Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

Маршрути в Рила: приятна, лека и кратка разходка от Боровец до хижа Чакър войвода

Летните жеги са време за море, за високи върхове или за разходки под дебела сянка. Това лято открих сезона на високо именно с маршрут под прохладни сенки: от курорта Боровец до хижа Чакър войвода. Маршрутът е сравним по трудност с разходка в парка. Разликата е, че се простира в хладните гори на Рила, на чист въздух и предлага няколко панорамни гледки. Подходящ е за деца и хора от всякакви възрасти. Не е труден за ориентация, затова и разказът ми за него е сравнително кратък.

От Боровец до хижа Чакър войвода: край горната станция на лифта „Ситняково експрес“

Маршрутът от Боровец до хижа Чакър войвода с кръгов елемент

Маршрутът започваме с изкачване със Ситняковския лифт, чиято долна станция е недалеч от хотел Рила.

Ситняковски лифт

От горната станция на лифта тръгваме по лявата пътека към хижа Чакър войвода. Има си табелка. Там край станцията се открива красива панорамна гледка на изток. Виждат се прекрасно Средна гора и Стара планина.

Гледка край горната станция

След кратко ходене стигаме до ловната хижа на цар Фердинанд – дворец Ситняково. Той е заключен и може да се разгледа само отвън, но дори и така си е впечатляващ по размери и архитектура.

Дворец Ситняково

Дворец Ситняково се пада точно на разклон. На това място се събират пътеката от лифта, по която сме дошли и пътеката с червена маркировка, която идва от курорта Боровец. Ако искате да удължите разходката, може да не ползвате лифта, а да дойдете по нея.

По пътеката към хижа Чакър войвода

След двореца продължаваме по червената маркировка направо към хижата. По пътеката натам се откриват 2-3 панорами.

Гледки по пътеката

Като цяло се движим в гора по широка пътека. Наклон има – това е Рила все пак, но е малък. След около час ходене от горната станция на Ситняковския лифт се стига до хижа Чакър войвода, където следва заслужена приятна почивка.

По пътеката

Историко-лирично отклонение: кой е Чакър войвода

Чакър войвода е реално съществувала историческа личност. Той се казвал Христо и живял през първата половина на 19-ти век в Самоков. Заради сивите му очи го наричали Христо Чакъра.

Бил още мако момче, когато турците убили баща му. Отрано бил принуден да си изкарва хляба. Първоначално го дали за чирак в ковачницата на Рилския манастир, но поради жестокия майстор там той избягал и се върнал в Самоков. Започнал работа в турска оръжейна работилница, където покрай работата се научил да стреля и да върти ятаган.

Един ден се случило така, че знатен турчин се опитал да отвлече българска девойка от седянка. Христо Чакъра се притекъл на помощ и спасил девойката, но по-късно бил погнат от заптии и поел към Рила. Многобройни били неговите победи, заедно с четата му. Повече за Чакър войвода може да прочетете в едноименния разказ на Николай Хайтов.

Да се върна обратно към описанието на маршрута.

Хижа Чакър войвода е разположена на 1932 метра надморска височина. Имайте предвид, че на хижата няма никакво покритие откъм мобилни връзки. От нея може да се продължи към хижа Марица или към хижа Мусала.

Хижа Чакър войвода

Ние днес я караме леко мързеливо, така че се връщаме обратно към Боровец. За да разнообразим маршрута, на връщане, малко преди ловната хижа на Фердинанд, се отбиваме вляво и след кратко ходене се включваме в пътеката със зелена маркировка между горната станция на лифт „Ситняково експрес“ и хижа Мусала. Пътека ми е позната от прехода покрай връх Дено и Саръгьолските езера.

Поглед от Ситняковската скала

Следва нова доза панорамни гледки от Ситняковската скала, която се намира близо до пътеката.

Ситняковска скала

От там се насочваме към лифта и завършваме разходката.

Към лифта на обратно – в далечината е язовир Искър

В хотел Рила се освежаваме с ароматна лимонада с пресни ментови листа и вкусен лек обяд на откритата тераса на Champions Lobby Bar & Diner с гледка към пистата.

Финал на разходката пред хотел Рила

Ако нямате много опит в планинските маршрути или искате да пробвате някой по-екстремен, но се опасявате за подготовката си, може да се обърнете към Информационния център „Бороспорт“ в хотел „Рила“. От там ще ви дадат информация и ще ви препоръчат опитен планински водач, ако е необходимо.

Още леки и приятни разходки в Рила

Ако сте отседнали за няколко дни в курорта Боровец или просто искате да направите още няколко леки и приятни разходки там през уикенда, ето няколко идеи:

♦ Из градините на двореца Царска Бистрица – това е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство.  Паркът на двореца, през който минава река Мусаленска Бистрица, е много приятен за разходка. Освен да разгледате сградите отвън, може да видите и автентичната и все още работеща електроцентрала на двореца, произведена през 1912 г. с части на Сименс.
♦ До Черната скала – интересна висока скала с хубави гледки. До нея се стига за около час пеша от курорта Боровец.
♦ До хижа Мусала – преходът е около един час и започва от хижа Ястребец, до която се стига с кабинковия лифт. Ако желаете по-дълга разходка, може да тръгнете пеша от Боровец по класическата Мусаленска пътека. Така ще стигнете за 3-4 часа в едната посока. Преходът от хижа Ястребец до хижа Мусала е етап в изкачването на Мусала.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Двата водопада до село Неново: само за маниаци

Обект на тази статия са два любопитни водопада до провадийското село Неново – водопад Совата и другият Неновски водопад, който си няма специално име. Може би не на всеки биха се харесали, но маниаците на водопади със сигурност ще ги оценят. Ние ги посетихме в края на месец май в дъждовен ден в период с валежи. Въпреки това, водопад Совата не се лееше така обилно, както очаквахме. Рисунъкът му идваше предимно от зеленината, която го беше почти погълнала. Вторият водопад се оказа в много обрасло дере с атрактивен достъп и не дотам добра експозиция.

Водопад Совата до село Неново

Село Неново се намира на 19 километра северозападно от общинския си център Провадия, на 70 километра западно от областния център Варна и на 36 километра югоизточно от Шумен, който не му е никакъв център, но пък е най-близкият до селото областен град. На северозапад и североизток Неново граничи с две реки – съответно Мостенска и Коришка река, които се сливат под прав ъгъл недалеч от селото. Как се казва реката след сливането не ми е известно. След водослива тя образува дълбока долина, заради която местността е позната като Боаза.

По-популярният от Неновските водопади – водопад Совата, тече на малък приток на общата река. Другият Неновски водопад е на Коришката река.

Неновски водопад Совата

Водопад Совата до село Неново се захранва от бигорен извор със същото име, който води началото си на сто и петдесет метра по-нагоре от водопада. Зеленината около и под водопада е обилна. Дори основната и най-силна струя от него е затрупана с избуяла растителност и може само да се чуе. Водопадът е широк и водите му кротко се стичат като рядка завеса. Висок е около 15 метра. Рекичката му се влива стотина метра по-надолу в Мостенско-Коришката река.

Водопад Совата

Никъде не можах да намеря информация за произхода на името на водопада. От лични впечатления мога да кажа, че лявата му част наподобява глава на сова. Друг паралел е тихото му клокочене, като тихия полет на совата, което го отличава от повечето водопади.

Как се стига до водопад Совата

Отправна точка е един мост в северните покрайнини на село Неново. За да стигнете до него, минавате през цялото село и излизате по централната му улица – тя минава покрай църквата. След последните къщи продължавате все по този път до мост над реката. Минавате по моста, пътят става с трошено-каменна настилка. Продължавате още няколко метра по него до разклонение. Там трябва да оставите колата. Има достатъчно място.

Начало на маршрута до водопад Совата

За водопад Совата продължавате пеша по дясното разклонение на пътя. Той навлиза в гора и не след дълго преминава в горска пътека. До водопада се върви около 20 минути. Той си тече почти на самата пътека. Маршрутът е приятен и лек. На отиване плавно слиза леко надолу, на връщане се изкачва.

Координати на:

начало на пътеката: 43.2280469, 27.2812400;
водопад Совата: 43.2320043, 27.2916076.

Втори Неновски водопад

Този водопад е по-буен и шумен, тъй като пада на тясна струя от скален венец. Висок е около 6-7 метра. Намира се в източните покрайнини на Неново, близо до гробищата. Съвсем близо до него се стига с кола. Единствено щурмът към реката е леко екстремен.

Неновски водопад

Как да стигнете? Ако се връщате от водопад Совата, на влизане в селото трябва да свиете по първата тясна улица вляво. Продължавате с колата по нея, след няколко метра тя завива надясно. Там вече си е твърд черен път. Продължавате още малко до остър обратен завой наляво. Там някъде трябва да паркирате. Водопадът изтича от върха на завоя надолу в дерето. В период на гъста растителност той не се вижда от пътя.

Слизането до него е по кратка, но много стръмна пътека. Тя се отделя вляво от черния път няколко метра преди обратния завой, т.е. от завоя трябва да се върнете малко назад и да търсите пътеката. Ориентировъчни координати на началото на пътеката: 43.2244559, 27.2862469.

Ако сте истински ловец на водопади и сте посетили много, вероятно водопадите до село Неново ще ви удовлетворят. Според мен обаче, за много хора те ще са разочароващи. Аз лично бях доволна от разходката.

https://drumivdumi.com/selo-nenovo-vodopadi/

[Hatshepsut]

Да преживееш Тутракан: вкусна мамалига, рибарски бит и дунавски приключения

Като дете бях слушала от баща ми много за Тутракан. Какво точно не помня, че бях много малка, но бях с топло впечатление от градчето, без да бях стъпвала там. Години по-късно посетихме семейно Тутракан на връщане от морето. Задочните впечатления не само се материализираха. Утвърдиха се! Бях запленена от крайречния парк и невероятните гледки към Дунава. През май тази година имах щастливата възможност да посетя градчето отново и да го опозная в едно друго измерение. Срещнах се с хора, опитах местна храна, потопих се в тамошни традиции, впуснах се в приключение по Вечната река.

Приготвяне на мамалига в село Нова Черна

За всичко това и за най-интересните забележителности в Тутракан разказвам в редовете по-долу.

Мамалигата в село Нова Черна

Мамалигата в тутраканското село Нова Черна е типичен пример за храна, която разказва история. Не мамалигата сама по себе си и не село Нова Черна само по себе си. А мамалигата в Нова Черна. Ще ви разкажа защо комбинацията от тази гозба и това село е специална.

Мамалигата си иска непрекъснато бъркане

Мамалигата е румънско варено ястие от царевично брашно, подобно на родопския качамак и на италианската полента. Нова Черна е китно добруджанско село близо до Тутракан. И какво от това биха се запитали много хора. Ето какво.

От 1913 г. до 1940 г. цяла Добруджа е в пределите на Румъния. На 7 септември 1940 г. се подписва Крайовската спогодба, договор, подписан в град Крайова между Царство България и Кралство Румъния под влиянието на Великите сили. Според спогодбата Южна Добруджа е върната на България. Този договор се счита за един от върховете на българската дипломация по онова време. Това са сухите исторически факти. Зад тях обаче стоят много човешки съдби.

След подписването спогодбата румънската власт гони в рамките на 48 часа българското население от Северна Добруджа. На хората е било позволено да се преселят единствено с това, което са можели да носят. Така например хората от румънското село Черна, област Тулча, се преселват в село Турксмил, което преименуват на Нова Черна. Семействата пренесли не само скромната си покъщнина, но и своите традиции. Мамалигата е една от тях. В години на недоимък с това евтино и лесно за приготвяне ястие са се изхранвали и оцелявали много семейства. В наши дни мамалигата в тази част на Добруджа продължава да събира семейства около трапезата и да връща съкровени спомени.

