Българскиятъ въпросъ въ Македония

[Hatshepsut]

Историк от Скопие: Преди 1945 г. хората в Македония се определяха като българи

"Всички документи са еднозначни: До 1945 г. славянското население по тези места се е самоопределяло като българско. Самият Кръсте Петко Мисирков /наричан от властите в Скопие баща на македонския език, бел.ред./ в своя личен дневник, публикуван през 1916 г., определя себе си като македонски българин".

Това каза македонският историк Керим Лита и подчерта: След 1944 г. и по-специално след заседанието на АСНОМ /първото управленско комунистическо заседание в Македония, бел.ред./ тези граждани започват да се определят като македонци. "Но, имаше една огромна част от населението, което не приемаше комунистическата идеология и мощно подкрепяше ВМРО", подчерта Лита пред местното издание zoom.mk.

"Югославската власт, терор и насилие освен срещу албанците, бяха насочени и срещу славянското население в Македония, което ръководено от ВМРО, се противопостави на комунистическата идеология. По онова време югославските комунисти определят привържениците на ВМРО като пробългарски елементи, които са най-голямата опасност за тяхната власт в Македония", поясни македонският учен.

"Голям брой членове на ВМРО изгниват в югославските и македонските затвори. Те не са съгласни Македония да бъде част от югославската федерация. Тогавашното ВМРО иска да се създаде Балканска федерация, в която да влизат България и Албания", каза още Лита.

"От ноември 1944 г. до май 1945 г. югославските комунисти на територията на Македония, Косово и Черна гора без съд и присъда избиват около 50 000 албанци. Тогава са извършени кланета над цивилното албанско население в селата Руница, Блаце, Сопот и Заяс, но и в градовете Гостивар и Тетово", подчерта Керим Лита.

https://bgnes.bg/news/istorik-ot-skopie-predi-1945-g-khorata-v-makedonia-se-opredelakha-kato-b-lgari/

[Hatshepsut]

Само защото бяха българи - документален филм на БНТ

[Hatshepsut]

Внукот од најмладиот брат на Гоце Делчев: Ние сме Бугари, така се декларирале и нашите предци

[Hatshepsut]

Атанас Величков: Търси се нов Батенберг за спасяване на българите в Македония

Борбата в РС Македония не е за мъртвите, а за живите герои

Докато четете тази кратка статия, аз пътувам с двама много скъпи за мен хора до вечните места за почивка на „противоречивите“ прилепчани Йордан и Димитър Чкатрови и войводата Никола Каранджулов.

Казвам си, а и вярвам, че вие, скъпи мои, ще се съгласите, че на гореспоменатите не им е липсвал натиск от много страни, докато са живели техния бурен, но за съжаление кратък живот, даден пред олтара на свободата на Македония.

Дори и да ги погледнем от мултиперспективността, за да не загубим посоката в съвременността с още по-модерни пискливи учени, платени за това, да ни повтарят до безпаметност, че живеем в XXI век, революционерите, с които започнах тази статия, остават българи и, разбира се, герои на своите дни. Факт.

Въпреки всички препятствия, пред които са изправени, които за нас техните потомци са почти немислими, Чкатрови, Каранджулови и десетки хиляди други войводи, комити, ятаци, войници и офицери не се отказаха. Те не се отклониха от пътя на революцията. И не се колебайте да погледнете на това от много гледни точки. Някой ще каже, тези хора за Скопие са македонци, за София те са българи и тогава какъв е проблемът? За съжаление, има голям проблем. Тези десетки хиляди хора, знайни и незнайни герои, не заслужават да бъдат „убивани“, когато някой се позовава на тях, залепвайки им етикета на македонизма. Само с една цел, за да спаси от натиск своите невалидни и никъде по света непризнати национални позиции.

В днешно време последователите на героите, загубили живота си в борбата за свобода, онези последователи, които отказват да станат „модерни и мултиперспективни“, минават с цвете от гроб на гроб, немили-недраги и държат речи. За да не се забравя. За да остане жив споменът за подвига и най-вече за тяхната жертва за българската кауза в Македония.

Цветята изсъхват, ораторите си тръгват един по един, повечето от тях отнасят времето със себе си, а в първите редове за медалите винаги са ревльовците. Някой ги „обижда и обвинява“ за „греховете на техните азиатски прародители“, или ги „издава“, след като затварят дюкяните си за продаване на „българщина“. Какво се случва с останалите? Те са изправени пред натиск, но няма да ги чуете да плачат. Те ще работят тихо и ще се борят за оцеляването си, защото трябва да оцелеят, защото отказват да се предадат. Тъмната страна на идеологията ги научи, че тя е тяхна учителка, в която са лудо влюбени и не искат да напускат. Правата им са това, което трябва да се защитава, защото никой не може да се съгласи с тях, дори и да иска да говори с много перспективи.

