голяма част от своето съществуване тя била под владение на Византия. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит – в своите "Анали" той описва преминаването на родопските крепости за кратко под българска власт през 1254 г. при управлението на цар Михаил II Асен, син на цар Иван Асен II.

Как се стига до крепост Устра

Крепост Устра се намира на висок скален рид до село Устрен, на около 10 километра югозападно от град Джебел. Ако идвате от Джебел, точно преди началото на селото трябва да се отклоните вдясно към възвишението по черен път. Има голяма кафява указателна табелка. Високата скала, на която е разположена крепостта се вижда в далечината още оттук.

Черният път е дълъг около 2 километра и води до хижа Устра, сега – подновена къща за гости. От хижата до крепостта се стига по тясна и стръмна пътечка, дълга около 700 метра, която се изминава пеша за около 20 минути.

Черният път е с трошено-каменна настилка в по-голямата си част и няма проблем да се измине с джип. За лека кола някои участъци може да са проблемни в зависимост от моментното състояние на пътя. Пеша до хижата ще ви отнеме 30-40 минути.

Ние бяхме с лека кола и успяхме да изминем с нея около един километър и половина от черния път – бавно и внимателно. По време на нашето посещение пътят беше видимо насипван скоро. Все пак, не успяхме да изминем с колата цялото разстояние до хижата – последните 500 метра ги изминахме пеша за около 7-8 минути.

Докато вървяхме по черния път ни се откри гледка към хижата и на няколко пъти изглед към крепостта. Още тук крепостта изглеждаше обещаваща.

Пред хижата (днешна къща за гости) има обширно място за паркинг.

За крепостта се минава пред постройката надясно и се поема по тясна пътека нагоре към крепостта. Има табелки не само в началото, но и по протежение на пътеката. Разстоянието е 700 метра, според тях.

Към крепостта – целта вече се вижда

Последните метри са по скала и са доста стръмни. От тук започва най-интересната част на посещението.

За някои може и да е трудно влизането в крепостта – ще се наложи малко катерене по скалите, но ако имате някакъв опит с преходи в планина, няма да имате проблем.

Крепост Устра – входната арка отвътре

Най-интересното от крепост Устра

Влиза се през малка арка в ъгловата кула и веднага след това трябва да се изкачат няколко високи стъпала.

Кулата на входа

После започват гледките.

Напред към високата стена на крепостта

Погледнеш ли надясно (на юг), виждаш невероятни панорами към шеметната родопска шир, наляво е високата крепостна стена с дупка някъде в средата, а покрай стената – останки от няколко помещения.

Продължаваме нагоре покрай стената, защото не сме стигнали още най-високата част от крепостта.

Най-високата част от крепост Устра

Гледките продължават.

Постепенно се откриват във всички посоки. Стигаме до стена, заобиколена от пропасти. Гледките продължават. Стъпваме отгоре на крепостните стени и разучаваме какво има наоколо – родопски дебри, които ни завладяват. Качваме се по камъните още малко нагоре към най-горните помещения. Гледките са просто невероятни. Накъдето и да погледнеш, все е шир и родопски дипли.

Стената над пропастите

Поглеждаме в североизточна посока, там в ниското между висините е Кърджали. Не се вижда. Но пък очертанието на крепост Моняк на високия хълм над язовира личи съвсем ясно.

Гледки, гледки, гледки... Омагьосващи.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

10 забележителни крепости в България:

[Hatshepsut]

Kрепости и антични градове в България



За изданието:

Туристическият пътеводител представя 77 забележителни крепости и останки от антични градове в цяла България. Представени с резюмиран исторически текст и впечатляващи,над 560 на брой снимки, културно историческите паметници ще Ви отведат в епохите на Античността и Средновековието. Книгата ще Ви разкрие уникални дестинации, реновирани и облагородени крепости, открити музеи и спиращи дъха панорамни гледки.
Език: български
Брой страници: 400, ПЪЛНОЦВЕТЕН ПЕЧАТ
Корица: мека
Размер: 23 x 16 см
Проект на издателствата: Бико България и Травъл Буукс

+ Туристическа карта

Към фото пътеводителя е добавена специално изработена, уникална туристическа карта, съдържаща кратко упътване за забележителностите и снимка. Картата включва всичките 77 обекта от книгата, както и още 22 допълнителни крепости в цяла България. За по-лесно намиране с GPS и смартфон е добавен QR код към всеки обект, който съдържа данните на географските координати и прави зареждането им и навигирането до обекта бързо и лесно.