Това е гъстата мамалига

Нашето майско посещение в района на Тутракан започна точно от село Нова Черна. Посрещането беше топло и незабравимо, сякаш бяхме най-близките хора. А те, домакините, бяха няколко жени, свързани с местното читалище „Васил Йорданов – 1942“. Не само ни посрещнаха, но и ни гостиха с вкусна мамалига. Сготвиха я пред нас. Два вида мамалига – гъста, която традиционно се хапва за обяд или вечеря и рядка, за закуска. Гъстата се реже с конец и се яде с кисело мляко, със сирене, с маджун или с пръжки от месо. Може да се консумира и потопена в прясно мляко. Приготви ни я баба Гинка.

Рядката мамалига

Рядката се поднася със заливка от червен пипер, олио и сирене. Направи я баба Иванка. По нейните думи, рядката мамалига се приготвяла в по-малобройни и по-заможни семейства, за деликатес.

Всяка есен село Нова Черна е домакин на Фестивала на мамалигата, който се провежда през първата събота на октомври. Тази есен (2023) се пада на 7 октомври. Мисията на фестивала е да съхрани и популяризира местния фолклор чрез песен, танц, слово и храна и да осъществи връзка между поколенията.

Мамалигата в Нова Черна е част от кулинарния тур „Вкусни истории в Крайдунавска Добруджа„, проект на читалище „Никола Й. Вапцаров – 1873“ в гр. Тутракан в партньорство с читалище „Васил Йорданов – 1942“, с. Нова Черна и Архитектурен комплекс „Рибарска махала“ към община Тутракан.

Рибарите и техните традиции, съхранени в рибарското селище в Тутракан

В края на XIX век, а и по-късно, Тутракан е бил най-големият дунавски риболовен център в страната. Около 30% от жителите му били рибари, които пък съставлявали около половината от риболовците в страната. Архитектурен резерват „Рибарската махала“, създаден в единственото в страната естествено обособено рибарско селище по поречието, не само пази, но и гордо показва тези традиции.

Рибарската махала в Тутракан

Селището възниква през втората половина на XIX век. 48 от сградите на настоящия комплекс са обявени за паметници на културата. Цялата махала има възрожденски облик.

В китния двор на една от старите възрожденски къщи в махалата

Втората спирка от тутраканското ни посещение беше именно в рибарската махала, разположена в североизточната част на града на брега на Дунава. Най-напред надзърнахме в една работилница за изработка на рибарски мрежи и разгледахме ръчно изработени сувенири, направени предимно от предмети от Дунава – миди, клони, пънчета.

В работилницата за рибарски мрежи

След това се запознахме с жените от АК „Рибарската махала“ и бабите от фолклорна група „Детелини“ към местното читалище „Н. Й. Вапцаров – 1873“, с които си поприказвахме, а после ни попяха. Опитахме и ароматно кайсиево сладко. Тутракан се слави и с вкусните си кайсии.

Бабите от фолклорна група „Детелини“, Тутракан

Накрая разгледахме етнографската експозиция, като имахме много интересна беседа. Експозицията се помещава в стара възрожденска къща. Там успяхме да се потопим в живота на рибарските семейства – от една страна рибарите, които през голяма част от годината били по вода, а от друга – съпругите им, които не само поддържали домашното огнище и отглеждали децата, но били принудени да се справят и с мъжката работа.

Рибарски бит, етнографската експозиция в Рибарската махала

В една от стаите на къщата има табло с рецепта на автентична тутраканска рибена чорба. Знаете ли кои са двете ѝ ключови съставки?

Риба, току-що уловена, малко преди зазоряване.
Дунавска вода от средата на реката, преварена най-малко три пъти.
Цялата рецепта може да прочетете намясто. Ако се чудите защо не ви се получава рибената чорба, то навярно не сте спазили част от рецептата.

Тутракан, Рибарската махала

С каяци от Тутракан до село Дунавец

Каяците започнаха да се превръщат в моя страст. Още при моето първо каяк приключение край Каварна си дадох сметка колко по-различна и вълнуваща е гледната точка близо до водата. Освен това, с каяка ти сам си си господар, от твоите ръце зависи накъде и колко бързо ще се движиш. Преди близо месец направихме повече от 13 километра с каяци по Дунава, обикаляйки остров Вардим. Вече разказах за това приключение. При гостуването ни в Тутракан пак изпробвахме каяци по реката. Усещането беше едновременно познато и ново. Познато, защото вече познавахме Вечната река от тази гледна точка. Различно, защото бяхме на ново място. Маршрутът беше различен. И отново се любувахме на хубави речни гледки.

С каяк по Дунава край Тутракан

Стартирахме от пристана до хотел Лодката в Тутракан и три часа по-късно акостирахме в района на село Дунавец. Без да бързаме. С наслаждаване на речните гледки и преживяването. Километрите, които изминахме с каяците бяха около 11. Този път аз лично не ги усетих, защото се спускахме по течението на реката. Дори нашият инструктор Крис казваше, че като цяло „течем по реката🙂 „.

Е, имаше доста моменти, в които гребахме ей така за спорта. Водите на Дунава бяха с високо ниво, черешови води. Много птици пресичаха маршрута ни. Минахме покрай северните брегове на остров Пожарево. Дърветата по брега бяха залети.

Голямата чешма в село Дунавец

„Закотвихме се“ на брега до село Дунавец. Направихме и кратка разходка в селцето. Видяхме нови и няколко стари къщи, вода пихме при стара чешма. Бъзовите храсти бяха тъкмо нацъфтели, само за бране.

Разходката с каяци по Дунава край Тутракан се състоя, благодарение на „Сдружение за развитие на туризма в региона на Тутракан„.

Още забележителности в Тутракан и наоколо
Крайдунавският парк

Много приятно място за разходка в града е крайречният парк с чудесни гледки. Могат да се видят и останки от крепостта Трансмариска.

Калимок-Бръшлян и пеликаните

Калимок-Бръшлян е влажна зона с международно значение за опазване на редица видове водолюбиви птици. Зоната заема площ от близо 6000 хектара в Тутраканската низина и е в границите на няколко дунавски села и острови. Блатото Калимок е част от зоната. Намира се близо до село Нова Черна. В края на 2020 г. в блатото е изградена специална дървена платформа за привличане и загнездване на къдроглави пеликани. Любопитното е, че върху платформата са поставени три макета на пеликани в реален размер с цел е да събудят интерес в пернатите и те максимално бързо да приемат платформата за свой дом. Две години и половина по-късно резултатът е налице. Към този момент там живее най-голямата колония къдроглав пеликан в България. Другите две традиционни вече места са Сребърна и остров Персин.

Калимок-Бръшлян и пеликаните

Ние имахме възможността да наблюдавахме пеликаните отдалеч през далекоглед. Чудесно беше, както винаги при наблюдение на птици.

Блатото Малък Преславец

Това също е влажна зона и защитена местност, приютила няколко вида птици. Познато е като „Царството на водните лилии“, защото там е разположена огромна колония от бели водни лилии. Край езерото са изградени приятни за разходка алеи с розови храсти и зони за отдих.

На брега на блатото Малък Преславец

По време на нашето посещение лилиите тъкмо бяха в началото на цъфтежа си. Множество птици – белобузи рибарки – кръстосваха блатото, друга част от тях бяха в гнездата си да мътят малките. Гнездата им бяха разположени върху листата на белите лилии. В далечната страна на езерото плуваха двойка бели лебеди. С бинокъл установихме, че това е семейство с 3 малки.

Блатото е разположено до едноименното село Малък Преславец на 30 км източно от Тутракан. До него се стига с кола.

За финал

В тази статия ви запознах с моите преживявания в района на Тутракан. Два пъти вече съм го посещавала, но и двата пъти го напускам с усещането, че съм се потопила изцяло в мястото, но в същото време не съм успяла да видя и преживея всичко там. Ще се върна пак!

https://drumivdumi.com/tutrakan/

[Hatshepsut]

Седемте рилски езера и Отовишки връх

Седемте рилски езера са вероятно едно от най-популярните места в България наред с Крушунските водопади. Ако не сте ги посещавали, със сигурност сте чували за тях. Аз съм била край езерата няколко пъти. Първият беше в един горещ августовски ден преди 10 години. Последното ни (за сега) посещение се състоя в края на октомври. Преди време по същото от годината време обиколихме Урдините езера, маршрутът за които минава през Долното и Рибното от Седемте. Почти не срещнахме хора тогава. Сега беше пълно с туристи – и българи, и чужденци.

Седемте рилски езера: в кадър – Долното, Рибното и Трилистника

В тази статия ще ви разкажа за Седемте рилски езера и маршрута до тях. Ще опиша в детайли как се стига до Отовишки връх и откъде може да се наблюдават всичките езера.

ВНИМАНИЕ: описанията и съветите по-долу се отнасят за лятно изминаване на маршрута (без снежна покривка).

Ето още няколко съвета, които да имате предвид.

♦ непременно се съобразете с прогнозата за времето;
♦ носете си вода и нещо за хапване;
♦ подгответе се за преход във високите части на Рила – осигурете си удобни спортни обувки, връхна дреха и непромокаемо яке (дъждобран);
♦ ако решите да включите в прехода и Отовишкия връх, тръгнете по-рано и се движете стегнато, за да ви стигне времето; хубаво е да имате предишен опит в планината.

Кои са Седемте рилски езера

Езерата са разположени стъпаловидно между 2095 метра и 2535 метра надморска височина и изброени от най-ниското към най-високото са както следва:

♦ Долното: най-ниско разположеното от групата;
♦ Рибното: най-плиткото;
♦ Трилистника: с най-неправилна форма, което може би най-трудно оправдава името си;
♦ Близнака: най-голямото по площ;
♦ Бъбрека: с най-голям обем;
♦ Окото: най-дълбокото от Седемте и най-дълбоко циркусно езеро в цяла България, дълбочина 37.5 м;
♦ Сълзата: най-малкото по площ и най-високо разположеното.

Седемте рилски езера в един кадър

Те са свързани помежду си (не всяко с всяко обаче) чрез малки поточета. Най-високите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в езеро Близнака, което от своя страна се оттича в Трилистника, а пък той – в Рибното езеро. След Трилистника и Рибното езеро, някъде до Долното езеро се оформя по-мощен поток, който дава началото на река Джерман. По-надолу по течението си реката прави голям обратен завой и недалеч от град Бобошево се влива в Струма.

Езеро Близнака и връх Харамията

Край езерата се издигат три панорамни върха: Харамията (2490 м) – над езерата Рибно и Близнака, Малък Кабул (2506 м) – над езеро Бъбрека, Отовишки връх (2696 м) – западно над Окото. Цялото било над езеро Окото, което дава чудесен изглед към целия циркус е познато като Отовишко било.

Как се стига до Седемте рилски езера

Най-лесно до езерата се стига с лифта от Паничище, курорт на около 10 км на югоизточно от град Сапарева баня, на около 90 км южно от София и на около 67 км от областния център Кюстендил. До Паничище се стига по стръмен и завойчест асфалтов път след Сапарева баня.

Край началната станция на лифта е обособен паркинг по протежение на шосето. Актуалните към този момент цени са 5 лв. паркинг за цял ден, 25 лв. двупосочен билет за лифта и 15 лв. за една посока. Работното време на лифта е от 9 до 16:30 часа. Повече информация за лифта вижте тук.

От началната станция до крайната при хижа Рилски езера лифтът ни придвижва за около 30 минути.

Пешеходните маршрути до Седемте рилски езера са няколко:

♦ от местността Зелени преслап през хижа Скакавица;
♦ от хижа Пионерска под трасето на лифта;
♦ от хижа Ловна;
♦ от хижа Вада, на около 10 км югозападно от Говедарци.

Накратко за маршрута към Седемте рилски езера

Тук ще ви запозная съвсем накратко с пътеката, обхождаща Седемте рилски езера. Тя е широка, добре обозначена и маркирана, по нея трудно може да се объркате.