В днешно време официална София е изправена пред натиск, поради факта, че тя остро и гордо, както подобава, повдигна въпроса за правата на българите в Македония. Натиск, който някои смятат, че ще донесе последния печат - българския в книжката със свидетелства за бесен македонизъм, антибългарски, съставен в Москва и разпространен от агенти на НКВД и техните сътрудници в София, Белград и Скопие. Затова на отговорните лица в София трябва да е ясно, че решението „Оставете българите в Македония да се разхождат на спокойствие из гробищата, докато напускат този свят един по един“ не е решение. Точно това е печатът, който търсят тези, които са сменили страната си, за да избегнат натиска. Борбата е не само за мъртвите герои, но и за живите. Тези, които са останали верни на своята същност и на кръвта си.

Българският държавник, който ще успее да разреши въпроса за правата на българите в Македония, ще спаси българщината в Македония, подложена на агресивна асимилация и унищожение, от сигурна гибел, която се осъществява повече от 100 години. В резултат на това благодарността на бъдещите поколения македонски българи ще постави лицето й като майсторски нарисуван портрет в колективната историческа памет на българския народ, редом с портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Гоце Делчев и държавника, който обедини Княжество България с Източна Румелия, въпреки несъгласието на Великите сили, първият монарх на Третата българска държава Александър I Батенберг.

Нека примерът с неговата решителност да бъде основа за всяко следващо решение на официална София, свързано с незарасналата рана Македония и нейните деца, които отказват да приемат чудовищното инженерство на Сталин, Тито и Димитров, извършено преди повече от 70 години.

PS: Честит Ден на независимостта, братя българи от България, Македония и целия свят! /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/atanas-velichkov-t-rsi-se-nov-batenberg-za-spasavane-na-b-lgarite-v-makedonia/

[Hatshepsut]

Основават Партия на българите в Република Северна Македония

„Предстои да изградим ядрото на партията и да представим ръководство. Нашата цел - българите в РСМ да управляват държавата”, заяви Виктор Стоянов от фондация "Македония"

Председателят на фондация "Македония" Виктор Стоянов обяви, че скоро ще се основе Партия на българите в Република Северна Македония.

Ето какво написа той в своя фейсбук профил днес:

"С оглед на това, че властта, капиталите и службите в РС Македония са в ръцете на хора, които вредят на добрите двустранни отношения с България, обявявам, че Фондация Македония започва процес на изграждане на политическа партия на българите в РС Македония.

В следващите седмици предстои да изградим ядрото на партията и да представим ръководство. Нашата цел - българите в РС Македония да управляват държавата".

Фондацията на Стоянов се представя на своя сайт по следния начин: "Фондация "Македония" има за цел българското и македонското общество да станат едно общество в две държави. Да се изградят мостове межу нас във всички сфери на живота, най вече икономически, културни, социални и обществени". Именно те наскоро алармираха за поругаването на български паметници в района на Кавадарци, заради което външните министерства на двете държави си размениха писма.

"Република Северна Македония излъга, че нямало военни гробища по трасето на магистралата. След като извадя документите на двете военни гробища от МО на България ще поискам среща със Зоран Заев, той да обясни защо държавата, която ръководи наруши Женевската конвенция, както и защо създава условия за омраза между хората!!!?", написа преди минути отново във Фейсбук Стоянов.

https://dnes.dir.bg/politika/osnovavat-partiya-na-balgarite-v-republika-severna-makedoniya

[Лина]

Дано да се случи и дано да е за добро....... Много интересно до сега никой не се е замислял за нещо подобно или ако е не го е популяризирал, чудя се защо? Сред обикновените хора имам предвид. И навярно причината е именно в това, че с простотията си тези сръбски подчовеци са успели дори в нас, които не живеем в РС Македония да всеят някакъв страх/ ступор. Вечно хората сме вторачени в  дребнотии и не мислим мащабно. Да, момента е идеален да се повдигне въпроса и да се работи по него. Обаче който се захване с това със сигурност ще влезе в голям екшън

[Hatshepsut]

Почина Саво Коцарев - борец за българската кауза в Македония


Последната снимки на Саво Коцарев в центъра на Скопие, направена през ноември 2021 г.

Днес си отиде един от най-уважаваните борци за българската кауза в Македония и политически затворник, преминал през ада на Титовите лагери, Саво Коцарев, предаде БГНЕС.

Адвокат Коцарев е починал на 93-годишна възраст в Скопие. Той е роден през 1928 г. в град Охрид в българско, екзархийско семейство.

Заради своето българско самосъзнание Саво Коцарев е преследван от тайната полиция на диктатора Тито и хвърлен в концлагера в Добой.

Репортерът на БГНЕС припомня, че Саво Коцарев почина, както и хиляди други добри българи, без да бъде реабилитиран дори и след създаването на независимата Македонска държава през 1991 г.

Саво Коцарев беше последният представител на една голяма фамилия.

Той е племенник на Илия Коцарев, който е българският кмет на Охрид по време на Втората световна война и успява да спаси града от всички разрушения и инциденти, които войната носи. Той посреща българските войски в Охрид, сваля германското знаме от центъра на града и поставя българското.

