Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

Дяволската пътека и Малкият адски кръг в РАЯ на Родопите


Дяволската пътека в Родопите

Каквото и да каже човек за чудесата и красотите на Родопите, все ще бъде малко. За да усетиш тази истинска красота, според мен, трябва да се потопиш поне за няколко дни в нея и да се докоснеш, а още по-добре – да опознаеш отблизо възможно най-много места там.

Ходили сме в Родопите многократно за по няколко дни. Опознавали сме нови места и сме се връщали към вече посетени, превърнали се в любими. За много от прекрасните места в Родопите вече съм ви разказвала.

Тук ще ви разкажа за нашето посещение до Дяволската пътека, която – макар и екстремна – ни даде възможност да опознаем красивото ждрело на река Чатак дере, да се полюбуваме отново на Буйновското ждрело, до което бяхме ходили преди години и да зърнем отдалеч панорамната площадка Орлово око над Буйновското ждрело, която също познаваме отблизо (преди време конкурирахме дивите кози, изкачвайки се пеша нагоре по хълма над с. Ягодина към Орлово око 🙂 ).

Освен красивите гледки, Дяволската пътека и нейният Малък кръг ни предложиха и доста предизвикателства – маршрутът не е лек, но не е и невъзможен за масови туристи, ала имайте пред вид, че е съизмерим с планински маршрут за изкачване на висок връх и по тази причина човек трябва да тръгне добре подготвен по него.

Най-ниската точка на Дяволската пътека е на 945 метра надморска височина и се пада близо до изхода към Буйновското ждрело, а най-високата – на 1356 метра и е на билото на Тепе баир, което прави обща денивелация слизане-качване от над 800 метра, което си е доста сериозно.

По-долу ще прочетете подробно описание на маршрута.

Как се стига до началото на екопътеката

Маршрутът на Дяволската пътека е кръгов, като има два обособени кръга – Голям с дължина 10,2 км и Малък, който е дълъг 3,8 км.

Като цяло статията е посветена на Малкия кръг на тази родопска екопътека. В частност ще спомена както най-краткия вариант на пътеката (представляващ част от Малкия кръг), така и някои детайли, които научихме за Големия кръг.

Има два подхода към Малкия кръг на Дяволската пътека – откъм село Борино и откъм Буйновското ждрело. Има си табели и от двата подхода.

Ние подходихме откъм Борино, затова и описанията по-долу следват тази начална точка.

Като влезете в с. Борино, за началото на пътеката трябва да се насочите към югоизточните покрайнини на селото – ако влизате откъм Доспат, това е в края на селото, ако влизате откъм Девин (или Триград), това е в началото на селото. Има добри указателни табели. С кола се стига до стар завод (като ориентир) и обширен обособен паркинг в началото на пътеката. Паркингът е безплатен.

До паркинга е изградена допълнителна туристическа атракция – Катранджийница.

Съвет: там до паркинга има чешма, напълнете си вода, ако нямате и ако смятате да минете по целия маршрут на Малкия кръг на Дяволската пътека. По пътеката има тук-там чешми, но някои от тях пресъхват.

Малкият кръг на Дяволската пътека

Маршрутът може условно да се раздели на следните етапи:

етап 1: Борино (Катранджийница) – начало на Малък кръг: 20 минути;
етап 2: начало на Малък кръг – изход към Буйновско ждрело: 60 минути;
етап 3: изход към Буйновско ждрело – заслон на билото: 70 минути;
етап 4: заслон на билото – поляна: 10 минути;
етап 5: поляна – спускане към начало на Малък кръг: 30 минути;
етап 6: начало и край на Малък кръг – Борино (Катранджийница): 20 минути.
Ориентировъчното общо време за изминаване на Малкия кръг на Дяволската пътека е 3 часа и 30 минути без почивките.

Следват подробности за етапите от маршрута.

Етап 1: Борино (Катранджийница) – начало на Малък кръг: 20 минути

Тази част от маршрута е част от Големия кръг и де факто е извън Малкия кръг и е преходът до началото му. Върви се по черен път около 20 минути от паркинга до началото на Малкия кръгов маршрут. Разстоянието е около 2 километра. Те не са част от онези 3,8 километра, споменати по-горе, като дължина на Малкия кръг, а са допълнение.

В тази си част маршрутът е лек – пътят е равен и сенчест и върви покрай река Чатак дере. Могат да се видят много пасящи крави. Изминава се за около 20 минути. Етапът приключва след първия дървен мост над реката. Точно преди него има поляна с едно вековно дърво.

Първият мост над река Чатак дере

Тази част от маршрута може да се измине както пеша, така и с високо проходима кола (20-те минути са пешеходното време). Гореспоменатата поляна е удобна за паркинг, ако сте с джип. Сетне се върви само пеша.

Етап 2: начало на Малък кръг – изход към Буйновско ждрело: 60 минути

Малко след споменатия широк дървен мост над река Чатак дере започва Малкия кръг и човек има избор в каква посока да го обиколи – дали да започне направо с Дяволския мост и водопадите или да се изкачи първо на Тепе баир, хващайки пътеката след моста вляво.

По Дяволската пътека

Ние започнахме от Дяволския мост и водопадите, които са в ждрелото на река Чатак дере, т.е. продължихме направо.

Под Дяволския мост

Това е най-атрактивната отсечка на Дяволската пътека.

Водопадът след Дяволския мост

В тази си част тя се състои предимно от мостчета и стълби, преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и покрай красивите скални и водни форми по неговото протежение – Дяволският скален мост и множество къде скрити, къде по-открити водопади.

Един от многото водоскоци

Много е красиво покрай тези чудати форми.

Още водоскоци и водопади

Когато ние преминавахме от там, имаше и доста хора, та трябваше да се изчакваме по някои тесни мостчета.

Към края на етапа има високо място за наблюдение на околния пейзаж. Много интересна и красива гледка.

Дяволската пътека – поглед от високо преди спускането по стълбите

Дяволската пътека – стръмно надолу

Там долу, точно от моста над реката на хладинка човек може да се полюбува на Скрития и много красив водопад.

Скритият водопад

… и след това да погледне назад откъде е слязъл 🙂

Поглед назад

… и да продължи …

По Дяволската пътека

Дяволската пътека в Родопите

Там долу, в най-ниската част на Дяволската пътека може да поседнете на пейка с поредната чудна гледка – малък водопад с голям каменен сипей за фон.

Водопадът с каменния сипей

Етапът завършва в една от най-ниските части на Дяволската пътека, която е изход към Буйновското ждрело (и вход, ама за другия подход – вж. по-горе) и се изминава за около 60 минути.

Етап 3: изход към Буйновско ждрело – заслон на билото: 70 минути

Дяволската част на пътеката всъщност почва след Буйновското ждрело, когато започва стръмно изкачване по хълма на Тепе баир. Пътеката е в гората – тясна, но стабилна, ала денивелацията е много голяма и бавно се върви. Накрая има и и екстремна част – стръмни дървени стъпала във високите скали.

Гледки от високите части на Тепе баир

В един момент се стига до Скален остров – малка площадка в извисената скала с чудни гледки към виещото се в Буйновското ждрело шосе и панорамната площадка Орлово око.

Гледки от високо

Прекрасно място за почивка, преди последния щурм към билото.

Поглед към Орлово око

А там, на билото човек може да отдъхне в хубав, стабилен заслон, с пейки, масички и каменно барбекю.

Заслонът на билото

Преходът от разклона към Буйновско ждрело до Заслона на билото отнема приблизително час и 10 минути ходене без почивки. Ние го взехме за час и 20 минути с почивките.

Да отбележа, че по пътеката има множество указателни табелки, които сочат не само посоката, но и необходимото време, за което се стига до следваща опорна точка. Точно в тази част на Малкия кръг на Дяволската пътека, посочените в тези табели времена са силно подвеждащи. Проверено!

Етап 4: заслон на билото – поляна: 10 минути

От заслона се тръгва по пътеката вдясно от него и първоначално се слиза по черен път, което си е много лесно в сравнение с качването по тесните серпентини нагоре към него, да не говорим за екстремната част в скалите.

Дървото на Орфей

Минава се покрай дърво с много интересно израснали клони като лира – Дървото на Орфей. Малко по-надолу от него се стига до тучна ливада, пътеката поема наляво и надолу по ливадата, която е чудесно място за пикник с множество беседки.

Ливадата

Етапът не е дълъг и е лесен за ходене и се взема за около 10 минути.

Етап 5: поляна – спускане към начало на Малък кръг: 30 минути

Не много след ливадата пътеката отново става тясна и с голям наклон, на места съвсем козя, и стръмно, на някои участъци доста грубо и хлъзгаво слиза надолу. В този и предния етап няма кой знае какви гледки, защото пътеката се движи в горичка.

Етапът се изминава с повишено внимание за около 30 минути.

Етап 6: начало и край на Малък кръг – Борино (Катранджийница): 20 минути

Етапът е отсечката от етап 1, но измината в обратна посока. Теренът в този етап е равен и представлява широк черен път. Ето защо времето за изминаването му във всяка една посока е еднакво (ако, разбира се, се движим с еднакво темпо и не правим излишни почивки 🙂 ).

Кратък вариант

Ако искате да видите най-интересната част от Дяволската пътека, може да направите кратък вариант за обхождане, който обхваща етапите 1 и 2, описани по-горе, т.е. участъкът на пътеката между паркинга до село Борино и Буйновското ждрело. Може да направите вариант с отиване и връщане, а може и само еднопосочно обхождане, ако ви е трудно повече, и да се върнете с джип на изходното място (там в района се предлага извозване с джипове срещу заплащане, като такси).

Големият кръг

Големият кръг на Дяволската пътека започва от самото село Борино и се връща обратно до него. От селото се поема по шосето към началото на Малкия кръг, изминава се Малкия кръг, описан по-горе, и на поляната в етап 5 след дървото на Орфей, се поема направо, а не се завива наляво по Малкия кръг. Маршрутът се включва в асфалтовия път от Девин към Борино.

Според мен, няма много смисъл да се изминава този Голям кръг, пред вид това, че немалка част от него е по шосета. Лично мнение!

На доста места има указателни табелки. Ние изминахме целия Малък кръг, а той се оказа доста ГОЛЯМ откъм предизвикателства 🙂 .

Още информация за Дяволската пътека ще намерите на официалния сайт.

Други обекти в близост до Дяволската пътека

След като ви разказах подробно за изминаването на Малкия кръг на Дяволската пътека, в тази част от статията ще спомена няколко обекта в Родопите, които се намират наблизо до района на Дяволската екопътека. Ако имате време (и сили 🙂 ), имайте ги пред вид!

Римски мост Кемера – намира се до шосето в покрайнините на близкото село Змеица.
Водопад Късак – красив водопад с интересен рисунък, който пуска водите си до едноименното село Късак, недалеч от Доспат.
Триград се намира само на 19 километра от Борино, които се изминават за около половин час с кола. Селото си заслужава да отседнете там за няколко дни, поради красивата природа и многото забележителности в него и наоколо. Част от тях са Тригрдаското ждрело, пещера Дяволското гърло, Харамийската пещера, Чеирските езера …
Ягодинската пещера е една от най-красивите в България. Намира се до с. Ягодина, недалеч от единия вход към Дяволската пътека – този от Буйновското ждрело.
Орлово око е панорамна площадка, направена във високите скали на Буйновското ждрело. До нея може да стигнете пеш – върви се право нагоре по склона от село Ягодина. Ние точно така стигнахме до площадката преди време, конкурирайки козите 🙂 . Друг вариант е да си наемете джип – предлагат се в Ягодина и покрай ждрелото.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Изкачване на връх Мечит в Рила – по пътя на Фердинанд

Лято. Време за върхове. Тук ще ви разкажа за изкачването на панорамния връх Мечит в Рила, висок 2567 метра. Преди време е бил познат като връх Медарника.

Изкачихме го в средата на септември в един неделен ден, пълен със слънце. Маршрутът не е кратък и е с голяма денивелация, но пък предлага невероятни гледки към най-високите части на Рила и допир до късче от новата ни история – Кайзеровият път на Фердинанд.

Връх Мечит в Рила

Маршрутът не е много популярен и затова по него едва ли ще срещнете много хора.

Накратко за маршрута към връх Мечит

Маршрутът за изкачване на връх Мечит от село Говедарци се изминава за около 3 часа и 40 минути и може да се раздели условно на следните основни етапи:

етап 1: село Говедарци – хижа Мечит (70 минути);
етап 2: хижа Мечит – връх Малък Мечит (75 минути);
етап 3: връх Малък Мечит – връх Мечит (75 минути).
Към тези ориентировъчни времена трябва да си предвидите и време за почивка след всеки етап, а и някакви междинни малки почивки, тъй като маршрутът е все нагоре.

След връх Мечит може да продължите още малко напред към съседния Безименен връх, за да видите плочата на цар Фердинанд. Това ще ви отнеме още около 30 минути отиване и връщане до подстъпа към връх Мечит.

Като основни трудности, свързани с прехода до връх Мечит мога да откроя:

липсата на указателни табелки в началото на маршрута;
оскъдната маркировка в началния етап;
голямата денивелация – над 1200 метра;
разстоянието от Говедарци до върха, което не е малко – близо 8 километра.

Връх Мечит и Кайзеровият път

По долу ще дам подробно описание на маршрута, което, надявам се, ще ви помогне да минимизирате трудностите от първите две точки. Уви, за трудностите от точки 3 и 4 просто ще трябва да се информирате и да знаете какво ви очаква.

Хубаво е, че се върви само нагоре и то предимно по черен път, т.е. няма участъци слизане, в които да губите от набраната височина и после пак да я катерите.