Пешеходният маршрут до Седемте рилски езера започва от хижа Рилски езера (позната още като новата хижа). По мое наблюдение повечето туристи тръгват нагоре към платото и се насочват към езеро Бъбрека, след това стигат до Окото и Сълзата. После се връщат на Бъбрека и оттам по долната пътека обхождат останалите езера от циркуса – Близнака, Трилистника, Рибното с хижа Седемте езера (позната като старата хижа), след това Долното езеро и затварят кръга на хижа Рилски езера.

Ние два пъти сме ги обхождали изцяло и един път частично, но все сме се движили в обратна на гореописаната посока. Ще попитате защо? Смятам, че преходът близо до по-ниско разположените езера от групата е по-бавен и труден и затова е по-подходящо да се измине с по-свежи сили. На връщане, когато гоним лифта и краката натежават е по-леко и бързо да се движим по платото.

Тук ще опиша точно този вариант. Така езерата се обхождат по ред на номерата спрямо надморската им височина.

В началото на маршрута към Седемте рилски езера: поглед назад хъм хижа „Рилски езера“ (новата хижа)

Хващаме пътеката надолу в задната част на хижа Рилски езера. От пътеката поглеждаме към Долното езеро. Втората опорна точка е старата хижа и Рибното езеро. От него тръгваме по пътеката надясно и се изкачваме до езерата Трилистника и Близнака, а след това и до Бъбрека. От езеро Бъбрека вървим нагоре към езеро Окото и после до Сълзата. Обратният маршрут до езеро Бъбрека е същият като на отиване. От Бъбрека тръгваме по платото и се връщаме в изходна позиция при хижа Рилски езера.

Рибното езеро и хижа „Седемте езера“ (старата хижа)

Времето за изминаване на току-що описания маршрут е около 3-4 часа без почивките в зависимост от темпото. За повече подробности вижте етапи 1, 2, 3, 8 и 9 по-долу.

Особености на маршрута към Седемте рилски езера и Отовишки връх
Ето и подробности за маршрута до Седемте рилски езера и за изкачването на Отовишки връх. По-опитните туристи, които не са го изкачвали, вероятно биха се заинтригували. Ако нямате опит с изкачване на стръмни участъци или пък не сте си предвидили достатъчно време, по-добре да го пропуснете!

Маршрутът до Седемте рилски езера с изкачване на Отовишки връх може да се раздели най-общо на етапите по-долу. Срещу всеки етап съм дала и ориентировъчно време за изминаване, но непременно имайте предвид, че това е чисто време за ходене при стегнат ход и без почивки. Също така времето за ходене по даден маршрут е строго индивидуално.

Етапите:

♦ етап 1: хижа Рилски езера – хижа Седемте езера (50 минути);
♦ етап 2: хижа Седемте езера – езеро Бъбрека (50 минути);
♦ етап 3: езеро Бъбрека – езеро Окото (20 минути);
♦ етап 4: езеро Окото – подножие на Отовишки връх (30 минути);
♦ етап 5: подножие – Отовишки връх (30 минути);
♦ етап 6: Отовишки връх – Раздела (50 минути);
♦ етап 7: Раздела – езеро Сълзата (25 минути);
♦ етап 8: езеро Сълзата – езеро Бъбрека (20);
♦ етап 9: езеро Бъбрека – по платото до хижа Рилски езера (70 минути).

Общото време е около 5 часа и 45 минути, но пак подчертавам, че това е ориентировъчна цифра и включва само ходенето без почивки и мотаене.

Няма да описвам в големи подробности всеки от етапите, защото Седемте рилски езера са популярна дестинация в България и за тях е писано много. Маршрутът е много добре маркиран, а от известно време вече е под формата на алея, дори плочник в някои части…

Вижте кратко видео от най-интересните части от описвания маршрут.


The Seven Rila lakes and Otovishki peak / Седемте рилски езера и Отовишки връх

Етап 1: хижа Рилски езера – хижа Седемте езера

Тръгваме по пътеката надолу в задната част на новата хижа. В далечината напред се вижда старата хижа – целта в края на етапа. Следваме червена и жълта маркировка.

Долното езеро

В този етап, малко преди финала му, се любуваме на най-ниско разположеното езеро от Седемте езера – Долното езеро. За информация, долу на самия бряг на езерото има и друга пътека, но тази ни дава по-панорамен поглед. За да минете по долната пътека, трябва да се отклоните вляво малко след хижа Рилски езера. След Долното езеро – долната и горната пътеки се събират малко преди следващото Рибно езеро. На отсрещния бряг над езерото се издига скалистият и остър връх Харамията.

Рибното езеро

При първото ни посещение на рилските езера преди десет години в лятно време, Рибното езеро направо бъкаше от дребни рибки и напълно оправдаваше името си. При последното ни ходене в края на октомври не видях риба, но и времето, макар и топло за сезона, не беше лятно.

Някъде по интернет прочетох, че имената на Седемте рилски езера са уникални сами по себе си. Аз лично тази година посетих няколко езера с името Рибно – те бяха в Пирин под Поповото езеро, цяла езерна група, разказвах ви за тях преди 2-3 месеца. Освен това едно от Урдините езера също се нарича Рибно езеро. Югоизточно от Седемте рилски езера има още две Рибни езера – горно и долно, в които се оглежда връх Йосифица. Очевидно името „Рибно езеро“ не е уникално. За разлика от името, формата, околностите и красотата на всяко от изброените Рибни езера могат да се приемат за уникални. Както и да е, продължавам с маршрута.

Етап 2: хижа Седемте езера – езеро Бъбрека

Езеро Трилистника

Пътеката продължава надясно по брега на Рибното езеро. Следва кратко изкачване. Не след дълго стигаме до езеро Трилистника, а малко след него и до езеро Близнака. Последното от пръв поглед изглежда някак самотно и се чудиш за произхода на името му – след като има един близнак, трябва да има и втори… Е, вторият се вижда след още няколко стъпки. Всичко е точно!

Езеро Близнака, скалистият отсреща е Харамията

Връх Харамията се оглежда и в езерото Близнака, което се е сгушило в югозападното му подножие.

По маршрута: отляво се вижда езеро Близнака, напред в ниското се крие езеро Бъбрека

Малко преди следващото езеро от нашия маршрут – Бъбрека, вляво се вижда и водопад. Той е образуван от изтичането на още по-горното езеро Окото в Близнака. След Бъбрека има още един водопад, пак поради същата причина. През този етап се ръководим (освен по усет и по другите хора наоколо) от жълта и зелена маркировка, която при езеро Бъбрека се обогатява с червена марка.

Езеро Бъбрека

Етап 3: езеро Бъбрека – езеро Окото

Тук няма много за разказване. Пътеката, т.е. алеята, се изкачва към следващото рилско езеро, а гледките назад към езеро Бъбрека стават все по-красиви.

Поглед назад: Рибното езеро, Трилистника и Близнака

Разнообразие в пейзажа внася горният водопад, образуван от оттичането на Окото в Близнака.

Водопадчета от изтичането на Окото в Близнака

Точно пред водопада е изграден дървен мост, който улеснява не само пресичането на потока, но и наблюдението на водопада.

Етап 4: езеро Окото – подножие на Отовишки връх

Ако не изкачвате Отовишки връх, този и следващите 3 етапа ги пропускате и поемате от Окото наляво и нагоре по алеята към най-високо разположеното от Седемте рилски езера – езеро Сълзата. Разстоянието е кратко и няма да ви отнеме много. Над Сълзата се издига Езерният връх, който предлага прекрасна панорама към голяма част от циркуса и си струва да се качите на него. После тръгвате наобратно към Окото и Бъбрека, а накрая – обратно към лифта. Вижте етап 8.

Езеро Окото. Вдясно се издига Отовишкото било, напред е Езерният връх, а вдясно – Харамията

За Отовишки връх поемаме по пътеката вдясно по брега на Окото, която плавно се издига. Следваме синя маркировка. За около 20-25 минути стигаме до подножието на върха и до малък монумент в памет на Нестор Колев, млад човек загинал преди време при лавина.

В подножието на Отовишки връх

Тук е момента да припомня, че описанието на маршрута и съветите ми се отнасят за сезон без снежна покривка.

Малко след монумента пътеката завива рязко наляво и започваме директна атака на Отовишки връх. Участъкът до билото е кратък, но много стръмен. Взема се за около 20 минути.

Малко под връх Отовица

Следват финалните метри до върха, от билото надясно. Те не са толкова стръмни и задъхващи. Гледките от Отовишки връх са надалеч и във всички посоки.

Отовишки връх

На югозапад се открива гледка към язовир Карагьол, долу в ниското на северозапад се откроява Отовишкото езеро и връх Сейменски камък над него, погледът в източна посока попада на част от езеро Окото.

За информация, зад язовир Карагьол се намира язовир Калин, най-високо разположеният язовир в България. Той обаче не е видим от връх Отовица.

Гледки от върха – Отовишко езеро и връх Сейменски камък


Гледки от върха: язовир Карагьол

Етап 6: Отовишки връх – Раздела

Макар и без маркировка, този е най-лекият етап, тъй като се върви по билото (Отовишко било), а по него теренът е сравнително равен и пътеката е добре обособена.

Отовишкото било и част от езеро Сълзата. На хоризонта точно пред мен е връх Мальовица

Гледките са очарователни и надалеч. В по-голямата си част те са в южна посока към равното обширно Пазар дере и хижа Иван Вазов, закътана на завет в подножието на върховете.

Поглед към хижа Иван Вазов и Пазар дере

В разлатото Пазар дере събира води река Бистрица, която доста по-надолу, близо до дупнишкото село Бистрица образува красивия и силно надиплен Бистришки водопад.

Гледка от билото към пет от Седемте езера

Ако се приближи ръба на Отовишкото било се откриват невероятни гледки към Седемте рилски езера. Във втората половина от етапа гледките обхващат всички седем езера. Очарователно!

От ръба се вижда далеч на север. Виждат се планините Плана и Верила, на хоризонта се откроява Витоша, че даже и София вдясно зад нея.

Крайна точка на етапа е Раздела – висока седловина, разположена южно от Седемте рилски езера с надморска височина 2607 метра (според картата на https://map.bgmountains.org). Там се пресичат няколко туристически пътеки:

♦ на северозапад е немаркирания маршрут към Отовишки връх, т.е. етап 6 в обратна посока;
♦ на север е към езеро Сълзата и останалите от Седемте езера;
♦ на изток се върви по Зелени рид, като има разклонения към двете Чанакгьолски езера и Урдини езера;
♦ на юг се отправя през близкия връх Дамга към връх Мальовица;
♦ на запад е към хижа Иван Вазов.

На седловината има добри указателни табелки за маршрутите.

Етап 7: Раздела – езеро Сълзата

От Раздела се поема по пътеката на север и надолу към Сълзата, най-високото от Седемте рилски езера. След около 15-20 минути се стига до езерото. Малко над него се издига Езерният връх, който също ще ви предложи страхотни гледки, без много изпотяване.

Поглед от Езерния връх към Бъбрека и платото

Етап 8: езеро Сълзата – езеро Бъбрека

След Сълзата за няколко минути се стига до езеро Окото, а после и до Бъбрека. От Окото до Бъбрека е гореописания етап 3, но в обратна посока.

Езера Окото и Бъбрека

Етап 9: езеро Бъбрека – по платото до хижа Рилски езера

Това е последният етап от обиколката на Седемте рилски езера или първият, ако тръгнете да ги обхождате в обратната посока. Платото е сравнително равно и се върви леко. Вдясно и назад са гледките – виждат се Долното езеро, части от Близнака, връх Харамията над него и Отовишкото било назад.

Поглед от платото към Рибното езеро и хижа Седемте езера

В края на етапа се пада най-стръмната част, която в последните години от пътека е преоформена на каменни стъпала. Предполагам, че е за по-голямо удобство… Е, на мен не ми бяха никак удобни тези стъпала. Набиха ми се ходилата.