Илия Коцарев е кмет на Охрид и по време на германското управление след 9 септември 1944 г., когато германското командване иска да изгори града, защото охридчани не искат да предадат избягалите български войници на нацистите. Градът е спасен с откуп, а по-късно откупът е върнат, всичко това благодарение на кмета Илия Коцарев.

След края на войната старият Коцарев е арестуван, а синовете на брат му – Саво, Люпчо и още няколко техни братовчеди от семейство Коцареви, са съдени като държавни врагове и получават дългогодишни присъди.

Братята Саво и Люпчо са преживели всички мъчения в централния скопски затвор Идризово, в който по това време са избити безброй българи. Техният чичо Илия Коцарев умира полусляп и инвалидизиран от мъченията, на които е бил подложен от титовите палачи.

Саво Коцарев беше последният от всички македонски затворници и мъченици за българското дело в Македония. Той си тръгна горд, както живееше, горд със себе си, горд със семейството и историята си и горд с каузата, към която принадлежи... до последния си дъх вярваше в правилността на собствените си и семейни убеждения, до последния си дъх вярваше, че македонският народ ще попадне в историческите рамки на великата българска цивилизация!

Поклон пред паметта му!

https://bgnes.bg/news/pochina-sava-kotcarev-boretc-za-b-lgarskata-kauza-v-makedonia/

[Hatshepsut]

Томе Блажески от Охрид: Мечтаем да сме вписани в конституцията на РС Македония

„Много е трудно да си българин в Северна Македония“. Това сподели Томе Блажески, председател на най-младото сдружение на македонски граждани с българско самосъзнание „Цар Борис III“ в Охрид. На фона на демонстрираната от политиците нова динамика в отношенията между България и Северна Македония, с него разговаряме за надеждите и реалностите в живота на българите в югозападната ни съседка.

„Трудно е времето, но се надяваме да се оправят нещата. Като млада държава ние трябва да сме близки с България и така да се работи, ако искаме нещата да се оправят“, казва Томе – македонски гражданин с български паспорт, и допълва:

„Решихме да направим нашето сдружение, с което да обединим българи в Охрид и други градове на РСМ, да работим за българската култура. И ги молим българските политици да направят каквото е възможно, за да бъдем записани в конституцията на Република Северна Македония /РСМ/. Искаме да се борим за нашите права там и за нашата култура.“

По думите му, в Охрид около 10 хиляди души имат българско гражданство, „но хората, които се усещат така са доста повече“. Какво означава за тях вписването им в Конситуцията на Северна Македония?

„Мислим, че ще имаме повече права, защото сега често пъти се усещаме дискриминирани повече от другите хора. Говорят ни, че сме платени от българската държава, а ние сме само едни осъзнати хора – казва Блажески. – За нас всичко е сложно. Другите, вписани в конституцията нации, могат по-лесно да си намерят работа, по-лесно да се запишат в училища и факултети  и т.н. А ние, българските граждани сме автохтонно население там.“



България настоява за преустановяване на езика на омразата и посегателствата върху българското културно-историческо наследство в съседната държава. Има ли напредък по тази линия и как се отразява този език върху живота на македонските граждани с българско самосъзнание?

„Както казах, има натиск - не можеш да си свободен гражданин. Преди да направим сдружението, се организирахме една група охридчани с българско самосъзнание и други македонци и поставихме паметна плоча за войводата Тома Давидов, който е бил в българската армия с висок чин. На плочата не пишеше нищо българско, а само „Не съм от Македония, но живота си бих дал за нейната свобода“. Всичко беше записано на македонска езикова норма. Плочата беше счупена за една седмица. Нямаше никаква провокация, нямаше български флагове - нищо! А Тома Давидов е бил войвода на този регион, обучавал е комитите, но е много жалко, че хората не знаят тази история. Там има една македонска и една „бугарашка“, както я наричат, история. И това е всичко.“

Оптимист ли сте, че нещата могат да се случат? Сега сте в София, разговаряли сте с български политици, общественици.

„Да, нещата трябва от двете страни да се оправят, но най-вече от македонската страна – да се признае историята и да се научат хората кои сме, какви сме. Само така може да се изгради едно добросъседство и да се върви напред.“



Томе признава, че малка част от обществото в югозападната ни съседка са настроени срещу българите - „не повече от 10-20% са македонските патриоти от цялото население, останалите хора са добри спрямо нас, живеем заедно“. Споделя, че неговото сдружение е четвъртото подобно в Охрид, а в цялата страна са десетки. Засега подготвят инициативите си сами, но се надява на подкрепа и от страна на българската държава - “най-вече да се подпомогне създаването на клубове, в които хората да се събират, да се правят нови познанства и да се подкрепят“.



