Археологически находки въ Варненска область

[Hatshepsut]

Мащабно древно съоръжение обгръща в мистерия историята на Петрич кале

Варна, 9 октомври /екип, БТА/
Мащабното водохранилище /щерна/ в средновековната крепост Петрич кале край Варна се оказа голяма загадка, каза за БТА ръководителят на разкопките Мария Войкова. Като размери съоръжението, изкопано в твърда скала, няма аналог по българските земи, а вероятно и на Балканите. То е с дължина 85 метра, широчина пет метра, дълбочина до два метра, а кръглият басейн в единия край е с диаметър 10 метра. Археолозите са категорични, че е изсечено от човешка ръка. Голямата загадка обаче е кой, кога и защо е дълбал толкова старателно в скалата.
Първоначалното почистване на щерната е станало през 60-те години на миналия век, обясни Войкова. През годините, когато обектът е бил изоставен, водохранилището се е запълнило с пръст и растителност. Едва през този летен сезон част от него отново е разчистена. При почистването са станали видни нови елементи, които дават основание на археолозите да смятат, че през вековете съоръжението се е ползвало по различни начини, включително като водохранилище.
Много вероятно е в самото начало, при изсичането му, части от него да са изпълнявали и ритуални функции, посочи Войкова. По думите й основание за това предположение дават намерените в щерната изсичания в скалата, както и на носа на платото. Тъй като към скалите и камъните голям афинитет са проявявали траките, варненските археолози са поканили свои колеги-траколози да дадат мнение дали мястото е свързано с култовете на древния народ по нашите земи. Позицията им обаче беше отрицателна, поясни Войкова. Траколозите, посетили обекта, смятат, че щерната не е дело на траките, но не са могли да дадат интерпретация кой всъщност е нейният създател.
Ясно е, че съоръжението не е правено от римляните, които всъщност са изградили крепостта Петрич кале в края на втори-началото на трети век, обясни Войкова. По думите й същото е валидно и за Античността и Средновековието. Така водохранилището се оказва пълна мистерия, а надеждите на археолозите са, че светлина върху нея ще бъде хвърлена през следващия сезон, когато съоръжението ще бъде разчистено изцяло.
Видно е, че щерната се е ползвала активно през вековете, посочи Войкова. В разчистената част са намерени хоросанови замазки, които показват, че е твърде вероятно части от изкопа в скалата да са ползвани като складови помещения. Има следи, че в някакъв период от време са слагани и навеси отгоре. Но това е на много по-късен етап от изсичането, допълни Войкова.
През това лято екипът археолози е работил активно и по единствената открита до момента крепостна порта в Петрич кале. Все още не е ясно дали се е влизало и излизало само от едно място, защото не е проучена цялата крепостна стена, обясни Войкова. До крепостната стена в района са разкрити и частни постройки от късното средновековие - 14-15 век. В по-долните пластове е идентифицирана постройка от шести век, допълни археологът. Войкова разказа, че мястото, на което е издигната Петрич кале, е било обитавано много интензивно. Крепостната стена е вдигната през късната римска епоха. При всички случаи построяването й е имало отношение към охраната на Марцианопол /днешна Девня/, която през този период от време е един от най-важните градове на север от Стара планина. Петрич кале всъщност е изградена заради стратегическото си положение на платото, откъдето има видимост към целия район около Марцианопол. Крепостта е обитавана до средата на 15-и век с много малки прекъсвания, допълни Войкова. Засега археолозите не могат да "запълнят" само времето от края на шести - началото на седми век, до девети век. От този период няма намерени никакви материали, но това е логично, защото тогава са варварските нашествия и почти цяла Североизточна България е била обезлюдена и опустошена, обясни археологът.
Проучванията на специалистите показват, че през вековете в района на Петрич кале са живели хора от най-различни етноси. Има сериозни податки, от преди късноримската епоха - при сондаж са открити фрагменти керамика, които според праисториците могат да се отнесат към бронзовата епоха, посочи Войкова. По думите й този въпрос трябва да се проучи в бъдеще, особено като се има предвид факта, че на другия край на Авренското плато е Бобата - голямо халколитно селище. В Петрич кале изобилства от специфичната за траките керамика, допълни археологът. За по-късните векове има доказателства, че в района са живели готи, които са пристигали като завоеватели, но явно са усядали по тези земи. Съществуват ясни свидетелства и за византийско население. Повечето от късноримските крепости на територията на днешна България са унищожени в края на седми век, разказа Войкова. По думите й Петрич кале е едно голямо изключение в това отношение. В крепостта още през 10-и век се появява раннобългарско население, за чиято материална култура също са намерени свидетелства.