Размери на сгъната карта: 12.5 x 22.5 см
Размери на разгъната карта: 97 x 67 см
Мащаб: 1: 540 000

https://travelbooks.bg/kreposti/

[Hatshepsut]

Крепости в България

[Hatshepsut]

 

https://bulgariancastles.com/

Увод

Темата за българските крепости е една изключително подценявана тема.
Причината вероятно се крие във факта, че повечето от тях са били разрушени по време на османското владичество и само няколко са относително добре запазени, като само една е в наистина добро състояние.
Целта на този сайт е да събира, систематизира и популяризира информация за този романтичен аспект на българската история. Сайта не преследва никакви комерсиални цели, а единствено популяризаторски. Бъдейки достъпен и на няколко от най-разпространените езици в Европа и Северна Америка, надяваме се ще допринесе за популяризирането на българското историческо наследство и в други държави.

[Hatshepsut]

Забележителностите - Крепостта Овеч

[Hatshepsut]

ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ - ПЪРВАТА И ЕДНА ОТ МАЛКОТО В БЪЛГАРИЯ, ОКАЗАЛА СЪПРОТИВА НА ОСМАНСКИТЕ ОРДИ

Ямболската крепост възниква на полуострова на река Тунджа като част от византийската отбранителна система през периода 971 г. - 1049 г. Тогава България пада под византийска власт. Според холандския специалист по османистика професор Киил тя обхваща площ от 4 хектара с население 1200-1400 души, а в друг труд посочва 3 хектара с население 1500 души.

Според Стефан Бакърджиев по данни от съвременна техника тя обхваща около 3,4 хектара. Дали е имало предградия не се знае.
Византийските автори я описват като много хубава крепост между Балкана и Странджа. Като крепост на границата между България  и Византия много често тя преминава в ръцете на българи и византийци.

След битката между Иван Александър и Андроник III на 18.06.1332 г. е сключен договор между България и Византия и Диамбол минава отново към България, а Анхиало(Поморие) към Византия .
Крепостта е в български ръце и през 1356 г. е поставен в града пак по времето на Иван Александър ямболски надпис, който гласи:
"В дните на благоверният цар Иван Александър, синът на брат му Михаил-Господин Шишман постави този стълб при Дъбилин в лято 6865(1356 г.). Който го разруши да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци". Този Михаил-Господин Шишман племеникът на Иван Александър е бил управник на ямбол по това време. За същия се твърди от ямболски учител, че този Шишман е възпяваният в народния фолклор заради героичната отбрана на Ямбол, а не цар Иван Шишман.

И така градът е в български ръце. Набезите на османските орди започват в южна България през 1352 г. След 21 години - 1373 г. ямболската крепост е първата в България, оказала яростна и продължителна съпротива на турците.  Обсадата започва през пролетта и продължава през цялото лято без резултат. Защитниците на Ямболската крепост  я бранят упорито. Ето как турския хронист ходжа Саадедин описва тази обсада:  "Тимурташ бей без бавене се отправил към Янболу. Осланяйки се на яките крепостни стени нейният заинатен и злобен владетел (тогаващният владетел на Ямбол се смята, че е роднина на Иван Александър) тръгнал по пътя на съпротивата и разкола, та се затворил в крепостта си. Когато пукнала пролетта прославените войни се разположили в подножието и и се вкопали в бойна позиция. Вестоносци им били изпращаните нагоре стрели и гранитни гюлета, а посланието им грохотът на мечовете. Ревът на бойните им барабани отеквъл сред скалисти зъбери и огласявал величието на исляма, а волъпът на тръбите им се извивал, за да покани безпомощният ветрогонец към пропастта на гибелта. Най-после жалката тълпа негодниици видяла превъзходството на газиите и муджахадините и разбрала, че трябва да предаде крепостта и се приготвила да се покори. Поради просташката си надменност обаче неверниците решили да се съпротивляват още няколко дни. И тогава мекият пролетен въздух се сгорещил и превърнал в пещ вътрещността на крепостта, а огнени обсадители спрели дъха им и им взели здравето. Настъпилата горещина, която разваляла водата и храната ги принудила да се предадат."
Османският хронист е принуден да признае, че градът капитулира едва след избухналата епидемия.