Горната забележка е важна, защото по обратния път вървите само надолу и то в по-голямата си част по черен път, което не е трудно и е доста по-бързо. Обратното разстояние от връх Мечит до Говедарци може да се вземе за около 2 часа и 10 минути чисто ходене без почивки.

Ние взехме целия маршрут с кривване до Безименния връх с плочата на Фердинанд (вж. по-долу) за около 9 часа със все почивките. Съветвам ви и вие да си предвидите долу-горе толкова време ориентировъчно. На мен лично ми беше малко трудно това изкачване все нагоре, но полека-лека се справих и горе на върха трудното отстъпи място на невероятното въодушевление от преодоляното изкачване и от прелестните гледки.

Надълго за маршрута

В този раздел ще ви разкажа в детайли за маршрута. Маршрутът от покрайнините на Говедарци до връх Мечит е дълъг около 7.2 километра, ако използвате подсичащите черния път пътеки, като от Говедарци до хижа Мечит са около 2.2 км, а от нея до върха – около 5 км.

Началото

Отправна точка за връх Мечит е село Говедарци – като влезете в селото, следите за табела към пистите и се отклонявате наляво по нея. Самата пътека започва в горния край на Говедарци, координати <42.241132, 23.468127>. Карате след отклонението вляво до покрайнините на селото до един завой надясно под прав ъгъл. Преди завоя вляво от шосето има обширно място за паркинг. От паркинга нагоре започва пътеката – черен път.

Етап 1: село Говедарци – хижа Мечит

В началния етап маркировката е оскъдна. След първите няколко метра пътят се разклонява – направо и наляво; вие сте по лявото разклонение. Следва стръмно изкачване в горичка около 35 минути, след което се излиза на пистата. Пресичате пистата, завивате наляво и тръгвате по нея. Вървите така нагоре около 15 минути до широк черен път (там е и колелото на влека), който трябва да пресечете и продължавате по широката пътека направо (черният път заобикаля).

След около 10 минути ходене се включвате в него. Вървите няколко метра до разклонение – за хижа Мечит е надясно. На едно дърво преди разклонението има табелка за хижата. От там до нея са около 15-20 минути ходене.

Хижа Мечит – нова и стара

В етапа няма много маркировка, на места има табелки към хижа Мечит. Но ако следвате горните указания, няма да се объркате.

Етапът се изминава за около 70 минути. Съветвам ви в края на етапа да си предвидите около 10 минути почивка на хижата, защото основното разстояние тепърва предстои.

Етап 2: хижа Мечит – връх Малък Мечит

Поема се по черния път над хижата. В началната част на етапа маркировката също е оскъдна. След 5-10 минути се минава през една поляна. След нея има разклонение на пътя – вие сте по разклонението надясно. В началото на разклонението има информационни табели.

Направо е другото разклонение с червена маркировка, но то не ни интересува.

Гледка по пътеката към връх Лопушки

Вървим по черния път, който става все по-каменист. Това е вече Кайзеровият път. На места се появява зелено-жълта маркировка – това е и маркировката, която следваме до връх Мечит.

Още в началната част на етапа надясно се отделя широка пътека с червена маркировка, но тя не ни интересува. Ние си продължаваме по зелено-жълтата. Така бавно и полека все нагоре стигаме до връх Малък Мечит (2171 м,), който остава леко вдясно от пътеката.

Връх Малък Мечит

Етапът се изминава за около 75 минути.

Гледка към билото от връх Малък Мечит

Етап 3: връх Малък Мечит – връх Мечит

Продължаваме по пътеката нагоре. Тук маркировката е добра. Пътеката на няколко места подсича черния път, просто я следвайте.

По Кайзеровия път – есента се показва

С набирането на височина започват да се изреждат и красиви панорами. В един момент се поема надясно, като в ляво ви остава красив каменен връх – Будачки камък (2447 м.).

Връх – Будачки камък

Вървим по маркировката. Напред и нагоре.

По Кайзеровия път

Панорамните гледки стават все по-красиви и се разгръщат все по-надалеч.

Поглед към Говедарци и Самоков

След около още 30-40 минути ходене връх Мечит вече се вижда.

Връх Мечит вече се вижда

Приближаваме го. Трябва да намерим пътечката, която го изкачва. Тя е ей там след завоя – кратка, но стръмна и частично по каменен сипей.

Пътечката към върха

Все пак, не е опасна. Кой на два, кой на 4 крака се качва.

Последни метри – поглед назад


Пак там на слизане

Най-накрая стигаме на върха.

Горе на върха

А там отгоре на върха гледките се редят.

Гледка назад, откъдето сме дошли

Виждат се голяма част от Рилските дипли, първенецът Мусала, леко вляво и малко зад него – връх Иречек, още по-вляво е връх Дено, доста по-вляво и по в ниското – връх Ястребец и последната станция на лифта, белееща се отдалеч.

Поглед към Мусала, Иречек и Дено

Напред – Безименният връх и масивният Лопушки връх (2698 метра). Невероятни гледки.

Поглед напред към Лопушки връх

Етапът се изминава за около 75 минути.

И още – до следващия Безименен връх и плочата на Фердинанд

Ако имате време и сили, съветвам ви да отидете до съседния връх, който се вижда от Мечит, за да видите плочата на Фердинанд, а и още гледки. Между двата върха има малка седловина с каменни сипеи от двете страни.

Седловината и пътят на Фердинанд

Погледнат от тази страна, връх Мечит е невероятно фотогеничен. Гледката към него е очарователна.

Връх Мечит от другата страна

До плочата ще се изкачите за по-малко от половин час.

По пътя към съседния връх

Цялото кривване натам и обратно до подножието на Мечит е около километър и половина и ще ви отнеме около 45 минути.

Поглед назад към Мечит

Разновидности на маршрута

При дълъг ден и бързо темпо от ваша страна може да се изкачите и до Лопушкия връх (на час и половина от връх Мечит), познат още като Попова капа (2698 метра). Една скоба, за да уточня, че името Попова капа не е уникално – такъв връх се извисява над Йончевото езеро пак в Рила, но в друга част.

Ако търсите по-дълъг преход и не трябва да се връщате при кола в Говедарци от Лопушкия връх има пътека с жълта маркировка до Страшното езеро.

След Безименния връх с плочата на Фердинанд в югоизточна посока се отделя пътека към заслон Кобилино бранище. Натам продължава зелената маркировка. От Кобилино бранище има маршрути към Кирилова поляна и Рилския манастир (зелена маркировка) и към Рибните езера.

Кайзеровият път в Рила

Кайзеровите пътища в Рила, построени по времето на Фердинанд са всъщност два, и двата по повод идването в България на знатни особи, на които царят искал да покаже красотата на Рила. Единият от пътищата е между Боровец и Белица през хижите Чакър войвода и Заврачица , а другият – от Говедарци нагоре, замислен да води до Рилския манастир. Този път стига до Лопушкия връх, но остава недостроен. Все пак, според плочата на Фердинанд, издялана в скала на Безименния връх до връх Мечит, на 2 юни 1899 г. царят заедно с гости от чужбина, войска и прислуга изкачва Лопушница.

Скалата с плочата на Фердинанд

Плочата в скалата с ясно различим герб може да се види и днес, само дето оригиналните надписи трудно се разчитат. Затова пък, точно до оригиналния надпис има нещо като факсимиле с текста от плочата на Фердинанд. Все е нещо, нали!

Плочата на Фердинанд – оригиналът е вляво, а „преводът“ вдясно

Няколко съвета за изкачване на връх Мечит

Маршрутът е дълъг, трябва си планирате цял ден за изкачването.
Следете прогнозата за времето. Не тръгвайте при голям процент вероятност за дъжд или при вероятност за буря. Все пак си вземете дъждобран или шушлек – високо в планината всичко е възможно.
Осигурете си достатъчно вода – след хижата няма къде да напълните.
Вземете си сандвичи, за толкова време със сигурност ще огладнеете.

Връх Мечит

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Скока до село Кашина – един закътан бисер в южните поли на Пирин

Кашинският водопад стоеше доста отдавна в списъка ми с желани места. Имах дори неуспешен опит за посещение. Тогава беше началото на март след люта зима с обилни снеговалежи. Беше мокро и кално и пътят след село Рожен беше практически непроходим за леки коли. Оставихме колата и опитахме да тръгнем пеша, но лично аз постоянно затъвах в калта в тунела към село Любовище и едвам отлепвах обувките си за всяка следваща крачка. В същото време черните облаци над главите ни не вещаеха нищо хубаво. Отказахме се. Оставихме маршрута за по-добри времена. С подходящата подготовка. Не го забравихме. Просто забавихме посещението. Получи ни се чудесно в крайна сметка. В първата събота на този юни.

Водопад Скока до село Кашина

Водопадът се оказа изключително красив – висок, сравнително широк и много, много мощен. Изненадах се. Хареса ми. Трудно се отлепих от него. Много по-трудно, отколкото от онази кал в тунела след Рожен преди време. Сега, като си гледам снимките отчитам, че водопад Скока до село Кашина на снимки не изглежда толкова внушителен, колкото на място. Затова ви казвам – ако обичате водопади, вървете и го вижте. Със сигурност ще ви очарова.

Следват пълни указания за посещението до водопада.

Къде се намира и как се стига

Водопад Скока изсипва щедро водите си край село Кашина, до което за съжаление се стига само по черен път. Добрата новина е, че пътят се поддържа и може да се измине и с лека кола, бавно и внимателно (и ако не ви е много жал за колата 🙂 ). Имайте предвид обаче, да не тръгвате с кола по този път в много мокро време. По-горе споменах за трудностите.

Разстоянието от село Рожен до село Кашина е около 8 километра и се изминава за около 40 минути с лек автомобил, като се кара внимателно.

Тунелът от Рожен към Любовище в началото на маршрута

Най-напред се преминава през тунела към село Любовище, за който ви споменах по-горе. Като оставим настрана моите премеждия в него преди време в калта, той си е истинска забележителност – прокопан в пясъчните пирамиди.

После се влиза в самото село Любовище и се това се продължава към Кашина.

Добре дошли в Кашина!

В центъра на селото трябва да оставите колата и да продължите пеша към водопада. Маркировка няма, но има много указателни табелки. Накратко, върви се пеша още около 3 километра по коларски път, които се изминават за около 50 минути.

Координати на началото: 41.546979, 23.468715.
Координати на водопада: 41.563711, 23.480954.

Особености на маршрута до Кашинския водопад

В центъра на село Кашина оставяте колата и продължавате направо, следвайки табелките към водопада. Не след дълго пресичате реката по дървен мост и продължавате по пътеката през гората. Минавате покрай малка ВЕЦ. Оттам насетне вървите все по черен коларски път почти до самия водопад. Може да си спестите някои завои на пътя по подсичащи пътеки, но трябва добре да следите терена за тях. След ВЕЦ-а има задъхващ участък със стръмен наклон, но не е дълъг.

Напред към водопада

В един момент се включвате в черния път от село Пирин. Брегът става много висок, а реката тече долу в ниското. Малко по-натам в нашия черен път отляво се включва друг. Отварям една скоба – малко преди Кашина вляво от черния път към селото се отделя друг, който леко се изкачва нагоре. Този път, който се отделя, не става за лека кола, само за високопроходима. Е, преди водопада тези два пътя се събират. Така че, ако сте с джип, с него може да стигнете съвсем близо до Кашинския водопад.

След сливането на пътищата остават още около 10 минути ходене до водопада. Последните метри са по тясна горска пътека, на места подсигурена с дървени стълби и парапет.

До мястото за наблюдение на водопад Скока е леко стръмно и хлъзгаво и трябва да се внимава. А той, водопадът е направо удивителен – висок е над 20 метра и е изключително мощен и шумен. Хладните му водни пръски се усещат надалеч.

Кашински водопад Скока

Красота! Сила! Свежест! Това е той, Кашинският водопад.

Ето и кратко видео за посещението ни на водопад Скока до село Кашина. Видеото и някои от снимките по-горе заснех с новия ми телефон Nokia X20 с 5G връзка, 64MP четворна камера и автоматична стабилизация на картината.



Кашински водопад в южните дипли на Пирин

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Катерина Колева, къмпинг Кукери: Семейството ми изгради къмпинга с ръцете си и го управляваме сами

Къмпинг Кукери е един от най-новите къмпинги в България. Той беше официално открит на 1 май тази година. Намира се в село Кошов, на 25 км южно от Русе - в сърцето на Природен парк "Русенски Лом". Районът е благодатен за туризъм с уникални природни и исторически забележителности - скали, пещери, редки видове животни, средновековни крепости и манастири. Къмпингът е семеен бизнес, за който се грижи Катерина Колева.

Катерина се занимава от близо 10 години с туроператорска и екскурзоводска дейност, изцяло на територията на България, като преди това е живяла и работила в различни европейски държави, включително и като студент по икономика в Австрия. Завършила е "Туризъм" във Варна и професионалният й път в тази сфера започва през 2003 г. на борда на германски круизен кораб. Следват няколко години в круизния туризъм във Франция, а по-късно води американски туристически групи по маршрути в Австрия, Швейцария, Германия, Финландия, Естония и Русия. Споделя, че желанието й винаги е било да живее в България и затова се връща и продължава да работи в сферата туризма, тъй като й носи огромно удовлетворение. Живее със семейството си в Русе - градът, в който е родена и се чувства щастлива.


Здравей Катя, как взехте решение да изградите къмпинг и то в зона, която от дълги години беше бяло поле на картата на този вид туризъм?