А на въпроса - За какво мечтаят българите в Северна Македония? - отговаря кратко:

„Мечтаят да сме вписани в конституцията.“

Снимки: личен архив на Томе Блажески

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101601458/tome-blajeski-ot-ohrid-mechtaem-da-sme-vpisani-v-konstituciata-na-rs-makedonia

[Hatshepsut]

Българите от РСМ идват в София с основно искане:
България да защити правата ни и културно-историческото ни минало

През следващите дни в София ще бъдат представителите на българските организации и сдружения в РСМ . Те ще имат срещи с президента, премиера, в Министерството на външните работи и с представителите на политическите партии, предаде репортер на БГНЕС.

"Основната ни цел е да запознаем българския политически елит с нашите проблеми и трудностите, преди които сме изправени в ежедневието си в нашата родина. В същото време ще поставим открито и въпросите, които смятаме, че е необходимо да бъдат решени в най-близко време". Това каза пред БГНЕС лидерът на Гражданския демократичен съюз /ГДС/ Петър Колев, който ще участва в разговорите в българската столица.

Българите от РСМ ще поискат и информацията за преговорния процес между двете държави, защото "той ги засяга пряко, както днес така и в близко бъдеще". "Става въпрос не само за защитата на нашите права, но и за защитата на нашето културно-историческо минало. За миналото на нашите предци. Няма да пропуснем и въпроса за включването ни в Конституцията на РСМ - като държавотворен народ. По отношение на последния въпрос, искам да поясня, че става въпрос не за малцинствени права, а за правата на българите от РСМ", подчерта още той.

В делегацията ще има представители от КЦ "Иван Михайлов"- Битоля, Сдружение „Трибуна“- Прилеп, Сдружение „Македонско-Българско приятелство“- Скопие, Сдружение „Коридор 8“- Скопие, Сдружение „Интеракция“- Охрид, Сдружение „Единство“-Кочани и ПП Гражданско демократичния съюз (ГДС). Те ще бъдат представени от Люпчо Георгиевски, Георги Църномаров, Благой Шаторов, Владимир Перев, Атанас Величков, Игор Билбиловски, Илия Стояновски, Александър Димитровски, Димче Петкоски, Георги Трендафилов и Петър Колев.

БГНЕС припомня, че това е първа визита на българските сдружения и партии от РСМ от началото на тази година. Миналата есен техните представители бяха приети от всички водещи парламентарно представени политически партии, които категорично подкрепиха техните искания и защитата на техните права. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/b-lgarite-ot-rsm-idvat-v-sofia-s-osnovno-iskane-b-lgaria-da-zashchiti-pravata-ni-i-kulturno-istoricheskoto-ni-minalo/

[Hatshepsut]

Център „Иван Михайлов“: Страстната седмица се превърна в седмица на низки страсти

Страстната седмица, през която всички ние със смирение и упование в християнските и общочовешките ценности се стремим да постигнем своето духовно и морално просветление, се превърна в седмица на най-низки човешки страсти, на грозни обиди и на нечовешка злоба и омраза. Това пише в открито писмо на Културен център Иван Михайлов, Битоля, по повод политическата полемика, която обхвана РС Македония във връзка с официалното откриване на центъра.

Пълният текст на отвореното писмо:

Приятели, членове, симпатизанти и критици на Културен център Иван Михайлов.

Изминава една седмица от момента на официалното откриване на клуба-библиотека на дружеството. Това е и най-святата седмица за всяка християнска душа, седмица през която всички ние със смирение и упование в християнските и общочовешките ценности се стремим да постигнем своето духовно и морално просветление. Това беше „Страстната седмица“, чиято същност е всеки от нас да премине през своята голгота, за да получат светлина и упование нашите души.

В противовес на всичко това, ние станахме свидетели, почувствахме и преживяхме седмица на най-низки човешки страсти, на грозни обиди и на нечовешка злоба и омраза. Омраза към нас, ръководството, към нашите гости от България и към членовете и симпатизантите на сдружението носещо името на Иван Михайлов.

Уважаеми дами и господа,

Маските окончателно паднаха! Уверени сме, че вече на всички, които имат желание и воля да разберат и признаят, е ясно - в РСМ злобата и омразата към българите и всичко, свързано с България, са дълбоко вкоренени в съзнанието на част от политическия елит на страната и вече много години са тяхна целенасочена политика.

Всички вие чухте, видяхте и можете да направите своите изводи!

Останахме и дълбоко учудени от прибързаната и необмислена позиция на нашия президент господин Стево Пендаровски.

Въпреки това, ние от сдружението бихме желали да посочим, че Културния център е регистриран официално със своето име през март 2019 г. и до деня на официалното откриване на клуба никой в Република Северна Македония не беше видял нищо лошо или нередно в нашето съществуване и дейност. Но в момента, в който ни беше обърнато малко повече внимание от институциите в България, веднага станахме „остър трън“ в очите на институциите в страната и срещу нас и България се отприщи страстна истерия, флагмани на която, все пак да кажем откровено, бяха най-вече определени политици и определени медии и техните ботове, фалшивите профили във Фейсбук, които имат за цел разпространяването на говора на омраза и торпилиране на перспективата за развитие на добросъседските отношения между България и РСМ.