През това лято археолозите са работили активно и по разчистването на пространството между вътрешната и външната крепостна стена на Петрич кале. Вътрешната завършва с кула, която е преправяна във времето. Част от нея е паднала - не е ясно дали при земетресение или при нападение, обясни Войкова. И с просто око обаче е видно докъде стига запазената внушителна зидария на римляните и откъде започва преправянето с подръчни материали - камъни, керемиди и тухлички от хората от Средновековието. В същия този период е била разрушена външната крепостна стена. Има места, където си личи целенасочено заравняване, за да се ползват стабилните камъни като под за жилище, посочи Войкова.
През тази година археолозите се натъкват на още едно любопитно откритие. При разчистването на едната кула на вътрешната крепостна стена са открили много камъни с хоросан и части от стенописна украса. Според Войкова това дава основание да се предполага, че в кулата е имало малък християнски параклис. Доказателства обаче ще се търсят през следващия археологически сезон, когато ще бъде направено проучване на кулата. За тогава остава и изследването на защитния ров пред външната крепостна стена, чиято видима ширина е около 4-5 метра.
Предстои комисия от Министерството на културата да определи точните граници на защитената зона "Петрич кале", каза още Войкова. В момента крепостта е със статут на паметник на културата от национално значение. Границите на зоната обаче са описани много общо и трябва да бъдат детайлизирани. Освен това комисията ще определи режима какво може и какво да не се прави в нея.
Обектът попада в обхвата на две общини - Белослав и Аврен, каза още Войкова. Основните архитектурни останки са в Авренско. Най-лесният подход към платото и крепостта обаче е откъм село Разделна, община Белослав. Освен това на територията на тази община попада и издълбаната в скалата стълба, която обитателите са можели да ползват за бягство при обсада или да се снабдяват с провизии. В момента този таен проход е неизползваем и за да се ползват отново безопасно, трябва да се оправи дървената конструкция.
За да се социализира Петрич кале, двете общини трябва да работят заедно, допълни Войкова. Тя посочи, че дори и без да бъде рекламиран, обектът е много посещаван от туристи, включително чужденци. През лятото идваха непрекъснато хора, защото обектът става все по-популярен в сайтовете за пешеходен и екстремен туризъм, разказа Войкова. По думите й любопитството на любителите на историята е съвсем разбираемо, защото мястото е изключително красиво, има привкус на мистерия, а разкритите останки, дори и без консервация, са достатъчно атрактивни, за да се пренесеш назад през вековете.

http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2494729



BTA: Археологически разкрития на Петрич кале

[Hatshepsut]

Откриха раковина на 1500 години и 300 бронзови монети при разкопки в Девня

Раковина от вида Cypraea Tigris на около 1500 години откриха археолози при проучване на древния град Марцианопол в Девня, съобщи в социалната мрежа кметът на града Свилен Шитов. Находките са били в римската сграда, в която през 2019 и 2020 г. бяха намерени късноантична подова мозайка и  19 златни монети. През 1929 г. в същия район случайно е било открито едно от най-големите съкровища - 120 000 сребърни римски монети с тегло 290 кг от времето на Марк Антоний.

Тази година бяха разкрити южната и западната фасади на зданието, което се е снабдявало с питейна вода по добре запазени глинени водопроводи. При разкопките ръководеният от д-р Христо Кузов от РИМ-Варна екип от археолози от Варна, Велико Търново и специалисти от Музея на мозайките в Девня се натъкнал и на над 300 бронзови монети и две амфори.

Раковината пък свидетелства за търговските връзки между Марцианопол и земите по източноафриканското крайбрежие на Индийския океан, посочва Шитов, който се ангажира, че община Девня ще продължи да подкрепя работата на учените по разкриването на нови детайли от културно-историческото минало на града.
Предстои откритите антични зидове да бъдат укрепени, находките да бъдат почистени и реставрирани, а научната документация да бъде представена през Министерството на културата.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Варненски халколитен некропол (V хил. пр. Хр.)

Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м. багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м. от водата.

На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Част от некропола е била разрушена от времето. Днес основна част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.

Според изследване на японски учени през 1974 година чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е.

Златните находки са с тегло 6,5 кг. в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и се нарича съкровище. В него концентрацията на злато е най-голяма. Златните накити са разделени на 28 типа. Чистотата е 23,5 карата – почти чисто. Добиването на такова злато е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление.

В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит или около 5000 г.пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички, изложени в залата.

Находките от некропола недвусмислено дават насоки за присъствието на някаква форма на държавно устройство. Търговията и занаятите се разграничават ясно от земеделието и скотовъдството. В гроба на владетеля (№ 43) е положено копие от лявата страна – военна власт, а от дясно меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг. злато 5 кг. са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 – владетелския.

От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение (хокер). Трупополагането на изправените скелети се е практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или с глинени лица – символични. Символичните гробове са 57 на брой.

Съществува теза, че някой от богатите символични гробове са кенотафи – на хора, умрели далеч от дома, които не могат да бъдат погребани. Възможно е те да са и жертва на боговете, тъй като в тях е имало символично погребани дрехи.

Край Варненското езеро са открити 8 селища от каменно – медната епоха. Те били потопени при повишаване нивото на Световния океан. Твърде е възможно некрополът да е обслужвал нуждите на няколко от тях, а може и на всички.

Народът от некропола е носител на „Култура Варна“. Живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. И до днес няма ясна теза какво точно се е случило с населението, построило некропола, няма данни дали е било избито или е напуснало територията. Възможно е тази култура да е унищожена от природен катаклизъм или да е асимилирана от други с времето.

https://visit.varna.bg/bg/varna_oldest_gold_treasure_in_the_world.html



Варненски енеолитен некропол - част 1


Варненски енеолитен некропол - част 2

[Hatshepsut]

След 30 години възобновиха разкопките на Варненския халколитен некропол

Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа

След 30 годишно прекъсване са възобновени археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. През настоящия сезон са разкрити десет гроба с части от погребален инвентар, съобщават от БТА.