Самата идея се роди доста назад във времето и беше провокирана от интереса, който виждах в нашите гости към такъв тип места за настаняване и отдих. Нашата основна дейност (извън къмпинга) е свързана с входящи туристически услуги и екскурзоводско обслужване на чуждестранни гости, като именно тя през годините ни насочи към това „бяло поле на картата“, както го наричаш ти. Липсата на къмпинг в област Русе беше тема, доста широко обсъждана на различни нива, но не бих могла да коментирам конкретно причините, поради които толкова години районът на града ни не можеше да предложи такова място. Предполагам са твърде разнородни и сложни. Все пак, в края на 2019 г. взехме твърдото решение, че ще започнем с това начинание и го направихме. За съжаление към онзи момент, никой от нас не предполагаше какво ни е приготвила 2020-та година и с настъпването на пандемията се оказахме пред доста труден избор - дали да продължим започнатото или да се откажем. От днешна гледна точка обаче, мога да кажа, че взехме правилното решение!



Купували сте имотите един по един и личи, че сте вложили много работа по тях, за да станат удобни за гостите. Какъв е капацитета на къмпинг Кукери?

Да, действително всичко това струваше доста време и усилия, и разбира се, финансови средства, но може би липсата на дейност по нашите основни занимания през 2020 г. се оказа благоприятна в случая, тъй като вложихме цялото си време и енергия да изградим къмпинга, което при нормални обстоятелства може би би отнело доста повече време. Като казвам „ние“ имам предвид мен и моето семейство, защото може би повече от 80% от това, което гостите на къмпинга виждат днес, е наш личен труд. Беше изключително голямо предизвикателство да се справим с материя, твърде далеч от нормалните ни професии, но смятам, че в крайна сметка се получи един доста задоволителен резултат, за което съдя и по реакциите на нашите гости. Към момента къмпинга разполага с 11-12 места за настаняване на каравани и кемпери и 16-17 места за палатки.


Какво е да управляваш къмпинг? Ти се занимаваш с това от едва няколко месеца.

За мен работата и ежедневната комуникация с гости не е нещо ново, тъй като близо 20 години съм в сферата на туризма, и мога да кажа че това все още ми носи изключително голямо удоволствие. Къмпингът се управлява също семейно, нямаме нает персонал, така че ние се грижим за всичко. Но за мен е много важно да имам възможността да посрещна лично всеки гост, да поговоря с него и да съм на разположение ако той има нужда от съдействие. Разбира се, ще е твърде смело и невярно ако кажа, че всичко се случва гладко, без никакви усилия. Напротив, налага се да се справяме ежедневно с препятствия от всякакъв род, както и да се организираме така че да успяваме да движим и другите си дейности паралелно с къмпинга. Намирам всичко това за изключително интересно предизвикателство, като лично за себе си откривам в него много нови възможности и разбира се, удовлетворение!



Какви хора най-често ви посещават?

Твърде малко време е минало все още и е трудно да обединя типа гости, но към момента мога да кажа, че това са предимно чуждестранни туристи, които отсядат за няколко дни по време на своите обиколки.


А какво ги впечатлява най-много в къмпинга ви и в красивия район на Русенски Лом?

Определено всички гости реагират много положително на локацията на къмпинга, която разкрива уникални гледки към каньона на реката, но също така и на чистотата и спокойствието, харесва им че къмпинга е със сравнително малка площ и намират там тишината и връзката с природата, която търсят. Много от нашите гости идват с цел да се запознаят с Природния парк и прекарват времето си в обиколки пеш или с велосипед. Районът е доста богат на такива възможности.



Сбъднаха ли се очакванията ви за този проект? Какво ви изненадва в практиката?

И тук бих казала, че е може би твърде рано за равносметка на очакванията, но към момента смятам, че взехме правилното решение, когато продължихме с изграждането на къмпинга, въпреки миналогодишните трудности в световен мащаб. Относно практиката и изненадите в нея, по-скоро бих изразила много приятно впечатление от уважението, което гостите ни показват. Имам предвид високото ниво на дисциплина, по отношение на спазването на вътрешните правила, пазенето на чистота, много стриктното разделно сметосъбиране (нещо, от което признавам, бях изненадана!). При нас в селото за съжаление няма възможност за разделно събиране на отпадъци, затова ние поехме този ангажимент и всеки ден ги извозваме до съответните пунктове.


Какво планирате да развивате в къмпинг Кукери през следващите години?

Имаме някои идеи, които се надявам да можем да осъществим след края на този сезон. Предвиждаме поставяне на няколко „глемпинг“ палатки, с което да улесним гостите, които не разполагат със собствено средство за настаняване, както и да добавим още някои малки спортни съоръжения. Разбира се, нормално е практиката да покаже определена необходимост и от други подобрения на вече съществуващата база, така че те също ще бъдат направени. Планираме и включването на къмпинга към събития с различна тематика, но това са все още идеи, за които гостите ни ще научават последователно.



https://camping.bg/

[Hatshepsut]

Изкачване на връх Иречек в Рила

Лято. Време за върхове. Връх Иречек, 2852 м, трети по височина в Рила и 6-ти в България. Ако се питате как да го изкачите или просто търсите интересен, но малко посещаван маршрут във високите части на Рила, сте попаднали на точното място. В следващите редове ще опиша подробно маршрута към връх Иречек и ще споделя впечатления от изкачването.

Връх Иречек

Ние изкачихме връх Иречек в началото на този септември, близо месец след като видяхме Жълтите езера в Рила и пак си припомнихме част от маршрута към балканския ас Мусала.

Днес, 4 години след нашето изкачване на връх Мусала натрупахме нови впечатления за маршрута натам, за които ще ви спомена в хода на описанието.

Връх Иречек: накратко за маршрута

Изкачването на връх Иречек в Рила може да се раздели условно на следните четири етапа с приблизително времетраене:

етап 1: КК Боровец – хижа Ястребец: изминава се мързеливо с лифт за около 25 минути;
етап 2: хижа Ястребец – хижа Мусала: пешеходен преход около 1 час;
етап 3: хижа Мусала – скално образувание Сфинкса: 1 час;
етап 4: Сфинкса – връх Иречек: 1 час

Подробно описание на маршрута към връх Иречек

Ако не ви се чете много, краткото описание по-горе дава достатъчно информация за нетърпеливите. Ако все пак, искате да имате повече информация за изкачването на третия по височина връх в Рила – връх Иречек, тук ще ви дам повече обяснения.

Подчертавам, че става въпрос за лятно изкачване. През зимата връх Иречек е силно лавиноопасен

Етап 1: КК Боровец – хижа Ястребец: 25 минути

Качвате се на лифта и се наслаждавате на красивите панорамни гледки, преодолявайки над 1000 метра денивелация. Изкачването с лифта продължава около 25 минути.

Работното време на лифта е от 8:30 до 18:00 часа, като последното качване е в 17:30 часа, имайте това предвид, когато подготвяте планинския си преход. Цената на лифта е 12 лв. двупосочно до и от Ястребец.

Етап 2: хижа Ястребец – хижа Мусала: 1 час

Между хижа Ястребец и хижа Мусала пътеката представлява широк и сравнително равен черен път, по който се върви лесно. Разстоянието е около 4 километра и се изминава за около 1 час.

Край хижа Мусала и Долното Мусаленско езеро, насреща – самият връх Иречек

На хижа Мусала може да си направите заслужена почивка – хем да похапнете, хем да се ориентирате накъде сте тръгнали. Ако сте поседнали за отдих на брега на Долното Мусаленско езеро, трябва да знаете, че връх Иречек е този, който се извисява пряко над него.

Етап 3: хижа Мусала – скално образувание Сфинкса: 1 час

Там от хижата погледнете леко вляво (югоизток) – горе в седловината ще видите скалното образувание Сфинкса. Това е вашата цел в този етап етап. От хижа Мусала трябва да тръгнете в югоизточна посока, т.е наляво и противоположно на посоката към връх Мусала. По импровизиран мост от дъска ще пресечете река Мусаленска Бистрица. Минавате покрай още едно езеро – Каракашево езеро и се насочвате към хълма със Сфинкса.

По пътеката – красиви гледки назад към хижа Мусала и езерата

Маркировка няма, но пътеката ясно личи в тревата. В допълнение, добри хора са обозначили пътя към Сфикнска с каменни пирамидки – безценна ориентация.

По пътеката към Сфинкса – поглед назад

Пътеката преминава през сипей, клек и плавно поема нагоре към Сфинкса. Каракашевото и Долното Мусаленско езеро ви остават в дясно. Като наберете малко височина ви се открива и още едно от Мусаленските езера – Горното.

По пътеката към Сфинкса

От Каракашевото езеро няма директно да видите пътеката нагоре в склона и е малко плашещо как ще изкачите този баир. Важно е да следвате каменните пирамидки. Те са ваш планински водач. Очертаната от тях пътека нагоре по хълма и през камъните не е много трудна, особено ако имате опит.

Сфинкса отблизо

На 1-2 места изневиделица изниква синьо-бяла лятна маркировка, явен остатък от преди време…

Етапът не е лесен, защото е право нагоре, но ако имате опит с изкачване на върхове, не е и много труден.

Съвет: поглеждайте назад, за да се насладите на гледките – виждате хижа Мусала, Долното Мусаленско езеро, Каракашевото езеро и Горното Мусалнеско езеро.

Етап 4: Сфинкса – връх Иречек: 1 час

Когато стигнете до Сфинкса, може да си направите малка почивка и да се огледате – наляво е връх Дено, а надясно – връх Иречек. Напред е циркусът със Саръгьолските езера, но той не се вижда от тази позиция.

Нашата цел в случая е връх Иречек, така че от Сфинкса поемаме надясно и нагоре към Премката – това е седловината между връх Иречек и връх Студения чал: Иречек се пада вдясно (западно), а Студения чал – вляво (източно).

Към Премката

До Премката се върви леко около 10 минути – наклонът е плавен, билото – широко, а теренът е тревист и мек.

На Премката – точно преди трудната част

След Премката започва адреналиновата част, защото следва каменист и тесен участък, по който трябва да се внимава. Все пак – нищо кой знае какво, ако сте внимателни – участъкът се изминава за около 20 минути и си има опорни точки както за краката, така и за ръцете – удобни места за стъпване, макар и в тясното, и удобни камъни за опора и подсигуряване с ръце.

Поглед към трудната част след Премката

В тази част има красива гледка към Тъмното езеро долу в ниското.

Тъмното езеро

За сравнение, билната пътека след хижа Козя стена в посока хижа Ехо е съизмерима по трудност, според мен.

Поглед към хижа Мусала и езерата отвисоко

Минавате този труден участък и после препускате бавно нагоре по тревистия хълм към връх Иречек – гледайте възвишението в ляво, важно е, това е той!

След леко екстремната част

Отнема около 20-на минути. Последните метри до връх Иречек са каменен сипей.

Горе на върха

От връх Иречек, а и преди него по маршрута се откриват невероятни панорамни гледки.

На връх Иречек – в далечината са Малка Мусала, Трионите и Мусала

След Премката, точно при преминаването на трудния участък се вижда Тъмното езеро – това долу в ляво, наистина е тъмно.

Връх Иречек: поглед към връх Мусала и Леденото езеро


С увеличение: магистралата към Мусала

От самия връх се виждат първенецът Мусала и неговата посестрима Малка Мусала, Леденото езеро, връх Алеко и Алековото езеро, Безименното езеро – между Алековото и Леденото … голяма красота.

Връх Мусала се оглежда в красивото Ледено езеро

Ние уцелихме страхотно време с добра видимост без мъгла и успяхме да огледаме добре всичко.

Връх Алеко в далечината, под него – Алеково езеро, до него вляво – Безименно езеро

От връх Иречек има екстремна камениста пътека до връх Малка Мусала, част от която ще видите от върха. Тя е за силно напреднали, да знаете!

Разновидност на маршрута – изкачване на връх Дено

Ако, след като сте изкачили връх Иречек и сте преценили, че имате достатъчно сили и време, може да изкачите и връх Дено. От Сфинкса до върха са има-няма 20-на минути.

От връх Дено може да се върнете назад към Сфинкса и да слезете по обратния маршрут към хижа Мусала. Друг вариант е да прекатурите Дено и да слезете по пътеката от другата му страна, която е малко по-лека от пътеката по баира от и към Сфинкса.

Няколко съвета

За да тръгнете към връх Иречек в Рила, се предполага, че сте достатъчно добре подготвени физически и психически, и имате някакъв опит с изкачване на върхове. Аз също имах и опит, и някаква физическа подготовка, но все пак планината отново ми напомни за някои основни неща:

подсигурете се с удобни планински обувки;
наред с времето за изминаване на маршрута, с което сте се запознали в интернет, оставете си поне половин-един час буфер – високо в планината всичко се случва и нещата рядко вървят стриктно по план;
ако разчитате на лифта, тръгнете достатъчно рано, за да сте сигурни, че ще се върнете за последния курс.

В заключение

Маршрутът за изкачване на връх Иречек не е нещо непостижимо за хора с известен планински опит, но не е за начинаещи планинари поради три причини:

в по-голямата си част не е маркиран;
дължината не е голяма около 7 км, но денивелацията си я бива – над 500 метра;
участъкът около седловината Премката между върховете Иречек и Студения чал е предизвикателство, защото пътеката е тясна, а височините надолу са големи.
При всички случаи, гледките по протежение на маршрута от хижа Мусала – Мусаленските езера в Рила, Сфинкса, връх Дено, Тъмното езеро, връх Иречек, гледка от Иречек към Леденото езеро, връх Малка Мусала, Трионите и първенецът Мусала, са много красиви и оправдават всички усилия.

Ако трябва да сравня изкачването на връх Иречек в Рила с изкачването на пиринските Муратов и Полежан, които изкачихме преди седмица, без колебание ще ви кажа, че макар да е най-висок от трите, връх Иречек е по-лесен за изкачване и от двата. Да, денивелацията и дължината на маршрутите са съизмерими, но до Иречек има дълги затревени участъци, по които се ходи леко, докато маршрутите до Полежан и Муратов връх в Пирин са само камъняк.

