Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

10 любопитни забележителности из гънките на Русенски Лом

Живописната каньонообразна долина на река Русенски Лом очарова със своите красиви картини, множество меандри, богата природа и величествени скални венци, осеяни с църкви и монашески килии. Районът е част от Дунавската равнина и е известен с имената Поломието и Ломовете. Заради характерния си карстов и силно нагънат релеф с високи скални отвеси, той е наричан още Долната земя и Планина под равнината. Ако отидете в коя да е част на долината, ще се убедите, че тези прозвища са изключително точни.

Из гънките на Поломието

Река Русенски Лом е последният десен приток на река Дунав и се образува от сливането на реките Черни Лом и Бели Лом. Дължината на реката е близо 200 километра (заедно с дясната съставяща я река Бели Лом), което ѝ отрежда 12-о място по дължина в България. Поломието попада в границите на Природен парк Русенски Лом.

Няколко пъти съм потъвала из дебрите на Поломието. За последно бях там през един уикенд на границата между септември и октомври. За двата слънчеви и горещи дни посетихме доста любопитни места и се запознахме с интересни хора. За някои от местата съм писала в отделни статии, за други предстои. Все пак, полезно е, мисля, да има и нещо обобщаващо.

Тази статия е обзорна и е посветена на някои от най-интересните забележителности в Поломието. Местата разположих в описанието по-долу от север към юг.

Басарбовски скален манастир

Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. Създаден е по времето на Второто българско царство през XII-XIII век. Разположен е в живописната долина на река Русенски Лом, близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе. Достъпен е с кола.

Басарбовски скален манастир „Св. Димитър Басарбовски“

Според една легенда, свети Димитър Басарбовски се явил в съня на сляпа девойка от близкото село и й казал, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, то те били нетленни и благоуханни, а девойката прогледнала. От тогава славата на светеца се разнесла из околността.

Повече информация за манастира вижте тук.

Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е цял комплекс от църкви, параклиси, скитове и манастири, издълбани в скалите в каньона на река Русенски Лом. Намират се на около 4 километра североизточно от село Иваново. До тях се стига с кола. Има си указателни табели.

Ивановски скални църкви

Скалните църкви край Иваново са възникнали през XI век. Районът се е развил като духовно средище по време на Второто Българско царство. Много от някогашните църкви и килии са оцелели и до днес и пазят ценни стенописи и надписи.

Основно място сред светите места край Иваново заема скалният манастир “Св. Архангел Михаил”, основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Най-ценните стенописи се намират в църквата “Св. Богородица”.

Билетът за посещение на Ивановските скални църкви е 5 лв. Допълнително може да заплатите 10 лв. за екскурзоводска беседа. Важно е да знаете, че в месеците от ноември до март включително обектът работи само с предварителна заявка.

Крепост Червен

Крепостта Червен е място, съчетало вековна история и невероятно красива природа. Това е бил един от най-важните административни, стопански и църковно-културни центрове по време на Второто Българско царство. Останките от стария град могат да се видят на високо плато в каньона на река Черни Лом до село Червен. От платото се откриват великолепни гледки към каньона. Над всичко изпъква голямата бойна кула до западната крепостна стена. По подобие на тази кула е възстановена известната Балдуинова кула на Царевец във Велико Търново.

Крепост Червен

До твърдината се стига с кола. Следвайте указателни пътни табелки за нея в района. Пред стъпалата, водещи горе на каменния хълм е обособен паркинг и билетен център.

Село Табачка – скална църква

В скалния венец в североизточните покрайнини на село Табачка може да се посети и разгледа интересна скална църква. До нея води кратка пътека. От църквицата се открива панорамна гледка към селото. Отгоре на скалите гледката е зашеметяваща.

Скалната църква до село Табачка

Там е изграден голям кръст, който може да ви служи за ориентир към църквата, преди да се насочите към пътеката. От скалната църква до кръста също се стига по пътека.

Кръстът над скалната църква до село Табачка

Табачка – пещера Водна

В югоизточните покрайнини на село Табачка има още един обект, който буди интерес и това е пещера „Водна“. В периода III в.пр.Хр. – VI в. тя е била скално светилище. За това свидетелстват множество надписи и изсичания в скалите, а в централната ѝ част е разкрит каменен жертвеник. Преди да стане светилище, Водната пещера била използвана като местен център за обработка на метал.

Пещера „Водна“ до село Табачка

Пещерата е разположена в каньона на река Черни Лом и до нея се стига пеша. Отправна точка за маршрута е мостът на реката в югоизточните покрайнини на селото. Пътеката се отделя веднага след моста вляво. Пътеката към пещерата е маркирана отначало с червена, а след това с жълта маркировка. По маршрута има добри указателни стрелки. До пещера Водна се стига за около час.

Пещера Орлова чука

Разположена е в каньона на река Черни Лом, на 9 километра източно от град Две могили. До района на пещерата се стига с кола. Пещерата е облагородена и в нейната паст е обособен туристически маршрут. Той се изминава за около 40 минути. Влиза се на групи с екскурзовод, на всеки кръгъл час.

Пещера Орлова чука

В пещера Орлова чука могат да се видят красиви галерии и да се наблюдават характерните пещерни формирования. Дължината на галериите ѝ е с обща дължина от около 14 километра, което я прави една от най-дългите пещери в България. Името ѝ е свързано със скалния венец, на който е разположен нейния вход. В миналото той е бил убежище на орли, а думата „чука“ означава камениста височина.

Пътека на исихастите

Това е адреналинов маршрутът в скалния венец над река Черни Лом до село Пепелина. Той e създаден от Туристическо дружество „Приста“ – Русе и преминава през един от многото скални манастири в Поломието.

По Пътеката на исихастите до село Пепелина

Целият маршрут „Пътека на исихастите“ се изминава за около два часа, ако групата е по-голяма, може да отнеме повече време. Минаването на пътеката става само с екипировка и водачи. За да си организирате подобно приключение, свържете се с ТД Приста или с кметския наместник на с. Пепелина.

Крепост Широково кале

Крепостта е разположена на естествено защитен скален нос при водослива на реките Баниски и Черни Лом в южните околности на село Широково. До руините се стига пеша по обособена пътека за около 15 минути.

Останките от крепостта са с впечатляващи размери и техника на градеж. Крепостта е късноантична и средновековна. Възниква като военно укрепление през втората половина на V в. и благодарение на мощната си укрепителна система удържа на аваро-славянските нашествия от края на VI век. Разкрити находки от обекта доказват, че животът в крепостта е продължил до падането на България под османска власт.

Широково кале

Ценна находка при проучванията на крепост Широково кале е една от най-късните антични монети, откривана в днешна Северна България. Тя е от бронз и е била отсечена по времето на римския император Констанс II през 651 г.

Маркова баня

В една от скалите под крепостта може да се види малка скална църква от времето на Първото българско царство. Църквата е позната под името Маркова баня. До нея се стига по кратка, но много стръмна пътека.

Маркова баня до село Широково

Кирли канара

Скалите срещу крепостта, от другата страна на шосето са също с интересни форми. Там ние забелязахме една пещера, чийто вход е с формата на утроба. В една друга скала могат да се видят издълбани ниши. Предполага се, че са от греди на етажи на монашески килии.

До нишите пък природата е оформила странна пореста канара, прилична на гъба смръчкула.

Кирли канара

Финални думи

Ако не сте посещавали района на Поломието, непременно планирайте да отидете! Той е интересен, той е красив, той има дълга и богата история, свързана с вярата. Няма да ви стигне един уикенд, за да обиколите всичко най-интересно, но пък със сигурност има „туристически материал“ за няколко посещения. Аз със сигурност ще се върна пак.

С кои места да започнете опознаването на Ломовете? С най-популярните – Басарбовския манастир, Ивановските скални църкви, крепостта Червен и пещера Орлова чука. Всички те могат да бъдат посетени в един дълъг ден със стегната програма.

https://drumivdumi.com/rusenski-lom/

[Hatshepsut]

Белоградчишките скали отблизо и наоколо

Белоградчишките скали са място, където Господ щедро е наливал красота, без да пести. Това се разчу в последните години и извън пределите на България. През 2009 г. те попаднаха сред 77-те финалисти в конкурс за избор на новите 7 природни чудеса на света. Списъкът с кандидати за приза наброяваше 260 природни обекта от цял свят, като за Белоградчишките скали гласуваха над 6.5 млн. души. Наскоро самият Илън Мъск подразбра за красотата и величието на скалите и дори се заговори, че бил решил да идва. Все още го чакаме, но пък знае ли човек.

Белоградчишки скали и крепост

Аз лично съм се разхождала сред централната група на Белоградчишките скали поне 3-4 пъти. При последното ни пътуване до Белоградчик заменихме традиционното ходене до Белоградчишката крепост и скалите край нея с посещение на панорамни места с интересна гледка към тях, дори изминахме цял един маршрут в района, пълен с гледки.

Tук искам да ви покажа, че освен да посетите набързо скалите и крепостта, може да се разходите до локации, откъдето да ги погледнете с различни очи и да им се насладите още по-пълно. В района има и други интересни места и може да си прекарате чудесно там няколко дни. За съжаление, за туристите не е помислено много и ще трябва да се оправяте сами. Като изключим обозначенията за известната Белоградчишка крепост и скалите над нея, туристическите табелки са в оскъдица. Описанието на маршрутите е … всъщност не, не е, подобно липсва, волно или неволно. На сайтовете на общината (стар и нов) са дадени 5-6 маршрута само с опорните им точки, без описание, без снимки, без координати. Много от тези опорни точки не са отбелязани на общодостъпните географски карти.

Така, ако искате да поостанете в района, щете-не щете или трябва да ровите откъслечна информация до къде как да отидете, или да търсите услугите на някой местен водач, а те май там не са никак много.

С тази статия искам поне малко да променя това и да ви улесня при предстоящо посещение в района на Белоградчик. В края на изложението ще намерите координати на описаните забележителности.

Накратко за град Белоградчик

Град Белоградчик се намира на 180 километра северозападно от София и на 53 километра от областния център Видин.

В района на Белоградчик и главно в пещерите там има значими следи от живот още от праисторически времена. През I век тук е имало антично селище, което се свързва с крепостта, която римляните изграждат сред скалите. През късната античност и Средните векове крепостта и селището са били разрушавани и съграждани на няколко пъти от византийци, българи, турци.

На 1 юни 1850 г. (Спасовден) избухва Белоградчишкото въстание, най-масовото сред многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. За съжаление, то е жестоко потушено и удавено в кръв.

За българското градче, възникнало тук, свидетелства турски регистър от 1454 г. За първи път името Белоградчик се среща след 1737 г., когато войските на австрийския пълководец Кевенхюлер минават през района и един от отрядите му се сражава с турците край Белоградчик. Смята се, че името на града идва от “белия градеж” на крепостта.

Повече информация за историята на Белоградчик ще намерите в този сайт.

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са сред най-масивните и популярни скални феномени в България. Представляват система от естествени скални групи и единични скали с неповторим релеф и чудати форми. Те са разположени южно и югозападно от град Белоградчик в разлома между предбалканските ридове Венеца и Ведерник. Формирали са се в продължение на стотици милиони години при ерозията на терена и под въздействието на вятъра и температурните колебания. Характерният червен цвят на скалите се дължи на железния окис в състава им. На места скалите достигат височина до 200 метра.

Белоградчишки скали, част от централната група

Белоградчишките скали са обособени в няколко основни групи. Най-голяма е Централната група, която е разположена непосредствено на юг от градчето. Там е разположена и Белоградчишката крепост. Най-западна е Збеговската група, чиито скали са алпийски и са обградени от стръмни пропасти. На изток се извисява Фалковската група, като най-известна от скалите в нея е Боров камък. Има и други, по-малки групи скали.

В резултат на активната някога дейност на земната кора, в района са се образували над сто пещери, като най-известната от тях е Магурата, а в последно време и пещера Венеца.

Някои от най-интересните Белоградчишки скали са оприличени на различни хора и същества и съответно са именувани – Мадоната, Ученичката, Динозавърът, Монасите, Гъбите и др. Над панорамната скала Мислен камък пред едноименното заведение може да се види табло с името и съответната снимка на някои характерни скали.

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 година и са част и от стоте национални туристически обекта.

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост и Белоградчишкия скален масив зад нея са най-големите и посещавани туристически забележителности в Белоградчик. Крепостта е построена през Римската епоха. В сегашния си вид твърдината е завършена през 1837 г. под ръководството на френски и италиански инженери и с труда на местното българското население.

Белоградчишка крепост

До крепостта и основната група скали се стига с кола. Следвайте указателните табели в градчето. Пред обекта е обособен паркинг.

Няколко панорамни места край Белоградчишките скали ще ви дадат възможност за друг поглед към тях.

ТВ кула – панорамна площадка

До нея се стига с кола по тесен асфалтов път. Пътят е продължение на ул. „Пею Яворов“. Може също да излезете по улица „Васил Левски“ – тази, която се пада вляво от входа на хотел Скалите (високия в центъра).

Телевизионната кула над Белоградчик

ТВ кулата я има отбелязана на картата на Гугъл.

Панорама до телевизионната кула: поглед към централния белоградчишки скален масив и крепостта

Самото панорамно място се пада над кулата. За да стигнете до него, трябва да оставите колата край кулата и да продължите по черния път. За около 10-15 минути ходене сте на гледката. Тя е впечатляваща. Насочена е предимно към Белоградчишките скали, но се пада доста по-високо от тях. Това от една страна дава възможност да се види голяма част от Централната група заедно с крепостта. От друга, те изглеждат доста ниски от тази гледна точка.

До ТВ кулата: поглед на север

Гледките в южна и северна посока също са впечатляващи.