Варненският халколитен некропол е намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна през 1972 г. и е датиран в края на V - началото на IV хил. пр. Хр. Той се превърна в сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията на съвременна България.

Смята се, че находките от т.нар. "Варненското злато" представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.)



В резултат на проучванията досега (разкопките не са завършили - все още не са разкопани около 30% от предполагаемата територия) са открити 294 гроба.

В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, само в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки. Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите - символ на висша светска или духовна власт.

Други три гроба са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на особено характерните места от лицето - челото, очите, устата, ушите - са апликирани златни предмети.

99 гроба съдържат скелети в изпънато положение по гръб. Повечето от тях принадлежат на мъже.

Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително - над 38 различни вида.

Всички находки се съхраняват в Археологическия музей във Варна.

https://impressio.dir.bg/kaleydoskop/sled-30-godini-vazobnoviha-razkopkite-na-varnenskiya-halkoliten-nekropol

[Hatshepsut]

Животът в римския Одесос в новата книга на Александър Минчев

"Одесос през римската епоха (І - ІІІ век)" е новата книга на археолога Александър Минчев от Регионалния исторически музей във Варна. Тя е плод на дългогодишен труд. Toвa е първото обширно изследване за историята и археологията на античния град през този период. В нея на повече от 500 страници са събрани резултатите от проучванията на варненските археолози в него и околностите му през последните над 130 години, както и данните от исторически извори, надписи и технологични сведения.

В първата част е проследено хронологически историческото място и развитието на Одесос в рамките на Римската империя. Във втората част са описани всички аспекти от живота на града, подкрепени с разнообразни материали и други археологически данни. Разгледани са неговото административното устройство и обществен живот; градоустройство, архитектура и отбранителна система; некрополи и гробни съоръжения, население и религия; изкуство и култура; спорт и забавления, както и местното монетосечене през І-ІІІ в. Книгата е богато илюстрирана.



Светлана Вълкова разговаря с автора - Александър Минчев:

Това е едно доста обширно изследване, колко време писахте този труд?

Първият опит беше през 2006 година, когато в серията „10 книги за Варна“ направих една студия от около стотина страници точно под същото заглавие, където събрах по-накратко данните, които имаше дотогава за Одесос през I – III век. Прие се добре, но тъй като достъпът до тези томове е по-ограничен, колеги ми подхвърлиха идеята да направя отделна книга. Преди десетина години започнах наистина да работя по нея, като всеки път я завършвах, но излизаха нови неща, тъй като разкопките в града не спират и много интересни материали, данни, надписи се откриват междувременно. В един момент реших, че това не може да продължава до безкрайност и миналата година се свързах с издателя Петър Тодоров.

Наистина е доста голяма, осъзнавам го малко пост фактум, но пък съм искал да дам всичко, което знам, което има като факти и данни, като епиграфика, история за Одесос, който наистина е един от много важните търговски, икономически и културни центрове в балканската част на Римската империя и особено в провинция Долна Мизия, към която принадлежи.

Как е структурирана книгата?

Тя е разделена на две части. В първата проследявам историята на Римската империя и мястото на Одесос, доколкото има запазени исторически сведения и разбира се, въз основа на епиграфските данни. Във втората част е представен самият град с неговата територия, както градска,така и извънградска, т.е. тогавашната Одесоска област, след това – административното устройство, управлението на града, архитектурата, благоустройството. Разгледани са също водопроводи, канализация, уличната структура и вече се преминава към населението, етническия състав и неговите промени в течение на тези три века. Разглеждам също културния живот, спорта, забавленията. Широко място е отделено и на религията – различните култове, които се проследяват както по скулптурни релефни паметници, така и по надписите, откривани в града и околностите. Изобщо смятам, че съм представил една цялостна картина на града и живота в него през Римската епоха.

Всичко това е въз основа на изследванията на мои колеги предшественици, като се започне от братя Шкорпил, особено голямо значение имат те, както и някогашният директор на Археологическия музей, известният епиграф и археолог Милко Мирчев, Горанка Тончева, Александър Кузев, Димитър Димитров, Сергей Покровски, и разбира се, моето поколение и поколението след мен – младите колеги Васил Тенекеджиев, Мария Войкова, Игор Лазаренко, Елина Мирчева и други.

Кои са най-емблематичните археологически обекти от това време, които са включени в книгата?

Няма съмнение, че това са Римските терми – това е най-важният обект, те са най-големите в страната, четвърти по големина в Европа и изключително добре запазени, на нашия континент това са най-запазените като размери римски терми.

От римската епоха има запазена също малка част от инфраструктурата, тоест улици, но тъй като това е един жив град, е много трудно да бъдат представени навсякъде откритията на археолозите. Във всеки случай през последните години имаме някои добри резултати - например разкриването на римската и късноантичната крепостна стена в района близо до гарата, надявам се Община Варна да прояви най-после интерес и да експонира откритията там, както подобава, може да вземат добър пример от Пловдив, където градските власти дават твърде много, за разлика от нашия град.

