Българскитѣ крепости

[Hatshepsut]

Крепост Градът до село Крамолин

Не спирам да се удивявам колко много останки от антични и средновековни крепости се крият на територията на днешна България. Обходила съм доста, някои дори съвсем невзрачни, но интересът ми към руините като че ли се подхранва от всяко следващо посещение. Заради връзката им с историята ни, заради разходката до тях, заради красивите панорамни гледки.

Крепост Градът до село Крамолин

Тук ще ви разкажа за крепостта до село Крамолин, севлиевско. Тя е кацнала на естествено укрепено възвишение. Намясто могат да се видят масивна кула, две църкви и панорама към язовир Александър Стамболийски. Маршрутът до крепостта е сравнително кратък и лек, но за жалост маркировка няма.

Посетихме я в разгара на тази пролет. Растенията в района тъкмо се бяха раззеленили. Люляците нацъфтели радваха окото, а пойните птичките – ухото.

Къде се намира и как се стига
Останките от Градът са разположени на хълм южно от Крамолин. Селото се намира на 35 км източно от Ловеч, 60 западно от Велико Търново и на 179 км североизточно от София. Отправна точка за пешеходния маршрут са югозападните покрайнини на селото.

Ако влизате в Крамолин откъм съседното село Агатово, оглеждайте се за улица, която се отделя остро надясно от основния път. Ако идвате от север или изток, трябва да поемете в посока запад. Минава се покрай бивша бензиностанция и веднага след нея се отделя улица наляво. Това е началото на маршрута. Има поставено червено информационно табло.

Там някъде може да паркирате. Може също с лека кола да продължите още около 900 метра първо по стар асфалт, който след селото преминава в стабилен път с трошено-каменна настилка. Карате по този път през нивите до т-образен разклон, където от пътя перпендикулярно вляво се отделя коларски път. На разклона встрани от пътя има място за паркиране.

Продължавате пеша по коларския път.

Във видеото ще видите какво да очаквате по маршрута и сред руините на крепостта.



Крепост Градът до село Крамолин, Севлиевско

Кратка техническа информация за маршрута до крепост Градът

началото на маршрута: 43.137206425890326, 25.071720695123076;
т-образен разклон: 43.130065128207207, 25.068297022953629;
крепост Градът: 43.120784098282456, 25.08895967155695;
разстояние: 3.9 км / 3 км;
денивелация: + (98 м.), – (128 м.);
времетраене: 45 мин. / 60 мин.

По маршрута към крепостта Градът в околностите на село Крамолин

Достъпът до твърдината е сравнително лесен, но за жалост маркировка почти липсва. Някога е имало под формата на жълти стрелки, но към днешна дата тези обозначения са твърде оскъдни и недостатъчни и няма как да служат за ориентир. Затова най-добре следвайте приложения GPS трак или поне въведете координатите на крепостта. В картата на Гугъл я има отбелязана.

До подножието на крепостта следвате коларския път.

Малко преди крепостта

Разстоянието от Крамолин до крепост Градът е 3.9 километра. Ако стартирате пеша направо от коларския път, до крепостта са ви 3 километра. Крепостта е разположена на възвишение със стръмни скали, като подходът към нея е от запад.

В подножието на хълма на крепостта има обозначителна жълта стрелка, а след това – беседка с информационно табло вляво и полупаднала дървена тоалетна вдясно. За руините трябва да се продължи по пътеката нагоре. Върви се още съвсем малко до стари изкопани в земята стъпала с поовехтял дървен парапет. Вляво от стъпалата се вижда и първата по-масивна група камъни, които някога са били част от зидовете на крепостта.

В рамките на крепостта

Могат да се видят доста руини. Най-интересни са останките от ранно-християнска базилика, болярски дворец и средновековна църква.

Сред руините на раннохристиянската църква

Базиликата се намира още в самото начало на обекта. Тя е трикорабна с три абсиди, като главната и северната са видимо добре очертани. Южната е по-трудно отличима. Аз в началото помислих, че това е по-скоро еднокорабна църква с параклис, но при втория оглед на връщане от болярския дворец видях дъгата и на южната абсида.