И няколко думи и за това защо беше решено сдружението да носи името на Иван Михайлов. Защото той беше последният исторически лидер на ВМРО, символ и носител на борбата срещу чуждата на Македония доктрина, която покълна в умовете и душите на хората по времето на сърбокомунистическия режим в нашата татковина и направи така, че днес кръвни братя да не се понасят. Той оглави Организацията през 1925 г. след смъртта на Тодор Александров. Той е всичко друго, но не и фашист.

Иван Михайлов е знамето на българщината в Македония и на борбата за нея. Това е истинската причина за реакциите от последната седмица на днешния политически елит в РСМ и за злостния говор на омраза.

През годините на сърбокомунистическия режим в Югославия много привърженици на ВМРО, възрожденци и борци за свободата на Македония и техните потомци бяха избити още в началото на 1945 година – без съд и присъда, защото продължиха да наричат себе си българи и искаха да останат такива. Хиляди други бяха осъдени на смърт, на дълги години затвор, пращани в лагери по цяла Югославия, арестувани и интернирани, малтретирани с едно единствено обвинение, че не желаят да се отрекат от българските си корени и продължават да настояват да се наричат българи. Затова и Иван Михайлов е знамето на българщината и кошмар за комунистите и сърбоманите навсякъде по света.

„Христос Возкресе!“, ще дойде и нашето Възкресение.

А сега се обръщаме към нашите яростни критици със следните, уверени сме, лесни за тях въпроси:

- Как протестиращите в с. Кравари знаеха толкова точно времето и мястото на кацане на вертолета на българския министър-председател Кирил Петков? Ние като организатори нямахме никаква информация за това. Та въпросът, който вълнува е: Кой информира организаторите на протестите, които на нас са ни добре известни, че те бяха така добре подготвени с изработени плакати и транспаранти?

- На следващо място ще се радваме да разберем, каква е символиката и значението на портрета на Иван Михайлов в кабинета на Християн Мицковски, наследен и намирал се там още по времето на предишния председател на ДПМНЕ и премиер на страната Никола Груевски, но запазен от Мицковски?

През целия си живот Иван Михайлов е бил преследван и прогонван от силните фактори на времето, но е успял да устои - ще устоим и ние! Злобата, омразата и практиката на отричане на основни човешки права нямат място в днешното единно европейско семейство!

Ще завършим с думи на Иван Михайлов: „Вероятно ще се търси възможност да бъде отречено, че всички борци във ВМРО са били САМО българи. Но те правеха жертви и приемаха Македония да стане независима държава, с равни права на народностите, които целият свят признава. Който отрича тези народности и ги преследва, той е противник на Независима Македония“! /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/tsentar-ivan-mihaylov-strastnata-sedmitsa-se-prevarna-v-sedmitsa-na-omraza

[Hatshepsut]

Виктор КАНЗУРОВ, РСМ: АКО БЪЛГАРИТЕ СА "ТАТАРИ" И МАКЕДОНЦИТЕ СА ТАКИВА!

[Hatshepsut]

Трети български клуб ще има в Северна Македония

Освен вече регистрирания български клуб „Ванче Михайлов“ в Битоля, както и „Цар Борис Трети“ в Охрид, има подадена заявка за регистрацията и на трето българско дружество в С.Македония, което ще носи името на цар Фердинанд. Клубът ще бъде в Богданци, малък град край Дойранското езеро.

Македонските медии се възмущават днес, че българските клубове се регистрират без одобрението на македонското министерство на правосъдието. Както и при регистрацията на културния център в Битоля, Сдружението за утвърждаване на културните ценности на македонските българи "Цар Борис Трети" е регистрирано от компетентната институция, но без положително становище от Министерството на правосъдието.

Създаването на третия български културен център в С. Македония бе обявено преди дни от фондация "Македония" на Виктор Стоянов. Шефът на фондацията получи преди ден забрана за влизане в С.Македония за една година.

https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/treti-bulgarski-klub-shte-ima-smakedoniya

[Hatshepsut]

Един искрен глас: ДА ЧУЕМ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ!

Разговор с Игор Билбиловски, македонски българин:
Как днес един човек от Северна Македония, роден и възпитан в Северна Македония, решава, че е българин? Въпреки антибългарската пропаганда още от деца?

[Hatshepsut]

Съдбата на българите в Македония след 1944 г.

Съдбата на българите във Вардарска Македония до голяма степен е предопределена от хода на Втората световна война. Застанали на страната на победителите, Югославската комунистическа партия и нейните подчинени македонски комунисти могат да развият своя проект за македонска нация без особени външни затруднения. Днес може само да гадаем относно точния брой на убитите, осъдени на затвор или депортирани, както и колко точно от тях се определят като българи и колко просто изпитват положително отношение спрямо България.