С какво одесосчани от този период са били по-добри от нас?

Ами със сигурност са яли по-чиста храна, дишали са по-чист въздух. Важно в това изследване беше, че търговските връзки, които те са осъществявали, се разширяват твърде много и това е нормално, тъй като те влизат в един голям общ пазар на Империята, който започва от Англия, нагоре стига до Трансилвания, надолу - почти до днешен Ирак, на изток – почти до Северното Черноморие. Това благоприятства много обмена, тъй като нашият регион винаги е бил една от житниците на древния свят, а храна навсякъде се търси. В замяна на това са получавали от всички точки на Римската империя материали и суровини, които пък са необходими за местното производство. Примерно имаме открити в близост до Одесос и без съмнение минали през неговото пристанище оловни слитъци от мини в Испания, имаме сирийски и египетски стъклени съдове и релефни лампи, имаме червенолакова керамика от Северна Италия и Германия, също така бронзови съдове от Мала Азия и Италия, да не говорим за неща, които трудно можем да открием, но без съмнение са идвали тук, като скъпи платове, накити от злато и скъпоценни камъни, дори и кехлибар от балтийските райони е намерен в гробове на жители на Одесос от II - IIIвек.

А по отношение на инфраструктурата, ако я сравним със сегашната?

Сравнението до голяма степен е в полза на римската инфраструктура. През римската епоха настъпват промени в градоустройството, градът се разширява, построява се нова крепостна стена, въвежда се известната от по-рано така наречена Хиподамова система, т.е. улиците са били устройвани с посока изток-запад, настлани са с големи каменни плочи, има дълбоки канали, в които са се вливали канализационни тръби от сградите покрай тях. Там са минавали и водопроводите на града, изградени са и зидани водопроводи на някои места.

Ако си представим, че сте живял по римско време, какъв щяхте да бъдете?

Предполагам, че щях да съм библиотекар, да се занимавам с някаква наука, тъй като не съм добре със занаятите, както казваше баба ми – вързани са ми ръцете. С някаква интелектуална работа щях да се занимавам...

https://bnr.bg/varna/post/101554446/odesos-po-rimsko-vreme

[Лина]

Животът в римския Одесос в новата книга на Александър Минчев


А по отношение на инфраструктурата, ако я сравним със сегашната?

В Североизточна България има много места със запазени части от римски пътища. Някои от тях дори са в съществуващи днес села, издръжливи са ги правили.



Римските пътища в България – Мелта-Марцианополис
https://numizma.com/magazine/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B0-2/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите сборника "Варненският халколитен некропол":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5512

[Hatshepsut]

Варненски халколитен некропол

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. пр.н.е. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна.

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология.
Сред най-богатите е гроб № 43, в който е открит скелет на 40 - 50 годишен мъж. В него са намерени 990 златни предмети с общо тегло около 1,5 кг.Дрехите на погребания са били изключително богато украсени, а и предметите открити там дават основание да се предположи, че той е заемал високо място в обществото - може би вожд или жрец. В дясното си ръка, свита в лакътя той е държал жезъл, символ на властта. На шията е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите и (вероятно) диадемата около главата. От лявата страна на тялото е лежал лък, от който днес са останали само златните обковки. Освен тези царски знаци в същия гроб са открити и множество медни и каменни предмети - медна брадва, длето, шило, игла, кремъчни ножове и глинен съд.
Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция.

[Hatshepsut]

Част от кръст енколпион е сред най-интересните находки при разкопките в крепостта "Кастрици"

Част от кръст енколпион е сред най-интересните находки при разкопките през тази година в крепостта "Кастрици", която е разположена на територията на резиденция "Евксиноград" край Варна. Според директора на Регионалния исторически музей в крайморския град Игор Лазаренко, кръстът е много красив, но за съжаление още не е почистен и реставриран.

Археолозите са проучвали средновековните структури, сред които има стандартни сгради, септични ями и не особено атрактивни погребения. Попаднахме може би на третия некропол на "Кастрици", но в конкретния случай впечатление ни направи, че става дума за препогребани хора, тъй като скелетите, които намерихме, не са в анатомичен порядък, разказа специалистът. По думите му най-вероятно някъде в района, в който работят, се намира може би трета църква, като археолозите се надяват това да бъде основният храм на крепостта от Средновековието - 14-и - 15-и век.

Освен в "Кастрици" са приключили проучванията и в раннохристиянския център "Джанавара", каза още Лазаренко, но уточни че археологическият сезон все още продължава, тъй като е имало забавяне при предоставянето на държавното финансиране.

В момента продължава работата на крепостта "Петрич кале" и на Варненския халколитен некропол. Предстои да започнат проучванията и на обекта в местността "Корията" край Суворово.

На некропола работа започна в началото на месеца и резултатите все още не са окончателни, каза още Лазаренко. Той изрази надежда до началото на конференцията за 50-годишнината от откриването на некропола, която ще бъде в началото на следващия месец, да има по-атрактивни находки от проучванията. В момента се проучват два гроба, така че все още работим в непроучената част на некропола и там все още има гробове, обобщава директорът на музея пред БТА.

https://trip.dir.bg/novini/chast-ot-krast-enkolpion-e-sred-nay-interesnite-nahodki-pri-razkopkite-v-krepostta-kastritsi

[Hatshepsut]

50 г. след откриването на най-старото злато в света археолози направиха нови открития във Варненския некропол

50 години след едно от най-големите археологически открития на ХХ век – най-старото обработено злато в света от Варненския некропол, екипът на Регионалния исторически музей (РИМ) в морската столица е разкрил 15 нови гроба на мястото, където на 2 ноември 1972 г. е било открито съкровището.