Общото между трите високопланински върха и първенци са невероятно красивите панорамни гледки, които се откриват от тях. Много е красиво отгоре, истинска магия!

Връх Иречек е кръстен на Константин Иречек – чешки историк и български политик, запален турист и автор на първия академичен труд по история на България.



Изкачване на връх Иречек в Рила

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

9 забележителни места в Маджарово и наоколо

Вероятно, много от вас свързват Маджарово с красивия меандър на река Арда, който в последните години се превърна в истинска емблема на градчето. Има защо! Гледката към меандъра е завладяваща.

Това обаче не е единствената красива гледка там. Градът попада в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Обграден е от чудати високи червеникави скали, в които гнездят редки птици. Освен на природни забележителности, районът крие много тайни от времето на траките. Да не забравяме и трагичните събития там с тракийските българи от есента на 1913 г.

Меандърът на река Арда до Маджарово

Познавам отблизо Маджарово от преди две години, когато преминахме Родопите от край до край. Съвсем наскоро посетихме района отново, този път с нощувка в града. Прекарахме си чудесно. В следващите два дни продължихме с опознаване на още интересни места в Източните Родопи, за които ще ви разкажа отделно.

В тази статия ще ви запозная с невероятните места, които сме видели, повечето от които са много слабо познати. Всички те са съвсем автентични.

Кромлех до село Долни Главанак

Кромлехът е мегалитно съоръжение с култово предназначение и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Светилището е датирано в ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр.н.е.). Намира се на около един километър източно от село Долни Главанак. До светилището се стига за около 15 минути пеша по кратка пътека.

Кромлех при село Долни Главанак

Координати:

на началото на пътеката: 41.684430, 25.808105;
на обекта: 41.6819604,25.8099179.
До началото на пътеката има удобен паркинг.

Най-известният кромлех в света е английският Стоунхендж.

Част от Римски път в село Долни Главанак

В самото село, близо до гробищата може да се види сравнително дълъг пасаж от много добре запазен римски път. Указателни табелки за него няма. За да го намерите, най-добре си запазете координатите. Римският път е съвсем близо до шосето.

Римски път в село Долни Главанак

Координати: 41.686387, 25.827861.

Скална гробница Фурнаджика и тракийска крепост-светилище Сивридикме

Двата обекта ги поставих в един раздел, защото се намират на половин час пеша едно от друго и началната точка за пешеходния маршрут към тях е една и съща – село Горно поле. Иначе са си два отделни обекта.

Фурнаджика е скалноизсечена гробница с отвор отгоре. Датировката е в периода XI – VIII в. пр. Хр.

Скална гробница Фурнаджика до с. Горно поле

Сивридикме е тракийска крепост и светилище от първо хил. пр. Хр. На място могат да се разгледат останки от крепостни стени, стъпала и ямки за религиозни ритуали.

Тракийска крепост и светилище Сивридикме

В допълнение, от върха се откриват чудесни панорамни гледки във всички посоки. Сред многото гледки е един малко познат меандър на Арда.

Пешеходният маршрут към двата обекта започва точно срещу входната табелка на село Горно поле – тръгва се по черен път, който се отделя вляво от шосето. До Фурнаджика се върви около 40 минути по черния път до подножието на хълма, приютил гробницата. Изкачването от пътя до нея отнема още около 5 минути.

От Фурнаджика се продължава на изток по пътека със стара маркировка към Сивридикме. До подножието на върха се върви около 30 минути. След това върхът се изкачва по тясна стръмна пътека за около 5-10 минути.

Координати:

на началото на маршрута: 41.6612563,25.8506566;
на Фурнаджика: 41.670684, 25.867597;
на Сивридикме: 41.669754, 25.880999.

До село Горно поле: красива панорамна гледка към Маджарово и долината на река Арда

Тя се открива на скалите до ретранслаторната кула в защитената местност Черната скала. Самата кула е на хълм и се вижда от цялото село.

Панорамна гледка към Маджарово близо до кулата в Горно поле

Как да стигнете до кулата и скалата с гледката? Пешеходният маршрут започва от покрайнините на селото, недалеч от параклиса. Върви се около 20 минути по черен път.

Координати:

начало на пътеката: 41.658057, 25.852405;
скалата с гледката: 41.652477, 25.852565.

Меандър на Арда до Маджарово

Изключително красив и добре видим меандър на река Арда. Може да се наблюдава от шосето на около 3 километра североизточно от Маджарово по пътя към село Бориславци. Едно добро място за наблюдение е малка отбивка до шосето точно срещу меандъра.

Меандър на Арда до Маджарово

Координати: 41.653961, 25.8705781.

Пролом на река Арда край град Маджарово

След меандъра си край Маджарово река Арда образува живописен пролом в посока Бориславци.

Към Кован кая

В началото на пролома на левия бряг на реката се издига масивна скала – Кован кая. Местността край нея носи същото име и е обявена за защитена територия с цел опазване гнездови находища на редки и застрашени видове птици.

В пролома на Арда

Малко след като подминете меандъра, вдясно от шосето има удобно място за спиране с малка зона за отдих. От там може да наблюдавате черните лешояди, кръжащи горе до скалата. Някои от тях от време на време бързо се спускат ниско към реката по тяхна си работа.

Белоглав лешояд, Кован кая, Маджарово

След около километър по-нагоре по пътя ще видите отклонение вдясно – тесен асфалтов път, който води при реката. Лятото там се събират хора на плаж, разходка и каякинг. Гледката е много красива заради смарагдовите води на Арда и високите ѝ брегове наоколо.

Проломът на Арда край Маджарово

Координати:

на отбивката за наблюдение: 41.6522847, 25.8752718;
на отклонението към реката: 41.647342, 25.881786.

Природозащитен център Източни Родопи

Намира се в началото на градчето съвсем близо до моста над река Арда. Той е създаден от Българското дружество за защита на птиците като природозащитен, посетителски и информационен център. Изграден е с финансовата подкрепа на швейцарското правителство в рамките на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и е първия по рода си създаден природозащитен център в България.

В центъра има и възможност за настаняване, както и бистро.

Ако сте в района по време на луди жеги, центърът, освен информация за птиците, ще ви предложи естествена прохлада.

Мемориал на загиналите тракийски българи

Мемориалният комплекс край Маджарово е издигнат в памет на избитите български бежанци от Беломорска Тракия през есента на 1913 г. Включва пантеон-костница, параклис “Св. Петка Българска” и паметник-символ „Тракия без граници“.

Пантеон-костница, Маджарово

Денят е 4 октомври. Огромна колона българи, прогонени от родните си домове, приближава брега на река Арда до село Ятаджик (днешен град Маджарово). Целта е била хората да преминат реката, за да се спасят. Тогава там е минавала границата. Керванът е предвождан и охраняван от четите на воеводите Димитър Маджаров и Руси Славов. По обяд колоната е застигната и нападната за пореден път от редовна турска войска. Макар и малобройни, четниците успяват да поддържат огъня и да дадат възможност на много от хората да се изтеглят напред. На следващия ден помагат на бежанците да пресекат реката като спасяват близо 20 000 души. За нещастие, 1800 души са избити.

В знак на признателност към делото на воеводата Димитър Маджаров село Ятаджик е преименувано на Маджарово през 1959 г. От 1974 г. Маджарово е град.

Мемориалът се намира в началото на градчето, съвсем близо до Природозащитния център.

Координати: 41.640945, 25.871285.

Полезна информация

Маджарово се намира на 296 км югоизточно от София, на 166 км от Пловдив и на 373 км югозападно от Варна. Ако питате Гугъл мапс за най-бързия маршрут, вероятно ще ви насочи през Харманли. След Харманли обаче има участък с много завои, който макар и живописен се изминава доста бавно. Когато ние минавахме от там, тъкмо полагаха нов асфалт, така че пътят е добър. Много хора избират да пътуват до Маджарово през Хасково. Ние от там се върнахме и наистина се оказа малко по-бързо.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Арбанаси – история като на филм, красота като картина

Арбанаси се намира само на 5 км от Велико Търново. Селището е малко, но славата му се носи дори извън пределите на страната, заради красотата и запазения дух от стари времена. Неслучайно то е посещавано от хиляди туристи, а за жителите на близките населени места е любимо място за отдих и разходка.
Липсата на сигурен документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Най-старото писмено сведение за съществуването на селището е ферманът на султан Махмуд II от 1810 г., който подновява 10 предишни фермана. С първия от тях, през 1538 г., Сюлейман Великолепни подарява на зет си Рюстем паша селата Лясковец, Долна Ряховица и Средна Ряховица, а Арбанаси в документа съществува като събирателно, централно селище под името Арнабут кариерлери. През 1595 г. папският пратеник Павел Джорджович споменава за албански арнаутски поселници край В. Търново, които могат да набавят 1500 добре въоръжени конници. Това означава, че от всяка една къща е можел да излезе най-малко по един конник, което говори, че селото е почти с размерите на град, с население най-малко 2 хил. или 3 хил. човека. Друго мнение изказва епископ Петър Богдан, който споменава за селище, от което се вижда Търново и където се говори на гръцки език – нещо необичайно за съседните населени места. Това насочва към хипотезата, че основаването на Арбанаси е свързано с идването на гръцки поселници. Има предположения, че селището е създадено по време на Втората българска държава от заселници от албанската област, които били наричани арбанаси или арнаути. Съществува и история, която гласи, че след битката с Епирския деспот Теодор Комнин Иван Асен II взема за своя жена дъщерята му и заселва няколко знатни фамилии в Арбанаси, което го прави своеобразна крепост на гръкоманщината. Друго име, което е носило селището, е Загорие, като се говори, че там болярите на Търново имали свои имоти. Петко Славейков пък поддържа мнението, че Арбанаси е основано по времето на цар Самуил от погърчени албанци, идващи от Епир, разказва кметът на Арбанаси Тошо Кръстев. Той посочва, че в България има почти 50 села със заселници арнаути, като 9 от тях носят името Арбанаси, Арнауткьой, както и махали в Брацигово, Копривщица, Сестримо и др.

Земите покрай Арбанаси са неплодородни, защото са по-каменисти и не са подходящи за земеделие. Затова през годините местното население се занимава предимно със скотовъдство и с търговия на животни и животински продукти в цялата Османска империя, а дори и извън нея. Мнозина продават своите стоки чак в Багдад, Индия и Персия. Те търгуват с месо, лой, кожа и колбаси, а на връщане докарват коприна, кадифе, подправки, билки и други подобни неща, които продават не само в магазините си в Арбанаси, но и в други населени места. В селото по онова време съществуват два пазара, където в петъчните дни хора от близките места носят земеделска продукция, а от арбанашките търговци купуват бакалия и вносни стоки. В онези години в Арбанаси живеят немалко заможни хора. Около 50 души по време на османското владичество разполагат със специални берати, които им дават привилегиите да ходят с фес, да яздят кон, да пушат чибук и да разполагат с охрана от турци. По-голяма част от богатите арбанашки търговци си закупуват и мушии – стопанства за градинарство и имения в Румъния, основно в Букурещ. Когато през 17 век и началото на 18 век започват погромите и голяма група от кърджалии почти унищожава цялото село, повечето от тях се изселват в северната ни съседка и никога повече не се завръщат. Предполага се, че тогава богаташите вероятно са получили предварително информация за това и са успели да се изселят със семействата си навреме. Много изселнически родове отиват и в Поповския край или във Варна. Последвалите епидемии от чума и холера след безчинствата окончателно довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня, разказва още Кръстев.
На мястото на местното население след погрома и болестите се заселват хора от близките населени места – от Еленския, Троянския, Тетевенския, Тревненския и Килифаревския край, като възраждат поминъка на предишните заселници. При преброяването през 1880 г. населението на Арбанаси наброява около 1800 жители и 370 къщи. Дотогава в селото съществува и турска махала, която се намира в района на църквата “Св. Богородица”, но живеещите там я напускат заедно с отстъпващите турски войски. След Освобождението постепенно и останалото население на Арбанаси започва да се изселва и намалява, защото поминъкът вече не процъфтява както преди.

През 1921 г. цар Борис III издава специален указ, в който Арбанаси се определя като курортен център. Въпреки това, хората, които тогава посещават селото като туристи, са малко на брой. Климатът, който има това населено място, е малко по-особен, защото от ниската част на град Елена навлиза свеж беломорски въздух. Той е подходящ за лечение на белодробни заболявания и затова курортът се посещава от много хора с такива проблеми. Докато населеното място е към община Г. Оряховица, кметството предоставя безплатни места на лекари, които създават 8 белодробни клиники в селото. По-голяма част от тях са в района на бившата партийна резиденция. След построяването ѝ в началото на 70-те години на 20 век те се използват за база на УБО. През 1992 г. постройките са върнати на наследниците им и разпродадени от тях.