До ТВ кулата: поглед на юг

Панорамно място Чачин камък

Чачин камък са интересни скали с различни изсичания и красива панорамна гледка, предполагаемо древно светилище. Намира се в югоизточната част на Белоградчик.

Как да стигнете? Най-удачно е да го посетите на път към телевизионната кула. След последните къщи продължавате по пътя към телевизионната кула. По него първият голям завой е надясно, а вторият – остро наляво. От върха на този завой вдясно се отделя черен път към скалите Чачин камък. Ето тук може да видите как изглежда на Гугъл вю. След кратко ходене около 200 метра по черния път сте при светилището.

Ние имахме леко печален личен опит с достъпа. Според картата, трябваше да стигнем до скалите по улица „Васил Левски“, която излиза от града и малко след последните къщи свършва в скалната площадка Чачин камък. Да обаче, малко преди скалите имаше спусната бариера. Решавайки, че тя е за МПС, ние я заобиколихме, след което бяхме овикани от местната охрана да се махаме. Оказа се преминаването от там не е разрешено за всеки.

Панорамна скала над Панаирището

Тя се пада над Панаирището, което пък е една поляна южно под центъра на града. За скалата има малка отбивка от шосето недалеч от изходната табела за Белоградчик. Спира се и след няколко крачки сте на нея. Гледката към Белоградчишките скали е отблизо, вижда се Панаирището долу в ниското и предната част на Централната група Белоградчишки скали.

Белоградчик: Панаирището
Панорамната скала се вижда в горния ляв ъгъл на снимката

Най-удобно е да посетите тази панорамна скала, излизайки от Белоградчик в южна посока (към Монтана и София), тъй като отбивката се пада отдясно на шосето в това направление. Отбивката е малко на завой и не е удачно да се прави обратен завой, ако идвате от обратната посока.

Панорамна площадка Мислен камък

Това са скалите пред едноименното заведение. Те се падат долу-горе от другата страна на шосето спрямо Панаирището. Стига се пеша по алеята, която тръгва вдясно на хотел Скалите, а може и с кола.

Панорама от Мислен камък, поглед напред към скалите

Панорамните места там са две – малко по-надолу на скалите и по-нагоре до самия паркинг е оформена панорамна площадка с пейки и информационни табла, на които са посочени по-интересните Белоградчишки скали, които са заслужили интересни наименования заради вида и големината си.

Панорама от Мислен камък

Панорамната площадка Мислен камък е част от маршрута на пътеката, наречена „Светът на скалите“. По тази пътека се откриват още няколко места с хипнотизиращи гледки към скалите. По-долу в изложението ще намерите подробно описание на маршрута.

От Белоградчик до пещера Лепеница по кръгов маршрут
За съжаление този маршрут присъства само с опорните си точки в сайта на общината, като е претърпял няколко пъти процедурата копи/пейст в други сайтове. Част от опорните точки ги няма на картите на Гугъл и BgMountains.org. А те са:

Панорамна площадка „Мислен камък”;
Панорамна площадка „Чачин камък”;
Панорамна площадка „Маркашница”;
Пещера „Лепеница”;
Заслон „Субашин”;
Белоградчишка крепост.
В центъра на града няма указания за маршрута. Ние изминахме голяма част от него в конфигурацията на един хубав кръг, започващ и завършващ в центъра на Белоградчик. В следващите редове ви запознавам с него.

Това, както споменах е голяма част от т. нар. екопътека Светът на скалите.

Тръгва се по афалтовата алея вдясно от хотел Скалите. След няколко минути ходене се стига до панорамната площадка Мислен камък. Алеята поема напред и води до Природонаучния музей. После маршрутът продължава пак напред в южна посока. Голяма част от него е в гора и без големи денивелации. На места се забелязва оранжева маркировка, има и епизодични табелки-стрелки, поставени незнайно кога, на които обаче не може да се разчита.

По екопътека Светът на скалите

В един момент се стига до разклон – надясно е към централната група Белоградчишки скали, а наляво и надолу – към пещера Лепеница. Ние в този момент сме наляво към пещерата.

По екопътека Светът на скалите: канарата с балансиран камък, подобен на воденично колело

След малко излизаме при скална група с интересна по форма скала, която доминира над терена, а в горната си част завършва с балансиран камък, подобен на воденично колело.

Светът на скалите и тесният процеп

Пътеката вече става леко стръмна. Минава през тесен скален проход и малко след него излиза на равна скала с много красива панорама. Високата скала, която се вижда като погледнем назад е с форма на динозавър. Справката с картата на Гугъл показва, че това е и името на скалата.

В света на скалите: Динозавърът

Пътеката завива надясно точно преди равната скала и следва много стръмен участък надолу. Това непременно трябва да го имате предвид. В гореспоменатия сайт на община Белоградчик пише, че пътеката е лека, в друг сайт са добавили, че е подходяща за хора от всички възрасти. Този участък, обаче, е много стръмен и определено не е за всеки. За щастие е кратък. Слизате с повишено внимание по него, вървите още малко и сте пред пещера Лепеница.

Пещера Лепеница до Белоградчик


Пещера Лепеница: какво се вижда от втория етаж

Тя е интересна хоризонтална двуетажна пещера. От нея също се откриват гледки към околните скали.

Скални форми край пещера Лепеница до Белоградчик

След пещера Лепеница тръгваме обратно по пътеката. Вървим, качваме стръмния участък и отново се озоваваме под скалата с каменния динозавър. Продължаваме по познат фрагмент от маршрута, следва скалният процеп, скалата с воденичния камък и после разклона. Този път поемаме надолу в посока централните Белоградчишки скали.

Един от най-впечатляващите скални ансамбли по маршрута

Следва участък, по продължение на който на няколко места се разкриват страхотни, дори замайващи гледки към тях. Няма как човек да не спира, за да попива гледките. Очите постоянно се насочват към скалите, сякаш са магнит.

Белоградчишки скали – гледки от пътеката

В един момент пътеката навлиза изцяло в гъста гора и не след дълго слиза долу на шосето малко преди Белоградчик. На това място пресичаме шосето с голямо внимание, че колите летят. На отсрещната страна на пътя има поляна и заслон. Пътеката продължава в дъното на поляната в посока, обратна на Белоградчик. След няколко метра прави обратен завой надясно и се спуска до близкия дол. Пресичаме го без проблем, защото е тесен, и с няколко крачи се изкачваме нагоре до път с трошено-каменна настилка. Тръгваме по него към Белоградчик.

След известно време стигаме равната поляна на Панаирището. За информация, малко преди него се отделя път към Белоградчишката крепост, последната опорна точка от екопътека „Светът на скалите“. Тук вече вие си преценявате дали ще ходите към нея. Ако разгледате трака, ще видите, че ние я пропускаме. По пътя с трошенокаменна настилка стигаме до централната част на Белоградчик.

Изминахме маршрута за около 4 часа и половина с малко лутане и доста спиране за снимки и наслаждаване на гледките. Разстоянието, което извървяхме беше около 8 километра.

По-долу следват няколко други забележителности в района на Белоградчик.

Скала Боров камък

Боров камък е внушителен скален феномен, част от източния масив Белоградчишки скали, разположен северно от село Боровица. Скалата се вижда от главния път към Белоградчик. Позната е още като „Боровишки камък” или „Скала Боровица” и представлява огромна по размери канара, изградена от червени континентални пясъчници, образувани преди около 220 млн. години. По билото на скалата е имало много борове, откъдето и името. За съжаление, повечето от тях са унищожени при пожар през 2000 година.

До скалата се стига за около един час пеша по пътека от центъра на село Боровица. Има табелка. Информация за маршрута може да намерите в тази статия.

Пещера Козарника

Пещера Козарника е разположена по северните склонове на рида Белоградчишки Венец. Освен че е природен феномен, тя е интересна с това, че в нея са запазени следи от обитаване на първите човешки същества на нашия континент. Това е установено при няколкогодишни археологически проучвания. Пещерата е дълга 210 метра. Намира се на 7 километра североизточно от град Белоградчик в посока Гара Орешец.

Пещера Магурата

Познавам я още от моето детство. По онова време тя, заедно с крепостта Баба Вида бяха най-популярните забележителности в района. За Белоградчишките скали не се говореше много. В последните десетина години съм я посещавала два пъти.

Пещера Магурата е една от най-големите облагородени пещери в България. Дължината ѝ е над 2.5 км. Нейното формиране е започнало преди 15 милиона години. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата е изключително богата на образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни бисери и др. Температурата в пещера Магурата е постоянна през цялата година и е 12 градуса.

В пещера Магурата: рисунките

В една от пещерните зали са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с тор от прилепи. Рисунките са определени в различни епохи и изобразяват женски и мъжки силуети, животни, растения, слънчев календар. При последното ми посещение в пещерата преди няколко години имахме много колоритна беседа за рисунките от Кирил Кирилов. За съжаление, залата с рисунките от няколко години не е отворена за туристи с цел запазването им.

В пещера Магурата: още скални рисунки

Магурата се намира на 22 км северозападно от Белоградчик. До нея се стига с кола. Посещенията в пещерата са целогодишно и само с екскурзовод.

Рабишко езеро

Рабишкото езеро е сред най-големите езера в България. То се намира много близо до пещера Магурата. Ако посещавате пещерата, на изхода ѝ ще го видите.

Пещера Венеца

Тя е една от най-живописните пещери в България. Наречена е Венеца, не само защото е в рида Венеца, но и защото е много красива – ВЕНЕЦ на всички пещери. За нея съм ви разказвала в тази статия. Намира се до село Орешец, на 4 км източно по права линия от Белоградчик. Правата линия, обаче, е възможна само с прелитане. До пещерата се стига с кола, като по шосето разстоянието е 13.5 километра.

Пещера Венеца

Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.

GPS координати
Белоградчишка крепост: 43.62330419245067, 22.677525662512508;
ТВ кула – панорамна площадка: 43.628401423115825, 22.707251352530093;
Панорамно място Чачин камък: 43.62507509328329, 22.699041410449155;
Панорамна скала над Панаирището: 43.622924, 22.687157;
Мислен камък: 43.623161846771836, 22.688944945111871;
Пещера „Лепеница”: 43.603641986846924, 22.697346210479736;
Боров камък: 43.591827, 22.731117;
Пещера Козарника: 43.651874, 22.702231.

Финални думи

Илон Мъск определено загуби, като не се вясна в Белоградчик, но може би и Белоградчик загуби малко. Чудя се дали щяха да напълнят сайтовете с полезна информация и да сложат табелки за пред чужденците?

Природните забележителности на България като цяло и в частност бележитите Белоградчишки скали са национално богатство и би трябвало да има лесна за намиране и общодостъпна информация за тях – кое къде се намира и как се стига до него. Който иска да си организира сам нещата, трябва да може да го направи без проблем и лутане!

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Екопътека „Пейката с платформата“ над Годеч

Ако си търсите силно раздвижващ кратък маршрут с красиви гледки, запознайте се с пътеката „Пейката с платформата“ до Годеч. Тя започва от манастир „Св. Николай Летни“ и завършва с дървена панорамна площадка, снабдена с два шезлонга и две пейки. Панорамните гледки, които се откриват от мястото са в три посоки, много надалеч и изключително очарователни.

Панорамната площадка над Годеч

Манастирът е един от многото край Годеч. Не се знае кога точно е основан, но се предполага, че това е било през Средновековието. В наши дни светата обител се състои от параклис, построен през 1994 г., и нов заслон. Пред параклиса могат да се видят огромни каменни блокове. Това са останки от античен храм, строен в края на II или началото на III век. В допълнение, в двора на манастира има и оброк с патрон „Св. Николай“.

Изминаването на пътеката си е истинско кардио упражнение, което прави финалните гледки още по-сладки. Следват подробностите.

Къде се намира и как се стига

Екопътеката започва от манастир „Свети Николай Летни“ в северните околности на Годеч. Като указател, може следвате табелките за завод Магнит. До него има асфалтов път. След завода през нивите започва черен път, водещ до манастира. Разстоянието е около 700 метра. Пътят е сравнително равен и при сухо време може да се измине с лека кола. Край манастира е удобно да се остави колата.

Координати на:

началото на маршрута: 43.026492, 23.044494;
панорамната площадка: 43.044152,23.044537;

Видеото от разходката:


Екопътека „Св. Николай Летни“ над Годеч

Особености на маршрута

Маршрутът е сравнително кратък – дължината му е 2.42 км. За сметка на това е доста стръмен. Записаният трак показва 391.96 метра положителна денивелация. Ние го изминахме за около час и половина с малки почивки. В обратната посока слязохме за около час.

Ориентацията е лесна. Панорамните пейки са в горната част на баира точно над манастира. Пътеката е маркирана с жълти стрелки, като на много от тях са залепени листчета с мъдри мисли. На места има и жълта маркировка по камъни. Вода по маршрута няма.

Маршрутът може да се раздели на два етапа:

етап 1: манастир – начало на борова гора;
етап 2: начало на борова гора – панорама.

Манастир „Свети Николай Летни“

Етап 1: манастир – начало на борова гора

От манастира се тръгва по черния път. Той заобикаля светата обител и се насочва към близкия хълм, където е нашата цел. Малко след манастира от нашия път вляво се отделя друг, но ние сме направо. Вървим си по черния път до боровата гора. Там е подходящо място за почивка. Етапът се изминава за около половин час. Това беше лесната част. Стръмното започва от гората.

По маршрута – боровата гора над манастира

Етап 2: начало на борова гора – панорама

Това си е щурм право нагоре. Върви се по обособена пътека. Още в гората пътеката е стръмна. След нея става камениста и още по-стръмна.

В най-стръмната част от пътеката, на връщане

Почивките за поемане на въздух са неизбежни. Затова пък назад започват да се откриват все по-красиви обзорни гледки. Етапът се изминава за около 45-50 минути.