[Hatshepsut]

На 7 oктомври 2022 г. официално ще отвори врати вторият български културен център в гр. Охрид, Република Северна Македония, който ще носи името „Цар Борис III“. Специален гост на откриването ще бъде бизнесменът, филантроп и меценат д-р Милен Врабевски, с чиято финансова помощ този клуб ще бъде факт.
Каним всички приятели и съмишленици в 12:00 ч. местно време на адрес Търговски център Аман, етаж 1, локал 128, за да открием заедно поредното средище за градене на мостове между двете братски държави!

Фейсбук страница "Цар Борис III - Охрид"

[Hatshepsut]

Нова книга: Световни учени, държавници и журналисти – в Македония живеят българи

"Македонският въпрос – Анкети и мнения (1901-1933 г.)“ е най-новата книга на Цочо Билярски, която разкрива резултатите от анкетите, проведени сред някои от водещите световни и български учени, държавници, политици, публицисти, журналисти и общественици, за историята, същността и развитието на македонския въпрос, предаде репортер на БГНЕС.

Изследването е продължило над три десетилетия. Книгата разкрива най-важните страници от доклада на Карнегиевата анкетна комисия, както и свидетелствата на водещи световни политици, държавници, учени и публицисти по македонския въпрос. Читателят може да проследи срещите на анкетьорите с лидери от европейския политически и културен живот. Всеки ще може да се срещне със състоятелни и недотам състоятелни доводи „за“ и „против“ и ще се сблъскате със сръбския шовинизъм и краен национализъм в лицето на главния му пропагандатор проф. Йован Цвиич. Като българи, единодушието на преобладаващия брой от анкетираните няма да ви изненада. Но аргументите за тяхната позиция и историческата атмосфера, в която изследването ни потопява, освен знания и информация, ще оставят незаличима следа в сърцето ви.

Гласът на световната съвест, който звучи от страниците на тази сериозна и по обем книга, отново трябва да се върне и сред неговите глухи и слепи днес световни лидери, които не само че не се интересуват от историческата истина, но поддържат една насаждана от десетилетия лъжа - македонизма, подпомагаща ликвидирането на нашия народ.

Във въведението към книгата Цочо Билярски припомня, че "от векове народът ни населява Мизия, Тракия и Македония". "Днес от тези области само незначителни части влизат в българската държава. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, прогонен или денационализиран след нечовешки геноцид. За националния характер на трите български области и днес свидетелстват публикуваните международни статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни чуждестранни пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите продължително време в Балканския полуостров чуждестранни дипломати и журналисти отбелязват в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от населението е българска. Същото отбелязват в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на държавите имали пряк досег, както с чуждоземните властници, така и с населението в българските земи. Те всички са единодушни, че Македония е българска земя, на територията на която живеят предимно българи. Но в мирните договори, отнасящи се до нея никъде не става дума за етническата принадлежност на населението, а само за преразпределение на територии", пише още Билярски и подчертава: За съжаление съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домашен и от чуждестранен произход, които историческата наука досега е заобикаляла поради тяхната разпръснатост в периодичния печат. Това са отпечатаните анкети сред български и чуждестранни държавници, дипломати, политици, журналисти, военни и др. дейци. Впечатляваща е тяхната категоричност по отношение на твърденията на анкетираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като публични е било възможно най-лесно да бъдат опровергани ако са неверни.

Сред анкетираните читателите ще срещнат познати имена от световната политика и история, авторитетни учени от различни области на науката, пред чието творчество и мнение и до днес истинската наука се прекланя, независимо от техните позиции по време на войните, мирните конференции и противопоставянията им в международния живот.

След оповестяването на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт провежда една от първите анкети-допитване (истилямите) сред македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединяването им към Екзархията. Почти цялото население демонстрира българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите „спорни“ македонски епархии – Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.

И сега, сто и двадесет години по-късно пророчески звучат думите на анкетираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 г. проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална катастрофа през 1913 г. От тази анкета става кристално ясно, че през следващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: „Това, което прозряхме в 1901 г. за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 г. и последствията се знаят.“

Включените в тази книга анкети са публикувани на страниците на легалния македоно-одрински печат, излизащ в София, сред който са сп. „Македоно-Одрински преглед“ (1905), редактиран от автора на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. „Македония“ (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. „La Macédoine“ (1930-1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.

В „Македоно-Одрински преглед“ са отпечатани три анкети, проведени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски реформи. Първата анкета е проведена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник „L'Europeen“, който анкетира европейските цивилни агенти и представители на българското търговско агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е проведена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и публицист, бъдещият виден наш историк и дипломат Симеон Радев. Тук той има възможност да осъществи доста срещи и разговори, като сред анкетираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и организатор на Дружество „Свети Сава“ в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич. Тук читателите ще се запознаят с анализите на С. Радев на антибългарската дейност в Македония на сръбската пропаганда, която е преминала вече от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, така и днес, идеите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев представя накратко творчеството на този виден фалшификатор на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този бележит продължител на дейността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако в началото на ХХ век идеите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то днес те са жестока реалност и намират реализацията си сред нашите сънародници там край Вардара.