В момента в населеното място има около 300 къщи и 290 постоянни жители, като през летния сезон пребиваващите в селото почти се утрояват. Основният поминък на хората в днешни дни е участието в туристическия бизнес, поддръжката и услугите. В Арбанаси има 25 хотела с 1200 легла и още около 20 заведения. Туристите могат да видят 5 църкви, като най-посещаваните са “Рождество Христово”, “Св. Архангели Михаил и Гавраил” и “Св. Георги”, както и два манастира – “Св. Никола” и “Св. Богородица”. Наличието на толкова храмове напомня за заможността на местните жители в отминалите години, защото почти всяка една махала тогава имала своя църква. Енорийският храм бил “Св. Димитър”, който се намирал в центъра на Арбанаси, а над него било разположено кметството. Гостите на резервата могат да посетят и етнографския музей “Констанцалиева къща”, където са представени поминъкът, занаятите и видът на домовете на заможните арбанашки жители.
“През 2020 г. заради рестриктивните здравни мерки посещението на туристи в Арбанаси беше намаляло. През тази година се наблюдава раздвижване, като отново започват да идват и групи. Неорганизираните туристи са предимно румънци. През 2019 г. около 80 хил. организирани туристи са посетили архитектурно-музейния резерват. Сега са по-малко, но интересът се увеличава и преди дни в селото дойдоха дори група американци, а такива отдавна не са идвали”, казва кметът на Арбанаси.
Интересът към имотите в селото винаги е голям, но почти няма предложения за продажба. Архитектурният резерват няма възможност за разширяване на урбанизираната зона, което ограничава броя на имотите. Голямата разлика между търсене и предлагане води до поддържане на високи цени от около 80-90 евро на кв.м, които напоследък достигат и до над 100 евро на кв.м. Въпреки това се намират и по-заможни хора, които закупуват имоти и строят. Доброто местоположение в центъра на триградието, както и удобният транспорт до близките населени места, привличат хора в Арбанаси. Заради по-високите цени в селото, в сравнение с други селища в областта, много малко чужденци избират да закупят къщи тук, пояснява Кръстев.
Голям интерес към Арбанаси привличат и многото заведения, което понякога се превръща в проблем за местната управа. Те създават повече шум за жителите и гостите на селото, но кметството се опитва да упражнява контрол. Допреди няколко години съществува проблем и с водопроводната мрежа и канализацията, но със спечелването на проект по предприсъединителните европейски фондове половината мрежа е подменена с отпуснатите средства. Голяма част от другата половина е сменена от собствениците на частните имоти с тяхно финансиране. С водоснабдяването няма проблеми, пътищата са в добро състояние, а за електроснабдяването са изградени 11 трафопоста, посочва кметът.

В миналото Арбанаси разполага с около 180 движими и недвижими паметници на културата, но сега те вече са с 40 по-малко. Голяма част от неизкупените стари къщи са се саморазрушили, като причина за това е най-вече липсата на заинтересованост от страна на техните собственици. Затруднение за тях създава и изискването да ги възстановят в автентичния им външен вид, поради което те предпочитат да ги оставят да се срутят, пояснява Кръстев. Една от емблематичните сгради в селото все още пази спомена и за филма “Крадецът на праскови”. Това е къщата на баба Кали, в която през 1964 г. са заснети някои сцени на една от най-добрите български киноленти, припомня кметът. Арбанаси разполага и с няколко интересни стари чешми. Пазарската чешма се намира на самия площад в центъра на селото, Коконската е срещу “Констанцалиевата къща”, а около чешмата Бонети е построен нов частен минипарк. Чешмите Голямо лако и Малко лако са обект на иманярски набези и това създава проблеми с тяхното стопанисване и опазване, а Каменец е известна на всеки, който минава по пътя Велико Търново – Горна Оряховица.
В близост до Арбанаси е и конната база, която има сключени договори с някои от хотелиерите за езда на коне от техните гости. Там тренират и жокеи, които се представят отлично в състезанията по конен спорт и в продължение на години са комплексни републикански шампиони.
Към кметството в Арбанаси има изградени Клуб на пенсионера и инвалида и Център за работа с деца и младежи. Селото разполага с библиотека, а НЧ “Ил. Драгостинов” развива активна културна дейност, подпомагайки финансово и с други дейности дори и кметството. Към читалището има две групи за стари градски песни и за народни танци. В Арбанаси не липсва културен живот, тъй като близостта до Велико Търново дава възможност да се привличат и различи гостуващи изпълнители и състави. В селото всяка година тържествено се отбелязват Голяма Богородица и Тодоровден, а отскоро се празнуват и храмовите празници на местните църкви.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/arbanasi-istoriya-kato-na-film-krasota-kato-kartina.html

[Hatshepsut]

Водопад Дъбицата и водопад Мангъро над село Скрът: два живописни водопада в гънките на Беласица

Водопад Дъбицата и водопад Мангъро бяха два от водопадите, които посетихме в последния ден на нашата малка екскурзия в полите на Беласица, която направихме малко преди да дойде официално пролетта настоящата година. В тази статия ще ви запозная с маршрутите до тях и така – къде с думи, къде със снимки – се надявам за малко да ви пренеса до двата красиви водопада.

Водопад Мангъро над село Скрът в Беласица

Как се стига до село Скрът и до началото на маршрутите

Водопадите Мангъро и Дъбицата текат в съседни дерета над село Скрът. Началната точка на пътеките към тях е една, но се тръгва в противоположни посоки. В следващите редове ще обясня как се стига до началото на маршрутите, но все пак ви съветвам при възможност да ползвате навигация и да си въведете координатите на началото на пешеходния маршрут, които са <41.360655, 22.996032>.

Село Скрът се намира на около 20 километра западно от Петрич, които се изминават с кола за около 25 минути. За водопадите, като влезете в село Скрът завивате наляво (южно към планината) в пряката точно преди училището. Има табелка към водопадите. От там продължавате по стръмната улица нагоре, после тя завива надясно, след това асфалтът свършва и се продължава по черен път до църквата в най-горните покрайнини на селото. Пътят бавно и внимателно може да се измине с лека кола. Да лош е, но се минава. Ние бяхме с лека кола. Пред къщите по тази горна улица имаше немалко наспирали леки коли.

Покрайнините: на това място може да оставите колата и после пеша към планината

Край църквата има широко място, на което да оставите колата. От там продължавате пеша по черния път към планината, който след църквата и една голяма бяла къща срещу нея, завива надясно и влиза в гората.

Църквата в горния край на село Скрът

На 5 минути след църквата стигате до чешма, пейки и информационно табло. Това е точката, в която маршрутите към двата водопада се разделят. Напред по черния път (на запад) продължава маршрутът към водопад Дъбицата. Към водопад Мангъро трябва да се тръгне по черния път, който се отделя в противоположна посока остро наляво (източно).

Зоната за отдих, откъдето се разделят маршрутите за водопад Дъбицата и водопад Мангъро

Водопад Дъбицата

От тази зона за отдих с чешмата до водопад Дъбицата се стига за около 25 минути пеша. Следва се зелената маркировка. Разстоянието е сравнително кратко, но за яснота ще го разделя на три кратки етапа.

Етап 1: по черния път – се върви около 10 минути и след това се тръгва по тясна и стръмна пътека вляво по хълма. Има стрелка. До този момент на места има жълта и зелена маркировка. Покрай пътя има и зони за отдих. Жълтата маркировка продължава по пътя напред към връх Тумба.

За водопад Дъбицата се тръгва по пътеката вляво и нагоре

Етап 2: нагоре по хълма – 10 минути. Както споменах, пътеката към водопад Дъбицата е със зелена маркировка, но имайте предвид, че тя е нарядко. Все пак, пътеката е ясно обособена по хълма и се вие на серпентини. В края на изкачването се стига до разклонение – наляво е към зона за отдих, напред е към водопада.

Етап 3: следват още малко метри ходене и после спускане към водопад Дъбицата. Няма и 5 минути и се стига до него. Пред водопада има табелка с името му.

Водопад Дъбицата над село Скрът

Водопадът е живописен. Пада в малко езерце, а надолу дерето се вижда, че е съвсем тясно.

Водопад Дъбицата: горните падове

Ако имате още сили, може да пресечете реката пред езерцето и да се изкачите от дясно покрай реката по близкия хълм. Нагоре няма маркировка и е много стръмно, но все пак не е толкова трудно. Там отгоре ще видите още няколко пада, дори по-красиви от този основния. Картинката е очарователна.

Обратният път до чешмата се изминава долу-горе за същото време.

Водопад Мангъро

За водопад Мангъро се тръгва по черния път остро наляво от зоната за отдих с чешма над село Скрът. Върви се около 20 минути все по черен път до реката. Там пътят завива наляво, а към водопада се тръгва направо покрай реката и от ляво на нея. От този момент до водопада остават още около 20 минути ходене. Маркировката – синя – не е много отчетлива и е нарядко. Може да се наложи да пресечете реката, ако изгубите пътеката.

Към водопад Мангъро

Десетина минути, след като сте напуснали черния път, стигате до дървен мост над реката, после до още един. От там до водопада са 10 минути пеша, като последните метри са подсигурени с дървени стълби.

Общо от чешмата до водопад Мангъро се стига за около 40 минути.

Водопад Мангъро съвсем отблизо

Лично мен водопад Мангъро ме впечатли най-много от всичките над 10 водопада в Беласица, които видяхме през тези 3 дни. Харесаха ми разчупения му рисунък и неговата дружелюбност – той позволява да се окъпеш под пръските му или най-малкото да ги усетиш съвсем отблизо.

Водопадът е сравнително висок – около 15 метра, а също така е и широчък. Водата пада на струи по ръбати скали и се дипли.

Водопад Мангъро в целия си ръст

Ние на връщане решихме да разнообразим маршрута и хванахме пътеката, която се отделя нагоре по склона след по-близкия до водопада мост. Пътеката върви високо над реката все през гората. Тя също е със синя маркировка, но не е нанесена на map.bgmountains.org и явно не се използва много. След моста по тази пътека трябваше да изкачим хълма и после да се спуснем по него. Върнахме се при чешмата за около 30 минути.

За информация, до водопад Мангъро има пешеходен маршрут и от село Ключ. Той започва в южните покрайнини на селото и за около час и 15 минути се стига до водопада.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Маршрути в Стара планина в района на Габрово: Етъра – Соколски манастир

Ако решите да посетите най-известния и най-стария в България етнографски комплекс – Етъра в Габрово, оставете си някой и друг час в повече, за да отидете и до красивия Соколски манастир „Успение Богородично“. Той се намира недалеч от Етъра, на около 3-4 километра, и до него може да стигнете с кола. Но аз бих ви препоръчала нещо по-интересно – приятна пешеходна разходка до манастира, включваща малко изкачване, малко ходене, малко религия, малко култура и малко история.

Соколският манастир

Соколският манастир е един от любимите ми български манастири. Посещавала съм го неведнъж. Едно от онези места, които не омръзват.

Соклският манастир е познат с още няколко имена – Габровски манастир, Соколовски манастир, Габровско-Соколски манастир.

Маршрутът Етъра – Соколски манастир

Туристическата пътека от Етъра до Соколския манастир започва точно срещу паркинга пред главния вход на етнографския комплекс (това е всъщност по-далечния паркинг, а не този пред хотела).

Маршрутът може да се раздели на два етапа:

етап 1: в началото се върви стръмно нагоре през горичката над Етъра по планинска пътека,
етап 2: след това маршрутът продължава по асфалтов път до самия манастир.
Цялата разходка от Етъра до Соколския манастир отнема около час, разпределен долу-горе по равно между двата участъка от пътеката.

Началото на пътеката от Етъра до Соколския манастир

Пътеката е добре обозначена – има си указателни стрелки и туристическа бяло-зелена маркировка. В първия участък през гората пътеката е доста стръмна и затова по нея се върви сравнително бавно.

По пътеката от Етъра до Соколския манастир – през горичката

След като се мине през горичката, горе на хълма се откриват хубави панорамни гледки към околните хълмове.

По пътеката от Етъра до Соколския манастир

Вторият участък от пътеката е равен, в по-голямата си част по асфалт и лесен за ходене.

По пътеката от Етъра до Соколския манастир – гледки

Насладете се на престоя си в Соколския манастир, заслужава си! Мястото е много приятно – красиво, добре поддържано и тихо, като цяло. От манастира се откриват красиви гледки. Самият манастир – неговият двор, чешмата и църквата са изключително притегателни. Не му се тръгва на човек.

Да продължа с маршрута …

На връщане от Соколския манастир за разнообразие може да се върнете изцяло по асфалтовия път за колите. Не отнема кой знае колко повече време, минава се през две махали и е малко по-различно от пътеката нагоре.

Повече информация за Соколски манастир „Успение Богородично“

Соколският манастир „Успение Богородично“ е разположен в местността Соколова пещера. Освен красивите гледки, които се откриват там, в него могат да се видят интересни културно-исторически ценности – там се съхраняват икони, изографисани от Захарий Зограф. Също така в двора на манастира има каменна чешма с осем чучура, изградена навремето от Кольо Фичето.

Панорамна гледка от Соколския манастир

В тази част ще се опитам да изложа в хронологичен ред най-важните събития в историята на Соколския манастир.

Предполага се, че на това място е имало скален манастир още по времето на Второто българско царство. Сегашният манастир е основан през 1833 година от архимандрит Йосиф Соколски, който дошъл от Троянския манастир с йеромонах Агапий. Те построили дървена църква до входа на пещерата до сегашната църква. На следващата година дървената църква била съборена, а на нейно място била изградена голяма каменна църква от известния първомайстор Константин от Пещера, който на следващата година построил храма на Троянския манастир, а след него – и този на Батошевския манастир Успение Богородично. В строежа на новата църква помагали и хората от съседните села Етъра и Нова махала.

В архитектурно отношение църквата е едноабсидна, еднокорабна, еднокуполна сграда с две конхи и открит голям притвор. Смята се за забележителен паметник на българската възрожденска архитектура.

Соколският манастир – църквата

През 1836 г. в Соколския манастир било е открито килийно училище, което се превръща във важен за района образователен център. В училището за известно време преподава Неофит Бозвели, познат още като Неофит Хилендарец. Неофит Бозвели, родом от Котел, е един от големите национални просветители по време на Българското възраждане.