В крепостта на мястото на физкултурния салон на гимназия Иван Райнов е имало църква, името на която не се знае, а според някой "Св. София". Според легенда когато турците нахлули за пръв път ограбили църковните неща, подиграли се с иконите и ги изгорили на огън сред църквата. В туй време, когато се разположили около огъня да се греят вратите се затворили в голяма сила, някой останали вътре и измрели от глад. Всички усилия да отворят вратата били напразни. Господ ги наказал за светотатството". Дълги години след това старите жени палили свещи на мястото на църквата.

След падането на крепостта населението било разпръснато - едни били убити, други заробени, трети превърнати в войнигани (помощна войска на османската армия, която настанили в Каргона). От запазен италиански документ се вижда, че в град Кандия на о-в Крит е продадена българка Мария от селищото Диамбол.

Войските на Тимурташ спират по-нататъчните си завоевания след превземането на Ямбол през 1373 г. и се завръщат в Адрианопол. Причината за това са многобройните жертви, дадени от османците.

Героичната и продължителната защита на ямболското население срещу турските завоеватели е една от най-ярките страници от историята на града през Средновековието. Тя представлява достоен пример за това как трябва да се брани родната земя.


Литература:
1. Иван Джурелов и Петър Петров, "Ямбол древен и млад, весел град" 2007 г.
2. Петър Петров Разказ за миналото на Ямбол 2019 г.
3. Киил Махиел "Хора и селища в българия през османския период" 2005 г.

https://www.radio999bg.com/index.php?id=34557

[Hatshepsut]

Средновековният град Копсис – историята зад крепостните стени

Родната ни страна, за която някои мислят, че не е така богата на културно-историческо наследство, вероятно заради тъмните векове на разруха, през които минава, винаги намира начин да ни изненада приятно. Повечето от нас смятат, че откритите исторически паметници са добре известни на обществото и че всичко, което може да ни възхити, вече сме го видели. Има обаче обекти, които толкова дълги години са забулени в забрава, че само малцина са имали щастието да се докоснат до тях. Един от тези паметници на културата е средновековният град Копсис.

Разположен на около 2 км северозападно от град Сопот, неговите крепостни стени се издигат величествено над Стремската долина, достигайки до 12 м височина. Това е една от най-добре запазените крепости от периода на Второто българско царство. Мястото остава почти непокътнато, заради трудно проходимия път до него. В миналото са се водели множество спорове относно това къде се е намирал известният от средновековните извори град, но през 80-те години на миналия век проучвания на археолога Иван Джамбов сочат, че т. нар. Аневско кале е градът Копсис.

Археологическите разкопки показват, че живот на това място е имало още от античността. Намерени са останки от тракийско селище, датирано от I — IV век, а в по-късно време и византийците и българите оставят следа тук (VII — X век). Безспорно най-голям отпечатък е оставен в периода на XII — XIV век. Крепостта, каквато я познаваме днес, възниква през XII век — още докато България е под Византийска власт. Копсис се състои от 3 различни нива — две подградия и цитаделата, която е най-добре запазена. В най-долното подградие, което се намира в подножието на планината, се е разполагал средновековен манастирски комплекс. Сега могат да се видят само останките от него.

Интересното е, че до нас достига не само добре запазеният град, но и интригуващата история свързана с него, записана от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. От тях разбираме, че крепостта е от изключително значение в годините на политически сепаратизъм във Второто българско царство, настъпили вследствие на татарската хегемония. Тогава, когато богатите болярски родове разиграват своята игра на тронове, Копсис е резиденция на известния род на братята Смилец, Радослав и Войсил, първият от които дори успява да се възкачи на българския престол и става цар в периода от 1292 до 1298 година. Неговото управление е белязано със силната зависимост на България от татарите. Шестте години от царуването му не са осветени достатъчно от историческите извори.