Под платформата

След стръмното изкачване следва заслужена награда – почивка на дървен шезлонг с невероятна гледка в три посоки.

Вижда се ясно параклиса от началото на маршрута, напред е Чепън планина в целия си ръст, зад нея леко на изток се издига Витоша, а зад Витоша скромно се подават високите части на Рила.

Поглед към манастира


Поглед към Годеч

И още нещо интересно – на платформата, в пощенска кутия се съхранява специална тетрадка, в която човек да се разпише или пък да остави послание.

Тетрадката с послания

Нашето посещение

Когато ние се разходихме по екопътеката, времето беше много приятно – слънчево, но не горещо. Това направи панорамата още по-завладяваща. Не ни се тръгваше.

Атака на билото

В търсене на още гледки решихме да се изкачим до билото. Отново задрапахме стръмно нагоре. Изглеждаше, че е близко, но това усещане се оказа измамно. С всеки изкачен метър се виждаше още и още напред и нагоре. В един момент стигнахме до красива и обширна билна поляна. Точно срещу нас се показа снежната шапка на връх Ком. Заслужаваше си.

На билото: гледка към връх Ком


Още гледки


На билната поляна над Годеч (около 1300 м.н.в.)

Като време от пейките до билото ни отне около половин час. Погледахме, поснимахме още, повъртяхме се. Денят напредваше, а ни чакаше стръмен път надолу. Беше крайно време да тръгваме на обратно.

https://drumivdumi.com/peikata-godech/

[Hatshepsut]

10 любопитни забележителности в село Баня и наоколо

Много пъти сме минавали през село Баня, я на път за Добърско, я за някъде другаде, но не бяхме отсядали, нито се бяхме разхождали там. До първия уикенд на този август, когато селото беше наш основен фокус и имахме на разположение два пълни дни за разпускане и за нови впечатления. Насладихме се на минералната вода и посетихме няколко забележителни места, за които ви разказвам по-долу в статията.

Село Баня край Разлог: Старата българска (римска) баня

Село Баня край Разлог е известно най-вече с минералните си извори, които съставляват около 1/3 от минералните извори в Югозападна България. Разделени са в две термални зони, разположени на около 700 метра по между си, с температура на водата между 37 и 59 градуса по Целзий.

Къде се намира село Баня

Село Баня е разположено на 7 километра източно от общинския център Разлог, на 5 километра североизточно от Банско и на 158 километра южно от София. То е разположено в централната част на Разложката котловина, обградена от планините Рила, Пирин и Родопите.

Забележителности в село Баня

Основните забележителности в селото, като изключим минералните извори са двете средновековни бани и още няколко обекта край тях.

Старата българска баня

Старата българска (римска) баня се намира в централната част на селото на „Улица 2-ра“. В селото има кафяви указателни табелки и към двете стари бани. От информационното табло до банята се разбира, че това е типичен представител на османските бани от периода XV-XX век, представляващ културно-исторически вариант на римските антични бани. Предполага се, че банята е построена през XVI-XVII век, а през 1735 г. е била ремонтирана от майстор Захо.

Сегашния си вид банята придобива през 2013 г., когато е реставрирана.

Банята може да се разгледа отвън. Входната ѝ врата е заключена с катинар. По време на нашето посещение беше леко открехната, та успях да надникна в един от ъглите ѝ.

За да разгледате банята отвътре, трябва да се свържете с местния ТИЦ, който се намира срещу Старата турска баня. До вратата на българската е поставена табелка с телефон за контакт.

Ние потърсихме ТИЦ-а в неделята и се оказа, че това, заедно с понеделник са двата му почивни дни. Така че, ако искате да разгледате двете бани отвътре, трябва да го направите в някой от дните от вторник до събота между 8:30 и 17:00 часа (от12:30 до 13:00 има обедна почивка).

Мегдана край банята

Пред банята е оформен малък площад с още две старинни къщи и с паметна плоча пред едната. Тя съобщава, че на това място е била родната къща на Неофит Рилски със светско име Никола Поппетров Катошов. Той бил роден през 1793 г. и живял в село Баня до 1801 г.

На стария мегдан в село Баня – паметна плоча за Неофит Рилски и стара каменна къща

Неофит Рилски е български монах и просветен деец. Преди време при едно посещение в Банско посетих Бенината къща, смятана според друга теория за негова родна къща. Тя била на рода Бенини, а за книжовника се смята, че произхожда именно от този род.

Къде точно се е родил и изживял първите си години Неофит Рилски, аз не съм компетентна да отсъдя, но се знае, че е починал на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.

Както и да е. Да се върна на село Баня. Къщата зад коментираната по-горе паметна плоча е със стара архитектура, но видимо подновена и в много добро състояние. Тя е изцяло каменна с гредоред.

На стария мегдан в село Баня – месопродавница и пивница

Срещу нея от другата страна на улицата се издига още една стара къща, на фасадата на която има надпис „Месопродавница и пивница“. Между двете къщи и старата баня се е оформил малък площад.

В едната страна на площада попаднах на още едно информационно табло, указващо, че именно това е бил мегданът на село Баня в края на XIX и началото на XX век според г-н Иван Терзиев. На таблото не беше указано кой е Иван Терзиев, но моята справка в интернет ме насочи към български зограф със същото име, роден през 1832 г. в село Баня, а по-късно живял в Банско, където умира през 1907 г.

Църквата

От другата страна на Старата българска баня може да се види старинна църква с името „Успение Богородично“.

Село Баня: църква „Успение Богородично“

На централната улица в селото има и още една „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, много добре обновена и поддържана.

Старата турска баня

Старата турска баня се намира в западната част на селото до открития обществен минерален басейн. Тя също може да се разгледа свободно отвън, а чрез ТИЦ-а и вътре.

Село Баня: Старата турска баня

Следващите няколко забележителности са извън селото, но все пак в района.

Забележителности близо до село Баня
Светилище Камъко

Намира се малко преди село Баня, ако идвате откъм Банско и представлява висок изправен камък, мегалит.

Как да стигнете до него? На пресечката преди селото (ако идвате от Банско), трябва да завиете надясно. Преди отбивката има синя указателна стрелка с надпис „местн. Камено“. След като завиете трябва да продължите още малко до Т-образно кръстовище. Вдясно на ъгъла на кръстовището има някакви ниски сгради. Камъко може да се види през оградата. За да се стигне пеша до него, трябва да се поеме покрай оградата на сградите преди кръстовището, но е хубаво да се има предвид, че е много обрасло.

Светилище Камъко

Ние се задоволихме да го видим през оградата.

Според местна легенда, това бил камък, хвърлен от Крали Марко по една кошута, докато бил на лов.

Според информация в Уикипедия, мястото е познато под името Каменот. Преди време там е извършено теренно проучване от екипа на Васил Марков, историк от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Установено е, че мегалитът е бил почитан в древността като свещен и върху него са изсечени жертвеници.

Крепост Бресто

Останките от крепостта се намират на малък хълм, разположен на 3 километра североизточно от село Баня. Твърдината все още се прoучва и не е туристически обект, но за хората с интерес от (пра)стари руини вероятно ще бъде интересно да я разгледат.

Крепост Бресто

За да отидете до крепостта, от село Баня поемате по главния път към Якоруда и Велинград. На няма и два километра след селото шосето прави плавен почти обратен завой. Този завой обикаля хълма с крепостта. В края на завоя има малка отбивка от пътя. На нея трябва да спрете и да поемете по отделящата се напред пътека. След няколко минути сте пред крепостта.

Координати на отбивката: 41.893322, 23.542760.

ВНИМАВАЙТЕ! Включването от тази отбивка обратно в движението може да бъде опасно. Видимостта е крайно ограничена, а пътят си е натоварен.

Крепост Бресто, недалеч от село Баня

На хълма ясно се виждат останки от крепостни стени и помещения. Има излаз и на реката – това е река Глазне, която минава през Банско и малко след крепостта Бресто се влива в река Места. Река Глазне естествено защитава твърдината от три страни.

По времето на нашето посещение имаше видими следи от скорошни проучвания – изкопите бяха от скоро, с правилни ръбове и очертания, някои участъци от крепостта бяха покрити с все още нови платнища. Хубаво е, че се проучва.

Крепост Бресто, текат проучвания

Не намерих много информация за крепост Бресто. На сайта Български крепости прочетох, че тя е праисторическа и тракийска. Намерените фрагменти от керамика са датирани в два периода: XII-XI в.пр.н.е. и V-III в.пр.н.е. Смята се, че укреплението е възникнало в края на къснобронзовата епоха – края на XIII в.пр.н.е.

Рила фън парк

Това е парк за забавление и адреналин, който предлага спускане с колички по тръбни релси, разположени на хълм. Паркът се намира до град Белица, на 25 километра от село Баня. До парка се стига с кола.

За да стигнете до парка, поемате към град Белица. В градчето, а и по път има добре видими табели за Фън парка и за Парка за мечки, които се намират съвсем близо един от друг. Следвайки табелките излизате от Белица в северна посока към планината. Шосето се движи в красив пролом. След около 10 км се стига до синя табелка, сочеща, че по отклонението вдясно остават 2.4 км до Парка за мечки. Друга табелка указва, че това е посоката и за Рила фън парк. Съответно, за двете места трябва да поемете по пътя вдясно. Той е черен, но бавно и внимателно може да се измине с лека кола.

Първо се стига до Фън парка. Пред него има обширно пространство, удобно за паркиране.

Увеселителният парк работи целогодишно от 10.00 до 18.00ч.

Парк за танцуващи мечки до град Белица

За парка с мечките се продължава още около километър и половина нагоре по черния път. Паркът работи за посетители от април до ноември с работно време от 12:00 до 18:00 часа, а през юли и август има и възможност и за сутрешни посещения. На кадъра може да се запознаете с точното работно време.

Парк за мечки край Белица, работно време

Следващите две забележителности ги познавам от предишно наше посещение в района на село Баня, но смятам че са наблизо и са полезно допълнение към статията.

Екопътека Стълбата в Разлог

Маршрутът на пътеката се движи в северната част на Разлог. Тя започва от улицата близо до гробищата. Екопътеката се състои предимно от стъпала. Те са каменни и се изкачват за около 15 минути. Пътеката е оборудвана с множество информационни табла, от които може да се запознаете с историята и биологичното разнообразие на района. Стъпалата изкачват хълма Голак, от който се откриват прекрасни панорами към Рила, Пирин и Родопите. Маршрутът завършва с 12-метрова кула за наблюдение.

Екопътека Стълбата: поглед към Разлог на фона на Пирин

Средновековна църква Света Екатерина

Тя била построена през XIV век. Сегашната църква е видимо обновявана. Намира се на около 6 километра западно от центъра на Разлог, на 2 км от хотел Катарино СПА.

Координати 41.894452, 23.401477.

Средновековна църква Света Екатерина до Разлог

https://drumivdumi.com/selo-banya-zabelezhitelnosti/

[Hatshepsut]

Маршрути в Средна Стара планина: до Турски рът и Мечото чакало над Априлци

Над град Априлци са маркирани немалко маршрути, като най-популярните сред тях са от хижа Плевен до Ботев връх и от ВЕЦ Видима до водопад Видимско пръскало. В този чуден есенен ден нямахме време за връх Ботев, а предвид сушата преценихме, че водопадът ще тече доста оскъдно. Затова избрахме да се качим до Турски рът, а на връщане за разнообразие се върнахме през Мечото чакало. Горе нависоко бяхме опиянени от красивите панорамни гледки, а слизането се оказа по изключително стръмен склон.

По баирите над Априлци

По-долу ви разказвам накратко за пътеките към Турски рът и Мечото чакало. Те могат да се комбинират в кръгов маршрут, но ако решите да го направите, горещо ви съветвам първо да се насочите към Мечото чакало, после да се изкачите до Турски рът и да слезете по пътеката, описана в следващия раздел. Ние тази стръмна пътека над Мечото чакало я взехме на слизане и въпреки поставеното на места въже, беше предизвикателство.

Турски рът

Турски рът е връх и местност в Централен Балкан над Априлци. До там води маркирана пътека с начало ВЕЦ „Видима“. От същото място започва пътеката към водопад Видимско пръскало. Край ВЕЦа има голям паркинг.

Първите два километра и малко от маршрутите до Турски рът, Мечото чакало и Видимското пръскало са идентични. От ВЕЦ Видима се тръгва по път с трошено-каменна настилка, който се движи по протежението на река Пръскалска. Тя захранва водопада. За около 40 минути се стига до водослива на реките Пръскалска и Турски дол, десен приток на Пръскалска. На това място се отделят наляво две пътеки – към Мечото чакало, която се движи в дерето на Турски дол, и към Турски рът. Има указателни табелки. И двете пътеки са маркирани със синя маркировка.

Местност Турски рът

Пътеката към Турски рът стръмно се изкачва нагоре и за около час и половина се стига до местността. Малко преди местността има разклон за Мечото чакало. Маршрутът е изцяло в гора, но Турски рът е открито място и гледките от там са красиви и надалеч.

Като се излезе от гората, се минава покрай зона за отдих с две пейки. Още тук гледката е много красива – вижда се резерват Северен Джендем.

Напред към връх Турски рът

Пътеката към близкия връх Турски рът, както и към билото продължава нагоре. Минава през поляна с информационни табла, после през кратък горист участък, малко клек и и след клека вече сме в подножието на върха. Изкачването му е доста кратко. От него се откриват още по-красиви гледки. Открива се прекрасно централното старопланинско било, вижда се долът на водопад Видимско пръскало.

Гледка от връх Турски рът: поглед към дерето на Видимско пръскало

От върха се виждат няколко пада на висок водопад в Северен Джендем.

Гледка от връх Турски рът: поглед към водопадите на Северен Джендем

Мечото чакало

Мечото чакало е наколна стара дървена колиба за наблюдение на диви животни.