Поглед от платото към Долното езеро

Както и да е. До тук смятам, че покрих всички важни части от маршрута до Седемте рилски езера и Отовишки връх. Ако са ви харесали описанията, снимките и все още ви се чете, ще завърша с кратка версия на легендата за Седемте рилски езера.

Легендата

Някога отдавна на това място живеели мъж и жена великани, които много се обичали и живеели в красив уютен дом. За нещастие, зли сили завидели на тяхното щастие и започнали да сипят бури и мълнии. Великанът храбро бранел своите дом и любима, но уви! Един ден паднал покосен. А тя, жена му, разбита от мъка, не спирала да плаче. Толкова много сълзи леела, а те се стичали надолу по склоновете и в долчинките образували бистри езера с изумителна чистота.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Богородична стъпка, връх Големия Кайрак и водопад Казането – 3 места за приятна разходка край Стара Загора

Богородична стъпка е свято място и местност, близо до Стара Загора, чудесно за разходка. Ние го посетихме през един първи юли, влажен, горещ и тежък като усещане, но въпреки това останахме очаровани от мястото. Лично мен, то ме заплени с три неща:

свято и почитано място, облагородено и поддържано, с множество зони за отдих;
любопитен скален феномен и тайнствен саркофаг в близост;
до него се стига сравнително лесно, но все пак си има преход.

Местност Богородична стъпка

Освен него, посетихме по план и местност Казането, що-годе наблизо. Без план се запътихме, подтикнати по видяна табелка до параклиса на Богородичната стъпка към връх Големия Кайрак. Оказа се сравнително близо, а и видяхме хубави гледки от билото.

Пристигнахме в района по случай 3-то издание на Мидалидаре рокфест (Midalidare Rock In The Wine Valley 2023). Концертите, страхотни и запомнящи се, се провеждаха по вечерно време в село Могилово, където се намира винарната. През деня, в очакване на втората фестивална вечер, имахме достатъчно време за туризъм.

В редовете по-долу описвам местата, през които минахме. Те съставляват интересен маршрут за разходка до Стара Загора, който може да се измине в рамките на няколко часа.

Природен феномен Богородична стъпка

Богородична стъпка е местност до Старозагорските бани. Почитано е от вярващи. Считано е за силно енергийно. Използвано е от хората за светилище и извършване на религиозни обреди отпреди хиляди години. В сърцето на мястото е голяма скала с интересна ямка на нея, която има формата на човешко стъпало. Любопитен факт е, че „водата в стъпката нито се изпарява в жегите, нито замръзва в студовете“, думите са на човека, който се грижи за мястото.

Богородичната стъпка

В основата на скалата отляво се е оформил тесен процеп – провиралка. Вярва се, че преминаването през него носи здраве.

Провиралката

На метър от скалата е построен малък параклис, наречен „Рождество Богородично“. Като идвате към мястото, първо ще зърнете параклиса. Богородичната стъпка се пада зад параклиса.

Съвсем близо до параклиса може да се види античен саркофаг, за който не се знае много. Има си табелка към него.

Античен саркофаг в местността Богородична стъпка

Изключително приятно е мястото, с прекрасна природа, много добре облагородено и поддържано, някак успокояващо. Не ми се тръгваше от там.

Ще се повторя, но времето по време на нашето посещение беше страшно влажно и горещо. Жегата не се траеше. Все пак искам да отбележа, че по път към Богородична стъпка и в местността имаше обособени зони за отдих на сенчести и прохладни места. Явно хората от поддръжката ги бяха помислили тези неща.

Легендата за Богородична стъпка

Според нея, по времето на древния Рим отпреди Християнството, римски воини измъчвали ревностен християнин. Той дълго време понасял мъченията, като не спирал да се моли. Трогната от вярата на мъченика, света Богородица се спуснала с младенеца и спасила човека, а там, където стъпила върху скалата, се появила вдлъбнатина като човешка стъпка. В нея започнала да извира вода, чиста като сълзите на Дева Мария.

Богородична стъпка: много добре облагородено и поддържано място

Как се стига до Богородична стъпка?

Природния феномен Богородична стъпка се намира на около километър северно от Старозагорските минерални бани. По път от Стара Загора към баните и в самия курорт има множество кафяви указателни табели. За да стигнете до началната точна на пешеходния маршрут, следвайки табелките, завивате в северна посока край комплекс Щастливците и карате още около 300 места до плавен ляв завой на пътя. От завоя надясно се отделя черен път. Там е поставена табелка, указваща, че Богородична стъпка се намира на 900 метра от това място.

Край завоя има удобни за паркиране места. Черният път тръгва през голяма поляна и плавно се изкачва нагоре.

Ние стигнахме за около половин час до Богородичната стъпка. По път, долу-горе на половината от маршрута, направихме кратка почивка под дебелата сянка на голям дъб с пейки под гъстата му корона. В тази луда жега глътката въздух в прохладата край дървото беше зареждаща.

Някои хора продължават с леки коли нагоре по черния път. Като цяло той е стабилен и без големи неравности, но все пак аз ви препоръчвам да оставите колите и да отидете пеша.

Параклис „Рождество Богородично“

Фолклорен събор Богородична стъпка

Интересно ежегодно събитие, което се провежда в Старозагорските минерални бани е Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“. Неговите цели са:

Съхраняване на българските народни традиции и обичаи – извор на непреходната сила на българския корен и дух, носещи посланията на националната ни култура.
Популяризиране на природния феномен „Богородична стъпка“ и богатото културно-историческо наследство в района на Старозагорските бани.

Тази година фестивалът ще се проведе на 26 и 27 август като това ще бъде 17-то му издание.

Връх Големия Кайрак

За Големия Кайрак разбрахме пътьом от табелка. Не се и замислихме. Хукнахме нагоре по стръмния баир, въпреки невероятната жега.

Връх Големия Кайрак (636 м) е един от високите планински върхове край Стара Загора. Той е част от Сърнена Средна гора и не, не беше в плановете ни за тази разходка. Просто стигнахме до феномена Богородична стъпка и близо до него нагоре по пътеката видяхме туристическа табелка-стрелка към Големия Кайрак. Не знаехме какво е това. Част от табелката беше изтрита. Потърсих в интернет, но не намерих читава информация. Както и да е. Бяхме любопитни. Имахме време. Поехме нагоре по пътеката. Тя се оказа камениста и стръмна. За около 20 минути се изкачихме до билото. Гледките назад бяха много красиви – в ниското сред няколко заоблени хълма се беше сгушило село Сулица, следваха още няколко възвишения от Сърнена Средна гора, след тях се беше удобно ширнала Тракийската низина, а на хоризонта се виждаше дългата верига на Родопите.

Пътеката беше маркирана със стара жълта маркировка и по-нова под формата на зелени точки. Покрай билото бяха изградени каменни пирамидки, указващи маршрута.

Гледки от билото над Богородична стъпка

За още около 15 минути се стига до връх Големия Кайрак, като се върви все по билото. От върха се откриват още невероятни гледки.

По пътеката към връх Големия кайрак

Човекът, поддържащ Богородична стъпка ни каза, че от билото над скалния феномен картините по залез са удивителни. Нашето посещение там се състоя в най-голямата жега по пладне. Успяхме да видим гледките от билото, живописни и надалеч. За жалост, залезът беше твърде далеч във времето, пък и ни чакаше втората рок вечер феста. Нямаше как да останем за него. Но и това, което видяхме като гледки и усещане, беше запомнящо се.

Чуден цветен килим

Още нещо, за мен думата „кайрак“ беше непозната и тъй като вече бях на мястото ми се искаше да разбера значението ѝ. Намерих я в един речник по интернет на Николай Киров, математик и университетски преподавател по програмиране. От този речник прочетох, че:

Кайрак тур. – каменист рът с трева и дребни храсти.

Наистина, пътеката нагоре над Богородична стъпка и билото са точно такива. Подобна турска дума, която знам отпреди е „кая“ – камък. Явно „кайрак“ е производна.

Водопад Казането в местност Казането

Водопад Казането се намира в едноименната местност между Старозагорските бани и село Казанка. Водопадът се захранва от река Казанка. Непосредствено след водопада реката е издялала интересни дупки в скалите, приличащи на казани. Това са т.нар. абразивни кладенци – големи дупки в камъка, образувани от течаща вода. В България има няколко подобни природни феномена – единият е Шейтан дере, Дяволският каньон, образуван от река Арда. Пада се малко след язовирната стена на язовир Студен кладенец. Друго такова място са абразивните кладенци на река Ботуня.

Водопад Казането

Как се стига до водопада в местността Казането?

Местността се намира на 2.5 километра югоизточно от село Казанка. Ако идвате от Старозагорски бани, поемате в западна посока към село Казанка и на около 4.5 км след баните се оглеждайте за кафява табела, указваща, че Казането е вляво от шосето. Малко след табелата вляво от шосето има голямо уширение, удобно за паркинг.

Координати на паркинга: 42.456327, 25.444428.

Водопад Казането отблизо

След паркинга се отделя пътека към реката. Тръгваме по нея и след 2-3 минути ходене вече сме при реката и виждаме горната част на водопада. Преди водата да падне, тя се завърта интересно в горния казан. С няколко крачки по камъните слизаме до самата река и поглеждаме към целия водопад. Той не е много висок, може би около 2 метра, но е живописен и пада интересно.

Местност Казането

Под водопада река Казанка е образувала няколко казана, преливащи един в друг. Всички те, поне според моето око, имаха формата на сърце. Особено правилна форма има едно по-малко, леко встрани от главния поток.


В заключение, в тази статия ви запознах с три забележителности до Стара Загора, идеални за еднодневна разходка. Ако решите да тръгнете към тях, съветвам ви това да не е в жегите. Като най-подходящ сезон препоръчвам пролет или есен.

https://drumivdumi.com/bogorodichna-stypka-kazaneto/

[Hatshepsut]

Екопътека от Овеч до Шашкъните: късчета история, панорамни гледки и приятна разходка

От Овеч до Шашкъните е интересен маршрут, който свързва една от туристическите емблеми на Провадия – крепостта Овеч – със скалния манастир Шашкъните, един от многото в района. Пътеката се движи недалеч от ръба на Добринското плато, което заедно с Провадийското ограждат от двете страни градчето.

Скален манастир Шашкъните над Провадия

С какво е интересно мястото

За крепост Овеч вече съм ви разказвала. Тя е построена на високо каменно плато източно от града, познато под името Калето. Тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите. И двете плата са част от Добринското плато. Калето и Табиите са свързани чрез 160 метров мост.

Приема се, че скален манастир Шашкъните е действал в периода ХІІ–ХІV век. Състои се от няколко килии разположени индивидуално и на групи на височина около 30 м.

Освен че е пропит с история, районът изобилства от животински и растителни видове. В района гнезди двойка египетски лешояди. По тази причина египетският лешояд се в превърнал в емблема на Провадия.

Как се стига до началото на маршрута

Отправна точка е крепостта Овеч. За нея са поставени добри указателни табелки в града. Край западната порта на крепостта има малък паркинг и билетна каса. Билетът за посещение е 4 лв. (за учащи и пенсионери – 2 лв.).

За информация, към крепостта има и подход от изток.

Екопътека „Овеч“

Особености на маршрута

Минава се под каменна арка, указваща началото на екопътека „Овеч“. Върви се плавно нагоре по изградена и добре поддържана алея. След десетина минути се стига до висока метална вита стълба със 111 стъпала, която води към крепостта. Вдясно от нея е оригиналният вход към твърдината.

На платото има много какво да се види. Може да прекарате доста време там. Като разгледате всичко, което ви е интересно, може да се отправите към северната порта и да минете по впечатляващия дървен мост. От там вече Шашкъните се виждат и най-вече металният мост пред скалния манастир.