Третата анкета е проведена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание – Битолския вилает – от известния италиянски журналист и кореспондент на в. „Трибуна“ за Балканите Родолфо Фоа.

Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията „Съвременна мисъл“, явяващо се своебразно продължение на д-р Кръстевата „Мисъл“, издавано от Александър Паскалев и сп. „Свободно мнение“, редактирано от Димитър Мишев.

Анкетата на сп. „Съвременна мисъл“ (1909-1910) е проведена наскоро след Младотурската революция (1908) и е организирана от издателя му Александър Паскалев, който вероятно подготвя и въпросите към анкетираните. Има сведения, че сред инициаторите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, независимо от това, че той през това време е в творческа командировка във Франция. Тази анкета е проведена само сред български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият анкетиран подписал се като „Augustus“ е анонимно участващ „български политически деятел, който с внимание и непосредствено следи развитието на македонския въпрос, но не желае да излезе с името си“. Възможно е под такъв псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, но за това няма преки сведения, но едва ли някой друг би си присвоил тази римска титла, означаваща „величествен“, „велик“ или „почтен“. Самият тогавашен монарх следи отблизо развитието на македонския въпрос и е в директен контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско движение.

Анкетата на сп. „Свободно мнение“ е проведена непосредствено след първата национална катастрофа в резултат на Междусъюзническата война (1913). Тя е организирана от главния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който подготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и публицисти от Западна Европа и Русия, както и коментарите към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като ръководител на Българския съюз в Швейцария в края на Първата световна война започва да издава многоезичното списание „Плебисцит“, в което в тон с предложенията на американския президент Удро Уилсън призовава да се проведе международна анкета-допитване сред населенията на Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Победителите не възприемат тази идея, която по най-безспорен начин ще докаже българския характер на тези територии.

Широко известен е огромният доклад на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени само въвеждащите части от доклада, написани от изпълнителния директор на Фондацията „Карнеги“ проф. Николас Мърей Бътлър и от председателя на комисията барон Д'Естурнел дьо Констан, както и първата глава от доклада, автор на която е проф. Павел Милюков.

Позната е от историята и от публикуваните документи от руската оранжева книга позицията на Русия към България и Балканските войни, но малко позната е атмосферата сред руската общественост от този период. Първостепенен извор за това е извършената през март и април 1915 г. анкета от представителя на Одеската българска колония А. Д. Калев Кръстев сред видни руски обществени деятели и журналисти в Санкт Петербург, Москва и Киев.

Организираната от проф. Иван Георгов анкета за в. „Македония“ (1920) е сред български и чуждестранни учени, журналисти и популярни общественици. Този път поводът за анкетата е втората национална катастрофа и поредното откъсване на нови територии от българските земи. Към заграбените от Румъния, Сърбия и Гърция с Букурещкия мир (1913) територии в Добруджа, Вардарска и Егейска Македония са прибавени още цяла Западна Тракия, Струмица и Струмишко и Западните покрайнини. С голяма обич и оптимизъм за народа ни изобщо и към попадналите в ново робство македонски българи са изпълнени отговорите на анкетираните чужденци, сред които са полк. Леон Ламуш, проф. Август Форел, Ноел Бъкстон, Жорж Буске и Жан Дебри.

С голяма стойност са и разговорите, провеждани от задграничния представител на ВМРО в Западна Европа Наум Томалевски (1926-1928). Макар, че те не са оформени като анкети съдържат изключително ценна информация за отношението на френски, английски, италиански, унгарски, хърватски и словенски политически и държавни дейци, учени, военни и журналисти към македонския въпрос. Тази информация, макар и поверителна за онова време и предназначена за нуждите на ЦК на ВМРО, днес разкрива още една важна страна от пропагандната и външнополитическата дейност на революционната организация на македонските българи. В разговора му с лейбъриста Грей, който наскоро се е убедил в какви условия живеят сънародниците ни във Вардарска Македония, и пред когото излага целите на ВМРО, англичанинът ще възкликне: „с такава гордост и интонация декларирате, че сте българи“.

Неизвестна до момента остава анкетата проведена от излизащия на френски език в Женева в. „La Macédoine“ (1930-1932), организирана от главния му редактор Симеон Евтимов и помощникът му Димитър Цилев. Изключително висока оценка на дейността на редакторите на вестника дава ръководителя на ВМРО Ив. Михайлов, който отдавайки заслуженото на С. Евтимов ще го изтегли да оглави софийската „Македония“. Опитният в журналистиката С. Радев, който още преди Илинденско-Преображенското въстание издава в Женева и Париж организационните вестници „L`Effort“ (1900–1901) и „Le Mouvement Macedonien“ (1902–1903) няма да спести адмирациите си за вестника и за неговите редактори. Както е известно от историята наскоро след идването му в София С. Евтимов ще намери смъртта си от вражески куршум, един от най-сигурните начини да се затвори устата и да се прекърши перото на противника. Сред анкетираните от в. „La Macédoine“ са едни от най-популярните европейски познавачи на македонския въпрос.