Знае се, че през 1296 година подхваща война с Византия, която завършва с неуспех за него. Смъртта на цар Смилец остава загадка за историческата наука. След това, за около година, царската корона е наследена от сина му Иван IV Смилец, който поради непълнолетие е неспособен да управлява и затова неговата майка Смилцена (жената на Смилец) Палеологина заедно с деспот Алтимир поема регентството.

Като регент на царството, царицата-майка проявява изключителна далновидност. Усилията ѝ са насочени към това да укрепи властта на сина си и да се справи с множеството други претенденти за короната. Умело отклонява претенциите на главния претендент за царския престол деспот Алтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена дъщеря си Марина и му връчва управлението на Крънската област. Така тя спечелва един силен поддръжник на сина си. Палеологина е известна още и с династичните бракове, които сключва. По-малката си дъщеря Теодора Смилец, тя омъжва за сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански. От този брак се ражда един от най-известните сръбски владетели — крал Стефан Душан. Смилцена Палеологина обаче не успява да задържи дълго властта на сина си и той е свален от търновското болярство през 1299 година, за да се възкачи на негово място завърналият се от изгнаничество при татарите Теодор I Светослав — син на бившия български цар Георги I Тертер.

С възкачването на новия цар на българския престол, татарската хегемония приключва. Оттам нататък започва саморазправата на централната власт със сепаратистично настроените боляри. Пръв под ударите на царя попада вторият от братята Смилец, Радослав и Войсил, който, обявен от византийския император за севастократор на България, прави опит да върне на фамилията търновския престол. Цар Теодор I Светослав решава да изпрати срещу него крънския деспот Алтимир. В разразилата се битка между доскорошните съюзници, войската на Радослав е разгромена, а той е пленен и ослепен. Заедно с него са пленени и 13 византийски велможи, които са разменени с Византия за бащата на Теодор I Светослав — бившият български цар Георги I Тертер, който дотогава живее в изгнание в империята, след като е бил свален от престола от Смилец.

Богатата фамилия обаче не се дава и продължава да не се подчинява на царската воля. За това какво се е случвало с третия от братята Войсил по време на царуването на Смилец няма почти никакви сведения. Знае се, че при управлението на царица Смилцена и малолетния ѝ син Иван IV Смилец Войсил емигрира във Византия. През 1304 година именно той командва авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор I Светослав в битката при Скафида, недалеч от днешен Бургас. След неуспешната битка Войсил все пак остава като един от висшите военни на Византия.

Когато през 1322 година избухва гражданската война в империята между претендентите за тамошната корона Андроник II и Андроник III, той отново се появява на политическата сцена, взимайки страната на втория. За благодарност е обявен от него за ,,деспот на Мизия". В онзи момент ситуацията в България, където царят междуособици, заради установяването на властта над търновския престол на Михаил III Асен Шишман, позволява на Войсил без особени трудности да навлезе в територията на царството и след 23-годишно изгнание да си върне родовите земи, създавайки полунезависимо княжество (деспотат), васално на Византия, с главен укрепен град Копсис.

Като съюзник на Андроник III, деспот Войсил участва в поредната война на Византия срещу България. През 1323 година град Пловдив е обсаден от византийска армия, която очаква подкрепа от 3-хиляднта армия на българския болярин, но се стига до нещо твърде интересно. До византийците идва вест, че Войсил е мъртъв. Това е и причината неговата войска да не се включи в обсадата. Впоследствие обаче се оказва, че той всъщност не умира, а се е натровил с гъби, заради които изпада в летаргия за 3 дни. Лишен от подкрепата на съюзника си, Андроник III се отказва от войната с българите. Тези обстоятелства са използвани от Михаил Шишман, който изпраща войските си срещу Войсил. Разбунтувалият се болярин се укрепва здраво в крепостта си Копсис, но след продължителна обсада той се принуждава да я напусне и бяга за Византия. Така приключва и записаната история на града. От този момент нататък той спира да се споменава в историческите извори.