Мечото чакало

Тя се намира до поток, който е десен приток на река Пръскалска. Потокът образува 2-3 малки водопада.

Водопад по пътеката към Мечото чакало

Пътеката към Мечото чакало се отделя при разклонението за Турски рът. Разстоянието от това разклонение до чакалото е около 1.3 км и се изминава за около 30 минути. От Мечото чакало до Турски рът също има маркирана пътека, но трябва да се има предвид, че е много, много стръмна.

Нашето стръмно спускане към Мечото чакало. По-добре тази пътека да се извърви в обратна посока

Финални думи

Ако сте любители на малко познатите, но силно раздвижващи маршрути в планината, пътеките до Мечото чакало и Турски рът сигурно ще ви харесат. Ако разполагате с повече време, може да удължите прехода с изкачване до билото или до връх Марагидик.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Екопътека Просечен камик в Искърското дефиле

Обект на тази статия е приятна и пълна с гледки екопътека, която се вие над село Лютиброд във финалната част на Искърското дефиле. Пътеката се казва Просечен камък по името на интересно изсечена скала над селото, която е една от няколкото забележителности по маршрута.

Просеченият камик и римският път над Лютиброд

Ние минахме по пътеката в един сив, мъглив и мразовит ноемврийски ден, което направи и снимките леко сиви, но пък разходката и гледките ни оставиха в добро настроение.

Ако си търсите сравнително кратък и лек маршрут за разходка около София, тази пътека навярно ще ви хареса.

Как се стига

Отправна точка са югозападните покрайнини на село Лютиброд. То се намира на 11 километра югозападно от общинския център Мездра и на 96 километра североизточно от София.

Формално, пътеката започва от центъра на селото и се следва синьо-червена маркировка. Реално обаче, с кола може да се стигне до горните покрайнини на селото и да се тръгне пеша оттам.

Начало на маршрута: 43.102750, 23.625733.

Някъде край ориентировъчната начална точка на маршрута, чиито координати съм дала, е удобно да се остави колата.

Екопътека Просечен камик до Лютиброд

Особености на маршрута

Оставяме колата и продължаваме по улицата с маркировката – ул. „Стара планина“. Не след дълго маршрутът напуска селото и плавно се изкачва над него. Назад Лютиброд се открива като на длан, виждат се добре двете Ритли, река Искър и железопътната линия. Гледката е очарователна.

Пътеката леко завива наляво и попадаме на първото информационно табло за маршрута. То се пада на около 10 минути след тръгването ни пеша. Продължаваме по пътеката и след още десет минути стигаме до Просечената скала, дала име на екопътеката. Скалата е била просечена, за да мине през нея стар римски път. Близо до скалата се открива чудна панорама към Искърското дефиле.

Гледките към дефилето често ни съпровождат по целия маршрут.

Крепост Шишманово кале до Лютиброд

Вървим още 10 минути и стигаме следващата забележителност – Шишманово кале – останки от крепост, кацнала на скалистото възвишение Шишманец вдясно от пътеката. Срещу крепостта, до пътеката, се белее оброчен кръст, посветен на свети Антон и свети Атанас.

Оброк в чест на свети Антон и свети Атанас край Лютиброд

По тясна пътечка се изкачваме до вътрешността на крепостта, за да се доближим до руините и най-вече, за да попием нова доза панорамни гледки. Тук започва да се открива Черепишкият манастир. Долу в ниското река Искър образува живописен меандър.

Поглед към меандъра на река Искър

Дотук, според мен, е най-интересната част от маршрута.

След крепостта продължаваме по пътеката и след малко навлизаме в гора. Започва плавно изкачване. Маркировката е добра, но и без нея ориентацията е лесна, тъй като се върви по протежение на реката и по ясно обособена пътека.

След още 30 минути стигаме до панорамно място с указателни стрелки – напред към манастира, а назад към Лютиброд. От селото дотук сме се движили около час, без да броим почивки и разглеждане на забележителности.

По екопътека Просечен камък

Екопътеката продължава надолу към шосето и манастира. За около половин час се стига до тунела на пътя, а след това има още малко ходене до панорамно място над Черепишкия манастир.

Още един поглед към Просечения камик до Лютиброд

Други интересни места наблизо

Разходката по екопътека Просечен камик може да комбинирате с посещение на Черепишкия манастир и на крепостта Калето в Мездра. Съвсем наблизо, в покрайнините на Лютиброд може да се разходите до Средновековната църква Свети Георги и близката раннохристиянска базилика. Те се намират на отсрещния бряг на река Искър, близо до Ритлите.

https://drumivdumi.com/ekopateka-prosechen-kamik/

[Hatshepsut]

Водопад Гюллек в Източните Родопи: мощен и леснодостъпен

Водопад Гюллек до село Даскалово беше първото място в плана ми за посещения при обиколката ни из Източните Родопи в края на тази зима. Първи, първи, но поради реорганизация в движение, остана последен и така сложи чудесен финал на цялото пътешествие. Той е сравнително мощен водопад, който се излива с тясна струя от внушителна каменна козирка в бистро езеро. Достъпът до него се оказа изненадващо лесен, предвид останалите водопади, които бяхме посетили през предишните дни. За тях ще ви разкажа отделно. Тази статия се отнася за водопад Гюллек.

Водопад Гюллек в Източните Родопи

Водопадът е висок около 7 метра, а реката, която го захранва се казва Перперек. Да, точно тази, която тече край едноименния древен скален град до Кърджали, по-познат като Перперикон. Водопад Гюллек е в горното течение на реката, само на няколко километра от извора ѝ. Водопадът е активен през цялата година, като най-силен е през пролетта и след обилни валежи.

Водопад Гюллек отблизо

Къде се намира водопад Гюллек

Водното бижу тече до махала Каракаш на село Даскалово, община Черноочане, на 56 километра югоизточно от Асеновград и на около 30 километра северно от Кърджали. Ако идвате откъм Асеновград, отбивката към махалата ще ви се падне вдясно от шосето след отбивката за самото село Даскалово. Ако идвате откъм Черноочане, съответно ще ви се падне вляво и трудно ще я забележите поради обратния наклон на шосето. В допълнение, там е много опасно да се завива наляво. Затова и GPS навигацията съветва да се продължи направо още малко, да се направи обратен завой и тогава да се свие към махала Каракаш.

Щом завиете към махалата, карате по тесен и стръмен път, а като влезете в нея, трябва да поемете по разклонението вдясно. Улицата завършва с уширение, където може да се паркира. Там има и масичка с пейка.

Особености на маршрута до водопад Гюллек

За водопада тръгвате по пътеката вляво от пейката. Не след дълго тя отвежда до поляна, където трябва да поемете леко наляво по диагонал.

Поляната в покрайнините на махалата малко след началото на маршрута

Местните хора са указали маршрута с интересни стрелки по земята, направени с камъчета. В период на оскъдна трева тези знаци се забелязват много добре и са чуден ориентир. След няколко минути се стига до рехава гора. Там пътеката е добре обособена. Върви се няколко минути в гората, минава се покрай чешма и се продължава надолу. След още малко се стига до голо място, където трябва да се завие надясно. Още малко и слизате на обширна поляна. Водопадът вече се чува. Няколко метра пеша и сте до него.

Последни метри

Цялото разстояние от паркинга до водопад Гюллек се изминава ориентировъчно за 15-20 минути. На отиване към водопада се спускате, а на връщане се изкачвате.

Техническа информация за маршрута до водопад Гюллек

Начало (паркинг)    41.778083508834243, 25.300388736650348
Водопад Гюллек    41.776579460129142, 25.297564035281539
Разстояние    543 м
Денивелация    (-) 85 м, (+) 24 м
Времетраене    20 минути

Кратко видео от разходката:


Водопад Гюллек до село Даскалово, Източни Родопи

Нашето посещение

Ние посетихме водопад Гюллек в последната неделя на този февруари. Денят беше топъл, на моменти слънцето се показваше, в други моменти леко прокапваше от малки облачета. Макар да се бяхме подготвили как да намерим отправната точка на маршрута, все пак спряхме и питахме един човек от махалата, който работеше в градината си. Той ни упъти много любезно и ни обясни за стрелките, които местните хора са направили за ориентир към водопад Гюллек.

В началото на маршрута до махала Каракаш, с цвят на пролет през февруари

Като тръгнахме към водопада, на излизане от махала Карашаш, видяхме цъфнало дръвче. За първи път тази година виждахме овошка с цвят, сигурен признак, че пролетта е близо.

Водопад Гюллек в Източните Родопи

Финални думи

Разходката до водопад Гюллек се оказа кратка и приятна, а мощната му струя и цялата обстановка около него ни остави с чудесни впечатления. Да не забравя да спомена, че пред водопада има обширна поляна, удобна за пикник. Само, моля ви, вземете отпадъците със себе си и запазете мястото чисто!

Водопад Гюллек до село Даскалово

Вероятно и вие като мен се питате какво значи Гюллек. Аз не знам какво значи тази дума, но попаднах на статия на БНР, в която се казва, че означава „силно бучащ“. В същата статия той беше наречен и с името Гюрлек.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Хайдушките водопади край Берковица: сравнително лека разходка за хора от всички възрасти

Пролет. Време за водопади!

Хайдушките водопади край Берковица са чудесно място за приятна и сравнително лека разходка, подходяща за хора от всички възрасти. Пътеката се движи край Голяма река, която образува по течението си множество прагове и водоскоци. Най-атрактивни са двата водопада в края на маршрута. Там няколко по-малки реки се сливат и образуват Голяма река. Тези рекички, изброени от запад на изток са съответно Сливашка, Средна, Ценкова и Злата бара. Единият от водопадите се пада на 50 м. след водослива на Сливашка и Средна бара, а другият – на 800 м. след водослива на Ценкова и Злата бара. Местността наоколо е защитена и носи името Хайдушки водопади.

Хайдушки водопади, Берковица

Водопадите не са много високи, но са изключително живописни – те са буйни и образувани от няколко пада, което прави рисунъкът им игрив и красив. Ние посетихме водопадите в разгара на пролетта – втората половина на май. Случи се в ден след обилни дъждове, което със сигурност допринесе за пълноводието на реките. Голяма река обаче не е толкова малка, а барите, които я формират извират от горите по-нагоре в Балкана. Сливашката бара извира от северното подножие на връх Камара (1917 м.), Средната – от подножието на Безименен (1777 м. между вр. Камара и Ком), Ценкова бара води началото си от северното подножие на връх Ком (2016 м.) и Злата бара от северното подножието на Среден Ком (1944 м.). С две думи Хайдушките водопади работят целогодишно, макар и невинаги да са с голям дебит.

Хайдушки водопади: вторият водопад след водослива на Ценкова и Злата бара

Как се стига до началото на пътеката
Отправна точка за маршрута са западните покрайнини на Берковица, на 91 км северно от София и на 27 км югозападно от областния център Монтана. До там се стига с кола. В градчето от централната част нагоре има поставени кафяви стрелки, указващи пътеката.

Точката, която съм дала за начална по-долу е при едно разклонение на пътя. Екопътеката започва по разклонението вляво. Там са поставени указателни стрелки.

Координати на:

начална точка на маршрута: 43.235867, 23.093831;
вековен бряст: 43.233617, 23.088483;
Агова чешма: 43.227650, 23.080967;
водопади: 43.205717, 23.058017.

Кратък видео разказ от разходката – маршрут, река, природа, водопади:


Хайдушките водопади край Берковица

Особености на маршрута

Пътеката се движи изцяло по протежение на Голяма река, десен приток на Берковската река. Казвам пътека, но всъщност това си е стар асфалтов път. На места е лош като за лека кола, най-вече в последния си километър. Затова и част от него може да се измине с кола. Ние предпочетохме да го извървим целия.

По маршрута към Хайдушките водопади

По протежение на маршрута от пътя се отделят няколко пътеки и второстепенни черни пътища, но ние си следваме главния. Лесно е за ориентация.

Пътеката край Берковица е снабдена с няколко места за отдих

Маршрутът е лек и приятен. Дълъг е около 5 километра в посока. До Хайдушките водопади се стига за около час и половина. В обратната посока може да се вземе и малко по-бързо, тъй като на отиване пътят плавно се изкачва, а на връщане съответно се спуска. Денивелацията е около 320 метра. Маршрутът е добре маркиран със стрелки и зелена маркировка. Снабден е с няколко места за отдих – беседки или пейки с масички.

По маршрута: Голяма река образува много падове и водоскоци

В началните части има места, на които се откриват гледки към връх Ком. Минава се покрай огромен вековен бряст. От табелката до него четем, че това е защитен обект. Има си и история – старият сега бряст се разлистил по времето на цар Иван Шишман, след това преживял различни бури – климатични и исторически, но оцелял. До бряста е обособен кът за отдих. Когато ние бяхме там, видяхме и две диви орхидеи съвсем близо до бряста.

Към водопадите

В края на маршрута се стига до двата водопада. До тях води кратка пътека, която се отделя вляво от пътя. Има си табелки. Край водопадите е изградена беседка.

Хайдушки водопади: Сритият водопад

Единият водопад е леко скрит в скалите. Той се лее на 50 метра след водослива на Сливашка и Средна бара. Другият лесно може да се наблюдава фронтално. Захранван е от Ценкова и Злата бара и пада на 800 м. след водослива им.

Хайдушки водопад

В заключение, Хайдушките водопади и пътеката до тях са чудесно място за еднодневна разходка, подходящо за всеки сезон и възраст.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Дупката до с. Желъдово: изключително живописен дори и с малко вода

Водопад Дупката бързо се превърна в мой любимец сред водопадите из Източните Родопи. Макар да нямаше много вода когато го посетихме през този февруари, той беше изключително живописен заради изваяното скалисто корито на реката, дупката в каменната козирка и промушването на водата през нея. Чувствата ми към водопада особено се засилиха след финалното атрактивно слизане до подножието му по тясната и стръмна пътека.