Мостът между Калето и Табиите

Пътеката след крепостта продължава по платото. Гледките към Провадия – също. На места са поставени стрелки, но и без тях ориентацията е лесна. От края на дървения мост до скалния манастир Шашкъните се върви около 40 минути. Общо целият маршрут може да се вземе за около 60-70 минути пеша чисто ходене. Към това време обаче трябва да прибавите и поне половин час време за разглеждане на останките от крепостта.

Мостът към скален манастир Шашкъните

До входа на скалния манастир води стар, но много стабилен метален мост.

По моста към Шашкъните

Маршрутът е лек и приятен. Подходящ е за хора от всякакви възрасти. Не ви съветвам обаче да сте там в големи жеги. Също така трябва да се внимава, ако влизате в скалния манастир по-навътре, тъй като там няма предпазен парапет.

В една от килиите на скалния манастир Шашкъните

От скалния манастир Шашкъните може да продължите още около 600 метра по пътеката по платото до скалното светилище Шашкъните.

Добринското плато над Провадия. Гледката е в близост до скалния манастир и е в посока към скалното светилище

Ще го познаете по изсечените скални форми на ръба на скалите. Като време за изминаване от крепост Овеч до скалното светилище отнема около час и половина. Обратният път се изминава за същото време. Предвидете си и достатъчно време за разглеждане и почивка!

Скално светилище Шашкъните

Друг интересен скален манастир в района е „Свети Георги“ до близкото село Петров дол.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Берковица: забележителности, маршрути и малко селски туризъм

През втората половина на май прекарахме два дни в Берковица и наоколо, градче, прегърнато от планината. Посетихме няколко интересни места, опитахме местно прясно козе сирене, направихме и чуден преход до близките водопади. Бях минавала и преди през града, но все не ми оставаше време да го разгледам, макар че Хайдушките водопади и къщата на Вазов отлежаваха отдавна в списъка ми с места за посещение.

Берковица

Град Берковица се намира на 89 километра северно от София, които се изминават с кола за около час и 40 минути, като се минава през прохода Петрохан. Градчето е разположено на 24 км от областния център Монтана. През Берковица минава и ЖП линия, но няма директен влак от София. Може обаче да се пътува с автобус.

Забележителности в Берковица

Часовникова кула – една от най-старите в България

Тя се намира в центъра на града и е емблема на Берковица. Строена е от местни майстори в периода 1762-1764. Висока е над 21 метра и е с действащ часовников механизъм.

Часовниковата кула в Берковица

Къща-музей Иван Вазов

Недалеч от централния площад в Берковица се намира къщата, в която е живял Иван Вазов в периода 1879-1880, когато е бил председател на местния Окръжен съд. Къщата е с възрожденска архитектура. Съвсем разбираемо, най-интересната част от нея е стаята, в която е живял народният поет. В останалите помещения са изложени различни материали, свързани с Вазов, предимно от берковския му период. Интересно ми беше да видя в една от стаите негов портрет от младите му години.

Къща-музей Иван Вазов, Берковица

Отдавна исках да посетя къщата, защото много почитам Вазов и се интересувам от неща и места, свързани с живота му.

За съжаление, не мога да ви покажа снимки от вътрешността на къщата, защото снимането с телефон там струва 5 лв., а с фотоапарат – 10 лв. Билетът за вход (без снимки) е 6 лв. и включва посещение на Етнографския музей, който се помещава в съседната къща.

Ще си позволя да дам един добронамерен съвет към управата на музея – това ограничение за снимане с телефон е повече от смешно и съм сигурна, че едва ли пълни бюджета. Тъкмо обратното, ако позволите снимки без заплащане, много хора, посещаващи музея, биха ги качвали в социалните мрежи и така бихте получавали безплатна реклама и съответно повече посетители.

Етнографски музей

В него е представена етнографска експозиция. В двора на музея може да се видят множество оброчни кръстове.

Етнографски музей, Берковица

Лесопарк Калето

Лесопарк Калето е разположен на близкия до Вазовата къща хълм. Във високата част на хълма могат да се видят останки от крепост, откъдето и името на лесопарка. От там се открива и великолепна панорама към Берковица и околностите. Крепостта е късноантична и средновековна. До нея се стига с кола по асфалтов път, доста тесен в последната си част.

Берковско кале

Как да стигнете до Калето в Берковица? От Къщата-музей „Иван Вазов“ поемате по улица Берковска река (това е главната улица отстрани на къщата в посока, противоположна на центъра. Няколко метра след къщата трябва да завиете наляво по моста над реката и после пак наляво и продължавате около 700 метра нагоре по тази улица, а после трябва да завиете по отбивката вдясно. На тази отбивка и на моста има табелки за Калето.

Берковското кале и красивата панорама

В редовете по-долу ще ви запозная с интересни места близо до Берковица.

Хайдушките водопади

Хайдушките водопади са чудесно място за приятна и сравнително лека разходка, подходяща за хора от всички възрасти. Пътеката се движи край Голяма река, която образува по течението си множество прагове и водоскоци. Най-атрактивни са двата водопада в края на маршрута. Там няколко по-малки реки се сливат и образуват Голяма река.

Отправна точка за маршрута са западните покрайнини на Берковица. Пътеката се движи изцяло по протежение на Голяма река, десен приток на Берковската река. Маршрутът е лек и приятен. Дълъг е около 5 километра в посока. До Хайдушките водопади се стига за около час и половина.

Хайдушки водопади, Берковица

Изкачване на връх Ком

Ком сме го изкачвали преди години, но няма как да пиша за Берковица и да не го спомена. Той си е също емблема за района. В допълнение, моето първо посещение или по-точно минаване през града беше точно при прехода до върха.

На билото: гледка към връх Ком

Връх Ком е първенец на Берковския Балкан. Висок е 2016 метра. Маршрутът към него не е труден и е сравнително кратък като за планински първенец – отнема около 2 часа в посока. Може да се планира за кратки есенни или зимни дни с нелошо време. Ходенето и престоят на върха са съпроводени от красиви панорамни гледки.

Отправна точка за изкачването на връх Ком е новата хижа Ком, до която се стига с кола.

Клисурски манастир

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ e paзпoлoжeн нa изĸлючитeлнo живoпиcнo мяcтo – пoднoжиeтo нa вpъx Toдopини ĸyĸли в Зaпaднa Cтapa плaнинa. Намира се на 10 километра югоизточно от Берковица, на отбивка по пътя към Вършец. Манастирът е основан по времето на Второто българско царство. След това е бил многократно опустошаван и съграждан отново. В близък до сегашния си възрожденски облик манастирът е обновен през 1869г. Любопитен факт е, че светата обител има статут на отделно селище.

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“

Интересно място на 5 минути пеша от манастира в посока планината е аязмото с живата вода, която се смята за лековита.

https://drumivdumi.com/berkovitsa/

[Hatshepsut]

До село Раювци в Еленския Балкан

За село Раювци и кромлеха там знаех от публикации във ФБ. Пак от ФБ знаех, че кромлехът е новоизграден и няма нищо автентично в него. Все пак хора с местни корени ми препоръчаха селото като приятно за разходка. В една слънчева, но хладна и ветровита неделя след средата на септември тръгнахме на разтоварваща разходка в село Раювци. Получи се добре.

Село Раювци в Еленския Балкан: Раювските камъни

Къде се намира

Село Раювци се намира на 16 км западно от град Елена и на 29 км югоизточно от областния център Велико Търново. За да стигнете в селото, от главния път Велико Търново – Елена трябва да се отбиете към село Средни колиби и малко след това е село Раювци. Забележителностите се намират на края на селото, на хълм с прекрасна гледка към язовир Йовковци.

Гледки пътьом

Пътувала съм доста в Еленския Балкан и картините по път са красиви и интересни – често се сменят поля и обли хълмове, но имайте предвид, че се кара бавно поради многото завои и лошия на доста места асфалт.

Добре дошли в село Раювци!

Какво може да се види

Село Раювци се оказа приятно място за разходка, особено за хора без много време или с малки деца. Подходящо е също и за соло туристи. Какво предлага селото за туристите? Един хълм на брега на язовир Йовковци в покрайнините е облагороден, като са изградени малък параклис, кромлех, масивен паметник на хайдутина Вълчан войвода и места за отдих – беседки и пейки. Чисто и спретнато място с живописна гледка към сините води язовира, който беше с доста ниско ниво по време на нашето посещение.

На брега на язовир Йовковци

Паметникът на Вълчан войвода е масивен и впечатляващ с детайлите си – висок, целият бял, но богатствата на хайдутина се открояват в златисто, снабден е с табели, от които може да се прочете информация за войводата и някои мъдрости.

Паметникът на Вълчан войвода

Кромлехът в близост, наричан още „Раювските камъни“, изобилства с още повече мъдри мисли. Ако случайно човек се намира в труден момент, със сигурност ще намери утеха в някоя от тези мъдрости.

Раювските камъни, изписани с мъдри мисли

Често тези камъни се споменават като „Българският Стоунхендж“, което не е много удачно според мен. Стоунхендж е световно известен кромлех – прастаро мегалитно съоръжение с култово предназначение. По нашите земи имаме няколко автентични кромлеха, като най-запазен е този до село Долни Главанак в Източните Родопи.

Параклис „Св. Петка Търновска“, с. Раювци

До кромлеха е построен малък каменен параклис с патрон „Света Петка Търновска“. До параклиса на изправена скала е поставен надпис, според който мястото е с положителна и чудодейна сила. И наистина, спокойствие някакво лъхаше там на хълма, дали от простора, дали от нещо друго – не знам.

В централната част на селото

Завършихме разходката с хапване в Раювски хан, където опитахме много вкусен домашен суджук на гребен. До комплекса може да се посети още един параклис.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

От хижа Семково до Сухото езеро: под иглолистните сенки на Югозападна Рила

Сухото езеро е едно от многото живописни езера в Рила. То е заобиколено от високи била и не пресъхва, въпреки името си. Разположено е на 2045 метра надморска височина в циркуса под Средния връх, висок 2532 метра. Площта му е около 22 декара. За сравнение, по-популярното Рибно езеро от групата на Седемте Рилски езера е с площ 23 декара.

Сухото езеро в Рила

В следващите редове ще ви разкажа за маршрута до Сухото езеро, който започва от хижа Семково и като цяло е сенчест. Изминахме го през първата събота на август. Денят беше горещ и задушен, но там се разхладихме. В раздела с описанието на пътеката ще намерите и GPS трак. Завършвам статията с нещо забавно.

Семково е планински курорт и местност в Ковачкия дял на Югозападна Рила, разположен на 1600 метра надморска височина на около 15 километра северно от град Белица, област Благоевград. По път към Семково видяхме много красив и мощен водопад. По-долу ще споделя повече.

Едно пояснение: аз лично знам за 3 езера в Рила, които се зоват Сухото езеро. Тук става въпрос за Сухото езеро до Семково. Другите две са до хижа Мусала и до Кирилова поляна.

Как се стига до хижа Семково, начална точка от маршрута

Отправна точка за маршрута към Сухото езеро е хижа Семково до курорта Семково. До него се стига по асфалтов планински път от град Белица, а след курорта до хижата – по черен път, по-голямата част от който е с трошенокаменна настилка.

Разстоянието от Белица до курорта е около 15 километра, а от курорта до хижата – около 2,5 км. Шосето след Белица е новоасфалтирано донякъде. След свежия асфалт се кара по завойчест път с дупки на места, но все пак е добре проходим за лека кола.

Пътьом в пролома на река Белишка

Когато ние бяхме там, пътят до курорта и нагоре беше в ремонт – разширяваха го и разчистваха край него. Вероятно има план за асфалтиране.

Пътят с трошенокаменна настилка от курорта до хижата беше приличен в по-голямата си част. Ние стигнахме на около 600 метра преди хижата с лека кола. Натам продължихме пеша.