„Повечето новооткрити гробове са на мъже. Част от тях са разрушени още през каменно-медната епоха. Намерихме обаче сечива, керамични съдове, бойна брадва от рог на елен, медно длето – все предмети от бита на древните обитатели на района“, съобщи експертът по праистория и ръководител на проучванията д-р Владимир Славчев. Археолозите планират да се направи изследване на генетиката на откритите кости, като очаква ДНК анализът да хвърли светлина върху родовите връзки между погребаните.

Разкопките на некропола бяха подновени през 2021 г., след като повече от 30 години археологическият обект бе потънал в забвение, а природата го бе превърнала в хавра. Въпреки че откритите в него над 3000 златни предмета с общо тегло 6,5 кг бяха обявени за научна сензация, а древният Град на мъртвите – за люлка на европейската цивилизация...

Настоящият юбилей е повод Варна отново да привлече внимането на историците към най-старото обработено злато в света. На него е посветена международната конференция „Нови хоризонти в праисторията. 50 години от откриването на Варненския некропол“, която ще се проведе на 3 и 4 ноември.

„В четири сесии ще обсъдим различни проблеми, свързани с проучването на некропола и отражението му в праисторията на Европа. Във форума ще участват представители на 6 държави – България, Гърция, Великобритания, Франция, Германия, Румъния. Ще бъдат представени 21 доклада, посветени на различни аспекти от каменно-медната епоха, които ще бъдат събрани в сборник, който ще издадем догодина“, уточни Владимир Славчев.

Предстои и валидиране на пощенска марка за съкровището, съобщи кметът на Варна Иван Портних, според когото „Варненското злато е запазена марка на града ни.“ По повод на годишнината той връчи специални юбилейни монети, изработени от монетния двор към Българската народна банка, на д-р Владимир Славчев и на директора на РИМ Игор Лазаренко.

https://brat-bg.com/bg/news-bg/bulgaria/13566-50-g-sled-otkrivaneto-na-nay-staroto-zlato-v-sveta-arheolozi-napraviha-novi-otkritiya-vav-varnenskiya-nekropol

[Hatshepsut]

Варненският некропол доказва, че преди 7 хиляди години хората са познавали социалната йерархия


археологът Владимир Славчев

ВАРНА, 
01.11.2022 06:00
(БТА)

Варненският некропол е абсолютно доказателство, че преди 7 хиляди години хората, живели в земите около днешна Варна, са познавали социалната йерархия, разказа за БТА археологът Владимир Славчев, ръководител на разкопките в обекта, в който е намерено най-старото обработено злато в света.

Показателно е, че има хора, погребани със златни украшения, със скиптъри, очевидно е, че те са принадлежали към някаква управленческа прослойка, посочи Славчев. Според него във вътрешността на страната не са намирани такива ценности при разкопки, тъй като там хората не са имали същите погребални практики, т.е. няма такива гробища.

В близкото до некропола селище са живеели максимум 500 души, допълни Славчев. Хипотезата на археолозите е, че тъй като всички са се познавали, едва ли управленците са носели златата си ежедневно. По-вероятно е да са ги слагали, когато са идвали външни хора или те самите са пътували някъде. Освен това златните украшения са слагани в гроба след смъртта на водача, за да знаят и божествата в отвъдното какъв е бил приживе.

През тази година разкопките в некропола започнаха късно, заради липсата на финансиране. Славчев уточни, че това е причината да са разкрити само три гроба. Археолозите работят в югоизточния сектор и не са изненадани да видят, че останките в него са много по-нарядко. Причината е, че съвсем близо до повърхността има твърд глинен пласт, който дори съвременните хора, боравещи с железни инструменти, трудно копаят. „Всъщност, нашата цел не е да намерим отново гроб със златни накити, а да затворим вече проучените зони, да разберем дали има и какви са разликите между отделните сектори в некропола“, обясни  Славчев.

Според ръководителя на разкопките Варненският некропол е един от най-добре датираните паметници на Балканите - приблизително между около 4 570 и 4 350 години пр.Хр. Славчев допуска, че е вероятно селището да е просъществувало максимум триста години. Аргумент за това е фактът, че находките от некропола си приличат по външен вид и по стилово оформяне. По-интересно е да видим резултатите от масовото изследване на генетиката на намерените кости, допълни Славчев. Според него извличането на ДНК и обработката със съвременните технологии ще позволят да се изследва родство до трето коляно.