Водопад Дупката, Източни Родопи

Водопад Дупката е наричан още с турското име „Герме бунар“. Висок е около 7-8 метра. Поради маловодната му река – Ереклидереси, най-подходящ период за посещение е в края на зимата, в ранна пролет и след обилни дъждове. В тази статия ще ви разкажа как да стигнете до него и какво да очаквате. В края на статията ще обясня накратко как да стигнете и до още един водопад наблизо – това е водопад Сарп до село Желъдово.

Къде се намира водопад Дупката

Водопад Дупката се намира до махала Шипок на село Желъдово в Източните Родопи, на 21 километра североизточно от Златоград, на 34 километра югозападно от областния център Кърджали и на 313 километра югоизточно от София. Отбивката към село Желъдово е долу-горе на средата на шосето между селата Устрен и Генерал Гешево. И така – от отбивката хващате пътят към Желъдово. Той е с асфалт. Малко след това пътят прави плавен завой наляво, а от върха на завоя се отделя черен път. За махала Шипок и водопад Дупката поемате по черния път. Той е твърд и сравнително равен, така че може да се продължи с лека кола. Карате около 850 метра и се оглеждате за разклонение надясно. Това разклонение е началото на пешеходния маршрут към водопада. Край разклона има удобни за паркиране места.

Отбивката към водопад Дупката, махала Шипок, с. Желъдово

Особености на маршрута до водопад Дупката (Герме бунар)

Тръгвате по коларския път, който се отделя надясно от главния черен път. Пътят заобикаля малко езеро и плавно се спуска надолу към дерето. Навлиза в гора. След около 500 метра трябва да завиете по разклонението надясно – това е друг черен път. Продължавате по него около 200 метра. Дерето ви остава успоредно долу вляво. Водопадът вече леко се чува, ако има вода. Това е мястото, където трябва да напуснете черния път и да се спуснете право надолу към реката. По време на нашето посещение там беше изградена пирамидка от камъни. Оглеждайте се нея.

От тук започва спускането към дерето на водопад Дупката

Слизането е без пътека, стръмно е, но е кратко – около 50 метра по права линия. Теренът позволява да си правите серпентини за по-лесно слизане. Стигнете ли реката, се озовавате точно над скалната дупка, през която изтича водопад Дупката.

Горната част на водопада и самата дупка

За да стигнете до подножието на водопада, трябва да пресечете реката. Тя е малка, но коритото ѝ е хлъзгаво на места, така че внимавайте! От дясно на водопада има много кратка, тясна и стръмна пътека, по която трябва да се спуснете. Екстремна е, защото от едната ѝ страна е пропаст, а когато е кално е доста хлъзгава. Не е за хора без опит. Обаче пък, след интересното слизане по нея, водопадът очарова (ако има вода).

Цялото разстояние от паркинга до водопад Дупката е не повече от километър и може да се измине ориентировъчно за 30-40 минути. Препоръчвам ви да носите щеки. Относно ориентацията на място, използвайте картите на Гугъл и Bgmountains.org и в никакъв случай на Open Street Map. За ваше улеснение прилагам GPS трак и технически характеристики на маршрута към водопад Дупката.

Техническа информация за маршрута до водопад Дупката

Начало (паркинг)   41.4399194, 25.2166009
Водопад Дупката   41.4381416, 25.2132850
Разстояние   840 м
Денивелация   (-) 80 м, (+) 10 м
Времетраене   35 минути

Водопад Дупката и скалистото корито на реката

Нашето посещение

Беше си малко приключение, макар да бяхме проучили и набелязали ориентировъчно маршрута предварително. Оставихме колата на разклона и тръгнахме по черния път, заобикалящ малкия водоем. Извървяхме 500-те метра и завихме по пътя надясно. След няколко метра ходене започнахме да чуваме шума на водата от дерето и решихме да слезем още там. Малко по-надолу от пътя хванахме някаква добре обособена пътека и минахме покрай изградена чешма. Изглеждаше като силно обещаващ маршрут към водопада. Според картата на Open Street Map водопад Дупката беше на броени метри. Приложението, което ползвам за навигация е LocusMap, а то използва именно Open Street Map.

Слязохме при реката и видяхме мост. Не сме минавали по него. Там край моста се събираха две реки. Справката с картата показа, че водопадът е на по-маловодната лява образуваща, т.е. на притока, който ни се пада вдясно, ако гледаме срещу течението. Тръгнахме по него сред жадни за кръв трънаци и без пътека. Беше супер обрасло и се наложи да прескачаме рекичката на няколко пъти. Добре, че беше малка. Не след много дълго време стигнахме до хълм, който реката обикаляше в непроходимо дере. Това беше повратната точка, която ни отказа от идеята да подходим водопад Дупката от долната му страна. Сетне безславно минахме за втори път през трънаците по реката с няколко пресичания от единия на другия бряг, стигнахме моста, поехме по пътеката нагоре и се върнахме на черния път. Това изяде доста от времето ни и съкрати драстично плановете ни за посещения през този ден.

Както и да е. Продължихме си по черния път, видяхме каменната пирамидка, слязохме към реката, пресякохме каменното ѝ корито и се спуснахме по тясната пътечка до подножието на водопад Дупката. Беше чудесно, страхотно преживяване! Много ми хареса този водопад.

Поздрав от водопад Дупката

Беше краят на февруари и денят вървеше към по-тъмната си част. Все пак, бяхме твърдо решени, че една важна точка от предварителния план ще бъде изпълнена – водопад Марф до самото село Желъдово. За него ще ви разкажа в отделна статия.

И още: водопад Сарп до село Желъдово

Преди да се насочим към водопад Дупката, посетихме водопад Сарп, висок около 7 метра, който тече съвсем наблизо и маршрутът към който започва малко по-надолу по черния път към махала Шипок. Няма да ви разказвам надълго и нашироко за него, защото в горната му част е направено водохващане и дори в силни периоди водата му е оскъдна. Ако сте пламенни ловци на всякакви водопади, за ваше улеснение прилагам GPS трак от нашия преход и един кадър от водопада. Маршрутът не е труден.

Координати на:

отбивката към водопада (паркинг): 41.441397126764059, 25.227879490703344;
водопад Сарп: 41.440939391031861, 25.223766909912229.

Водопад Сарп до село Желъдово

За информация, до водопад Сарп има маршрут и от самото село Желъдово, но нямам впечатления от него. Когато приближавахме водопада обаче, откъм селото се чуваше доста силен кучешки лай…

В интерес на истината, по план трябваше да направим точно преход от село Желъдово до водопад Сарп, но в движение нещата се промениха. Все пак, ако ви е полезно и интересно, ето GPS трак-план, който бяхме направили при предварителни проучвания.

Финални думи

Водопад Дупката силно ме впечатли със своето крехко водно изящество и масивни скални форми. В тази статия ви споделих впечатленията си от него и как да го намерите. Ако сте страстен водопадолюбител и не ви плашат стръмни дерета, водопад Дупката ще ви хареса.

Много близо до водопад Дупката се намира една от най-впечатляващите откъм останки и гледки крепости в Източните Родопи – крепост Устра. Пешеходният маршрут до нея започва край село Устрен, което отстои на няма и 5 километра от Желъдово.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад на Сътворението до с. Долна Кула, махала Метла


Водопад на Сътворението

На няколко пъти кроях планове за натам, но ме спираше фактът, че трябва да се дебне подходящ за посещение период – след снеготопене или дъждове, а сме надалеч.

Посетихме водопада в края на този февруари. Беше активен, за щастие, но не беше особено мощен. Въпреки това ми хареса. Да, струята му беше тясна, но все пак течеше, дори пръскаше, а скалите около него създаваха усещане за сцена и представление с високи надиплени стени. Друга интересна даденост на мястото е кухината в скалите зад водопада, по която можеш да се разходиш и да го разгледаш от друг ъгъл.

Водопадът на Сътворението е висок около 15 метра, а реката, която го образува е ляв приток на река Крумовица, една от най-големите, захранващи река Арда.

Къде се намира Водопадът на Сътворението

Водопадът на Сътворението излива водите си край махала Метла на село Долна Кула, община Крумовград. Селото се намира на 330 километра югоизточно от София и на 51 километра от областния център Кърджали. До махала Метла се стига по тесен, но добър асфалтов път. За махалата трябва да се отклоните в северна посока от главния път между Кърджали и Крумовград (част от Родопската магистрала 🙂 ) при село Горна Кула. След това пътят се движи много близо до река Крумовица, на чийто бряг на места могат да се наблюдават интересни по форма скали.

Добре дошли в махала Метла, село Долна кула

В началото на махалата има уширение на пътя, което е удобно за паркинг. Може да продължите още няколко метра натам с кола и да намерите място за паркиране. Аз обаче ви съветвам да оставите колата на паркинга преди махалата, защото от една страна разстоянието от там до водопада въобще не е голямо – под 900 метра, а от друга страна, мили хора, нека запазим доколкото можем спокойствието на местните, които са ведри и любезни! Една кола из тесните улички на махалата малко или много създава суматоха сред спокойствието, което цари в махала Метла.

Към Водопада на Сътворението

Маршрутът до Водопада на Сътворението


От паркинга преди първите къщи на махала Метла продължавате пеша нагоре по улицата, която след няколко метра ви отвежда до мегдана. Там трябва да поемете по улицата наляво. Насетне има червена маркировка и стрелки.

Към водопада: в покрайнините на махала Метла

На излизане от махалата се минава по бетонни стълби, а после се върви по пътека. Недалеч от водопада по пътеката са поставени дървени парапети за опора, но и без тях не е трудно слизането към водопада. До Водопада на Сътворението се стига за 15-20 минути. Най-напред ще видите внушителния набръчкан скален венец, а след това и водната струя, ако сте там в период с вода.

Близо до Водопада на Сътворението

Накратко за името

Безспорно, името на водопада прави впечатление, дори е леко гръмко и претенциозно. В интернет няма много информация по въпроса за произхода му или поне аз не успях да намеря такава. Но под статията ми за Източни Родопи ще видите два много интересни коментара – на Ивана и на Пламен Петков – във връзка с името. Ще обобщя накратко информацията от тях – местните хора го познават просто с името „Водопада“. Според едното мнение прозвището „Водопад на Сътворението“ е дадено от местен краевед, а според другото – от туристка.

Според сайта За Родопите с любов, жителите на махала Метла наричат водопада и с турското „Кара ин“.

Моето лично мнение е, че трябва да се придържаме към стари, общоприети и утвърдени с времето имена и не е редно всеки да именува природни забележителности с моментни хрумки. В случая обаче, до преди няколко години водопадът не е имал определено име, а без съмнение заслужава някакво, което да отговаря на красотата и уникалността му. Дали „Водопад на Сътворението“ е най-подходящо? Вероятно не, но това име се приема от местните хора и е факт, че с него водопадът доби популярност и самото име прати доста хора да го видят.

При подготовката на статията ми попаднах на официални документи на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Хасково, в които водопадът се споменава точно с това име. Документите са във връзка с процедура за обявяването му за природна забележителност и може да ги видите тук.

В заключение, според мен, може да се счита, че името Водопад на Сътворението вече е достатъчно широко прието.

Водопад на Сътворението отблизо

Други интересни места наблизо

В малко по-долното течение на реката могат да се видят още два водопада – един по-нисък и един по-висок, съставен от два пада, всеки от които се отича в малко езеро, подобно на казан. Затова и името на този водопад е Казаните или още Горен и Долен казан.

Посещението до Водопада на Сътворението може да се комбинира и с ходене до водопадите край Звездел, до светилището край Татул и Харман кая.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Марф: още едно водно изящество в Източните Родопи


Водопад Марф, Източни Родопи

В интерес на истината, мина време и преди да се наканя да го посетя, се появиха и други снимки в интернет от водопад Марф и информация как да се намери. Аз исках да отида в подходящо време, исках да го видя активен. И да го комбинирам с други водопади наоколо. Това не беше съвсем лесно предвид отдалечеността от София и активността на водопада във времето – след снеготопене и дъждове. След няколко пропуснати възможности, нещата се наредиха и го посетихме в края на този февруари. Беше интересно и дори още по-вълнуващо, отколкото очаквах. Водопад Марф беше в силата си. Емоцията се подклаждаше и допълваше от това, че бяхме посетили и други водопади в района. Атрактивният достъп до тях подсилваше адреналина.

Водопад Марф е висок около 5 метра. Много е красив и мощен през пролетта. Излива се на сравнително широка струя от дъгообразна каменна козирка в малко езеро. Когато се върнахме от водопада към колата, там в покрайнините на село Желъдово беше поседнала една местна жена, та се поразговорихме с нея. Тя ни каза, че водопадът тече почти през цялата година, но в този период февруари-март е най-красив. През август-септември обикновено пресъхвал.

Водопад Марф и езерото под него

Водопадът като цяло не е с труден достъп. В следващите редове ще ви разкажа в подробности как да стигнете до него.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Водопад Марф се намира в югоизточните околности на село Желъдово, община Джебел. Селото отстои на 34 километра от областния център Кърджали и на 276 километра югоизточно от София. Ако тръгвате от София, ще ви трябват поне 4 часа и то без много спирки, за да стигнете до селото. Може да минете през Пловдив, Асеновград и Кърджали, но малко по-бързо, макар и с 36 км по-дълго, излиза да се шофира през Хасково и после Кърджали. След Кърджали пътищата се събират, минава се през Джебел и Устрен. Отбивката към Желъдово се пада на около 2 километра след Устрен.