Хижа Семково се намира на 30 километра северно от разложкото село Баня. Така че, ако сте отседнали в селото, в Банско, в Разлог и наоколо, преходът до Сухото езеро е добра идея за разходка.

Водопад Казаните до Белица

Водопад Казаните е каскада от няколко водопада на река Белишка, сипещи води в красивия ѝ рилски пролом. Най-високият от тях пада от височина 3.5 метра. Водопадът може да се наблюдава от обособена пътна отбивка с погледна площадка на около 7 километра след Белица. Мястото е обозначено с жълта указателна табелка-стрелка.

Приблизителни координати: 42.007469, 23.522123.

Водопад Казаните до град Белица

Преди доста години посетихме един друг водопад с името Казаните. Той се намира в Средна гора до село Чавдар.

Хижа Семково

Хижа Семково е построена сред гора. Разположена е на 1750 метра надморска височина. Пред нея се шири красиво езеро с малко островче в средата.

Хижа Семково

На брега, срещуположен на хижата е обозначено място за къмпингуване – къмпинг Семково. По времето на нашето посещение къмпингът беше празен, но ясно личаха следи от пещи и огньове.

Езерото до хижа Семково

Хижата е с капацитет за настаняване 55 легла в стаи с по 2, 3, 4, 6 и повече легла. Към хижата действа и ресторант с вкусна храна и любезни домакини.

Езерото до хижа Семково и малкото островче

Хижата е отправна точка за маршрутите към редица Рилски езера – Сухото езеро, Вапски езера, Скалишки езера, Чернополянски езера.

Списък с множество маршрути от курорта Семково ще намерите на сайта на комплекса.

Езерото до хижа Семково, тя леко белее зад високите борове

Особености на маршрута от хижа Семково до Сухото езеро

Маршрутът е обозначен и маркиран (жълта и зелена марка, табелки), макар на места маркировката да не е толкова добре отличима. Ние го изминахме на отиване за час и 40 минути с две почивки от по 7-8 минути, а се върнахме за час и половина. В края на този раздел ще намерите подробни технически параметри и GPS трак.

Тръгва се по черния път зад хижа Семково, има табелка за Сухото езеро. Не след дълго се минава покрай чешма. Малко след нея вляво от пътя се виждат две информационни табла на Национален парк Рила. След тях по пътя тече бистър поток, а веднага след него маршрутът за Сухото езеро завива наляво. Там също има табелка за Сухото езеро. На нея е обозначено време за достигане на целта 2 часа.

Завоят наляво към Сухото езеро, веднага след потока

Принципно такива табелки са много полезни като указание и информация какво ни очаква. Благодарна съм на хората, които ги поддържат. За съжаление, като цяло няма такива по повечето от маркираните планински маршрути.

След потока и завоя наляво започва най-стръмната част от маршрута. Върви се в гората по един улей или леко встрани от него. Правиш няколко крачки и поспираш, за да поемеш дъх. В един момент наклонът намалява градуса и пътеката вече не е в улея, мека е, чисто горска. В този етап трябва да се внимава за завой наляво. Има син надпис на едно дърво срещу завоя на пътеката и табелка-стрелка на друго, което се пада малко след разклонението вляво.

Продължаваме в гората още малко и излизаме на почти голо място с трева, клек и малинак. Там пътеката се разклонява – десният лъч е към Лопатица (близък връх, 1924 м.), а по левия сме ние към Сухото езеро. Още малко нагоре и стигаме до още една табелка, указваща, че до езерото остава половин час. Добро място за кратка почивка преди финалния щурм.

Още малко остава до Сухото езеро

Оттам започва леко спускане, после леко качване по тясна пътека в гората, на места препречена с паднали дървета. Повечето от тях са паднали отдавна и туристите с течение на времето са прокарали заобикалящи ги пътеки. Е, не за всички трупи. Под някои трябва да приклекне човек, за да премине, а други трябва да се прескочат, но нищо особено от гледна точка на трудност.

Във финалния етап към езерото

В един момент се слиза съвсем ниско и пътеката за разклонява – направо и надясно. Важно е да се знае, че там трябва да поемем надясно. Табелка няма, но долу на терена има малка каменна пирамида в началото на разклонението надясно. Тя е ниска и не бие на очи. Оглеждайте се!

Ако продължите по пътеката направо, ще изминете няколко метра след клека и ще стигнете до обрасло и труднопроходимо място. Ние точно това направихме и се върнахме до разклона, за да поемем по правилната пътека.

Пътеката в клека малко преди езерото

След отклонението надясно, продължаваме по добре обособена пътека през клека. На два пъти се пресича малък поток, изтичащ от Сухото езеро. И на двете места бродът от камъни по реката е добър и не е проблем да се премине. Тук вече човек се чуди това езеро има ли го, няма ли го, пътеката доскучава и става твърде еднообразна, но най-накрая преходът приключва на брега на Сухото езеро.

На брега на Сухото езеро в Югозападна Рила

Сухото езеро е живописно, с бистри води и много рибки. Има пътеки наляво-надясно по брега. Заобиколено е с високи и стръмни брегове. На брега му лъха особено спокойствие, благодат не само за очите, но и за душата. Чудесно място за отмора!

Кратка техническа информация за маршрута от хижа Семково до Сухото езеро.

Начало   42.052612, 23.534538
Сухото езеро   42.072165, 23.556640
Разстояние   4.03 км
Денивелация   + (545 м.), – (261 м.)
Времетраене   час и 40 минути

Сухото езеро в циркуса под Средния връх

Финални думи

Изминахме маршрута от хижа Семково до Сухото езеро без предварителна подготовка. Бяхме там в района и се чудехме накъде да поемем, за да си разнообразим, пък и да видим отново високите части на планината. Първоначално мислехме да направим маршрута до Вапските езера, но след кратко проучване установихме, че нямаме много време за тях – по три часа в посока, а бяхме на хижата малко след пладне.

Аз бях прочела, че се навъртат доста мечки в района и бях леко разколебана дали да тръгнем накъдето и да е. Но едно, че не бях сама, а и второ – в този почивен ден си имаше хора горе.

Все пак, макар да бях чела много и неведнъж за срещите с мечка и сигурността, реших да питам хижаря на хижа Семково, кое е най-важното нещо, което трябва да се направи за безопасност при наличие на мечки, което да имаме предвид. Той пое дълбоко въздух, шумно издиша и отсече:

– Най-важното нещо, което трябва да се направи, е да не срещаш мечка🙂 .

И допълни :

– Вдигайте шум, говорете, тропайте, псувайте. Въобще дайте знак за присъствието си. Мечките също нямат желание за близка среща с хората.

Това съм го чувала и друг път, но все пак…

Получи ни се прекрасна разходка. За щастие, мечки не срещнахме.

https://drumivdumi.com/ot-hizha-semkovo-do-suhoto-ezero-v-rila/

[Hatshepsut]

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Къде се намира древният римски кладенец „Провъртеника”

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Къде се намира древният римски кладенец „Провъртеника”

Той крие скални чудеса, тайнствени пещери и древни поселища от зората на човечеството
Някъде сред безкрайните полета на Дунавската равнина земята като че ли е пропаднала надолу. От птичи поглед се вижда цялата прелест на живописния каньон, изваян от водите на река Чернелка. Скални чудеса, тайнствени пещери и древни поселища от зората на човечеството – природно и историческо богатство само на 12 километра от Плевен.

7-километровият каньон започва от Горталово. От селото под величествения скален венец може да се тръгне покрай гъсто надиплените речни меандри. Вратата към този оазис е внушителен, разсечен на две, скален масив. Вярва се, че именно там митичният герой Крали Марко е посрещнал османския главорез Муса Кеседжия. Битката продължила 3 дни и 3 нощи. Легендата гласи, че Муса Кесаджия избягал, а Крали Марко така се ядосал, че разсякъл със сабята си канарата на две части.

Пътят е широк, равен и се вие от двете страни на реката. Встрани от него има по-малки пътеки, прорязващи гъстата растителност. Малко след Разцепения от Крали Марко камък една такава води до пещерата „Царева дупка”. Разказват, че е изградена по този начин по нареждане на цар Иван Шишман, за да се използва като убежище и наблюдателница в борбата срещу турците за Кайлъшката крепост. „Царева дупка” се вижда отдолу. Плитка пещера на около 10 метра високо в скалата. Изкачването дотам обаче е по възможностите само на алпинисти.

В най-тясната си част каньонът е широк около 50-60 метра, но по течението на реката се разлива в по-широки пространства, обагрени в цветовете на сезона. Пътеката минава покрай останки от римско поселище, а след това и покрай масивен варовиков колос, дълбоко подкопан в основата.

Древният кладенец „Провъртеника” е една от най-любопитните забележителности по маршрута. И ако обикновено очакваме един кладенец да е изкопан надолу в земните недра, в този случай гледаме нагоре. За да видим този кладенец, трябва да се проврем под скала. Висок е около 15 метра. Отгоре обитателите на крепостта „Римско градище” всъщност са взимали вода от реката.

Разходката по каньона между селата Горталово и Къртожабене отнема около 2 часа в едната посока. Пътеката е свързана и с по-дълъг туристически маршрут, който се изкачва по скалите над реката и поема на североизток чак до бреговете на двата микроязовира „Мъртвата долина” и Панорама „Плевенска Епопея” в областния град.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

„Дотам и обратно”: Златна есенна идилия на покрива на Осогово

„Дотам и обратно”: Златна есенна идилия на покрива на Осогово

Разходка из красотите на планината с Ники Василковски
Това е едно от онези места у нас, където можем да седнем буквално на покрива на Балканите и при подходящо време да разгледаме грубо казано половината полуостров. Извисяващ се на над 2000 метра сред облаците, точно на югозападната ни граница, връх Руен в Осоговската планина е гостоприемен и сравнително добре опитомен, както от българска, така и от северномакедонска страна.

Хисарлъка. Забележителна крепост, запазила историята на Първата и Втората Българска държава. Няма как да я пропуснем, тъй като поддържаният парк в полите на Осогово е гордостта на град Кюстендил. Още повече, най-популярният подстъп към първенеца на планината е именно покрай стените на крепостта.

Малко по-нагоре, край близкото село Богослов, е скрита друга любопитна забележителност, уникална за района и за страната. В местността Ючбунар, преди повече от век, местният лесовъд Йордан Митрев е засадил група гигантски секвои. Три от тях, в центъра на приказната горичка, са особено атрактивни. Дърветата са вплели корени като братя, а обиколките им са по няколко метра.

Трите дървета са наистина като великани и се отличават доста добре сред останалите. Височината им е около 30-40 метра. Екипът на NOVA го провери и с висотомера на дрона.

Пътеката към покрива на Осоговската планина тръгва в близост до едноименния скикурорт. Ходенето нагоре е лесно, но продължително. В късите есенни дни е препоръчително човек да тръгне по-навреме, за да се върне по светло след 4-часовия преход в едната посока.

Бавно напредваме към седловината между върховете Човека и Кулиците. Горичките стават все по-редки, а пред нас се очертава внушителна поредица двухилядници с оголени била.

Екипът на NOVA видя малко "слонче". Нарича се “Превала” и е важен ориентир. Намира се на 1850 метра надморска височина и е горе долу по средата на нашия преход.

От бившата гранична застава към безкрая от възвишения на Югозапад криволичи истинска планинска магистрала - добре утъпкан коларски път, по който често обикалят джиповете на граничарите. През октомври пейзажът наоколо е главозамайващ шедьовър в най-меките цветове на златната есен.

Вървим покрай дълга поредица заоблени била, сред които най-острото е на връх Шапка. Летният маршрут се движи странично покрай тях, без особен наклон. Има и зимен вариант, за който трябва да се следва коловата маркировка.

