Йорданъ Йовковъ

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Серафим", изп. Богдан Дуков

Йордан  Йовков  (1880-1937) е български писател, определян като майстор на късия разказ. Йовков остава трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост", „Старопланински легенди" 1927, „Вечери в Антимовския хан" 1928, „Женско сърце", „Ако можеха да говорят" 1936 и романа „Чифликът край границата", както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов", драмите „Албена", „Боряна", „Обикновен човек" и комедията „Милионерът". Сборниците „Старопланински легенди", „Вечери в Антимовския хан", „Ако можеха да говорят" се определят жанрово като цикъл от разкази.

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Дивачка", изп. Богдан Дуков

Йордан Йовков (9.11.1880 – 15.10.1937) е български писател, класик на българската литература и един от всепризнатите майстори на българския разказ. Сборникът» Ако можеха да говорят» е публикуван за първи път през 1936 г. Съдържа 22 разказа, обединени от общи герои, от единство на място и време. Това е една книга съвсем оригинална, изцяло нова по съдържание и дух. Преди да излязат като самостоятелно издание, отделните разкази са печатани в периодичния печат. Според някои критици те притежават такова единство, че сборникът може да бъде определен и като роман. Героите и мястото на действие са общи. Събитията се развиват последователно .Главни герои са обитателите на чифлика – господарите, работниците и животните – те обединяват разказите и са ядрото на всяка история. Чифликът остава неназован, но обитателите му са незабравими. Както и заглавието подсказва, животните играят много важна роля в сборника, защото селският човек притежава силна и понякога необяснима връзка с тях. Финалът е тъжен – господарят Захария решава да продаде чифлика. Раздялата със земята е трудна. Чрез текстовете си от „Ако можеха да говорят“ Йовков подчератава с тъга мъчителното, но неизбежно отчуждение на българския селянин от родната земя.

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Скитникът", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Летен дъжд", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Борба до смърт", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Два врага", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Дрямката на Калмука", изп. Богдан Дуков

„Вечери в Антимовския хан“ е цикъл от разкази на Йордан Йовков (1880 – 1937), който той започва да пише в Букурещ през 1922 година и завършва в София през пролетта на 1928 г. В него има седем разказа. Критиката я нарича „една от най-мъдрите книги на Йовков, с дълбоко философско обобщение за живота, за това, което отминава и за това, което остава.

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Врагове", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Една торба барут", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Среща", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Стари хора", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Несполука", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Баща и син", изп. Богдан Дуков

„Вечери в Антимовския хан“ е цикъл от разкази на Йордан Йовков (1880 – 1937), който той започва да пише в Букурещ през 1922 година и завършва в София през пролетта на 1928 г. В него има седем разказа. Критиката я нарича „една от най-мъдрите книги на Йовков, с дълбоко философско обобщение за живота, за това, което отминава и за това, което остава.

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Измама", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Василена и господарят", изп. Богдан Дуков

[Hatshepsut]

Йордан Йовков - "Частният учител", изп. Богдан Дуков