Свети духъ - день на загиналитѣ за Македония

[Hatshepsut]

Свети дух - ден на загиналите за Македония

През юни 1923 г. дружество „Вардар” слага началото на честването на падналите за Македония младежи. Оттогава насам денят „Св. Дух” става ден на протест и преклонение пред жертвите за нейното Освобождение.

От тази дата, 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите за свободата на Македония и обединението на българския народ! Това е ден в които свеждаме глави пред жертвите, ден на българската национална памет, но и ден на протест пред всички които и в миналото и в наши дни ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония. Дълги години този велик ден беше забравен. Днес, с чувство на отговорност и родолюбие се връщаме към него. Прекланяме се пред хилядите знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дейци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония от турско, гръцко и сръбско иго през последното столетие.

Ние свеждаме глави на синовна почит пред жертвите по време на Кресненско-Разложкото въстание, през 1878 г; Мелнишкото въстание 1895 г; Горноджумайското въстание от 1902 г; Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички те се се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се пред паметта на хилядите българи станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913; Охридското въстание през септември 1913 г, вдигнати срещу новите сръбски поробители; пред жертвите дадени в националноосвободителната борба, за освобождение на Македония от сръбския и гръцкия режим през 1912-1915 г. Особено дълбок поклон изпитваме в днешния ден пред 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918 г. Отдаваме почит и преклонение пред жертвите дадени от българите във Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни. Коленичим пред близо 4 200 души въоръжени членове на ВМРО, загинали в сражения с гръцките и сръбските войски, жандарми и контрачети от 1919-1934 г. Поклон пред близо 18 300 българки и българи, сред тях и над 2000 деца между 6-12 г. станали жертва на повсеместния сръбски, национален и политически гнет, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени от сръбските окупатори и главно от зловещата организация „Църна рука” във Вардарска Македония 1919-1941 г. Особена почит и признание изказваме пред хиляди млади българи – студенти, ученици, интелектуалци, жертва на сръбския терор предимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБ в периода 1919-1941 г. Отдаваме синовно признание към десетките хиляди българи, жертви на гръцкия терор, оставили кости по Егейските острови в периода 1919-1941 г. за да запазят народността си. Специално преклонение отдаваме на повече от 10 000 българи, жертви и над 60 000 прогонени от гръцката жестокост по време на Гражданската война от 1946 – 1949 г, чиято нерешена съдба продължава и до днес. Прекланяме се пред жертвите на кървавата коледа през 1945 г., когато сръбските и македонистките комунистически власти само за няколко дни избиват цвета на българщината във Вардарска Македония. В Скопие – 63 души, във Велес – 54, Куманово – 48, Битоля – 36, Щип – 77, при с. Владимирово, Беровско – 330 души и прочие. И до днес, сърбоманските власти в Скопие не позволяват да бъдат разкрити масовите гробове и убитите да бъдат погребани по християнски обреди. Прекланяме се през 72-мата български офицери убити в дома на Армията в Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукманович – Темпо, защото отказват да отидат да се бият за освобождението на Сърбия, а настояват да отидат да се бият за освобождение на Солун. Поклон и пред повече от 1 000 души войници, които заради посочените причини по същото време умират от глад и студ, от мъчения вършени над тях от сръбски партизани в старата турска крепост на Скопското кале.

Поклон пред над 4 000 българи, главно членове на ВМРО – които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите – Идризово до Скопие в периода 1945-1990 г. Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни. Поклон пред 5-те струмишки студенти българи, убити през юни 1951 г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948 – 1956 г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне, в денят на Македония синовно се прекланяме пред всички българи – борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни вермена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920 – 1960 г. по време на земеделския режим (1920 – 1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963 г.

Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни. Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България. Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от Р Македония от албанизация.

Прекланям се и пред вас мои братя и сестри от Македония, които и в ден днешен не забравяте корените си и се борите за българщината там.

Станимиръ Диневъ

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203609342467734&set=a.1455674805461.55358.1641084361&type=1

[Hatshepsut]

Свети Дух – Ден на Македония и българските герои

За повечето българи Свети Дух е поредният църковен празник, малцина от тях си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото значение като Деня на българската писменост и култура - 24 май и Деня на народните будители - 1 ноември.

В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен.

По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България. В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои.

Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.

За пръв път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество "Вардар" към СУ "Св. Климент Охридски" почитат паметта на двама воеводи на ВМРО - поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупационни сили.

На този ден ние се прекланяме пред жертвите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878, Мелнишкото въстание от 1895, Горноджумайското въстание от 1902, Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Почит пред всички, които се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се и пред паметта на хилядите българи, станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913, Охридското въстание през септември 1913, вдигнали се срещу новите сръбски окупатори. Дълбок поклон пред 200 000 български офицери и воини, дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918.

Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6239

[Hatshepsut]

Свети Дух е символ на несломимия дух на българите в Македония

Църковният празник Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет. Ден на протест срещу всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония.

В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ завършват с две национални катастрофи. Идеалът за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население, попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите предели на България.

В отговор на тежкия гнет, който има за цел да заличи българщината в тези земи, ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите родни домове.

Илия Кушев и Любомир Весов са участници в последния стадий на Първата световна война като младши офицери в българската армия, след завършването й двамата се уволняват и стават студенти по право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1922 г. сред дейците на дружество „Вардар” вече се оформя идеята да се изпращат чети в Македония. Двамата стават доброволци. Илия Кушев начело на чета от 20 души заминава за Велешко, а Любомир Весов – в Крушевско.

Тяхната мисия не продължава дълго. През ноември 1922 г. е предадена четата на Кушев, той пада убит в сражение със сърбите. В края на ноември при голяма схватка между четата на ВМРО и сръбските потери, продължила почти едно денонощие, пада убит и Любомир Весов.

Подвигът на тези двама млади революционери трогва младежта в самата Вардарска Македония и техните колеги от дружество „Вардар”. Още в началото на 1923 г. се поставя въпросът как младите борци и жертви на сръбския терор да бъдат почитани по един уважителен начин. Така се стига до 6 юни, Свети Дух, когато в полите на Витоша е организирано грандиозното честване, на което се заклеймява терора и убийствата на поробителите в Македония.

От тогава Денят на Свети Дух е обявен за празник на Македония. Той е символ на несломимия дух на българите Македония.

Особено активно в празника се включват младежите, които не се примиряват със сръбската окупация. В София на този ден те организират марш, преминавайки по централните улици на столицата и покрай посолствата на Великите сили, протестирайки срещу несправедливите клаузи на Ньойския договор и искайки свобода за българите в Македония. На плакатите, които носят са написани имената на младежите убити от сръбските окупатори в Македония. Тази традиция продължава десетина години до разтурянето на ВМРО след преврата от 1934 г., инспириран от Югославия и имащ за цел унищожаването на не само на ВМРО, но и на България като самостоятелна държава. /БГНЕС

https://bgnes.bg/