Около 2 часа след заслон “Превала” се озоваваме при бетонните пирамиди, маркиращи границата с Република Северна Македония. В този момент смело можем да заявим, че сме на най-високата точка на Осоговската планина. Църни камък, Шапка, Мали Руен. В края на тази поредица върхове е Първенецът на планината със своите 2252 метра.

Руен е голо възвишение по едно от нагънатите ребра на Осогово. На север, освен далечния силует на Стара планина, се издигат билата на масивите Дукат и Бесна могила със скритото някъде в ниското Власинско езеро. На Югозапад е силуетът на двухилядника Царев връх. Сред облаците на югоизток можем да различим нашите Рила и Пирин.

Алпийска прелест. Пожълтели планински ливади, живописно надиплени ребра, набраздени от криви долини, покрити в есенни багри. Магията на Осогово ще завладее всеки, зърнал този впечатляващ момент в края на топлия сезон.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Пътека на исихастите: една паметна одисея в Поломието

Русе. Хладна Дунавска утрин. Макар да е съвсем светло, слънцето все още съвсем пестеливо протяга лъчи. Закусваме, обличаме туристическите дрехи и скачаме в колата, за да се отправим към село Пепелина и Пътеката на исихастите. С нея започва обиколката ни в Поломието през този уикенд, разпрострял се равномерно в септември и октомври.

Пътека на исихастите до село Пепелина

Четирийсет минути по-късно пристигаме на уреченото място – мостът над река Черни Лом в източната част на селото. Там ни чакат нашите водачи Жоро и Сашо. Жоро е кметски наместник на село Пепелина, а Сашо – виден член и председател на русенското туристическо дружество Приста.

За „здрасти“ Жоро сочи към високия скален венец отсреща, по чийто отвес се движи Пътеката на исихастите. Осмелявам се да попитам дали наистина има пътека или ни чака само скално катерене. „Пътека е“, казва Жоро, „спокойно!“.

Начален инструктаж и запознаване с катерачната екипировка

Пресичаме моста пеша и спираме до дървена маса с пейки за отдих. „Кога тръгнахме, че да си почиваме“ си мисля, но не, следва кратък инструктаж за работа с катерачно оборудване. Екипираме се един по един и тръгваме по широка пътека по протежение на реката.

Заход към скалния венец и пътеката

Вървим няколко метра и завиваме директно към основите на скалния венец. Започва се.

Начален оглед на маршрута нагоре

Първи е Жоро, който прави чудесно показно. След него бавно се изнизваме един по един нагоре по въжето. Самохвати, карабинери, набиране, откатерване…

Първи стъпки, Пътека на исихастите

Скалите са отвесни, но пък имат вдлъбнатини за стъпки тук-там и въже за нагоре. Подсигурени сме стабилно. Настроението е топ. Оказва се, че не е толкова трудно. Но все пак, не е за хора с ужас от височини.

Бързо се набира височина

С набирането на височина се разгръщат и панорамните гледки. Споходилото ме леко притеснение се изпарява напълно с първата ми крачка нагоре. Опитът ми с катеренето в Бонинската пещера ми е съвсем пресен и знам точно какво да правя с екипировката. За мен остава единствено да се отдам на приключението.

Стигаме до малка отворена пещера и стъпваме на твърда земя. Пътеката от отвесна става хоризонтална. Тази пещера някога е била част от скален манастир, обитаван от монаси-исихасти. Един от многото в района на Русенски Лом. Жоро и Сашо ни разказват любопитни факти и предания за региона. Показват ни интересни изсичания в скалите, вероятно правени няколко века по-рано.

В първата пещера на скалния манастир до с. Пепелина

До пещерата се вижда добре оформено кръгло място с издялан в страничния камък кръст. Мястото е описано от Карел Шкорпил. Предполага се, че това била църквата на скалния манастир. След църквата попадаме на малко помещение, оформено в скалния венец. Тук-там личат вдлъбнатини и жлебове, дали от дървени греди или нещо друго, но определено са дело на човешка ръка.

Поглед нагоре, има си още качване

Продължаваме напред по пътеката. В тази си част тя е доста тясна. Отляво са скалите, до които опираме, а отдясно е пропаст. Няма страшно обаче. Обезопасени сме с въже. Стигаме до друга малка отворена пещера с черни канари – видими следи от огън. Нашите водачи ни показват два скални надписа, незнайно откога.

Един от надписите във втората пещера

Преминаваме през пещеричка с две малки галерии. Нищо чудно те да са били килии някога. След пещерата Пътеката на исихастите от хоризонтална отново става вертикална. Изкатерваме поредния отвес един по един. Тук теренът е по-труден, но пък хората от ТД Приста са сложили на най-трудните места метални стъпала, като Виа Ферата.

Последен и най-висок отвес за преодоляване

Протягам се към последното, поглеждам назад и си мисля, че още крачка-две и съм отгоре на скалния венец. Но не, няма да е толкова тривиално. Финалът на този адреналинов маршрут се оказва тясна скална халка, през която трябва да се провра с лазене. Последно препятствие с интересен изход от него.

Скалната дупка на финала

И ето ни всички на скалния венец, опиянени от приключението и гледките накрая. Отсреща се виждат къщите на селото. В краката ни бушува река Черни Лом, прокопала величествен скален каньон. Настроението е великолепно. Хубаво е човек да предизвиква себе си с подобни изживявания.

Гледки на платото до село Пепелина

След такова шеметно изкачване, слизането от скалния венец е почти прозаично – по широка пътека отгоре на платото. Казвам почти, защото съм обградена от добра компания и много гледки.

Още гледки и част от село Пепелина


Финалът на едно шеметно приключение: Маршрутът на исихастите

Огромни благодарности на нашите водачи Жоро Корчев и Сашо Попов!

Полезна информация

Пепелина е най-малкото село на Русенска област, а пътеката е разчистена и маркирана от Туристическо дружество „Приста“.

Целият маршрут „Пътека на исихастите“ се изминава за около два часа, ако групата е по-голяма, може да отнеме повече време. Минаването на пътеката става само с екипировка и водачи. За да си организирате подобно приключение, свържете се с ТД Приста или с кметския наместник на с. Пепелина.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Кадин мост в Невестино

В един от първите слънчеви дни на тази пролет, идвайки от един водопад и пътувайки към друг, случайно попаднахме на красивия Кадин мост над река Струма в село Невестино. В миналото бях чела легенди за него, но ги бях позабравила. Веднага щом пътят ни пресече река Струма по Кадин мост, една лампичка ми заблещука, че тук нещо ми е познато …

Кадин мост в Невестино

Кадин мост беше втората ни изненада за този ден. Първата беше Бистришкия водопад край Дупница.

Една от легендите за моста е за вградената при строежа му Струма невеста. Трима братя строели моста, денем строили, а нощем водата го събаряла. Затова решили да принесат в жертва онази от съпругите, която първа донесе закуска … и дошла най-младата снаха с бебето си … Не я пощадили, вградили я …

И до сега в бурни нощи, когато реката придойде, се чуват писъците на злочестата майка … Така разправят.

Ние бяхме там почти по тъмно. Не ги чухме, може би защото беше тиха и спокойна вечер. А гледката към моста беше вълшебна.

Кадин мост в Невестино

Според друга легенда мостът е построен по заповед на султан Мурад, който при преминаването си през района на Невестино срещнал случайно български сватбари. Сватбарите не се изплашили и не побягнали от войските на султана, а невестата се поклонила 3 пъти. След тази среща султанът заповядал да се построи мост над река Струма, точно на мястото на срещата. Мостът бил наречен Невестин мост, на турски „Кадън кюприси“. Селото, в което се намира мостът и до днес се нарича Невестино.

Има и трета легенда, която разказва, че мостът бил построен по заповед на местния турски съдия (на турски език – кадия), откъдето дошло и името му.

Според старинен надпис върху зазидана в моста гранитна плоча, градежът на моста е станал по заповед на везир Исак паша през през 1470 г., когато е управлявал султан Мехмед II. Имайки това пред вид, третата легенда звучи най-правдоподобно.

Независимо от произхода си, Кадин мост е много интересен – със забележителната си заострена форма и с петте свода, които му придават особен финес. Близо до моста в село Невестино, на брега на река Струма е изграден много приятен парк с издадена напред в реката платформа, от която има прекрасна гледка към моста.

Случи се така, че ние минахме няколко пъти по моста – и през деня, и привечер. При последното ни преминаване отбихме отстрани да го разгледаме по-добре и да го снимаме. Така случайно попаднахме на парка, за който споменах.

Поглед назад

И както кротко си стояхме на платформата в реката, наслаждавахме се на падащото слънце и снимахме, получихме неочакван подарък – някаква мека светлина започна да струи от моста. Каква изненада! Беше приказно!

Кадин мост в Невестино

Браво на хората, погрижили се за това светлинно оформление на моста!

Кадин мост се намира в центъра на село Невестино, а селото е по шосето Дупница-Кюстендил, на около 26 километра от град Дупница.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

"ДОТАМ И ОБРАТНО": Тайнствените скални храмове в Поломието

"ДОТАМ И ОБРАТНО": Тайнствените скални храмове в Поломието

Само на 10 километра от Русе, това е единственият действащ скален манастир у нас
От незапомнени времена белите скали, оградили Поломието са били скривалище на духовността. Знайни и незнайни монаси са преписвали книги, рисували са икони, съхранявали са огъня на Християнската вяра, опазила народа ни до ден-днешен.

Тръгваме по стъпките на един монах от село Басарбово, решил да се оттегли в уединение в скалите край река Русенски Лом. Открил тишината и спокойствието в западнал през турското робство скален манастир.

Димитър Басарбовски е единственият канонизиран светец от Русенския регион, а уютният храм сред варовиковите канари е приел неговото име.

Само на 10 километра от Русе, това е единственият действащ скален манастир у нас. Към днешна дата храмът е част от поддържан комплекс с действащата църква “Преображение Господне”, вкопана в отвесните скали камбанария и извор, считан за лечебен и изкопан от самия светец.

Оказва се, че през 12-13 век каньоните на Русенски Лом и неговите притоци са се превърнали в доста оживено място. Сред божествената природа на едноименния природен парк, съвсем близо до село Иваново, атонският монах, по-късно и Български патриарх, Йоаким създава огромен комплекс – манастира "Свети Архангел Михаил". Популярните за туристите Ивановските скални църкви са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

До основният храм Света Богородица” води пътека, която се изкачва почти 40 метра над реката. Помещението пази уникални стенописи, всъщност най-добре съхранените образци на българското иконографско изкуство от тези далечни времена.

Мащабите на този духовен и просветителски център са наистина колосални. След като продължим напред по каменната пътека се разкрива един от онези речни меандри, които най-добре описват природните чудеса наоколо. Несравнима панорама към източните зъбери на каньона с десетките скални ниши, използвани от монасите-исихасти.

Манастирът обединява цели 6 комплекса от килии и параклиси. На около 30 минути по маркирана пътека намираме „Кръщелнята”. Естествена пещера с просторни тераси на няколко нива в отвесния склон.

Много правилно някой беше определил това място като кошер от килии и параклиси. Мекият варовик позволява естествените дупки в скалата лесно да се дооформят като полезни помещения. И точно това са правили духовниците.

В този лабиринт те са посрещали изгрева сутрин, съзерцавали са чудесата на природата и са изпращали дните, отдадени на строг пост и молитва.

Някои от скалните храмове в Поломието изискват повече усилия, дори специализирано оборудване. От село Нисово тръгваме на 7-километров преход към Големия Нисовски манастир. В самия край на маршрута равният път покрай река Мали Лом става тясна пътечка сред буйната растителност.

Едно от най-слабо проучените духовни средища в региона е разположено на около 15 метра над земята. Изкачването по камъните е по метално въже и изисква повишено внимание и обувки с добро сцепление. Откровено опасно е за неподготвени туристи, особено при мокро време, когато камъните са хлъзгави.