Крепост Градът – Болярския замък

След базиликата продължаваме към далечния край на хълма, където е била цитаделата на крепостта. Там най-напред попадаме на масивна кула с интересен вход и арка, а до нея, леко обрасла се издига голяма стена.

Крепост Градът


Висока стена в цитаделата

Още по-напред се стига до средновековната църква. Тя е еднокорабна с притвор от запад. Край руините на църквата се разкрива гледка към язовир Александър Стамболийски.

Средновековният храм

В информационното табло при беседката в основата на хълма пише, че на мястото са установени следи от живот още от IV-III в.пр.Хр. Разкрити са три пещи за производство на строителна керамика. Намерени са монети от XII-XIV век, като най-късните са от последните царе на Второто българско царство Иван Александър и Иван Шишман.

Гледка към язовир Александър Стамболийски

За жалост и тук на места личат иманярски изкопи.

https://drumivdumi.com/kramolin-krepost-gradyt/

[Hatshepsut]

Крепост Пиретинезиум: много трънки, малко руини и чудесни язовирни гледки

Пиретинезиум е тракийска, антична и средновековна крепост, наричана още с имената Косово и Хисаря. За жалост, не се знае много за твърдината, а и не е останало кой знае колко. В следващите редове ще ви запозная с маршрута до нея. Него поне го познавам от скорошен личен опит.

Крепост Пиретинезиум: в прегръдката на язовир Александър Стамболийски

Още в началото искам да отбележа, че за много хора крепостта и маршрутът няма да са никак интересни, тъй като останките ѝ не са масивни, а пътят до нея е пълен с трънаци. За хората, които обичат да посещават малко познати крепости, информацията по-долу би била интересна.

Къде се намира и как се стига

Останките от крепостта са разположени в най-високата част на малък полуостров в източната част на язовир Александър Стамболийски. До нея се стига пеша. Отправна точка за пешеходния маршрут е една отбивка на 2.5 километра южно от село Горско Косово и на 10 км източно от село Крамолин. Отбивката е голяма и удобна за паркиране. В края на статията ще намерите точните координати на отбивката и друга техническа информация.

Следва описанието на маршрута. Вижте и кратко видео за ориентация.


Крепост Пиретинезиум, маршрут и гледки

Подходът към крепостта не е труден, но трябва да знаете накъде да тръгнете, защото няма нито табелки, нито маркировка. Другото неприятно нещо е, че се върви по обрасъл черен път. Ако решите да я посетите, се екипирайте с дълги крачоли и ръкави и очаквайте обилно количество трънки по път. Иначе разстоянието е кратко и се взема за около 20 минути пеша.

От отбивката се отделят три черни пътя. За крепостта поемате по средния, който се изкачва леко нагоре. След около 25-30 метра се оглеждайте за друг черен път, който поема надясно през гората. Той е обрасъл още в началото си, но като знаете какво да търсите, ще го забележите. Там на завоя е много вероятно да има някакъв знак – я парцалче, я пластмасово шише, набучено на пръчка. Следете приложения трак по-долу.

В гората под скалния венец: руини

Обраслият черен път, който в един момент леко се стеснява ви отвежда до крепостта. Ще познаете, че сте близо по два масивни скални къса от двете страни на пътя. Малко над тях, пак от двете страни на пътя, се виждат струпани камъни – вероятно останки от крепостни помещения.

По пътя към крепостта

Руините на крепостта не са масивни или поне не са добре разкрити.

Крепост Пиретинезиум: при скалите

Малко след това се излиза на открито и се откриват красиви панорамни гледки към язовир Ал. Стамболийски. След като се излезе на открито се върви няколко минути по скалния венец протежение на язовира, после пътеката прави обратен завой и отвежда до ръба на скала с още по-красиви гледки.

Крепост Пиретинезиум: поглед към язовирната стена

От тази скала се вижда стената на язовира. По време на нашето посещение на скалата беше поставен вехт дървен кръст.