Като влезете в село Желъдово, за водопад Марф минавате през цялото село и карате до малко площадче в югоизточните му покрайнини. Вижте в таблицата по-долу точните координати на началото на маршрута. На площадчето е удобно да оставите колата. От там започва пешеходният маршрут до водопада.

Особености на маршрута до водопад Марф

Съветвам ви да ползвате приложения в таблицата по-долу GPS трак. Прочетете внимателно и описанието по-долу. По маршрута има марки, но това не е типичната туристическа маркировка. Като ниво на трудност, маршрутът е сравнително лек.

Село Желъдово: начало на маршрута към водопад Марф

От площадчето тръгвате по уличката наляво. Тя е тясна, затревена и може да се окаже кална. На една от къщите край площадчето, тази в долната му част, която се пада под него, има надпис с червена боя и стрелка наляво, указваща посоката. Малко след като тръгнете по уличката, на друга сграда ще видите още една стрелка с боя към водопад Марф. Улицата ви извежда от селото и не след дълго, още преди гората пресича коларски път, по който трябва да завиете надясно. В този участък може да видите знаци за маршрута под формата на завързани лентички по храсти и табелки а апел да се пази чисто, които са със снимка на водопада.

Малко след това коларският път се включва в друг черен път и завива наляво, съответно завивате и вие. Черният път, в който се включихте, идва от селото. (Можеше да дойдете от площадчето и по този път, но хората от селото ни препоръчаха маршрута, който описах току-що. Сега, след посещението ми там, моята препоръка е същата).

След събирането на пътищата навлизате в горски пояс и черният път преминава в пътека, която плавно се спуска в дерето. В тази част от маршрута също има указания под формата на лентички и табелки с молба за чистота. Аз също ви моля, пазете чисто!

Пътеката ви отвежда до реката, която трябва да пресечете на две места. На около 400 метра след второто пресичане пътеката приближава горната част на водопад Марф. Ориентацията е по засиления шум на реката. Там трябва да поемете по едва отличима тясна пътечка надясно директно към реката.

Тук моментът с уцелването на тази пътечка е малко тънък. Оглеждайте се за знаци вдясно от пътеката. По време на нашето посещение, там беше поставена шапка на едно дърво и каменна пирамидка на земята. Следвайте GPS трака.

Пътечката е кратка и бързо ви води до реката. При нея ще видите горната част на водопада. За да слезете до подножието му, трябва да пресечете реката. Там коритото е широко и тя е плитка, но ако е супер пълноводна, може да се окаже малко трудно. При нас си беше пълноводна, но нямахме проблем с пресичането. Още само няколко метра и се слиза до подножието на водопад Марф. Красота!



Водопад Марф до с. Желъдово, Източни Родопи

Пешеходният маршрут от село Желъдово до водопад Марф се изминава за около час.

Нека спомена и още нещо. Ако случайно пропуснете пътечката към реката вдясно, пътеката направо също ще ви заведе до реката, но по-надолу от подножието на водопада. Вариант е да пресечете реката там и да се върнете до него нагоре. Трябва да знаете обаче, че близо до реката тази пътека става много обрасла. Освен това, реката там е по-широка и трудна за пресичане.

Техническа информация за маршрута до водопад Марф

Начало (паркинг)   41.440341593697667, 25.230777617543936
Водопад Марф   41.437161331996322, 25.247036162763834
Разстояние   2 км
Денивелация   (-) 142 м, (+) 28 м
Времетраене   един час

Водопад Марф отблизо

Финални думи

Водопад Марф се оказа прекрасен, мощен и шумящ. Не ме разочарова. Малко след нашето посещение попаднах на информация от РИОСВ Хасково, че започва процедура по обявяването му за Природна забележителност. Трябва си.

https://drumivdumi.com/vodopad-marf/

[Hatshepsut]

В Троянския Балкан

Малка българска елегия

Човекът е фабрика за мечти. Но не и за тяхното осъществяване. Раздвижен от угризения, след дългогодишни увъртания поех към връх Ботев. И както винаги, когато се насиля да угодя на душата си, която понякога с месеци търпеливо скучае в мен, не сгреших. Откъде да започна? От самия връх, от който земята изглежда страшно малка Впечатлението е толкова грамадно и страшно, че мисълта дълго обикаля около него на пръсти, поглежда го с крайчеца на окото си, пие го на бавни предпазливи глътки, за да може да го събере внимателно в себе си, без да го разлее. Трудно се описва неописуемото. Троянският Балкан е такава яка плетеница от история, природа и дух, че което и крайче, подаващо се от кълбото, да подхващам, не смогвам да го разплета така, че да изтъка задоволително словесната си чергица. Огромното впечатление от връх Ботев никога не е достатъчно без отблясъците на рибните бързеи на Бели Осъм, Черни Осъм, Видима и буйните им притоци, без катедралния сумрак на вековните гори, без мъхнатите каменни плочи на древните махали, чиито вече почти безлюдни прозорци гледат кротко и всеопрощаващо като очи на дедите ни от отвъдното. Винаги се посуква и натрапчивата школска представа за душните гайтанджийници, шивачници, папукчийници, търговски дюкяни, пълни с приведени в маратонско усилие майстори, калфи и чираци, създали златния български лев и въобще много от малкото златно у нас сред купчината от излишни партакеши. Не може и без тръпките по кожата, окъпана в тежките сенки на повсеместните орешаци и хладния двор на Троянския манастир. Калейдоскопична, шарена радост от дух и тяло, която дълбоко в сърцето си наричаме сладостно и все по-плахо България. Една България, примирена да остане легенда и туристическа атракция.

Преди щурма

Тръгваме без предварителни резервации. Палатката е с нас. Ще спим някъде около Априлци и от там ще решим как да атакуваме върха. Вече сме пробвали през хижа Плевен и може би ще разнообразим през Тъжа. От там до върха е по-далеч по хоризонтала, но денивелацията е по-малка. Не сме екстремисти. Не обичаме да обяздваме върхове и вълни, а приятелски да им ходим на гости, да им се наслаждаваме. Може би в предишен живот съм бил видра. Все ме тегли към чиста река с дълбоки вирове. За такива земноводни няма по-подходящо място от Скандалото, което ни е на път. Цялото се е изтеглило по протежението на огромно каменно корито, в което пенливо се въртолят къдели от кристална вода и дълбоки вирове съзерцават с кристални очи небето. Къщите са се подредили покрай водата в шпалир, като нагиздени моми с белосани лица, обкичени с невероятните цветя на дворовете си, оглеждат се в речните вирове, за да гледат небето с техните очи, сякаш очакват да премине някой „Радецки“, натоварен с юнаци. Реката прелива отвсякъде през причудливите каменни прагове, шурти на малки водопади през по-тесните места; огладените камъни пък, от своя страна, преливат над нея, така че в един момент може да се объркаш кое всъщност тече – водата или камъка. Оставаме там. Мястото е кръстено хотел и думата не се намества спокойно в съзнанието. Непривично за уникалната сграда означение. Автентична възрожденска къща. Дърво и камък. Топлота и човечност. Вековно търпение. Мека тишина. Душата ти няма къде да се одраска. Зад високите дувари в двора, като кротки биволици, преживящи времето, са налягали дебели сенки. Може би странноприемница? Защото на такова място се отбиват само странници като нас? Но приляга повече къща, дом, убежище. Под плочите на този сигурен покрив мислите ти се настаняват удобно и без страх като лястовици в гнездо и мътят ли мътят най-сладки видения и сънища.

Към върха. Офроуд и палатка

И каните с вино вечерта не успяха да осуетят ранното ни ставане. В центъра на Априлци си купуваме хляб, весела тенджерка и чифт китайски маратонки. Винаги нещо се забравя, винаги нещо ти се купува на път. В превъзходната градина на ресторанта в центъра пием истинско кафе и разпитваме за Русалийския проход, който да ни изведе на Тъжа. С джип нямало проблеми. И без това съм спокоен, защото е отбелязан на картата като нормален път, който свързва Априлци с Калофер на юг. Потегляме, въпреки голямото си желание да прекараме още време в този чист и приветлив градец. Ех, ако можеше да имаме цялата красота на света едновременно! На няколко километра след Острец по тесен асфалт и после камънак стигаме до място, което съвпада с напътствията. Новият ми джипиес показа наличието на коларски път. Още не му бях сърбал попарата. После се оказа, че съм сбъркал и съм хванал трасето на водохващането. Сега утешавам своята глупост с мисълта, че ако човекът знаеше предварително всички изпитания и опасности, които го очакват в изследването на света, може би никога нищо нямаше да предприеме. След няколко извивки, които наистина наподобяваха (или така ми се искаше на мен) симетрична двойна следа от превозни средства, пред нас се изправи тесен улей, слаломиращ между огромните букови стволове право нагоре по склона. Този каменопад, който с моя утринен ентусиазъм настойчиво взех за път, с голяма трудност понатискаше тук-там под себе си страховито стърчащи скали, през които беше проправен с небрежен замах, може би само за да дава насока на най-упорити дърварски мулета. До един момент можех да се върна. И досега не знам защо не го направих. Впих се с отчаяна решителност във волана и заедно с лендроувъра се втурнахме нагоре с диво ръмжене. Няма друга такава кола! Кой каквото ще да разправя. Всяка от четирите гуми ръфаше камънаците като гладно куче кокал. Дребен чакъл свистеше наоколо като джапане в битката при Лепанто и скандализираше благородното уединение на старите буки. Няма такава кола, но няма и такъв баир! Алуминиевата кутийка на купето се подмяташе бясно във всички посоки, като по чудо упорито се връщаше и пак продължаваше напред и нагоре, и още нагоре. Бях забравил за спътниците си. Сигурно и те бяха забравили за мен и виждаха само Господ. Пък и в друга подобна ситуация ще изпищят, ще изкрещят, ще разпоредят, както и с каквото могат, да се преустанови едно такова безумство. Но сега, освен ревът на двигателя и къртещото свистене на гумите, не се чуваше нищо. Другото беше вцепеняваща тишина. От един момент насетне нямаше връщане назад. Изкачването изглеждаше също немислимо. Просто не можех, а и не исках да си представя какво може да се случи, ако колата спре. След няколкостотин метра, които ми се сториха дълги като пътя до края на света, излязохме от скалната урва на истински път, близо до седловината на прохода. Спрях и изгасих двигателя. С усилие намалих контактната повърхност на очите си с околния свят и бавно се огледах. В тишината се чу плахо шумолене. Беше от дрехите на останалите пасажери, докато от вкаменелости с форма на излитащи изтребители възприемаха обратно нормалната си стойка по седалките. След това дълго се чуваше само песента на горските птици – една сюрреалистична, прекрасна песен.

Настанихме се на хижа Тъжа. Нямахме големи очаквания. Препоръчително, където и да ходиш по света. Може би на фона на преживяното дотук, но най-вече заради величието на високата планина, всичко ни изглеждаше прекрасно. Ходехме напред-назад като надишани с райски газ и само се усмихвахме. Ако някой ме беше напсувал в онзи момент, сигурно щях само благо да му даря още една усмивка на тибетски монах и да го поканя на вечеря. Хижарите, порядъчно обругани по неизбежните вече интернет форуми, бяха на мястото си. Дори без неминуемото разнежване на всеотдайния планинар, може да се каже само добро за тях. Не само ни предложиха да си изпечем нещо на скарата, но ни я приготвиха, запалиха я и се грижиха през цялото време всичко да е наред. Вътре беше здраво, чисто и топло. Какво ли друго очакват някои мрънкала по форумите, не ми стана ясно. Може би бъркат мястото с „Нгоронгоро Крейтър Лодж“ или някое швейцарско гнезденце за милионери. Имаше свободни легла, но за мое удивление спътниците ми не възразиха на порива ми да спим в палатката. Събудихме се преди изгрев. Звездите вече потъваха в избледняващото кадифе на безоблачното небе. В черните силуети на околните върхове се прокрадваха виолетови сенки. Нощта бавно се оттичаше надолу по дъното на долината сред бели стада от кълбести мъгли. След пищна овертюра от нюансите на златото, медта и всички техни възможни сплави, слънцето обстреля тепетата на юг и запад със запалителни снаряди, после бавно напълни очите с топлото си, още поносимо за тях излъчване. По терасата се очертаха неподвижните силуети на ранобудни поклонници на светилото. Бяха чакали в тъмното и сега стояха там в студа и дълго го хипнотизираха, а то хипнотизираше тях. Постепенно силната светлина изгони всички нощни тайни, страхове и фантасмагории от деретата, и светът стана отново обикновен. В пристъп на туристическа романтика си представях, че тези хора са били целия път дотук като представители на някоя лирическа школа само заради тези няколко мига, в които сред великата планинска пустиня се усеща с несравним възторг как тържествено се раждат светлината и топлината, а с тях любовта и живота. След бърза закуска оставяме колата и палатката на волята на хижата и планината и тръгваме по следите на слънчевите лъчи към най-високата грамада на запад, която се вижда от хижата – Марагидик. Някъде зад него е Ботев, по-висок с още цели 500 метра. Докато пресичаме дерето на юг от хижата, от кошарата насреща, по склона се изсипват стотици овце. Под вдигнатия от ситнежа на безброй копита прах руната им блестят в косата слънчева светлина срещу нас като река от бяло злато, която се стича на серпентини към долината. Над тропота от копитата и хлопатарите се извиват майсторските изсвирвания с уста на невидимия в тупурдията пастир. Те прекъсват за кратко, за да дадат възможност на музиканта да подкрепи напътствията си към стадото с яки гърлени подвиквания и сочни попръжни. После подсвиркванията продължават, все по-сложни, усукани в сложна плетеница по всички възможни нива на звука; ту подскачат, ту падат, преливайки в невероятни лупинги на акробатичен самолет. В момента, в който вече очакваш полетът, който до такава степен се е усложнил, да се скъса в собствения си неразгадаем възел, да се разбие като истински планер в някой от стръмните склонове или да се оплете сред върховете на буките, следва такъв невероятен пирует, от който се разбира, че пилотът само ловко се е пошегувал и леталото се стрелва свободно и жизнерадостно високо горе и затрептява уверено като чучулига над летни жита. Забравяме накъде сме тръгнали. Стоим и слушаме. Развалям си удоволствието с тюхкане, че не нося записващо устройство – вечния проблем на пишман туриста, който не живее с настоящето, а го пастри за бъдещето. Стадото се настанява някъде надолу по поляните около хижата и ние продължаваме, едва след като единодушно присъждаме всички възможни „Грами“, „Бритс“, златни лири и орфеи на изпълнителя.