На 31 юли 1856 г. в манастира се установява четата на Никола Филиповски, известен български революционер, по-познат като капитан дядо Никола. Четата се вдига на бунт срещу турците и тръгва в поход от Петропавловския манастир край Лясковец към Габровския Балкан, следвана от 300 души турска потеря. В последвалата битка в района на днешния Шиваров мост в Габрово, четниците са разбити. Оцелелите тръгват към Трявна. Самият капитан дядо Никола загинал на 2 август край тревненското село Дончовци.

През 1862 година била изографисана църквата на Соколския манастир. Изографисването било дело на поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка, Казанлъшко.

През 1865 година в двора на манастира била построена уникалната белокаменна чешма с осем чучура със соколи от майстор Колю Фичето.

Соколски манастир – чешмата на Кольо Фичето

В ляво от църквата, в дъното на площадката, има проход в скалите под манастира, който е използван като път за бягство от турците по време на Робството. Легендата разказва, че и Апостолът Левски е използвал скалния проход. В горната част на този проход (на тавана) се виждат останки от метални халки. На тези халки, турците са обесвали хайдутите, попаднали в плен.

На 1 май 1876 г., в дните на Априлското въстание, в светата обител била сформирана четата на Цанко Дюстабанов, местен български национал революционер, племенник на Васил Априлов – основателят на първото българско светско училище.

В първата половина на 20-ти век в Соколския манастир избухват няколко пожара, които унищожават част от сградите му. Те са възстановени в началото на 80-те години на миналия век.

Църквата и двора на Соколския манастир „Успение Богородично“ са много добре поддържани и приятни за окото. В дясно от църквата има естествена пещера с доста просторна входна галерия. Навремето, когато бях дете, там се влизаше без проблем. Сега обаче достъпът до пещерата е препречен с решетка поради опасност от падащи камъни.

Соколският манастир – входът на пещерата вдясно от църквата

Още места наблизо

Районът на Габрово е богат на забележителности. Наред с топ местата, добре познати от едно време – Етъра, Шипка и Бузлуджа, препоръчвам ви също да посетите красивите Иваниловски водопади, Батошевските манастири и крепост Хоталич край Севлиево.

Етъра привечер

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Скалната гробница Кара ин в Източните Родопи

Посещението на скалната гробница Кара ин в Източните Родопи отново породи в мен онова приятно чувство на изследовател. Да, да, знам, не съм специалист, но си търся информация и ми е интересно да ходя (и) по такива места. За последно бях в района преди две години, когато минах по цялата Родопска магистрала, но не знаех тогава за тази древна гробница.

Е, всяко нещо с времето си. Миналата година научих за нея, записах си я, а тази година я посетих.

Скалната гробница Кара ин в Източните Родопи

Гробницата се намира в землището на село Пчелари. Следват подробностите.

Малко информация

Гробницата Кара ин е открита от хасковския краевед Борис Колев, който разкрива още няколко скални гробници в района. Проучена е от археолога Георги Нехризов. Скалният масив, в който е издълбана, е познат с името Ак кая (от турски Бялата скала) заради светлия му цвят. Скалите са с вулканичен произход, а формите им са странни и чудати, заради изветряне с течение на времето.

Като цяло, скално-изсечените гробници предшестват долмените. Повечето изследователи ги свързват с траките. Датировката им е в периода XI – VIII в. пр. Хр. Делят се на два основни вида: пещероподобни със затворена гробна камера и такива с отвор отгоре, който в миналото е бил затварян с масивна каменна плоча. Кара-ин е ярък представител на първия вид.

Къде се намира и как се стига

Скалната гробница Кара ин се намира на около 1.6 км южно от село Пчелари. Това разстояние е по права линия и няма пряка пътека от селото към обекта.

Пешеходният маршрут започва на около 2 километра вляво преди отбивката за село Пчелари, ако идвате от Долно Черковище. От шосето се отделя тесен стръмен път, който в началния си метър-два е асфалтиран, а след това преминава в каменист черен път.

Точно на отбивката от главното шосе е удобно да оставите колата.

Координати на отбивката: 41.621418, 25.712161.

На няколко метра след началото на пешеходния маршрут, вдясно от пътя, се вижда информационно табло с напълно избледнели букви – намек за някогашно облагородяване на пътеката към гробницата.

На двайсетина метра от табелката пак вдясно от пътя изниква солидно обрасла беседка, което превръща намека в сигурен знак.

Около километър и малко се върви през черните пътища през нивите. Вдясно (северно) ви е скалният масив, а южно от нивите тече река Арда. Като наближите гробницата (непременно си запишете координатите ѝ), трябва да поемете през самите ниви. Все пак, ако сте там в период с насаждения, моля ви, вървете покрая, за да не се опропастява трудът на хората.

Поглед назад към нивите

В края на нивата в непосредствена близост до гробницата хващате тясна пътека, която след няколко метра ви отвежда в подножието на обекта, където изневиделица изниква указателна табелка-стрелка и (о, да!) бетонни стъпала. Усещането, че и тук някога е имало добри намерения, подплатени с европейско финансиране се оправдава, но за жалост всичко е зарязано. Добре позната ситуация. Както и да е, това не намалява ни най-малко значимостта на мястото.

Стълбите продължават почти до гробницата. На няколко места са прекъснати с равна пътека.

Скална гробница Кара ин до село Пчелари

Разстоянието от шосето до скалната гробница е около 2 километра и се изминава за около 40 минути пеша. Обратният път се взема за долу-горе същото време.

Координати на скалната гробница Кара ин: 41.627110, 25.696764.

Какво интересно може да се види

Основен фокус на мястото е скалната гробница, чиято трапецовидна дупка виждате още по пътеката с бетонните стълби. Това е входът. Над него с течение на времето, вследствие на ерозия, се е образувала каменна козирка.

В подножието на скалната гробница

Второто нещо, което се набива на очи (поне при мен беше така) е чудноватата форма и цвят на скалите.

Чудатата козирка на скалите

Щом се изкачите до входа на гробницата и погледнете назад, ще ви се открие красива панорамна гледка към долината на Арда и скалите на отсрещния ѝ бряг.

Нивите, река Арда и отсрещните хълмове

Входът на гробницата се пада откъм юг, което е характерна черта на подобни съоръжения.

Пред гробницата

Край гробницата, по тясна пътека може да се разходите вдясно и вляво от нея.

Разходка до скалите вляво от гробницата

В лявата част стигате до подобно оформени скали, а в дясната – точно зад гробницата между две канари се е образувал интересен процеп, а до него – нещо също така интересно, образувано случайно или пък не съвсем – камък, заклещен в улея на горната скала. Е, не е така масивно като Караджов камък, но си е интересно. Не знам дали тази концепция със заклещения камък олицетворява сходни неща в двата обекта.

Заклещен камък

Ето и кратко видео за маршрута до Кара ин, заснето с телефон Nokia X20 с 64MP четворна камера, автоматична стабилизация на картината и до 2 дни живот на батерията с едно зареждане.



Скалната гробница Кара ин до село Пчелари в Източните Родопи


Други интересни места в близост
Недалеч от скалната гробница Кара ин е интересно да се видят още поне две места, които при това са и лесно достъпни.

Кован кая

Кован кая е е впечатляваща огромна скала в района на село Долно Черковище, в която на голяма височина са изсечени над 100 ниши. Намира се съвсем близо до масивен железен мост над река Арда. Ако идвате откъм Пчелари или Маджари, ще видите скалата вляво от пътя на един завой точно преди моста.

Мегалитът Кован кая край село Долно Черковище

Координати: 41.6169158, 25.7220743.

Шейтан дере

Шейтан дере (от турски Дяволска река) е още една от красивите природни форми по поречието на река Арда. Представлява скалист каньон с вулканичен произход, малко като лунен пейзаж (с уточнението, че до Луната все още не съм стигала, но съм виждала кадри и ми е в списъка 😉 ).

Шейтан дере (Дяволска река)

Намира се под стената на язовир Студен кладенец, като подходът е от шосето между стената и село Студен кладенец. Има си указателни табелки и малък паркинг до отправната точка към Дяволското дере.

Координати: 41.614295, 25.641556.

В Шейтан дере

Формите, които Арда е образувала с течение на времето там са невероятни. От вас зависи каква част от мястото ще обходите: най-интересното се вижда отгоре, но има проходи и до по-вътрешните части на каньона.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Из България с телевизия "БЪЛГАРЕ" – Провадия

[Hatshepsut]

Екопътека Извори и пещери край село Младежко


Екопътека Извори и пещери край с. Младежко

В следващите редове и снимки, нека се разходим заедно по екопътеката край река Младежка и едноименното странджанско село.

Село Младежко се намира на около 36 километра северно от Малко Търново и на около 55 километра южно от Бургас. Ако за село Младежко стартирате от Малко Търново, тръгвате по шосето за Бургас и след около 31 километра в ляво е отбивката за Младежко. Пет километра след началото на отбивката вече сте в самото село.

За да стигнете до екопътеката, минавате през цялото село. В края на селото има паркинг с малко заведение тип капанче. Оставяте колата там и продължавате пеша през реката – река Младежка.

Минава се през моста над реката и малко след това започва екопътеката. Тя не е дълга – по нея се върви около 20 минути в посока с умерен ход.

Малък параклис в началото на пътеката

Лесна е, има само едно по-сложно и стръмно място, което е с дървени парапети за опора.

Река Младежка


По пътеката

Мястото е прохладно, живописно и много приятно. Реката шуми със звучен ромон, а водите й са кристално чисти. Тук-там има малки водоскоци.

Екопътека Извори и пещери

Пътеката стига до извора на местната река Младежка и до 2 пещери малко над този извор.

Екопътека Извори и пещери


Една от пещерите


Изворът на река Младежка

Мястото край реката се използва както за разходка, така и за пикник. Не мога да кажа, че от София трябва специално да се насочите натам, но ако сте в района на Малко Търново и Странджа и искате да се разходите сред красива природа, екопътека Извори и пещери би била добър избор.

Екопътека Извори и пещери

Други интересни места, които си струва да се посетят, пътувайки от Малко Търново към Бургас, са село Бръшлян и местността Петрова нива.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Изкачване на връх Свищи плаз от хижа Кашана

Беше прекрасен слънчев септемврийски ден със звуци на щурчета и малки птичета, вкус на къпини и невероятна галерия от високопланински картини. Някои дървета се бяха вече леко обагрили, явно усетили първите милувки на есента. Бяхме си набелязали отдавна маршрута до връх Свищи плаз в Балкана и най-после дойде време да го направим.

Връх Свищи плаз в Стара планина

Маршрутът е интересен с това, че е панорамен и не е труден. Чудесен е за еднодневна разходка при хубаво време.

Къде се намира и как се стига до началото на пътеката

Връх Свищи плаз е висок 1888 метра и е разположен в западната част на Централна Стара планина. Най-популярните маршрути към него са два – единият започва от северните покрайнини на Златица по стъпалата до манастира Свети Спас, а другият е от хижа Кашана, за който ще ви разкажа по-долу.

Началото на маршрута се пада малко над хижа Кашана, в най-високата част на Златишкия проход – седловина Кашана. Там в най-високата част на прохода вляво от главния път се отделя черен път. На това място има уширение, удобно за паркиране. Координати <42.7510721, 24.0761257>.

На хълмчето, заключено между главния път и този черен път, което се нарича връх Айдук камък и е с н.в. 1385 м., има паметник.

Хижа Кашана е разположена над Челопеч и Златица, на около 90 километра източно от София, които се изминават с кола за около час и половина. Ако се идва от София, почти през цялото време се пътува по живописния Подбалкански път, като на Челопеч или на Златица трябва да се отклоните от него и да поемете на север към Стара планина по Златишкия проход. В прохода, пътищата от Златица и Челопеч се събират в село Църквище. Ние минахме през Челопеч за по-пряко.

Накратко, Златишкият проход свързва долината на река Малки Искър в близост до Етрополе от север със Златишко-Пирдопската котловина при село Църквище от юг. Дълъг е 24 километра. Поради лошото си състояние, той беше затворен дълги години. Добрата новина е, че вече е влязъл в плановете за ремонт.

Актуална информация към 12.09.2020 – шосето от с. Църквище до около 1 км преди хижа Кашана беше ремонтирано и в много добро състояние. Трябва да се има предвид, че все пак пътят е планински – тесен е и с много завои, но има мегдан да се разминат две коли. Около километър преди отбивката за хижата пътят не е подновяван и е много лош, но все пак може да се мине по него с лека кола.

Особености на маршрута до връх Свищи плаз

Оставяте колата, пресичате шосето и започвате да катерите отсрещния хълм по широка пътека, като не след дълго се включвате в колова маркировка. Тя ви отвежда до билото и впоследствие се движи все по него до подножието на връх Свищи плаз.

Нагоре към билото. Назад се показва открития рудник и върховете над него – Мургана, Челопешка баба, Мирковска баба, Мара Гидия и островърхият Етрополска баба

С напредването на височина по тази пътека гледките стават все по-панорамни, докато на билото се разгръщат във всички посоки. Назад се вижда шосето на Златишкия проход, открития рудник (който не е за хвалене), а над него – главното старопланински било, започващо с връх Мургана, следван от върховете Челопешка баба, Мирковска баба и Мара Гидия, и завъшващо с връх Етрополска баба – с островърхия си леко самотен силует.

По пътеката – гледка на север, в далечината са върховете над Тетевен

На север-североизток погледът стига до Тетевенския Балкан.

Поглед напред към целта връх Свищиплаз – на втори план вдясно, пред него е връх Курдуна.

Да се върна на пътеката към Свищи плаз по билото. Първият връх, който се изкачва, е висок 1622 метра и носи екзотичното име Капалу. Следващият е Курдуна (1822 м.), а после – Безименен.