Ако ви е интересно, може да продължите още малко нагоре в гората, но няма какво да се види освен гъста растителност.

Крепост Пиретинезиум

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Крепост Боровец до Правец – приятна разходка до солидни руини

„Всеки град има своята древна крепост, нашата се нарича Боровец!“ Малко думи, които казват много. Това не е моя мисъл, макар да я споделям, особено първата част заради многото крепости, с които е осеяна нашата България. Това е девиз на екипа от Историческия музей в град Правец.

Крепост Боровец до Правец

Не се сещам за по-добри уводни думи към тази статия, в която искам да ви разкажа за моята първа разходка за 2021 година. Отнася се за античната крепост Боровец, недалеч от Правец и Ботевград. Място, идеално за еднодневна екскурзия от София, съчетаващо история, движение и панорамни гледки. Историята е заради солидните останки от твърдината, движението е по приятна пътека, а панорамните гледки се откриват от върха, на който е била построена крепостта.

Къде се намира и как се стига

Крепостта Боровец се издига на скалистия връх Голям Боровец (846 м.) на около 5 километра северно от правешкото село Разлив. Ако идвате за крепостта към селото откъм изхода на АМ Хемус, то още преди първата къща на селото трябва да завиете по пътя надясно и оттам да следвате табелките. Пътят навлиза в гората и се изкачва криволичейки нагоре по близкия рид.

Началото на пешеходния маршрут започва на около 5 километра по пътя след отбивката при един завой наляво. На завоя трябва да отбиете вдясно от шосето. Там има табелки и обширно пространство за паркиране. Координати: 42.933155, 23.892639.

Маршрутът до крепостта Боровец е сравнително лек и се изминава за около 45 минути. Маркировка няма, но не е никак трудно за ориентация, защото пътеките са добре обособени и има указателни стрелки.

Маршрутът може да се раздели на два етапа:

етап 1: паркинг – подножие на връх Голям Боровец – 30 минути;
етап 2: подножие на връх Голям Боровец – крепост Боровец – 15 минути.

Етап 1: паркинг – подножие на връх Боровец

От паркинга се тръгва по черния коларски път вляво от информационните табла. Следва леко изкачване пак по коларски път, по протежението на който има изградени маси и пейки за отдих. Около 10 минути ходене от началото на маршрута се минава покрай ловен заслон, а малко след него е първото по-голямо място за отдих с маси, пейки и люлки. За крепостта се продължава по черния път, който от това място до края на етап 1 е подсигурен с пластмасови дупчести плоскости за паркинг, които от една страна спомагат да не се гази в кал при влажно време, но от друга, точно при влажно време са леко хлъзгави, особено при спускане.

По маршрута към крепост Боровец

Както и да е…

По черния път с плоскостите за около 15 минути се стига до втора голяма зона за отдих. Малко преди нея целта вече се вижда – върхът на отсрещния заострен хълм. А малко след нея свършва пластмасовата настилка на черния път, точно преди щурма на хълма.

По маршрута – връх Голям Боровец вече се вижда

От паркинга до подножието на връх Голям Боровец се стига за около 30 минути.

Етап 2: подножие на връх Голям Боровец – крепост Боровец

Този етап е изкачване към върха и крепостта. На мен тази част от маршрута ми хареса най-много, защото се върви в горичка по естествена пътека и на места се откриват гледки. Да, малко стръмно е, но все пак пътеката се вие на серпентини до горе и не е трудно. На завоите има указателни стрелки върху ламинирани листи.

По пътеката към крепостта

Етапът се изминава за около 15 минути нормален ход.

Лични впечатления

Следва опознавателна обиколка на останките от крепост Боровец, а те не са никак малко. Различават се голям брой помещения, стените са солидни и на места доста високи – по моя бегла преценка над метър. Направи ми впечатление, че тукашните скали, които са използвани за градежа на крепостта, леко червенеят и това ми навя спомен за крепостта Русокастро, която посетихме през изминалото лято на път към морето.