Този връх е Върхът

Прочутият изкуствовед Кенет Кларк свързвал много силно с морето една картина. Когато я видял отново след време, той се удивил, че всъщност на нея няма море. Малко синьо петънце едва се виждало между големи дюни, които заемали почти цялата композиция. Явно най-добре общуваме с огромното чрез неговите частици. За крехката ни, мимолетна природа е възможно само малко парченце от него, за да ни изпълни изцяло, без да ни опустоши. Въпреки това, често и напълно съзнателно се навираме в устата на лъва – подскачаме със смешни черупки по ураганни вълни, лутаме се из неизбродими джунгли, катерим се като бълхи по великанската снага на планините. Необходимо е само едно плясване и комарът е спомен. Но ние продължаваме с насекомното си нахалството. Дори увенчаваме смешното си упорството с ореол на героизъм. Често се питам, когато стигна до някой връх – какво правя тук. Наред с чистата наслада ме връхлитат толкова много въпроси. Често удоволствието от приближаването и от спускането е по-голямо от престоя горе. Усещаш с цялото си същество, че това не е неговото място. Прокрадва се и разочарование – това ли е? Няма ли още нагоре? Та това е краят! Усещането за край е като камъче в обувката. Но тръгваме пак и пак. В какво се състои притегателната сила на пустинята, за която не сме създадени? Нещо искаме да докажем? Самозалъгваме се, че се подреждаме по-добре? Не знам. Май по-скоро търсим нещо, което често се оказва, че го няма никъде. Като сърбеж в петата, който не можеш да почешеш. Едно е сигурно – започваш да усещаш, че човешките върхове са някъде другаде, че са нещо друго, а не остри скали. Че тези върхове нямат геодезическо измерение, а са нещо невидимо, вътрешно, интимно. Че географските върхове само ни помагат да катерим тези вътре в себе си. Който не разбере това, просто се губи в планината. Такива мисли ме занимават, когато достигаме до целта и гледаме без дъх света отгоре. Късметът ни дава няколко редки безоблачни минути на инак винаги свъсения връх. Потънали в тишина и слънце, миниатюрни селища покорно се мержелеят долу в маранята, величествените, гледани отдолу канари смирено показват каменните си темета в краката ни. Светът е малък. Плашещо малък. И много красив. Най-високата точка представлява една трудно откриваема бабуна, сред огромни сгради на южния край на скосено плато, на което спокойно могат да кацат големи самолети. Човекът безапелационно е яхнал планината. Изтощени сме от пет часа пъплене по сипеи и седловини, и нямаме сили да се разочароваме от липсата на точно обозначено и достатъчно уединено място. Обикновено там се осмисля цялото усилие на покорителите. Изпитваме потребност от видима точка, върху която да насочим ритуално вниманието си, на която да сложим крак, да се заснемем, въобще да извършим всичко това, което всеки вътре в себе си иска и очаква да направи на такова място. Да изрече най-сетне възторжените реплики от личната си драма, писана само за божествена публика. Но не би. Нашето поражение беше дълго подготвяно от бавното и трудно приближаване към върха, който се вижда през по-голямата част по пътя, и така изглежда още по-недостижим. Предварително сме смразени от гледката на Северния Джендем, който, заради това, че лукаво сме го заобиколили, за да стигнем по-лесно над него, отмъстително ни хвърля в леден ужас с отвесните си назъбени бездни. Грандиозен, свещен ужас, обземащ всяко нищожество, което се е осмелило да приближи края на земята! В крайна сметка, покорителите са покорени. Влизаме в метеостанцията да сърбаме чай и да си ближем раните. Неколцина други планинари се канят да тръгват обратно към хижа Плевен. Струва ми се, че в очите и бодрите им подканяния също се е стаила частица страх и объркване от нашето. Може би е просто умора. Чаят се пие в едно коридорче, с цокъл от блажна боя, на третия етаж от сграда, която не се отличава от никоя подобна, намираща се в който и да е градски център и не може, втрещен, да не се запиташ – какво, по дяволите, прави това нещо тука?!? Сюрреализъм отвсякъде. Чакаш всеки момент да чуеш клаксон на кола, проскърцване на трамвайна релса или провикване на минувач. Тук, където си очаквал да настъпиш брадата на Зевс! През вратите влизат и излизат обикновени хора в нормални „цивилни“ ризи и панталони, половинки обувки... Бъбрят, пишат по компютри на отъркани канцеларски бюра, говорят по телефона, сякаш се уговарят за чаша кафе в мола. Добре поне, че огромните антени на предавателите отвън и странният вид на другите сгради напомнят много на декор от фантастичен филм, та внасят някакъв баланс.

Покоряване на себе си

Хукваме надолу като освободени военнопленници. Зад нас върхът остава на своя пост. Около челото му кръжат облаци. Приличат на огромни преяли лешояди. Изглежда вече не толкова горд, колкото тъжен, по-дружелюбен и приветлив, отколкото на идване. Тези няколко часа са го превърнали вече в стар приятел. Преклонението ни постепенно преминава в съчувствие. Велик, но неизменно там и вечно сам. Без да сме го планирали, с позабравени пламъчета в очите решаваме да прекараме още една нощ в Скандалото. О, блаженство, твоето име е „Семеен хотел Скандало“! Душата на блудната челяд слави и пие възторг. Още от входа се опитваме страстно да се отъркаме о всяко едно ъгълче на това прекрасно място. С мъркане и извиване на гръб преминаваме блажено през банята, а след това преднамерено бавно и пихтиесто се разливаме по миндерите в ресторанта. О, и това не е подходящо име за тази хранилница. Това е по-скоро санбернар в алпийска пряспа. Майчина гръд! В такъв момент човек разбира, че живее на най-щастливото място на света – собственото си тяло. По много причини, които е трудно да изброя, потеглянето ни на другия ден беше сложно като японска чаена церемония. С вечното недоверие на влюбения в собствената му памет, не спрях докато не напълних тази на фотоапарата. После – всички ненужни оглеждания, повъртания, адреси и телефони, заклинания „непременно ще дойдем пак“ и ... това е то. Газ! По пътя към къщи всеки мълчи, опаковайки в себе си своите нови съкровища и тъги. Отваря се и един неизбежен въпрос. Довиждане или сбогом? Наистина ли ще се върнем? Трябва ли? Изпитвали сме вече горчилката от среща с отминала любов. Доколко си струва да повтаряме неповторимото? Решаваме, че няма отговор. Зависи. Не можеш да разбереш, ако не опиташ. Пък и не са толкова много прекрасните неща, които срещаш в живота си, та поне да не помечтаеш да ги задържиш. Дори с риск това да не стане винаги с мъркане и извиване на гръб. При това не сме японски или немски организирани туристи. Не губим време да събираме точки и автографи от света, да го превръщаме във фон на своето величие. Струва ни се, че в днешното му бясно обикаляне няма тръпка. И не защото всичко изглежда открито и осквернено. Просто се занимаваме навсякъде със себе си. Ние не търсим искрено света, а искаме да украсим с него своето аз. Истинското пътешествие е всеотдайно, красиво и живо преживяване. То е самият живот. То е свобода и приятелство. Едно влюбено нежно обитаване на земята като безценен дом на живота. Така и това изкачване на Балкана не беше покоряване. То беше поредното фитилче, което поднесохме на искрата вътре в нас, която ни тласка да се проверяваме, но най-вече да се радваме от докосването до непреходното величие на Творението. Поклон на времето пред вечността. Жертвоприношение към дарителя. Тук, в Троянския Балкан все още има от тази чиста радост. Да пътешестваш не значи винаги да отидеш далеч. Съкровищата са на едно сърце разстояние. Защото смисълът на всичко е вътре в самите нас. Троянският Балкан е едно прекрасно място, където човек може да разбере това, да се подкрепи с много красота в голямото пътуване към себе си.

https://www.nationalgeographic.bg/a/v-troyanskiya-balkan-cast-1

https://www.nationalgeographic.bg/a/v-troyanskiya-balkan-cast-2

[Hatshepsut]

Скалите под връх Острец над Априлци: стръмен баир и поразителни гледки

Посетихме скалите под връх Острец в късна есен. Много от дърветата все още пазеха пъстрите си багри, а високите части на Балкана вече бяха поръсени с бяла пудра. Времето беше „на кантар“ – сух преди обед с обещание за силна буря малко по-късно. Не знаехме какво да очакваме от маршрута, тъй като информация за него липсваше. Оказа се кратък, но вълнуващ в няколко отношения – най-напред компанията беше весела, после стръмната пътека ни поизпоти, след това бяхме омагьосани от панорамите, а накрая хванахме и малко от дъжда. Точно такива маршрути и преживявания правят разходката незабравима.

Връх Острец до Априлци

Защо да се разходим до скалите под връх Острец

Връх Острец се издига над едноименния квартал на град Априлци и е ясно отличим отдалеч. Поради двете си коти и характерна форма е наричан още с името Седлото. Някога на върха е имало стара крепост и тракийско светилище. До върха също има пътека. Тя е продължение на тази, която описвам по-долу, но по време на нашето посещение беше изключително обрасла. При прогноза за буря и прииждащи облаци решихме, че е по-разумно да не проправяме път през гъсталаците.

Скалите представляват голяма тераса в северозападното подножие на връх Острец. Гледките, които се откриват от тях са зашеметяващи и надалеч – като на тепсия се откриват централните и най-високи части на главното старопланинско било начело с първенеца връх Ботев. Вижда се прекрасно и обзорният връх Марагидик.

Гледки по маршрута: връх Марагидик

Целият град Априлци се открива като на длан. Срещуположно на Балкана погледът опира в по-ниските предбалкански възвишения.

Отправна точка

Сега накратко ще опиша маршрута до скалите под връх Острец. Отправна точка е едноименният квартал на град Априлци. След като подминете мегдана на Острец, трябва да поемете вляво по улица „Отдих“, която минава пред местната църква „Рождество Богородично“. На разклона има табелки към хотел Марагидик и други хотели. Улицата ви отвежда в покрайнините на града. В самия ѝ край е хотел Мизия. До него пътят е асфалтов и съответно може да стигнете с кола. Край него трябва да я оставите.

Още в началото на маршрута гледките към Стара планина са впечатляващи

Описание на маршрута

Поемаме по черния път, който се отделя вляво от шосето точно срещу споменатия хотел Мизия. Пътят е с трошенокаменна настилка и видимо поддържан. След няколко минути ходене той ни отвежда до малка махала. Справката в BG Mountains показва, че това е махала Барболи.

Махала Барболи в началото на маршрута

Подминаваме махалата и стигаме до разклон с чешма. При чешмата поемаме по разклонението наляво.

Чешмата след махалата

Пътят насетне вече е коларски. Той плавно излиза нагоре от махалата и започва да ни дарява с гледки. Вляво от нас е целта връх Острец, а напред – Стара планина.

След още няколко минути ходене стигаме до ново разклонение, където също свиваме наляво. На едно дърво при завоя забелязваме стара табелка с надпис „Скалите“. Започва щурмът на хълма.

Пътеката към връх Острец и скалите

Следва много стръмен участък сред гора и папрат. Черният път преминава в пътека. Вървим напред и пъхтим, а в миговете отдих гледаме назад и попиваме все по-красиви гледки.

Главното било на Балкана: Марагидик, Ботев връх и Купена

В един момент след солидно изкачване пътеката се разклонява. Напред и нагоре е към връх Острец, а наляво – към скалите. Още няколко минути и сме при скалите. Малко преди тях обаче, пътеката е доста тясна, та трябва да се минава с повишено внимание.

Една скоба. Ние тръгнахме нагоре към Острец и няколко метра след това място имаше табелка към връх Острец. Повървяхме още известно време нагоре в гората. Пътеката беше що-годе видима. Малко под върха обаче тя излиза от гората и се губи във висок буреняк. Щом по това време от годината – малко след средата на ноември е обрасло, представям си пък лятото каква стена от бурени и израстъци ще има…

Ентусиаст от групата все пак се изкачи до върха без пътека. Той сподели, че гледки от него няма. Останалите от компанията се отказахме и тръгнахме наобратно.

Гледки по пътеката: връх Ботев

Гледките от скалите са пленяващи. Човек трудно откъсва поглед от простора в почти всички посоки.

Поглед от скалите: град Априлци като на длан

До ръба на самите скали добри хора са обособили кът за отдих с масичка и пънчета.

Панорамните скали под връх Острец над Априлци, на хоризонта са върховете Марагидик и Ботев

На нас ни отне около 50 минути да стигнем от покрайнините на Априлци при хотел Мизия до панорамното място Скалите. Наобратно се върнахме долу-горе за същото време – да, беше надолу, но наклонът си беше същият – много стръмен. В крайна сметка се получи чудесна разходка – с гледки в окото и пот на челото.