По маршрута към връх Свищи плаз


По билото от Безименния връх към Свищи плаз

Пътеката с колова маркировка продължава през следващата седловина и ви отвежда до подножието на връх Свищи плаз, след това продължава до Малък Свищи плаз. За Големия Свищи плаз, трябва да я напуснете точно в северното му подножие и да продължите право нагоре към него.

Право нагоре към върха. Назад вдясно от мен е съседният Малък Свищи плаз

От подножието до върха наклонът е голям, но пътеката е мека и не е много трудно да се върви. Щеките по целия маршрут са добри помощници.

На връх Свищи плаз, 1888 м.

Изкачването до връх Свищи плаз по билната пътека отнема около 2 часа и половина без бързане.

Връх Свищи плаз: поглед назад (запад) – билната пътека, рудника в далечината и долу вляво виещият се път към Кашана

Така го изкачихме и ние – все по билото, минавайки последователно през върховете Капалу, Кордуна, Безименен и сетне Свищи плаз. Е, да, така трябваше да качваме няколко върха и после да слизаме до следващия, като губехме по малко от набраната височина, но денят беше прекрасен, компанията – весела, а силите – все още съвсем пресни, защото разходката на изкачване беше все още в началото си. По-долу ще споделя и подробности за маршрута, по който слязохме (вариант 3).

Гледка напред: вторият връх от ляво надясно в далечината е Вежен и неговият северен ръб, най-долу се вижда хижа Свищи плаз

От върха се откриват още гледки – към Златица и Пирдоп на юг, към хижа Свищи плаз и съседният връх – Малки Свищи плаз на изток. В далечината източно с бинокъл успяхме да различим наскоро посетените от нас хижа Вежен и северния ръб на връх Вежен, по който го изкачихме неотдавна.

Поглед на юг към Златица и Пирдоп

Варианти за слизане от връх Свищи плаз

Вариант 1
Най-лесно от гледна точка на ориентацията е да се върнете по обратния път.

Вариант 2
Ако сте се качили по билото може да слезете по подсичащата пътека, която е с червена маркировка, или обратно.

Вариант 3
Може да направите и по-дълъг кръгов маршрут, но все пак за него е хубаво да имате предишен опит с ориентация в планината. Ние направихме именно този маршрут. Ето подробности.

Мачешко било – югозападният ръб на Свищи плаз, по който слязохме

Слиза се по югозападния ръб на Свищиплаз право към Пирдоп и Златица. Ръбът е познат като Мачешко било по името на един от върховете над Пирдоп и Златица – Мачеш или наричан още Гарван кая (1477 м.) По този ръб пътеката представлява коларски път. Маркировка няма, но не е трудно за ориентация. Долу в ниското преди върха пътят пресича пътека с червената маркировка, по която трябва да се завие надясно за затваряне на кръга към колата.

На слизане от Свищи плаз

Оттам насетне в ниското се върви първо по по черен път, после в гората като се пресичат няколко дерета. На места пътеката е обрасла в трънаци. Маркировката е сравнително добра, но на места е трудна за проследяване. Тук-там има и табелки към хижа Кашана. Пътеката отвежда до асфалтовия път малко под хижата. От там до изходната точка на маршрута трябва да повървите пеша нагоре по асфалта.

Да споделя, че малко преди да излезем от гората към шосето, в едно от деретата попаднахме и на малък водопад, истински неподозиран бонус. Не беше кой знае какво след изминалото жежко сухо лято, но леглото му беше обещаващо. Със сигурност ще го посетим и през пролетта, вероятно картината тогава ще бъде съвсем друга.

Водопадче-изненада в края на прехода

Гореописаният кръгов маршрут от хижа Кашана до връх Свищи плаз през Мачешко било и пак до Кашана е дълъг над 12 километра. Ние го изминахме за около 5 часа без много бързане и с няколко почивки. Маршрутът не е труден, но сериозен проблем може да се окажат многото драки на връщане в ниската част на пътеката и това, че на места маркировката се следи трудно.

Какво още да добавя за финал – приятен маршрут, невероятни гледки, весела компания и лек намек за настъпващата есен.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Деветашкото плато – пленително за туристи и предразполагащо към екоземеделие

Природата е изваяла омагьосващи природни феномени в района на Деветашкото плато. Разположено в Предбалканския дял на Стара Планина, северната му граница достига до Дунавската равнина, а северозападната е опасана от скален ръб над река Осъм. Една трета от територията на платото е заета от гори, където животинското царство изобилства от сърни, лисици, вълци, глигани, таралежи… диви котки. По варовиковите скали могат да се срещнат защитени земноводни и влечуги, а просторът се оглася от песните на над 80 вида птици.

На северния край на Деветашкото плато се е разположило Кърпачево. Архитектурата на старите къщи с равна каменна зидария привлича ценителите. Но не само. Петя Генкова и Владимир Василев са младо семейство, което открива чара на това българско кътче случайно, и го превръщат в свой пристан малко преди пандемията да завладее света.

Владимир Василев

„Искахме да отидем да живеем на село, в някое по-малко, китно селце, където да е по-спокойно и Кърпачево е мястото, на което се озовахме“, споделя ни Владо:

„Честно казано, беше случайност. Петя пишеше дипломна работа на тема културен туризъм и трябваше да посетим няколко къщи за гости. В една от тях хората страшно много ни спечелиха и буквално ни „зарибиха“ да дойдем да живеем тук. Малко след това си купихме къща.“

Напускайки столицата, където имали езикова школа, намеренията на Петя и Владо били да направят в Кърпачево ферма за охлюви. Пандемичната ситуация обаче проваля първоначалната доставка на охлювчета и те засаждат земята си с картофи. Така се отдават на зеленчукопроизводството.

„Ние имаме много голям двор – 4 декара, отделно купихме още едно място, което е 5 дка. Там произвеждаме зеленчуци по чист начин, без химия. И понеже сме само двамата, а това е страшно много труд, къщата остава на заден план, чака да бъде ремонтирана, –  обяснява ни Петя. – Да, влагаме много работа, обаче се оказа, че имаме приятели, които проявяват интерес към такъв тип храна, и основно реализираме продукцията сред приятелите си. Ние правим доставки до София веднъж-два пъти в месеца, всеки си поръчва нещата и количествата, които иска, и си ги получава вкъщи.“

С Петя и Владо се запознахме по време на музикалния фестивал „Джаз под звездите на Деветашкото плато“, който вече седем години предлага на меломаните порция лятно вдъхновение.

„Безспорно това е може би най-значимото събитие в района на Деветашкото плато, – казва Владо. – То се организира от Сдружение „Деветашко плато“, което включва десет села – освен Кърпачево, това са Крушуна (където са разположени прекрасните Крушунски водопади), Горско Сливово, Крамолин, Агатово, Брестово, Къкрина (известно с Къкринското ханче – мястото, където е заловен Васил Левски), Чавдарци, Тепава и Деветаки. Разположената в близост Деветашка пещера е доста голяма и има интересни факти, свързани с нея. Всъщност и самото плато е много красиво място – изключително запазено, има доста животни, които могат да се видят в природата и това е много хубаво за посетителите. В селото ни има доста туристи, да.“

Деветашка пещера

В Кърпачево днес постоянно живеят около 60 човека, повечето са възрастни. Поминъкът в селото е труден, затова жителите му в трудоспособна възраст работят в близките градове – Левски е на 25 км., Ловеч е на 44, а Плевен на малко над 50км.

Петя и Владо не са единствените „пришълци“ избрали мястото за свой пристан, оказва се и че не са най-младите му жители:

„Не, има и по-млади от нас – една двойка архитекти. Те също са тук основно от миналата година, но са купили мястото доста преди това. Тяхната история е много интересна, защото докато са учили във Университета за архитектура и строителство (ВИАС) са идвали тук на практика и са се влюбили в селото, след което са си купили къща.“

Архитектурата на селото е специфична и архитекти от различни краища на България и света идват в Кърпачево, за да проучват методите на строителство на старите майстори – с глина, вар и камъни.

Има и проекти, които дават надежда за съживяване на района, казва ни Петя:

„Благодарение на Сдружение „Деветашко плато“, мелницата, която се намира в началото на селото, ще бъде обновена и ще стане Информационен и туристически център, където ще се провеждат и различни обучения, свързани с развитие на туризъм и други дейности. Очаква се наесен центърът да бъде открит. В момента много активно се работи по мелницата и ще бъде нещо уникално, защото ще бъде запазена в голяма степен в оригиналния ѝ вид.“

Така, една година след началото на тяхната авантюра в Кърпачево, Петя и Владо са щастливи от избора си. А дали са оптимисти?

„Абсолютно да. Попаднахме тук случайно, но се оказа, че сме си попаднали точно на нашето място“, категорична е Петя.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101514935/devetashkoto-plato-plenitelno-za-turisti-i-predrazpolagashto-kam-ekozemedelie

[Hatshepsut]

Никопол: шеметна разходка с рибарска лодка по Дунав и 5 забележителни места

Никопол не е сред топ туристическите дестинации в България, но ако обичате да се докосвате до малко познати и спокойни места, градчето има с какво да ви удиви. То отдавна ми беше в списъка за посещения, главно заради Никополската крепост. В края на този май ми се отдаде чудесна възможност за обиколка в района. Е, Никополската крепост ми беше леко надценена като очаквания, но пък другите места и разходката с рибарска лодка бяха същинска изненада, много приятна.

Никопол и Дунав

Град Никопол се намира на около 222 километра североизточно от София, на около 117 километра северозападно от Велико Търново и на около 58 километра североизточно от Плевен. Разположен е на няколко хълма на брега на река Дунав.

Забележителности в Никопол, които си струва да посетите

Паметник на победата

Издига се на един от никополските хълмове и се вижда отдалеч. Построен е през 1906 г. в памет на 1300 руски и румънски войници, загинали през Освободителната руско-турска война (1877-1878г.).

Паметник на победата

Покрай паметника се открива невероятно красива гледка към Дунава и към отсрещния румънски бряг. Пространството около паметника е много приятно облагородено – като малък парк с пейки – и човек може да седне и да се любува на гледките.

Чешма Елия

Тази чешма всъщност е археологически обект, датиран 160 – 180 г. Казвала се е още и Сютлийка (блага вода). Централно място заема автентичен каменен римски саркофаг, в който била погребана младата Елия, съпруга на римски чиновник на име Фронтон. Върху саркофага е изсечен латински надпис – епитафия в памет на Елия. Саркофагът оцелява векове наред и по време на Османското робство е вграден в чешма, от която и до днес тече изворна вода.

Чешма Елия

Около 1870 г. Никопол е посетен от Дижарден – френски археолог и пътешественик. Той посещава чешмата и открива и разчита надписа. Поразен от находката си, археологът изсича собствен надпис върху камък, посветен на саркофага и впоследствие вграден до него.

В началото на алеята към чешмата са разположени три каменни плочи, на които е записан текстът на епитафията на български. На една от плочите четем:

„… Бръшлян нек се сплита с нежни цветя по челото на тая, която смъртта тъй бързо изскубна от мене. Самотно е моето огнище, пусти са моите надежди без нея…“

Скална църква Свети Стефан

Намира се в източните околности на Никопол във варовиковите скали на брега на река Дунав. До нея може да стигнете пеша или с лодка. Последните метри до църквата са по стръмна варовикова пътека и трябва да се внимава за подхлъзване, особено на слизане. До не много отдавна в църквата е имало останки от стенописи. За съжаление сега вече ги няма. Може би затова тази църква се води природна забележителност.

Скална църква Свети Стефан: поглед от Дунава

Гледките от църквата към реката са също много красиви.

Скална църква Свети Стефан, Никопол

Средновековна църква Св. св. Петър и Павел

Намира се в центъра на Никопол. Не знаехме за нея преди да отидем, а на място почти се сблъскахме с църквата и отделихме време, за да я разгледаме, макар и само отвън (за съжаление, тя е заключена и към момента не се влиза в нея). В архитектурно отношение, тя е кръстокуполна. Местните я наричат „манастирчето“. Лично на мен тази църква много ми наподобява на църквата „Свети Теодор“ край Бобошево.

Средновековна църква Св. св. Петър и Павел

Църквата била проучена за първи път от Феликс Каниц през 1871 г. По това време тя се намирала в двора на турска къща. За съжаление, не са правени детайлни проучвания на храма. За сега, съдейки по архитектурата и фасадната декорация, храмът е датиран в 14-ти век.

Никополска (Шишманова) крепост

Крепостта се намира на хълма в северозападната част на града, изключително стратегическо място – с добра видимост и естествена защита. Това е последната столица на Второто българско царство преди падането под османско робство. Цар Иван Шишман живее там през последните две години от живота си. На 3 юни 1395 г. той е обезглавен пред портите на твърдината, а тя е завзета с хитрост от турците, предвождани от султан Баязид I.

Шишманова порта, Никополска крепост

За съжаление, от крепостта не е останало много. Най-внушителна е портата, наречена Шишманова врата, макар това да не е оригиналната средновековна порта. Добре видими са и външните крепостни стени, недалеч от портата. Във вътрешността могат да се видят и още зидове, но високата трева ги е превзела. Затова пък гледката към хубавия син Дунав омагьосва. Добре се вижда и Паметникът на победата на съседния хълм.

Никополска крепост

Добрата новина е, че местната управа има планове за разчистване на крепостта, така щото тя да заеме мястото, което ѝ се полага като стара българска столица.

Никополска крепост: автентични руини

Гвоздеят в програмата: разходка с рибарска лодка по Дунава – истинско приключение

Най-голямата атракция при посещението ни в Никопол беше разходката с рибарска лодка по Дунава.