Крепост Боровец – източна част, близо до входа

В крепостта се влиза през единствената ѝ порта, която според информационното табло след първата зона за отдих умишлено е построена с асиметрична форма. Настрани и нагоре от нея са зидовете. На самия връх е изградена цитаделата, в която се е озовала триангулачната точка на връх Голям Боровец. От върха надолу в посока, обратна на портата могат да се видят още помещения, а малко по-надолу е и северозападната крепостна стена. В тази посока се намира и крепостта Боженишки урвич, с която крепост Боровец има визуална връзка. В днешно време е трудно да се проследи тази връзка, тъй като хълмът в тази част сега е изцяло залесен. Вероятно в миналото е бил по-малко обрасъл.

Крепост Боровец – цитаделата на върха

Направи ми впечатление, че помещенията в крепостта освен много са и доста близо едно до друго. Опитах се да си представя какво ли е било, когато крепостта е била използвана – същинска казарма. Това се оказа точно така, според всичко, което впоследствие прочетох за нея.

Крепост Боровец

От крепостта се откриват панорамни гледки предимно на юг и изток – вижда се магистрала Хемус, а над нея на хоризонта – старопланинското било, което при нашето посещение беше солидно затиснато със сняг. На югозапад, вдясно от отсрещния хълм долу в ниското се подава Ботевград.

Изненадах се колко много хора бяха решили през този ден да си направят разходка до крепостта или най-малкото до някоя от зоните за отдих по пътеката.

Крепост Боровец – северозападна стена

Кратка информация за крепост Боровец

Според информационното табло на пътеката крепост Боровец има визуална връзка с крепостите Острома на изток, Боженишки урвич на запад, Градището, която е южно от Правец и Чертиград над село Ямна.

Твърдината е сравнително малка – нейните приблизителни размери са 100 х 50 м., като загражда площ от 5.200 дка с неправилна издължена форма и с ориентация северозапад – югоизток, като входът е от източната страна.

Крепост Боровец- помещения в източната част

От сайта на Историческия музей в Правец научавам, че крепостта е изградена като укрепено военно убежище в средата на ІІІ век и придобива по-голямо значение през ІV в., когато много такива крепости са включени във вътрешната отбранителна система на провинциите Долна Мизия и Тракия. Тя била част от Старопланинската укрепителна система. Функционирала е до края на VI или началото на VII век. Предполага се, че крепостта е била разрушена при земетресения.

Преди издигането на крепостта на възвишението е имало тракийско светилище представено от жертвена клада.

Проучванията на крепостта все още продължават. По-подробна информация за откритията може да прочетете на сайта на музея.

Крепост Боровец – южна страна

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Крепост Устра

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя

[Hatshepsut]

Мистичната крепост край село Храстово

Мистичната крепост край село Храстово, известна вече с името си Двете кули е една от на-добре запазените в района на Крумовград.  За трета поредна година, екипът на археолога доц. Деян Робовянов провежда разкопки. С парите отпуснати за тази година, екипът му успя в рамките на един месец да се съсредоточи в три сектора на крепостта, които да дадт повече информация за нейната история. В най-западната част на крепостта продължава проучването на двете църкви и некропола около тях.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Средновековният замък в българските земи ХІІ-ХІV век". Издание на БАН, 1985г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7634

[Hatshepsut]

„Дотам и обратно”: Разходка край стените на Шуменската крепост

От три страни хълмът е абсолютно непристъпен, а стените на укреплението - високи

Пред нас се простира древен град на 3 хилядолетия. На ръба на Шуменското плато започва да кипи живот 12 века преди Христа. По-късно по тракийско време гетите откриват предимствата на скалистите височини.

Отвисоко ясно се вижда стратегическото място на крепостта. От три страни хълмът е абсолютно непристъпен, а стените на укреплението - високи.

Шуменската крепост пази ясно очертани римски улици. По това време е била с военно-охранителни функции и е пазела подстъпите към Балкана. След поредица възходи и падения, градът расте до момента, в който през Втората Българска държава вече е сред най-важните по нашите земи.

Заради ограниченото пространство градът е бил доста гъстонаселен. Въпреки това на хълма са били обособени 6 района или квартала. И всеки е разполагал със свой храм.