Невероятно красивата крепост Копсис навярно е ,,свидетелка" и на много други интересни събития, които обаче не успяват да достигат до нас. За щастие ние все пак имаме възможността да се насладим на това, което се е запазило, а то не е никак малко.

https://bulgarianhistory.org/kopsis-istoria-krepostni-steni/

[Hatshepsut]

Българските крепости: Невидимият Козник

[Hatshepsut]

3D възстановка на Шуменска крепост:

[Hatshepsut]

"Невидимите" крепости по долното течение на Янтра

През 1388 г. българите от средновековния град Косово заявяват: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!"

Две крепости - Новград и Ятрус, са разположени в района на устието на реката

Една от целите на нашата поредица в ,,Труд" е да припомняме забравени исторически места, паметници, събития и личности. Такава ,,територия на забравата" или на най-обикновеното незнание са немалка част от старите крепости по нашите земи. Вярно е, че по темата съществуват научни изследвания, справочници, фотогалерии в интернет... Ако се замислим, през Средновековието пейзажът у нас не е бил по-различен от онзи в Западна Европа с нейните замъци. Уви, много от нашите крепости с течение на времето са станали ,,невидими", и то навсякъде – в Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, на север от Дунав... Преди векове тези мощни твърдини, изградени с много труд и финансови разходи от нашите предци, са били повече от ,,видими", днес от някои няма и следа! Такъв е резултатът от разрухата на османското завоевание, природните стихии, използването на старите ,,калета" за строителен материал, вандалщината на иманярите, бездушието на държавните органи, в крайна сметка, на всички нас...

Поставяме началото на тази ,,поредица в поредицата" с няколко крепости по долното течение на Янтра – реката, която винаги свързваме с Търновград и неговите могъщи цитадели Царевец и Трапезица. Не са забравени крепостта Ряховец при Горна Оряховица, както и няколко в района на Дряново. За тези, на които ще се спрем обаче има само отделни статии в периодични и справочни издания, а единственото по-цялостно изследване е книжката на също така позабравения археолог Стефан Стефанов ,,Старините по долния басейн на Янтра" от далечната 1956 г.

По пътя от старопрестолно Търново към Дунав е имало няколко крепости, от които днес не е запазено почти нищо. Още при обхожданията на Стефан Стефанов през 20-30-те години на XX век техните руини са били в трагично състояние. Две крепости са охранявали важни позиции при село Раданово (Бели бряг и Гяур куле), една при село Крушето (на височина с показателното име Кале баир), където река Росица се влива в Янтра, по едно градище е имало и при селата Стефан-Стамболово и Обединение. Ако тези ,,калета" са били сравнително малки, то при село Полско Косово (община Бяла, Русенска област) е съществувал средновековен град. Не случайно местните хора са наричали мястото Хисарлък (,,град")! Укрепената му площ е двайсетина декара, но Косово е имало и своите подградия – квартали под ,,града", т.е. под крепостта. Намираните тук монети и керамика датират началото на крепостта към ранновизантийската епоха (IV-VI век). Най-активният период от съществуването u е времето на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри в книгата си ,,Огледало на света" разказва за ,,Кос Ова", една от силните крепости на цар Иван Шишман. Учените я търсят и на различни места, но най-вероятно става дума именно за Косово на Янтра. През 1388 г. великият везир Али паша превзема Шумен и потегля към Косово. На ултиматума, поставен от пашата, българите отговарят: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!" Военачалникът Пазарлъ Доган атакува крепостта и не успява да я превземе, но пленява жените и децата на защитниците. Едва тогава Косово се предава.