Плажът в Никопол

Слизаме към плажа на Никопол, където ни чакат рибарските лодки. Той сега е залят от реката и не личи, че е плаж, но все пак успяваме да разберем, че е пясъчен и отнякъде дочуваме, че никополските пясъци са наричани Никополските Малдиви 🙂 . Екипираме се с предпазните жилетки и се настаняваме в лодките. Рибарите ни помагат. Потегляме през реката към първия остров Средняк.

Разходка с рибарска лодка по Дунава

Лодката леко се поклаща, носът ѝ решително пори дунавските води, а ние се наслаждаваме на гледките към брега и навътре към реката, приятно погалени от ветреца.

Минаваме покрай остров Средняк, който е почти залепен до румънския бряг. През лятото на острова, споделя нашият капитан Медет, е истинска джунгла. Някаква дива краставица превземала терена. В късна есен като падне сланата ходят ловджии.

По Дунава – рибарско селище и указателен знак за кораби

Насочваме се към остров Ири кум или Едър пясък, един от най-големите. Пак от капитана научаваме, че горските го залесяват с бяла топола за дърводобив. При пълноводие остава изцяло под вода.

По време на нашето водно приключение Дунав е изключително пълноводен. По това време на годината на това пълноводие казват черешови води. Юли и август остава тесен почти като канал. Дъното около островите е покрито предимно с пясък.

С рибарска лодка по Дунав край Никопол и островите

В един момент лодката и ние в нея се установяваме срещу вятъра. Водните пръски стават все по-осезаеми. Във вътрешността на реката все повече птици се осмеляват да кръстосат маршрута ни.

Сива чапла: най-едрата и най-често срещаната чапла в България


Белобуза рибарка

Виждаме остров Шефкъ отляво. Отдясно е остров Безименен. Наричат го така, защото е млад и все още си няма име.

Насред реката виждаме редица върбички, които по думите на нашия капитан са на 5-6 години. Корените им задържат пясък и камъни и така с течение на времето се образуват островите.

Потопените върби, високите води и лодката с нейните вълни

Наближаваме опашката на остров Катунара. Движим се край бреговете му, а сетне минаваме край носа му. „Как се определя кое е нос и кое опашка?“, питам. А Медет обяснява: „Всичко в реката се определя от нейното течение. Островите са по протежение на реката, опашката е този край, който сочи към течението на реката, а носът е противоположният.“

Следва остров Градина. Нарича се така, защото преди време на него са отглеждали дини и пъпеши. Лятото край острова остава суша. В този участък на реката добиват баластра.

За наша радост акостираме на остров Градина. За кратко сме островитяни. Разхождаме се на острова. Наслаждаваме се на гледките. Потегляме отново с лодките към Никопол. Акостираме отново, този път на брега на градчето, за да разгледаме скалната църква Свети Стефан. По-горе ви разказах за нея.

Връщаме се в лодките за финалната права.

Минаваме покрай порт Никопол, а после се връщаме на плажа, началната точка на разходката с лодка, която се оказва и крайна. Напускаме лодките весели, заредени с положителни емоции и прекрасни впечатления. Истинско приключение! Препоръчвам!

Ето и кратко видео.



Разходка с рибарска лодка по Дунава край бреговете на Никопол

Разходката с лодка е активност в рамките на проект за превръщането на Никопол в дестинация за алтернативен туризъм. Проектът е разработен от сдружение на рибарите „Амур-Никопол“ и финансиран от Фондация „Америка за България“. Лодка може да резервирате на сайта на сдружението. Всяка резервирана лодка директно подпомага никополската рибарска общност в съхранението на нейния бит, същност и дейност.

https://drumivdumi.com/nikopol/

[Hatshepsut]

Водопад Кадемлийско пръскало

Водопад Кадемлийско пръскало е един от най-красивите и добре видими водопади, които изобщо съм посещавала. Той се намира в централна Стара планина и със своите 70 метра височина е един от първенците на Балкана.

Водопад Кадемлийско пръскало

Бях си го включила отдавна в списъка с желани места, но и бях прочела, че преходът до него е доста дълъг – около 4-5 часа в посока. Може би, затова все нещо „изникваше“ и го отлагахме. До началото на този юни, когато най-сетне планът се осъществи.

Водопадът се оказа направо прелестен. Балканът беше устроил там в дефилето на река Тъжа истинско шоу – мястото около водопада беше така просторно и майсторски разчистено, за да може Кадемлийският водопад да се покаже в целия си ръст и от почти всички страни, направо беше като нарочно експониран. Входният билет за шоуто бяха споменатите 4 часа ходене, на моменти леко монотонни. Ноооо, всички усилия си струваха!

Как се стига до началото на пътеката

Отправна точка за пешеходния маршрут към Кадемлийския водопад са северните покрайнини на село Тъжа. Селото се намира на около 30 км северозападно от Казанлък и на около 170 км източно от София, които се изминават за около 2 часа и половина по Подбалканския път. Следвайки пътните табелки, отбивате се от Подбалканския път на север към полите на Балкана, влизате в село Тъжа, минавате през центъра му и се насочвате към планината.

След селото асфалтът свършва и пътят е с трошено-каменна настилка. С лека кола може да изминете около половин километър след последните къщи на селото. Веднага след това има много лош участък от пътя. Ако сте с джип, няма проблем да продължите до хижа Русалка, но ако сте с лек автомобил, най-добре спрете на удобно място край пътя там след селото и продължете пеша. Ние точно така направихме. Спряхме колата под едно дърво и тръгнахме нагоре по пътя.

Ще допълня, че черният път е старопланинският Русалийски проход, дълъг около 30 километра и свързващ село Тъжа и град Априлци. Проходът криволичи в дефилето на река Тъжа и достига до височина над 1500 метра.

Особености на пешеходния маршрут към водопад Кадемлийско пръскало

Пешеходният маршрут от село Тъжа до водопад Кадемлийско пръскало започва от покрайнините на селото, изминава се за около 4 часа стегнат ход без много почивки и може да се раздели на два основни етапа:

етап 1: село Тъжа – хижа Русалка: 1 час и 45 минути;
етап 2: хижа Русалка – водопад Кадемлийско пръскало : 2 часа и 15 минути.
Пътеката всъщност е част от маршрута към хижа Тъжа и е много добре обозначен със синьо-бяла маркировка, която е поставена начесто. Освен това, където има разклонения на пътеката, маркировката се допълва от добре видими указателни стрелки. Просто гледайте и няма да се объркате!

Следва подробно описание на маршрута до водопад Кадемлийско пръскало.

Етап 1: село Тъжа – хижа Русалка: 1 час и 45 минути

Първоначално се върви по пътя. След около 20 минути пешеходният маршрут завива надясно по стръмна пътека, която се отделя от пътя към гората. Следва най-стръмният и труден участък от маршрута, защото денивелацията е доста голяма. Пътеката тук е почти като улей, доста камениста, заветливо е и при влажно време е много задушно. На няколко места пътеката се разклонява – следвайте стрелките и маркировката! На няколко пъти пътеката пресича черния път.

Долу-горе след около един час ходене (считано от края на селото) пътеката пресича за пореден път черния път, а веднага след това и буен поток, после излиза от гората на открито и започват да се откриват красиви панорамни гледки, които ни карат да осъзнаем колко много сме се изкачили.

По пътеката над село Тъжа

Около 15-20 минути ходене след потока пътеката излиза окончателно на черния път и продължава по него (и така чак до водопада). След около още 15-20 минути се стига до разклонение на пътя – напред към хижа Тъжа и водопад Кадемлийско пръскало и надясно – към близката хижа Русалка, която вече се вижда и се стига след по-малко от 5 минути.

Разклонение към хижа Русалка

Съветвам ви да спрете и да отморите на хижата. Може да хапнете и да си налеете вода. Нагоре по пътеката има няколко чешми, но е хубаво човек винаги да има шише с вода в планината.

Хижа Русалка, Централен Балкан

Пътеката от село Тъжа до хижа Русалка е дълга близо 5 километра се изминава за около час и 45 минути без почивките.

Етап 2: хижа Русалка – водопад Кадемлийско пръскало: 2 часа и 15 минути

След хижа Русалка ще видите информационните табла на Национален парк Централен Балкан.

Централен Балкан, след хижа Русалка

В този етап вероятността от объркване е нулева, защото се върви само по пътя, при това маркировката продължава, но все пак ще кажа накратко какво да очаквате. Край пътя са изградени няколко чешми, а също и малки зони за отдих. Изкачване има, но е леко и плавно, което позволява да се върви стегнато.

На около километър и половина (25-30 минути ходене) след хижа Русалка се минава покрай КИП „Сладката вода“. Това е контролно-информационен пункт, който се ползва от парковата охрана. Има бариера на пътя, но ако сте с превозно средство – джип, мотор – няма проблем да преминете, защото хората от КИП вдигат бариерата, просто записват кой минава.

КИП „Сладката вода“ – поглед към водопад Бабско пръскало

Там на „Сладката вода“ вляво от пътя има оформена малка поляна с невероятни гледки. Направете си малка почивка, за да им се порадвате. Напред (северно) се вижда водопад Бабско пръскало. Преди време до него е водела екопътека, но сега тя е разрушена и до него се стига трудно. Но пък и отдалеч се вижда колко е красив.

Поглед към Пенчовско пръскало

Ако продължим да оглеждаме панорамите в положителна посока (т.е. обратна на часовниковата стрелка), на североизток ще видим каменната стена на рида Малка Козя стена (на другия бряг на река Тъжа). За ориентир точно срещу нея е разположена нашата цел – водопад Кадемлийско пръскало. Изглежда не чак толкова далеч, но от КИП „Сладката вода“ до него остава да изминете още 7 километра (почти два часа още).

Поглед към Петканови водопади

След това на изток се открива гледка към дебрите на резерват Джендема. Виждат се отдалеч труднодостъпните водопади Пенчовско пръскало и Петкановите водопади.

Петкановите водопади са не само труднодостъпни. Те попадат в защитена зона с ограничен (забранен) достъп.

Накрая, в южна посока (назад) се открива панорама към Казанлъшката котловина.

Гледка към Казанлъшката котловина и Средна гора

Ако имате късмет там на бариерата да случите на някой разговорлив служител на парка, ще научите много любопитни неща за тази част на Балкана.

От там продължавате по пътя. Като цяло се върви в гора, което е чудесно, ако е много жега. От друга страна, тези 2 часа ходене в гора са еднообразни и на моменти доскучава. Е, има и разнообразие – на места гората се разкъсва и подарява красиви гледки, минава се покрай няколко малки крайпътни водопада, пресича се река Бабска…

Един от водопадите по пътеката

На около 35-40 минути след КИП „Сладката вода“ от пътя се отделя друг за хижа Триглав. Ние си продължаваме към Пръскалото.

На около час и 45 минути след КИП „Сладката вода“ вдясно от пътя има каменна чешма, а срещу нея – вляво от пътя е изградена зона за отдих. На това място от толкова ходене сигурно си мислите, че този път край няма. Спокойно, от чешмата до водопада остават около 30 минути ходене.

След завоя: водопад Кадемлийско пръскало

Ходите, ходите и след един завой, зад една канара шоуто започва. По-точно то си е там, започва за новодошлите. Уау, невероятно! Това е той водопад Кадемлийско пръскало, един от най-красивите в Балкана.

Водопад Кадемлийско пръскало

Общо разстоянието от село до Тъжа до водопад Кадемлийско пръскало по пешеходния маршрут е около 13 километра и се изминава за около 4 часа, без да се смятат почивките. Обратният път може да се вземе за 3 часа и половина, защото е предимно спускане.

След толкова много ходене последният участък от пътеката – този стръмният в улея, вече си е направо досаден – камъняк и пясък без грам гледка. Затова, ако разполагате с високопроходима кола, ви съветвам да я използвате до хижа Русалка и от хижата да тръгнете пеша към водопада. Някога пътят от селото сигурно е бил що-годе добър и за леки коли, но сега не е. Ние видяхме няколко истински проблемни части.

Да спомена накратко и подхода откъм север до водопад Кадемлийско пръскало. Отправна точка е кв. Острец на град Априлци. От него се тръгва към хижа Тъжа. Разстоянието е около 11 км и се изминава за около 3 часа. След това, от хижа Тъжа до водопад Кадемлийско пръскало разстоянието е под 5 км и се върви около час – час и половина. Тук ще намерите повече информация за хижа Тъжа и маршрутите от нея.

Красотата на водопад Кадемлийско пръскало

Водопад Кадемлийско пръскало е изключително мощен, открит и висок. Със своите 70 метра височина той е един от най-високите в България (факт), а според мен е и един от най-красивите (лично мнение, но пък не е като да не съм виждала водопади 🙂 ).

При водопад Кадемлийско пръскало

В допълнение, водопадът е много гостоприемен – позволява почти да се „допреш“ до него, да се приближиш толкова, че да се понамокриш от пръските му. В първия момент по-малко, но постоиш ли там на скалите в подножието му, всеки порив на вятъра се превръща в хладен освежаващ душ. И през цялото време чуваш този здрав тътнеж на падащи води.

Скалният рид Малка Козя стена срещу водопад Кадемлийско пръскало

Балканът е създал около водопада невероятен простор, сякаш се хвали отдалеч със своето прекрасно водно произведение. Красотата на пейзажа там е омагьосваща, не ти се тръгва. Колкото да гледаш и слушаш това природно шоу, не ти стига, не ти се тръгва. То е безкрайно – няма завеса, няма умора, не ти се тръгва. Щедро е – кой колкото иска, толкоз да гледа и черпи. Не, определено не ти се тръгва!


Кадемлийско пръскало: един от най-красивите старопланински водопади

https://drumivdumi.com/