Разхождайки се сред останалото от онези драматични и славни времена, не е трудно да си представим как тук са живели около 2 хиляди души, подчинени на класово неравенство. Развити били занаяти като грънчарство, обработка на камък, метал, кост и стъкло. Част от българите населявали външния град, а елитът – добре укрепеното сърце на средновековен Шумен. В цитаделата са били покоите на управителя на крепостта.

Откриваме доста добре запазена щерна. Ако се чудите какви е това - тези водоеми са били ключови за водоснабдяването на града.

Шуменската крепост пада в ръцете на османците през 1388 година. Половин век по-късно е разрушена. Животът обаче се пренася в подножието на платото и дава началото на днешен Шумен.

Крепостта е сред най-запазените до съвременността в България. Едно от историческите съкровища на Североизтока.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Крепостта на Велбъжд – пазител на вековна история и стратегическо наследство

Крепостта на Велбъжд – пазител на вековна история и стратегическо наследство

Началото на Пауталия е поставено още от тракийското племе дентелети, а първият му разцвет настъпва с идването на римляните

Внушителните крепостни стени и високите кули на крепостта Велбъжд и днес създават усещането за непревземаемост. От бойниците се разкрива панорамна гледка към долината, напомняща за ключовото стратегическо значение на града през вековете.

От тракийско селище до римски град Пауталия

Началото на града е поставено още от тракийското племе дентелети, а първият му разцвет настъпва с идването на римляните. Те запазват тракийското име, превръщайки селището в Пауталия – важен административен и лечебен център. Тук е изграден вторият по големина Асклепион на Балканския полуостров – внушителен комплекс от храмове, бани, помещения за лечение и физиотерапия, използващи минералните извори в района, разказва Мирослава Таскова от Регионалния исторически музей в Кюстендил.

През Средновековието Велбъжд се утвърждава като град от изключително значение. Той е присъединен към българската държава от хан Крум, а след покръстването при княз Борис I се превръща във важен епископски център.

По време на Втората българска държава градът преживява икономически подем, преди да попадне в сложния водовъртеж на балканските политически конфликти.

В началото на XIV век районът е завладян от сръбския крал Стефан Милутин, женен за българската принцеса Анна Тертер. Кулминацията на българо-сръбските отношения настъпва през 1330 г., когато в околностите на Велбъжд се разиграва съдбоносната битка при Велбъжд.

Българските войски, водени лично от цар Михаил III Шишман, са разбити от сръбската армия, предвождана от престолонаследника Стефан Душан. Царят е тежко ранен и умира малко по-късно, а поражението бележи началото на политическа дезинтеграция и феодален разпад.

Според местна легенда цар Михаил III Шишман е погребан в църквата „Св. Георги“ в Кюстендил – най-старият запазен средновековен храм в района, изграден през XI век.

Историческите извори обаче сочат, че гробът му се намира в църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане. Въпреки това, открит средновековен гроб край кюстендилския храм поддържа легендата жива, макар и без наличие на царски гробен инвентар.

Църквата е изключителен пример за византийски кръстокуполен храм от императорски тип. Тя е била част от по-голям манастирски комплекс и е изписвана на няколко етапа между XII и XIV век.

Сред най-ценните стенописи са сцената на Златоустовата литургия, изображенията на светици – застъпници за жените, както и сцената с видението на св. Евстатий.

Особено ценни са и над 280 графита и надписа, оставени от обикновени хора – уникален исторически извор за живота, вярата и културата на средновековния човек.

В средата на XIV век севастократор Константин Драгаш създава Велбъждкото деспотство, което при синовете му се разпростира между Вардар и Струма. Османското нашествие обаче поставя край на независимостта.

През 1428 г. Велбъжд окончателно е завладян и по-късно приема името Кюстендил, за което се смята, че произлиза от името на Константин Драгаш.

Крепостта е разрушена, градът се превръща в ориенталско селище, но запазва ролята си на балнеоложки център. През XVII–XVIII век Кюстендил неведнъж става арена на въстания и военни действия, включително по време на Австро-турските войни и въстанието на Петър Карпош.