Кога точно и как е изчезнало селището не е ясно. Археолозите обаче знаят, че в края на 5-то хилядолетие пр. Хр. климатът се променя. Измененията са настъпвали постепенно, средногодишните температури са се увеличили, летата са ставали все по-сухи и горещи, зимите – по-мразовити, разказа Славчев. Междувременно заради топене на полярните ледници се вдига и нивото на световния океан. В резултат в района на днешна Варна са се вдигнали подпочвените води и са се заблатили нивите около селището, допълни археологът. Според него хората са започнали да гладуват и са били принудени да търсят стратегия за оцеляване. Част от тях са мигрирали, за да открият по-благоприятни области. Точно по това време има нарастване на селищата в Западна България, после изчезват и от там, а се увеличават тези в Централна Европа, разказа Славчев. Според археолозите друга част от обитателите на селищата от това време са започнали да се занимават с подвижно скотовъдство, да отглеждат овце и кози. Те обаче не са строили постоянни жилища, движили са се със стадата си, и затова трудно могат да бъдат „уловени“ по археологически път, допълни Славчев.

За вида на хората, живели преди 7 хиляди години в района на днешна Варна, учените са категорични, че са били европеиди. Приличали са много повече на нас от тези, които са живели във вътрешността на Балканите, които са били по-скоро средиземноморски тип. Край морето хората са били по-високи и масивни. Интересно е, че има голяма разлика при средната височина на мъжете и жените, каза още Славчев. По думите му ръстът на представителите на силния пол е бил между 1,68 – 1,70 метра, докато дамите са били с 10-15 сантиметра по-ниски.

Некрополът разказва и за бита на хората. Въпреки скромните по размер разкопки през тази година, археолозите са намерили отново предмети, които разкриват как са живели тогава по тези земи. В единия гроб е открита бойна брадва от еленов рог. Това е най-твърдият органичен материал, по-твърд от костта и от него бързо може да се оформи оръжие, разказа Славчев. Според него дръжките на брадвите са били дървени, дълги и тънки. Находките разказват, че хората са познавали лъка и стрелите, има намерени и върхове на копия, медни и кремъчни. По-сложно е да се каже с какви отбранителни елементи са разполагали, допълни Славчев. Ризници не са намирани, но със сигурност спокойно са можели да ползват напластени рогозки или кожи, което е било добра защита. Само че тези материали изгниват и няма как да намерим останки, допълни археологът.

През тази година са открити отново доказателства, че хората са обработвали кост, дърво, камък, рога, мед. Медта е била престижен материал, ползван за изработка на бойни брадви, масивни сечива – длета и клинове за дървообработка, игли, шила, разказа Славчев. На въпрос откъде са се снабдявали, археологът отвърна, че произходът на метала е от находища в Бургаско и от района на Стара Загора.

По-интересното е, че тези хора явно са контролирали трафика на доставките, допълни археологът. По думите му медта, която е ползвана в селището край днешна Варна, не е „стигала“ във вътрешността на Балканите. Очевидно е имало и някакво надрегионално споразумение, защото рудниците от източната половина на полуострова снабдяват само източната, тези в западната половина на Балканите, например в Сърбия, снабдяват западната, няма случай на смесване, каза още Славчев. По думите му доказателство за това е, че брадви, които са се произвеждали в района на Варна, не се доставят и не се обменят в съседни райони. И обратното – двойни брадви тук не са намирани. Балканите по това време са разделени на два големи културни блока, явно хората са приели правила и са ги спазвали, което значи, че племената са имали усещането за част от нещо по-голямо, което ги различава от съседите им, допълни археологът.

На въпрос дали, въпреки споразуменията, не се е стигало до сблъсъци, той е категоричен, че конфликтите са били факт. Доказателствата са, че при разкопките пластовете показват, че селищата са били опожарявани, възстановявани и отново подлагани на огън.

Хипотезата на учените как е пренасяна медта от днешна Южна България към Варна е, че е ставало по вода. Конят по онова време не е опитомен, последните европейски магарета са изядени в средната на каменно-медната епоха в района на Дуранкулак, каза Славчев. За съжаление, няма преки доказателства какви са били корабите на древните крайморски жители - липсват изображения, модели, останки. Но самият разцвет на обществата, живели по Черноморието, показва, че имат широка мрежа за комуникация, посочи Славчев. Тук е най-бедната зона на природни ресурси на Балканите – няма вулканични скали, минерали, качествен кремък, мед, всичко открито като находки е внос, уточни археологът. На въпрос какво местните са давали на партньорите си срещу това, което са получавали, Славчев отговори, че това все още е загадка. „Явно тези хора или са налагали със сила своите искания, или точно те са доставяли и обменяли черупките на спондилуса (вид мида), докарани от Егейския свят, които са се считали за изключително ценни“, е хипотезата на археолога.

Разкритията на българските учени в областта на праисторията ще бъдат тема на международна научна конференция, която ще се проведе във Варна от 2 до 4 ноември. Форумът е посветен на 50-а годишнина от откриването на Варненския некропол. В него ще се включат известни учени, занимаващи се с каменно-медната епоха, от Румъния Франция, Германия, Гърция, Великобритания и България, допълни Славчев. Според него най-хубавото е, че в конференцията ще участват и млади докторанти от нашата страна и Румъния, които ще имат шанса да осъществят връзка и да работят в партньорство в бъдеще, за да разкриват заедно тайните на древните обитатели на нашите земи.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/352574-varnenskiyat-nekropol-dokazva-che-predi-7-hilyadi-godini-horata-sa-poznavali-so

[Hatshepsut]

Проф.Попконстантинов: Надписите открити в манастира край с.Равна трябва да бъдат показани на света


Исторически музей, Провадия

Международен проект, който да представи на световно ниво надписите на пет графични системи, открити при разкопките на скалния манастир „Света Богородица” край провадийското село Равна, планира да подготви проф. Казимир Попконстантинов, който ръководи разкопките. Това обяви той за Радио Варна по време на посещението на учени българисти от Европа в Историческия музей в Провадия, за да разгледат откритията. Ще се необходими целеви средства, за да се изработи този проект, допълни той. Българистите гостуват у нас по повод Международен форум, посветен на  кирилицата под мотото „… И ний сме дали нещо на света с организатор вицепрезидентът Илияна Йотова.