Достигне ли се до терасата, може да се разгледа предверието, тунела под камъните, оскъдните останки от древни стенописи, гробните отделения и олтара.

Едно от преданията разказва за монах на име Павел, който търсел талантливи зографи. В манастира под неговите наставления те рисували икони и преписвали книги. Научил за това, самият цар Иван Асен II дошъл тук и дал на Павел владишки сан.

Поломието край Русе е сред най-забележителните творения на природата в България. Загадъчен свят на тишина, където ослепително белите варовикови скали са запечатали съдбите на десетки, вероятно стотици монаси, избягали от светската суета и посветили живота си на християнската вяра и нейната закрила в смутни и размирни времена.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

"Дотам и обратно": Магията „Могилица” – да се влюбиш в Родопите

"Дотам и обратно": Магията „Могилица” – да се влюбиш в Родопите

Уморени от летните горещини, Родопите са облекли своята златна есенна премяна. Някъде там долу, сред гъсто надиплените възвишения на Кайнадинския рид, белеят къщите на Могилица. Селото с най-голямата дървена лъжица у нас пази и уникален за Балканите замък. 221 прозореца, 86 врати и 24 комина са вплетени в пищен архитектурен комплекс, строен за богатия търговец Сали Агуш и неговите синове през първата половина на 19 век.

Това е най-големият феодален замък от късното Средновековие не само у нас, а и на Балканите. Изградили са го трима майстори в продължение на 20 години.  За да усетим силата на Родопската магия поемаме нагоре в планината. На 4 километра югозападно от село Могилица местни родолюбци са открили едно специално място – панорамната площадка „Върхът”, откъдето погледът може да обгърне почти цялата живописна долина на Горна Арда.

Пешеходната разходка до горе е около 2 часа. По права линия върхът е близо, но пътеката криволичи по склона и реално обикаля цялото възвишение. Минава през тучни планински ливади, обградени от безброй цветни топки, оформени от есенните корони на дърветата. Спираме за кратка почивка край един от изворите по пътя.

А в есента има някаква особена магия - цветовете са толкова силни, толкова впечатляващи, че окото се пренасища от колорита на пейзажа.

Потъваме в прегръдката на божествена букова гора, покриваща плътно западния склон. Внимаваме да на изгубим маркировката, тъй като към върха се пресичат тесни пешеходни пътеки, по-широки коларски пътища и такива, ползвани преди години от граничарите.

Към панорамната площадка се подхожда от южната страна. В най-високата част на възвишението пътят минава встрани от билото. Широк е и намеква, че мястото е достъпно с велосипед или пък с високопроходим автомобил.

Излизаме на ръба на Родопите и поглеждаме към долината на река Арда и уютните селца, накацали по бреговете в горното й течение.

Само 1351 метра надморска височина, а пред нас е цялата прелест на Родопа планина. Ако се загледаме право напред, ще видим дори емблематичната за района телевизионна кула Снежанка в Пампорово.

Върховете Момчил и Карлък, първенецът на планината Перелик и още десетки била по покрива на Западните Родопите – всичко това се простира пред нас и ни омагьосва със златния си есенен чар.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Скално-култов комплекс „Свети Мина“ до село Мечкул, оброчище „Света Марина“ при Сенокос и църквата в Стара Кресна – интересна разходка из светите места в подножието Северозападен Пирин

В първия уикенд на април се озовахме в западните поли на Пирин. Времето се очертаваше с валежи, които в крайна сметка се състояха, но все пак успяхме да обиколим няколко интересни места в района. Бяхме отседнали в Стара Кресна и пътувахме по старото шосе в подножието на планината. То беше патило и препатило, но все пак проходимо. По този път стигнахме до Мечкул, посетихме светилището, а после се върнахме пак по него и посетихме останалите две места. Затова ги описвам и в този ред.

Скално-култов комплекс „Свети Мина“ до село Мечкул

Скално-култов комплекс до село Мечкул

За около половин час стигнахме от Стара Кресна до село Мечкул. Разстоянието е около 10 километра, а пътят – много стар. Бил е асфалтиран някога, но сега има няколко участъка без асфалт. Все пак може да се мине с лека кола бавно, внимателно и ако не ви е жал много за колата. Преди Мечкул се падат махалите на село Сенокос. Минавайки през него и на отиване, и на връщане, останахме с впечатление, че много от къщите му не са обитавани от дълго време. Село Мечкул е доста по-оживено от Сенокос, все пак е разположено на по-ниска надморска височина и е по-близо до главния път.

Живописното шосе от Стара Кресна към селцата Сенокос и Мечкул на фона на Пирин

В Мечкул най-напред се отбихме да разгледаме църквата „Св. св. Петър и Павел“. Тя беше заключена, така че трябваше да се задоволим само с външния ѝ вид. Интересна е, личи си, че е стара. На южната ѝ фасада бледнеят останки от стенописи. Тя била построена през 1892 г.

Село Мечкул: църквата „Св. св. Петър и Павел“

След църквата се насочихме към скално-култовия комплекс, който беше основен фокус на разходката.

Село Мечкул и Пирин в ранна пролет

С какво е интересно мястото

Светилището до село Мечкул представлява огромен комплекс от канари с чудновати форми, кацнал над Кресненския пролом на река Струма. Местните хора го наричат Каменния град.

Скално-култов комплекс „Свети Мина“ до село Мечкул: параклисът и първата група скали

В началото на комплекса човек може да запали свещичка в новопостроен параклис с патрон „Свети Мина“. До параклиса по пътеката към първата голяма група скали се натъкваме на множество стари каменни кръстове, част от много старо гробище.

Поглед към Кресненското дефиле

Още при първите скали се възхищаваме на три неща:

мащабът;
няколкото идеално успоредни улеи, видимо прокарани в скалите от човешка ръка;
невероятно живописната гледка към Кресненското дефиле.

Същите скали, гледани от долу

От първата група скали наляво продължава тясна пътека, по която може да се стигне до още няколко интересни скални образувания. Точно под първата група скали, но доста по-ниско се издига скална двойка, които местните са нарекли Кирил и Методий. Наистина много приличат.

Скалите, познати като Кирил и Методий

Там намясто могат да се видят още много странни форми, включително няколко перфектно балансирани камъка.

Светилището край Мечкул: идеално балансиран камък

Долу в ниското към близкото дере се вижда малка част от Мечкулския водопад. Ние, за съжаление, нямахме възможност да слезем да го видим. Но със сигурност скоро пак ще се върнем за него.

Още интересни скални образувания край село Мечкул

Как се стига

Мегалитният комплекс се намира на 2 километра северозападно по права линия от село Мечкул. Отправната точка за пешеходния маршрут се пада на един плавен завой на по-малко от километър преди селото, ако идвате от главния път София – Кулата към Гърция или след селото, ако идвате от Сенокос. Точно там в западна посока се отделя черен път. Мястото е обозначено с табела.

Там е удобно и да се паркира.

До с. Мечкул: начало на маршрута към скално-култовия комплекс

Черният път е без големи денивелации и за около половин час ви отвежда до параклиса „Свети Мина“, който е в началото на светилището.

До с. Мечкул: по маршрута – поглед назад

По път преди финалното спускане към комплекса може да видите едно от първите скални образувания, наподобяващо влечуго с няколко прешлена. Някои го наричат Змията.

Координати:

начало на маршрута: 41.828260, 23.185922;
точка от скално-култовия комплекс: 41.8270352, 23.1697602;

Преди да разкажа за следващото място, нека ви покажа и кратко видео от разходката.


Скално-култов комплекс „Свети Мина“ до село Мечкул и оброчище „Света Марина“ при Сенокос

Оброчище Света Марина

С какво е интересно мястото

Следващата ни разходка за деня беше до оброчището на Света Марина близо до село Сенокос. Местността също носи името на светицата. Оброчището се намира на възвишение южно от селото.

Вековният бор до Сенокос

Мястото се пази от висок вековен бор с разперена корона, който според местните жители е зареден с магическа сила. Дървото се издига от основата на огромна скала. Тя е наречена „лепения камък”, тъй като към нея в неизвестни времена допълнително са прилепени малки плоски камъни.

Лепеният камък

На мястото е построен красив малък параклис, посветен на Света Марина. Средствата за него са били набавени изцяло от дарения. Първата копка е положена през 2019 г. точно на празника на светицата 17 юли. Всяка година около тази дата на мястото се провежда голям събор, който среща местни жители и техни потомци.

Параклис „Света Марина“ до село Сенокос

Мястото е тихо и някак с особена енергия. Постоиш ли там, те обгръща невероятно спокойствие.

Ние на няколко пъти обиколихме святото място, за да го огледаме добре. Срещу параклиса скалите са оформили продълговата ниша, която напомня долмен. От скалата се открива изглед към селото, премрежен от млади дръвчета. Вероятно в миналото мястото е било добре видимо от селото.

В местност Света Марина до село Сенокос: параклисът и Пирин

Запалихме и по свещичка. Малко преди да тръгнем загасихме свещичките от съображения за сигурност. Внимание: ако и вие палите свещи в отдалечени църкви и параклиси, гасете ги, за да не пламне пожар!

Света Марина е широко почитана в Странджа. За едноименната пещера там вече съм ви разказвала в тази статия.

Как се стига

До оброчището Света Марина се стига по коларски път пеша за около половин час. Отправна точка е голям почти обратен завой южно от село Сенокос (това се пада след Сенокос спрямо Мечкул и съответно преди селото спрямо Стара Кресна). Срещу завоя се отделя коларския път. Има табелки. Там на завоя е удобно да оставите колата.

Тръгваме по пътя и след около 20-25 минути стигаме до място, на което трябва да напуснем пътя и да се отклоним надясно. Има си табелка. След няколко крачки сме в подножието на параклиса, изкачваме няколко стъпала и сме при него.

Координати:

начало на маршрута: 41.8293008, 23.2291066;
оброчище Света Марина: 41.8274682, 23.2317309;

Стара Кресна и църквата „Св. Архангел Михаил“

Както споменах още в началото, ние бяхме отседнали в Стара Кресна. Селцето е малко, но се намира на много красиво място – в южната част на оформилата се котловина в западните поли на величествения Пирин. Гледките към планината са живописни и въздействащи. Запленени от очарователните панорами, често се вглеждахме във високите и все още заснежени части на планината. Къде с бинокъл, къде с просто око успяхме да различим връх Пирин, първенеца връх Вихрен, Кончето, Муратов връх… На картата видяхме, че точно насреща от другата страна на планината се пада Добринище.

Пиринското било, гледано от Стара Кресна

В миналото селото се е казвало Кресна, а долу в дефилето край ЖП линията се е развило селището Гара Пирин. През 1978 г. последното е обявено за град и приема името Кресна, а селцето се преименува на Стара Кресна.

В Стара Кресна на 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу османската власт. То е в резултат на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България. Въстанието е потушено на следващата година, а местните хора били подложени на големи жестокости от турската войска.

Стара Кресна: църквата

В северозападните покрайнини на Стара Кресна могат да се видят руините на църквата „Св. Архангел Михаил“. Тя била построена през 1856 г. на мястото на два параклиса и стари оброчища. Опожарена е при погрома на Кресненско-Разложкото въстание. По-късно храмът е бил възстановен, но тежката му съдба се повтаря през октомври 1912 г. по време на Балканската война.

Стара Кресна: килийното училище

Макар и в руини, църквата е със забележителни размери. Преди няколко години започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма, но това така и не се случва поне до момента.

До останките от стария храм се намира сградата на килийното училище, използвано за църква.

Координати на църквата: 41.791045, 23.177944.

За финал

Районът на селата Стара Кресна, Сенокос и Мечкул ни впечатли с красивите си природни дадености и многовековната си история, запечатала се в скалните светилища и оброчища. В близост до Стара Кресна има и минерални извори, за които не ни остана време.

https://drumivdumi.com/mechkul-senokos-stara-kresna/