Въпреки многократните превземания и разрушения, градът съхранява паметта за своето величие. Българското население постепенно се завръща, а в края на януари 1878 г. Кюстендил е освободен, връщайки си мястото като символ на историческата и духовна приемственост.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

„Русокастро“ – най-голямата крепост в Южна България

Ако пътувате към южното Черноморие, може да се отбиете за среща с хилядолетната историята на една твърдина – крепостта „Русокастро“. Пътят до там е от онези кратки отклонения, които си струват. Само на около 30 км от Бургас и на 3 километра северозападно от едноименното село Русокастро, един скалист хълм се издига самотно над полето. Наричан от местните Големия камък и Русин камък, той не е много стръмен, но е достатъчно висок, за да подскаже, че горе се е случвало нещо важно.

Хълмът е сред обработваеми земи и ще го забележите отдалече. Тръгвайки от подножието му, още с първите крачки нагоре започва да се усеща защо това място е избрано. Гледката се разгръща постепенно, хоризонтът се отваря, а вятърът носи онова особено усещане за пространство, което рядко се среща в по-популярните туристически обекти. Хълмът е естествено защитен от три страни от течащата край него река Русокастренска.

Крепостта е с площ от 52 декара, което я прави най-голямата крепост в Южна България. Името ѝ идва от червените скални късове, от които е изградена. Днес на място се виждат останки от масивни стени, които подсказват за някогашната им височина и дебелина.

В северната част на хълма се намира пещера Русина дупка, която някога е била тракийско светилище, а в недрата ѝ се крие аязмо с вода, считана за лековита.
Наблизо е параклисът „Свети Георги“, изграден върху останките на манастир „Св. Георги” от V-VІ в.

Историята на Русокастро

Русокастро е издигната преди 1500 години на стратегическия хълм, и контролира важните пътища между Североизточна Тракия, Черноморието и Константинопол. Най-ранните сведения за мястото датират от VI век, когато тук съществува укрепено селище, засвидетелствано от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Има данни, че в началото на VІІ о цялата крепост е била разрушена при аварско-славянските нападения. В началото на ІХ век крепостта Русокастро е била възстановена от българите при строителството на големия граничен окоп “Еркесията”.

За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света”, като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.

Още преди това районът е обитаван от траките, които създават селище и впечатляващо светилище, свързано с култа към Слънцето, Богинята Майка и героя-конник Херос. Археологическите находки, сред които монети, релефи и жертвени камъни – показват, че мястото е било важен културен и търговски център.

С приемането на християнството тук възниква раннохристиянска църква, а по-късно и манастир, посветен на Свети Георги, около който се оформя духовен център. През IX век крепостта е възстановена от българите и включена в отбранителната система на държавата. В следващите столетия Русокастро се развива като значим средновековен град, описан през XII век от арабския географ Ел Идриси като „голям и многолюден“.

Най-яркият момент в историята на крепостта е битката от 1332 година, когато българският цар Иван Александър побеждава византийската армия на Андроник III Палеолог. Победата утвърждава българското влияние в региона и връща южното Черноморие в пределите на държавата. Малко след това обаче, през втората половина на XIV век, крепостта е завладяна и опожарена от османците, с което приключва нейното активно съществуване.

Въпреки разрухата, Русокастро остава жива в паметта на местните хора чрез легендата за мома Руса и змея, която преплита древни митологични представи с християнски вярвания. И днес мястото пази следи от всички тези епохи – от тракийските ритуали до средновековния град, превръщайки се в един от най-значимите исторически обекти в Югоизточна България.

В пещера Русина дупка има целебно аязмо

Началото на разкопките в Русокастро стартират през 2006 г, а през 2016 г. мащабът им се разгръща. Тази година, на 24 март, са започнати консервационно-реставрационните работи, а проучванията на крепостта се очаква да започнат в края на месец май, като ще бъдат финансирани със 100 хиляди евро от държавата и с 25 хиляди евро от Община Камено.

https://360mag.bg/posts/161546