Проф. Казимир Попконстантинов представи пред учените артефактите открити при разкопките на манастирския комплекс край село Равна. Княжеският манастир „Света Богородица” е книжовно средище от края на IX до средата на XI век –  книжовно и духовно средище от зората българската писменост. Манастирът е построен по поръчение на княжеския двор. Църквата му е осветена на 23 април 897 г., четвъртата от управлението на цар Симеон І. В него са намерени над 280 надписа върху камък на старогръцки и старобългарски / кирилица и глаголица/ езици, над 1000 рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни мотиви, 138 керамични съда /български и вносни от Византия/.

В Равна има руническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко, латинско писмо, а също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.

В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи и рисунки от ранното средновековие, събрани на едно място, се намира за първи път.  Открит е и оловен печат за кореспонденция на цар Симеон І. В манастира са обособени – църква, баня, училище, жилищни и сервизни помещения. Комплексът има водопровод, канализация, а в най-важните помещения – хипокауст /отопление под пода/.

Дървото на славянската култура има много корени и традиции, но най-важната от тях е кирилицата, заяви за Радио Варна проф. Александър Наумов, преподавал български език и литература в Краков, славянски езици във Венецианския университет, сега е пенсионер и живее в Супрасълския манастир в Полша. Откритията в България свързани с кирилицата, показват колко централно място заема страната като държава на духа и на традицията, посочи проф. Наумов. По неговите думи не на всякъде се дооценява тази традиция и приноса на България, на българите и българския дух и не трябва да има съмнения, че от тук излиза кирилицата. Той посочи, че съмнения за произхода на кирилицата има, но те са плод на невежество, в отговор на което учените трябва да показват категорично началото на славянската култура.

„И всъщност всеки трябва да дойде и да се поклони, на това, което се вижда тук.”, каза още проф. Александър Наумов.



https://bnr.bg/varna/post/101733406/kirilica

[Hatshepsut]

Откриха непокътнати ритуални ями от Античния Одесос

Част от светилището на Античния Одесос разкриха варненски археолози при разкопки през миналата година. Находката е резултат от разкопки в частен терен в Гръцката махала, готвен за инвестиционен проект. Имотът се намира на бул. „Приморски“ 21. Това стана ясно при представянето на резултатите от археологически сезон 2022 в Регионалния исторически музей, предаде репортер на Moreto.net.

На мястото са открити три ритуални ями. Всички те пълни с изключително много находки и предмети.

Обектът не е проучен изцяло. Учените са имали късмет да попаднат на неразрушени структури. Съборената на мястото сграда е лягала върху структурите без да ги засегне.

Първата яма е била пълна с огромно количество керамика. Намерени са амфорни печати – едни от най – ранните за края на класическата епоха. Намерение са съдове, каквито няма в такава цялост в настоящата колекция на музея и които дават сведения за самите ритуални практики.

Учените са се натъкнали на множество кости, миди, въглени и дори шиш, за който се счита, че е използван за жертвоприношенията.

Археолозите са работили по общо три структури, но се надяват да имат възможност за проучване на още.

На адреса през 2015 бе разрушена сграда, в която някога се помещавала сградата на някогашния турски консул Абуд Мамуди. Три години по – рано зданието стана жертва на пожар.

Отново на терен, готвен за строеж, но този път на ул. „Цар Самуил“ 15 Б, археолозите са открили останки от три сгради, които са от 2 – 3 век. Намерена е пещ от Римската епоха. Такива рядко са проучвани на територията на Одесос.

https://www.moreto.net/novini.php?n=472894

[Hatshepsut]

Откриха рядък за България античен съд

Рядък античен съд беше открит и реставриран от археолози във Варна.

"Този паметник е част от многото находки, които открихме в три ранни ями от находището на ранния Одесос от 4 век преди Христа", обясни пред "България сутрин" археологът и уредник на Археологическия музей във Варна д-р Елина Мирчева.

Тя добави, че откритият античен съд се нарича афкос. "По принцип те са доста широко разпространени и в тях няма нищо уникално, но на територията на България толкова ранен паметник и така добре запазен, рядко се намира", коментира д-р Мирчева и подчерта, че единственият подобен предмет, който е открит на територията на нашата страна, се намира в Лувъра.

"В тези ритуални ями, които проучваме, съдовете винаги са във фрагментарно състояние. Събрахме всяко едно парченце, което ни се отблагодари, с това че успяхме да сглобим този съд. За съжаление, има липсващи части, но има вече такава степен на запазеност, че позволява да се направи почти пълна реконструкция на съда", каза още д-р Мирчева.