Страданията и борбите на македонските българи винаги са намирали отзвук и подкрепа на Апенините. Още от началото на ХХ век С. Радев успява да се срещне с почти всички италиански политици, държавници, журналисти и учени. Неговите интервюта и до днес са христоматиен пример как трябва да подхожда кореспондента, за да предразположи събеседника си и да получи нужната му информация. Три десетилетия по-късно тази дейност е продължена от тясно свързания със съдбата на българите от свободното царство, а и с македонските българи италиански журналист Жорж Нурижан. Едва ли има сред познавачите на македонския въпрос някои, които да не са разгръщали блестящата му публицистика, посветена на страданията на народа ни. На първо място сред творбите му е книгата „Македонската трагедия, гледана от Рим“ (1933). В нея Ж. Нурижан включва проведената от него анкета по македонския въпрос сред водещи италиански политици, журналисти, юристи и учени. Само няколко години по-късно след шумния Милански процес (1926) по смъртното наказание на бившия македонски деец Петър Чаулев Ж. Нурижан се среща и анкетира адвокатите участвали в това шумно дело. И този път поробените българи могат да срещнат подкрепа и състрадание от италианския народ, водил вековни борби за своята свобода и независимост.

В тази богата на информация единствена по рода си книга са включени и важни приложения, допълващи с първостепенни сведения вижданията на водещи световни учени и интелектуалци по историята, развитието и разрешаването на македонския въпрос. Сред тях са статии, изявления и сказки на проф. А. М. Селищев (Русия), проф. Август Форел (Швейцария), Карл Алмендингер (Германия), сър Едуард Бойл (Англия), полк. Леон Ламуш (Франция), А. Малет (Франция), проф. Уил С. Монро (САЩ), проф. Павел Милюков (Русия), Владимир Сис (Чехословакия), на българските професори Петър Мутафчиев и Анастас Иширков и др.

С висока стойност е и приложеното изложение от Македонския научен институт по македонския въпрос, подготвено през втората половина на август 1940 г., но връчено на трите езика на министрите на външните работи на Германия, СССР и Италия Йоахим фон Рибентроп, Вячеслав Молотов и граф Галеацо Чано в навечерието на включването на страната ни в Тристранния пакт.

През 1929 г. проф. Карл Щруп публикува книгата си „La situation juridique des macedoniens en Yougoslavie“, в която включва таблица с най-известните международни статистики за населението в Македония. От там тя е взета и приложена като неразделна част от настоящето издание.

Всички текстове са предавани изцяло, така както са поместени в различните издания и в архивите. Към тях са дадени и обяснителни бележки – редакционни и на съставителя. Там където има възстановени съкратени имена или думи са използвани правоъгълните скоби. Запазено е и изписването по различен начин на лични и географски имена, така както се срещат в оригиналите.

Сред чуждестранните учени са проф. Луи Леже, проф. Л. Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. X. Кристиани, проф. Владимир Милкович, проф. Тимотей Флоринский, проф. Антонио Балдачи, проф. д-р Август Форел, полк Леон Ламуш, Алфред Йенсен, Роберт Пельтие, Ноел Бъкстон, Стефан Радич, Рене Пинон, Анри Герню, Людовик Нодо, полк. Камилло Калефи, проф. Афанасий Селищев, Карл Алмендингер, Едуард Бойл, проф. Уил Мънро, проф. Павел Милюков, Владимир Сис, Алдо Дами, мис М. Е. Дърхам, проф. Емил Кюпфер, ген. Пол Александър Кретиен, Жюстен Годар, д-р Август Кошутич, проф. Джовани Мавер, Винченцо Морелло (Растиняк), Сабино Ринела, проф. Арриго Солми, Андрю Карнеги, Жорж Буске, Жан Дебри, проф. Рудолф Ойкен, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, Пол Бастид, д-р Йован Цвиич, Родолфо Фоа, Василий Водовозов, Кязим Паша, както и българските - Симеон Радев, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков, Георги Д. Баласчев, проф. д-р Стоян Данев, проф. Димитър Михалчев, проф. Димитър Мишайков, проф. Иван Шишманов, проф. д-р Иван Георгов, Димитър Мишев, проф. Никола Милев, проф. Петър Мутафчиев, проф. Анастас Иширков, д-р В. Радославов, д-р Кръстю Раковски, д-р Никола Генадиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Любомир Милетич, Михаил Маджаров, проф. Илия Янулов, проф. C. С. Бобчев, проф. Георги Т. Данаилов, Кръстю Пастухов, Кръстю Станчев, Янко Сакъзов, Димитър Тончев, Григор Василев, д-р Христо Татарчев, Христо Матов, инж. Христо Станишев, Тома Карайовов, Наум Томалевски, B. Т. Велчев, д-р Петър Джидров, Никола Антонов и мн.др. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/nova-kniga-svetovni-ucheni-d-rzhavnitci-i-zhurnalisti-v-makedonia-zhiveat-b-lgari/