Кратка техническа информация за маршрута от квартал Острец в Априлци до Скалите:

Начало   42.820069, 24.955981
Скалите   42.81988, 24.972053
Разстояние   1.96 км
Денивелация   + (337 м.)
Времетраене   50 минути

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Връх Ракитски камък: един от най-панорамните в Трънско

Връх Ракитски камък се издига на височина от 1456 метра в Руй планина и е разположен северозападно от трънското село Ломница на граничната бразда между България и Сърбия. Едно от близките до върха села се нарича Ракита, откъдето предполагам, че идва и името на върха. Селото е в Западните български покрайнини и днес попада в границите на Сърбия.

На връх Ракитски камък в Руй планина

В картата на Гугъл връх Ракитски камък е отбелязан като Ветренски камък (да, потвърждавам, беше си ветровито 🙂 ).

От върха се откриват зашеметяващи гледки наблизо и далеч. Като на тепсия на североизток се откриват планините Гребен и Влашка, разделени от река Ерма, пробила през тях Погановското ждрело.

Гледки от връх Ракитски камък

На югоизток се отличават високите скали на Трънското ждрело – пак на река Ерма.

Връх Ракитски камък: поглед на изток към Трънското ждрело – вижте скалите в централната част на кадъра

На хоризонта в посока север-североизток различихме връх Копрен, който ни беше още „пресен“, а също и заобленото било на връх Ком – малко по-вдясно и по-наблизо. В обратна посока, на един хвърлей сякаш, е първенецът на планината – връх Руй.

Връх Ракитски камък: поглед на запад


Връх Ракитски камък на фона на връх Руй

В тази статия ще опиша маршрута от село Ломница до връх Ракитски камък. Подчертавам, че върхът е за хора с добра ориентация по карта, защото част от маршрута е немаркирана, а в последния си участък е и без ясна пътека.

Предвидете си цял ден за изкачване на върха – преходът не е технически труден, но е сравнително дълъг – по около 8 км в посока.

Маршрутът е сенчест в по-голямата си част и е подходящ за летни жеги.

Как се стига до началото на маршрута към връх Ракитски камък

Отправна точка е центърът на село Ломница до Трън. То се намира на 87 км северозападно от София и на 57 км от Перник. Внимавайте, когато задавате село Ломница като цел в GPS-а, защото по подразбиране излиза село Ломница, Кюстендилско.

Село Ломница до Трън: начало на маршрута

Подготовка за изкачване на върха

В допълнение към обичайната подготовка за планински преход – сандвичи и вода, прогноза за добро време без валежи и гърмежи, стабилни туристически обувки и дрехи, ще акцентирам на следните неща:

запознайте се добре с маршрута и най-добре, следвайте трака;
уведомете Гранична полиция за посещението си, защото върхът е точно на граничната бразда между България и Сърбия.
На сайта на община Трън е обяснено как да направите уведомлението. Вижте тук.

Осигурете си достатъчно вода, защото по пътя няма чешми.

Особености на маршрута

Преходът към връх Ракитски камък започва от центъра на село Ломница. Там на мегдана можете да си намерите място за паркиране. По време на нашето посещение в селото се провеждаше събор и затова паркирахме на една ливада малко по-надолу и вдясно от мегдана – вижте координатите по-долу, също и трака.

Бих разделила маршрута към връх Ракитски камък на 4 етапа. Следва описание

Етап 1: начало – черен път – разклон за хижа Руй – около 5 км.

Тръгва се по черния път към връх Руй и хижа Руй. Има си табелка. Пътят се движи изцяло в гора покрай реката, плавно се изкачва нагоре и постепенно се набира височина. Малко преди края на етапа се минава покрай частен рибарник. След рибарника в дерето вдясно от пътя може да свиете до интересна забележителност – малък карстов извор, който не винаги тече, обаче пък си има колоритно име – Бабина пичора.

Карстов извор: Бабина пичора над с. Ломница

На няколко метра след рибарника по пътя се отделя друг черен път, който води към хижа Руй. На този разклон има табелка към хижата.

До тук маршрутът е маркиран с червена маркировка. Не е много на често, но пък се движим все по главния черен път.

Етап 2: разклон за хижа Руй – първа ливада – около 1 км.

От тук насетне маркировка и пътни указания няма. Продължаваме по черния път нагоре. Гората става по-рехава на места. Отстрани на пътя растат шипкови храсти и глогинки. Пътят отвежда до една ливада. Точно преди нея е поставен електро пастир.

На прага на първата ливада

Етап 3: първа ливада – втора ливада – гора – около 1 км.

След пастира пътищата се разклоняват – напред през ливадата и надясно покрай нея. Съветът ми е да тръгнете по черния път вдясно, който подсича ливадата – така е и по трака по-долу. Следва кратък горски участък с леко спускане и се стига до втора ливада. Оттам напускате наляво пътя и тръгвате през тревата без път и пътека – по диагонал през ливадата, за да хванете гората в другия ѝ край.

Етап 4: гора – връх Ракитски камък – около 900 м

Между втората ливада и гората също има пастир, под който трябва да минете, после цепите направо през гората – много е неприятно, защото няма пътека, а се върви по наклон между дървета и храсти.

През гората без пътека към връх Ракитски камък

В този участък нагледно оцених колко е удобно да се върви по утъпкани пътеки. Преходът завършва с финално изкачване към скалите, т.е. към самия Ракитски камък.

Към връх Ракитски камък: последни метри

Ще ви споделя, че през гората имах чувството, че сме в нищото и обещаната панорама ми изглеждаше все по-нереална. Но финалът на маршрута беше УАУ, наистина.

Наобратно, етап 1 ми се видя няколко пъти по-дълъг от на отиване 🙂 .

Връх Ракитски камък: слизане

Техническа информация за маршрута от село Ломница до връх Ракитски камък

Начало (паркинг)    42.87243618629872, 22.626763377338648
Връх Ракитски камък    42.892142124474049, 22.584112230688334
Разстояние    7.9 км
Денивелация    (+) 831 м, (-) 125 м
Времетраене    3:30 ч. в посока

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Връх Попа в Родопите

Къде се намира връх Попа

Връх Попа, висок 1317 метра, е разположен в централната част на Добростанския рид в Западните Родопи. Самият рид е с доста насечен релеф. В него се намира най-големият биосферен резерват в Родопите – Червената стена. Отправна точка за изкачване на върха е бившата хижа Марциганица, която сега е уютен хотелски комплекс. Той е разположен на 1412 метра надморска височина, на 200 км югоизточно от София, на 31 км южно от общинския център Асеновград и на 4.5 км от село Добростан. До комплекса се стига с лека кола по шосе, което се изкачва живописно по рида.

Марциганица разполага с удобен паркинг. Встрани от него тръгват няколко маршрута, маркирани с различен цвят. Ще се ориентирате по стълба с туристически табелки. От комплекса се откриват чудесни гледки към близки и по-далечни хребети.

Изкачване на връх Попа в Родопите

Особености на маршрута

Накратко:
Маршрутът може да се раздели на две основни части: най-напред вървим около 30 минути по горска пътека от комплекс Марциганица до подножието на върха, а след това е самото изкачване (10+ минути). Пътеката е сравнително лека за ходене, трудното е в стръмното.

Подробно:
Към връх Попа следваме жълта и зелена маркировка, на места са поставени и указателни табелки. Маршрутът започва с няколко каменни стъпала и продължава в планинска пътека. В нашата посока е и популярната в последно време пещера Добростански бисер.

Резерват „Червената стена“

На около 180 метра от хижа-комплекс Марциганица стигаме до голямо информационно табло за резерват Червената стена и карта на маршрутите в него. Зад таблото е поставена и дървена порта. Малко преди таблото се отделя пътека вляво към впечатляваща панорамна гледка. Тя е на под 5 минути ходене.

Гледка от панорамната площадка до комплекс Марциганица

След нея се връщаме на основната пътека и продължаваме по нея. Тя се спуска леко и плавно. Като цяло се върви в гора, но тук там се откриват и първите гледки към целта на описвания маршрут – връх Попа.

По пътеката: поглед напред към връх Попа

Няма как да се сбърка. Той е островърх и се издига от ниското в средата между околните високи била. Почти отвсякъде страните му са отвесни и каменни, само от север е обрасъл с гора и е малко по-полегат. Точно оттам през гората е подходът към най-високата му част. Но все още имаме път през гората, докато стигнем точката за директен щурм.

Входът към пещера Добростански бисер. Тя е над основната пътека, но на нас ни беше интересно да се отбием. Зимно време е затворена за посещения

На около километър след Марциганица се пада отбивката за пещера Добростански бисер. Будката, построена край входа на пещерата се вижда от пътеката. След отбивката за пещерата ни очакват още около 600 метра до важен разклон. Там напускаме основната пътека с двете марки, жълта към водопад Сливодолско падало и зелена към хижа Пашалийца, и поемаме към връх Попа. На разклона си има табелки.

Важен разклон: наляво пред дървото с табелките завива пътеката към връх Попа

Малко след разклона излизаме на каменна тераса с поглед към целта. Там по камъните се ориентираме по зелени стрелки откъде да слезем в малката седловинка, за да поемем нагоре.

С гората започва и стръмното. Да, пътека има, да вие се на серпентини, но не, не е лесно. Наклонът си е наклон, гравитацията дърпа назад, хлъзга се. По време на нашето посещение имаше и сняг, та се и плъзгах на моменти.

Добре, че тази част на хълма изобилства от растителност със стабилни корени за опора и набиране. (Аз лично на другия ден след това качване имах мускулна треска на раменните мускули, а не на краката.) Криво-ляво качих върха. Малко преди финала бях пред разпад, но пусти инат надделя.

За разлика от задъхващия склон, на връх Попа има достатъчно голямо заравнено място за почивка и наслаждаване на необятните панорами. Трябва да се внимава заради пропастите, но има мегдан. А гледките омагьосваха. Под нас беше река Сушица, пробила тази част на Родопите, пред нас беше ридът на Кръстова гора, на запад погледите стигаха до село Югово и шосето към град Лъки.

Преходът от хижа Марциганица до връх Попа ни отне около 40 минути чисто ходене, без да броим почивките по маршрута, каквито правихме на моменти. Връщането отне приблизително същото време. Горе на върха стояхме близо час, полу-хипнотизирани от панорамите. Не ми се тръгваше, първо заради тях и второ, срещата обратно със стръмното леко ме притесняваше, но все някак трябваше да се приберем.

Финални думи

Времето беше Божи дар, слънчице и почти безветрие в ден, започнал с -11 градуса след поредица смразяваши и снежни дни. Бях радостна и благодарна, че успях да се кача на връх Попа, че времето беше предразполагащо към преходи и че гледките, с които напълних очи, сърце и душа бяха неповторими и незабравими…

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Новаково

Водопад Новаково, висок около 7 метра, лее води до едноименното асеновградско село в североизточните гънки на Западните Родопи. Реката му образува няколко водопада, като този е най-висок и добре видим. Наричан е още с имената Новаковски водопад и водопад Света Богородица. Първото име е ясно, а второто е заради параклиса и табелката с посвещение на света Богородица до него.

Водопад Новаково, познат още като водопад Света Богородица

Посетихме водопад Новаково в края на този февруари. Денят беше слънчев, но със смразяващи температури. Преди да тръгнем, доста се чудехме дали ще тече или ще го заварим изцяло в твърдо състояние.

За наш късмет, течеше си доста буйно. Отстрани се бяха образували няколко драперии с ледени висулки, които го обграждаха като рамка. Дерето му беше тясно и със сравнително високи брегове, наръсени с бяла пудра. Красота!

По-долу описвам маршрута до водопад Новаково и прилагам GPS трак и параметри.

Къде се намира водопад Новаково

Водопад Новаково се намира в южните околности на село Новаково. Селото е разположено на 22 км югоизточно от общинския център Асеновград, на шосето Асеновград – Кърджали. Отправна точка за водопада е обширен площад в южната част на селото. Координатите му ще намерите по-долу в таблицата. Там на площада е удобно за паркиране.

Площадът в покрайнините на с. Новаково

От площада в южна посока се отделя черен път, по който трябва да тръгнете към водопада. Ориентацията не е трудна. Още повече, че на дувара на ъгловата къща е поставена указателна стрелка към целта.

Особености на маршрута

Водопад Новаково може да се причисли към лесно достъпните водопади в България. До него се върви отначало по черен път, а после по пътека. Цялото пешеходно разстояние е под 500 метра, а времето за изминаване – под 15 минути.

Чешмата до село Новаково в началото на маршрута

Ето още подробности. На няколко метра от площада по черния път се минава покрай масивна чешма. Заобикаляте я отляво и продължавате по пътя. На около 160 метра от нея трябва да напуснете черния път и да тръгнете по пътеката надолу към реката. На разклона са поставени указателни стрелки. Няколко метра по-надолу е реката, която трябва да пресечете по стабилен мост и да тръгнете по другия ѝ бряг в обратна посока.

По пътеката към Новаковска река

Бях споменала по-горе, че реката образува няколко водопада. Единият от тях е точно под моста. Другият е малко по-надолу по течението. Няма добра видимост към него от пътеката, за съжаление.

И така, след моста продължавате още малко по пътеката през гората и стигате до параклис „Успрение Богородично“. След него ще видите масивен навес с маси – добре направен и поддържан кът за отдих. Оттам за водопада трябва да хванете пътеката остро наляво към реката. На дървото до навеса има табелки за ориентация. Още няколко метра и сте в подножието на водопад Новаково.

На едно дърво пред водопада е поставен надпис с мъдра мисъл:

„Животът е като водата – тече и си отива, направеното остава. Нека Света Богородица помага за здраве и изцеление на всички! Амин!“

Вече на доста места и пътеки добри хора поставят табелки с мъдрости. На мен лично това много ми допада. Някак разчупва и обогатява разходката.

На скалата, по която текат водите е поставена икона на света Богородица. До водопада ще видите и аязмо.

https://drumivdumi.com/vodopad-novakovo/