Днес край ,,невидимата" крепост при Полско Косово минават важният международен път Е 85 и жп линията от Горна Оряховица за Русе и Румъния. Мястото притежава потенциал за развитие като интересна, макар и скромна туристическа забележителност. Посещавайки Полско Косово заедно с гл. ас. д-р Николай Хрисимов за пореден път се убедихме в безпощадната разруха, сполетяла тази крепост. Определено трябва да бъдат организирани археологически проучвания, за бъде опазено и показано дори и малкото, което е останало от нея. Защото Косово е средновековният център между столицата Търновград, Червен на Русенски Лом и Свищов на Дунава.
Интерес буди крепостта при село Стърмен (от ,,стръмен"), на стръмния рид северно от път Е 85, при селото със същото име и недалече от град Бяла. Преди петдесетина години крепостта е обект на проучване от страна на българо-полска археологическа експедиция. Създадена още в римско време, ,,стръмната" твърдина е военен център по време на Първото и Второто българско царство. Градището има обща площ от 58 декара, а стените му са необичайни – землени насипи, облицовани с ломени камъни, споени с кал. В селището е имало типичните за ранното средновековие вкопани жилища, но и къщи със стени от плет, измазани с глина. Крепостта съществува до зимата на 1242/1243 г., когато е унищожена при големия поход на монголите (татарите). Нейните функции явно са поети от съседната крепост при днешното кръгово кръстовище при Бяла. Уви, от нея днес не е останало почти нищо – през 1929 г. Стефан Стефанов е успял само да я скицира и да разгледа някои находки. Изградена е в късноримската епоха, но е съществувала и през Средните векове. Тази крепост е охранявала важния брод през Янтра, където през 1865-1867 г. знаменитият ,,архитектон" Никола Фичев / Колю Фичето изгражда своя забележителен мост. За жалост, през 1949 г. беленската крепост е почти изцяло унищожена от работещата върху нейния терен каменна кариера.
Две крепости съвсем близо една до друга са разположени в района на устието на Янтра. Това са Новград и Ятрус, днес на територията на община Ценово, област Русе. Неокастро/Новград, буквално ,,нова крепост", се е издигала при днешното село Новград, наследило името u. Построена още в късната римска епоха на непристъпно място на левия бряг на Янтра близо до моста, водещ към Кривина и Беляново. Както пише Стефан Стефанов, ,,... крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена... От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главният u вход. По-голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население." Новград, наричан от Мехмед Нешри ,,Нукестри", през 1388 г. оказва съпротива на османските завоеватели. Тази крепост е била подчинена на българския управител, резидиращ в близкия Свищов, чиято цитадела през лятото на т. г. беше проучена от археолога проф. Николай Овчаров. Заедно с Новград Али паша превзема и ,,Кираставча" (навярно изопачено от българското име на античния Ятрус?), а ,,Йоргова" (агломерацията Русе-Гюргево на двата бряга на Дунав) капитулира. Междувременно завоевателите подчиняват и ,,Черноз" – големият средновековен град Червен. И още нещо, при село Беляново, съвсем близо до крепостта Новград, е единствената скална църква в района, уви, в много лошо състояние...
В непосредствена близост до устието на Янтра е Ятрус – крепост, която е носила античното име на реката. Възниква като римски кастел през втората половина на III век. Площта u е около 30 декара, а дебелината на крепостните стени от порядъка 3-3,50 м при височина на стените около 10 метра. Подобно на други крепости в Северна България, Ятрус е пометен от нашествията на авари и славяни в началото на VII век, но върху развалините му се развива старобългарско селище. Както стана дума, през XIV век тази крепост е в своеобразна агломерация с Новград. При археологическите разкопки, провеждани от българо-германска експедиция, на територията на Ятрус са разкрити обществени и частни сгради, две раннохристиянски базилики, керамика, оръжие, златни монети от Х век. В началото на нашето столетие са положени усилия за социализацията на крепостта, но резултатът от тях, уви, е отчайващ.
Да стигнем днес до устието на Янтра е възможно само по разбити и обрасли с треви и храсти черни пътища. Крепостите, за които стана дума, също са трудно достъпни и почти неоткриваеми. Ако общините Бяла, Ценово и Свищов изработят обща програма за опазването на природното си и културно богатство, със сигурност няма да сбъркат. Заслужава си по долното течение на Янтра да бъде създаден своеобразен резерват, който да привлече поток от истински ценители на красивата природа и историята в този кът на България.

https://trud.bg/невидимите-крепости-по-долното-те/