По думите ѝ не е трудно подобни находки да бъдат датирани, тъй като древногръцката култура е подробно проучена и категоризирана, и вече не е трудно да се определи кой предмет към коя епоха се числи. "В конкретния случай бяхме улеснени от наличието на амфорни печати в ямите, които са изключително точно датирани", допълни уредникът на варненския музей.

Д-р Мирчева сподели, че откритият съд е донесен в България - обикновено подобни съдове са внасяни от областта Атика.

Съдът е открит на територията на архитектурния резерват Одесос.

"В нашия случай сме почти на бреговата линия на античния град, където предполагаме, че са се намирали светилищата. Всичко, което е достатъчно запазено, може да бъде видяно в музея. На територията на резервата текат и други проучвания", разказа още д-р Мирчева.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/778433




Изключителна находка у нас: Откриха рядък за България античен съд

[Hatshepsut]

ПРОДЪЛЖАВАТ РАЗКОПКИТЕ НА РАННОХРИСТИЯНСКАТА БАЗИЛИКА КРАЙ ВАРНЕНСКОТО СЕЛО ЗВЕЗДИЦА

Продължават разкопките на раннохристиянската базилика край варненското село Звездица.

Обектът се намира в горска околност на 1,5 км северозападно от селото. Старото име на местността е Соук кладенец.

С финансовата поддръжка на Община Варна и благодарение на доброволци, археолозите от Регионален исторически музей приключват втория сезон.

Планът е до края на този месец да бъдат разкрити и забележими трите олтарни арки на базиликата.

Дейностите на археолозите започнаха миналата година и до в този миг е разкрито олтарното пространство на храма.

Подробности научаваме от диалога на Ваня Славова с археолога Васил Тенекеджиев:

Обектът има капацитет да се трансформира в един от значимите монументи на културно-историческото завещание на Варна и Варненския край, а Министерството на културата го прави оценка като подобен с национално значение.

https://novini247.com/novini/prodaljavat-razkopkite-na-rannohristiyanskata-bazilika-kray-varnenskoto-selo-zvezditsa-obektat_6761058.html

[Hatshepsut]

Ценни находки от II-III век обогатяват експозицията в Музея на мозайките в Девня

Нова витрина с ценни находки от края на II и началото на III век от н.е. съвсем скоро ще стане част от експозицията на Музея на мозайките в Девня. Те са открити в неразграбена зидана гробница в кв. Химик през далечната 1993 г., но до момента са съхранявана във фондохранилището на музея заради липса на средства предметите да бъдат реставрирани, за да придобият стойността на музейни експонати.

През 2022 г. музеят и Община Девня спечелиха проект към Министерството на културата, благодарение на който бяха финансирани реставрацията и всички дейности по изработването на витрината и експонирането на артефактите.

„Гробницата - тухлена, покрита с каменни плочи, е от римския период на Марцианопол, но погребението е от тракийски тип, с трупоизгаряне“, поясни директорът на Музея на мозайките Иван Сутев.

Той вече е посрещнал част от реставрираните находки - арибаловиден съд, в който са се съхранявали благовонни масла, бронзова кана ойнохое с трилистно устие, бронзова патера - готварска принадлежност, която много напомня на съвременните тигани и др. Очаква се до края на октомври в Девня да пристигнат всички, вече реставрирани експонати за най-новата витрина от експозицията.

Сред интересните находки са още желязна скара и сгъваем железен стол, който не е изключено да е принадлежал на местен магистрат. „В Римската империя такива сгъваеми столове са били предназначени за хора, които са раздавали правосъдие или са били арбитри при различни спорове. Не можем да твърдим със сигурност какъв е бил неговият собственик, но със сигурност става въпрос за богат обществено значим гражданин на Марцианопол“, коментира Иван Сутев.

За съжаление, и скарата и столът са били корозирали до такава степен, че не подлежат на реставрация, но в експозицията ще бъдат изложени бронзовите апликации към стола - малки мечешки и лъвски глави. А скарата и столът ще бъдат представени в новата витрина с графични изображения.

„Амбицията – и екипа на музея, и на общината, е всяка година да добавяме към експозицията по една витрина с нови находки. При нас вече са подредени златното монетно съкровище, открито през 2019-2020 г., и колекция от златни бижута, предимно обици с ювелирна изработка, също открити в Девня. Надявам се, археологическите разкопки, които бяха подновени тази есен, отново да прибавят ценни експонати към съкровищата в музея“, сподели кметът на общината Свилен Шитов.

„Усилията, които полагаме, са свързани с историята на древния град Марцианопол. Общината и музеят си сътрудничим с една цел – да дадем гласност на богатото минало, на което днес ние сме наследници. Тази година туристическият сезон беше добър. Радостно е, че въпреки трудностите покрай пандемията от Ковид, с всяка изминала година популярността на Музея на мозайките расте и посещенията в него се увеличават. Уверен съм, че експонатите от новата витрина също ще привлекат много нови посетители“, допълни Шитов.

https://brat-bg.com/bg/news-bg/bulgaria/15234-tsenni-nahodki-ot-ii-iii-vek-obogatyavat-ekspozitsiyata-v-muzeya-na-mozaykite-v-devnya